ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 3:13 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:45 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
от Пепи ...

Изображение


...Веднъж доктор Щайнер, след репетицията, взе госпожа Щайнер заедно с няколко евритмистки, за да им покаже модела на групата.
"Господин Доктор, но групата е наклонена надясно, тя не е в равновесие" - такава беше първата реакция на Миета Валер.Тя притежаваше безценния дар свободно да изразява мислите си, без значение дали това беше уместно или не. "Вие сте права - отговори той след кратък размисъл - за изравняването трябва вляво да изобразя още нещо"...
На върха на групата, вляво, като наблюдател се появи едно същество, "което няма нищо общо със Земята. То дойде от Космоса и се вглежда в земното битие". Понякога го наричаха също и "световният хумор".

Незабравим е образът на доктор Щайнер, който стоеше вляво от групата на стълбата и след някое време показа на всички нас своето произведение - произведение, което с нищо не може да се сравни. Стоеше там развълнуван, сякаш още беше обхванат от творческия порив, в дълбока сериозност и в пълна самозабрава - стоеше в своето явно човешко величие. Сякаш искаше да види въздействието на своето създание върху нас. Погледът ми беше прикован към изкривените пръсти на Ариман, надигнати към Луцифер. "Да, в тези ръце е съсредоточен целият трагизъм - продължи той моите мисли - бях принуден много да смекча в тези образи, иначе хората не биха понесли вида им".

След това той заговори за образа на Христос: "Христос не съди. Той само присъства. В неговите жестове няма нищо агресивно, войнствено. Той спокойно крачи напред; Луцифер и Ариман нямат сили да понесат Неговата близост, те сами съдят себе си. Не Христовата ръка чупи крилото на Луцифер и заключва Ариман в златоносните жили на Земята. – Двете изображения, вляво от централната фигура, в тяхното взаимодействие не са засегнати от Импулса на Христос..."



***




Над скулптурната група са работили няколко човека, един от тях е бил Ян Стутен.

"Ян Стутен ентусиазирано беше изобразил вслушващите се в музиката на сферите уши на втория Луцифер. На Стутен принадлижи също и лявата част на Аримановата пещера, обиколена с някакви кристали. Неговите способности силно се ценяха от доктор Щайнер. Скалата я обработваше холандката фройлайн Хойак; с „космическото същество” горе вляво, се занимаваше фройлайн Гек. Заедно с тях в работата на групата участваха преди всичко фройлайн Кучерова, Холцлейтнер и моята сестра Тургенева – Поццо."


Едит Марион е работила върху подготовката на централната фигура. Тя била оформила фигура, която приличала на Аполон, с "красиво закръглени мускули" , много старателно била обработила дървото до "кадифена мекота". Но Щайнер се завърнал от продължителното си пътуване и не харесал това, което е направила Марион. "Но този англйски лорд изобщо не е моят Христос - засмя се той. –Моят Христос не е такъв мускулест, Той няма мазнини" - неговият железен инструмент със сила се заби в красивата работа. Ни най малка следа от недоволство или обида не можеше да се забележи по лицето на мис Марион. За нея беше очевидно, въпреки всички нейни художествени способности, че тя е само ученичка, само оръдие на Рудолф Щайнер."

Ася Тургенева е работила над дясната страна на скалата, но понеже още не била укрепнала от болестта, а се изисквало доста усилие, тя получила задачата да участва в работата над така наречения "малък Ариман".
"Това е един красив мъж - ободряваше ме доктор Щайнер в работата. – Добре е когато безобразното се изобразява в неговата грозота. Тогава това отговаря на истината. Грозотата все повече и повече трябва да се има предвид в изкуството”. – „Ариман” – е могъщ властелин - каза той също. – Той влияе, въздейства върху обкръжението, той отпечатва себе си в него. В скалната пещера зад него трябва да се сложи като сянка, неговият профил в негатив, а в скалата наоколо да се нахвърлят, появяващи се тук и там, чертите на неговото лице. Природата също се стреми навсякъде да се прояви в лицето. Това е нейната цел. Аз постоянно виждам наоколо лица, на които им се иска да се появят…".




/Из"Спомени за Рудолф Щайнер и строителството на първия Гьотеанум", Ася Тургенева/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:47 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение


Аз искам да запаля всеки човек
С космическия дух,
За да стане пламък той
И горящ, истинската своя същност да разгърне.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 4:51 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Вместо заключение



...Достатъчно е да из­ре­чем са­мо ед­на дума, скъ­пи мои приятели, и ние ще познаем, как тряб­ва да се пос­та­ви чо­ве­кът по от­но­ше­ние на сво­ето безсмъртие: та­зи ду­ма е ду­ма­та Любов. Любовта не е нещо, ко­ето мо­жем да на­учим чрез Волята. Любовта не е нещо, ко­ето мо­жем да на­учим чрез Мъдростта. Любовта жи­вее в об­лас­т­та на чувствата, но ние зна­ем и тряб­ва да признаем, че у нас не би мог­ла да съ­щес­т­ву­ва чо­веш­ка­та ду­ша такава, как­ва­то тя тряб­ва да бъде, ако та­зи чо­веш­ка ду­ша не би би­ла из­пъл­не­на с Любов. Да, ко­га­то чо­век оти­де до там да про­ник­не в същ­нос­т­та на душата, то­га­ва разбира, че на­ша­та чо­веш­ка душа, не би мог­ла да бъ­де по­ве­че чо­веш­ка душа, ако не би мог­ла да обича.
Сега да си представим, че ми­на­ва­ме през Портата на смър­т­та така, че из­губ­ва­ме на­ша­та чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност и се сли­ва­ме с ед­но Всемирно Същество. Тогава ние бих­ме би­ли вът­ре в то­ва Божество, ние бих­ме при­над­ле­жа­ли на Него. Ние не бих­ме мог­ли по­ве­че да оби­ча­ме Бога, за­що­то бих­ме би­ли вът­ре в са­мия Него. Любовта не би има­ла ни­ка­къв смисъл, ако ние бих­ме би­ли вът­ре в Бога. Ние тряб­ва да признаем, че ако не бих­ме мог­ли да пре­не­сем на­ша­та ин­ди­ви­ду­ал­ност през Портата на смъртта, то в смър­т­та ние би тряб­ва­ло да из­гу­бим Любовта, че Любовта би тряб­ва­ло да прес­та­не в момента, в кой­то ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та прес­та­ва да съществува. Едно съ­щес­т­во мо­же да оби­ча ед­но дру­го съ­щес­т­во са­мо тогава, ко­га­то е от­де­ле­но от него; ако ис­ка­ме да пре­не­сем през Портата на смър­т­та на­ша­та Любов към Бога, то­га­ва тряб­ва да пре­не­сем през Портата на смър­т­та и на­ша­та индивидуалност, то­га­ва тряб­ва да пре­не­сем през Портата на смър­т­та онова, ко­ето за­пал­ва в нас Любовта.
Скъпи мои приятели, ако би тряб­ва­ло да се обяс­ни на чо­ве­ка сми­съ­лът на Земята, то­га­ва би тряб­ва­ло той да бъ­де ос­вет­лен за сми­съ­ла на не­го­во­то без­с­мър­тие така, че да си пред­с­та­вя сво­ето съ­щес­т­во не­раз­дел­но свър­за­но с Любовта; ни­то Волята, ни­то Мъдростта мо­гат да да­дат на чо­ве­ка това, от ко­ето се нуждае; само Любовта мо­же да да­де на чо­ве­ка това, от ко­ето той се нуждае. Какво сле­до­ва­тел­но бе­ше то­га­ва за­тъмне­но в хо­да на раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка вър­ху Земята? Да взе­мем ев­ре­ина или да взе­мем езичника: за­тъм­не­но бе­ше съзнанието, ко­ето пре­ми­на­ва от­въд смъртта. Съзнание - меж­ду раж­да­не­то и смъртта; тъм­ни­на - от­въд раж­да­не­то и смъртта, ни­що не ос­та­ва от съзнанието, ко­ето е из­вън зем­но­то тяло.
„Познай се­бе си" сто­еше пред вхо­да на гръц­ко­то светилище: на­й-с­ве­ще­но­то изис­к­ва­не към чо­ве­чес­т­во­то от­п­ра­ве­но от гръц­ко­то све­ти­ли­ще­.­.­.но чо­ве­кът мо­же­ше да си да­де са­мо отговора: ,Да, ко­га­то мо­ята ду­ша ос­та­ва та­ка свър­за­на с мо­ето тяло, такъв, ка­къв­то съм ка­то зе­мен човек, аз не мо­га да поз­ная се­бе си в она­зи ин­дивидуалност, ко­ято мо­же да оби­ча от­въд смъртта. Това аз не мо­га да сторя!". Познанието, че чо­век мо­же да оби­ча ка­то ин­ди­ви­ду­ал­ност и от­въд смъртта: то­ва бе­ше из­гу­бе­но за хората. Смъртта не е спи­ра­не­то на дейнос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. Това мо­же да бъ­де ка­за­но са­мо от материалиста. Помислете са­мо веднъж, че във все­ки час, в кой­то чо­век жи­вее във фи­зи­чес­ко­то тяло, той би имал сво­ето съз­на­ние така, че би зна­ел със сигурност, как­во се на­ми­ра от­въд смъртта, та­ка как­то днес знае, че ут­ре сут­рин­та Слънцето ще из­г­рее и ще се дви­жи по небето: то­га­ва смър­т­та не би би­ла онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме смърт, то­га­ва хората, на­ми­рай­ки се във фи­зи­чес­ко­то тяло, би­ха знаели, че смър­т­та е са­мо ед­но явление, ко­ето во­ди от ед­на фор­ма към друга. Под „смърт" съ­що и апос­тол Павел не раз­би­ра­ше прес­та­ва­не­то на дейнос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, а под „смърт" той раз­би­ра­ше факта, че съз­на­ни­ето сти­га са­мо до смъртта, че човекът, до­кол­ко­то е свър­зан с фи­зи­чес­ко­то тя­ло в то­га­ваш­ния зе­мен живот, мо­же­ше да раз­п­рос­т­ре съз­на­ни­ето в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло са­мо до смъртта. Навсякъде къ­де­то апос­тол Павел го­во­ри за смър­т­та мо­жем да прибавим: „Липса на съз­на­ние от­въд смъртта".
Какво да­де на чо­ве­ка Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред чо­ве­чес­т­во­то ня­как­ви при­род­ни събития, ня­ка­къв об­ла­чен стълб, ня­ка­къв ог­нен стълб? Не, пред хо­ра­та сто­еше един човек, то­ва бе­ше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на Голгота не­що от пъл­на­та с тайн­с­т­ве­ност при­ро­да така, че мо­ре­то да се раздели, за да мо­же Божият на­род да ми­не през него? Не, там сто­еше пред хо­ра­та един чо­век и пра­ве­ше ку­ци­те да про­хож­дат и сле­пи­те да проглеждат. От един чо­век про­из­хож­даше това......
Сега хо­ра­та мо­же­ха да ви­дят един човек; хо­ра­та мо­же­ха да го­во­рят за един чо­век така, че Бог жи­вее в него. Езичникът тряб­ва­ше да бъ­де просветен, той тряб­ва­ше да из­лъ­чи сво­ята ду­ша на­вън от тялото, за да зас­та­не пред Съществото, ко­ето е Христос. Той не би мо­гъл да предположи, че Христос ще сле­зе на Земя та; той мо­же­ше са­мо да знае, че Христос е из­вън Земята. Това обаче, ко­ето бе­ше из­вън Земята, дой­де на Земята и прие ед­но чо­веш­ко тяло. В Христос Исус сто­еше ка­то чо­век пред чо­ве­ци­те оно­ва Същество, което ина­че сто­еше по­-ра­но пред ос­во­бо­де­на­та от тя­ло­то ду­ша в мис­те­рий­ни­те школи. И как­во ста­на бла­года­ре­ние на това? С то­ва бе­ше сло­же­но началото, що­то силите, ко­ито чо­ве­кът бе­ше из­гу­бил в те­че­ние на зем­но­то раз­ви­тие от на­ча­ло­то на Земята насам, те­зи сили, чрез ко­ито му бе скри­то не­го­во­то безсмъртие, та­ка че те­зи си­ли от­но­во да дойдат при не­го чрез Мистерията на Голгота. С по­беж­да­ва­не­то на смър­т­та при Голгота се ро­ди­ха силите, ко­ито мо­же­ха от­но­во да за­па­лят за­гу­бе­ни­те си­ли в чо­веш­ка­та душа. И чо­веш­ки­ят път по вре­ме на Земното раз­ви­тие ще бъ­де по­-на­та­тък такъв, че при­емай­ки все по­ве­че и по­вече Христос в се­бе си, чо­ве­кът ще от­к­рие в се­бе си онова, ко­ето ще оби­ча след смъртта: то­ва значи, че чо­векът ка­то ед­на без­с­мър­т­на ин­ди­ви­ду­ал­ност ще мо­же да зас­та­не пред своя Бог. Ето за­що ед­ва след Мистерията на Голгота ста­на­ха вер­ни думите: „Обичай Бога по­ве­че от всичко, а твоя бли­жен кол­ко­то се­бе си".
Воля бе да­де­на от го­ря­ща­та къпина, Воля бе даде­на чрез де­сет­те Божи заповеди. Мъдростта бе да­дена чрез мис­те­рий­ни­те центрове. Любовта оба­че бе дадена, ко­га­то Бог ста­на чо­век в Христос Исус. И га­ран­цията, че ние мо­жем да оби­ча­ме след смъртта, и гаранцията, че мо­же да бъ­де ос­но­ва­на ед­на об­щ­ност от хо­ра на Любовта, чрез при­до­би­ти­те от­но­во си­ли на на­ша­та душа, та­ка как­то тя е пос­та­ве­на меж­ду чо­ве­ка и Бога, и меж­ду всич­ки хо­ра по­меж­ду им - та­зи га­ран­ция про­из­хож­да от Мистерията на Голгота. Човешката ду­ша на­ме­ри в Мистерията на Голгота това, ко­ето бе­ше из­гу­би­ла от на­ча­ло­то на зем­но­то раз­ви­тие насам, при ко­ето ней­ни­те си­ли ста­ва­ха все по­-с­ла­би и по-слаби.
Три си­ли в три­те ду­шев­ни със­тав­ни час­ти на човека: Воля, Мъдрост и Любов!
В та­зи Любов ду­ша­та из­живя­ва сво­ето от­но­ше­ние към Христос...


/"Христос и човешката душа", GA- 155/



***


Чрез Мистерията на Голгота в Земния жи­вот се вля ед­но ­Кос­ми­чес­ко Същество, ед­но свръх­зем­но Същество се свър­за със Земята и човека завинаги. Пред нашата душа Христос показа преодоляването на конфликта между Доброто и Злото, превръщането на смъртта в живот, победата на Живота над смъртта...
"Така, както Слънцето е единствено, едно е и Слънчевото Същество, носещо на човечеството единство".

Причината за нещастията и тревогите в съвременната ни цивилизация не е тази, че ние сме загубили Христос. Не, ние не сме Го загубили ! Онова, което сме загубили е Мъдростта и Знанието за Христос Исус- София на Христос.
Днес повече от всякога се нуждаем от нови разтърсващи чувства, които да ни проникнат до степен такава, че да можем отново да съживим небесата в нас, да ги изпълним със светлина, цветове и Музика. Само Христовият Импулс би могъл да ги породи. Само Любовта към Христос.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:26 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Новата Изис, Божествената София, Небесната Дева на Мъдростта



Зад скулптурно изобразената фигура на Пред­ставителя на човечеството, стоящ между противоборстващите сили Луцифер и Ариман, сякаш си почива образът на спящото Същество на Новата Изис, Божествената София, Небесната Дева на Мъдростта.
Според Рудолф Щайнер скулптурната група представлява само завесата пред една друга, невидима скулптура- тази на новата Изис. За нея бихме казали, че е съкровеният образ на новото човечество, онова човечество, което ще роди новия Човек в просторите си.
Ако над древната, забулената Изис се е четял ясно надписът :"Аз съм Всемирът, аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Никой смъртен още не е повдигнал моето було", то днешният надпис над спящата Изис гласи следното: "Аз съм Човекът, аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Всеки смъртен трябва да повдигне моето було".

В лекция от 6 януари, 1918 Рудолф Щайнер говори за новия мит за Озирис и Изис. Според Ф. В. вaн Емиковен, този мит може да бъде преразказан, при положение че се проследят и преживеят имагинативните образи, породени от думите на самия Р. Щайнер.
Тъй като не разполагам с въпросната лекция, ще се възползвам от онова, което ни съобщава Емиковен в книгата си "Основополагащият камък":

...Рудолф Щайнер разказва как на един самотен хълм била издигната неголяма сграда, която - в смисъла на Гьоте - представлявала една „явна тайна". Мнозина хора я посещавали, но повечето от тях не виждали вътре нищо особено. Според първоначалния замисъл в средата на сградата трябвало да се намира една статуя. Един ден непознат посетител се приближил до спящия образ, който се превърнал в новата Изис. Новата Изис гледала на този посетител като на свой благодетел и като баща на потомството си. Посетителят също смятал себе си - без основание - за баща на потомството. Той бил новият Тифон, който смятал, че може многократно да увеличи силата си, ако похити новата Изис. Тя отвела своето дете в далечни земи, където тялото му се разпаднало на 14 парчета. Новият Тифон ги издирил и отново ги превърнал - „с цялото познание, идващо от логиката на естествените науки" - в едно същество, ръководено от чисто механични закономерности. На свой ред то отново се разпаднало на 14 парчета, а Тифон предал на всяко от тях своя блясък, „така че лицето на всяко от 14-те деца на новата Изис, приличало на новия Тифон". С дълбоко предчувствие в душата си Изис се взирала в това голямо чудо. Тя смятала, че всичко се дължи на нея. Обаче един ден тя видяла Тифон „в неговия истински образ, заедно с цяло войнство от елементарни Духове". По ясновидски път тя разбрала, че все още носи рогата на крава като един остатък от древен Египет; чрез силата на ясновидството си тя извикала Тифон, който украсил главата й с корона - на същото място, където стояла златната корона на старата Изис, отнета й някога от Хорус. Короната, която получила сега, била „от чиста хартия, където били записани всевъзможни научни истини".
"Един ден силата на нейното ясновидство й открила дълбокото значение на епохата, както и онова, което в Евангелието на Йоан е обозначено като Логос. Мистерията на Голгота се открила пред очите й в светлината на Йоановото Евангелие....Сега на главата й стояла корона от истинска мъдрост."

До този нов мит за Озирис и Изис - като едно от откровенията на Светия Дух - човек може да стигне след продължителни медитивни упражнения.
Митът за Озирис и Изис - такъв, какъвто е съществувал в древните Мистерии - ни отвежда към най-ранните етапи от планетарната еволюция на Земята. Първоначално тази божествена тройка се е подвизавала в областта на съзвездията, там където стоeли Сириус и Орион; ето защо според египетските посветени тази част от небето била като един вид врата, през която божественият Дух можел да изпраща своите сили в нашата Слънчева система. По-късно Изис и Озирис се свързали със Слънцето и Луната. А още по-късно посветените започнали да ги търсят в "хармонията на сферите", където Изис представлява "майката на световете", а Озирис, раждайки се от самия себе си, представлява Логосът.

След 1322 пр.Хр. хората вече не можеха да изживяват процесите, свързани с раждането на Озирис. Имагинативното съзнание, което дотогава беше присъщо на всички хора, угасна. Настъпи епохата, когато хората започнаха да възприемат света главно чрез своите сетивни органи. Митът за Озирис и Изис се отнася тъкмо за тази загуба на имагинативното съзнание, която слага отпечатъка си върху цялата Египет ска културна епоха. И целият трагизъм на тогавашните посветени се свеждаше до това, че те получаваха достъп само до умирането на Слънчевия Бог. Така се стигна до продължението на мита за Озирис - като един цар и учител, когото Тифон умъртвява и слага в един ковчег. Водите на Нил отнасят ковчега към финикийските земи и там, на бреговете на днешна Сирия, той е намерен от Изис. Тъкмо от финикийските земи обаче идват и писмените знаци, мъртвите букви, които постепенно заглушават и изместват езика на имагинативното съзнание. От тогава Озирис е съдия на мъртвите в подземното царство. Там, с помощта на един светлинен лъч, той оплодява Изис и така се ражда детето Хорус. Когато Хорус израства и узнава, че Изис е освободила Тифон, в гнева си той изтръгва звездната корона от главата й, за да постави на нейно място рога от крава.

В своя нов мит за Озирис Рудолф Щайнер посочва, че сега, в епохата на Съзнателната душа, когато в известен смисъл ние повтаряме Египетската културна епоха, ще трябва отново да извоюваме имагинативното съзнание, разбира се, по един съвършено нов начин, а именно като се освободим от илюзиите и „логиката" на естествените науки. Спящата Изис, като събирателен образ на цялото човечество в човешката душа, също е застрашена от тези илюзии. Обаче силата, идваща от Мистерията на Голгота, пронизва несъзнателните душевни сили и напълно позволява разбирането на думите, с които започва Евангелието на Йоан: "В началото беше Словото".
Сега същественото е друго: "Силата на Словото, силата на Логоса, трябва да бъде овладяна." В една епоха, задушавана от абстракции, в която представите съществуват само като мъртви мисли, може да се върви напред единствено, ако творческите сили на Словото бъдат изживени по напълно нов начин.

Надписът върху статуята, в която е скрита и живее новата Изис, гласи: "Аз съм Човекът, аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Всеки смъртен трябва да повдигне моето було." Казано е съвсем ясно: Изис е Човекът; обаче онзи Човек, който е повторно роден в Духа, в смисъла на думите, които Христос отправя към Никодим..."

***



Под София разбираме още превърнатото в свещен съсъд пречистено астрално тяло, в което трябва да се излее висшият Aз.

Евангелието на Йоан ни представя в прелестно Слово всичко това.
Ето как Рудолф Щайнер следва тази жива картина:

"Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е "Дева София" . A от кръста Христос казва на "ученика, когото обича": "От сега нататък тази е твоята майка!" И от оня час ученикът я взе при себе си" (19, 27). А това означава: "Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие!"
И "ученикът я взе при себе си", с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на "Дева София". При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се докрай в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде "Дева София". И тогава съединеният със Земята "Свети Дух" ще ви възнагради с озарението или фотизмос!"- GA- 103, "Евангелието на Йоан"



***


...Да може човек да приема света не като застинала формация, а в нея да има възможност да види указание за друг образ, е вече необходима предварителна степен за съвременното посвещение... - Събр. съч 187 По какъв начин човечеството може отново да намери Христос? Нашата безжизнена епоха и новата Христова светлина, Базел, Дорнах (1918–1919)



_________________________

Източници:

- "Търсенето на новата Изис, Божествената София", GА- 202
- "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии", Сергей Прокофиев
- "Небесната София и съществото Антропософия", С. Прокофиев
- материал от брой 38 на "Антропософски вести", стр. 5
- лекция на Радослав Радев


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:28 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Според Рудолф Щайнер ние живеем в един умиращ Макрокосмос , който вече не може да породи от самия себе си силите за своето развитие. И Земята е тази планета, която излива в Макрокосмоса нови жизнени сили. Дошъл е моментът, в който образите, така да се каже, от скулптурната група, ще се слеят в едно ново Единство, от което ще се породят силите на новия свят. Мостът между минало и бъдеще ще бъде самият Човек.

"...Макрокосмосът все по­ве­че нав­ли­за в сфе­ра­та на изчисляемото. Но с то­ва той пос­те­пен­но умира. Постепенно, с въз­ник­ва­не­то на чо­ве­ка - мик­ро­кос­мо­са - ка­то са­мос­то­ятел­но съ­щес­т­во от Макрокосмоса, то­зи пос­лед­ни­ят умира.
В кос­ми­чес­ко­то нас­то­яще съ­щес­т­ву­ва един ум­рял Космос, един мър­тъв Космос. Обаче в не­го­во­то раз­ви­тие не е въз­ник­нал са­мо човекът. От Макрокосмоса е въз­ник­на­ла и Земята.
Човекът, кой­то е по­лу­чил от Земята си­ли­те за сво­ето себесъзнание, стои твър­де бли­зо до та­зи Земя, за да проз­ре ней­на­та същност. В пъл­но­то раз­г­раж­да­не на се­бе­съз­на­ни­ето в епо­ха­та на Съзнателната ду­ша хо­рата са свик­на­ли да на­соч­ват пог­ле­да си към пространствената го­ле­ми­на на Вселената и да счи­тат Земята ка­то ед­на прашинка, ко­ято е нез­на­чи­тел­на по от­но­ше­ние на фи­зи­ко­-п­рос­т­ран­с­т­ве­на­та Вселена.
Затова от­на­ча­ло ще из­г­леж­да странно, ко­га­то един ду­хо­вен въз­г­лед ще раз­к­рие ис­тин­с­ко­то кос­ми­чес­ко зна­че­ние на та­ка на­ре­че­на­та "прашинка"..... - GА- 26, Ръководни антропософски принципи; Какво е в действителност Земята в Макрокосмоса, стр. 118


***


"153. В на­ча­ло­то на епо­ха­та на Съзнателната ду­ша хо­ра­та свик­на­ха да на­соч­ват своя пог­лед към ве­ли­чи­ето на Вселената и да чув­с­т­ву­ват пре­ди всич­ко нея. Ето за­що те на­ри­чат Земята ед­на пра­шин­ка сред та­зи Вселена, ко­ято фи­зи­чес­ки се явя­ва в та­ки­ва ве­ли­чес­т­ве­ни и мощ­ни размери.

154. За яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние та­зи "прашинка" се раз­к­ри­ва ка­то за­ро­диш­на за­лож­ба на един но­во­раждащ се Макрокосмос, до­ка­то ста­ри­ят Макрокосмос се оказ­ва ка­то мъртъв. Той тряб­ва­ше да умре, за да мо­же чо­ве­кът да се от­де­ли с пъл­но се­бе­съз­на­ние от него.

155. В кос­ми­чес­ко­то настояще, с не­го­ви­те ос­во­бож­да­ва­щи мис­ли­тел­ни си­ли, чо­ве­кът учас­т­ву­ва в мъртвия Макрокосмос, а със си­ли­те на сво­ята воля, ко­ито в тях­на­та същ­ност са скри­ти за него, той учас­т­ву­ва в но­воожи­вя­ва­щия Макрокосмос, кой­то жи­вее ка­то заро­диш в зем­но­то същество." - из ръководните антропософски принципи, GA- 26, стр. 120






-----------------
Бих искала да подчертая, че тази тема не е опит за духовно научно изследване. В тази тема следвах единствено собствения си вътрешен импулс като духовен ученик. Опитах се да почувствам, а не да разясня.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:36 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Храмът на новите мистерии е отворен за всички




Изображение



"В миналото, най-важните мистерии на човечеството са били свързани с култови постройки, видими на физически план. Тази традиция продължава да съществува дори в християнската епоха, макар и в по-слаба форма, и се изчерпва едва в ХІІІ век, по времето на розенкройцерското течение. От тогава до днес етерните храмове, издигани от посветените в най-близкия до Земята духовен свят, окончателно заемат мястото на предишните мистерийни храмове, издигани на физически план.
Защото розенкройцерските храмове са били изцяло скрити за външното физическо преживяване, но след края на Кали Юга достъпът до духовните храмове отново става открит за всички хора с добра воля, докато преди това е бил достъпен само за розенкройцерските учители и най-напредналите им ученици.
Синтезът на трите етапа на това духовно развитие е Антропософията, основана на новите инспирации. И както Соломоновият храм е изразявал космическите закономерности на физическото тяло и чрез своите строги геометрически форми е възпроизвеждал съотношението на световните сили в идеалното човешко тяло, така и Първият Гьотеанум чрез пластичната подвижност на своите форми и цветове е изявявал космическите етерни сили, действащи в земното развитие след Мистерията на Голгота като сили на Възкресението. Мисията на Соломоновия храм е била да подготви физическото появяване на Христос на земята, а мисията на Първия Гьотеанум – да подготви етерното пришествие на Христос. От самото начало на издигането му с него е била свързана една етерна мистерия – мистерията на посветения, който пожертва етерното си тяло за изграждането на център на Новите мистерии в земния свят като една удивителна звезда, сияеща от Земята към духовните висини. В земното развитие е положена основата за съзнателното издигане на човека в духовните светове чрез съединяването на земния аз със силите на висшия аз, пронизан от Христовия импулс, в който присъства истинският аз. Защото новите мистерии са преди всичко мистерии на човешкия аз, а това значи, че изгражданият за тях свръхсетивен храм трябва да бъде от самото начало едно взаимодействие между силите на висшия и истинския аз на човека, постигнати от него в процеса на действителното самопознание.
Със своите форми Първият Гьотеанум е следвал този праобраз: големият купол е съответствал на висшия аз, а малкият – на истинския аз. В продължение на седем години Рудолф Щайнер е изграждал в най-близкия до Земята духовен свят двойния купол на свръхсетивния храм на новите мистерии, съставен от мирово-човешки мисли. Но за цялостното изграждане на храма е било необходимо към тези мисли да бъде добавена субстанцията на мирово-човешката любов. И тогава в най-близкия до Земята духовен свят е започнало изграждането от съвременния посветен за първи път в епохата на Съзнателната душа на свръхсетивния храм на новите мистерии, в основата на който е мирово-човешката любов, куполът му се състои от мирово-човешки мисли, а стените от мирово-човешки имагинации..." - "Антропософски вести", брой 41, стр.5





____________________
Допълнителен източник:

- Легендата за храма (GA-93), лекция четиринадесета


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:41 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
„В благоговение се издигаме към Духа, за да станем единни с Духа, Който около нас се излива във форми, защото наоколо присъстват Духовете на Формата и, Който започва да се движи, защото зад Духо­вете на Формата стоят Духовете на Движението - та­кава е новата художествена строителна мисъл"



Изображение


Изображение


Изображение



...Когато духовно потърсих в изследванията си инспириращите същества, които ни дариха с милостта си да ни покажат форми за Дорнахската сграда, се оказа, че те бяха същите, които са се борили срещу Ариман и Луцифер в края на първото хилядолетие. Когато нормандските народи се придвижват от север към юг, донасят строителни форми, изпълнени в дървото. А ние, които искаме да основем нов архитектурен стил, който тук може да бъде само несъвършен, понеже нямаме повече средства, бяхме инспирирани с архитектурни форми, които общо взето и в детайлите изтъкват закръгленото. Установи се, че формите на нашата сграда, вложени в дървото, при нормандците са били празни и обратното: каквото тогава е било пълно, при нас е свободно пространство. Ние бяхме, така да се каже, принудени да следваме инспириращите същества повече, отколкото са били следвани в края на първото хилядолетие, когато са искали да се противопоставят на Луцифер и Ариман..." - Събр. съч. 286, Пътища на един нов стил на строителство - "и зданието стана човек," Берлин, Дорнах 1911-1914


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:44 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение



Изображение



...Искам да спомена, че нашето здание с двата купола е покрито с норвежки шисти. Когато веднъж пътувах от Кристияния към Берген и гледах през прозореца на вагона, ми направиха впечатление тези чудесни шисти на "Восисче кариери". В това пътуване се породи в мен мисълта- която по-късно можа да се реализира,- че ще бъде правилно да покрием нашето здание с шисти.
Който разгледа покрива на нашето здание, именно как блести сиво-синьо под въздействието на слънчевите лъчи, той ще разбере, че идеята да се донесат тези норвежки шисти за покрива на това здание толкова далеч на юг, е била правилна. Те действително прекрасно рефлектират слънчевата светлина. Тук, разбира се можеше да се характеризира накратко от някои страни, какво е опитано да се постигне с това здание. Когато обхванете всичко, което можахме да обсъдим, понеже имаме снимки и много други неща, които ще видите като цяло и в детайли, ще можете да си създадете представа как това здание следваше в действителност да стане един йероглиф, едно непосредствено откровение във форми и цветове на това, което е заложено в целия антропософски ориентиран мироглед. Като един голям йероглиф следваше да се постави то в настоящето. И действително би се направило нещо в нашето съвремие и за близкото бъдеще, ако този строеж някога би могъл да се завърши. Той беше започнат с известна преданост на делото тогава, именно от онези области, които сега са разрушени, всъщност не могат повече нищо да допринесат, понеже са напълно обеднели в сравнение с останалата част на света. Световните събитията доведоха до бедност именно на областите, които първо инагурираха цялата идея за строежа. И всъщност би било добре, ако толкова много нешовинистично, чисто човешко би могло да се прояви в света, така че от областите, които пострадаха по-малко от ужасните събития на последните години, този строеж може действително да бъде завършен. Следва всъщност да бъде завършен! Но когато се разгледа всичко, което действаше като мотиви в последните пет-шест години и се видят как продължават да действат при победители и победени, когато се види как никъде всъщност не се стига истински до познание, което трябва да заеме напълно ново място, тогава не може да се породи много надежда, че този строеж наистина някога ще може да бъде довършен. Но той, скъпи приятели, е изискване на времето, изискване на бъдещето. Той е нещо, което трябва да бъде разбрано по напълно различен начин, отколкото досега имаше склонност да се разбере. И може би първият знак да се прояви волята за оздравяването на света би бил, когато да речем, ние от английска, френска, американска страна събудим разбиране именно за завършването на този строеж. Първият импулс произлезе от Средна Европа; по-нататъшният би трябвало да се прояви от неутралната през последните години страна или от враждебната на Средна Европа страна, ако действително би се появило разбиране. Но изглежда, като че ли душите искат да спят и по-нататък, като че ли повечето си казват: "Е, защо е нужно да се започва нещо ново, нещата ще са добри само ако отново се върнем и продължим с икономиката, която беше преди 1914 година". За това копнеят много хора. Скъпи приятели, това няма да се върне. А тези, които го искат и работят отново да го постигнат, и не могат да се издигнат до мисълта, че нещо така ново би трябвало да се появи между нас, както са архитектурните форми на този строеж, те работят за упадъка на човечеството. Не беше ли разтърсващо сърцето по отношение на културата на човечеството и неговото развитие когато преди няколко дни тук д-р Колиско трябваше да каже как да се характеризира това, което порсветва в края на XVIII, XIX век и по-нататък – т. е. Гьотевата култура, и как тази Гьотева култура напълно е угаснала. Още през оседемдесетте години тя угасва в Германия. Аз смея да изкажа преценка относно тези неща, понеже сам бях първо през 1889 г., a после през 1890 г. във Ваймар в Гьотевия архив. Да, скъпи приятели, там човек стоеше действително в гробницата на Гьотеанизма, в истинската гробница. И нямаше разлика между членовете на различните нации в света. Там немският учен, като зубреше сричките, си спомняше за Фауст заедно с Калвин Томас, американския учен, който по същия начин зубреше сричките. Там работеха хора от всички господстващи страни. Науката беше стигнала до една точка, когато беше далеч и се занимаваше с Гьоте; наистина, навсякъде едно разрязване на живата Гьотева същност – ужасно! В Австрия, която вече носеше в себе си зародишите на унищожението, която чрез своята политическа система носеше в себе си зародишите на разрушението, се намираха още няколко изолирани развиващи Гьотеанизма хора както д-р Колиско характеризира тук през тези дни; и готово, покрито е това, което някога е било. В самото човечество лежи дали същата съдба, която е постигнала Гьотеанизма, ще постигне и цялата европейска култура и нейните американски наследници. Хората не искат да вярват, но въпросът днес е поставен пред човечеството: Искате ли нещо ново и с това да спасите бялата раса от варварството или искате цялата култура на бялата раса да бъде сполетяна от същата съдба, както Гьотеанизма, и над това варварство на бялата раса да се издигне това, което ще донесат другите раси, именно черната раса и другите, издигайки се над това, което днес е цивилизованият свят. Днес трябва да се запитаме: Колко хора могат да застанат пред този проблем? Колко хора чувстват сериозно днес, че се касае да бъде или да не бъде съвременната цивилизация?
Това здание не искаше да бъде нищо друго, освен жив израз за продължението на постигнатото от европейската култура, това продължение трябва да живее, а не смъртта му. Но това здание не апелира към една неопределена съдба, под чието водачество човек иска удобно да се постави, а това здание апелира към живите дела. Ако човекът иска да спаси европейската цивилизация без тази жива дейност, без да я желае – без този импулс за спасение – тази култура няма да бъде спасена, тя ще бъде сполетяна от същата съдба, като тази на гьотеанизма в Средна Европа. Тогава могат и да се основават големи архиви и в тези големи архиви да се упражнява филология относно това, което е било някога в Европа. Но не е нужно ние да стигнем само до архивите, а до живите, оповестяващи живостта чрез своите форми строежи – физически и духовни – които трябва да се отнасят към европейската цивилизация, както се отнася този Гьотеанум към гьотеанизма, а не както архивът на Гьоте се отнася към гьотеанизма. Това искам да може да се прочете в тези форми. Защото името Гьотеанум го избра някой, скъпи приятели, като име за това здание тук, който вече е изживял разликата между един мавзолей на гьотеанизма и това, което би могло да бъде жив организъм за духа на Гьоте – но в неговия напредък – сега за 1920 година, а след педесет години за 1970 година и така нататък. Това е, което исках да кажа днес накрая на описанието на това здание...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:46 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Гьотеанумът и противниците


...Разбираемо е, че здание като Гьотеанумът привлича по съвсем друг начин вниманието на външния свят към това, което стана Антропософско общество, отколкото всичко, което беше тук преди. Противници от всички възможни общности имаше и преди. Те дори напечатаха своите произведения. Но за тези противници нямаше особена публика. Представете си, че преди 1914 година би се появил един така неквалифициран противник като Макс Зайлинг. Може би поради сензацията дори някои от членовете на Антропософското общество биха го чели, но външните хора не биха се интересували. Не би имало публика за това. Едва построяването на зданието направи възможно противниците да намерят публика. Когато човек стои в нещо действително, каквото е антропософското движение, не бива да схваща такива неща като само нещо теоретично, а да ги приеме най-сериозно, защото от всички тези неща всеки ден израстват все по-важни задачи... - Събр. съч. 258, История и предпоставки на антропософското движение във връзка с Антропософското общество, Дорнах (1923)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 30, 2015 9:51 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение



...Когато кандидатът за посвещение е прекрачвал храма в Ефес, погледът му бил привличан от статуята, за която говорих тези дни, статуята, която всъщност го е призовавала с душевен език: "Съедини се с мировия етер и ще видиш земното от етерните висини". Такa някои от учениците в Ефес са виждали земното от етерните висини. И един определен род богове е завидял. Но въпреки завистта на боговете, столетия преди Мистерията на Голгота имало смели хора, намерили възможност да продължат да разпространяват – макар и в по-слаба степен, но въпреки това е можело да продължи да действа – това, което е действало от прастарите свещени години от развитието на човечеството до пожара на храма в Ефес. И ако нашият Гьотеанум беше напълно завършен, тогава при влизането от Запад погледът би падал върху онази статуя, в която човекът щеше да намери призива сам да се опознае като космическо същество, поставено между луциферическите и ариманическите сили в подкрепяно от Божествеността вътрешено равновесие. А когато се поглеждаше към формите на колоните и архитравите, те говореха един език, който беше като продължение на идващата от подиума като идеи духовност, като един интерпретиращ език. Звукът на думите продължаваше да се носи покрай формите, които бяха пластично изградени. А горе на купола се виждаха сцените, които можеха да приближат човешкото развитие до духовния поглед. За този, който е чувствителен, можеше да се види в този Гьотеанум споменът за храма в Ефес. Но споменът стана ужасно болезнен, когато по един подобен на стария начин именно в момента на развитието, в което Гьотеанумът следваше чрез самия себе си да стане носител на обновлението на духовния живот, също беше хвърлен горящият факел... - Събр. съч. 260, Коледният конгрес 1923/24 г. за учредяването на Единното антропософско общество (1923)


...Погледнат ли се пламъците, издигащи се от храма в Ефес, в тези пламъци се проявява завистта на боговете в едно време, в което хората бяха още незрели във волята си и трябваше да следват добрите или лошите богове. В нашето време хората са организирани да бъдат свободни. И преди една година, през нощта на свети Силвестър, наблюдавахме разрушаващите пламъци. Червената заря се издигаше към небето. Тъмносини и червеникаво-жълти пламтящи линии, които произхождаха от маталните инструменти, съхранявани в Гьотеанумa, се виеха сред общото огнено море, едно огромно море от пламъци в най-различни цветни нюанси. И когато гледахме това огнено море с цветните линии, говорещи на болката в душата, трябваше да прочетем: Завистта на хората. (В тази статия се намира скритата причина за пожара)... - Събр. съч. 233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух, Дорнах (1924)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 85 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни