ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 10:53 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 03, 2012 4:30 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 20, 2011 9:35 pm
Мнения: 35
Ako и човек да не си спомня за това преживяване , не означава , че същият няма задълбочени антропософски преживявания. В случая всеки който познава антропософията, може да даде своята гледна точка за процеса . И ако тази гледна точка бъде непредубедено разгледана от друг човек, тя може да му покаже една от гледните точки за истината представляваща цялото. Хубаво е че намираш неща , които намираш за вярни и произлизащи от лична опитност. На такива общи неща е хубаво да се гради комуникацията между антропософите.
Една от причините тази книга да не намери широк отзвук между антропософите е, че тези истини тепърва има да узряват и да се оформят в съзнанието на хората. При това разбирането от всеки , ще е строго пречупено от собственното му индивидуално разбиране за нещата. Зависи от кармически условия и от това как дадената индивидуалност е изговорена от Йеархиите за конкретното въплъщение. Въпроса , според мен е да се вслушваме в другите. Те камъните имат да ни кажат много така евлюционно млади, какво остава за хората.
В днешно време Ариман е взел голям дял в съзнанието на хората. Те вярват и действат според това как си представят, че трябва да бъдат нещата. А тази представа много често представлява Луциферо- Ариманическо изтъкан ефир. Те само привидно слушат събеседника си, докато в действителност чакат да видят има ли съвпад между техните и неговите разбирания. Може би ще мине много повече време докато в човечеството вземе да узрява Философията на свободата, от колкото чистите духовни истини. За тях трябва почва в човешките души.
Що се отнася до Михаелитие, аз си мисля , че Майкъл Джексън беше такъв. И колко много хора събираше на концертите си. Сякаш подтикваше към осъзнатост Михаелистическото в тях.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юни 04, 2012 8:49 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 12:31 pm
Мнения: 8
galinevgeniev написа:
Що се отнася до Михаелитие, аз си мисля , че Майкъл Джексън беше такъв.

Не е вярно, Металика бяха много по-големи михаелити! (Бяха, щото последните десетина година малко се поиздъниха, ама нищо, старата слава е важна.)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юни 04, 2012 10:16 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 20, 2011 9:35 pm
Мнения: 35
sagittarius написа:
galinevgeniev написа:
Що се отнася до Михаелитие, аз си мисля , че Майкъл Джексън беше такъв.

Не е вярно, Металика бяха много по-големи михаелити! (Бяха, щото последните десетина година малко се поиздъниха, ама нищо, старата слава е важна.)

Знам аз, че ще се сетите за още !
И Металика бяха и Скорпионс също.
Един поздрав


Аз тия групи ги преоткрих в по-напреднала възраст. Като по- млад слушах предимно класическа музика. А се оказа, че групите от по-новото време носят много заряд.
И от Земите на Архангела на Езотеричното:




Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юни 04, 2012 9:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
`;``

Ako бях гей ]S^} , щях да кажа пък, че Джордж Майкъл е най-големият михаелит или майкъелит на всички времена.

А Металика бих прекръстил, Стрелец, на Михаиталика, за да е ясно за какво става въпрос!!! Бе въобще сички сме михаилити и михалитки..... Сега остана само да литнем..... D*-


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2012 7:42 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
kozirog написа:
Бе въобще сички сме михаилити и михалитки..... Сега остана само да литнем..... D*-


Всички - друг път, но.... q#^ какво пък му е лошото на това...та всяка вечер летим...

ама не забравяйте и за хората-скакалци де... ;%>

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2012 11:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
E, да ама както излиза напоследък михаилитите барабар с платониците от Шартр са си останали в ду-ховния свят през 1879 г., а тук са слязали само от някои от най-загубените арестотелианци, предвождани от лидера Щайнер! Тоз извод страшен се набива на очи и уши! Или се лъжа?.........

Как мислиш, че излиза, Пепи? &__^


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юни 09, 2012 4:23 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Eто на какво попаднах днес в интернет. Хората си задават въпроси за смъртта на Р.Щ., за която няма точна информация. Не знаех, че наскоро е излязла книга за това, че умрял от рак... Днес наистина е много късно, за да се разбере истината, според мен, дори не е от толкова голямо значение, освен ако човек не иска наистина да проникне в дълбочината на нещата.
Според мен са верни слуховете - то какви слухове при положение, че открито се е говорило, че е отровен, нещо, което и днес някои стари антропософи в Дорнах открито твърдят. Мисля все пак, че се пази мълчание по въпроса, защото вероятно самият Щайнер не е казал каква е причината за заболяването. Нито е посочил, естествено, кой го е направил. То е ясно кой........ Казвали са ми, че веднага след като става Председател на АО той е отровен с нещо, което му е сипано в чая. След като е отпил, е известно да е казал: - Някой друг пил ли е от този чай?....... След което е започнал да пие много мляко, явно като противоотрова. Така ми каза една стара антропософка, която живее в Дорнах от много години. Естествено, че може да не е вярно това, но мълчанието е също странно. Неща от сорта - разболя се и умря, повдигат въпроси. И така се стига до днешното особено положение, в което въпросът нито става да го повдигнеш, нито да го забравиш.


http://indigota.com/index.php?topic=4016.0


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 10, 2012 10:44 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Зависи от каква гледна точка се разглежда смъртта на Щайнер.
Ето, от чисто земна гледна точка, както казваш – причината била рак. Книга написали – ами браво, няма лошо.

Само че изобщо не се отчита духовната страна.
С фактите, които Бондарев посочва по-горе, за отношението към праха на Щайнер, всъщност то това не е отношение, то си е унижение, осквернение…сега и с въпросната книга, какво се цели с това?

Отново казвам, че тези факти имат значение само за много малко хора.

Добре, ще се поразровим из материалите, които са достъпни за нас де, ще намерим нещо конкретно по въпроса и това ще ни задоволи любопитството. Толкова ли е важно с какво точно отрова е отровен?

Или е по-важно да разберем какво се е случило, че духовният свят, който е стоял зад Щайнер в учредяването на новите Мистерии позволява това да се случи, позволява на Щайнер да се оттегли преди да е завършил (както казват) мисията си?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 10, 2012 1:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Няколко думи казани от Бондарев в книгата му " Коледното Събрание в променените условия на новото време 1923 - 2005"

"Сега нека да помислим за ужасния контраст, който се разкрива през първия ден на 1924 година. Основният, можем да кажем, рефрен на Коледното събрание е била темата за Гьотеанума, мисълта за това, че неговите духовни стени обграждат участниците, че лишен от материално въплъщение, в което е изявявал видимото изображение на Антропософията, той се нуждае от въплъщение в душите на антропософите, че той е свръхсетивна реалност, вътре в която единствено може да се опазят и лелеят импулсите на Антропософията, че , накрая, вторият Гьотеанум трябва да служи на всички като напомняне за първия, чиято Душа ще внесем във втория.

А като отговор се чува: А защо искат от нас членски внос по 1 шилинг на месец?

И на Рудолф Щайнер не му остава нищо друго освен сам да поглъща всички обиди и само да благодари и да окуражава.

И ние, антропософите на ХХІ век, имаме право да се попитаме: ако работа на К.С. е приела такъв обрат, то къде са били нашите знаменити предшественици, за които дори са написани специални книги?

Рудолф Щайнер достига в края на Коледното Събрание до своята „ Гетсимания” . Вероятно и в неговата душа тогава е звучал горчивия упрек : „ Толкоз ли не можахте едни час да стоите будни Мене?”

В цикъла от лекции, посветен на Евангелието от Марко той говори за това, което натъжава Христос в Гетсиманската градина:

Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно. Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със
себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста? Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста." Тази е „чашата", която се
приближава до Него. И Той ги оставя сами, за да са „будни", или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания. После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля." А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание. Той прави втори опит, но учениците не успяват да останат будни. После Той опитва още веднъж, но положението остава същото. Сега за Него става ясно:
Той остава напълно сам и те няма да споделят с Него онова, което Му
предстои по пътя до Кръста. Чашата няма да Го отмине!” (ИПН. 139,23.9.1912.)

В наше време Християнството нализа в стадия на своето осъществяване. То изпраща нова вест в света. И тази вест е Антропософията.

И ето в решаващия момент ученикът на Христос застава пред същия въпрос: способни ли са хората да тръгнат след новата блага вест на Християнството, след Христос Исус в Неговото второ пришествие?

Бог се моли: нека Ме отмине тази чаша, защото иначе съдбата на човечеството ще бъде много трудна. Новият Пазител на Граала се моли: нека намерят сили в себе си да тръгнат след мен, след импулса на Антропософията, който на мен се падна да нося в света; ако не намерят, то техните страдания няма да имат край, пътят на развитието на човечеството ще бъде отклонен от неговата главна цел, и колко души тогава могат да се изгубят в духовния мрак и хаоса на разрушението?

Но горчивата чаша не подминава и Рудолф Щайнер.
Няколко часа след тези „дебати” за 1 шилинг, служител на Клингзор му я поднася. Тя е била наистина горчива – в нея имало отрова.

И учениците спели. Не, не външно. Външно те пиели чай и водели оживени разговори. Те спели в Аза.
И затова всички ние, антропософите, година след техния сън се оказахме хвърлени „ във външната тъмнина”, където непрекъснато нараства единствено „ плач и скърцане със зъби” "(Мф. 22, 13).

Но ако някой не ги вижда и не ги чува, „ разцъфтява” на антропососката нива, добре „ се храни от Антропософията” ( така се изразява К. Свасян), то толкова по-съкрушително ще се нахвърлят върху него, когато след смъртта премине Прага и се окаже в Камалока.

Опасно е да застанеш срещу движещ се влак. Неописуем ужас ще застигне този, който застава напречно на пътя водещ към свободния дух на човечеството.

Благодарение на колосалната сила но своя дух и Божията промисъл Рудолф Щайнер след тази „чаша” остава жив. Разбирайки, че няма накъде да отстъпва, той до толкова превъзмогва себе си, че в същата вечер изнася последния доклад, който е в програмата на Събранието. Това е бил деветия доклад от коледния цикъл. В него той разкрива на участниците това, което сами така и не разбират: що за отговорност „благодарение на това Събрание” (S. 272) ляга върху тях. Тя има размерите на „ бъдещата съдба на земното човечество”!

Той разказал, как съвременните хора в сънно състояние се тълпят в своите астрални тела пред Пазача на Прага. И те искат в това спящо състояние да ги пуснат в духовния свят, простиращ се зад Прага, но всяка от душите чува от Пазача: „ За твое добро ти не трябва да преминаваш Прага. Ти не трябва да имаш достъп в духовния свят” (S. 273). Тъй като, ако Пазача позволи на тези души да влязат в духовния свят с тези понятия, които им внушава училището, образованието, цивилизацията, те ще се окажат парализирани. При събуждането си те биха почувствали: „ Но аз немога да мисля, моите мисли немогат да овладеят мозъка ми, принуден съм да вървя през света, без да имам мисли” (S. 274)

[ А Прокофиев иска да ни убеди, че Рудолф Щайнер е превел участниците на Коледното Събрание през Прага в безсъзнателно (тоест в спящо) състояние. И не по-малко от 49, 5 хиляди члена на ВАО от 50 хил. това ни се струва убедително и дори блестящо откритие. А когато Ирина Гордиенго в своя критичен, строго обоснован и систематизиран анализ на творчеството на Прокофиев подложи това и други подобни на него твърдения на съмнение, то нейните доводи предизвикаха у 49,5 хил. члена само възмущение.]

Но това, което Пазача не им позволява да направят в съня си, те го правят след смъртта. И затова в бъдеще хората ще се раждат такива, че все едно са лишени от разум, от всяка „възможност да приложат идеите в живота..Болен, ръководещ се само от инстинктите човешки род би населил в такъв случай Замята”, и тогава Земята тотално би станала варварска (S. 275).

Но такъв род знание, видимо, довеждат, накрая, учениците до раздвижване, до едно безпокойство. Напълно възможно е до тях да са стигнали и сведения за отравянето. И започват да изказват благодарности към Рудолф Щайнер.

Рудолф Щайнер казва в отговор: благодарете не на мен, а на „Духа на Гьотеанума”. Но участниците не разбират и това.
…..
Рудолф Щайнер се сражава за всички до есента, после ляга. Импулсът на Коледното Събрание още сравнително дълго време върви към анторпософите и межел да се възприеме от тях. Но те само рефлектират."


В тази си книга Бондарев много емоционално (поне на мен така ми се струва) описва какво се случва на Коледното Събрание.
Позволих си да сложа този пасаж, който хвърля малко светлина върху духовната страна на трагедията.

((D

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 10, 2012 8:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Meрси, Пепи! Наистина изглежда емоционално казаното от Бондаренко и явно има нещо вярно в слуховете за отравянето. Аз имам своя теория, на окултна основа. Тя се състои в това, че като окултен Учител и Посветен Щайнер е нямал право да заема официални длъжности, които го ангажират с външния свят. В отчаянието си от положение по онова време явно се е решил на тази стъпка, за да даде тласък на нещата, но това е дало повод на Клингзорковците да го убият. Защото от определена гл. точка направеното от него нарушава принципите на Мистериите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни