Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm Мнения: 295
|
Дайте да си изясним днес, какво са имали предвид древните евреи с това дърво Сефирот. Те си представяли това така: човек е поставен в света, но мировите сили от всички страни въздействат върху него. Ако разглеждаме човека такъв, какъвто той се явява в света (изобразява се на рисунка), то, изобразявайки го схематично, ние можем да си го представим така. Ето как си представяме ние стоящия в света веществен човек. Древните евреи си представяли, че върху този древен човек от всички страни въздействат мировите сили. Тук чертая една стрелка, стигаща до сърцето. И така, върху човека действат мировите сили; а тук, долу — силите на Земята.
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава — тук на рисунката ги обозначих с тези стрелки 1, 2, 3 — след това, три сили действат върху средната част на човека, преимуществено, върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили — според 76 представата на древните евреи — действат върху човека отвън. Преди всичко, ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3 се явяват най-благородните, те идват — ако използваме по-късния термин, гръцкия израз — от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем — бел.на прев). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос
При това ние веднага трябва да развием едно понятие, което би могло да ви попречи, ако аз просто, без обяснение бих го изказал пред вас. Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото — обозначено тук, горе (1 на рисунката) — е такова, че по- късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така, отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец. По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност. И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и, следователно, са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви, как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както вие знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но те поставяли върху себе си тази регалия, този знак. Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, това висше, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които може да съедини със своята глава, ако той много знае, — това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона. Както виждате, това е било най-висшето. Това е било, което от космоса духовно е формирало главата. Освен това, на тази човешка глава са и били нужни още две други сили. Тези две други сили идвали към нея от дясно и от ляво. Мислели са така: висшето идва отгоре надолу; от дясно и от ляво идват две други сили, и двете те се явяват мирови сили, разпространяващи се в света. Едната, която сякаш влиза през дясното ухо, са наричали «хокма» = мъдрост. Ако ние днес искаме да преведем тази дума, казваме «мъдрост». От другата страна, от света идвала «бина». Днес ние бихме казали, че това е умът, интелектът (2 и 3 на рисунката). Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър . Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш величайши глупости. Посредством интелекта се измислят величайши глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но, несъмнено, не е мъдра. Още от едно време древните евреи са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно, човешката глава и, всъщност, всичко това, което в човека принадлежи към сетивно-възприемащата система, включително и отнасящите се към нея нерви, всичко това са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» — корона, мъдрост, интелектуалност. По такъв начин, според възгледа на древните евреи, се е формирала от Космоса човешката глава. И 77 така, съществувало е ясно съзнание за това — иначе не би възникнало такова учение, — че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следния въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; своите сили той получава от това, което обкръжава човека. Древните евреи казвали така: човек получава своите сили от мировото обкръжение, тези сили, които след това — преди всичко, в тялото на майката, но и по-късно — съдействат за строежа на неговата глава. Освен това, има три други сили (4, 5 и 6 на рисунката); те повече са задействани в средната част на човека, те действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Те, следователно, действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а действат повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, те живеят във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако ние искаме да използваме съвременни изрази, то това биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила; «тиферет» = красота. Тук ние ще започнем, преди всичко, със средната сила, с «гебура». Казах ви, че искам с помощта на стрелката да подчертая това, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Затова евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, то с това в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза също така и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, ние бихме казали така: жизнената сила, силата, благодарение на която човек нещо може, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира това, което са наричали «хесед», човешката свобода. А от другата страна — «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от самосебе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако аз чувам удара на сърцето, то заедно с това чувам жизнената сила, влизаща в човека. Ако аз протягам дясната ръка, то заедно с това получавам информация за това, че аз съм свободен човек; когато се протягат мускулите, тук влиза силата на свободата. Лявата ръка, която се движи по-нежно, която може да докосва с повече нежност, донася това, което прави човека прекрасен. И така, тези три сили — «хесед» — свобода, «гебура» — жизнената сила, «тиферет» — красота — съответстват в човека на това, което е свързано с дишането и кръвообращението, с всичко това, което се намира в движението и ритмично се повтаря. Тук се отнасят ритъмът на съня, смяната на деня и нощта. Това също се отнася към движението, с всичко това е свързан човек. Но, освен това, човек се явява такова същество, което може да изменя своето положение в пространството, може да се премества, той не е като растението, което винаги е принудено да остава на едно и също място. Животното също може да се премества. Това качество при човека е общо с животните. При животното няма ни «хокма», ни «тиферет», ни «хесед», но затова пък при него вече има «гебура» — жизнената сила. И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на това, че той притежава и другите. Това, че човек може да се премества, това, че той не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», това означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, той е станал подвижен (стрелка 7 на рисунката). «Нецах» — това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта — знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, — това е точката, разположена примерно тук; по време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън тя се спуска по-надолу, доказвайки с това, че по време на сън нещо се намира навън, — и така, това, което действа върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». В настояще време ние ще обозначим това с думата «съчувствие», тя примерно би го изразила. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение — нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод»; това е, какво всъщност струва човекът, фундаментът. Човек, следователно, се чувства свързан със Земята; чувства, че той може да стои на Земята, това е фундаментът, това е «йесод». Това, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън. Освен това, върху него действат силите на самата Земя (стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата Земя действат върху него. Тогава това са наричали «малкут». Днес ние трябваше да преведем: поле, на което човек действа, земния външен свят; «малкут» — това е поле. Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут», Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни; съвременните названия вече не съответстват на това, което е усещал древният евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата Земя. Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените кости се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (виж рисунката). Върху костите 78 всички тези сили също действат; но това, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили. И така, всичко това, в което се внедряват земните сили, древните евреи обозначавали като «малкут», поле. Вие, следователно, виждате, че ако искаме да говорим за това дърво Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек, всъщност, е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност, тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човека го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Това, което се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. След това идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така — както с цветове ви изобразих тук — са си представяли евреите човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин
http://www.otizvora.com/wp-content/Rudolf%20Steiner/BG%20PDF/GA-353.pdf
|
|