ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 17, 2018 9:02 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Ное 11, 2015 9:22 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
"Откровение Святого Апостола Иоанна Богослова

ГЛАВА 10
7. но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби - пророците., Иоанн слышит:
ГЛАВА 11.
1. И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него;"

Рудольф Штайнер в своем последнем цикле лекций для священников GA346 по Апокалипсису, [в тринадцатой лекции, с. 235 русского издания (Штайнер, Рудольф. Апокалипсис. Ереван : Лонгин. 2009.)] намекнул, что «существуют примерно 150-летние циклы», которые в семь этапов проявляются в истории. Он говорил, что в 40-х годах XIX века начался зов шестой трубы, а при переходе из XX в XXI век зазвучит седьмая труба(седмата тръба).
На самом деле, конструкция Апокалипсиса подсказывает, что эти циклы должны иметь длину в 154 года. Число 154 это 22 главы Апокалипсиса умноженные на 7. Сам Штайнер, в зависимости от контекста, связывает это число 7 то с культурно-историческими эпохами, то с телами человека, то с планетами или планетарными архангелами. Для удобства мы далее будем говорить о планетах.
Число 22 тоже имеет свои скрытые смыслы! Прежде всего, это 22 буквы еврейского алфавита и связанные с ними 22 мажорных аркана Таро.
Если седьмая труба (седмата тръба)зазвучала в 1998 году (666?3=1998), при рождении Аримана, тогда шестая труба начала звучать в 1844 году. Как говорил Штайнер: «В 1843—1844 годах, по существу действовал Ариман. … Это был кульминационный пункт материалистического развития». Следовательно, первая труба зазвучала в 1074 году, в самом начале крестовых походов.
Читателю, более или менее разбирающемуся в эзотерике, понятно, что послания, печати, трубы и чаши соответствуют четырем мастям минорных арканов Таро. Послания — жезлам (масть треф), печати — пантаклям или дискам (бубны), трубы — мечам (пики), а чаши — чашам (червы)….
Каждый 154 летний цикл, принадлежит к одному из четырех больших этапов, кроме того внутри этого цикла протекают 22 малых цикла по семь лет, эти малые циклы соответствуют 22 главам Откровения или 22 мажорным арканам Таро. Можно сказать, что сейчас (в 2013 году) мы живем в третьем семилетии (т.е. в третьем малом цикле) цикла седьмой трубы, т.е. происходящие сейчас события описаны в третьей главе Откровения или в Третьем аркане Таро (Порождение). Сейчас в мире происходит «зачатие» каких-то событий, рождение которых произойдет к концу малого цикла в 2019 году, и эти события будут происходить в тональности масти Мечей (что не внушает особого оптимизма!).
Можно сделать и другое деление: семь раз по двадцать два года. Т.е. сменяя друг друга, в течение 22 лет протекают все 22 главы Откровения, или 22 аркана Таро, в тональности соответствующей номеру 22-летия в 154-летнем цикле. Например, во время этапа семи труб, каждое 22-летие будет тонировано соответствующей трубой. Скажем, сегодня, в 2013 году, работает 15 глава Апокалипсиса, или 15 аркан Таро, тонированный первой трубой на фоне звучащей седьмой трубы.

http://anthroposophy.tk/index.php?showtopic=584
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1320.0



В заглавието "Ти си Бог" не е ли по-удачно "Бог" да се напише с малка буква, защото става дума за нас ?

Если рассматривать "Ти си Бог" в осознании Апокалипсиса, то здесь находим разделение и появляется "Ти си бог".



Изображение

Персидски-германский и славянский мотив

В этих двух мотивах в нашем нисходящем бодрственном сознании просыпается "Ти си Бог"


Последна промяна Faleg Sergei на Сря Ное 11, 2015 4:08 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Ное 11, 2015 1:26 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Цитат:
В заглавието "Ти си Бог" не е ли по-удачно "Бог" да се напише с малка буква, защото става дума за нас ?

Если рассматривать "Ти си Бог" в осознании Апокалипсиса, то здесь находим разделение и появляется "Ти си бог".

Да, в Апокалипсиса изживяваме себе си като създадени от Бога. Душата и умът ни са така да се каже, причините и корените за цялостното ни съществуване. Но същевременно ние сме подвластни на измененията и относителността на света в който живеем/ сме ситуирани като човеци.

Цитат:
Персидски-германский и славянский мотив
В этих двух мотивах в нашем нисходящем бодрственном сознании просыпается "Ти си Бог"

Тук виждаме персийския посветен да повдига детето от светлина. Същият детски образ откриваме в другото изображение, при средновековното посвещение и Фауст. И двата образа на детето ни говорят за слънчевата същност на съзнателната душа- епохата, в която живеем днес.

"Истинската природа на Аза ще се разкрие именно в епохата на съзнателната душа. А съзнателната душа е свързана с Духа, представляващ невидимата същност на всяко проявление. В това, което изпълва съзнателната душа, целият скрит свят би могъл да грейне като в най-съкровен храм."
http://www.otizvora.com/forum/index.php ... 6#msg20206
Този съкровен храм, според мен, принадлежи на сърцето, което има способността действително да се издигне над дуализма на вътрешното и външното, на духа и материята.

"Азовата мисъл все повече ще може да се понася само чрез това, че Азът действително се изпълни с Христос". http://www.otizvora.com/forum/index.php ... 6#msg20206
Азът все повече ще се изпълва с Христос тук на Земята, както за това загатва и славянското посвещение на бъдещето. Да, и тази Божественост в нас като нарастваща осъзнатост именно на Земята, може да се изпише с главна буква. Осмислянето на думите по-горе, в синьо, ни води към мисълта, че Божественото в нас е нещо повече от аза, така, както го разбираме днес.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 15, 2015 8:56 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Faleg Sergei написа:
[b]В этом скрывается чудесная тайна. Что Люцифер голосом искушения бросил в человечество, то Христос смог сказать человеку, как высшее содержание мудрости. Существенное заключается в том, от кого исходит изречение. В Солнечной сфере мы слышим всю силу говорящих нашей душе слов:[/b] "Ты бог, ты должен быть богом". И там мы совершенно отчетливо знаем, что Люцифер нас снова встретит и весьма настоятельно поставит это изречение перед нашей душой. Люцифера мы начинаем с того времени понимать весьма хорошо, Христа же только тогда, если на Земле постепенно подготовились Его понимать, благодаря отношению к Мистерии Голгофы. Тривиальными словами можно сказать: в Солнечной сфере мы встречаем Два трона: трон Люцифера, с которого нам навстречу звучат искусительные слова о нашей божественности, этот трон всегда занят, а другой трон многим людям представляется пустым, так как на нем мы сами должны найти- это образ Христа, и если мы Его сможем найти -эта к нашему благу. Но мы можем Его найти только благодаря тому, что Христос сошел с Солнца и соединился с земной сферой. И благодаря тому, что на земле мы можем пониманием Мистерии Голгофы обострить наш духовный взор, чтобы трон Христа на Солнце нам не представлялся пустым, но чтобы, напротив, для нас стали видимы деда Его, свершенные Им, когда Он еще Сам жил на Солнце.
Вторая лекция GA 141

Вот он, "Ти си бог"... бог минеральных процессов, бог смерти, он на троне, тень Люцифера на Земле


***


"...синият цвят създава впечатление на формиращото, на движещото се, на това, което се движи в пространството или се оформя. И ако човек иска да представи формиращото, ще получи нещо, което той ще изведе от синьото. Червеното или жълтото създава впечатлението като че ли иска да се разкрие, да пристъпи към вас, да ви проговори. Докато синьото се плъзга покрай вас, червеното създава впечатлението, като че ли настъпва насреща. Така може да се оживи заниманието с някой цвят, но именно с няколко цвята. И всички тези неща фактически се намират в творчеството на природата."

Това би могло да се разбере само от този човек, който се опитва да се вживее именно в детайлите на природното творчество.
Днес трябва да се освободим от модела в изкуството, да се освободим от натуралистичното и подражанието на природата, за да се превърнем в проводници на творческите сили, проникващи от духовния свят.

Според Р. Щайнер отдавна е отминало времето, в което изкуството се е придържало към модела. Днес е необходимо изкуството да се срасне с творческите сили на природата и да работи заедно с тях. А човекът да навлезе в света на свръхсетивното, за да стане негов изразител в и чрез душата си.

"Хората днес трудно могат да се решат в изкуството да навлязат в свръхсетивното, но няма да има светлина в човечеството, ако не се стигне до такова решение във всички области."

В изображенията на малкия купол цветовете са били използвани по съвсем нов начин, така че образитe възникват от цветовете. Да, образите или мотивите се извеждат от самите цветове. Мотивите не са основополагащи. Напротив, те са само нещо новелистично (разказващо), дори не са нещо истински художествено изобразително. Това, което намираме върху малкия купол като живопис, не би могло да се изобрази в действителност, ако човек разполага само с мотивите.

В художествената реализация на малкия купол цветовете проговарят със своя собствен език и се изявяват според своята първична същност. Те са живи, действащи сами по себе си. Изправена пред такава живопис, човешката душа вече не потъва в теоретични размишления, а усеща себе си като преобразена и наситена с вътрешни импулси, произтичащи от силите и въздействията на самите цветове. Връзката- човешка душа, цвят, свръхсетивен свят,- се явява от изключително значение в художественото постигане тук.



"…За същинското художествено изкуство, за духовното рисуване бих могъл да говоря само като описвам малкия купол. Само при малкия купол ми беше възможно да изпълня това, което загатнах като изискване на новото рисуване: че зад изживяването на произлязлото от цветовете напълно изчезват знаците, начертаното. Един от героите на първата ни мистерийна драма казва, че формите произлизат от цвета. Когато човек чувства художествено, възприема начертаното, което трябва да се внесе в рисуването като една лъжа. Ако начертая тук хоризонтална линия, представям нещо, което изобщо не съществува. Ако нанеса синьото небе като петно и отдолу зеленото, тогава формата сама се получава от изживяването на цветовете. Така може да се изгради художествено всичко. Всред самия свят на цветовете лежи един творчески свят и този, който чувства цветовете, рисува каквото цветовете сами си говорят в творческия процес. Не е нужно той да се придържа към натуралистически модел, а може да създава фигури от самите цветове. Природата и човешкият живот наистина имат известно право, по необходимост да изобразяват моралното от цветовете. Така тук е опитано да се рисува като напълно се изхожда от цветното. Ако тук, редом със синьото петно, видите червено-оранжевото петно и черното петно, първоначално живо се чувства цветното. По-късно цветовете оживяват и се оформят фигури, които дори могат да се тълкуват едва след това. Но точно толкова малко, колкото тук могат да се правят растения с човешкия разум, също така малко може да се нарисува нещо измислено с човешкия разум. Трябва да се мисли едва тогава, когато цветовете вече са тук, също както растението първо трябва да израстне и тогава може да се види. Така се породи една Фаустова фигура със смъртта и детето. Така цялата глава с всичко фигуративно се породи от цветовете. Някой духовно-реален предмет се формира от само себе си само в човешката душевност..." - Събр. съч. 229 Съприживяване на годишния цикъл в четири космически имагинации, Дорнах, Щутгарт (1923)



***




И нека насочим вниманието си към онзи образ, наподобяващ Фауст, като типичен представител на нашето време, устремен към пълносъзнателния Аз.

Изображение

Изображение


Образът сякаш направо израства от синия цвят и едновременно остава "затворен" в една синя тайнственост и мистичност, напомняща в някакъв смисъл за Средновековието.
На това място от малкия купол е трябвало да се представи именно средновековното посвещение. Преминавайки през различни форми на посвещение, човечеството достига и до посвещението през Средновековието, с цялата му трагичност. Духовните условия през Средновековието са били такива, че не е ималo възможност зa издигaне до познанието на живото по друг начин, освен чрез опознаването на смъртта. Тази епоха от развитието на човечеството донася за човека необходимостта да достигне до прозрението, че смъртта и животът са взаимно свързани. Впрочем това е необходимост и на нашето време. Именно този е пътят към истинското познание за съвременното човечество.
Така образът наподобяващ Фауст бихме определили още като "средновековен кандидат за посвещение". Той придобива познанието чрез дълбоко вглъбяване, отдръпвайки се от света. Отдръпването от света се изживява именно в постигнатото разбиране за силите на смъртта, царуващи в целия свят навън. Тези сили на смъртта обаче са вътрешно сродни със силите на нашето съзнание.


"Същото, което виждаме в човешкия скелет, това, скъпи приятели, което външно е картината на смъртта, същевременно във външно физическо оформление изразява живеещото в нервната ни система, когато изживяваме обмислящото съзнание в по-ново време. Дори ранното средновековно съзнание, и старото съзнание, не са били такива, че да зависят от това, че човекът, за да мисли, трябва да умира през всеки момент от будния си живот. Съзнанието на хората тогава е било изпълнено с образи, с имагинации, макар и атавистични. Интелектуализмът се развива едва от средата на XV век. Той се развива поради това, че органите на главата ни приемат едно формообразуване, което, ако би обхванало целия човек, непрекъснато би го довежало до смърт. В човека непрекъснато се води борба между смъртта и живота. Главата иска да умира. Това се преодотватява чрез непрекъснато избуяващото от останалата организация като жизнени сили. Стремежът на главата, на който дължим интелектуалното си съзнание, е това, което би трябвало също да се изрази чрез всички цветове и всичко, което бе извлечено от цветовете. "

В целия строеж на Гьотеанума това е единственото място, в което се появяват конкретни букви. Дори бихме казали, това е единственото възможно място, където нещо конкретно написано би могло да се появи- точно до представителя на нашето време, с разтворена книга пред себе си. Защото тъкмо в съвременната епоха азовата мисъл на човечеството достига такава абстрактност, че може да се изрази чрез букви. Впрочем oще в средновековния немски език е било фиксирано изписването на "аз" с инициалите на Исус Христос: JCH. Христовият принцип се влива в човечеството едновременно с импулса на Аза.
"Азовата мисъл все повече ще може да се понася само чрез това, че Aзът действително се изпълни с Христос".
В този смисъл мистиката на Средновековието е имала за своя задача да пресъздаде също Павловите думи чрез редица проповеди и разглеждания, като тези на Иохан Таулер, Майстер Екхарт и др.

Забележителна е дясната ръка на Фауст, повдигната почти на нивото на очите, сочеща в посока нагоре; тя се намира в хармонична връзка и отношение с ръката отгоре, израз на действената творческа сила в Космоса. (Интересното е и това, че в общата картина на купола, фигурата на Фауст е разположена в реда на духовните същества, излъчващи образите, възприемаеми от човешката душа, които се виждат вляво от него.)

Както вече отбелязахме, под образа на Фауст виждаме смъртта, произлизаща от сили, които действат към нас от центъра на Земята, смесвайки се в същото време с меркуриевите сили, нахлуващи от Космоса към Земята.

Но има нещо друго, което ни грабва по специален начин с великолепието си- образът на детето, носещо се срещу Фауст като в полет. То се явява самата негова противоположност. Фаустовата фигура със смъртта под нея не би могла да се понесе, ако в усещанията или чувствата не възниква противоложният образ на детето, летящо към Фауст и ICH(аз). Завладяващият детски образ, който като че ли иска да се разкрие, да проговори, да пристъпи към Фауст, носи характеристикитe на съзнателната душа. Всъщност самият образ се развива от неопределено формиращото се материално, показано тук в оранжеви цветове. Истинската природа на Аза ще се разкрие именно в епохата на съзнателната душа. А съзнателната душа е свързана с Духа, представляващ невидимата същност на всяко проявление. В това, което изпълва съзнателната душа, целият скрит свят би могъл да грейне като в най-съкровен храм.


Изображение


Над Фауст или средновековния кандидат за посвещение виждаме инспириращия Ангел, отново в нежносин цвят и силно раздвижени форми, създаващ в нас чувството за неуловимост. Светлината в този образ е съсредоточена в удълженията, които са представени като ръце: едната "ръка" сочи в посока творческата сила на Космоса (ръката най-отгоре), а другата е показана така, сякаш изтласква творчески импулси надолу към Земята и посвещавания.

Изображение

Изображение



http://www.otizvora.com/forum/index.php ... 6#msg20206


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 16, 2015 9:38 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Будущее русского народа и спиритуальные задачи Средней Европы


На эту центральную задачу Средней Европы по отношению к Восточной, состоящую в передаче последней плодов своей духовной жизни, в художественной форме указывает образ Фауста в росписи одного из куполов первого Гётеаиума. Как представитель пятой послеатлаитической культурной эпохи, Фауст прежде всего является носителем души сознательной. Однако, в отличие от человека Запада, он не только следует ее изначальному стремлению к одностороннему познанию лишь физически-чувственного мира, но обращается к тому, что живет в его собственной душе, стремится к самопознанию. Иными словами, он хочет достичь пронизания своей души сознательной силами своего "я", ее углубления.
В композиции росписи малого купола Фауст изображен с воздетой правой рукой, означающей: "О человек, познай себя!", и помещен между символом смерти (скелет) и символом жизни, рождения (ребенок). Это также символы силы старости и силы юности народных душ Западной и Восточной Европы, предрасположенных соответственно к развитию механического и евгенического оккультизма. Сама фигура Фауста обращена к Восточной Европе, которая в образе ребенка устремляется к нему как представителю Средней Европы, чтобы воспринять плоды одухотворенной и углубленной благодаря "я" души сознательной в форме пронизанной импульсом Христа новой духовной жизни (слово "ICH", т. е. по-немецки "я", единственное написанное на фреске, означает также первые буквы имени Иисуса Христа). А вся композиция в целом является художественным выражением центральной миссии Средней Европы в пятую после-атлантическую эпоху, миссии, которую можно высказать в формуле хотя и не содержащейся в "Фаусте" Гёте дословно, но тем не менее уже жившей в душе его великого создателя: "На свободной земле, со Христом в душе, ведя людей в земной жизни к духу". "На свободной земле" — значит, на основе всего завоеванного человеком с помощью души сознательной; "со Христом в душе" — с высшей силой "Я есмь" в душе сознательной; "ведя людей в земной жизни к духу" — то есть исполняя основную задачу духовной науки в современную эпох.


Изображение

Карандашный рисунок, давался художникам, расписывающим купол

Над образом Фауста как представителя Средней Европы помещена мощная "ангелоподобная фигура", правой рукой благословляющая его стремление к самопознанию и возникновение из него новой духовной жизни, а левой — широким приглашающим жестом указывающая путь еще по-детски открытой ее воздействиям восточнославянской душе к тому, что однажды должно будет наступить как своего рода "причастие" Средней и Восточной Европы.
В этой "ангелоподобной фигуре", инспирирующей и направляющей Фауста в его духовных устремлениях, можно видеть образ-имагинацию ведущего наиболее многочисленный среднеевропейский народ немецкого народного духа (архангела) или одно из служащих ему в духовных мирах существ. А над фигурой ребенка, устремляющегося к Фаусту, достигшему углубления души сознательной силами "я" и ее пронизанности импульсом Христа, помещена осеняющая его Высшая Сила в образе "руки Провидения". Этот образ можно понять как "волю мировой мудрости", пророчески указывающую на будущее восточных славян, на то, что ожидает своего часа для нисхождения: на грядущий в шестую эпоху принцип самодуха.


Изображение

Фауст (Цветной рисунок, давался художникам, расписывающим купол)

На пути к указанному духовному объединению Средней и Восточной Европы подстерегают две опасности. Во-первых, если действующим на Востоке Европы демоническим силам удастся хоть как-то повредить свободному развитию духовной жизни в Средней Европе. "Величайшим несчастьем было бы для Восточной Европы, если бы она повредила тем духовным силам, с помощью которых она должна будет подняться вверх и которые поэтому ей необходимо почитать и дружески лелеять. До некоторой степени это "величайшее несчастье" уже произошло. Им стало разделение Средней Европы после второй мировой войны и полное подчинение ее восточной части политическому и военному диктату большевизма.
Вторая опасность — это непонимание или даже забвение самой Средней Европой своих истинных задач и своей спиритуалыюй миссии в развитии человечества. После второй мировой войны, с началом так называемого "экономического чуда" — невероятно быстрого материального восстановления западных областей Германии и связанного с ним массового проникновения в нее "американизма", ей совершенно чуждого и ведущего лишь к упадку всякой истинной духовной жизни, — эта опасность сделалась особенно серьезной.
Будут ли в обществе всеобщего материального достатка и одновременно величайшей духовной нищеты и творческой пассивности услышаны голоса антропософов, увидены, по достоинству оценены и общепризнаны их многообразные инициативы, их стремление во что бы то ни стало остаться верными истинному духу Средней Европы и его высоким спиритуальным задачам? Сможет ли несомый ими импульс свободной духовной жизни стать ведущим импульсом всей современной среднеевропейской культуры, а в будущем — и всего цивилизованного человечества? Или же носители новой духовной жизни окажутся в решающий исторический момент слишком малочисленными, их духовные силы — слишком слабыми, а их влияние на культурное развитие Средней Европы - недостаточным? В настоящее время еще невозможно с полной уверенностью ответить на эти вопросы. Ответ принесет будущее. И все же совершенно достоверно одно: и Запад и Восток рано или поздно будут нуждаться в среднеевропейской духовной жизни. Запад — чтобы, достигнув в пятую послеатлантическую эпоху мирового экономического господства и глобальной политической власти, обратить их во благо, а не во вред всей земной эволюции. А Россия — чтобы через принятие в свою душу новой духовной жизни вообще найти тот единственный путь, который поведет ее к предначертанному ей Мировым Водительством будущему. "Будущность России лежит в ее готовности принять тот дух, который загорелся на развалинах погибающей материалистической цивилизации [Запада]", — писала Мария Штайнер-Сиверс в предисловии к русскому изданию книги Рудольфа Штайнера "Теософия".
С. Прокофьев Духовные судьбы России и грядущие мистерии Святого Грааля


Изображение


http://predela.net/forums/index.php/top ... l#msg10898


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 17, 2015 12:49 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Съзерцавайки фигурата на слънчевия Орфей, която остава зад гърба на Фауст, но в цялостния контекст кореспондира със златното на летящото към Фауст дете (съзнаващата душа)/Орфей е с лице към детето и сякаш гледа към него/, си спомням думи на Р. Щайнер. Той казва, че е голямо постижение за ученика, когато чуе слънцето да звучи. Цялостната фигура на Фауст, застанал с гръб към гръцкия мотив, затворил се в синьото като в ембрион, за да се роди духовно в познанието, показва една вътрешна интензивност - като че ли самият Фауст иска да чуе в действителност музиката на слънцето в себе си.
"Думите на Гьоте в пролога на "Фауст" не са просто фраза: "По древен начин слънцето звучи".


***



Относно красивия Ангел над Фауст предлагам още една идея, за която четох наскоро:


На 2 май 1913г. Р. Щайнер описва в лекция изнесена в Лондон, как се разкрива Христос след трите години в тялото на Исус от Назарет и след Мистерията на Голгота: "Спасителят на света разкрива себе си през трите години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло (макар че Христовото същество е с несравнимо по-голяма величина), а след това Той разкрива Себе си по един пряк начин като ангелско същество, духовно същество, което стои една степен над човешкото същество. Като такова същество Той може винаги да бъде намерен от ясновиждащите и по този начин Той винаги е свързан с еволюцията"- GA- 152".

/информацията е взета от книгата на Томас Майер "Азова сила и ясновидство" /


Последна промяна Faleg Sergei на Вто Ное 17, 2015 3:36 pm, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Апокалипсис
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 17, 2015 4:58 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Faleg Sergei написа:
С. Прокофьев Духовные судьбы России и грядущие мистерии Святого Грааля

У нас задача простая, определить кто нам говорит - "Ти си Бог" или "Ти си бог".

Faleg Sergei написа:
Съзерцавайки фигурата на слънчевия Орфей, която остава зад гърба на Фауст, но в цялостния контекст кореспондира със златното на летящото към Фауст дете (съзнаващата душа)/Орфей е с лице към детето и сякаш гледа към него/, си спомням думи на Р. Щайнер. Той казва, че е голямо постижение за ученика, когато чуе слънцето да звучи. Цялостната фигура на Фауст, застанал с гръб към гръцкия мотив, затворил се в синьото като в ембрион, за да се роди духовно в познанието, показва една вътрешна интензивност - като че ли самият Фауст иска да чуе в действителност музиката на слънцето в себе си.
"Думите на Гьоте в пролога на "Фауст" не са просто фраза: "По древен начин слънцето звучи".

Золотые слова. В них слышен диалог с существом мотива.

Faleg Sergei написа:
Тук намираме съответствие между епохите: Буда използва един организъм от прадедите за едно бъдещо качество на душата.)

В Орфее семя будущего светит из нутри, а к Фаусту оно (будущее) спешит на помощь в лице ребенка-Самодуха из темноты будущего, от пустующего трона.

Faleg Sergei написа:
Два трона: трон Люцифера, с которого нам навстречу звучат искусительные слова о нашей божественности, этот трон всегда занят, а другой трон многим людям представляется пустым, так как на нем мы сами должны найти- это образ Христа, и если мы Его сможем найти -эта к нашему благу. Но мы можем Его найти только благодаря тому, что Христос сошел с Солнца и соединился с земной сферой. И благодаря тому, что на земле мы можем пониманием Мистерии Голгофы обострить наш духовный взор, чтобы трон Христа на Солнце нам не представлялся пустым, но чтобы, напротив, для нас стали видимы дела Его, свершенные Им, когда Он еще Сам жил на Солнце.
Вторая лекция GA 141


Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни