ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 3:26 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 42 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 21, 2015 4:08 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
За вторым занавесом видим рождение и формирование (из будущего) физического тела атлантического человека и отбрасывание эфирного тела пришедшего из времени до рождения (родового). На это указывают и Троны в основании колонн (Троны в Земном эоне формируют минеральные процессы.) - http://fineart.elib.com/fineart.php?sho ... jpg&srow=1

/Зад втората завеса виждаме раждането и формирането (от бъдещето) на физическото тяло на атлантския човек, и отхвърляне на етерното тяло, дошло от времето преди раждането. За това указват и Троновете в основата на колоните (Троновете в Земния еон формират земните процеси)./

Изображение

Изображение

Роспись малого купола.
/Стенопис на малкия купол/


В Атлантическую эпоху люди пережили видимое (дневной период) рождение и становление физической (минеральной) головы, длившейся на протяжении семи культурных периодов. В шестую послеатлантическую эпоху на протяжении пяти культурных периодов, вплоть до нашего времени идет скрытый (под природный - ночной) процесс телесного развития Атлантического человека. Параллельно с видимым (переживаемым) рождением и развитием эфирной головы. Об этом и рассказывают нам, пять парных мотивов показывают телесное становление, а центральный мотив и скульптурная группа о макрокосмических процессах. Так эпохи и культурные периоды накладываются друг на друга, а то и пересекаются.

/В Атлантската епоха хората са преживели видимото (дневния период) раждане и формиране на физическата (минералната) глава в продължение на седем културни периода. В шестата следатлантска епоха, в продължение на пет културни периода, чак до нашето време, върви скрит (подприроден – нощен) процес на телесното развитие на Атлантския човек. Паралелно с видимото (изживявано) раждане се развива и етерната глава. За това ни разказват петте двойки мотиви- тe показват телесното формиране, а централният мотив и скулптурната група- макрокосмическите процеси. Така епохите и културните периоди се припокриват, а понякога се пресичат./


Последна промяна Faleg Sergei на Пет Ное 27, 2015 2:17 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 21, 2015 5:16 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Дни творения - GA 122(9)
/Дните на сътворението/

Изображение

Роспись большого купола Гетеанума - 1, западная половина

/Стенопис на големия купол на Гьотеанума -1, западната половина/



Исследуя восточную половину большого купола Гетеанума 1, можно увидеть большую красную бабочку, а оставшиеся три дня творения - образуют ее тело.
Что нам хочет рассказать этот образ?? - GA 230(6.)

/Изследвайки източната половина на големия купол на Гьотеанума, може да видите голяма червена пеперуда, а останалите три дни на сътворението – образуват нейното тяло.
Какво иска да ни каже този образ ?/

Изображение

Изображение

Фрагмент росписи потолка второго Гетеанума (большой купол)

/Фрагмент от стенописа на тавана на втория Гьотеанум (големия купол)/


219а. "Боговете сътворяваха шест дни, а на седмия починаха. Шест дни сътворение: ден на Сатурн, ден на Слънцето и ден на Луната, и тяхното повторение в началото на земния еон- в Полярната, Хиперборейската и Лемурийската епохи. Там те сътвориха човека…времето след Лемурия – е земното, нашето време, то ни е дадено, за да можем да достигнем до свободното Азово развитие”. Затова боговете сега си почиват.. 266-2, стр. 277

219а. "Боги творили шесть дней, а на седьмой упокоились. Шесть дней творения: день Сатурна, день Солнца и день Луны, и их повторение в начале земного эона, в Полярной, Гиперборейской и Лемурийской эпохах. Там сотворили они человека. ... время послелемурийское — земное, наше время, оно дано нам, чтобы мы могли подойти к свободному Я-развитию". Поэтому боги теперь покоятся.266-2, с. 277)

http://bdn-steiner.ru/anthro/parset1.ph ... 1&level=64

GA 122(11.)


Последна промяна Faleg Sergei на Сря Ное 25, 2015 5:13 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 21, 2015 7:30 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Ден първи

Четыре Архая, - это один Дух Времени (один день), состоит из четырех сине-волосых существ, посылающих из ладони рук расходящиеся лучики (свет), вниз, к Земле и вверх, к духу. Они посредники.

/Четири Архая - това е един Дух на Времето (един ден), състои се от четири синьокоси същества, изпращащи от дланите на ръцете разминаващи се лъчи (светлина) надолу, към Земята, и нагоре- към Духа. Те са посредници./

Изображение


Но Еон – това е нещо същностно, един вид живо същество. И в същият този смисъл живото същество е свързано с еврейската дума „jom” (Йом). Тук имаме работа не с празно, абстрактно понятие за време, а с нещо същностно. Jom това е същество. И ако имаме работа със седемтичността на такива следващи едно след друго Jom (Йом), то пред себе си имамe седем сменящи се едно с друго същества, или ако искате- седем групи същества.
Опитайте се да разберете тази библейска дума „Jom” (Йом), обикновено превеждащa се с думата „ден”, като един вид духовно същество: тогава вие ще откриете тези същества, които в Йерархиите стоят една степен по-долу от Елохимите и като подчинени духове им служат. Когато Елохимите със своите висши, привеждащи в ред сили създадоха светлината, те поставиха на своето място jom (Йом), тоест първото същество, първите Духове на Времето, или Архаи, според думите на Библията. По такъв начин, тези духовни същества, които ние наричаме Духове на Личността, или Начала, всъщност сa именно това, което в Библията се нарича jom (Йом), „ден” или отрязък от време. Тези служещи на Елохимите Духове – са слуги, един вид изпълняващи това, което Елохимите от висша гледна точка слагат в ред.

Затова ние можем да кажем: създавайки Светлината, Елохимите поставят на своето място – заместници (приемници) – първият подчинен на тях - Духовете на Времето. Той е прикрит зад обикновената дума „ден първи” . „ И стана вечер, и стана утро: ден първи”


(Но Эон - это есть нечто сущее, некое живое существо. И тот же смысл живого существа связан с еврейским словом "jom". Тут имеем мы дело не с пустым, отвлеченным понятием времени, но с чем-то сущим. Jom - это существо. И если иметь дело с семеричностью таких следующих друг за другом jom, то имеешь перед собою семь сменяющих друг друга существ, или, если хотите, семь групп существ.
Попытайтесь понять это библейское слово "jom", обычно переводимое словом "день", как некое духовное существо: тогда вы найдете тех существ, которые в иерархии стоят одной ступенью ниже Элохимов и как подчиненные Духи служат им. Когда Элохимы своими высшими упорядочивающими силами создали свет, то они на свое место поставили jom, то есть первое существо, первых Духов Времени, или Архаев, по словам Библии. Таким образом, те духовные существа, которых мы называем Духами Личности, или Началами, суть именно то, что в Библии называется jom, "день" или отрезок времени. Это служебные Духи Элохимов - слуги, как бы исполняющие то, что Элохимы с высшей точки зрения упорядочивают.
Поэтому мы можем сказать: создав свет, Элохимы ставят на свое место - заместителем - первого подчиненного им Духа Времени. Он сокрыт за обычным словом "первый день"." И был вечер, и было утро: день один".
) GA 122(5)


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 7:45 pm, променена общо 10 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 21, 2015 9:33 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Ден първи

Четыре отставших Элохима (как четыре архангела кругооборота года), - это один отставший Дух Формы (одна ночь ), состоит из четырех коричнево-волосых существ посылающих из ладони рук сходящиеся синие лучи - тьму, только на землю, в этом отпадение.

/Четирите изостанали Елохима (като четирите Архангела на кръговрата на годината), - това е един изостанал Дух на Формата (една нощ), състои се от четири кафявокоси същества, изпращащи от дланите на ръцете си сливащи се в едно, сини лъчи-мрак, само към Земята, в това отпадане./

Изображение


Да, ние можем да кажем: това е нещо такова, което Елохимите намират вече като съществуващо, светлината пък – това е техния промисъл. Когато техният промисъл се опира на остатъка от преминало битие, на упоменатите два комплекса, оказва се, че вътре в последните, като израз на изостанали същества, е вплетен такъв мрак. Светлината – е тяхното собствено жертвоприношение. Затова можем да кажем: На Елохимите противостои всичко проявяващо се като мрак.
Ние трябва, следователно, гледайки нашето съвременно битие да помним, че в него по силата на необходимостта трябва дa съществува съгласувано взаимодействие на слънчевата сила на светлината със сатурновата сила на мрака. Когато поради това Елохимите поръчваха работата на силата на светлината, извършваща се както върху нас, така и върху всички земни същества въобще, на своите помощници- Духовете на Личността , то те бяха длъжни да им дадат в качеството на сътрудници, изостаналите сатурнови същества; те трябваше хармонично да разпределят цялата работа във вселената между правилно развилите се и изостаналите Архаи. Изoстаналите Архаи действат в мрака. Затова, изразявайки се правилно, Елохимите вземат на работа не само онези същества, които са наречени jom (Йом), но те им противопоставят също онези, които действат в мрака, силите на мрака. Затова ни се описва в поразително съотвествие с действителността, че Елохимите нарекоха духовно живеещите в светлината - jom (Йом) – Ден; а това, което тъчеше в мрака, те нарекоха "laj'lah"* (лайлах); и това не е наша абстрактна „Нощ”, а това са сатурнически Архаи, които тогава още не бяха достигнали до слънчевата степен на развитие. Точно те и до днес, по време на нашия нощен сън, действат вътре в нас, работейки като съзидателни сили върху нашите тела, физическото и етерното. Ние виждаме как в битието се съчетават Духовете на Формата с Духовете на Личността, как в него се сплитат развилите се същества със съществата, които са изостанали на двете съответни степени.


Да, мы можем сказать: тьма - это нечто такое, что Элохимы находят уже существующим, свет же - это их промысел. Когда их промысел опирается на остаток минувшего бытия, на упомянутые два комплекса, то оказывается, что внутри последних, как выражение отсталых существ, вплетена также тьма. Свет - их собственное жертвоприношение. Поэтому мы можем сказать: Элохимам противостоит все проявляющееся как тьма.
Нам нужно, следовательно, глядя на наше современное бытие, помнить, что в нем в силу необходимости должно существовать слаженное взаимодействие солнечной световой силы с сатурнической силой тьмы. Если поэтому Элохимы работу световой силы, совершающейся как над нами, так и надо всеми земными существами вообще, поручили своим помощникам, Духам Личности, то они должны были дать им в качестве сотрудников отставших сатурнических существ; они должны были всю работу вселенной гармонично распределить между правильно развившимися и отставшими Архаями. Эти отставшие Архаи действуют во мраке. Поэтому, выражаясь тривиально, Элохимы берут на работу не только тех существ, которые названы "jom", но они им противопоставляют также тех, что действуют в темноте, силой тьмы. Поэтому нам описывается в поразительном соответствии с действительностью, что Элохимы назвали духовно жившее в свете, - "jom" - День; то же, что пряло во мраке, они назвали "laj'lah"*; и это не есть наша абстрактная "Ночь", а это сатурнические Архаи, тогда еще не достигшие солнечной ступени развития. И они же поныне во время нашего ночного сна действуют внутри нас, работая как созидающие силы над нашими телами, физическим и эфирным.
Мы видим, как в бытии сочетаются Духи Формы с Духами Личности, как в нем сплетаются существа, продвинувшиеся в развитии, с существами, отставшими на обеих соответствующих ступенях.
GA 122(6)


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 7:42 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 22, 2015 3:20 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение

Фрагмент росписи потолка зала второго Гетеанума.
/Фрагмент от стенописа на тавана на залата на втория Гьотеанум/


Изображение


Фрагмент росписи макета первого Гетеанума.
На росписи видим семь Элохимов.
http://fineart.elib.com/fineart.php?sho ... jpg&srow=1

/Фрагмент от макета на стенописа на първия Гьотеанум.
На стенописа виждаме седемте Елохима./


Изображение

Вагнер

У Вагнера их десять, а в первом Гетеануме их восемь.
/При Вагнер те са десет, а в първия Гьотеанум- осем./



Изображение

Фрагмент росписи купола большого зала первого Гетеанума

/Фрагмент от стенописа на купола на голямата зала на първия Гьотеанум/



А сколько же их должно быть?

Для первого Гетеанума (ночное сознание) - это два дня и две ночи, ночь и день для Люцифера (южная половина Гетеанума), он идет из прошлого, а для Аримана, из будущего день-ночь, он в северной половине.
Для второго Гетеанума (дневное сознание) - переживапются не только прошлые Эоны, но и три будущих, итого семь дней и семь ночей.
Но со слов Штайнера "можете нарисовать и больше, духовный мир это позволяет".
Только это будут уже не сущьностные дни и ночи.

/А колко те трябва да бъдат ?

За първия Гьотеанум (нощното съзнание) – това са двата дни и двете нощи, нощ и ден за Луцифер (южната половина на Гьотеанума, той идва от миналото, а за Ариман- от бъдещето ден-нощ; той е в северната половина.
За втория Гьотеанум (дневното съзнание) – изживяват се не само миналите Еони, но и трите бъдещи- общо седем дни и седем нощи.
Думите на Щайнер гласят: „можете да нарисувате и повече, духовният свят позволява това”.
Само че това вече няма да бъдат същностни дни и нощи./


Последна промяна Faleg Sergei на Пон Ное 30, 2015 5:17 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Ное 25, 2015 10:15 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение

Вагнер

Можно сказать,что в подобном здании глазам человека представлена своего рода квинтэссенция тайн вселенной. Поэтому, во время строительства совершенно естественно возникали многие художественные проблемы, в особенности проблема росписи.
С одной стороны, надо было дать выражение тем чувствам, которые ищут пути для передачи некоторых реальностей Вселенной. С другой стороны, надо было с полным вниманием отнестись к примененным для этого средствам. То, что вы видите изображенным в большом куполе, - не символ, не фантастический плод неких умозрений – как могли бы, однако, себе это представить многие из зрителей.
Если вы взглянете на фреску в западной стороне, вы увидите, что в композиции красок есть нечто, кажущееся странным.
Вы все знаете, что если прикрыть глаза, то перед глазом видна как бы некая таинственная тень этого глаза. Но если хорошо развито внутреннее созерцание, эта тень глаза может предстать перед душой в виде гораздо более определенной и гораздо более богатой картины. Конечно, она не так плотна, как те два теневых глаза, которые видят перед собой, когда закрывают глаза. Но она является тем, что может быть воспринято в одухотворенной форме, когда напряженное внутреннее внимание направляется на периферическую часть человека, расположенную вокруг глаз. И то, что возникает тогда перед исполненном души внутренним взором, хотелось бы назвать целой Вселенной. Тогда возникает чувство: если, закрыв глаза телесные, устремить внимание на свою собственную зрительную способность, на свое собственное зрительное пространство, то имеют перед собою как бы картину начала творения.
Рудольф Штеинер ИСКУCСТВО – ПРОЯВЛЕНИЕ СОКРОВЕННЫХ ЗАКОНОВ ПРИРОДЫ, 30-го декабря 1921г.


/От една страна, трябваше да се даде израз на онези чувства, които търсят пътища за предаване на някои реалности от Вселената. От друга страна, трябваше с пълно внимание да се отнесем към използване на средствата за тази цел.Това, което виждате изобразено на големия купол, - не е символ, не е фантастичен плод на някакво виждане – както биха могли обаче, да си представят много от зрителите.
Ако погледнете фреската от западната страна, ще видите, че в цветовата композиция има нещо, изглеждащо странно.
Всички вие знаете, че ако закриете очите, то пред окото е видима сякаш някаква тайнствена сянка на това око. Но ако е добре развито вътрешното съзерцание, тази сянка на окото може да застане пред душата под формата на много по-определена и много по-богата картина. Разбира се, тя не е така плътна, както тези две очни сенки, които виждат пред себе си, когато затварят очи. Но тя се явява това, което може да бъде възприето в одухотворена форма, когато напрегнатото вътрешно внимание се насочва към периферната част на човека, разположена около очите. И това, което възниква тогава пред изпълненият душевно вътрешен поглед, би ми се искало да нарека цяла Вселена. Тогава се появява чувството: ако, закривайки телесните очи, насочим вниманието към собствената си зрителна способност, към своето собствено зрително пространство, то пред себе си имат един вид картината на началото на сътворението.

Рудолф Щайнер, „Изкуството – проявление на съкровените закони на природата”, 30 декември 1921г. /



Изображение

Вагнер

Изображение

Вагнер


Итак можно сказать, что первые три дня творения связаны с созерцанием.
Атавистические Ясновидение - от отставших Элохимов.
Осмысленное видение органы восприятия – глаз-ухо
Осознанное видение - через познание (грехопадение)

/И така, можем да кажем, че първите три дни на сътворението са свързани със съзерцанието.
Атавистичното Ясновиждане – от изостаналите Елохими.
Осмисленото виждане, органите на възприятие – око-ухо
Осъзнато виждане – чрез познанието (грехопадение)/


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 12:45 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Ное 27, 2015 10:48 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение

Западная часть большого купола Гетеанума 2
/Западната част на големия купол- втори Гьотеанум/


Кое се подготвя в най-първата заложба на човека, когато Генезисът ни съобщава, че чрез космическото мислене се раждат двата комплекса - вътрешно раздвижващото се и външно-изживяващото се, когато Духът на Елохимите тъче, пронизва с топлина тези комплекси, какво се подготвя там от човека? Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента, когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина. Вътре във всичко това се намира, така да се каже в духовната окръжност, като духовно-душевно естество на човека, Сетивната душа. Следователно, за да си изясним, ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението. Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там - както днес например облаците в атмосферата - трябва да виждаме нещo душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно- душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство - както описахме това - във формата на видове. Земята докарва из себе си - разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин - основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества.

Я вам сегодня сначала намечу связь, существующую между результатами духовных исследований и повествованиями Книги Бытия. Что же, собственно, подготавливается в первых зачатках человеческого существа, когда, по словам Библии, образуются через космический промысел два комплекса: внутренне импульсивное и раскрывающееся вовне? Какая же часть человеческой сущности подготавливается, когда Дух Элохимов прядет, высиживает посредством этих комплексов? А именно та, каковую мы, согласно нашим современным рассмотрениям в области духовной науки, называем душой ощущающей; то, на что мы теперь смотрим как на нечто внутреннее, подготавливается в так называемый первый день творения, согласно Книге Бытия, вплоть до того момента, как раздаются слова: "Да будет свет. И стал свет". Внутри всего этого - так сказать, в духовной атмосфере - скрыта человеческая душа ощущающая как нечто духовно-душевное. Итак, для большей ясности мы можем сказать: в окружении Земли мы ищем прежде всего душу ощущающую и находим ее в периоде, обыкновенно называемом первым днем творения. Значит, там, в окружении Земли, где Элохимы со своими подчиненными существами совершают свою работу, где прядет исключительно духовно-душевное существо, - там, подобно тому, как ныне по воздушному слою плавают облака, в тогдашней духовно-душевной атмосфере мы могли бы отыскать духовно-душевную сущность человека, причем сначала только его душу ощущающую. Затем развитие человека идет дальше, и вслед за ним мы будем искать то, что мы называем душой рассудочной. Душа ощущающая развивается в душу рассудочную. В окружении Земли в так называемый второй день творения происходит как бы душевное утончение - души ощущающей в душу рассудочную. Значит, в тот момент, когда звуковой эфир прорывается в земное становление, отделяя верхние массы вещества от низших, в верхних сферах живет человек, у которого существует лишь в зачатке душа ощущающая и душа рассудочная. Третьим моментом в ходе развития человека будет продвижение к зачатку души сознательной. Так что весь процесс, изображаемый нам Книгой Бытия, надо помыслить так: в этот третий день творения внизу на Земле под влиянием жизненного эфира развивается все зеленеющее, все растительное: как было объяснено - виды, семейства растений. Земля производит из себя - но зримо лишь для сверхчувственного наблюдения - основу растительной жизни, а наверху, в эфире прядется то, что мы обозначаем как триаду сознательной, рассудочной и ощущающей душ.

GA 122(9)


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 12:53 am, променена общо 4 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 11:28 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Изображение

Восточная часть большого купола Гетеанума 2
/Източната част на големия купол на втория Гьотеанум/


Точно также то, что вы видите изображенным в восточной части большого купола, выражает своего рода ощущение своего собственного Я. Я является в каком-то смысле Троицей, и открывается внутреннему чувству в образе Я мыслящего в его прозрачности и светлом сиянии: в его другом полюсе, в Я волящее; и между ними Я ощущающее. Для начала можно обозначить его этой абстрактной формулой: Я мыслящее, Я ощущающее, Я волящее. Конкретно это дает человеческое существо, способное с любовью созерцать краски в природе, взирать на то, что дает чувствам природа, отдаваясь этому с любовью.
Вот что чувствуют, когда осознают свое Я, целиком объединяя его в то же время с природой.
Когда ты видишь растение с его зеленым цветом и с ками его цветка, этот образ растения, который ты хранишь перед своей душой, поистине является по существу тем, что находишь тогда, когда, как говорится, ты погружаешь взор в самого себя. Этот ковер красок, который развертывает перед тобой природа, окрашивается сам собою, когда ты взираешь вглубь самого себя.
Если ты с любовью обращаешь свой взор к высотам, к обширным пространствам, освещенным светом сияющего дня и уходящим в бесконечность, ты чувствуешь себя единым в этой бесконечной Вселенной. Сливая с собою краски, звуки, все то, что дается тебе в далях пространства, ты ощущаешь нечто, что может быть передано разумом, в символических образах, но ты можешь непосредственно изобразить интуицией художника.
Если взор твой обнимает поверхность земли по горизонтали, проносясь над деревьями, покрывающими землю, над всем тем, что выражается этими деревьями, колеблемыми ветром, ты ощущаешь активность твоего чувствующего Я и испытываешь потребность не создавать абстрактное понятие о Я, но выразить его в красках.
Если ты обратишь свой взор вниз, соединясь таким образом со всем, что плодоносит на земле, ты ощущаешь потребность выразить свое волящее Я краской, которая предстанет тебе
Надо представить себе, что росписи этого плафона являются следствием такого опыта. Здесь была выражена та тайна что проявляется во взаимоотношении человека и вселенной; и поэтому, естественно, здесь написано много таких вещей, которые чувствуешь связанными с мировыми тайнами.
Рудольф Штеинер ИСКУCСТВО – ПРОЯВЛЕНИЕ СОКРОВЕННЫХ ЗАКОНОВ ПРИРОДЫ


/По същия начин това, което вие виждате изобразено в източната част на големия купол, изобразява един вид усещане на своя собствен Аз. Азът се явява в известен смисъл Троица, и се разкрива пред вътрешните сетива в образа на Аз мислещ, в неговата прозрачност и светло сияние: в неговия друг полюс- Аза волеещ; и между тях- Аза чувстващ. За начало можем да го обозначим с тази абстрактна формула: миселщ Аз, чувстващ Аз, волеещ Аз. Конкретно това дава човешко същество, способно с любов да съзерцава цветовете в природата, да се вглежда в това, което дава усещането за природата, отдавайки се на това с любов.
Ето какво чувстват, когато осъзнават своя Аз, изцяло обединявайки го в същото време с природата.
Когато виждаш растение с неговия зелен цвят и багрите на неговия цвят, това е образа на растението, който ти пазиш пред своята душа, наистина се явява по същесво това, което откриваш тогава, когато, както се казва, ти потапяш поглед в самия себе си. Този килим от цветове, който разгръща природата пред теб, се оцветява сам по себе си, когато се вглеждаш дълбоко в себе си.
Ако с любов насочваш погледа си към висините, към безкрайните обширни пространства, осветени от светлината на сияещия ден, чувстваш себе си в единение с тази безкрайна Вселена. Сливайки със себе си цветовете, звуците, всичко, което ти се дава в далнините на пространството, усещаш нещо, което може да бъде предадено от разума, в символични образи, а ти можеш непосредствено да изобразиш с интуицията на художник.
Ако твоят поглед обхване повърхността на земята по хоризонтала, носейки се над дърветата, покриващи земята, над всичко онова, което се изразява с тези дървета, люлеещи се от вятъра, ти усещаш активността на твоя чувстващ Аз и изпитваш необходимост не да създаваш абстрактно понятие за Аза, а да го изразиш в цветове.
Ако насочиш своя поглед надолу, съединявайки се по този начин с всичко, което плододава на земята, ти усещаш потребност да изразиш своя волеещ Аз с цвета, който се появява пред теб.
Трябва да си представите, че картината на този таван е следствие от такъв опит. Тук е изразена тайната, която се проявява във взаимоотношенията между човека и вселената; и за това, естествено, тук са изписани много неща, които чувстваш свързани с мировите тайни.

Рудолф Щайнер, Изкуството – проявление на съкровените закони на природата/



Здесь еще только 3 - Я из четырех - viewtopic.php?f=311&t=1797#p7123
Эго приходит после рождения, на древней Атлантиде находим четырехчленного человека и то, только как групповую душу.

/Тук са само 3 –Аза от четирите.
Егото идва след раждането, на старата Атлантида откриваме четиричленния човек и то, само като групова душа. /


Последна промяна Faleg Sergei на Пет Дек 25, 2015 12:34 pm, променена общо 4 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 4:42 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Онзи, който благодарение на ясновидското изследване е стигнал да осъзнава, че сред нашата Земя в земния елемент царува същността на Престолите или Духовете на Во- лята, във водния елемент същността на Духовете на Мъдростта, във въздухообразния елемент на Духовете на Движението и в топлинния елемент Елохимите, той постепенно се издига до познанието, че при обра- зуването на облаците, при онова своеобразно превръщане на водните пари във водни капки в окръжността на Земята действуват онези Същества, които принадлежат на йерархията на Херувимите. Така ние поглеждаме към нашата твърда материя, към това, което наричаме земно еле- ментарно съществуване, и виждаме в него проникващите се едно друго действия на Елохимите и на Престолите. Ние насочваме поглед нагоре и виждаме, как във въздухообразното, в което всъщност царуват Духовете на Движението, действуват Херувимите, за да могат водните пари, които се издигат от областите на Духовете на Мъдростта, да се събират в облаците. В окръжността на нашата Земя действуват също така Херувимите, както сред елементарното съществуване на нашата Земя действуват Престолите, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението. И когато сега поглеждаме самото тъкане и съществуване на тези образувания от облаци, когато виждаме това, което се проявява само понякога от тях и което е така да се каже тяхна скрита вътрешна същност виждаме проблясващите и кънтящи от облаците светкавици и гръмотевици. Това също не е нещо, което идва от нищо. За ясновиждащия на основата на тази дейност стои тъкането и съществуването на онези Духове на йерархията, които наричаме Серафими. И с това, оставайки в нашата земна област, отивайки до най-близката окръжност на Земята, ние намирахме отделните степени на йерархиите. Така в това, което стои пред нас като сетивен свят, ние виждаме излиянието, проявленията на йерархическата дейност. Би било безсмислие да виждаме в бликащите от облака светкавици същото нещо, когато се запалва една кибритена клечка. Съвършено други сили царуват, когато от материята бликва онзи елемент, който царева в светкавицата, електричеството. Там царуват Серафимите.

В болгарском тексте отсутствуют нижеприведенные строчки о целокупността -

Таким образом, мы нашли соборность иерархий также и в окружении нашей Земли, равно как мы находим ее также и вдали, в Космосе. Ведь иерархии свою деятельность распространяют также на то, что окружает нас непосредственно.

/По този начин, ние открихме съвместността (един вид съвместна дейност) на йерархиите също и в обкръжението на нашата Земя, точно както я откриваме и в далнините нa Космоса. Нали йерархиите разпространяват своята дейност също и върху това, което непосредствено ни обкръжава. /

Изображение

Архитрав и потолочная роспись в большом куполе. Вид на западную сторону
/Архитрави и стенописа на тавана на големия купол. Изглед от западната страна./


Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготов- ка на човека. Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създава- нето на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии. Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество. Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред - да речем - дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласу- ват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре. Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите. Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий.
Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това. Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм. И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог".

GA 122(7)


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 1:20 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Ное 29, 2015 8:22 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 08, 2015 12:35 pm
Мнения: 295
Итак, принимая во внимание более тонкие стихии нашего земного существа, мы видим в так называемых трех первых днях творения последовательное воздействие теплоты, света, звукового и жизненного эфиров.

/И така, вземайки под внимание по-фините стихии на нашето земно същество, в трите първи дни от сътворението виждаме последователното въздействие на топлината, светлината, звуковият и жизненият етер./

Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване - от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах

Изображение

Вагнер

В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина.
Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлинa."
" Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие.
Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други.
Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер. Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер. В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения - както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден.


В этих словах: "Дух Элохимов озаряет, обогревая высиживанием, элементарное бытие, или воды" - мы усматриваем намек на повторение старой сатурнической теплоты.
Исходя из того, что во время солнечного бытия свет впервые появляется в нашем Космосе, мы можем предположить, что повторение этого старого солнечного состояния в ходе земного становления выразится прорывом света. И это подано в величавых словах: "И Элохимы сказали: "Да будет свет! И стал свет"".
И третье повторение должно проявиться в том, что из ряда более тонких стихий нашу созидающуюся Землю пронизывает так называемый структурирующий звуковой эфир.
Так мы видим, как в Книге Бытия рисуется прорыв звукового эфира после светового, и мы в полном соответствии с фактами имеем перед собой в так называемом втором дне творения то, что в известном отношении можно назвать повторением лунного состояния.
Вы постепенно поймете, что повторения эти не могут происходить прямолинейным образом, но что они как бы перемежаются.
Мы должны ожидать, что теперь, после того момента земного становления, когда звуковой эфир так распределил материю, что часть ее стала излучаться кверху, а другая книзу, что теперь проявит свое действие то, что мы обозначили еще более тонким состоянием - состоянием специфически земным: то, что мы назвали жизнью, или жизненным эфиром. После так называемого второго дня творения должно следовать нечто такое, что указывало бы на излияние в стихии нашей земли жизненного эфира, так же, как раньше излились свет и всеупорядочивающий звуковой эфир. Мы должны обнаружить в Книге Бытия намек на то, что вмешался жизненный эфир, пробуждая жизнь и приводя ее к расцвету. Вглядитесь внимательнее в третий момент земного становления по Библии. Там нам повествуется, как из земли произрастает зеленеющее, живущее, кусто- и древообразное; как я вам говорил вчера, в форме видов и семейств. Вот вам живое описание этого излияния жизненного эфира, вызывающего все то, о чем повествуется про третий день.

GA 122(5)


Последна промяна Faleg Sergei на Чет Дек 03, 2015 1:31 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 42 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни