ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 17, 2018 7:08 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Великден
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Апр 01, 2012 2:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Тази година Великден или Пасха се пада на 15 април.
Разминаването при празнуването на този празник с другите религиозни общности обикновено се свързва с Пасхалията – или методиката за изчисляване на датата.
Така православните се придържат към александрийското летоброене, а католиците, след календарната реформа от 1583 година, се съобразяват с григорианското броене. Григорианската пасхалия се оказва по-точна в астрономическите си изчисления, но значително по-сложна от александрийската. Самото изчисляване се базира на лунния и слънчевия календар, а основата му се отнася до правилото Пасха да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Пролетното пълнолуние от своя страна е първото след деня на първото равноденствие.

Думата пасха произлиза от „פסח“ (Пе́сах), което на иврит означава „преминаване покрай“. Тя се използва и в гръцкия – πάσχα, и на латински – pascha. Свързана е с един от най-старите юдейски празници, установен в Мойсеевото петокнижие, текстове отразени в Тората (Танаха) и в Библията (Стария Завет) – в гръцки πεντάτευχος. Това е избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). С думата „песах“ било означено „отминаването“ на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). В Новия Завет на Пасха съвпада и възкресението на Иисус Христос, и така започва да се отбелязва християнският празник пасха „рано в първия ден на седмицата“, след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под „Пасха“ разбирали седмицата преди Възкресението, наричана „кръстна Пасха“, и седмицата след него, наричана „възкресна Пасха“. Самото празнуване на християнското Възкресение взаимства от юдейските традиции, а те от своя страна имат езически корени.

С разпространяването на християнството в Европа празникът Пасха на практика трябва да намери място сред различните езически празници на пролетта, свързани с равноденствието, и с това да замести народните вярвания и традиции с принципите на религията. Но вдействителност почти нявсякъде Великден се установявя като смецица от религия и езичество. Ето защо народните традиции в отбелязването на празника имат предимно езически корени, а християнската символика и съдържание просто ги допълват чрез богослужебните практики. Това се случва както при католиците, така и при православните. Пасхалните народни празненства са свързани с предхождащия Велик пост – времето за въздържание. Символите на Великден са твърде широки и изразяват смисъла на Пролетта – Обновяването (пасхалните ручеи), Светлината (пасхалния огън), Живота (пасхалните козунаци, яйцата, зайците).

Вечерта на Пасха буквално в църковните дворове започва народното веселие. В Русия т.н. гуляния се изразяват с песни, игри, люлки и понякога са продължавали до две-три седмици – това се означава с „Красная Горка“. В България в старите традиции са се правили стотици малки и големи глинени гърнета, украсени с добри пожелания, които на празнка се изхвърлят от високите етажи на къщите – това символизирало победата срещу злото. Всеки преминаващ могъл да вземе парче от счупеното гърне за щастие.

„Христосването“ (или чукането) с великденските яйца е разпространено и в целия православен свят. Яйцата, разбираемо, изразяват идеята за новия живот и възраждането. В някои страни в Европа и Северна Америка съществува обичай сутринта на Великден да се крият яйцата, а децата като се събудят трябва да ги откриват. Тъй като децата не знаели откъде се появяват яйцата, възниква мита за великденското джудже, което ги пази. От XVI век в Германия се установява и символа на великденския заек, който впоследствие се разпространява по цял свят

Далея преди Пасха на главните площади в европейските градове се откриват Великденски панаири, където могат да се купят всякакви ръчноизработени вещи. Мостовете и фонтаните се украсяват със зеленина, цветя и разноцветни яйца. В много дворове на запад се срещат украсени дървета и храсти, подобно на традициите по време на Рождество Христово.
Религиозните практики или конкретно съдържанието на празника в християнските деноминации са сходни. Между католицизма и православието не съществуват особени разлики. В протестантските течения лютеранство, англиканство и пр. пасхалните празници също така се явяват кулминация на богослужебната година. В лютеранските храмове формите на богослужения са понякога доста различни – така в Швеция отбелязването е пищно и зрелищно, а в централна Германия – изключително аскетично и тихо. Някои протестантски деноминации, в това число ранните реформаторски църкви (като калвинистката) отхвърлят празнуването на Пасха, тъй като я считат за изкривено езическо явление (по същата логика и Рождество Христово). Традиционните протестанти празнуват Великден по григорианския календар. Баптистите и неохаризматиците се ръководят от това, какво е прието в дадено общество, ето защо празникът при тях е различен на различните места. Свидетелите на Йехова също отбелязват Пасха по еврейския календар, спомняйки си смъртта на Христос.

Ключова остава формата на поздрав на Великден. В старославянския (старобългарския) това се изразявало с изречението „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.“ или с възклицанието и уверението за събитието – „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“. Използването на пасхалното приветствие е характерно предимно за Ортодоксалните (православи) църкви, но е широко разпространено в цял свят. За да се съобрази със схващането за всеобщата християнска съпричастност фразите са преведени на всички по-известни езици.

В повечето европейски страни Страстната седмица и неделята след Великден са ваканция за учениците и студентите. Мнодо държави, като Австралия, отбелязват Пасха и Пасхалния понеделник като национални празници. В Австралия, Великобритания, Германия, Канада, Латвия, Португалия, Хърватия и в повечето латиноамерикански държави почивни дни са Страстния петък, а цялото Великденско триденствие е национален празник в цяла Испания.

*:?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни