ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 17, 2018 9:20 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 30, 2013 7:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Из Биографията на Ита Вегман:

"... Година и половина по-късно, през лятото на 1939г., тя предприе последното си голямо пътешествие. То беше по поречието на р. Дунав до Черно море. От нейните писма и бележки, както и от описанията на М. Ван Девентерс, Кринерс и от тези на наследствения принц на Саксен-Алтенбург, може да се състави картина на това пътешествие.

Седем човека решават да сформират група, за да отговорят на поканата на тяхна българска приятелка, да я посетят в нейната страна. Това е била д-р. Екатерина Папазова (1895 - 1975), тогава 44-годишна учителка от София. Пътешествието е траело четири и половина седмици. То е било изминато главно с два големи шевролета и с кораб.
Тогава Ита Вегман е била на 63 години – но по време на дълогото пътешествие „тя разви такъв интензитет, един неуморим интерес към всичко, което виждаше, така че често беше трудно, много трудно, тъй като нейните придружители едва успяваха да издържат на темпото й (…) Нейното вдъхновение увеличаваше физическите й сили и я правеше свежа, докато ние уморени от всичките разглеждания и впечатленията бягахме в природата. “ (Крихнер)

От спомените на нейните придружители може да се прочете тяхната радост и веселие: беше приятно да се пътува с „госпожа-докторката“. Сиянието и сопнтанноста на личността й, душевната топлота и нейния голям интерес се отразяваха върху цялата група. По пътя тя изучаваше всичко свързано с посетените места. Наред с гръцката овчарска гега, която от 1932г. винаги носеше със себе си, към багажа принадлежеше и легендарната „циклена чанта“ (която веднъж, при слизане от кораб в Хаифа, паднала в морето) – така можеха да се посветят няколко часа на антропософско изучаване. Чрез спартанско отношение към живота и способност за приспособяване в често примитивните хотели, пътешествието имаше един освежителен оттенък на приключение.

По пътя към Будапеща те посети Бургенлад, където Рудолф Щайнер е прекарал своето детство, а това се вглежда в една дълга история - до времето на Розенкройцерите, чак до пътешествията на големия крал Гилгамеш. Те прекосили земята на Ецел и Нибелунгите и почувствали, как се приближават до стари мистерийни области. „ Земята в Азия, източно от Танасвисе, се наричала Асенланд, а столицата на страната се казвала Азгард. В замъка обаче живял владетел на име Один. Там е имало голям олтар за жертвоприношения.“

Така се озовали пътуващи по обратното течение на Дунав, към Будапеща, където пренущували на остров Маргарет. Ван Девентер: „Вечерта, в един ресторант, в който може да се пренощува, свиреше един отличен музикален хор – Касардите. Ние много им се насладихме и опитахме – с неодобрението на госпожа докторката - вината на страната. Малко отдалечено седеше една голяма група от шведски пътешественици, която се оказа, че е съставена от оперни певци. Нямаше други посетители. Когато музиката направи малка пауза, певица с прекрасен глас запя една ария. Веднага скочи първия цигулар, застана до нея и я придружи. В последствие всички започнаха да пеят и да свирят. Жизнеността и спонтаността го превърнаха в едно великолепно музикално преживяване - Едно превъзходно изпълнение на „Турандот” в операта беше завъшека на нашия престой в Будапеща.“

Пътешествието към Белград продължи през унгарската област Пусца с нейните типични минерални извори и с безбройните гъски, които винаги тичаха пред колата. В Белград беше направен отново престой: екскурзия до една известна забележителност ни обедини с тази област.

След това Ита Вегман настояла да се продължи с кораб. Една от двете коли беше оставена в Белград, а пътешествената група се прехвърли заедно с другата кола на един дунавски параход.

Дунав изгражда основния приток на Черно море. Нейните два източника – изворите Берг и Бригах извират от източната част на Шварцвалд и се обединяват в Донауешинген. В тясна напречна долина през швабската Алба, чрез филтриране в напукания варовик, Дунав губи част от своята вода и така захранва Радолфцелер Аах и по този начин Рейн.Така чрез този втори приток Дунав има връзка с Европа. След това тече на изток , пресича няколко планински вериги и достига своята делта под Галац (едно огромно блато), след което излива чрез три основни ръкава (Килия, Сулина, Свети Георги) своята вода в Черно море . Така пътешествениците по поречието на реката са преминали през “желязната врата”, докато накрая пристигнали в Русе.

Ван Девентер споменава, как често Ита Вегман била трогната от гледката, безмълвно стояща на борда и наблюдаваща величествените пейзажи : Тя приличаше на човек, който се опитва да събуди в себе си много стари спомени.

От Русе до София пътешествието продължи по ужасно неравни пътища. Трима от нас се сменяваха на всеки двайсет минути на кормилото. Вторият четеше картата, а третият – спеше. Госпожа - докторката понесе търпеливо клатенето на колата и хранеше шофьора с бонбони и други сладкиши. Ние често завиждахме на другите приятели, пътуващи с влака, но в третокласеният им вагон не им е било по-лесно.

В София групата бе посрещната от Екатерина Папасова, която след това развежда цял ден своите гости по удивителните църкви и манастири с техните икони, мозайки и други съкровища на изкуството.

Госпожа Папазова, благодарение на своите познания за българската култура, можа да разкаже много на своите гости. Тя е придобила докторска степен по философия в Мюнхен (също така е учила и в Лайпциг). По-къно е била научно активна и след това е станала учителка в софийска гимназия. Тя може да бъде описана като истинска славянска душа с универсална култура, което е довело до това, че малко преди да рухне нейната страна, е била молена да се захване с образованието на царските синове. Също така по-късните управници са били на добро мнение за Папазова и са я възприемали като една от тях – за това не може да става въпрос – бе казала тя („Вече познавам моя Хегел“ отбеляза по-късно пред своите приятели.) Папазова е живяла 20 години в Швейцария, била е партньор на Ита Вегман и по-късно сътрудник на Е. Пфайфер в неговата природнонаучна лаборатория.

С Ита Вегман и нейната група пътешественици ставали интересни разговори за българската земя. Ита Вегман споменала изказването на Рудолф Щайнер, че България има „свой собствен духовен учител“. Също така било говорено и за амазоните, чиито влияния са стигали до тези области на стара Тракия, в пред гръцки времена.

„Госпожа Папазова ни разведе с голяма вещина през пленяващия комплекс на Рилския манастир, когато изневиделица се появи една кола. Принц Георг- Мориц, който бе съобщил сутринта, че не може да вземе участие в екскурзията, защото трябвало да посети някакви роднини в София, излезе от колата заедно с неговия братовчед – брата на българския цар. Тъй като групата не беше много официално облечена и също така беше много прашна и мръсна, на повечено им беше ясно, че поздравяването ще се ограничи до учтив поздрав от разстояние. Само Ита Вегман се запозна по-отблизо с българския принц.“ (Ван Деветер)

Следващата цел беше един морски курорт близо до Варна, Свети Константин, където всички имаха изглед към Черно море от хотела. Вегман пише към вкъщи:

Варна, 7 юни, 1939г.

[…]Почивам си отлично. Разкошната обстановка тук, чистия въздух и интересното, което преживявам ми се отразява добре. Черно море е нещо много странно, стимулира много въображението и аз чета седяща на брега Херодот, който разказва всичко, което се е разиграло в тази област. Пътуването по Балканите е много обременително. Човек не може свободно да посещава съседните народи. Човек трябва да притежава виза за влизане и излизане и още други формалности. На (приложената) първа карта се вижда един манастир с капела в една пещера от първи или втори век след Христа. В скалите са изсечени килиите на монасите. Прекрасна гледка към цялото Черно море. Брегът е по тази ширина. Растителността не е южна, но пак различна отколкото при нас. Водата на морето е или тъмносиня или стоманено синя или сива.

С Папазова посетиха скалния манастир Аладжа северозападно от Варна и разположените в близост пещери, наречени катакомбите. Те представляват скални пещери, в които са живяли еремитите. Намирали са се също по-големи стаи, изсечени в скалите, които са служели за места за поклонение. Когато разговорът се насочи към тайнственото движение на средновековните богомили, които най-вероятно са намерили тук убежище от преследванията, се показа, че госпожа Папазова притежава дълбоки познания за това еретическо движение – все пак тя има достъп до всички архиви на страната – така че Ита Вегман я помоли да напише книга за богомилите. През следващите години се даде възможност на Папазова да осъществи тази молба. След като през 1971г. нейната творба „Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина“ бе издадена, тя завърши своя манускрипт „Християни или еретици – богомилите“, който за съжаление бе издаден през 1983 г., осем години след нейната смърт и 44 години години след това незабравимо посещение. (Щутгарт 1983г.)

„Госпожа докторката ни предложи да се изкъпем в морето, но самата тя се излежаваше часове наред на брега и гледаше винаги – дори при силна слънчева светлина – към тъмното море. “ “Точно тук трябва да се намира Колхида“ обичаше да казва.“ Ван Деветер загатна по-късно, че Ита Вегман е изпитвала копнеж към недостъпното, за тогавашните пътешественици в България, старо светилищи на Хеката. Тя се чувствала свързана с това прастаро мистерийно място, както показва нейното изявление в Натура от декември 1929г. По-късно Ханс Гсенгер събра много от мистериозната история на Черно море в една малка книжка. Ван Деветер:

„Преди да напуснем България, Ита Вегман искаше да посети мястото, където е живял Овиди, през неговото заточение. Тя имеше силна връзка с тази индивидуалност и препоръча на нейните асистенти да прочетат не само неговите Метаморфози, но и Ars amadi. - За това поклонение трябваше да стигнем първо до Бургас. Двамата господа нямаха желание за този изтощителен излет и останаха заедно с колата, която трябваше да бъде взета от Варна.

Госпожа докторката и нейните четири придружителки намериха примитивно убежище в един не особено чист хотел. Докато ние младите нетърпеливо се занимавахме с лов на бълхи и така нататък , единствената грижа на Ита беше да получи една нощна лампа, за да не наруши вечерното си занимание. Тя можеше да се справи с всяка ситуация.

На следваща сутрин се наложи да наемем кола за следващата част от пътуването към полуостров Томи. Таксита нямаше. Затова седнахме вечерта пред едно кафе на главната улица. Покрай нас се разхождаха много моряци – единствените, които знаеха някакъв западен език. Така се разхождахме по двойки и завързвахме нови контакти, докато госпожа докторката ни наблюдаваше със загрижен поглед, и водехме нашите нови кавалери на масата ни. Докторката ги поздравяваше всички. След това се общуваше на английски, френски и немски. Най-накрая на един от новите ни приятели му хрумна, че познава човек, който притиежава кола и понякога правeл курсове. Потеглихме и действително се намерихме на задната седалка на една кола колата. Заедно с Илия – нашия преводач, се разбрахме за цената и наистина на следващата сутрин в седем часа колата ни чакаше пред нашия хотел. След 45 минути стигнахме полуострова Томи – днес известен с многото византийски църкви и манастири. Дали госпожа докторката чрез тази гледка от по-късни времена е успяла да намери следите на Овидий? Тя не искаше да ни издаде...

Изображение


С благодарност към възрастната госпожа от Архива "Ита Вегман" &__^

С благодарност за превода към приятелите ми Светльо и Радослав! &__^

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 30, 2013 9:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
много интересно наистина

благодаря

-%D

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 30, 2013 9:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Да, да научим нещо все пак от извора..., нищо, че са я яли бълхите тука по хотелчетата от онова време де... `9l~

Много интересно - дали семейството на г-жа Папазова има също някакви спомени от това посещение през 1939 година... q#^

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 01, 2013 3:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Аз... не знам какво да кажа... Сега се прибирам... и виждам писмо от клиниката "Ита Вегман", отварям го и застинах - писма на Ита Вегман, с нейния почерк, но тази невероятна жена от архива е прикачила оригинала към набрания оригинал на компютър, и има снимки - от пътуването, групата е била в Пловдив - изпратена картичка от Ита от Пловдив, с изглед от Марица, от Аладжа манастир, от Св.Константин... Уникално! Помолих жената да потърси тази кореспонденция, и съм просто толкова развълнувана в момента, щото държа уникални неща в ръцете си...

Какво да кажа, не знам, освен да си поплача...
Някой ще помогне ли за преводите, не са повече от 3-4 странички общо. Мога да ги снимам и да ги пратя.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 01, 2013 6:06 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
невероятно наистина

за съжаление, не зная немски език, дано някой от знаещите да изяви желание, това е голямо богатство

хей, дори, не плачи, а бъди щастлива, че донесе това съкровище в България, това е нещо ново и никой до сега не го знае

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 01, 2013 6:14 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Да, помолих Зазоряване, ще й ги снимам и ще й ги пратя нещата.

Питам се, защо след повече от 20-ет години антропософия в България никой от нашите "вождове" не си е направил труда, не е попитал, не е поискал това да стане известно тук в България. Може би е много важно, може би е много силен импулс да се знае това, не е случайно, че Ита се е чувствала свързана тук с нашите земи..., тъй както например не е случайно, че жената поканила Ита Вегман е била на 44 години, на колкото аз ще стана след месец и 6 дни, както и че по някакъв необичаен начин има прилика между мен и Ита Вегман, та дори и в професионалната ми насоченост... Какво да каже човек, освен че Духа работи непрестанно и че за Духа няма граници... наистина!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 01, 2013 6:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Чудесно, значи скоро ще имаме превода, много се радвам!

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Апр 02, 2013 10:48 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Апр 03, 2013 7:35 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Благодаря за тези уникални снимки

Изображение

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Апр 03, 2013 9:31 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Мисля да благодаря на тази истинска пазителка на Духа в архива "Ита Вегман" /всъщност това се води Институт за изследвания/, да й пиша, както мисля да пиша и благодаря на твоя любимец, Пепи - Петер Селг, който й е шеф.Така е хубаво да се постъпи в тази ситуация, хората осветляват собственото ни място, ролята на собствената ни земя в живота на индивидуалността Ита Вегман, аз бях само един медиатор, който цял живот ще помни какво е преживял, и това ще ми дава и сила, и вяра...

Една приятелка ми писа, защо не съм направела материал за "Антропософски вести", много съм щяла да ги зарадвам... никога!!! Ще пратя линк към тоя форум или към фейсбук-страницата ми на мои приятели оттам, но няма да стоплям сърцата на мъртъвци.

И благодарността ми към хората от Арлесхайм ще бъде не само от мое име, но и от името на приятелите ми, на приятелите на Антропософията. <9^

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни