ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Яну 18, 2018 10:47 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 7:35 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение

И сега петте културни епохи на следатлантското време в техните светогледи, в това, което са техните религии, не са нищо друго освен спомена за древните епохи на Земята.

Но вместо Първата, Древно-индийската културна епоха видим шестую, славянский мотив.

Първата, Древно-индийската културна епоха, разви една религия, която се явява като едно вътрешно проблясване, като една вътрешно повторение в представи и чувства на най-първата епоха на Земята, когато Слънцето и Луната още бяха съединени със Земята, когато онези възвишени Същества на Слънцето още живееха на Земята. Можем да си представим, че там трябва да се е събудила една възвишена представа. А Духът, който се свързваше с всички възвишени Богове и Същества, в първичното състояние на Земята, в първичното състояние на Земята, в първичната мъглявина, него индийското съзнание обхващаше под името на една висша Индивидуалност, под името Брахм или Брахма. Духовно първата културна епоха на следатлантското време повтори това, което беше станало в миналото със Земята. Тя не е нищо друго освен едно повторение на първата Земна епоха във вътрешно виждане.
А сега нека обгърнем с поглед втората следатлантска културна епоха. В принципа на Светлината и Тъмнината ние имаме религиозното съзнание на Древно-персийската културна епоха. Тогава посветените учеха хората за две Същества, от които едното беше олицетворено в Слънцето, другото те виждаха олицетворено в Луната. Тези Същества поставиха те едно срещу друго: Аура-Маздао, аурата от светлина, Ормузд, е съществото, което персийците обожаваха като най-висшия бог; Ариман е злият дух, представителят на всички същества, които Земята + Луна притежаваше. Религията на персийците е един спомен за втората голяма Земна епоха.
А в третата културна епоха беше така, че човекът трябваше да си каже: в мене се намират силите на Слънцето и Луната; аз съм един син на Слънцето и един син на Луната. Всички сили на Слънцето и на Луната се представят като бащата и майката.
Ако в прадревното време имаме единство като възглед на индийците, двойствеността след отделянето на Слънцето отразяваща се в религията на персийците, ние намираме за- легнала в религиозния възглед на египтяните, халдейците, асирийците, вавилонците троичността, каквато тя беше в третата Земна епоха, след отделянето на Слънцето и Луната.
Троичността се явява във всички религиозни възгледи на третата културна епоха и в Египет тя е представена чрез Озирис, Изис и Хорус.
Обаче това, което човекът беше изживял в четвъртата Земна епоха, в епохата на Атлантида, в неговото съзнание, като другар на Боговете, споменът за това се явява в Гръцко-римската културна епоха. Боговете на гърците не са нищо друго освен спомени за Боговете, чиито другар беше човекът през време на Атлантида, Боговете, които той беше виж- дал духовно ясновидски като етерни форми, когато през нощта се излъчваше от своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът е виждал Зевса, Атина и т.н. Това бяха за него истински форми. Това, което атлантецът изживяваше в своето ясновидско съзнание и което той чувствуваше, това отново се върна за хората на четвъртата следатлантска културна епоха в Пантеона. И както Египетската епоха беше един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така изживяването в Атлантида беше останало като спомен в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция както иначе и в Европа това бяха същите Богове, които атлантецът беше виждал, само под други имена. Тези имена не са нищо измислено; това са имена за същите образи, които се движеха наред с човека, когато през атлантското време той се излъчваше нощем от сво- ето физическо тяло.
Така ние виждаме, как епохите на космическите процеси намират техния символичен израз в религиозните възгледи на различните следатлантски културни епохи. Това, което ставаше през време на съня в Атлантската епоха, то отново оживя в четвъртата културна епоха.
Ние се намираме в петата следатлантска културна епоха. За какво можем да си спомним ние сега?
Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха /така наречената Полярна епоха/;
персийците можеха да си спомнят, да си представят в техния религиозен възглед втората земна епоха /така наречената Хиперборейска епоха/ с принципа на доброто и злото;
древните египтяни си представяха в тяхната троичност третата земна епоха /Лемурийската/.
Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаше своя Олимп. Тя си спомняше за образите на Боговете от Атлантида.
След това дойде по-новото време, петата културна епоха. За какво може тя да си спомни?
За нищо! - Тази е причината, поради която в тази епоха в толкова много отношения може да заеме място безбожната епоха и поради която тази пета епоха е заставена да гледа не в миналото, а в бъдещето. Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, където всички Богове отново трябва да възкръснат. Това ново съединение с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата Сила навлезе в Земното развитие, Сила, която подействува така силно, че можа да даде отново на човека едно божествено съзнание. Образите на Боговете на петата културна епоха трябва да виждат напред, само тогава животът отново ще стане духовен. В петата културна епоха на Следатлантската епоха съзнанието трябва да стане апокалиптично. Нека си спомним, че вчера видяхме връзките на отделните културни епохи на следатлантското време. Днес ние видяхме, как космическите процеси се отразяват в религиозните възгледи на културите. Нашата пета културна епоха стои по средата в света, ето защо тя трябва да гледа напред. В нашата епоха Христос трябва да бъде първо напълно разбран; защото нашите души са дълбоко втъкани в пълни с тайнственост отношения.
Ние ще видим, как повторението на Египетската епоха в нашата пета културна епоха ще даде една свързочна точка, как ние действително можем да дойдем в бъдещето.

GA 106 "Египетските митове и мистерии"

Мы достигли пятой культуры. О чем же можем мы вспоминать? Древние индусы могли себе представить первый период земли, персы- второй, древние египтяне - третий. Греческая, германская и римскаякультура вспоминали о ликах богов Атлантиды; но вот наступила новая культура, пятая. О чем же может вспоминатьона?
Ни о чем! И это причина, по которой эту культуру во многих отношениях могло охватить безбожие, и почему пятая культура должнасмотреть не в прошедшее, а в будущее.
Пятая культура должна смотреть в будущее, где снова восстанут все боги. Это воссоединение с богами было подготовлено в то время, когда была принесена сила Христа, которая действовала настолько мощно, что смогла вновь дать человеку божественное сознание. И образы богов пятой культуры не могут быть воспоминаниями, люди пятой культуры должны провидеть и лишь тогда жизнь может вновь стать духовной.
Припомните, что в первой лекции мы увидели связь отдельных культур послеатлантического времени. В этой лекции мы видели, как космические события отражаются в религиозных мировоззрениях культур. Наша пятая культура стоит посредине, и поэтомуона должна провидеть.
Мы увидим, как повторение египетского времени даст нам точку опоры, как мы поистине сможем перейти в будущее.


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Ное 26, 2015 11:09 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 8:02 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение

Духът е станал роб на материята.
Ако гъркът е видял духа въплътен в неговите творения на изкуството, днес духът е слязъл дълбоко надолу и ние имаме едно свидетелство за това в множеството технически и машинни устройства на нашата индустрия, които служат само на материалните нужди. А сега се питаме: станало ли е напълно това, че човекът е слязъл много дълбоко в материалния свят?
Това би станало и би се случило така, че в бъдеще човекът би направил най-големите, най-мощните изобретения на физическото поле, ако не би настъпило това, за което говорихме в предидущото съзерцание. В дълбоката точка на развитието на човечеството в него бе въплътено чрез Христовия Импулс това, което му даде тласъка за едно ново възлизане. От сега нататък идването на Христовия Импулс съставлява другата страна на културата. Той показа пътя за побеждаването на материята. Той донесе силата, чрез която може да бъде победена смъртта. Чрез това той предложи по-нататък на човека възможността да се издигне отново над равнището на физическото поле. Този мощен Импулс трябваше да бъде даден, един Импулс, който стана така действен, както това бе изложено в Евангелието на Йоана, в кръщението в реката Йордан и Тайната на Голгота.
Христос Исус, който беше предсказан от пророците, даде най-мощния импулс на цялото развитие на човечеството. Така човекът трябваше първо да се отдели от духовните светове, за да свърже отново с тях чрез Христовото същество. Но ние не можем да разберем още напълно това, ако не проникнем още по-дълбоко във връзките на цялото развитие на човечеството. Трябва да обърнем вниманието върху факта, че това, което наричаме явяването на Христа на Земята, е едно събитие, което можеше да настъпи само в дълбока та точка, когато човекът беше потънал толкова дълбоко. Гръцко-латинската културна епоха стои по среда та между 7-те следатлантски културни епохи. Никой друг момент не би бил по-подходящият. Там, където човекът стана личност, там също за неговото спасение Бог трябваше да стане личност, за да му даде отново възможността да се издигне нагоре. Ние видяхме, че римлянинът доби съзнанието за своята личност само в римското гражданство. По-рано човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той беше слязъл напълно до физическото поле. И сега той трябваше да бъде изведен отново нагоре чрез са мия Бог. Ние трябва да вникнем още по-дълбоко в 3-та, 5-та и средната епоха.


Дух стал рабом материи. Грек в произведениях искусства видел дух, теперь же дух спустился под физический план.
Спросим же себя, вполне ли произошло это?
Это случилось бы, это пришло бы, - величайшее, могучее завладение человеком на физическом плане, - если бы не вошло то, о чем мы говорили в предыдущей лекции. Человечеству на самой глубокой точке был сообщен импульс
Христа и он дал толчок к верху.
Христос - это другая сторона современной культуры. Он указал путь, которым может быть побеждена смерть. Этим он снова дал возможность подняться над уровнем физического плана. Должен был быть дан величайший из возможных импульсов, так побеждающий материю, как это представлено в Крещении Ев. от Иоанна и мистерии Голгофы. Христос Иисус, предвозвещенный пророками дал величайший импульс всей эволюции.
Но мы еще не вполне понимаем это.
Греко-латинское время стоит в середине семи эпох. Когда человек стал личностью, то Бог для его спасения должен был также стать личностью, чтобы дать ему возможность снова подняться. Мы видели, что впервые свою личность осознал римлянин. Ранее человек жил еще в духовном мире, теперь же он совсем спустился вниз.
Глубже всего мы должны проникнуть в третий, пятый и срединный периоды.


Последна промяна Faleg Sergei на Съб Ное 28, 2015 11:59 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 12, 2015 8:56 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение Изображение


Афина-Аполлон (Цветной рисунок, давался художникам, расписывающим купол) Аполлон и инспиратор (подпись под фото)

Возникает вопрос - как Аполлон может иметь инспиратора?

"Аполлон становится Орфеем. Тут опять перед нами род нисхождения Бодисаттвы в Будду. ... Тот Бодисаттва, который внешне известен под именем Аполлона, переживал нечто личное; он ведь должен был подготовить индивидуальность, "я", и он переживает трагедию "я". Он переживает нецелостность "я", как оно нецельно в нынешнем человеке, стремящемся к высшему Я. Праобраз этого дан в Орфее, соответствующем для Греции Будде или Бодисаттве". В 3-ю культурную эпоху народами Европы закладывались зачатки будущего логического мышления путем музыкального воздействия. Действовавший в то время великий Учитель позднее перевоплотился в греко-римской культуре. Но он не мог заполнить всего тела, его душа выходила за пределы тела и не находила применения в физическом мире. "Этот род воплощения называется [b]"сыном Аполлона"[/b] — сыном, душой которого было то, что в мистике обозначается символом "женственного". Но эта душа не принадлежала ему целиком, так как она была в другом мире, куда он не имел доступа". Эта удивительная трагедия перевоплощения великой индивидуальности выражена в греческом мифе об Орфее и Эвридике. Орфей не смеет оглядываться, т.к. вид того, чем он был когда-то, он не может вместить теперь, и это может ему повредить. GA 116(1)
http://bdn-steiner.ru/a1/parset1.php?id ... 0&level=-1

Таким образом на мотиве видим Аполлона, Орфея и Афину.


Последна промяна Faleg Sergei на Съб Ное 14, 2015 6:38 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 12, 2015 7:01 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Сергей, поздрави за цитата !! &D}

Ето и на български лекция от GA-116- за Орфей, по-надолу в лекцията: http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=224


Цитат:
Таким образом на мотиве видим Аполлона, Орфея и Афину.


Означава, че инспираторът над Орфей е самият Аполон (на черно-бялото изображение) ?..
В това изображение именно образът на Орфей искри в Светлина и е сякаш загърнат от инспиратора отгоре. Между другото, не само Атина, долу, е женски образ- инспираторът над Орфей, също схващам като женски образ...

Докато на цветното изображение Орфей сякаш се долавя в изкрящата светла/слънчева аура на Аполоновия образ, отбелязана в жълто.
В книгата си "Великите посветени" (2 том) Едуард Шюре пише, че името "Орфей" или "Арфа", произлиза от финикийската дума "аур"- светлина, а думата "арофае" означава "лечение"; или Орфей означава този, който лекува със Светлина.



***



"Евридика! О, божествена светлина!" - промълви Орфей, умирайки.
"Евридика!' - въздъхнаха и се скъсаха седемте струни на неговата лира. И главата му, която плува, отнесена завинаги от реката на времето, продължава да вика: "Евридика! Евридика!"


Легенда за Орфей



"Мистичната песен на жрицата на делфийския храм въвежда в една от многобройните тайни, познати на жреците на Аполон и неведоми за народа. Орфей е геният на духовна Гърция, будителят на нейната Божествена душа. Неговата седмострунна лира обгръща Вселената. Всяка от седемте струни отговаря на едно от състоянията на човешката душа, съдържа закона на една наука и на едно изкуство.
Ние сме изгубили ключа към пълната й хармония, но разнообразните й тонове не са престанали да звучат в ушите ни. Тайнственият подтик, който Орфей съумява да дари на Гърция, се предава и на цяла Европа. Нашето време вече не вярва в красотата на живота. Но ако въпреки всичко то таи някакъв смътен спомен, някаква тайна и непреодолима надежда за постигане на красотата, това се дължи на възвишения и вдъхновен Орфей."


"Орфей... блести във вековете с лъчите на един творчески гений, чиято душа в съкровените си дълбини трепти в любов към Вечната Жена (Божествената Душа- бел. моя), и от дъното на сърцето му извира откликът на Вечната Жена (Божествената Душа), която живее в Природата, в Човека и в Небето."


"Знаеш ли какво представлява Лирата на Орфей? Това е музиката на вдъхновените храмове. Боговете са нейните струни. В тяхното звучене цяла Тракия ще се настрои като лира и дори мраморът ще запее с чудо деен ритъм и в небесна хармония. "


"Защо за гърците Тракия* винаги е свято място, страната на светлината и истинската родина на музите? /*Според Фабър дъОливие името Тракия произхожда от финикийското Ракива – етерното пространство, или небесната твърд/. Истина е, че за гръцките поети и посветени в тайните като Пиндар, Есхил или Платон, името Тракия има символичен смисъл и означава страната на чистата наука и на произлизащата от нея свещена поезия. Ето защо тази дума има за тях философски и исторически смисъл: от философска гледна точка тя означава страна на духа, място на ученията и традициите, които доказват появата на божествения разум..."


Из "Великите посветени" (том 2 ) на Едуард Шюре


Последна промяна Faleg Sergei на Нед Ное 15, 2015 2:13 am, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Ное 13, 2015 5:57 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение
Карандашный рисунок, давался художникам, расписывающим купол


Здесь видим, какое сознание стоит за этим мотивом.
Сын Человеческий и Сын Божий

379. "Грек говорил себе: когда я вижу перед собой Орфея, то не так важно, что он происходит от отца и матери; важно, что его душевное, сделавшее его тем, что он есть, происходит от сверхчувственного, которое никогда не было связано с физическим планом. ...И поскольку главным в Орфее греки признавали чисто сверхчувственное начало, то они говорили, что "он происходит от музы". Он был сыном музы, Каллиопы, т. е. он, собственно, не был сыном только телесной матери, но и порождением сверхчувственного начала, никогда не имевшего связи с чувственным. Однако, если бы он был только сыном музы Каллиопы, то он мог бы явить лишь то, что было откровением сверхчувственного мира. А его время призывало его к тому, чтобы выявить нечто, могущее послужить на физическом плане. Поэтому он был не только рупором для музы Каллиопы, как в более древние времена Риши были только рупором для сверхчувственных сил, но сверхчувственное жило в нем так, что могло испытывать влияние физического мира. Это выражено в его происхождении от Эагра, который был богом фракийской реки, т. е. существом, связанным с определенным участком земли, с физическим миром, а не чисто душевно-духовным, как мать — Каллиопа. Так что дарования Орфея были, с другой стороны, со стороны отца, связаны с чем-то земным, с климатом, с условиями внешней природы Греции — с фракийским богом реки Эагром.
...Все другие вожди человечества во второй и третьей культурах послеатлантического периода, бывшие только органом речи для сверхчувственных миров, воспринимали свое эф. тело как нечто отделенное от физ. тела. Когда в древних, ясновидческих культурах и даже еще у кельтов человек должен был воспринять нечто, чтобы передать это потом другим людям, то он получал это откровение при помощи выделения своего эф. тела из физического. И тогда эф. тело становилось носителем тех сил, которые к нему нисходили. А так как эти провозвестники были мужчинами, в силу чего их эф. тела были женскими, то приходившее к ним из духовных миров откровение они воспринимали в женском образе, и вот, нужно было показать, что Орфей как сын фракийского бога реки не мог, находясь в общении с чисто духовными силами, удержать то, что открывалось ему через его эф. тело. И чем больше он вживался в физический мир и выражал собой то, чем он был как сын своей страны т. е. как земной человек, тем больше он терял свои ясновидческие способности. Это показано в том, что от укуса ехидны (Эвридика умирает от укуса змеи, гуляя по цветущему лугу), т. е. того человеческого, что идет от него, он теряет Эвридику, его вдохновительницу, невесту его души, которая отнимается у него и отводится в подземный мир. И он должен вернуть ее путем посвящения, через которое он затем и проходит... Когда говорится о "нисхождении в подземный мир", то под этим всегда понимается посвящение. Итак, путем посвящения он должен был вернуть себе супругу. Но он был уже слишком связан с физическим миром. И хотя он выработал способность погружаться в подземный мир, но когда вернулся назад, когда увидел вновь дневное Солнце, Эвридика исчезла от него. Почему? А потому что, увидев дневное Солнце, он сделал недолжное: он оглянулся, посмотрел назад. Это значит, что он преступил строгий запрет, возложенный на него богом подземного мира. В чем же состоял этот запрет? В том, что физический человек, живущий на физическом плане, не смеет оглядываться назад за пределы той точки, где лежат макрокосмические переживания детства, которые, вступив в более позднее состояние, дали бы ему древнее ясновидение. "Ты не должен желать, — говорит бог подземного мира, — узреть тайны детства, вспомнить то, что закрыто Порогом". И так как он делает это — смотрит назад, — то теряет способность ясновидения. Потерей Эвридики нам рисуется нечто весьма точное и интимное в судьбе Орфея. Ибо необходимым следствием этой потери является то, что человек — Орфей — становится жертвой физического мира (вакханки — силы физического мира — разрывают его). С тем существом, которое коренилось еще в сверхчеловеческом, он вступает на физический план и там становится тем, чем он должен стать. Благодаря этому на него устремляются все силы физического плана, и он теряет "Эвридику", свою безгрешную душу, которую земной человек должен был утратить... И те силы, в которые он тогда погружается, разрывают его. Такова жертва Орфея.
Итак, что же переживает Орфей, стоящий на переходе от 3-й послеатлантической культуры к 4-й? Он переживает прежде всего то, что обрывает первую ступень сознания детства, обрывает связь с макрокосмом. Ее больше нет. Она не переходит в сознательную жизнь. И человек, каким он тогда является, поглощается, умерщвляется жизнью физического плана, которая начинается, в сущности, только с этой 4-й культуры. Теперь представьте себе человека, каким он является нам как человек на физическом плане, который в своем нормальном сознании доходит до определенного момента воспоминания в прошлом; дальше за этим моментом лежат силы (годы) детства. Нитью своих воспоминаний этот человек так связан с физическим планом, что истинное существо Орфея в нем не может выдержать — оно разрывается. Таков, собственно, дух современного человека, и мы видим, как сильно и глубоко человек может быть связан с материей. Таков этот дух, который в смысле христианства апостола Павла может быть назван "Сыном Человеческим". Вы должны уяснить себе это понятие: Сын Человеческий — это тот, кто находится в человеке с того момента, до которого он помнит себя теперь, оглядываясь на прошлое, со всем тем, что может дать человеку культура. Представьте себе этого человека, а затем представьте себе все, чем человек мог бы быть через связь с Макрокосмом, если бы к нему притекало все то, что изливается из Макрокосма в первые годы детства. В первые годы детства это может быть только основой (для жизни), ибо тогда еще нет вполне развитого человеческого Я. Но если бы это вступило во вполне развитое человеческое Я, тогда произошло бы то, что произошло в момент, когда "Дух свыше" нисшел на Иисуса из Назарета во время крещения на Иордане: три безгрешных года развития детства слились со всем существом человека, (т. е. Макрокосм с микрокосмом). Это прежде всего. И что было следствием? Следствием было то, что когда эта безгрешная детская жизнь должна была развиваться на физической Земле, то она могла развиваться на ней только тpи года, потому что она всегда развивается на Земле только три года; а затем наступил конец на Голгофе, — то есть она не могла дальше сливаться с тем, чем человек становится с того момента, до которого доходит его нормальное воспоминание.
И когда вы продумаете: что было бы, если бы в человека излилась вся та связь с Макрокосмом, которая смутно и сумеречно открывается в первые годы детства и не может стать вполне ясной благодаря тому, что у ребенка еще нет я-сознания, когда вы представите себе затем, что если бы эта связь открылась в более позднем сознании, то произошло бы нечто, в нас излилось бы нечто, исходящее не от самого человека, а из всей мировой глубины, из которой мы рождаемся, — тогда вы поймете слова, которые звучат в момент нисхождения Голубя: "Сей есть Сын Мой возлюбленный; ныне Я Его породил!"
Это означает: Хpистос воплощается (рождается) тогда в Иисусе из Назарета, Христос, Который воистину родился в Иисусе из Назарета в момент крещения, полученного от Иоанна, и знаменовал Собою вершину того сознания, какое люди обычно имеют лишь в первые годы детства; здесь это было связано с полным сознанием своей принадлежности к Макрокосму, какое могло бы быть у ребенка, если бы он осознал все, что чувствует в первые три года жизни. И тогда приобретают совсем другое значение также и эти слова: "Я и Отец (космический Отец) одно!"
Если все это подействует на вашу душу, то вы сможете хотя бы немного почувствовать то первое и главное, что открылось апостолу Павлу в явлении перед Дамаском и что выражено в прекрасных словах: "Если не станете как дети, не сможете войти в Царство Небесное!" Эти слова имеют много значений; одно из них — это. Апостол Павел говорит: "Не я, но Христос во мне!", — т. е. то Существо, Которое имеет столь же макрокосмическое сознание, какое имел бы человек, если бы мог пронизать более поздним сознанием сознание первых трех лет своей жизни. У среднего современного человека эти области сознания разделены, ибо в нем они не могли бы существовать вместе, примириться друг с другом. И они не примирились и в Христе Иисусе. Ибо по истечении трех лет должна была наступить смерть, и именно в той обстановке, в какой она произошла в Палестине. Не случайно сложилась она, но путем взаимодействия этих двух факторов: "Сына Божия", каким является человек с момента рождения до начала я-сознания, и "Сына Человеческого", каким человек является с момента раскрытия я-сознания. Соединенная жизнь Сына Человеческого и Сына Божия вызвала те события, которые привели затем к тому, что произошло в Палестине". GA 124 (6)

http://bdn-steiner.ru/a1/parset1.php?id ... 0&level=-1

/379. Гръкът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха. Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза. Той беше синът на една муза, Калиопа; той не беше просто синът на една земна майка от плът, но на един свръхсетивен елемент, който никога не бе имал никаква връзка със сетивния свят.

Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят. Но неговата епоха му позволи да изрази това, което беше необходимо на физическия свят в неговото време. В такъв случай той не само беше говорителят на музата, на Калиопа, както някога Ришите бяха говорители на свръхсетивните светове, той говореше за свръхсетивния свят едновременно получавайки влияния от физическия свят. Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски бог. Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
Това ни показва, че хората смятаха за есенциално в Орфей това, което живееше в душата му. Тези душевни качества бяха някога отличителните белези на човешките същества. За тях не се говреше, както по-късно, с думите "Това е синът на този или онзи" или пък: "Той е от този и този град"; хората бяха различавани по тяхната духовна стойност. Изключително интересно е да се види с какъв финес беше почувствана съдбата на това същество, което от една страна произлизаше от една муза и от друга - от един тракийски речен бог. Той не беше като древните пророци, единствено приемник на свръхсетивен свят, той беше също така отворен за физическия свят. Той беше изложен на всички влияния, които физическия, сетивния свят упражнява върху нас.

Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят. Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло. В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.

Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло. Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство. Това е представено от сцената с ухапването от пепелянка - т.е. това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи. Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение. Така той трябваше да си възвърне годеницата чрез едно посвещение. Но той беше вече твърде много свързан с физическия свят. Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо? Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада. Какво представлява този закон? Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят старото ясновидство. "Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След като Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
Този образ на загубилия Евридика Орфей е символ на една изключително финна и интимна реалност, в която човешкото същество изнемогва във владенията на физическия свят. Придружен от едно същество, което все още е изцяло вкоренено в свръхсетивното, той достигна до формата, която му е определена в земния свят, този свят, чиито сили са се упражнили върху него: в този момент той губи Евридика, неговата невинна душа, тази душа, от която съвременния човек трябва да бъде лишен, той я губи. И силите, на които той е изложен след това, го разкъсват. Това тук, в определен смисъл, е саможертвата на Орфей.

Каква е първата опитност на Орфей, който осъществява преминаването от третата в четвъртата следатлантска епоха? Най-напред той изживява състоянието на единение с макрокосмоса, присъщо на детството. Това е едно състояние, което се изплъзва на съзнателния живот. И от факта на своята истинска природа човекът е разкъсан, убит от живота на физическия план, започващ от момента, който посочих. Погледнете сега този човек от физическия план, който със своето сегашно нормално съзнание се връща в спомените си до определен момент, отвъд който се намират трите години на детството. Този човек с нишката на своите спомени е така въвлечен във физическия свят, че той не може да понесе в себе си съществото на истинския Орфей и го разкъсва. Това е човешкият дух на нашата епоха, който ни показва до каква степен човекът може да бъде смесен с материята. Това е духът, наречен Син Човешки в смисъла на павликянското Християнство. Трябва да усвоите това понятие: Човешкият Син, намиращ се в човека от момента, в който започват спомените му, с всичката култура, която той може да усвои. Погледнете този човек и си представете това, което той би станал, ако все още се ползваше от всичко. получено от макрокосмоса в течение на своите първи години. През този период от детството става дума само за една база, защото човешкият Аз все още не е развит. Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко. Това стана на първо време. Какво беше следствието от това? Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на Голгота, т.е. този живот не можа да се смеси с това, което става човек от момента, в който започват спомените му.

Опитайте да си представите какво означава влизането в едно човeшко същество на целият този макрокосмичен живот, единението, осъществено в първите години на живота в един неясен и мрачен свят, който все още не може да заблести, тъй като детето все още няма съзнанието, което му дава неговият Аз. Представете си, че това състояние се развиваше в по-късното съзнание, би се оформило, нещо би се депозирало в нас, нещо, непроизлизащо от човека в нас, ами от космичните дълбини, от които сме родени: тогава вие имате интерпретацията на думите, произнесени при спускането на гълъба: "Този е Моят единствен Син, днес Аз го родих". Христос се въплъти в Исус от Назарет, той бе "роден", този Христос, който всъщност е роден в Исус от Назарет в момента на кръщението на река Йордан, надарен с това високо съзнание, което хората имат само в първите години, увеличено от чувството на космична принадлежност, което би изпитало детето, ако беше съзнателно за това, което изпитва през първите три години. Тогава тези думи биха приели едно съвсем друго значение: "Аз и Моят Отец" - Космическият Отец - "сме едно".

Ако оставите тези разсъждения да действат върху душите ви, вие малко ще почувствате фундаменталния принцип, наложил се на Павел в откровението при Дамаск и който е изразен в тези красиви думи: "Ако не станете като децата вие никога няма да влезете в небесното царство". Това изречение може да бъде разбрано на различни нива, но освен всичко друго и на това. Павел казваше: "Не аз, а Христос в мен" т.е. съществото, носител на макрокосмичното съзнание, това същество, което би имало детето, ако можеше да проникне със своето съзнание на възрастен това на първите три години. При нормалния съвременен човек, тези два вида съзнание са разделени, трябва да бъдат разделени; иначе биха били несъвместими. Те не успяха да съжителстват съвместно и при Христос Исус. Защото след три години по необходимост смъртта трябваше да настъпи в наличните обстоятелства в Палестина. Тези събития не са се случили по случайност, а от факта на смесването на тези две реалности: Божият Син, човешкото същество от раждането до появяването на съзнанието за Аза и Човешкият Син, човешкото същество придобило съзнанието за Аза. Съвместното съществуване на Човешкия син и на Божия Син ще създаде една ситуация, която ще доведе до събитията от Палестина. 124 (6)/


Последна промяна Faleg Sergei на Съб Дек 12, 2015 8:27 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 14, 2015 1:29 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Убрали важную и нужную цитату....??
Изображение
Олег Тимошин - Свет (Орфей и Эвридика)
http://www.liveinternet.ru/users/4679178/post274539288/

Преди Гръко-латинската епоха в Европа съществуваше една много древна цивилизация, която именно бе всред онези народи, останали назад в сравнение с качествата, вече развити на Изток.

В тези европейски земи онези хора, предопределени за друг вид развитие, можеха само малко да мислят; в тяхната душа мисловните и съзнателните сили бяха слаби. Но Сетивната им душа беше изцяло отворена за провокираните от специфичната - и доста различна от нашата - музика импулси.

Ние се връщаме във времето, когато Европа познаваше една музикална цивилизация; по всичките й земи резонираше една вълшебна и омагьосваща музика. Когато певците-бардове разпространяваха тяхното образование, тази култура вече беше залязваща. Тя бе дълбоко пропита с музика по време на Третата епоха и изключително сетивните души на населението й оставаха в мълчаливо очакване на това, което беше запазено за тях за по-късно. Отраженията от музиката упражняваха върху тяхната Сетивна душа въздействие, сравнимо с онова, които мисловната субстанция упражняваше върху нея чрез окото. Сетивната душа претърпяваше формиране с цел раждането на съзнанието; на едно по-високо ниво в съзнателната душа то щеше да се превърне в логическо мислене. Всъщност цялото съзнание произлиза от областите, където се намира светлината, откъдето идват също музиката и пеенето. Ето защо музиката, почувствана на физическия план, провокира в Сетивната душа подсъзнателното впечатление: тази музика идва от там, от където при нас идва светлината. Музика, пеене се излъчват от царството на светлината!

Много, много отдавана в европейските земи имаше един Учител, който още отначало бе инициатор на певчески училища. Обучението чрез музика дадено на физическия план произвеждаше в Сетивната душа ефекта на изгряващото слънце, което започва да свети. Това, което традицията запази от този велик Учител, него гърците, които получиха влияния от Запада така, както получиха такива и от Изтока, обединиха в образа на Аполон - богът на Слънцето и в същото време и на музиката. Но фигурата на Аполон в далечното минало съответства на големия Учител, внесъл в човешката душа способността, изразяваща се днес в логичната мисъл.

Гърците имаха също така знание за един ученик на големия Учител, станал такъв по доста интересен начин. Защото как се става ученик на такова същество? Ето как: в това време това същество не беше потънало напълно във видимия физическия човешки организъм, беше повече от видимия човек. Човекът от епохата, дарен само със Сетивната душа, можеше лесно да бъде повлиян от музиката, но не и да я провокира. Една Висша индивидуалност слезе в тяло, което беше само негово външно проявление.

Но в течение на Четвъртата епоха стана необходимо тази Индивидуалност да слезе отново чак до човешко ниво и да използва всички човешки способности. Въпреки, че тя успя да ги използва, не й беше възможно да слезе напълно. Защото, за да получи въздействията, които описахме, тези толкова отдалечени в миналото въздействия, трябваха способности, които надминаваха онези на тогавашния човек. Въздействието, получено от музиката, съдържаше тогава онова, което сега се намира в Съзнателната душа. Или, в индивидуалност, която беше едва на нивото на Разсъдъчната душа, това все още не можеше да съществува. Поради тази причина това същество не успя да се инкарнира напълно. Човекът беше изпълнен от това същество, но нещо в него беше по-голямо от човека и го надхвърляше. Той имаше духовни познания, но не и правото да ги използва. Той имаше една душа по-голяма от тялото си. Наблюдението от човешка гледна точка над тази Индивидуалност, на този велик Учител на Третата цивилизация, разкрива нещо трагично във факта, че тази индивидуалност трябваше да се инкарнира в човек, чиято душа го превишаваше, и не можеше да направи нищо със способността на по-висшата си от нормалното душа. Това, което някога съществуваше, не можа да се инкарнира директно, а по един сложен начин; наричаме една такава инкарнация "син на Аполон". Той беше носител на една душа, която в мистиката обикновено се симвлизира от жена. Този негов душевен елемент не можеше напълно да бъде в него, защото той принадлежеше на един друг свят; собствената си женска душа той носеше в себе си, но и в един свят, в който нямаше достъп, който силно желаеше, към който се стремеше, защото част от него се намираше там. Тази така голяма вътрешна драма на реинкарнирания велик Учител гръцката митология свърза с името на Орфей, дадено на преродения Аполон, на "сина на Аполон".

Митът за Орфей и Евридика е образът, изпълнен с красотата на тази душевна драма. Съвсем млада Евридика е отнета от Орфей, тя е в един друг свят. Орфей слиза в царството на сенките; той все още притежаваше дарбата да докосва с музиката си съществата от подземния свят. Позволява му се да вземе Евридика, но той няма право да се обръща, защото зад него е онова, което е било някога и сега той не може да има в себе си. Тази гледка би била смъртоносна за неговото вътрешно същество или най-малкото тя би му навредила.

Аполон, станал Орфей - ако употребим източния израз - е един Бодисатва, който също бе слязъл на земята, за да стане Буда. Съществуват определен брой такива същества, които се появяват в различни периоди; това са големите Учители на човечеството. Най-долу при тяхното слизане, докато станат Буди, те изживяват един много специфичен опит. Буда от Индия изпитва неизразимото щастие да вдъхновява човечеството. Бодисатвата, който споменът свързва с Аполон, премина през лични опитности; той трябваше да подготви личността за способността да чувстваме в себе си Аза; той изживя трагедията на Аза, който не се намира изцяло в себе си; така са хората днес по отношение на тази особеност. Човешкото същество се стреми да се издигне към своя Висш Аз. Орфей ни дарява с един пророчески образ, той, който беше Буда или Бодисатва на Гърция.
Христовият импулс и съзнанието за Аза
25 октомври 1909 год., Берлин, Германия, GA-116

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=224

Вся эта лекция важна и нужна для понимания Греческого мотива и того, как человек становится Богом (Духчеловеком)


Последна промяна Faleg Sergei на Съб Ное 14, 2015 2:48 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 14, 2015 1:36 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Да, Сергей, махнах цитата, защото си мислех, че нарушавам ритъма на темата и последователността- сложих линка в поста по-горе, като съответствие на твоя руски цитат - viewtopic.php?f=311&p=7077#p7063


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 14, 2015 1:46 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Faleg Sergei написа:
Да, Сергей, махнах цитата, защото си мислех, че нарушавам ритъма на темата и последователността- сложих линка в поста по-горе, като съответствие на твоя руски цитат - viewtopic.php?f=311&p=7077#p7063

Эта цитата привела нас сюда.

Изображение


Да споменем сега едно друго същество, вземайки предвид, че Учителите работят върху вътрешното същество на човека и ако те идват от висшите области да донесат духовна храна за подрастващите човешки способности, то трябва да съществуват и такива, които изпълняват друга работа, модифицирайки от епоха в епоха условията на самата земя. Докато през четвъртата епоха Буда обхвана Разсъдъчната душа отвътре чрез силата на Съзнателната душа, трябваше в същото време тази Разсъдъчна душа да бъде моделирана и отвън. Нещо идващо отвън трябваше да я изчака. Съществото, за което говорим, трябваше да дойде от съвсем различно място и да действа по различен начин.
Един Учител като тези, които изследвахме, трябваше да се обърне към хората и да излее в тяхното вътрешно същество, това, което той носеше от висшите светове. Той обучава. Какво трябваше да изпълни това друго същество, че Земята да продължи да се развива, за да може тя да се развива от поколение в поколение? Той трябваше не само да обхване вътрешния човек, да развие в него това или друго качество, но му беше необходимо да слезе в пълнотата на своето същество. Трябваше му не само да образова разсъдъчната душа, но и да я формира. Самият той, който моделираше, който в някакъв смисъл беше директен израз на тази душа от четвъртата епоха, епохата намираща се между останалите. Това същество трябваше да дойде от съвсем друга сфера. Той трябваше изцяло да се свърже с човешката природа, да влезе в тяло. Ако Бодисатвите премоделираха душата, то той трябваше да премоделира цялата човешка природа. Единствено той направи така, че Учителите в бъдещето да намерят подходящ терен за тяхното обучение. Той промени изцяло човешкото същество.
Спомнете си как в човека душите се интегрират в различните тела: Сетивната душа в сетивното/астралното тяло, Разсъдъчната душа в етерното тяло и Съзнателната душа във физическото. Бодисатвите действат там, където Съзнателната душа подготвя своето място във физическото тяло, те обхващат човека от тази страна. Там, където действат Разсъдъчната душа и чувството, чак до етерното тяло, там от друга страна едно друго същество обхваща човеке по време на четвъртата епоха. Това се случва по времето когато едно човешко етерно тяло беше директно обхванато, в момента на кръщението в река Йордан, когато индивидуалността, която описахме, тази на Исус от Назарет, напусна физическото тяло. Докато това тяло биваше изцяло прониквано - нещо, което обикновено провокира шок - Христовото същество влезе в етерното тяло на тази индивидуалност. Защото Той е това Същество, идващо от друго място, което е от съвсем друга природа. Другите големи водачи са в определено отношение с високо развитите човешки същества, хората, които вече поне веднъж са минали всички човешки възможни съдби; не можем да кажем същото за Христос. Кое за това същество представлява най-сгъстената му природа? Това е етерното тяло. Ето какво означава това: когато човекът ще е трансформирал изцяло астралното си тяло под въздействието на духовния си Аз, той ще действа върху етерното си тяло по начина, по който някога го направи Христос. От Христос мощно се излъчва импулс, действащ в далечното бъдеще; за човека това ще бъде времето, когато съзнателно ще трансформира етерното си тяло.

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=224

"Пришествие Христа Иисуса было подготовлено рядом основателей религий: Заратустрой, Гермесом, Моисеем, Орфеем, Пифагором. Учения всех их преследовали одну цель: дать излиться в человечество мудрости в подходящей для каждого народа форме. Поэтому сказанное Христом не является, собственно, новым. Новым в явлении и учении Христа Иисуса является то, что Христос Иисус обладал силой принести жизнь всему, что ранее было только учением". 97 (12)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 14, 2015 6:47 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение


Отново се връщам към гръцкия художествен мотив от малкия купол на Гьотeанума.

Съгласно текста по-горе, в гръцката митология името Орфей се свързва с преродения Аполон или "сина на Аполон". Орфей е Бодисатвата, който споменът свързва с Аполон. В този смисъл, според моето разбиране, слънчевият образ с лирата е събирателен образ Орфей-Аполон; интересното при този образ е воалът от слънчеви лъчи, идващи отляво, над образа, с който воал като че ли той е обвит. Следователно, инспираторът отгоре не е Аполон; инспираторът е нарисуван с женски черти, а на графиката- и с крила, което е една препратка към душата на "сина на Аполон", която не навлиза в него, а остава в космическия свят :

"Той беше носител на една душа, която в мистиката обикновено се симвлизира от жена. Този негов душевен елемент не можеше напълно да бъде в него, защото той принадлежеше на един друг свят; собствената си женска душа той носеше в себе си, но и в един свят, в който нямаше достъп, който силно желаеше, към който се стремеше, защото част от него се намираше там."

Орфей изживява трагедията на Аза, който не се намира изцяло в себе си.
Днес човешкото същество се стреми по същия начин към своя висш Аз. Така че за нас Орфей се явява един пророчески образ.
Това, което държи Атина в дясната си ръка се представя само като сянка на духовното и влиянията на съществата от вишите йерархии.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ти си Бог ...
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 15, 2015 2:09 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 296
Изображение

V послеатлантическая эпоха


Изображение

Развитие девяти - членного душевно-духовного человека

Слева (из прошлого) идет становление четырех - членного телесно физического человека, а справа (из будущего), на встречу четырех - членного духовно-телесного человека. Они встречаются в душе рассудочной Об этой встрече и рассказывает нам Греческий мотив и GA 116(1)

Нека да разгледаме сега случая на съществото, което в земното си въплъщение се наричаше Гаутама Буда. Преди да стане Буда, той беше способен да се слее със земни тела през различни периоди в цивилизациите, без да му е било необходимо да използва изцяло човешкия организъм. Но в еволюцията на този Бодисатва се случи едно тотално обръщане. Той почувства необходимостта да сподели във всички човешки аспекти съдбата на един напълно инкарниран във физическо тяло човек. Имаше нещо за научаване - нещо, което можем да изпитаме единствено на Земята
(Готама Будда был прежде существом, которое могло жить, воплощаясь постоянно в земные тела соответствующих культурных периодов, но, не пользуясь целиком человеческой организацией. Это существо не нуждалось в том, чтобы пройти через настоящие человеческие воплощения. Но теперь наступает для Бодисаттвы важный поворотный пункт: он должен вполне пережить жребий человека в земном теле, в котором ему надлежит быть совершенно облаченным.)

Защо този Бодисатва избра да се прероди именно сред този народ, а не избра например гръко-латинския народ? За да стане реално Буда на четвъртата следатлантска епоха, Бодисатвата трябваше да донесе един елемент от бъдещето. Когато съзнателната душа бъде развита, тя ще даде на хората необходимата зрялост за запознаването с импулса, който дължат на Буда. Той разви съзнателната душа във времето, когато за другите хора ставаше дума за развитието единствено на разсъдъчната душа. Той задължи физическият инструмент на мозъка да му се подчини, владеейки го по съвсем различен начин от този, по който би го направил един напреднал човек от гръко-латинската епоха. Един гръко-латински мозък би бил прекалено твърд за него; с него би могъл да развие единствено разсъдъчността, но тъй като имаше да развива съзнателната душа, той имаше нужда от един останал все още гъвкав мозък; той си послужи с душата, която щеше да се появи по-късно в еволюцията и с телесния инструмент, принадлежащ на древното човечество в Индия.
Тук намираме съответствие между епохите: Буда използва един организъм от прадедите за едно бъдещо качество на душата.

(Почему этот Бодисаттва, ставший потом Буддой, воплотился именно в этом народе? Почему не среди греко-латинского народа, например?
Если бы этот Бодисаттва должен был действительно стать Буддой для четвертого послеатлантического культурного периода, он должен был принести нечто от грядущего. Теперь, когда разовьется душа сознательная, человек мало-помалу созреет до познания того, к чему дал мощный импульс Будда. Будда должен был развить уже душу сознательную в то время, когда у людей развилась только душа рассудочная. Он должен был, следовательно, так использовать физическое орудие мозга, чтобы подчинить его себе, подчинить совсем в другом роде, чем дошедший до греко-латинского культурного периода человек. Греко-латинский мозг был бы слишком тверд для него. Он мог бы развить в нем только душу рассудочную, а он должен был развивать душу сознательную. Поэтому ему нужен был более мягкий мозг. Для души, которая должна развиться позже, он употребил орудие, служившее человечеству ранее и сохранившееся у индийского народа. Вот и повторение перед нами: Будда повторяет прошлую человеческую организацию с душевной способностью будущего.
)

За това трябваше друг Учител, надарен с други способности, носещ от духовните светове течения от съвсем различна природа. Този друг Учител имаше мисията прогресивно да свали на земята силата, която в човечеството принципно се проявява под формата на логическата мисъл. Защото тази мисъл също бавно еволюира във времето.
Приносът на Буда трябваше да се инкарнира в Разсъдъчната душа. Поради факта, че мястото на тази душа е между Сетивната и Съзнателната душа, тя има следната особеност: нещата, които се случват тогава, няма нужда да се повтарят.

Изображение

(Итак, должен был явиться другой Учитель человечества, который имел бы совсем другие свойств и принес бы совсем другие истоки духовной жизни из высших духовных миров в этот мир. Задачей этой другой индивидуальности было принести то, что ныне мало-помалу проявляется в человечестве, как способность логического мышления. Должен был найтись такой учитель, который принес бы все нужное, чтобы высказывать в формах логического мышления; ибо и логическое мышление развилось лишь в течении веков. Дело Будды должно было быть перенесено в душу рассудочную. Эта душа рассудочная, благодаря тому, что она стоит посредине между душой ощущающей и сознательной, порождает некую особенность: все что повторяется - не пересекается.)

И великият Учител, натоварен с това, трябваше да въведе в Сетивната душа силите, които днес се изработват в способността за логическо мислене. Следователно добре е да се разбере, че контрастът между този голям Учител и хората от неговото време беше доста по-голям от онзи, който разделяше Буда от обикновения човек
http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=224
(Поэтому задачей того другого великого учителя было привить душе ощущающей те силы, которые теперь проявляются в логическом мышлении. Легко представить себе, что расстояние между этим учителем и нормальным человеком еще больше, чем между Буддой и обыкновенным человеком.)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни