ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Сеп 20, 2018 5:23 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Петък
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Май 23, 2016 7:08 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
"Все, что совершается ритмически, что основано на повторении событий, — направляется Духами кругооборота времен,отпрысками существ первой Иерархии" (136; 7.III). В другой лекции он говорит, что они также прошли через человеческую ступень и в настоящее время в разной мере стоят выше человека. Все они могут оглянуться на свою прежнюю человеческую ступень и понять становящегося человека; а это значит, что и они прошли через ступень предметного сознания. Образовалось их по семь в каждом планетарном воплощении и три — в истекшем отрезке земного развития. Таким образом, продолжает Рудольф Штайнер, "двадцать четыре "человека" смотрят вниз на современного человека. Это существа, которых мы можем в хорошем смысле слова назвать регуляторами развития, регуляторами времени. Время связано с развитием. Это те 24 старца, которых мы встречаем в Апокалипсисе Иоанна" (104; 22.VI). Они распределяют работу элементарных духов Земли "...по временам года, т.е. вызывают смену времен года в разных частях Земли. Они представляют собой то, что мы могли бы назвать астральным телом Земли. ...с этими существами связаны все виды распределения времени (в том числе смена дня и ночи), упорядочение временных и пространственных отношений. ...Они подлинные носители сил, вращающих Землю вокруг оси" (136: 4.III).
Бондарев Г. А., Триединый человек тела, души и духа: Опыт осмысления методологии науки о духе.


Изображение

Малые мистерии (Малые арканы) и Магические практики.

Малые мистерии или Малые арканы - это работа с ситуациями, поэтому в гадательном значении Малые арканы главным образом описывают ситуации.
Из Малых мистерий, Малых арканов произошел театр, как демонстрация ситуаций, ведь, по сути, театр - это разыгрывание каких-то жизненных ситуаций и древний театр первоначально манипулировал значениями Малых арканов. Изначальный театр был театром масок, потому что каждая из карт Малых арканов задает определенную позицию, ситуацию и каждая маска это одна из таких позиций. Актер, одевавший определенную маску, четко становился в ситуацию, описанную в определенной карте: 2-ке, 3-ке, или, к примеру, 10-ке и его роль определяется этой ситуацией, его состоянием в ней. При этом задача актера – просто быть этой маской, и ничего своего не придумывать.

http://lightofketer.ru/index.php/taro/1 ... ast-2.html

В то же время Малые арканы Таро отображают систему практической Магии и описывают структуру нашей Вселенной, состоящей из пяти элементов, так как, по утверждению Древних, материя нашего Мира построена из следующих элементов: Огонь, Земля, Вода, Воздух, Эфир (пятая объединяющая стихия - энергия Жизни).
Эти Элементы представляют собой пять возможных агрегатных состояний вещества. Элемент Огонь означает материю в виде энергии свободного излучения и энергию как таковую. Элемент Земля обозначает материю в виде вещества и информацию. Элемент Вода обозначает жидкое состояние вещества и течение времени. Элемент Воздух обозначает материю в газообразном состоянии, Хаос и расширение времени. Эфир обозначает жизнь и материю в виде живого вещества. ...
Именно поэтому в картах Таро существует 4 масти (4 масти элементов, стихий) Малых арканов, обозначенных как Мечи (Огонь), Динарии (Земля), Чаши (Вода), Жезлы (Воздух). ...
Каждая масть Малых арканов разбита на 14 точек или зон в пространстве - 14 карт и представляет собой путь в иную Вселенную, при этом каждая масть начинается с Двоек и заканчивается Тузами: от Двоек до Десяток идет Путь, который доступен в нашем Мире, с Вольтов до Тузов находятся зоны доступные только для Магов кастового уровня ...
В западной оккультной традиции четыре первоэлемента классически связываются с временами года, временем суток, четырьмя сторонами света, стихийными духами, периодами жизни и темпераментами человека, со знаками Зодиака.

http://lightofketer.ru/index.php/taro/1 ... ast-1.html

Таков путь формирования новых Храмовых храмовых мистерий.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Петък
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 27, 2016 7:55 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Дайте да си изясним днес, какво са имали предвид древните евреи с това дърво Сефирот. Те си представяли това така: човек е поставен в света, но мировите сили от всички страни въздействат върху него. Ако разглеждаме човека такъв, какъвто той се явява в света (изобразява се на рисунка), то, изобразявайки го схематично, ние можем да си го представим така. Ето как си представяме ние стоящия в света веществен човек. Древните евреи си представяли, че върху този древен човек от всички страни въздействат мировите сили. Тук чертая една стрелка, стигаща до сърцето. И така, върху човека действат мировите сили; а тук, долу — силите на Земята.

Изображение

Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава — тук на рисунката ги обозначих с тези стрелки 1, 2, 3 — след това, три сили действат върху средната част на човека, преимуществено, върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили — според 76 представата на древните евреи — действат върху човека отвън. Преди всичко, ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3 се явяват най-благородните, те идват — ако използваме по-късния термин, гръцкия израз — от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем — бел.на прев). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос

Изображение

При това ние веднага трябва да развием едно понятие, което би могло да ви попречи, ако аз просто, без обяснение бих го изказал пред вас. Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото — обозначено тук, горе (1 на рисунката) — е такова, че по- късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така, отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец. По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност. И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и, следователно, са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви, как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както вие знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но те поставяли върху себе си тази регалия, този знак. Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, това висше, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които може да съедини със своята глава, ако той много знае, — това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона. Както виждате, това е било най-висшето. Това е било, което от космоса духовно е формирало главата. Освен това, на тази човешка глава са и били нужни още две други сили. Тези две други сили идвали към нея от дясно и от ляво. Мислели са така: висшето идва отгоре надолу; от дясно и от ляво идват две други сили, и двете те се явяват мирови сили, разпространяващи се в света. Едната, която сякаш влиза през дясното ухо, са наричали «хокма» = мъдрост. Ако ние днес искаме да преведем тази дума, казваме «мъдрост». От другата страна, от света идвала «бина». Днес ние бихме казали, че това е умът, интелектът (2 и 3 на рисунката). Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър . Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш величайши глупости. Посредством интелекта се измислят величайши глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но, несъмнено, не е мъдра. Още от едно време древните евреи са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно, човешката глава и, всъщност, всичко това, което в човека принадлежи към сетивно-възприемащата система, включително и отнасящите се към нея нерви, всичко това са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» — корона, мъдрост, интелектуалност. По такъв начин, според възгледа на древните евреи, се е формирала от Космоса човешката глава. И 77 така, съществувало е ясно съзнание за това — иначе не би възникнало такова учение, — че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следния въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; своите сили той получава от това, което обкръжава човека. Древните евреи казвали така: човек получава своите сили от мировото обкръжение, тези сили, които след това — преди всичко, в тялото на майката, но и по-късно — съдействат за строежа на неговата глава. Освен това, има три други сили (4, 5 и 6 на рисунката); те повече са задействани в средната част на човека, те действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Те, следователно, действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а действат повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, те живеят във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако ние искаме да използваме съвременни изрази, то това биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила; «тиферет» = красота. Тук ние ще започнем, преди всичко, със средната сила, с «гебура». Казах ви, че искам с помощта на стрелката да подчертая това, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Затова евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, то с това в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза също така и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, ние бихме казали така: жизнената сила, силата, благодарение на която човек нещо може, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира това, което са наричали «хесед», човешката свобода. А от другата страна — «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от самосебе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако аз чувам удара на сърцето, то заедно с това чувам жизнената сила, влизаща в човека. Ако аз протягам дясната ръка, то заедно с това получавам информация за това, че аз съм свободен човек; когато се протягат мускулите, тук влиза силата на свободата. Лявата ръка, която се движи по-нежно, която може да докосва с повече нежност, донася това, което прави човека прекрасен. И така, тези три сили — «хесед» — свобода, «гебура» — жизнената сила, «тиферет» — красота — съответстват в човека на това, което е свързано с дишането и кръвообращението, с всичко това, което се намира в движението и ритмично се повтаря. Тук се отнасят ритъмът на съня, смяната на деня и нощта. Това също се отнася към движението, с всичко това е свързан човек. Но, освен това, човек се явява такова същество, което може да изменя своето положение в пространството, може да се премества, той не е като растението, което винаги е принудено да остава на едно и също място. Животното също може да се премества. Това качество при човека е общо с животните. При животното няма ни «хокма», ни «тиферет», ни «хесед», но затова пък при него вече има «гебура» — жизнената сила. И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на това, че той притежава и другите. Това, че човек може да се премества, това, че той не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», това означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, той е станал подвижен (стрелка 7 на рисунката). «Нецах» — това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта — знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, — това е точката, разположена примерно тук; по време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън тя се спуска по-надолу, доказвайки с това, че по време на сън нещо се намира навън, — и така, това, което действа върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». В настояще време ние ще обозначим това с думата «съчувствие», тя примерно би го изразила. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение — нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод»; това е, какво всъщност струва човекът, фундаментът. Човек, следователно, се чувства свързан със Земята; чувства, че той може да стои на Земята, това е фундаментът, това е «йесод». Това, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън. Освен това, върху него действат силите на самата Земя (стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата Земя действат върху него. Тогава това са наричали «малкут». Днес ние трябваше да преведем: поле, на което човек действа, земния външен свят; «малкут» — това е поле. Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут», Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни; съвременните названия вече не съответстват на това, което е усещал древният евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата Земя. Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените кости се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (виж рисунката). Върху костите 78 всички тези сили също действат; но това, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили. И така, всичко това, в което се внедряват земните сили, древните евреи обозначавали като «малкут», поле. Вие, следователно, виждате, че ако искаме да говорим за това дърво Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек, всъщност, е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност, тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човека го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Това, което се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. След това идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така — както с цветове ви изобразих тук — са си представяли евреите човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин
http://www.otizvora.com/wp-content/Rudolf%20Steiner/BG%20PDF/GA-353.pdf


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Петък
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Май 28, 2016 12:31 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Христос минава през тези три степени на изкушението, като през един вид пробно изпитание, което се отнася за цялото човечество. И след като всичко това е вече изживяно извън принципите на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на еволюцията бъдещият човек - благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството - да се издигне и в духовния свят. Най-после трябваше да бъде постигнато онова състояние, при което разделителната линия между двата свята да отпадне и човекът -за едно със своя Аз, живеещ в Малхут - да пристъпи в духовните светове. В името на човечеството, всичко това беше постигнато чрез победата над Изкушението, която е описана в Евангелието на Матей. В лицето на едно Същество, което живя на Земята, човечеството получи великия образец за това, как Азът може да се издигне във висшите царства и във висшите светове.

Изображение

Ето защо нашата нова Антропософия трябва да е тук: за да се научим отново да разбираме съдържанието на духовните източници. И едва когато сме въоръжени с разбирането за Аза, за естеството на Аза в Царството, ние ще вникнем в онази глава от Евангелието на Матей, която започва с думите: „Блажени са онези, които просят Дух; защото те ще намерят Царството небесно чрез самите себе си, чрез техния собствен Аз" (Матей 5, 3). Някой от древните посветени би казал: Напразно бихте търсили Царството небесно във вашия собствен Аз! - Обаче Христос каза: Дойде времето, когато търсейки Царствата небесни, хората ще откриват Духа в техния собствен Аз.

Днес обикновеният Аз изобщо не е пробуден за другите светове. И Христовото посвещение се състои именно в това:намирайки се във висшите светове, Азът да запази онази будност, с която той обхваща сетивнофизическия свят.
Разгледайте сега още по-внимателно момента на пробуждането. Този момент ни се представя по такъв начин, сякаш човекът слиза от висшите светове и се потопява в своето физическо и етерно тяло. Обаче пробуждането далеч не означава, че човекът се доближава до вътрешните процеси на физическото и етерното тяло, понеже възприемателните му способности веднага биват отклонени към околния свят. В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща - независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум - е било обозначавано като „царство", Малдут. И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"? С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден. Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие. Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз.
Нека сега да се обърнем към степените на посвещението при навлизането във вътрешната човешка природа. Първата степен, преди човекът да се потопи в своето етерно тяло и неговите тайни, може да бъде разгадана лесно. Както знаем, външната обвивка на човека се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Ако иска да мине през този вид посвещение, човек трябва съзнателно да обхване своето астрално тяло и да го погледне, така да се каже, отвътре. Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрал- но тяло. То е портата, през която трябва да премине той. В случая става дума за съвсем нови изживявания; тук те са така обективни, както обективни са предме- тите във външния физически свят. След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език - а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало - ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло. И сега - всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза. Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло - е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа. Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия усет на пред християнската епоха. И в този случай ние бихме установили, че звукосъче- танието „Ход" изразява нещо като „изявяваща се навън духовна сила". Запомнете добре: тази дума би означавала една духовна сила, отправена навън, и все пак една духовна сила, проявяваща се в астрална форма. Напротив, думата „Нецах" съдържа един по-груб нюанс на тази „отправена на- вън духовна сила". „Нецах" ни доближава до това, което бихме могли да наречем с днешната дума „непроницаем". Ако вземете един днешен учебник по физика, вие ще срещнете някои разсъждения, които впрочем би трябвало да имат стойност на дефиниция - но тук не става дума за логика -, а именно, че физичес- ките тела са „непроницаеми". Всъщност дефиницията би трябвало да гласи: за физическото тяло е характерно, че на мястото, където се намира, в също то вре- ме не може да бъде поставено друго физическо тяло. Ето какво би трябвало да гласи тази дефиниция. Обаче вместо нея звучи догмата: За телата от физическия свят е характерна тяхната непроницаемост!, а би трябвало да се казва тъкмо това: на едно и също място не могат да се намират едновременно две тела. Но тези подробности са от областта на философията. Думата „Нецах" загатва за ня- каква себеизява в пространството, която изключва други физически процеси - нещо, което би попаднало в по-грубия нюанс на „Ход". А между „Нецах" и „Ход" имаме „Йезод". И така, Вие имате три различни нюанса. В „Ход" е представена манифестацията на определен астрален процес, който е отправен навън. Древноеврейската дума „Нецах" обхваща следващия етап, когато за нещата вече е характерна една физическа непроницаемост. А междинното състояние означаваме с „Йезод". И така, с тези три думи определяме трите различни качества, които са характерни за Съществата от астралния свят.
Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране. Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества. Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състоя ние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени. Окултният ученик имаше усещането: След като съм преодолял атаките на астралното тяло, аз съм преодолял най-тежкото и след първите четиринадесет степени навлизам сега в сияйните сфери на етерното тяло, чиито сили аз не мога да разруша. И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно учение обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах. Нека да се опитаме да стигнем до някаква представа за тези три израза.
С оглед на това, което човекът възприема, свързвайки се със своето етерно тяло, ние можем да заявим следното: Първата дума, Гедулах, ни помага да получим представа за всичко, което се проявява в духовното царство, в духовния свят, като нещо величествено. Напротив, макар и да е сродна с първата дума, Гевурах посочва един съвсем друг нюанс на величието, нюансът на едно величие, което е ограничено в резултат на определени действия. Гевурах носи отпечатъка на една сила, която е вече проявена във външния свят, и то за да брани себе си, за да прояви себе си във външния свят като едно самостоятелно същество. И така, Гедулах е проявление на скритата, вътрешна сила, а Гевурах, бихме могли да кажем, е нещо агресивно, нещо, което се проявява във външния свят благодаре- ние на известна агресивност. А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чи- ято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" - ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вът- решна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло. После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическо- то тяло, човекът - така да се каже - се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост. Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа. Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което чо- век може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати - и то само частично - единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации. Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост. Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост". Един особен нюанс на тази мъдрост е нейното, така да се каже, огрубяване; у човека то също се проявява като един вид огрубяване на мъдростта, която той постига в рамките на своята индивидуалност. Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина. Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум. Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах. Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море. Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах. А най-висшата степен, до която човек можеше да се издигне, слизайки във физическото тяло, беше обозначена като Кетер. Едва ли бихме намерили подходящ израз, за да предадем смисъла на тази дума. Само символично бихме могли да загатнем за качествата на тези висши духовно-божествени Същества, и то чрез един символ, с чиято помощ човекът сякаш надхвърля самия себе си: короната, венецът. Така пред нас би застанала една стълбица с качествата на онези Същества, в чиято област навлиза всеки, който предприеме описаното слизане в дълбините на човешкия организъм.

Бинах Хохмах Кетер
Гедулах Тиферет Гедулах
Нецах Йезод Ход
------------------------------
Малхут, Царство, Аз

http://www.otizvora.com/wp-content/Rudo ... -123_2.pdf


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Петък
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 05, 2016 11:11 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение

Человек 1950 Baron Arild Rosenkrantz - http://www.fjordgalleriet.com/Arild%20Rosenkrantz.htm

Аркан «Колесница»

Если дальше развивать наши аналогии, то можно изобразить в аркане «Колесница» Брахму, а на карте «Время» - Вишну. Почему Колесница-Меркаба вроде бы происходит от видения Иезекиилем Престола Бога и Серафимов с Херувимами, но мы не связываем «Колесницу» с первым моментом возникновения мира? Да потому, что иудаизм считает верховным богом Яхве Элохим. Бибия начинается со слов «В начале сотворили Элохим небо и землю». Элохим это Великие Строители мира, его зодчие, которые приступили к работе с материалом, излитым Престолами. Элохим это вторичные творцы. Та же самая школа Каббалы 13-го века указывала на то, что первую строчку Библии синтаксически правильно переводить так: «Вместе с Началом сотворили Элохим небо и землю». Начало это Престолы, а теперь к ним присоединяются Элохим, которых именуют еще Господствами (Духами Мудрости), Силами (Духами Движения) и Властями (Духами Формы). Отметьте также, что в начале творения мир еще не разделен на небо и землю. Это происходит гораздо позже.
Причем Иезекииль сам открывает имя того Духа, которого он увидел: «Свят, свят, свят Господь Саваоф!» Саваоф (Цебаот) обысно переводят как «Господь Воинств», что намекает на армию, на воинственного Марса. В «Тайной Доктрине» можно прочитать следующие строки:
«У египетских гностиков Тот или Гермес был Главою Семи, имена которых даны Оригеном: как Адонай – Гений Солнца; Тао – Луны; Элой – Юпитера; Саваоф – Марса; Орей – Венеры; Астафай – Меркурия; и Ильдабаоф – Сатурна».
А как же Серафимы? Неужели они тоже связаны не с высшими небесами, а с Марсом? Серафимы это огненные змеи, которые упоминаются в библейской Книге Чисел. Господь Израиля наслал их на согрешивших израильтян, и те стали погибать от их укусов. После того как Моисей помолился о прощении народа, Бог велит ему установить посреди стана шест с медным змием, чтобы всякий укушенный, посмотрев на него, исцелялся. Слово «серафим» произошло от еврейского глагола сараф, означающего «жечь, испепелять, разрушать». Серафим, возможно, связаны с уреем – золотой коброй, которую носили на лбу фараоны Египта. Израильские предания представляют сатану тоже серафимом с двенадцатью крыльями. Все серафимы принадлежат, согласно Каббале, сфере Марса. В этой сфере правит строгость бога, и именно из нее посылаются чинить препятствия духи противления, символом которых является сатана. Сфера Марса располагается гораздо ниже Престолов и окружающих Престолы Духов.
Так что «Колесница» это Духи Марса, которые ближе всего к Духам Движения, Божественным Строителям астрального космоса. Ведь Колесница движется, и очень быстро! Колёса Колесницы – это тоже особая категория Духов. Каббала соотносит сферу Зодиака с Офаним, Огненными Колесами, полными очей. Запряжены в Колесницу третьи существа – Херувим. Слово «херувим» происходит от аккадского карабу, означавшего крылатых духов – хранителей Ассирии. Карабу изображались точно также, как и египетский сфинкс. ТО, что пророки Иезекииль и Исайя не делали разницы между Херувим и Серафим позволяет их отождествить между собой.
В Ведах подвиг отделения неба от земли совершает Брахманаспати. Брихаспати (Брахманаспати) – «господин молитвы» и жертвоприношения. У него семь уст и семь лучей, сто крыльев, прекрасный язык, ясный голос. Вооруженный дубиной грома, Брихаспати поражает демонов, разрушает загоны для коров, в которых они были заперты, находит свет. Он заполняет воздушное пространство, делает Солнце видимым и разгоняет тьму громом, освобождает от узости хаоса, раскалывает скалы, приготавливает хорошие пути, несет в себе все формы (как основа всех существ). Брихаспати рожден от великого света на высочайшем из небес, он отпрыск двух миров – неба и земли. Он изображается как божественный жрец (пурохита или брахман), сотворивший богов и поющий богам гимны. Голос у него громкий и даже ревущий. Его первое имя Вак-иша, «повелитель речи». Это Солнце в Овне, древний этап солнечной системы (второй по счету), когда впервые вспыхнуло солнце и появился свет.
Теперь обратимся к христианским образам, как их объясняет Штейнер.
«За всем живым стоит Дух имагинаций. Это тот же Дух, который стоит за нашей речью, поэтому в христианской религии его называют "Слово". Это название подразумевает нечто совершенно реальное и конкретное. Дух, стоящий за всем живым и ещё сегодня действующий в нашем языке, в каждом нашем слове, назван поэтому "Словом" с полным правом; он имеет еще и другое обозначение: "Сын" или "Христос". Это Дух, живущий во всем живом как имагинация.
Второй областью, в которой человек сегодня также не самостоятелен, и соучаствует другой Дух, является речь. С помощью последней мы оказываем воздействие на мир, за которым стоит уже не только физическое, за которым стоит живое. В этом мире жизни остаются имагинации того, о чем мы говорим, формирующие силы, которые создают новые расы. Наша теперешняя раса образовалась из того, что стояло за словами прошлых рас. Эти силы встроены в нашу расу. Кроме того, в рассмотрение входят также имагинации сами по себе. Все это указывает на то, что нашими словами мы вызываем отклик в царстве Сына, царстве Второго Логоса. Эти воздействия возвращаются к нам в виде коллективной кармы целой расы, поскольку мы производим слово не одни, а с помощью духа расы. Что же является основанием такой формы кармы? Где действует Дух расы? — Дух расы действует в человеческих чувствах, пронизывает весь мир чувств. Тут находит отклик то, что является у человека общим с группой.
То, что исходит из наших чувств, уже имеет дело с нашим окружением; то, что вливается в мир имагинаций, в последующих инкарнациях возвращается назад в виде наших склонностей и возможностей. То есть, своими кармически обусловленными склонностями человек создает себе возможности, которые образуют его судьбу».
Господства, Силы и Власти формируют внутреннюю карму человека в период между смертью и новым рождением. «Колесница» должна навевать мысли о здоровье и интересе к жизни (стимулы, движущие мотивы, интересы). Перевернутая говорит о недостатке внимания к чему-либо, о необходимости оглянуться, не прошли ли вы мимо чего-то важного и интересного.
Если первый аркан больше имел отношения к теме времени, то «Колесница» подразумевает категорию пространства: 4 становится 7. Этому аркану исключительно верно присвоили седьмой порядковый номер в последовательности Тарок. Семь олицетворяет цикличность мира. Все развитие проходит через 7 этапов. Все физические характеристики мира дифференцируются на семеричные категории. Иногда этому этапу приписывают символ Орла. Это не лишено оснований, потому что орёл является наилучшим символом для Юпитера и для Урана – планеты побед и солнечной силы. Поэтому на «Колеснице» рисуют крылья орла, египетский символ солнечного диска с крыльями.
Когда Духи Мудрости руководили Духами Движения, возник свет и дым, день и ночь (белый и черный сфинксы), вдох и выдох. Это Юпитер – планета скоростного вращения, магнетизма и электричества, созидательных процессов. В Библии Боги Элохимы творят свет, а помогают им силы «дня» и силы «ночи». У Брахманаспати семь лучей, колесницу Солнца всегда влекут семь коней. Авторы Тарок предпочли подчеркнуть появление света, поэтому «запрягли» в колесницу двух сфинксов. Но это должны быть не сфинксы, а загадочные Архаи, Духи Тьмы и Личности. Впрочем, образ Архаи раскрыт в Тарок арканом «Время», поэтому можно не акцентироваться на них пока что. Можно изображать семь цветных колес и двух коней – черного и белого. Даже было бы правильнее вместо коней рисовать двух крылатых змеев (как это принято было у греков относительно колесницы Деметры). Но традиционно здесь изображаются запряженными Серафим и Херувим.


Изображение

Абраксас Nick Hyde (1976)

У гностиков первых веков нашей эры был свой вариант «Колесницы». Это было божество Абраксас. Иконографический облик Абраксаса, известный по изображениям на геммах-амулетах I - II вв. н.э., - тело человека с головой петуха (олицетворяющей предвидение и бдительность) или льва, в одной руке у него круглый или овальный щит (солнце), в другой - плеть (символы Мудрости и Власти), либо цеп, либо дубина. Из его тела вырастают две опоры - Нус и Логос, символизируемые змеями (внутреннее чувство и быстрое понимание). Рядом с изображением Абраксаса раполагался ряд букв, несших определенное значение, часть которых составляла слово "Абраксас". Абраксас (Abraxas), Абрасакс (Abrasax) - в гностической традиции (I - III вв.): имя космологического божества. История употребления этого слова прослеживается вплоть до Василида (около 90 г. н.э.). Согласно доктрине василидиан (II в., Сирия), Абраксас - верховный глава небес и эонов, как бы совмещающий в своём лице их полноту. Сумма числовых значений входящих в слово "Абраксас" семи греческих букв (а - 1, b - 2, r - 100, a - 1, x - 60, a - 1, s - 200) составляет 365 - число дней в году ("целокупность мирового времени"), а также число небес ("целокупность мирового пространства") и соответствующих небесам эонов ("целокупность духовного пространства").
Итак, сама Колесница «состоит» из Офаним, Серафим и Херувим – Духов эфирного, астрального и ментального космоса. Но как же должен быть изображен Возница? Если это Дух Марса, то он представляется сыном «ярко-красного огня» и обычно описывается одетым в красные одеяния и несущим в руке жезл из эбенового дерева. Он должен напоминать японского самурая. Сама Колесница имеет квадратный вид и четыре колонны (стойки). Это намек на Юпитер как на «Школу четверных силовых единиц». Юпитер также называют Школой снабжения и благодетельных магов. Существуют типичные планетарные признаки во внешности человека, и их нужно использовать при изображении Тарок правильно.

ДРЕВНИЕ ОБРАЗЫ НА АРКАНАХ ТАРОК И ИХ ТАЙНОВЕДЧЕСКОЕ ЗНАЧЕНИЕ В.В. Алексеев 2009


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни