ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В нашата българска традиция имаме този ден - ден за прошка. По-младите искат прошка от по-възрастните.

Казваме си - какво толкова съм направил, че да искам прошка глупости...

Но ако надникнем в душата и сърцето си, ако се върнем назад, ще открием моменти, в които волно или неволно сме причинили болка на някого, ..а това обикновено са най-близките до нас хора.

Да влезем в църквата , да запалим свещ, да поискаме прошка...колко ни е чуждо това...

Днес слънцето беше грейнало и аз имах възможността да отида до родното си село.
Проскърца входната врата, нищо не беше както преди.. Бурените ме посрещнаха в двора...
Болка и тъга обгърнаха душата ми...
Никой не ме посрещна, не ме попита как съм, никой не ме прегърна..Но миналото оживя пред очите ми. Радостният поглед на мама, че ме вижда: как пътува ?- пита тя, -добре ли си? Как са децата?
....
Запалих свещичка на гроба на мама, помолих се за душата и, поисках и прошка...милата...много ми липсва. Вече я няма нейната топла ръка, тревожния поглед, няма ги думите...

Днес семействата се събират на трапезата - искат си прошка.
Отидох на гости на моята сестра. Там живее баща ми. Само това ми остана. Мъничко радост ако мога да му подаря. Година, две, дай Боже повече време да е сред нас. Ръкостискане, прегръдка,сълзи... нищо не е както переди..мама я няма...

Добре, че са сина и снахата, тези млади души...времето отново се върна назад..бях отново като тях, млада усмихната и щастлива..Суматоха, радостна глъч, за миг времето спря, нима отново съм у дома....

Толкова много ги обичам, но как да го кажа това...
Поисках прошка от баща си, простено да ти е - каза той. Поисках прошка от сестра си- постено да ти е каза тя. Пегърнах ги и двамата - обичам ви ...неможах да промълвя..

Довиждане, до скоро, вратата хлопна зад гърба ми. Миговете радост вече са минало.

Да поискам прошка не е лицемерие, да поискам прошка не означава, че ще се изтрия болката която съм причинила, искам прошка и от мен самата - за раните, които съм причинила на душата си.


Да се даде прошка е много интимен акт, да застанеш над егото си и да простиш.

Давам прошка на всички, които волно или неволно са ме наранили и искам прошка от всички, които по някакъв начин съм наранила.

_________________

Това много ми хареса.

"За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него.

Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“

Примири се с Бога, Който живее в него!

Някой ти е неприятен – за Господа да ти е приятен.

Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата.

Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи.

Има един велик закон в Природата: като прощаваш, ти добиваш своята свобода."

- Петър Дънов -

_________________