ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Петър Иванов Райчев
14.09.1944 - 25.01.2011 год.

Безпомощна птица
с ранени криле.
От слънце озарена душа.

Потънала
в сива пустиня
без блясък.
Бог те закриля
с вяра,
с любов
дарява
нежното твое сърце.
Защо не летиш ?
На земята тъжно кръжиш.
Разпери топли криле.

Не чуваш ли,
синевата
днес те зове !

Нека си спомним за него, за невероятния му труд, който направи възможно много хора в България да се срещнат с Антропософията, за светлото чувство и Духа, които остави в много от нас... и да запалим свещици!

С обич, Петре!

viewtopic.php?f=233&t=1097

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

_________________

Добре казано, Пепи! И аз така го наричах. Обичаше да се облича в бяло и даваше всичко от себе си за антропософията. Сега навярно тя му се отблагодарява с всичко от нея....
Петре, поздравявам те с тази песен (след 2 мин. 25 сек. особено... )



И няма страшно....

Странно, знаете ли, днес Владимир Висоцки щеше да стане на 75 години. Петър има няколко стихотворения, които имат мото точно стихове на Висоцки. Петър си тръгна всъщност на рождения ден на Висоцки, душата му е избрала точно този ден. А явно за Петър личността и творчеството на Висоцки са били много близки... Странно е да осъзнаеш нещо за някого, когато вече го няма и да виждаш връзката между житейските нишки на началото и края, всъщност на вечното движение...

А в този ден преди 7 години моят свекър почина в ръцете ми, аз му затворих очите и бях с него дълго време, преди да дойдат другите близки. Сякаш двама мои бащи си отидоха едновременно, така както си тръгна и първият ненадейно.

Много ми липсва Петър и винаги ще е така. Аз научих два дни след смъртта му, никой не ми каза, никой не се обади. Чувствах че нещо става, Петър мълчеше от 2-3 месеца, не влизаше в скайпа, а там се чувахме и виждахме много. И в тези три дни, когато той почина и аз все още не знаех, нещо също ставаше - не бях на себе си, сякаш земята се срутваше под мен, беше ми зле, а не знаех причината. За мен това беше огромен шок дни наред. И много плаках, чувствайки с цялото си същество какво губя и тогава му обещах на Петър... И някой ден искам да отида на гроба му и дълго да остана там... сама.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

29 юни 1995 година – Петровден.
Първата ми среща с Петър Райчев.

Подари ми картина и посланието:
"Няма по-велико произведение на природата от човешката същност.
Красота, музика, хармония - съчетани в тяло и дух.
Дерзай нагоре към Космоса и звездите!
С много обич
Белия Дух"

Бях много развълнувана, сърцето ми биеше, щеше да хвръкне, жадно попивах всяка негова дума, душата ми ликуваше, съществото ми пееше – бях щастлива, че срещу мен стоеше един непознат целия в бяло, който със словата си ми даваше простора на вселената, а душата ми откликваше – да, това, това е, това са думите, които съм чакала цял живот.

Неговият дом беше отворен за всички. В него основахме и нашата антропософска група, дълго време ни приютяваше.

Работеше неуморно, с вяра и хъс, така сътвори тази чудесна библиотека, която ползваме сега.
Петър имаше пълноценен живот и остави следа след себе си, не само физически - библиотеката, но остави следа в душите и сърцата на много хора.

Макар много да ми липсва, не искам да живея само със спомена за Петър. Вярвам, че някой ден отново ще се срещнем и отново ще сме заедно.
Надявам се душите ни да се познаят.

_________________

А аз, Пепи, имам подарък, който остана неподарен - една красива икона на Христос, която бях приготвила за рождения му ден през септември. Мислех, че на път от морето за София ще успеем да минем през Стара Загора. Но бързахме заради децата, бяхме точно пред началото на учебната година. Чухме се по мобилните и аз му казах: Петре, исках да видиш синовете ми /все питаше за тях/, а и подарък съм ти приготвила. А той с присъщото му чувство за хумор: Доре, не бой се, ще ми запазиш подаръка за следващия рожден ден.
Подаръкът остана неподарен и го пазя.

И други приятели си спомниха днес за него и писаха под материала във фейсбук: Таня Благоева, Татяна Тодорова, Владимир Комаров, Дора Балти, Недялко Абаджиев, Ива Манева, Полина Фетфова, Ян, Радослав Йорданов, Мартин Димитров, сред тях има и млади хора, които благодарение на неговия труд са срещнали Антропософията.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен