ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 19, 2018 11:54 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 16, 2013 4:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 30, 2014 8:08 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Сигурно неслучайно тук стоят публикувани само част от първите ми снимки на Гьотеанума, от 2008 год.! Без никакъв коментар! Е... бяха ми нужни няколко години, за да мога да коментирам... С тъга.


Истина и неистина днес!


Съществен „импулс“ получих от развиващата се в момента тема във форума на "От Извора" – Дом на Словото, от две дами. Моите поздравления за идеята и реализацията й. Въпреки, че за мен това е поредното излетяване висоооооко с розовите антропософски балони и хвърчила! Но те си носят, както се казва отговорността, за това, което правят. Аз също. Чудесно е хората да бъдат антропософски „ограмотени“, да се изживеят тези дълбоки смисли във витражите на Гьотеанума. Обаче… това е само щрих и то вече преекспониран /в България, както винаги нещата идват след десетилетия!/. Картината на тази превъзнесеност, прегръдки и сърчица, ми прилича на захаросан памук, дето го продават по селските сборове… Извинете ме, мили дами!

Лично аз съм ходила в Гьотеанума два пъти – през лятото на 2008 год. и през зимата на 2013 год. Не мисля да ходя трети път.

Ще кажа накратко – място, което се е превърнално най-вече в туристически обект и атракция не само на антропософи от цял свят, но и изобщо на туристи. Място, което бълва от скъпоплатени „антропософски“ инициативи, имитира се дейност, защото цялото това нещо е нужно да се самоиздържа, то е издържано и от социално-терапевтичните общности, които пращат огромни суми там… Последно като мое мнение: Гьотеанумът е съвременният каменен ковчег на Духа.
Център на Антропософията може да бъде всяка една точка в света, в която и двама да се съберат в нейно име, ще направят храм в душите си!

И сега малко от по-големите умове от мен, ако аз съм просто една многознаеща и „зла“ българка-антропософка. Прочетете две пламенни статии на Генадий Бондарев – за онова което се случва с наследството на Р.Щайнер, а също за цялото отношение на „антропософите“ към смъртта на Щайнер. Как мислите кой е в момента във водещите редици в Гьотеанума, чии духове шестват? Антропософията при западняците е наследствена. Така че внуците и правнуците на онези, които някога са били около Щайнер днес са отново там… Е, за какво става дума тогава!?
А Българското антропософско общество от години провежда всичките си лекции и напоследък и общи събрания в един от бившите комунистически хотели на София!? Който се занимава сериозно с езотерика ще разбере какво казвам! Повече няма какво да добавя, четете сами…

Онова, което е днес е нужно да бъде разбрано многостранно, а не в розовобалонни сияния… Така се прави изключително добра услуга на онези сили, които всъщност стоически се опитват за отдалечат човека от Истината за нещата. Те са сложни и многопластови.

https://drive.google.com/file/d/0B8ixxi ... sp=sharing

https://drive.google.com/file/d/0B8ixxi ... sp=sharing

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Апр 20, 2014 5:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Искам да благодаря сърдечно на Евгени Мангуров, който точно в днешния ден ни направи такъв хубав подарък – преводът на ГА 232, от който е долният цитат.

Той изключително силно се свързва с казаното по-рано от мен – за съзнанието на днешните антропософи, за онова, което е „изгоряло“ заедно с горящия Първи Гьотеанум, неговият дълбок окултен смисъл, и невъзвратима загуба, която за съжаление днес е облята в „багрите“ и суетата на Втория Гьотеанум. Всъщност онова, което се е случило тогава е било истинският край на замисълът на Щайнер – Гьотеанумът да бъде едно живо земно въплъщение на Космическият Логос. Тогава възниква и въпросът: А какво е тогава днешният Гьотеанум! По-ясно от това няма кой да го каже, освен самият Щайнер:

„Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства, какво би трябвало да бъде Гьотеанумът… Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Слово беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Слово»

Ето и целия цитат. Още веднъж – благодаря, Евгени! Някак ми стопли душата. Бях започнала да се питам дали пък не съм прекалено критична, зла, едностранчива и субективна в ината си! Не, не съм.

„И наистина е било така, че в това, което са учили за Пра-Словото в ефеските Мистерии, се съдържа това, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото, именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства, какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, то именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод, да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Слово беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Слово».
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас. И от скръбта може да се роди потребност — да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан, — това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем: да превърнем този пламък в повод за това, благодарение на него да видим другият пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм. И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан. Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад, от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм.
И нима и днес, скъпи мои приятели, обръщайки поглед към тази нещастна нощ и унищожителния пламък на пожара в Гьотеанума, не виждаме ли в него разтопяващите се метали на музикалните инструменти? Нима ги няма там тези, така гръмко и така свято говорещи топящи се метали, именно на музикалните инструменти, проникнати в пламъците от най-удивителните цветове?
Червено-кафявите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес. И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Слово», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш за това, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
Човек е Микрокосмос по отношение на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си. Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
(Имат се в предвид тръбите на органа, който е бил разположен в първия Гьотеанум над западния вход. (бел.на прев.))
Съзерцавай Логоса
В изгарящия пламък;
Намери отговора
В дома на Диана.
Пламъкът на Акаша през новогодишната нощ много ясно изрече тези думи наред с много друго.“

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 15, 2014 3:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
И така… в линковете по-долу ще видите автентични снимки от строежа на Първия Гьотеанум /има дори снимка от лекция на Щайнер пред работниците-строители/. Във втория линк ще видите пожара и изгарянето на Гьотеанума, руините, които остават.

За мен тези снимки са много свидни… и съответно изпитвам безмерна тъга. :-( Вижте само ентусиазма, вижте само Духът, който струи от тези хора!!!… градящи истинския храм на Антропософията, нейното земно тяло, с ръцете си, с делата си, с душата си! Земно, самоотвържено, крилато!
И се чувствам супер омърсена, когато си представя днешните белоякичковци там, помпозните им конференции, общи обяди и вечери, дрънкащите европари по повод на „антропософски“ проекти…

Нямам какво повече да добавя! :-(

https://drive.google.com/folderview?id= ... sp=sharing

https://drive.google.com/folderview?id= ... sp=sharing

Из лекцията на Дим.Мангуров „Пазителят“:

„… Макрокосмическата Молитва „Отче наш“, произнесена за пръв път на 20.09.1913 година при полагането на Крайъгълния Камък под първия Гьотеанум. Полагането на Камъка означава познание, Любов и силна воля, за да издържи на огромната злоба и омраза на многобройните врагове. Щайнер жертва силите на етерното си тяло, за да създаде онази духовна обвивка около дорнахския хълм, която в древността е обкръжавала всички истински мистерийни места. Обвивката е трябвало да послужи като съд за висшите духовни импулси, които да се спуснат и мястото да стане център за духовния живот на цялото ЗАПАДНО човечество. Гьотеанумът е бил ЖИВО същество, състоящо се от физическо и етерно тяло.

Жертвата на Щайнер е приета от духовния свят и речта при полагането на Камъка е красноречиво доказателство, но самият Щайнер вероятно е предусещал какво ще става занапред и затова на другата сутрин е бил особено мрачен. Но семето бе посято и даде своя плод на Рождество 1923 година. Аз-ът и астралното тяло на човека са свързани повече с индивидуално-личното начало и затова жертвите на Щайнер от 1899 и 1907 година са имали повече личен, интимен характер. В 1906-1907 година във вътрешен смисъл автобиографията му свършва.

В 1914 година започва Първата световна война и строителството на Гьотеанума силно се забавя. Първата крачка към „войната на всички срещу всички“ е направена. Започва ТРЕТИЯТ етап в развитието на Антропософията, когато тя трябва да излезе навън и даде социално-действени импулси във всички области на човешкия живот и преди всичко в педагогиката, медицината, религиозната, научната и непосредствено в социалната сфера. Христологичната тема постепенно се сменя с окултно-социалната, в която Христовото име не се споменава така често и въпреки това лекциите от това време могат в тяхната съвкупност да бъдат обозначени с едно име: „Христос и XX век“, защото почти всичките са насочени към развитието и разбирането на характера на Христовия импулс в съвременния свят, разглеждан в Михаилова светлина. Именно във военните години се избистря окончателно антропософското учение за трите системи на човешкия организъм. Сега Щайнер встъпва в деветия седемгодишен период от живота си, стоящ под въздействието на Сатурн, и докосвайки се до инспирация от целия Космос, може да смени след 1917 година постепенно окултно-социалната тема с темата за Михаил, която развива до смъртта си. В периода от 1916-1921 година Щайнер е нещо като дясната му ръка, защото Михаил е взел кармата му за своя и действа през него. Така Щайнер е помогнал изключително много в битката с Дракона, вкарвайки духовни импулси във всички сфери на жизнената практика на човечеството, където антимихаелическите власти са най-силни. Тогава в антропософското общество идват много хора с искането да приложат изнесената Мъдрост в най-различни области на живота и в резултат бурно се развиват дъщерните разклонения на Антропософията. В 1921-1922 година се основава „Християнската общност“. Щайнер създава и съвършено новата наука „Окултна социология“, обясняваща езотерично събитията. Но антропософите са неподготвени за всичко това и започват големи трудности, свързани с много амбиции и грешки, водещи до разрушителни последици, изразяващи се в изключителна враждебност отвън към самото движение. Щайнер, спазвайки докрай основния принцип в новата езотерика – абсолютно уважение към свободната воля на всеки – ги е оставил да извършат грешките, за да могат после напълно свободно да ги осъзнаят. Какво ли му е струвало?! Затова и движението за „социалната тричленност“, „позволено“ според Щайнер от самия Михаил, претърпява крах в 1919 година. Езотеричната работа, прекратена още в началото на войната, сега е трябвало да се възроди отново, но вече на съвършено нова степен,. Само така е можела да възникне пълна хармония между духовните източници на Антропософията и нейното външно разширяване чрез проникване в различните области на човешкото знание. Гьотеанумът, който е бил самата Антропософия, но видима на физически план, е трябвало да бъде открит като новия център на мистериите на западния свят, ориентиран към Михаил-Христос и съединяващ в пълна хармония вътрешното и външното, Духа и материята, което е възможно само по пътя на езотеричната работа. Но будността на антропософите се оказва слаба и на 31.12.1922 година Гьотеанумът изгаря напълно, без синтеза да е извършен чрез постепенно продължаващо действие – каквото е било намерението – а е трябвало да се извърши жертва, израстваща от великата скръб след пожара, граничеща с отчаяние. И ако Ефеският храм изгоря в древността от „ревността на боговете“, действали отвън към човека, Гьотеанумът изгоря от „ревността на хората“, защото сега „тъмните“ богове излизат от вътрешността на човека. Заспалите антропософи не са опазили силите на етерното тяло на Щайнер, вложени в Гьотеанума, но въпреки всичко работата не е прекратена и заплануваното за 01.01.1923 година било изпълнено. Това е признак за огромното ДУХОВНО МОГЪЩЕСТВО, което е притежавал Щайнер по това време. Но другите са били слаби и упадъкът продължил, като особено болезнен е разколът в немското общество. Щайнер обаче се противопоставя с позитивност и през цялата 1923 година говори за същността и задачите на антропософското общество и антропософското движение, за социалната тема, за окултните основи на християнските празници и особено за Михаиловия, завоювайки го отново за цялото човечество с грандиозната имагинация на Михаил с меча като новия Дух на Времето. 1923 година е свързана и с обширна дейност за създаване и организиране на национални общества в различни страни, от които на Рождественското Събрание трябваше да възникне Всеобщото Антропософско Общество с център в Дорнах. По това време Щайнер е вече почти на 63 години и е излязъл в своето възрастово развитие отвъд пределите на Сатурн и стои под въздействието на целия Космос. В тази ситуация той е трябвало да вземе в пълна самота като Христос в Гетсиманската градина най-трудното решение в своя живот, за да проникне Антропософията сред човечеството чрез едно реорганизирано общество и изпълни социалните задачи, поставени от Михаил. Щайнер избира жертвата, БЕЗ ДА ЗНАЕ за последствията, поставяйки на карта цялата си земна мисия. Истинската свобода изисква първо да извършиш едно деяние от собствени, вътрешни импулси, пронизани от Христос, а след това се вижда дали то е добро. Само при тези условия се извършват действия от Любов. С Рождественското Събрание е поет огромен риск духовните сили, които дотогава са ръководили отгоре Антропософското движение, да се оттеглят поради самото свързване на ръководството на Антропософското Общество непосредствено с представителството на духовната Мъдрост. Така в бъдеще човечеството ще твори в Космоса „от свой страх и риск“, опирайки се единствено на Христовия импулс в своето сърце. Духовният свят отговаря само ако стъпката е направена свободно и ПРАВИЛНО. „

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юни 15, 2014 3:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Има логика в събитията, има сегашна ситуация, има противодействащи си сили… Просто човек е нужно да е с много отворени сетива /не само физически, но и духовни/, за да може да „вижда“, „чувства“ и „знае“ нещата. /колкото и ирационално да звучи/. Това е нещо като да можеш да „общуваш“ с природните стихии, но е на друго ниво. Идва освен като логика, идва като моментни картини. Толкова по този въпрос. Преди две години бях писала теми, мисля, че бяха две, във форума. Потърси ги, ако не си ги чел. На мен сега не ми се рови, за да търся линкове. Просто ми е много тъжно.

Щайнер явно има карма лична, която изкупва, мислейки, че нагърбвайки се с кармата на цяло едно общество в международен аспект, и в случая на цяло духовно движение, ще може да изкупи. Явно личната му карма е извънредно сериозна. Понякога ми е много, много съжалително за него. :-(

Бих споделила и нещо друго – преди Коледа имах среща с един възрастен антропософ. Той ми сподели, че още преди да създадат АОБ им е казал в очите да не го създават, че хората не са готови, че то би било абсолютно в услуга на Ариман. И рече: Колкото могат, толкова, Дорина… :-( Те го изгонили от „събирането“… Но същият този човек е член на АОБ и да речем продава книгата, която е превел, на различна цена – на антропософи, и на неантропософи. Това е отчайващо. Попитах го съвсем логично: След като си знаел всичко това, защо стана член и защо продължаваш да бъдеш? Той ми отговори: Ами, за да споделя кармата им.
Човек е свободен да реши дали иска да сподели нечия карма или не. Лично за мен, предвид на цялата ситуация, развила се още от изгарянето на първия Гьотеанум, та до наши дни, е начин да бъде доубита Антропософията, имитирайки непрестанно нейното „Възкресение“. Лично аз не съм мазохист и затова приех решението да напусна АОБ – никак не ми беше лесно, имаш ред сълзи, ред сополи, но го реших и го направих! Напускайки едно общество, не ставаш по-малко антропософ, напротив – ставаш истински свободен в Духа и кармата си е твоя!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни