ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 17, 2018 5:49 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 11:02 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение
Главата на Христовата фигура, моделът горе е от 1914 г., висoчина 18 см;
моделът по-долу е от 1915 г.


Изображение



Обикновено едно човешко лице изглежда като цяло симетрично изградено. Разбира се, при всеки човек се открива някаква несиметричност в детайлите на лицето, но тя особено не се забелязва, когато имаме предвид цялостното впечатление.

Ако се загледаме внимателно в образа на Представителя на човечеството, виждаме, че лявата страна на челото е различна от дясната. Цялата лява половина на лицето следва издигнатата ръка и има тенденция в посока нагоре към Луцифер, а дясната половина на лицето следва насочената надолу ръка и има съответно тенденция към Ариман.
С тази художествена асиметричност на лицето се цели постигането на максимална вътрешна подвижност на главния образ, надхвърляща познатия израз на едно обикновено човешко лице. Според духовната наука при навлизането в духовния свят, етерното тяло на човека действа решително асиметрично, т.е. лявата страна на етерното тяло става съвсем различна от дясната. И когато се изобразяват в художествена форма духовните образи, тази особеност няма как да не се подчертае в изобразяваното.

"...Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията, в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото..., тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели. Защото задачата на скулптора е не друга, а да следва формите на етерното тяло..."- GA- 276

Затова лявата половина от лицето на централната фигура е така силно развита и така различна от дясната. С тази засилена асиметрия, идваща към нас, както от лицето, така и от цялостното разположение в конфигурация с Луцифер и Ариман, се показва именно възхода към духовния свят при християнизирания човек.




_______________________
Източници:

- Събр. съч. 181 Земната смърт и мировият живот. Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето
- Събр. съч. 324a Наблюдения на природата, експеримент, математика и познания от духовното изследване
- Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914–1915)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 11:08 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение


Изображение


Нека сега насочим вниманието си към образите на Луцифер и Ариман, които се виждат от дясната страна на Христос, но са изтеглени категорично назад.





Изображение
Луцифер


Изображение


При Луцифер имаме работа със своеобразен начин на горното образуване на главата, на което прилича и човешкото. Всичко това е движение на духовното, там няма нищо, което ни принуждава да задържим отделните части на челото в твърди граници, както е при човека, а всеки детайл в горната част на главата е така подвижен, както са подвижни пръстите и китките на ръцете. Естествено, това може да се представи само когато движенията са истински движения, както е при Луцифер.
И преди всичко трябва да се забележи, че в този образ се отразява това, което в същността на Луцифер е изостанало от лунното битие. То се събира над същинското лице, което е отдръпнато дълбоко назад. От това описание можете вече да си представите, че имаме работа с нещо съвсем различно от обикновеното човешко лице. Изглежда, като че ли черепът съществува сам за себе си и долу е вплетено това, което при човека е лицето. Има и още нещо. Именно при Луцифер се вижда известна връзка между ухото и ларинкса. Ухо и ларинкс при човека са се разделили чак в земното му битие. На Старата Луна те са били един единствен орган. Това, което са малките крила на ларинкса, са били мощните удължения, образували ушните миди. Мощни ушни миди са се образували там, докато горното ухо, което сега е отвън, се е образувало като се изхожда от челото. А каквото днес е разделено, така че когато говорим и пеем, се насочва навън, докато с ушите само слушаме, в лунното време е отивало навътре, а оттам в музиката на сферите. Целият човек е бил ухо. Всъщност ушите са били крила. Така че имате уши, ларинкс и крилообразни образувания, които се движат мелодично-хармонично според трептенията на Мировия етер и оформят така своеобразния образ на Луцифер, като приближават това, което е Макрокосмическо, понеже Луцифер е локализирал само космическото. Луцифер трябва да изглежда като изтеглено по дължината лице, понеже е изцяло ухо, крилата са изцяло уши, една изтеглена по дължината ушна мида.


Ариман е точната противоположност и е естествено, че в моделирането навсякъде, където при Луцифер нещо е мощно разширено, където изцяло оформяме при Луцифер, при Ариман е само загатнато. Акo челните крила са мощно изградени при Луцифер, при Ариман такава е брадата. Целият материализъм на света се отразява в образуването на дъвкателната и зъбната система... - Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914–1915)


Изображение
Ариман



Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 11:57 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
При вникване в същността на следващите два откъса следва да имаме предвид, както живописното изображение на Христос, Ариман и Луцифер върху малкия купол, така и скулптурното им представяне като цяло.


Изображение


Изображение


... Опитах се да изобразя художествено това, което се образува (в живия варовик през пролетта) в образа на Ариман, нарисуван на купола на Гьотеанума и пластично изобразен в дървената скулптурна група; също и това, което в луциферичния елемент, когато приема етерната същност на Земята, би се образувало от земни пари и облачни форми, би могло да се формира като образа на Луцифер. Чрез това обаче в самия земен живот са изобразени двете крайности на човека: едната крайност, която може да се прояви в човека, когато той, така да се каже, би поел живия варовик под влиянието на Ариман и чрез това постепенно би станал едно със Земята, т. е. би се разтворил в общото живочувстващо естество на Земята. И другата крайност: какво би станал човекът, ако на луциферическата същност би се удало да изпълни това, което иска, а именно да направи да се издигнат отдолу пари от въглена киселина, така че да изчезне дишането и чрез това хората да изчезнат като физическо човечество, а етерните им тела биха се свързали там горе със съществуващото като астрална луциферическа ангелска същност. Човекът се носи между тези две крайности... - Събр. съч. 27б Изкуство и антропософия. Импулсът на Гьотеанума, Дорнах (1921)


...Това събитие, Мистерията на Голгота, всяка година по известен начин се обновява за хората. Който почувства как луциферическото горе иска да задуши физическото човечество в газовете на въглеродния двуокис (въглената киселина), как ариманическото долу в астралния дъжд иска да оживи цялата Земя в нейните варовикови маси, така че човекът да се разтвори първо в нея склеротизирайки, който прозре това, за него се появява образът на Христос, образът на освобождаващия се от материята Христос, Който има Ариман в краката си, развива се от ариманическото, не се съобразява с ариманическото, преодолява го, както е представено тук художествено и скулптурно. И той вижда как Христос от друга страна преодолява това, коeто именно иска да отвлече от Земята горното естество на човека. Появява се главата на образа, който побеждава Ариман, появява се Христовата глава с такава физиономия, с такъв поглед, с такива черти на лицето, че погледът му, жестовете на лицето, са изтръгнати от отлетяващите нагоре сили на Луцифер. Луциферическият образ, свален в земното, поставен в земното, е образът на Христос, Който се появява всяка пролет, както трябва да си го представим: стоящ върху земното, което е трябвало да се превърне в ариманическо, побеждаващ смъртта, възкръсващ от гроба, издигащ се като възкръснал до просветление, което идва чрез провеждането на луциферическото в земната красота на Христовото лице. И така между ариманическото и луциферическото се появява възкръсналият образ на заставащия пред очите Христос като Великденско откровение, представящо се пред хората: Възкръсналият Христос, горе над него луциферическите сили, застанал върху ариманическите сили долу.
Именно в този образ на Христос виждаме, че не може да се направи нищо произволно в смисъла, както художествено се предпочита днес. Именно, когато човекът иска да развие пълната си свобода в изкуството, тогава не е окован робскo-ариманически към материала или модела, а се издига свободно в духовните висини и сътворява свободно от духовните висини, каквото може да се сътвори оттам, понеже в тях може да съществува именно свободата. Тогава ще бъде така, че човек ще сътворява от синьо-виолетово летлива форма, която е един вид гръдната част на луциферическото; Луцифер, който като от червеникаво обагрени облаци сътворява крилата си, ларинкса и ушните образувания, за да може оформената като от облаците крилата ларинксово-ушна формация, да се появи в своята пълна реалност в художествено отражение на астралните луциферически същества навън, заплашващи да станат етерни. Живо си представете тези, стремящи се в астралното, да станат етерни, крила на Луцифер, и ще откриете, че понеже са опипващи, тези крила опипват навсякъде в мировите простори, действат навсякъде в мировите простори, усещат всички силови тайни на Всемира. В луциферическата област има витаене наоколо, движение на вълни, така че крилата, с техните вълнообразни образувания, опипват всичко, което съществува като тайнствено духовни, спиритуално-действащи вълни във Всемира. И каквото бива опипвано в тези вълни, продължaва чрез ушните образувания във вътрешността на луциферическата същност. Луцифер разбира чрез ушните образувания това, което опипва чрез крилете, и чрез свързания с това ларинкс то става творческо слово, творящо и живеещо във формите на живото. Ако наблюдавате едно такова луциферическо същество с неговите жълто-червеникави крилообразни, ушно-ларинксови образувания, виждате в него това, което действа във Всемира като опипващо тайните на Всемира чрез крилата, което изживява тези тайни чрез провежданите навътре въздействия от ушните образувания, и което изговаря в творящи слова тайните на Всемира чрез свързания с крилата и ушните образувания в едно органично цяло ларинкс.
Луцифер беше художествено изрисуван така горе на купола, така той ще бъде изобразен и в скулптурната група, която ще представлява центъра в нашия Гьотеанум. И именно в този център на Гьотеанума следва да бъде поставена в известен смисъл Великденската тайна... - Събр. съч. 229 Съприживяване на годишния цикъл в четири космически имагинации, Дорнах, Щутгарт (1923)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 29, 2015 12:00 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение



...На всекиго, за когото вярвам, че може да има някакво разбиране, когато застане пред известната дървена скулптура в Дорнах "Христос в средата като представител на човечеството, Ариман и Луцифер от двете страни", обяснявам, че човекът както стои пред нас, можем да си го представим, предполагайки, че всичко в него се намира в състояние на равновесие. От една страна е надсетивното, от друга- подсетивното. Човешкото същество всъщност винаги представлява равновесието между надсетивното и подсетивното... - Събр. съч. 324a Четвъртото измерение. Математика и действителност (1905-1922)


...Безкрайно важната задача, която имаме между Изтока и Запада в Средна Европа, е да намерим равновесието. Оттам бихме искали да поставим като скулптурна група в нашето Дорнахско здание най-важното от духовните изисквания на нашата епоха – постигане на равновесието между отношението към Луцифер и това към Ариман. Христос стои в средата, внасящ елемента на Парсифал в по-новото време, Който не чрез силата си, а чрез съществуването си трябва да доведе хората до преодоляване на себе си, сами да го постигнат, а не Той да ги надмогне... - Събр. съч. 159 Тайната на смъртта. Значението на Средна Европа и духовете на европейските народи (1915)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 29, 2015 12:07 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение



Изображение
Мировият хумор
(скалното същество от горния десен ъгъл на скулптурната група)



...Когато някой като скулптoр иска да изобрази духа като такъв, би трябвало всъщност да изучи една одухотворена човешка глава. Ако той не рисува според модели, а твори, изхождайки от духовното, тогава ще създаде именно прекрасен образ на най-вътрешнатa природа на космическите духовни сили, ако изобрази човешката глава. Каквото лежи в човешката глава е интуиция, инспирация и имагинация на космическата духовност.

Изглежда като че ли самата Божественост е искала да изобрази картина на духовното и е поставила главата на човека. Затова всъщност е смешно, когато хората търсят образи на духа, докато в човешката глава имат най-добрия, най мощния, най-величествения образ на духа, но именно образа на духа, а не самия дух... - Събр. съч. 213, Човешки въпроси и мирови отговори, Дорнах (1922)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:15 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Скъпи приятели !

С най-голямо удоволствие предоставям на вашето внимание част от лекция 12 (GА- 157), изнесена на 10 юни, 1915 г. в Берлин. Този материал е подготвен и преведен от руски от Пепи- член на Антропософското общество в България. Разбира се, някои моменти в лекцията се повтарят по отношение на вече публикуваното в темата, но безспорно тя обогатява нашето преживяване и хвърля повече светлина върху разбирането на скулптурната група.
Сърдечни поздрави и огромни благодарности, Пепи ! &D}


***



Събрани съчинения 157
част от лекция дванадесета, 10 юни 1915, Берлин



Изображение


Главно искам да говоря за групата, която ще стои на Изток, на най-важното място в зданието. Скулптурата трябва да изобразява група от три същества. Какво ще има още там, ще спомена при други обстоятелства, доколкото тези неща бяха разработени не чрез абстрактното мислене, бягащо напред, планиращо предварително, а чрез интуицията от духовния свят, даваща се в процеса на работа.

Най-напред да разгледаме трите същества. Едното стои тук, изправено. То представлява, ако ми позволите така да се изразя, - не в образна, не в символична форма, както често се опитват да тълкуват даже в нашите кръгове, не- в художествена форма то изразява това, което представлява човекът като такъв.


Изображение


Несъмнено в тази фигура може да се види това, което като земен човешки принцип е изразено в най-концентриран вид в тази форма, в която в продължение на три години живя Христос; несъмнено в този образ може да се види изражението на Христос. Тези неща не трябва да се преувеличават, не трябва да се подхожда към тази група с идеята: "ето сега аз ще видя Христос". Ако някой достигне до такава идея, изхождайки от собственото си усещане и от художествена интуиция, то това е добре; но би било неправилно да се подхожда към тази група, веднага имайки идеята като че ли това е Христос. Въпросът не е да се разглежда незабавно това нещо символично, като че ли е Христос.

Тази фигура стои на малък склон, зад който се извисява скалата. Фигурата стои, опирайки се на краката на издатина на скалата, под която има дълбока пещера. В тази пещера има друго същество; бих искал да кажа, то се е свряло, притаило се е там; това същество отчасти е свързано със съществото, което стои отгоре. Това създание се вижда по такъв начин, че сякаш излъчва някаква сила от ръцете си, тя се излъчва от тях. В скалната пещера е ръката; силите се излъчват и се изразяват във формата на ръката в скалата. Виждаме ръка, но това вече не е ръка, това са сили, които са изразени във формата на ръка.


Изображение


Съществото намиращо се в пещерата, само с главата си напомня човека; то има огромни криле, като при прилепите и драконово тяло. Нататък се вижда, че нещо се извива около тази форма и под негово въздействие сама се извива. И така може да се види, че виещото се около формата е свързано със стоящата фигура чрез нейната спусната ръка. От нея се излъчват сили и внасят нещо в това, което се извива. Ако позволим на впечатленията да въздействат на душата, можем да стигнем до усещането, че в тази пукнатина в земята тече злато и съществото е сковано от това злато.

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:25 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение


Другата ръка на централната фигура е вдигната нагоре. И над нея в скалата се вижда другото същество, което също само с главата напомня човешкия облик; то има криле до земята, но това не са криле на прилеп. Неговото тяло има такава форма, че излъчва въпроса: "какво би могло да е това?". Това тяло е такова, че все едно целият човек е станал лице, ако лицето еластично се разпъне и образува формата на тялото. Това същество е паднало от върха на скалата и е счупило крилете си. И се вижда, че издигната ръка на главната фигура е отпечатана в крилете.

Изображение


И така, ние имаме три фигури, три образа: човекът стои тук в своята същност; под него, както вече се досещате, е Ариман, окован в земната пещера от действието, което идва от протегната надолу ръка на главния образ. Това действие се оказва върху златото, намиращо се в земята и Ариман сам се оковава в него.

Другата ръка на главния образ е протегната нагоре, тя довежда крилете на Луцифер до разрушение и той пада надолу. Там е работата, че никой в съвременността, изхождайки от законите на пластичното изкуство, не прави такива неща, - един опит, който малко приличаше на това, имаше, когато тази идея беше изказана в една лекция. Днес работата не е в нагледния образен символизъм, а в това, че всяка отделна черта в трите същества, чак до най-малките детайли, е създадено от духовнонаучно наблюдение.

В това изображение следва да се вижда двете напомнящи човешките лица на Ариман и Луцифер: така трябва да мислим за тях в това противостоене. При Луцифер имаме работа с намиращият се на върха образ на глава, имаща странен вид, която само напомня човешката. Всичко тук е движение на духовното, тук няма нищо, което да ни принуждава да задържим частите на челото в строги граници, както е при човека, не, тук всяка отделна част на главата, намираща се на върха, е толкова подвижна, както са подвижни пръстите и китките на ръцете. От само себе си се разбира, човек трябва само да си представя, че тези движения са истински движения, както е при Луцифер. И тогава трябва на първо място да отбележим, че в този облик се съдържа това, което е останало от лунното битие в съществото Луцифер. Това се наслагва върху лицето, което много дълбоко отстъпва назад.


Изображение


Изображение


От това описание вие вече може да се досетите, че тук имаме работа с нещо съвсем различно от обикновеното човешко лице. Като че ли това само по себе си е черепът, и в долната част се е помещавало това, което при човека се явява лице. После е добавено още нещо: а именно, наличието на връзка между ухото и ларинкса при Луцифер.

Ухото и ларинкса при хората са разделени един от друг едва с настъпване на тяхната земна еволюция; в (старото) лунно битие те са били един орган. Това, което са малките криле на ларинкса, са били мощни, широки образувания, които са оформили след това долната част на ухото. Мощните ушни раковини са се формирали тук, докато горната част на ухото, която сега е разположена отвън, се формира от челото. Което днес е разделено, така че ако говорим или пеем, това излиза навън и ние чуваме това благодарение на ухото, това по времето на (старото) лунно битие влизаше навътре и оттам, в сферата на музиката. Целият човек беше ухо. Това дойде от там, че ушите бяха криле; така че вие сте имали уши, ларинкс и образувания, подобни на криле, които хармонично мелодически са се движели в съответствие колебанията на световния етер, които след това породиха специфичното явление на Луцифер; те донесоха това, което се явява макрокосмическо, понеже Луцифер само локализира това, което всъщност се явява само космическо.


Изображение


Ще видите, че ние трябва да направим отстъпление, за да не плашим хората, ако те видят лице, което няма да има човешки облик. След това ще видите, че лицето му трябва да бъде удължено по дължина. Луцифер трябва да изглежда така, че неговото лице трябва да бъде изтеглено по дължина, тъй като той целият е ухо, крилете са уши, една изтеглена по дължина ушна мида. Ариман обратно, точна противоположност и естествено, че в модела навсякъде, където при Луцифер нещо силно е разтегнато, където сме преобразували напълно, при Ариман е само намекнато. Докато при Луцифер челните крила са оформени мощно, при Ариман те се явяват долната челюст. Целият материализъм на света е изразен в изграждането на дъвкателната система и системата на зъбите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:29 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение


Разбира се, всичко това би могло да бъде направено не въз основа на описанието: описанието дадено със задна дата. Но това, което е особено важно, скъпи мои приятели, е ето какво; възникна необходимост при централната фигура малко да се отстъпи от това, което се струва толкова естествено на всеки, от симетричността на човешкото лице. Като правило лицето е симетрично. Малка асиметрия присъства във всеки, просто тя не е така явно видима, че да се забелязва. Но при тази централна фигура е показано, че цялата лява страна има тенденция нагоре, към Луцифер и че лявата част на челото е оформена различно от дясната, която има тенденция надолу, към Ариман. Лявата половина на лицето следва ръката, движеща се нагоре, а дясната половина – дясната ръка, движеща се надолу. Проявява се и това, че в централната фигура трябва да бъде заложена голяма вътрешна подвижност, отколкото тя може да бъде при човека.

Съществува живописно изображение на мотива на тoва скулптурно образувание; можете да ги видите едно до друго и да видите, че поради разликата на живописта като изкуство, изображението не може да бъде дадено по същия начин; при художественото оформление всичко трябва да бъде различно.


Изображение


Това, което искам да подчертая е следното; би било много съществено, скулптурно да проследим движението на ръцете на централната фигура; това движение нагоре на лявата ръка и движението надолу на другата ръка. Нали на всеки на пръв поглед може да му се стори разбиращо се от само себе си, че главната фигура протяга лявата си ръка нагоре по посока на Луцифер и със своите излъчвания чупи крилете му, а с дясната обвива Ариман със златните жили; от такава трактовка трябва да се откажем по причината, че ние само чрез духовната наука започнахме наистина да разбираме Христос.

Христос не е нито мразещ, нито несправедливо любящ. Той не издига ръката си, за да счупи крилете на Луцифер, не, Христос – Този, Който издига ръка, доколкото е длъжен да направи това, изхождайки от своята вътрешна същност. Той не чупи крилете на Луцфер, но на върха Луцифер не може да понесе това, което се излъчва от ръката и сам чупи крилете си. Ето защо във фигурата на Луцифер трябва да бъде изразено това, че не Христос чупи крилете му, а че той сам прави това. В живота често се случва, хората, които живеят заобиколени от добри хора, да не могат да понесат това, доколкото чувстват неудобство от това, което се идва от добрите хора. Луцифер чувства в себе си нещо, обуславящо това, че той сам чупи крилете си. Това е самопознание в Луцифер, неговото себе усещане.

Същото е при Ариман. Христос нищо не прави на двамата, така че както лявата, така и дясната ръка не са прострени по такъв начин все едно Той прави нещо на Луцифер или на Ариман. Той нищо не им прави, това което се случва с тях, те си го правят сами.

По този начин ние се опираме на почвата, на която стои духовната наука в наше време, така че за първи път да бъде дадено правилно ориентирано разбиране за Христос. Разбирайки това така, трябва да кажем следното; с цялата скромност трябва да се каже, че това здание – е само началото, най-първото начало, слабо начало, с грешки, начало, което трябва само да покаже, къде води този, по никакъв начин незавършен, път. Затова трябва да приемаме това не като проявление на високомерие, а като нещо чисто фактически.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:35 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение


Световната история е виждала много изображения на Христос; сред тях най-величествено е това, което се намира в Сикстинската капела. Това е „Страшният съд” на Микеланджело. Ако ще изучавате Христос в този „Страшен съд”, как Той там на върха в наполеоновско величие и в същото време с необятна сила лети във въздуха и от едната Му страна са добрите, а от другата – лошите, то вие тук имате такъв Христос, който не може да бъде Христос в бъдещето, защото Той от една страна хвали добрите, а от другата – проклина лошите, докато Христос на бъдещето трябва да бъде такъв, че всеки, от това, че тук присъства Христос, - или сам ще се оправдае, или сам ще се прокълне.

Микеланджело е живял именно в такова време, когато човекът още не е можел да изрази нищо дълбоко относно Христос. Фигурата, нарисувана от Микеланджело от едната страна има повече нещо луциферично, а от другата – нещо ариманично. Днес произнасяме с болка тези думи. Но човешкото развитие ще напредне в своята култура само благодарение на това, че ще бъде показано, че идеалите на миналото не могат да бъдат идеали на бъдещето. Като идеал на бъдещето Христовото Същество като такова трябва да бъде разбрано не в съответствие с това, какво То прави или ще прави, когато ще настъпи края на земното развитие. Това Същество със самото свое битие обуславя това, което трябва да се случи в душите. В тази степен дадената група, която ще поставим на най-важното място в нашето здание, се явява израз на това, че предишното разбиране на Христос не подхожда за бъдещето, тъй като правилните съотношения между Христос, Луцифер и Ариман още не са били познати. Не може да се разбере Христос, без да се разбере правилното съотношение на силите, които трябва да се приемат за сведение как от едната страна са луциферичните и от другата страна ариманичните, и които се явяват действително световни сили.

Тези неща можем да си ги изясним чрез сравнения, отново и отново, посочвайки махалото. Махалото се люлее ту наляво, ту надясно. Залюлявайки се на едната страна, то не е в равновесие; залюлявайки се на другата страна, също не е в равновесие. Би било проява на бездействие, на инертност, на мързел, да се желае то да бъде винаги в равновесие, да се желае то да не се люлее. Правилно е това негово положение, когато стои по средата; но то не може да стои само по средата, то трябва да се отклонява ту наляво, ту надясно.

Така е и с човешкия живот. Работата не е в това да се говори: аз ще избягам от Луцифер, ще избягам от Ариман. Ако бихте поискали да кажете аз ще избeгна Луцифер, ще избeгна Ариман, то не би имало живот. Би било подобно на махало, което не се люлее. Човешкият живот действително се люлее; на едната страна към Луцифер, на другата към Ариман. И не следва да се боите от това, това е най-важното. Ако бихте започнали да избягвате Луцифер, то не би имало никакво изкуство; ако бихте започнали да избягвате Ариман, то не би имало никаква външна наука. Защото всяко изкуство, непроникнато от духовната наука е луциферично и всяка външна наука, доколкото тя не е духовна наука, е ариманична.

Така човек се люлее ту насам, ту натам. Важното е това, че той не иска да бъде в равновесие и покой. Имаше време, когато казваха: човек трябва да избягва луциферичното и по собствена воля да живее аскетично. Не да се избягва луциферичното, а да се противостои, гледайки в луциферичния лик, ето каква е работата; действително люлеейки се в едната посока към Луцифер, а в другата към Ариман. Това дейтвително са силите, противодействащи една на друга, подобно на други природни сили като например, двата електрични полюса, двата магнитни полюса и т.н.

И така, работата е в това, човекът да разбере тази троичност на луциферичното, ариманичното и това, което се явява Христово Същество, за да може човекът вътрешно да познае истинското, само по себе си изградено величие на Христос, което още не е имал Христос, който е изобразен от Микеланджело.
Това, скъпи приятели, е задачата на духовно научната работа. Но ние стоим в самото начало на разбирането, което трябва да стане обичайно за нас.

........

Мога да кажа, че тук, в нашата (скулптурна) група, вие виждате изразена цялата земна съдба. Задачата на Европа е да установи равновесие между Изтока и Запада. На Изток махалото се отклонява на една страна, а на Запад – на другата. На Европа не подобава да бъде обвързана с Изтока или обвързана със Запада- не. На нас подобава напълно самостоятелно да стоим на своята земя, изцяло признавайки правомерността на единия, както правомерността и на другия. Това е изразено и в нашата група. Така че това, което заема особено място в нашето здание, също и в географски смисъл, е свързано с нашата задача. Тя (ще бъде) поставена на изток, с гръб на изток, тя ще гледа на Запад, но е в равновесие, носейки в себе си това, което е изживяла в дългото странстване по Изтока, и не позволява да се задоволява с това, което като чисто ариманична култура може да донесе Запада на човечеството.



(откъсът от лекцията завършва тук)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:39 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
още от Пепи...

Изображение


"Луцифер и Ариман сa изцяло жест и изражение. Духовните образи нямат затворени форми, завършен вид…Това отчасти е внесено в средната фигура, въпреки че, разбира се, това е физическият образ на Христос Исус".

"Главата на Ариман във формата, в която тя дойде за първи път към мен, - това е човекът…който е целият глава, затова той се явява инструмент за ума, за разсъдъчността и хитростта. Това трябваше да бъде изразено във фигурата на Ариман. Главата на Ариман, както виждате тук, е истинският дух…Той е изобразен духовно вярно, в художествено вярно съответствие с природата. Ариман трябва да "седи"…Луцифер следва да си го представим така, че от човека, при това в най-голяма степен, е отстранено ариманичното, т.е. главата, но затова пък трябва да си представите ушите, ушните раковини, значително уголемени, естествено одухотворени и образуващи крива…така че главата, крилата, ушите, образуват един орган".


Изображение


"Съществото над Луцифер…е елементарно същество, израстващо от скалата. Когато групата беше вече готова и бе освободена от скелето, се появи нещо забележително, а именно, както усети г-жа Валер, центърът на тежестта на групата – само при наблюдение, естествено – се оказа силно преместен надясно и стана необходимо да се добави нещо, за да се изравни. Така това ни беше поднесено от кармата…Така се появи това създание, което като елементарно същество израсна от скалата. Именно в това същество вие забелязвате, макар всичко да е само намекнато, как при разглеждане на духовните форми, веднага влиза в действие асиметрията. Във физическото това се изразява много ограничено: нашето ляво око се различава от дясното; същото е при ушите и носа. Но веднага щом човек навлезе в духовното, етерното тяло веднага заработва напълно асиметрично. Лявата част на етерното тяло е съвсем различна от дясната. Можете да обиколите това същество и ще видите, че във всяка точка ще го виждате по различен начин. Но ще видите също, че асиметрията действа по необходимост, тъй като тя е израз на жест, с който това същество не без чувство за хумор, се оглежда oт скалата, а също гледа надолу към групата. Този поглед с чувство за хумор надолу по скалата, има добро основание. Изобщо казано, не е правилно да желаете да се издигнете във висшите светове само от една сантименталност. Ако искате правилно да усвоите работата във висшите светове, то не следва това да се прави с една сантименталност, защото тя има привкус на егоизъм …чистотата на душата е невъзможна без хумор." - GA- 181


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни