ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 4:04 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 12, 2013 11:30 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Последните дни, четейки ГА 202, попаднах на полезни мисли на Щайнер, които още повече осветлиха въпросите в мен... Преди да ги предложа ще споделя изводите, до които стигам постепенно, и ги развивам постоянно...

Нека първо да тръгнем от Антропософията към днешния свят и днешното време:

1. Няма нищо, което да звучи в Антропософията само за себе си и само по себе си, и да е извън контекста на живота, в който живеем. Антропософията и света такъв, какъвто е, са взаимно свързани. Това е неотменна, вечна, необходима, полезна връзка. И всеки, който се опитва да ги раздели или поне да не признае тази връзка не е на прав път. Друг е въпросът доколко иска да я осъществява, залегнало е като негоиви лични кармични задачи и т.н.?!

2. Антропософията е дала на света няколко важни и реално произлезли от нея практически направления. Това са валдорфската педагогика, лечебната педагогика, антропософската социална терапия, биодиначиното земеделие, антропософската медицина, антропософската лекарствена терапия, антропософската терапия /арт, хранителна, масажи.../, антропософската психотерапия, евритмията... Нека не забравяме и музиканти, скулптури, архитекти, поети, художници, зад чието творчество стои същият този духовен импулс - това е в света на днешното изкуство. Всичко това инкарнирано на земята поне теоретично са оплодени и одухотворени от Духа в своята същност направления. А хората, свързани с изкуствата също не са саморасляци - всеки по различен начин се е свързал с Антропософията, и чрез нейната философия, и чрез нейните практически направления, и чрез собствените си творчески търсения и прозрения.

3. Оплодени и одухотворени от Духа по своята същност, обаче, тук в земната си инкарнация антропософските практически направления реално се сблъскват и застават в земното поле с "научни", "утвърдени" последните десетилетия дисциплини в тази или онази област. Например от чисто земната страна срещу антропософската социална терапия /в която влизат също антропософската арт-терапия, биодинамичното земеделие, антропософската психотерапия и т.н./срещу нея в земен план застават следните науки: всичко що е свързано с нещо "социално", също психология, психиатрия, психотерапия, земеделие, всякакви видове арт-терапии, психодрами, кинези-терапии и т.н. Фактически веднага може да се види, че от едната страна стои антропософската практическа област, стъпила на духовно-научния мироглед /с нейните подобласти/, а от другата или монолитно знание под формата на днешна наука или сбор от няколко такива обособени, структурирани, понятизирани по-малки области, стъпили на материалистичния мироглед. И това е напълно естествено. Това е важно за нашия свят и нашето време, и е един естествено развил се процес в областта на научното познание, в областта на социалния, политическия живот...

Нека сега да тръгнем от днешния свят и днешното време към Антропософията и в частност към нейните "практически" направления:

1. Случва се така, че онова, което идва от Антропософията и това, което е създала материалистичната наука се срещат на земното поле и в тази среща втората се опитва да обезсмисли, да задуши, даже да погълне първата, като са възможни даже случаи на пълна деформация, а да се използва името прието от духовно-научния мироглед. Разбира се, това не се случва абстрактно, все човеци и силите, които преминават през тях и на които служат, са проводници на това. Обикновено това са лумнали "практически" инициативи, без вътрешна и дълбока антропософска работа /това загасва бързо обикновено/, по-опасното е, когато дългогодишно става това асимилиране и се нарича "антропософско". Тогава вече се създава една грешна представа в света - какво значи всъщност "антропософско", и хората виждайки това изкривено "антропософско" смятат и го приемат за правилно, защото другото-истинското, не го познават, или умишлено са отклонявани от него.

2. Нека не отричаме смисъла и мястото на съвременното материалистично знание. Отричайки го все едно ще отречем цели поколения човешки същества, които са творили, работили, мечтали... Да бъдат това, което са и да достигнат до това, до което са достигнали, е техен личен път. И именно Антропософията съдържа в себе си мъдростта за човека, за неговата различност или другост, за неговата индивидуалност и значимост.

3. Ситуацията е много деликатна - има тежнения умишлено да се задуша и асимилира духовно-научното познание в най-чистата му форма /даже от самите антропософски западни среди, то идва и към нас/, а в същия момент именно от осъзнаването на всички тези процеси, в които самите ние сме участници, зависи накъде и как ще върви ситуацията.

4. В света /в антропософския свят извън България/ отдавна в различни материалистично-научни области са навлезли анропософи, които деликатно свързват разбиранията си, идващи от антропософията и съответната област. Например съвременната география няма нищо общо с една окултна география, или съвременната психология няма нищо общо с една духовно осветена и разбрана наука за човешката душа, или една съвременна педагогика няма нищо общо с осветлената от Духа Валдорфска педагогика... Въпреки това обаче Духовната област може плодотворно да си сътрудничи с материалистичната наука, използвайки нейните факти, и прозирайки през тях духовни истини /до тук само/... Разбира се, ще минат сигурно столетия /ако не и повече/, докато материалистичната наука открехне булото на духовно-научните разбирания и види същината на света. Но мисля на този етап това не е толкова нужно и належащо.

5. За да се случи този "допир" на двата светогледа е нужно човек да бъде изключително здраво стъпил на земята, да бъде добре запознат с научните факти, изводи, резултати, практически проявления на съответната материалистична област, също да бъде изключително добър обективен наблюдател и изследовател на света такъв какъвто е, без симпатии и антипатии. За това много биха му помогнали развиването на съвременното обективно мислене, по начина, по който то може да се оплоди от Духовната наука чрез съответните упражнения.

6. От друга страна стои духовно-научното познание, което само по себе си не е разчленено по този изкуствен начин, както се случва с научните материалистични дисциплини. Например, за да се тръгне към едно духовно-научно изследване в съвременната материалистична психология /разбира се, изкуствено сведена до този стандартизирано-роботизиран тестови подход към човешките същества! Но няма случайни неща - пробуждането е процес на бъдещето./, човешката душа е нужно да бъде погледната в нейната цялост и взаимовръзка със света - отвън и отвътре, със света на човешкото предрождение... И тогава се оказва, за да проведеш такова духовно-научно изследване, цялостно по своята природа, се докосваш не до една, ами до няколко материалистични научни дисциплини: психотерапия, психология, културология, религиозознание, изкуство... И това наистина връща погледа ни назад във времената, когато наука, изкуство и религия са били в единение и естествено са си взаимодействали в определени исторически времена.

Днес осъзнаването на пътя ни към духовно-научно изследване в тази или онази материалистична област отново е процес на връщане към това триединство по осъзнат начин и раждането на едно четвърто измерение - съвременните духовно-научни проникновения, които носят в себе си Христос.

Интересни процес текат и в съвременното изкуство, такова, каквото е днес в неговата най-широка изява, комерсиализирана и опорочена. Там сетивността е заляла до такава степен сетивата, че само и единствено тя бива изобразявана във форми, облечени в понятия, като например художниците не могат изобщо да видят зад сетивните впечатления и да направят връзка с истинския свят на идеите, така както това се е случвало да кажем в творчеството на майсторите от предишните епохи..., но това е тема за други размисли, не тук...

По-късно ще предложа казаното от Щайнер за корените, към които е нужно днес съзнателно да се върнем...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 12, 2013 1:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Нормално е в един свят като днешния духовното на всяка крачка да среща съпротива.

А света получава грешни представи, защото днес е модерно на всяка инициатива да се слага прилагателното " антропософска" или "антропософско".
За мен това е много порочна практика.

Защото Антропософията не е прилагателно, то е импулс, то е живот. И Антропософията трябва да е жива, да живее. Но сама по себе си не би могла, тя трябва да има необходимата почва. А тази почва е човешката душа.

Дали ще бъдат успешни или не различните инициативи, зависи от самите хора, доколко в техните души живее Антропософията.
Няма защо да обвиняваме този или онзи, за неуспехите.
Причините за това са в самите нас.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 12, 2013 5:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Из лекция трета на ГА 202, "В търсенето на новата Изис божествената София:


"Когато ста­ва въп­рос да се раз­бе­ре Събитието на Голгота в сми­съ­ла на Коледната Мистерия, мо­жем да поглед­нем в две направления: към звез­д­ни­те не­бе­са с всич­ки тех­ни тайни, от ед­на страна, и към вът­реш­но­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка с всич­ки не­го­ви тайни, от дру­га страна. В те­зи лек­ции съм го­во­рил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звез­д­ни­те ­небе­са за Идването на Христос Исус на земята, и как ви­де­ни­ето е съ­щото въз­ник­на­ло във вът­реш­но­то съ­щес­т­во на човека, как не­уки­те ов­ча­ри на по­ле­то са по­лу­чи­ли прок­ла­маци­ята на Спасителя на човечеството. И днес от­но­во ще обър­нем пог­лед към те­зи две нап­рав­ле­ния от­къ­дето, всъщ­ност ид­ва вся­ко зна­ние в човека, от­къ­де­то тряб­ва­ше да дой­де и на­й-вис­ше­то от всич­ки зна­ния за зна­че­ни­ето на земята.

През епохите, ко­ито пред­шес­т­ву­ват Мистерията на Голгота, от­но­ше­ни­ето на чо­веш­ка­та ду­ша към все­ле­ната и към се­бе си е раз­лич­но от това, ко­ето е след Мистерията на Голгота. Този факт, раз­би­ра се, не е много ясен за външ­но­то про­уч­ва­не на историята, за­що­то древ­на­та фор­ма на зна­ни­ето при­над­ле­жи на вре­ме ле­жа­що дъл­ги векове, хи­ля­ди го­ди­ни пре­ди Мистерията на Голгота да бе за­поч­на­ла да се приближава, тази фор­ма на зна­ние ве­че бе ста­на­ла сла­ба и ис­ти­на­та се го­во­ре­ше са­мо индивидуално, са­мо от мно­го из­тъкна­ти мъже, ка­то три­ма­та Мъдреци от Изтока, ко­ито при­те­жа­ва­ха знание, тол­ко­ва дос­ти­га­що далеч, колко­то бе про­яве­но тогава. А от дру­га страна, та­ко­ва зна­ние бе въз­мож­но са­мо за чо­ве­ци осо­бе­но чув­с­т­ви­тел ни към вът­реш­ни­те неща, ка­то ов­ча­ри­те - чо­ве­ци от на­ро­да да до­не­сат от съ­ня си та­ки­ва видения, как­ви­то до­не­со­ха овчарите. Но и в два­та ви­да човеци, Мъдреците и овчарите, то­ва зна­ние бе нас­лед­с­т­во от оно­ва древ­но знание, чрез ко­ето чо­ве­ци­те няв­га би­ли във вза­имо­от­но­ше­ние с вселената. Дори в днеш­но вре­ме не бих­ме мог­ли да кажем, осо­бе­но не по от­но­ше­ние на фак­ти­чес­ко­то настояще, че хо­ра­та мно­го яс­но из­разя­ват она­зи фор­ма на знание, ко­ято е нав­ляз­ла в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за ко­ето ще го­во­рим та­зи вечер, то е достатъчно. Пред-християнското от­но­ше­ние към звез­д­ни­те не­бе­са бе такова, как­во­то бе, чо­ве­ци­те не се от­на­ся­ха към звез­ди­те прозаично, по аб­с­т­рак­тен начин, кой­то е обик­но­ве­ния на­чин днес. Фактът, че оне­зи хо­ра са го­во­ри­ли за звездите, като че те са жи­ви съ­щес­т­ва не се е дължало, как­то то­ва вяр­ва се­га ед­на не­съ­вър­ше­на наука, са­мо на фан­тазия, но на ед­но духовно, ма­кар и инстинктивно, ата­вис­тич­но въз­п­ри­ема­не на звез­д­ни­те небеса. Като гле­да ли звез­д­ни­те не­бе­са в ста­ри времена, хо­ра­та не са виж­да­ли са­мо точ­ки или по­вър­х­нос­ти от светлина, а нещо духовно, не­що ко­ето ги ка­ра­ло да бъ­дат спо­соб­ни да опис­ват съзвездията, как­то са и правили, ка­то жи ви същества. Човеците схва­ща­ли ду­хов­но­то зад ши­ро­ки­те не­бе­са на звездите. Те гле­да­ли звез­д­ни­те не­беса та­ка добре, как­то и ми­не­рал­но­то и рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во в тях­на­та ду­хов­на реалност. С ед­на и съ­ща спо­соб­ност за познание, хо­ра­та на древ­нос­т­та въз­п­ри­ема­ли те­зи три об­лас­ти на съществуването. Те го­воре­ли за звез­ди­те ка­то за същества, на­да­ре­ни с ду­ша и съ­що за ми­не­ра­ли­те и рас­те­ни­ята ка­то за съ­щес­т­ва на­да­ре­ни с душа.

Не тряб­ва да си мислим, че спо­соб­нос­ти­те за поз­на­ние през древ­ни­те вре­ме­на са би­ли по­доб­ни на нашите. Преди мал­ко ви го­во­рих за сте­пен­та на поз­на­ние в древ­ни времена, която, ма­кар че не е би­ла мно­го по­-различ­на от нашата, все пак е труд­на за мно­зи­на днес да си я пред­с­та­вят картинно. Казах, че гърците, в по­-ра­нен пе­ри­од на сво­ята култура, не са виж­да­ли си­ния цвят, че за тях не­бе­са­та не са би­ли сини. Те са въз­п­ри­ема­ли цветовете, ко­ито би­ли по­ве­че от ак­тив­на­та страна, към стра­на­та на червено-жълтото. Те не са ри­су­ва­ли в си­ния оттенък, из­вес­тен на нас. Синьото дош­ло твър­де по­-къс­но в об­се­га на чо­веш­ко­то възприятие.

Да по­мис­лим за всич­ки от­те­нъ­ци на синьо­то в све­та и сле­до­ва­тел­но и на зеленото, ко­ито из­г­леж­да­ли по­-раз­лич­но от това, ко­ето из­г­леж­дат днес. И вие ще осъзнаете, че све­тът око­ло гър­ка не е из­г­леж­дал та­къв за него, ка­къв­то изглеж­да за чо­ве­чес­т­во­то днес. За хо­ра­та от древ­ни­те вре­ме­на за­оби­ка­ля­щи­ят ги свят още по­ве­че се различавал. След то­ва от све­та виждан от хо­ра­та в древността, се от­тег­ля ду­хов­но­то - от­тег­ли­ло се от све­та на звездите, на минералите, на растенията. Живите, де­ятел­ни цве­то­ве ста­на­ли по-матови, без блясък, за­мъг­ле­ни и то­га­ва от дъл­би­ни­те се по­яви­ло онова, ко­ето се из­жи­вя­ва ка­то синьо. Като въз­ник­нала спо­соб­нос­т­та за въз­п­ри­ема­не на синьо, от по­-тъм­ни­те цве­то­ве се из­диг­на­ло онова, ко­ето хо­ра­та на древнос­т­та са пре­жи­вя­ва­ли в астрологията, ко­ято им е го­во­ри­ла с жив език, де­ен и пъ­лен с цвят, се пре­вър­нало в си­ва без­ц­вет­на ге­омет­рия и механика, ко­ято из­тег­ляй­ки я как­то пра­вим то­ва от вът­реш­но­то си съ­щество, ве­че за нас ста­ва не­въз­мож­но да че­тем в за­оби­ка­ля­ща­та ни сре­да тай­на­та на звез­д­ни­те светове. Древна­та ас­т­ро­ло­гия бе пре­вър­на­та в света, кой­то ние си пред­с­та­вя­ме се­га в сми­съ­ла на Копер- ник, Галилей, Кеплер, на не­бес­на ме­ха­ни­ка и математика.

Това е ед­на­та страна. Другата стра­на е, че в оне­зи древ­ни вре­ме­на хо­ра­та при­те­жа­ва­ли дъл­бо­ка вът­реш­на спо­соб­ност за въз­п­ри­ема­не на онова, ко­ето про­ти­ча­ло око­ло тях по зе­мя­та - флу­иди­те на земята. Флуидите на земята, ка­чес­т­ва­та на земята, обя­ви­ха се­бе си ка­то про­то­ти­пи на звез­д­ни­те не­бе­са чрез ня­кои вът­решни ка­чес­т­ва на възприемане. Човекът в древ­ни вре­ме­на бе ви­со­ко чув­с­т­ви­те­лен към ха­рак­те­рис­ти­ки­те на кли­ма­та на соб­с­т­ве­на­та си страна, на почвата, на ко­ято той живеел. Тебеширената или гра­нит­на­та поч­ва се из­жи­вя­ва­ла ка­то раз­лич­ни ра­ди­ации от земята. Ала то­ва не бе смът­но чув­с­т­во или преживявания. Така чо­ве­кът из­пит­вал зем­ни­те дълбочини; по съ­щия на­чин усе­щал ду­ша­та на своя дру­га­р-­чо­век и жи­во­та на животните. Опитностите би­ли по-живи, по­-сил­ни със спо­соб­ност за външ­но познание, чо­ве­кът гле­дал в ду­хов­нос­т­та на звез­д­ни­те небеса, в ду­хов­нос­т­та на минералите, на растенията, със сво­ето ата­вис­тич­но инстин­к­тив­но ясновидство; и с ин­с­тин­к­тив­но вът­реш­ни­те си видения, той въз­п­ри­емал как­ва е би­ла жи­ва­та ду­хов­ност в зем­ни­те дълбини. Той го­во­рел не са­мо за те­бе­ши­ре­на душа, но пре­жи­вя­вал спе­ци­ал­ни еле­ментар­ни същества; един вид от те­бе­ши­ре­на­та почва, друг вид от гра­ни­та или гнайса. Той усе­щал това, ко­ето жи­ве­ело в дру­ги­те чо­веш­ки същества, ка­то аура, ала аура да­ре­на на чо­ве­ка от земята; Той спе­ци­ал­но е усещал жи­вот­ни­те с тях­на­та аура ка­то съ­щес­т­ва на земята. Това би­ло ся­каш земята, поч­ва­та и вът­реш­на­та топ­ли­на на зе­мя­та са про­дъл­жи­ли на­та­тък в це­лия жи­во­тин­с­ки свят. Когато древ­ни­ят чо­век е виж­дал пе­пе­ру­ди­те над растенията, той е виж­дал как те вла­чат със се­бе си онова, ко­ето се е из­ди­га­ло от земята; ка­то в аури­чен облак, виж­дал е жи­во­тин­с­кия жи­вот да про­ти­ча над земята.

Всичко то­ва пос­те­пен­но се от­тег­ли­ло и за чо­веш­ка­та спо­соб­ност за въз­п­ри­ема­не ос­та­нал про­за­ич­ни­ят свят, кой­то ве­че ста­нал външен. Той за­поч­нал да въз­п­ри­ема све­та такъв, ка­къв­то и ние го въз­п­ри­ема­ме днес в не­го­ви­те цве­то­ве и т.н. - без да въз­п­ри­ема духовното. И онова, ко­ето чо­ве­кът няв­га виж­дал чрез спо­соб­нос­ти за вът­реш­но възприемане, бе пре­вър­на­то в на­ше­то съв­ре­мен­но зна­ние за природата; а онова, ко­ето той бе виж­дал от ду­хов­но­то чрез спо­соб­нос­ти­те за външ­но знание, бе пре­вър­на­то в на­ши­те съв­ре­менни ма­те­ма­ти­ка и механика.
Така от качествата, ко­ито скром­ни­те ов­ча­ри на по­ле­то въз­п­ри­еха с вът­реш­но­то си виждане, ние сме раз­вили съв­ре­мен­ния въз­г­лед за природата; а от онова, ко­ето Мъдреците от Изтока до­не­со­ха чрез сво­ята спо­собност за въз­п­ри­ема­не Звездите, сме раз­ви­ли на­ши­те су­хи ма­те­ма­ти­ка и механика. Способностите за външно и вът­реш­но въз­п­ри­ема­не са би­ли все още тол­ко­ва бо­га­ти в ин­ди­ви­ду­ал­ни­те чо­ве­ци по оно­ва време, че мис­те­ри­ята за раж­да­не­то на Исус е мог­ла да бъ­де обя­ве­на от те­зи две страни.

......................................................................................................................................................................

Знанието при­те­жа­ва­но от Мъдреците от Изтока, бе толко­ва голямо, че те са би­ли спо­соб­ни да въз­п­ри­емат дъл­бо­ки­те тай­ни на звез­д­ни­те небеса, от оне­зи светове, в ко­ито чо­ве­кът жи­вее меж­ду смърт и но­во раждане, от оне­зи светове, от­къ­де­то ид­ват способностите, да­ващи им въз­мож­ност да по­ник­ват в звез­д­ни­те небеса, от за­сил­ва­не­то на то­ва зна- ние, им ид­ва то­ва видение: от он­зи свят, кой­то пър­во­на­чал­но не при­над­ле­жи на жи­во­та меж­ду раж­да­не и смърт, но на жи­во­та меж­ду смърт и но­во раж­да­не - от то­зи свят Съществото Христос, сли­за до­лу на земята. Приближаването на Христос бе раз­к­ри­то на Мъдреците от зна­ни­ето им за звездите.

А как­во бе от­к­ро­ве­ни­ето за ов­ча­ри­те на полето, чи­ято осо­бе­на спо­соб­ност бе да из­жи­вя­ват Земните дъл­бини? Земята ста­ва­ше по-различна, с приб­ли­жа­ва­не­то на Христос. Чистосърдечните ов­ча­ри на по­ле­то по­чув- ствали, как­во от­ра­зя­ва­ла Земята, от дълбините, на­чи­на по кой­то Земята ре­аги­ра­ла на приб­ли­жа­ва­не­то на Христос. Така кос­мич­ни­те ши­ри­ни обя­ви­ла на Мъдреците от Изток същото, ко­ето зем­ни­те дъл­би­ни обяви­ли на овчарите. Това ста­на­ло по времето, ко­га­то ос­та­тъ­ци от древ­но­то зна­ние все още съществували. Тук се ка­сае за човеци, ко­ито би­ли изключи- телни, до­ри в ония дни, чо­ве­ци ка­то три­ма­та Мъдреци от Изтока и оне­зи осо­бе­ни ов­ча­ри от полето. И две­те те­зи гру­пи бя­ха задържали, вся­ка по свой соб­с­т­вен начин, онова, ко­ето мал­ко или по­ве­че бе из­чез­на­ло изоб­що от човечеството. Това бе причината, по­ра­ди ко­ято Мистерията на Голгота, ко­га­то и приб­ли­жи­ло вре­ме­то мо­жа да бъ­де прок­ла­ми­ра­на на тях, как­то и беше.

При про­уч­ва­не­то на те­зи не­ща тряб­ва да при­ба­вя­ме към обик­но­ве­ния ис­то­ри­чес­ки въз­г­лед и знанието, ко­ето ид­ва от Духовната Наука. Трябва да се опи­та­ме да про­уме­ем об­шир­нос­ти­те на прос­т­ран­с­т­во­то и дъл­би­ни­те на ду­шев­ния живот. И ако про­уме­ем об­шир­нос­т­та на прос­т­ран­с­т­во­то правилно, за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме как Мъдреците от Изтока пре­жи­вя­ва­ли приб­ли­жа­ва­не­то на Мистерията на Голгота. Ако се опита­ме да из­ме­рим дъл­би­ни­те на жи­во­та на душата, за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме как ов­ча­ри­те въз­п­ри­ели онова, ко­ето та­ка бли­зо ид­ва­ло до земята, че са­ма­та зе­мя осъз­на­ва­ла приб­ли­жа­ва­не­то на те­зи енергии. Способности­те свър­за­ни със съ­щес­т­ву­ва­не пре­ди раждане, ко­ито се бя­ха по­яви­ли в Мъдреците, съ­от­ветс­т­ву­ват по­ве­че на ин­те­лек­ту­ал­ния еле­мент раз­ли­чен през оне­зи времена, от­кол­ко­то той е днес; те съ­от­ветс­т­ву­ват по­ве­че на знанието. Онова, ко­ето ра­бо­те­ло в ов­ча­ри­те съ­от­ветс­т­ву­ва по­ве­че на волята, а во­ля­та е ко­ято пред­с­тав­ля­ва енер­ги­ите на рас­те­жа във вселената. В сво­ята во­ля ов­ча­ри­те би­ли свър­за­ни с Христовото Същество, ко­ето приб­ли­жава­ло земята. Усещаме съ­що как раз­ка­зи­те за мъд­ри­те мъ­же от Изтока - ма­кар че са не­дос­та­тъч­но за­пи­са­ни в съв­ре­мен­на­та Библия - усе­ща­ме как те из­ра­зя­ват он­зи вид знание, с ко­ето мъд­ри­те мъ­же под­хож­да­ли към Мистерията на Голгота; то­ва дош­ло от тях­но­то съз­на­ние за външ­на­та вселена. Чувствуваме, че раз­ка­зът за прок­ла­ма­ци­ята до ов­ча­ри­те со­чи към волята, към сърцето, към жи­во­та на вът­реш­на­та емоция. „Открове- ние от Бога на не­бе­са­та и Мир на оне­зи хо­ра на земята, ко­ито са с доб­ра воля." Усещаме про­ти­ча­не­то на во­ля­та в прок­ла­ма­ци­ята на овчарите. Изпълненото със свет­ли­на знание, при­те­жа­ва­но от Мъдреците, е от съв­сем раз­ли­чен характер.

Ние осъз­на­ва­ме дъл­бо­чи­на­та на зна­че­ни­ето на зна­ни­ето на Мъдреците и прок­ла­ма­ци­ята на овчарите, как­то е раз­ка­за­но в Новия Завет, ко­га­то се опит­ва­ме да про­уме­ем ес­тес­т­во­то на чо­веш­ко­то зна­ние и на чо­веш­ката во­ля - способности, свър­за­ни със съ­щес­т­ву­ва­не­то пре­ди раж­да­не и след смърт.

Вече съм раз­ка­зал ка­къв е бил све­тът на ду­ха за чо­ве­ци­те от древ­нос­т­та - звездните, минералите, рас­те­нията - казах, че то­ва за нас е ста­на­ло гоб­ле­на на се­тив­ния свят; онова, ко­ето пре­ди е би­ло вът­реш­но зна­ние е из­тег­ле­но на повърхността. Ако си пред­с­та­вим кар­ти­на­та на зна­ни­ето в ов­ча­ри­те ка­то вътрешно, а онова, ко­ето се про­явя­ва в Мъдреците ка­то вън- шно, точ­но то­ва външ­но зна­ние в Магите бе онова, ко­ето из­ле­зе в прос­т­ран­с­т­во­то и там въз­п­рие духа. Вътрешният жи­вот во­ди до въз­п­ри­ема­не на зем­ни­те дълбини.
Вътрешният вид знание. про­яве­но в ов­ча­ри­те (чер­ве­но в диаграмата) рас­те външ­но през по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то и ста­ва външ­но­то въз­п­ри­ятие на днеш­ния ден, ста­ва онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме ем­пи­рич­но възприятие. Онова, ко­ето да­де на Мъдреците тях­но­то зна­ние за све­та на звез­ди­те се из­тег­ля навътре, все по­ве­че на­зад към мо­зъ­ка и ста­ва на­шия ма­те­ма­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки свят (зе­ле­но в ди­аг­рамата). Става ед­но пресичане; онова, ко­ето бе вът­реш­но знание, кар­тин­но и на- ивно, ин­с­тин­к­тив­но твор­ческо въ­об­ра­же­ние в пред­х­рис­ти­ян­с­ки времена, ста­ва на­ше­то външ­но знание, въз­п­ри­ятие чрез сетивата.

Онова, ко­ето няв­га би­ло външ­но познание, обе­ма­що све­та на звез­ди­те се из­тег­ля на­вът­ре и ста­ва сух, геометрико-математически, ме­ха­ни­чен свят, кой­то се­га ние из­в­ли­ча­ме вът­ре от нас.
Чрез вът­реш­но прос­вет­ле­ние чо­ве­кът на съв­ре­ми­ето ни пре­жи­вя­ва един математически, ме­ха­ни­чен свят. Само из­к­лю­чи­тел­ни лич­нос­ти ка­то Но- валис, ус­пя­ват да по­чув­с­т­ву­ват и да да­дат из­раз на по­ези­ята и дълбо­ко­то твор­чес­ко въ­об­ра­же­ние на то­зи вътрешен, ма­те­ма­ти­чес­ки свят. Този свят, кой­то Новалис въз­пя­ва с тол­ко­ва кра­сив език е, за обик­но­ве­ния дне­шен човек, су­хи­ят свят на три­ъгъл­ни­ци и четириъгълници, на квад­ра­ти и су­ми и разлики. Обикновеното чо­веш­ко съ­щес­т­во е дос­та­тъч­но про­за­ич­но и за­то­ва чув­с­т­ва то­зи свят пра­зен и сух; той не го обича. Но- валис, кой­то бе­ше из­к­лю­чи­тел­на личност, въз­х­ва­ля­ва то­зи свят, за­що­то в не­го все още жи­ве­еше ехо от онова, ко­ето то­зи свят е бил пре­ди да е из­тег­лен навътре. В оне­зи вре­ме­на то­ва бе светът, от кой­то са би­ли виж­да­ни Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, из­пъл­нен със звез­ди свят, кой­то бе от­тег­лен и в пър­ва­та сте­пен на не­го­во­то от­тег­ля­не се прев­ръ­ща в свят, кой­то нам из­г­леж­да да е сух, математически, механически.

Способността, която, уси­ле­на в раз­лич­на фор­ма в ов­ча­ри­те на по­ле­то до въз­п­ри­ема­не гла­са на Ангела във висините, е ста­на­ла суха, без­п­лод­на и сла­ба в нас - то­зи свят е ста­нал на­ше­то въз­п­ри­ятие на външ­ния свят на сетивата; с то­ва въз­п­ри­ятие ние днес виж­да­ме ми­не­ра­ли­те и растенията, до­ка­то пък със ста­ра­та спо­собност, ма­кар че тя ед­ва е ста­на­ла членоразделна, хо­ра­та са виж­да­ли зем­ни­те дъл­би­ни или све­та на чо­ве­ци­те и животните.

......................................................................................................................................................................

Ние, мои ми­ли приятели, тряб­ва да на­ме­рим пътя, по кой­то вът­реш­на­та способност, ко­ято се­га е су­ха математика, да я уси­лим кар­тин­но до твор­чес­ко Въображение. Ще тряб­ва да се опи­та­ме да сграб­чим Въображе- нието, да­де­но ни от Посветителската наука. Какво се съ­дър­жа в те­зи Въображения? Те всъщ­ност са про­дъл­же­ние на спо­соб­нос­т­та на Мъд- реците от Изтока, ко­ято осъз­на приб­ли­жа­ва­не­то на Христос. Тези творчес­ки Въображения са пъпките, по­том­ци­те на онова, ко­ето хо­ра­та на древ­нос­т­та виж­да­ха в звез­д­ни­те съзвездия, звездните-въображения, ми- нералните-въображения; виж­да­ха ги в златно, в сре­бър­но и медно. Хората на древ­нос­т­та въз­п­ри­ема­ха във Въображени кар­ти­ни н тех­ни­те по­том­ци са днеш­ни­те ма­те­ма­ти­чески способности. Днешните ма­те­ма­ти­чес­ки спо­соб­нос­ти ще ста­нат оне­зи способности, ко­ито раз­би­рат Въображенията. Така, чрез раз­ви­тие на вът­реш­ни­те спо­соб­нос­ти чо­ве­ци­те ще тряб­ва да по­тър­сят раз­би­ране­то за Христовото Същество.

Ала външ­но­то въз­п­ри­ятие тряб­ва съ­що да бъ­де задълбочено, да ста­не по-мъдро. Са­мо­то външ­но въз­п­риятие е сляз­ло от онова, ко­ето ня­ко­га е бил жи­во­тът на вът­реш­ни­те преживявания, на ин­с­тин­к­та в човека. Си- лата, ко­ято всред ов­ча­ри­те на по­ле­то бе все още вътрешна, бе в тех­ни­те сърца, днес е са­мо в очи­те и ушите; тя на­пъл­но се е прех­вър­ли­ла във външ­на­та част на чо­ве­ка и сле­до­ва­тел­но въз­п­ри­ема са­мо външния гоб­лен на се­тив­ния свят. Тази си­ла би тряб­ва­ло да оти­де на­вън още по-на- татък. Чрез крайния ре­зултат, чо­ве­кът ще тряб­ва да ста­не спо­со­бен да на­пус­ка тя­ло­то си и да дос­ти­га Вдъхновение. Това Вдъхновение - спо­соб­ност за възприемане, ко­ято мо­же да бъ­де пос­тиг­на­та днес - то­ва Вдъ- хновение тогава, с по­мощта на Просветителската Наука, ще бъ­де спосо- бно, да да­де същото, ко­ето бе да­де­но в прок­ла­ма­ци­ята до на­ив­но­то вът­реш­но поз­на­ние на ов­ча­ри­те на полето.

Астрологията, как­ва­то тя бе за Мъдреците, бе ви­де­ние на сърцето, как­во­то бе и в овчарите. Със знанието, ко­ето ид­ва от Посветителската на­ука пос­ред­с­т­вом Въображението и Вдъхновението, съв­ре­мен­ни­ят чо­век ще се из­диг­не до ду­хов­но осъзнаване, до жи­вия Христос. Хората ще тряб­ва да се на­учат как Изис - жи­вата бо­жес­т­ве­на София, тряб­ва­ше да изчезне, ко­га­то бе дош­ло вре­ме­то за развитието, ко­ето бе из­пъ­ди­ло ас­т­ро­ло­ги­ята в математиката, в геометрията, в на­ука­та на механиката. Ала съ­що така, ще тряб­ва да се разбере, че ко­га­то жи­во­то Въображение въз­к­ръс­не от математиката, астро­но­ми­ята и геометрията, то­ва ще оз­на­ча­ва на­ми­ра­не­то на Изис, на но­ва­та Изис, на Божествената София, ко­ято чо­ве­кът би тряб­ва­ло да открие, за да мо­же Христовата Сила, ко­ято ста­ва не­го­ва от Мистерията на Голгота насам, да ста­не жи­ва, на­пъл­но жива, ще рече, из­пъл­не­на със свет­ли­на отвътре, в са­мия него. Ние сме зас­та­на­ли точ­но пред са­мо­то то­ва време, мои ми­ли приятели. Външната зе­мя ня­ма да снаб­дя­ва по­ве­че чо­ве­ка с оне­зи неща, с ко­ито той е свик­нал в на­ше­то съв­ре­мие и ги желае. Конфликтите пре­диз­ви­ка­ни от ужас­ни­те ка­тас­т­ро­фи през пос­лед­ни­те го­ди­ни ве­че са про­ме­ни­ли го­ля­ма част от зе­мя­та в поле, къ­де­то кул­ту­ра­та ле­жи в раз­ва­лини. Ще дойдат още конфликти. хо­ра­та се гот­вят за след­ва­ща­та го­ля­ма све­тов­на война. Културата се раз­ру ша­ва по дру­ги начини. Нищо пря­ко не ще се спе­че­ли от онова, ко­ето за съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во има на­й-­го­ля­ма стойност за зна­ни­ето и волята. Външният зе­мен живот, до­кол­ко­то той е про­дукт на по­-с­та­ри времена, ще от­ми­не - и на­пъл­но праз­ни са на­деж­ди­те да се вярва, че ста­ри­те на­ви­ци на ми­съл и во­ля мо­гат да продължат. Онова, ко­ето тряб­ва да въз­ник­не е нов вид знание, нов вид во­ля за ра­бо­та във всич­ки области. Ние тряб­ва да се за­поз­на­ем и при­вик­нем с ми­съл­та за из­чез­ва­не­то на ед­на цивилизация; ала тряб­ва да пог­лед­нем в чо­вешко­то сърце, в духа, кой­то жи­вее в човека; тряб­ва да има­ме вя­ра в сър­це­то и в ду­ха на човека, за да мо­жем всред раз­ва­ли­ни­те на ста­ра­та ци­ви­ли­за­ция чрез всичко, ко­ето правим, но­ви фор­ми да мо­гат да възникват, форми, ко­ито на­ис­ти­на са нови.

......................................................................................................................................................................

Така е наистина, мои ми­ли приятели; съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во пре­ми­на­ва през един праг, при кой­то стои пазач, Пазач из­пъл­нен със значение, и строгост. И то­зи се­ри­озен Пазач говори: „Не се стис­кай­те здра­во за онова, ко­ето е дош­ло ка­то при­са­де­но от ста­ри времена, пог­лед­не­те в сърца­та си, в ду­ши­те си, за да бъ­де­те спо­соб­ни да съз­да­ва­те но­ви форми. Вие бих­те мог­ли да съз­да­де­те но­ви форми, ко­га­то има­те вяра, че си­лите на поз­на­ни­ето и на во­ля­та за то­ва ду­хов­но творчество, мо­гат да дойдат са­мо от ду­хов­ния свят. „Онова, ко­ето е съ­би­тие с го­ля­ма нап­рег­на­тост за индивида, кой­то нав­ли­за в све­то­ве­те на вис­ше зна­ние в нас­тоящи­те дни, про­дъл­жа­ва не­съз­на­тел­но в ця­ло­то съв­ре­мен­но човечество. И онези, ко­ито са се свър­за­ли за­едно, как­то е в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то общество, тряб­ва да осъзнаят, че то е ед­но от на­й-­не­об­хо­ди­ми­те не­ща в на­ши дни, за да до­ве­де хо­ра­та до раз­би­ра­не на то­ва пре­ми­на­ва­не през областта, ко­ято е един праг.
Както човекът, знаещият, тряб­ва да осъзнае, че не­го­во­то мислене, чув­с­т­ва­не и во­ля в из­вес­тен сми­съл се от­де­лят и тряб­ва да се дър­жат за­ед­но вече по по­-висш начин, та­ка би тряб­ва­ло да ста­не раз­би­ра­емо за съвре­мен­но­то човечество, че ду­хов­ни­ят живот, жи­во­тът на пра­ва­та и жи­во­тът на ико­но­ми­ка­та тряб­ва да се от­де­лят един от друг и да се съз­да­де по­-вис­ша фор­ма на съюз, от­кол­ко­то Държавата е би­ла до сега.

Той изис­к­ва от чо­ве­чес­т­во­то ка­то цяло: да от­де­ли онова, ко­ето до се­га е би­ло втъ­ка­но чрез ха­отич­но един­с­т­во в дър­жав­ния идол: да раз­де­ли то­ва на Духовен Живот, Държава на спра­вед­ли­вос­т­та и Държава на Иконо- миката,... в про­ти­вен слу­чай не ще има нап­ре­дък за човечеството, а ста­ри­ят ха­ос ще се спу­ка на парчета. Ако то­ва се слу­чи Държавата не ще въз­п­ри­еме формата, ко­ято е не­об­хо­ди­ма на чо­ве­чеството, а ед­на ари­ма­нич­на или лу­ци­фе­рич­на форма. Само чрез ду­хов­но­-на­уч­но зна­ние за пре­ми­на­ва­не­то на пра­га в на­ши­те нас­то­ящи дни, мо­же да се да­де Хри- стова фор­ма на то­зи хаос.
Това, мои ми­ли приятели, е нещо, ко­ето ние тряб­ва съ­що да си ка­жем н по вре­ме на Коледа, ако пра­вил­но раз­би­ра­ме Антропософията. Малкото де­те в яс­ла­та тряб­ва да бъ­де детето, пред­с­тав­ля­ва­що ду­хов­но­то раз­ви­тие към бъ­де­ще­то на човека. Така как­то ов­ча­ри­те на по­ле­то и Мъдреците на Изтока след прок­ла­мацията, оти­до­ха да ви­дят как онова, ко­ето ще­ше да из­ве­де чо­ве­чес­т­во­то напред, из­г­леж­да ка­то мал­ко дете, та­ка тряб­ва съв­ре­мен­ни­ят чо­век да си проп­ра­ви път към Посветителската Наука, за да възприеме, под форма­та на мал­ко дете, как­во тряб­ва да се нап­ра­ви аз бъ­де­ще­то чрез Троичния Социален Организъм, ос­нова­ващ се на Духовната Наука. Ако ста­ра­та фор­ма на дър­жа­ва не ста­не троична, тя ще тряб­ва да се спу­ка - и то да се спу­ка по та­къв начин, че ще раз­вие от ед­на стра­на из­ця­ло ха­оти­чен ду­хо­вен живот, на­пъл­но ари­ма­ни­чен и лу­ци­фе­ри­чен по характер, а от дру­га стра­на един ико­но­ми­чес­ки жи­вот съ­що ари­ма­ни­чен и лу­ци­фе­ри­чен по характер. И две­те ще вла­чат зад се­бе си раз­пар­ца­ло­са­на­та държава. В Ориента ще се раз­вие пре­дим­но ари­ма­нич­но­-лу­ци­фе­рич­на държава; на Запад ще се раз­вие ари­ма­нич­но­-лу­ци­фе­ри­чен иконо­ми­чес­ки жи­вот - ако чо­ве­кът не се осъз­нае ка­то про­ник­не съ­щес­т­во­то си с Христос, тряб­ва да осъз­нае как чрез сво­ето зна­ние и чрез сво­ята во­ля той да за­поч­не да въ­веж­да „троичността" в онова, ко­ето се стреми да се разцепи.
Това ще бъ­де чо­веш­ко­то знание, про­ник­на­то от Христос: то­ва ще бъ­де чо­веш­ка во­ля за дела, про­ник­на­та от Христос. И то­ва зна­ние не ще из­ра­зи се­бе си по друг на­чин освен, че ста­ри­ят идол за един­на дър­жа­ва ще ста­не троичен. И онези, ко­ито пра­вил­но сто­ят в ду­хов­ния жи­вот ще разпознават, как­то то­ва нап­ра­ви­ха ов­ча­ри­те на полето, как­во пре­жи­вя­ва зе­мя­та чрез Христос. А онези, ко­ито сто­ят пра­вил­но в ико­но­ми­ческия живот, в ико­но­ми­чес­ки­те сдружения, ще раз­гъ­нат в ис­тин­с­ки сми­съл воля, ко­ято ще до­не­се со­ци­ален ред, из­пъл­нен с Христос."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 19, 2013 11:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Още по този въпрос! Ако имаше кой да чете, но и не само да чете, но и да разбира, и да прилага истинно антропософията в живота си, последните 20 години антропософия в България щеше да даде живи и истинни плодове... Щото сега плодовете е възможно бързо да се пръкват, без здрави корени, наторени, "облагородени" по бързата процедура - с "антропософски" външно-показен, помпозен грим ... и, разбира се, нямат здрава сърцевина, което ги прави и обречени.

Духовното участие


Трьолс Юсинг, Генерален секретар
на Антропософското общество
в Дания.

В класическия научен свят думата „изследвания” означава точно определена дейност: изследванията се отнасят до открития в сетивния свят или откриване на нови връзки в областта на наличното знание, което вече съществува в очите на човечеството, нo трябва да бъде проучено чрез изследвания. По принцип резултатите на всеки изследовател се съотнасят към един по-широк контекст като съставни части на един общ проект осъществяван заедно с други изследователи. Впрочем съществуват критерии за утвърждаване на тези резултати: дали те могат да бъдат доказани, повторено възпроизведени, съобщени и т.н. Фактът, че понятието научни изследвания се трансформира понастоящем, също фактът, че резултатите от едно изследване са трудно достъпни в световен мащаб, с нищо не променят тези основни принципи на научното изследване.

Обучение и изследвания


Принципите обективност и научен метод важат също и за изследванията провеждани от духовната наука, въпреки че тя има друго съдържание и е необходимо да бъде предавана по друг начин. Изследванията на Рудолф Щайнер са блестящ пример за духовно изследване с научен характер. Техният предмет е предаден под формата на идеи, а методите му са представени така, че всеки сам да може да ги приложи. За тази цел беше създадена Школата за духовна наука със своите специализирани секции – нещо като университет за изследвания в областта на духовното със задачата да се изследва духовния елемент, работещ тайно /скрито/ в сетивния свят.

Всяко изследване се нуждае от свои собствени инструменти. В сегашната наука инструментът е един вид мислене, свързано със сетивата, логично, обективно и без емоции. Съвременният човек притежава този вид мислене като естествено предразположение на душевното си устройство (което не винаги е било така). Университетското обучение и всяко друго обучение от този вид обикновено може да развие това мислене като инструмент за научно изследване.

Духовно-научното изследване изисква други инструменти. Трябва да се развива ново мислене. Това означава двойна задача за школа, която желае да развива духовна наука. Първата задача е самото изследване като такова, втората е развиване на известни душевни способности на изследователя. Следователно може да бъде важно да се направи разлика между изследване и обучение.

От представата към активно участващата мисъл


Начална точка на едно такова обучение би могло да бъде човек да преобрази мисленето си в живо формиращо мислене. Тук ние посочваме една основна насока за работа. Ернст Михаел Краних е дал много ясни описания на този начин на мислене, между другото и в статията си „Пътят към космическата ботаника”, от която са извлечени следните разсъждения: Могат да се наблюдават не само формите на органите на растенията, появяващи се един след друг, но също и тяхното формиране /СС 1а/, щом като човек осъзнава тези органи по формите им чрез един вътрешен формиращ процес. Тогава човек схваща формите като застинал резултат от формиращите процеси. Разбирайки този процес на формиране и преобразяване човек достига, по думите на Гьоте, „от наблюдението на една природа в процес на непрекъснато сътворяване до духовно участие в нейните произведения”. Човек осъзнава този формиращ процес в своите наблюдения и неговите представи, или умствени образи се променят в активно участващо мислене подтиквано и ръководено от волята. И ако човек успее да издигне това движение в съзнанието, става възможно да достигне до изживяването на творческите сили в природата, възприети в собствената му мисъл.

Образуване на духовни органи


Тук просветва един принцип на духовното изследване: изследователят поражда обекта на своето изследване в собствения си душевен живот и след това го наблюдава. Чрез тази дейност, практикувана по време на обучението се развива нов орган в мисленето, така че това мислене става възприемчиво за въздействията на живото (от етерния свят) и годно за духовно изследване. Тук има известно съвпадение на двете цели на обучението: духовно изследване и изследващо, търсещо душевно движение по време на учебния процес. Конвенционалното образование е ориентирано към външни критерии. Духовното обучение може да бъде практикувано само с пълно присъствие на човека в едно вътрешно търсене, което включва задаване на въпроси и проверка, тоест с основния изследователски подход. Така, задачата на Школата – духовното изследване, може да се разбира като научно духовно изследване за човечеството, но също и като обучение, което стимулира индивида към поставяне на въпроси и изследвания
на собствения му живот и работа.

Нашата голяма задача днес е да реализираме възможно повече аспекти от потенциала на школата. Това изисква такъв път на обучение с практически упражнения, който да се превърне за всеки човек в изследване на живота, така че да се създаде връзка между картината на познанието и картината на живота.

/Превод от текст съкратен за „Антропософи
уърлдуайд” бр. 4/2006, от английски
- Светла Бисерова/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 19, 2013 12:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Имаме Духовната наука, разкриваща се чрез лекциите на Рудолф Щайнер.

Но не е достатъчно само да четем,макар, че това е първата и задължителна степен.

Повечето се задоволяват с това - и това е нещо, сравнено с нищото....

По-задълбочената работа всеки сам трябва да я свърши, ако е призван за това в този си живот, ако има воля за това.
Друг не може да свърши нашата работа.

Затова можем само да констатираме фактите, и да се надяваме за по-голяма осъзнатост.

_\}

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 19, 2013 1:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Pepi написа:
Имаме Духовната наука, разкриваща се чрез лекциите на Рудолф Щайнер.
_\}


Пепи, ето тук има две големи истини - едната само я допълвам към твоята - "Имаме Духовната наука, развиваща се чрез лекциите на Рудолф Щайнер" - ако можехме да осъзнаем какво ни е оставил Щайнер в ръцете, какво е оставил на цялото човечество, в самата Духовна наука са кълновете на нейното собствено развитие - ако можехме да осъзнаем какво огромно поле на антропософска изследователска работа е света?! А това би променило и света, защото биха били осъзнати духовните истини стоящи зад всяко външно сетивно явление във всяка една сфера! Тогава човечеството би имало истинната цялостна картина за света, а не само част от него и би се научил да цени онова, което има, заради истинската му духовна стойност, а не заради външната.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 19, 2014 4:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Но това, ко­ето е дош­ло в чо­ве­чес­т­во­то чрез ес­тес­т­ве­на­та наука, то се е от­пе­ча­та­ло и в душите; иде­ите на ес­тес­т­ве­на­та на­ука жи­ве­ят в на­ши­те души, те са възпитавали на­ши­те души. Наред с това, ко­ето са да­ли ка­то съдържание, ес­тес­т­ве­ни­те на­уки са съ­що ед­но сред­с­т­во за въз­пи­та­ние на душите; и ко­га­то ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те идеи не са­мо са мис­ле­ни в душата, но те дейс­т­ви­тел­но живеят в душата, то­га­ва ве­че днес ду­ши­те са уз­ре­ли да се из­диг­нат от са­мо се­бе си до Духовната наука, да се на­со­чат от са­мо се­бе си към ду­хов­на­та наука. Но за то­ва чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше те­пър­ва да узрее; за то­ва тряб­ва­ше да из­ми­нат сто­ле­ти­ята от Леонардо насам."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни