ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

част от лекцията държана през 1915 г. на 10 юни в Берлин.

"Главно искам да говоря за групата, която ще стои на Изток, на най-важното място в зданието. Скулптурата трябва да изобразява група от три същества. Какво ще има още там ще спомена при други обстоятелства, доколкото тези неща бяха разработени не чрез абстрактното мислене, бягащо напред, планиращо предварително, а чрез интуицията от духовния свят, даваща се в процеса на работа.

Най-напред да разгледаме трите същества. Едното стои тук изправено. То представлява, ако ми позволите така да се изразя, - не в образна, не в символична форма, както често се опитват да тълкуват даже в нашите кръгове, не, в художествена форма то изразява това, което представлява човека като такъв.

Несъмнено в тази фигура може да се види това, което като земен човешки принцип е изразено в най-концентриран вид в тази форма, в която в продължение на три години живя Христос; несъмнено в този образ може да се види изражението на Христос. Тези неща не трябва да се преувеличават, не трябва да се подхожда към тази група с идеята: ето сега аз ще видя Христос. Ако някой достигне до такава идея, изхождайки от собственото си усещане и от художествена интуиция, то това е добре; но би било неправилно да се подхожда към тази група, веднага имайки идеята като че ли това е Христос. Въпросът не е да се разглежда незабавно това нещо символично като че ли е Христос.

Тази фигура стои на малък склон, зад който се извисява скалата. Фигурата стои, опирайки се на краката на издатина на скалата, под която има дълбока пещера. В тази пещера има друго същество; бих искал да кажа, то се е свряло, притаило се е там; това същество отчасти е свързано със съществото, което стои отгоре. Това създание се вижда по такъв начин, че сякаш излъчва някаква сила от ръцете си, тя се излъчва от тях. В скалната пещера е ръката; силите се излъчват и се изразяват във формата на ръката в скалата. Виждаме ръка, но това вече не е ръка, това са сили, които са изразени във формата на ръка.

Съществото намиращо се в пещерата, само с главата си напомня човека; то има огромни криле, като при прилепите и драконово тяло. Нататък се вижда, че нещо се извива около тази форма и под негово въздействие сама се извива. И така може да се види, че виещото се около формата е свързано със стоящата фигура чрез нейната спусната ръка. От нея се излъчват сили и внасят нещо в това, което се извива. Ако позволим на впечатленията да въздействат на душата, можем да стигнем до усещането, че в тази пукнатина в земята тече злато и съществото е сковано от това злато.

Другата ръка на централната фигура е вдигната нагоре. И над нея в скалата се вижда другото същество, което също само с главата напомня човешкия облик; то има криле до земята, но това не са криле на прилеп. Неговото тяло има такава форма, че излъчва въпроса: какво би могло да е това? Това тяло е такова, че все едно целият човек е станал лице, ако лицето еластично се разпъне и образува формата на тялото. Това същество е паднало от върха на скалата и е счупило крилете си. И се вижда, че издигната ръка на главната фигура е отпечатана в крилете.

И така ние имаме три фигури, три образа: човекът стои тук в своята същност; под него, както вече се досещате, е Ариман, окован в земната пещера от действието, което идва от протегната надолу ръка на главния образ. Това действие се оказва върху златото, намиращо се в земята и Ариман сам се оковава в него.

Другата ръка на главния образ е протегната нагоре, тя довежда крилете на Луцифер до разрушение и той пада надолу. Там е работата, че никой в съвременността, изхождайки от законите на пластичното изкуство, не прави такива неща, - един опит, който малко приличаше на това, имаше когато тази идея беше изказана в една лекция. Днес работата не е в нагледния образен символизъм, а в това, че всяка отделна черта в трите същества чак до най-малките детайли е създадено от духовнонаучно наблюдение.

В това изображение следва да се вижда двете напомнящи човешките лица на Ариман и Луцифер: така трябва да мислим за тях в това противостоене. При Луцифер имаме работа с намиращият се на върха образ на глава, имаща странен вид, която само напомня човешката. Всичко тук е движение на духовното, тук няма нищо, което да ни принуждава да задържим частите на челото в строги граници, както е при човека, не, тук всяка отделна част на главата, намираща се на върха, е толкова подвижна, както са подвижни пръстите и китките на ръцете. От само себе си се разбира, човек трябва само да си представя, че тези движения са истински движения, както е при Луцифер. И тогава трябва на първо място да отбележим, че в този облик се съдържа това, което е останало от лунното битие в съществото Луцифер. Това се наслагва върху лицето, което много дълбоко отстъпва назад.

От това описание вие вече може да се досетите, че тук имаме работа с нещо съвсем различно от обикновеното човешко лице. Като че ли това само по себе си е черепът, и в долната част се е помещавало това, което при човека се явява лице. После е добавено още нещо: а именно, наличието на връзка между ухото и ларинкса при Луцифер.

Ухото и ларинкса при хората са разделени един от друг едва с настъпване на тяхната земна еволюция; в (старото) лунно битие те са били един орган. Това, което са малките криле на ларинкса, са били мощни, широки образувания, които са оформили след това долната част на ухото. Мощните ушни раковини са се формирали тук, докато горната част на ухото, която сега е разположена отвън, се формира от челото. Което днес е разделено, така че ако говорим или пеем, това излиза навън, и ние чуваме това благодарение на ухото, това по времето на (старото) лунно битие влизаше на вътре, и от там в сферата на музиката. Целият човек беше ухо. Това дойде от там, че ушите бяха криле; така че вие сте имали уши, ларинкс и образувания, подобни на криле, които хармонично мелодически са се движели в съответствие колебанията на световния етер, които след това породиха специфичното явление на Луцифер; те донесоха това, което се явява макрокосмическо, понеже Луцифер само локализира това, което, в същност, се явява само космическо.

Ще видите, че ние трябва да направим отстъпление, за да не плашим хората, ако те видят лице, което няма да има човешки облик. След това ще видите, че лицето му трябва да бъде удължено по дължина. Луцифер трябва да изглежда така, че неговото лице трябва да бъде изтеглено по дължина, тъй като той целият е ухо, крилете са уши, една изтеглена по дължина ушна мида. Ариман, обратно, точна противоположност и естествено, че в модела навсякъде където при Луцифер нещо силно е разтегнато, където сме преобразували напълно, при Ариман е само намекнато. Докато при Луцифер челните крила са оформени мощно, при Ариман те се явяват долната челюст. Целият материализъм на света е изразен в изграждането на дъвкателната система и системата на зъбите.

Разбира се, всичко това би могло да бъде направено не въз основа на описанието: описанието дадено със задна дата. Но това, което е особено важно, скъпи мои приятели, е ето какво; възникна необходимост при централната фигура малко да се отстъпи от това, което се струва толкова естествено на всеки, от симетричността на човешкото лице. Като правило лицето е симетрично. Малка асиметрия присъства във всеки, просто тя не е така явно видима, че да се забелязва. Но при тази централна фигура е показано, че цялата лява страна има тенденция нагоре, към Луцифер и че лявата част на челото е оформена различно от дясната, която има тенденция надолу, към Ариман. Лявата половина на лицето следва ръката, движеща се нагоре, а дясната половина – дясната ръка, движеща се надолу. Проявява се и това, че в централната фигура трябва да бъде заложена голяма вътрешна подвижност, отколкото тя може да бъде при човека.

Съществува живописно изображение на мотива на тази скулптурно образование; можете да ги видите едно до друго и да видите, че поради разликата на живописта като изкуство, изображението не може да бъде дадено по същия начин; при художественото оформление всичко трябва да бъде различно.

Това, което искам да подчертая е следното; би било много съществено, скулптурно да проследим движението на ръцете на централната фигура; това движение нагоре на лявата ръка и движението надолу на другата ръка. Нали на всеки на пръв поглед може да му се стори разбиращо се от само себе си, че главната фигура протяга лявата си ръка нагоре по посока на Луцифер и със своите излъчвания чупи крилете му, а с дясната обвива Ариман със златните жили; от такава трактовка трябва да се откажем по причината, че ние само чрез духовната наука започнахме наистина да разбираме Христос.

Христос не е нито мразещ, нито несправедливо любящ. Той не издига ръката си, за да счупи крилете на Луцифер, не, Христос – Този, Който издига ръка, доколкото е длъжен да направи това, изхождайки от своята вътрешна същност. Той не чупи крилете на Луцфер, но на върха Луцифер не може да понесе това, което се излъчва от ръката и сам чупи крилете си. Ето защо във фигурата на Луцифер трябва да бъде изразено това, че не Христос чупи крилете му, а че той сам прави това. В живота често се случва, хората, които живеят заобиколени от добри хора, да не могат да понесат това, доколкото чувстват неудобство от това, което се идва от добрите хора. Луцифер чувства в себе си нещо, обуславящо това, че той сам чупи крилете си. Това е самопознание в Луцифер, неговото себе усещане.

Същото е при Ариман. Христос нищо не прави на двамата, така че както лявата, така и дясната ръка не са прострени по такъв начин все едно Той прави нещо на Луцифер или на Ариман. Той нищо не им прави, това което се случва с тях, те си го правят сами.

По този начин ние се опираме на почвата, на която стои духовната наука в наше време, така че за първи път да бъде дадено правилно ориентирано разбиране за Христос. Разбирайки това така, трябва да кажем следното; с цялата скромност трябва да се каже, че това здание – е само началото, най-първото начало, слабо начало, с грешки, начало, което трябва само да покаже, къде води този, по никакъв начин незавършен, път. Затова трябва да приемаме това не като проявление на високомерие, а като нещо чисто фактически.

Световната история е виждала много изображения на Христос; сред тях най-величествено е това, което се намира в Секстинската капела. Това е „Страшният съд” на Микеланджело. Ако ще изучавате Христос в този „Страшен съд”, как Той там на върха в наполеоновско величие и в същото време с необятна сила лети във въздуха и от едната Му страна са добрите, а от другата – лошите, то вие тук имате такъв Христос, който не може да бъде Христос в бъдещето, защото Той от една страна хвали добрите, а от другата – проклина лошите, докато Христос на бъдещето трябва да бъде такъв, че всеки, от това, че тук присъства Христос, - или сам ще се оправдае, или сам ще се прокълне.

Микеланджело е живял именно в такова време, когато човекът още не е можел да изрази нищо дълбоко относно Христос. Фигурата, нарисувана от Микеланджело от едната страна има повече нещо луциферично, а от другата – нещо ариманично. Днес произнасяме с болка тези думи. Но човешкото развитие ще напредне в своята култура само благодарение на това, че ще бъде показано, че идеалите на миналото не могат да бъдат идеали на бъдещето. Като идеал на бъдещето Христовото Същество като такова трябва да бъде разбрано не в съответствие с това, какво То прави или ще прави, когато ще настъпи края на земното развитие. Това Същество със самото свое битие обуславя това, което трябва да се случи в душите. В тази степен дадената група, която ще поставим на най-важното място в нашето здание, се явява израз на това, че предишното разбиране на Христос не подхожда за бъдещето, тъй като правилните съотношения между Христос, Луцифер и Ариман още не са били познати. Неможе да се разбере Христос, без да се разбере правилното съотношение на силите, които трябва да се приемат за сведение как от едната страна са луциферичните и от другата страна ариманичните и които се явяват действително световни сили.

Тези неща можем да си ги изясним чрез сравнения, отново и отново посочвайки махалото. Махалото се люлее ту наляво ту надясно. Залюлявайки се на едната страна то не е в равновесие; залюлявайки се на другата страна също не е в равновесие. Би било проява на бездействие, на инертност, на мързел, да се желае то да бъде винаги в равновесие, да се желае то да не се люлее. Правилно е това негово положение, когато стои по средата; но то не може да стои само по средата, то трябва да се отклонява ту наляво, ту надясно.

Така е и с човешкия живот. Работата не е в това да се говори: аз ще избягам от Луцифер, ще избягам от Ариман. Ако бихте поискали да кажете аз ще избягна Луцифер, ще избягна Ариман, то не би имало живот. Би било подобно на махало, което не се люлее. Човешкият живот действително се люлее; на едната страна към Луцифер, на другата към Ариман. И не следва да се боите от това, това е най-важното. Ако бихте започнали да избягвате Луцифер, то не би имало никакво изкуство; ако бихте започнали да избягвате Ариман, то не би имало никаква външна наука. Защото всяко изкуство, непроникнато от духовната наука е луциферично и всяка външна наука, доколкото тя не е духовна наука е ариманична.

Така човек се люлее ту насам, ту натам. Важното е това, че той не иска да бъде в равновесие и покой. Имаше време, когато казваха: човек трябва да избягва луциферичното и по собствена воля да живее аскетично. Не да се избягва луциферичното, а да се противостои гледайки в луциферичния лик, ето каква е работата; действително люлеейки се в едната посока към Луцифер, а в другата към Ариман. Това дейтвително са силите, противодействащи една на друга, подобно на други природни сили, като, например, двата електрични полюса, двата магнитни полюса и т.н.

И така, работата е в това, човекът да разбере тази троичност на луциферичното, ариманичното и това, което се явява Христово Същество, за да може човекът вътрешно да познае истинското, само по себе си изградено величие на Христос, което още не е имал Христос, който е изобразен от Микеланджело. Това, скъпи приятели, е задачата на духовно научната работа. Но ние стоим самото начало на разбирането, което трябва да стане обичайно за нас.
........
Мога да кажа, че тук в нашата (скулптурна )група вие виждате изразена цялата земна съдба. Задачата на Европа е: да установи равновесие между Изтока и Запада. На Изток махалото се отклонява на една страна, а на Запад – на другата. На Европа не подобава да бъде обвързана с Изтока или обвързана със Запада, не, на нас подобава напълно самостоятелно да стоим на своята земя, изцяло признавайки правомерността на единия, както правомерността и на другия. Това е изразено и в нашата група. Така че това, което заема особено място в нашето здание, също и в географски смисъл, е свързано с нашата задача. Тя (ще бъде) поставена на изток, с гръб на изток, тя ще гледа на Запад, но е в равновесие, носейки в себе си това, което е изживяла в дългото странстване по Изтока, и не позволява да се задоволява с това, което като чисто ариманична култура може да донесе Запада на човечеството. "
Р.Щайнер

_________________

"Веднъж доктор Щайнер след репетицията взе госпожа Щайнер заедно с няколко евритмистки, за да им покаже модела на групата. „Господин Доктор, но групата е наклонена на дясно, тя не е в равновесие”, - такава беше първата реакция на Миета Валер.
Тя притежаваше безценния дар свободно да изразява мислите си, - без значение дали това беше уместно или не. „Вие сте прави, - отговори той, след кратък размисъл, - за изравняването трябва в ляво да изобразя още нещо”. – „Господин Доктор, Вие трябва да ни разкажете приказка за групата”, - каза г-жа Щайнер, и скоро ние чухме легендата за „новата Изида”. – На върха на групата, в ляво, като наблюдател се появи едно същество, „което няма нищо общо със Земята. То дойде от Космоса и се вглежда в земното битие”. Понякога го наричаха също и „световния хумор”.

Незабравим е образа на доктор Щайнер, който стои вляво от групата на стълбата и след някое време показва на всички нас своето произведение, - произведение, което с нищо не може да се сравни. Стоеше там развълнуван, сякаш още беше обхванат от творческия порив, в дълбока сериозност и в пълна самозабрава, - стоеше в своето явно човешко величие. Сякаш искаше да види въздействието на своето създание върху нас. Погледът ми беше прикован към изкривените пръсти на Ариман надигнати към Луцифер.

„Да, в тези ръце е съсредоточен целия трагизъм, - продължи той моите мисли, - бях принуден много да смекча в тези образи, иначе хората не биха понесли вида им”.

След това той заговори за образа на Христос. Христос не съди. Той само присъства. В неговите жестове няма нищо агресивно, войнствено. Той спокойно крачи напред; Луцифер и Ариман нямат сили да понесат Неговата близост, те сами съдят себе си. Не Христовата ръка чупи крилото на Луцифер и заключва Ариман в златоносните жили на Земята. – Двете изображения вляво от централната фигура в тяхното взаимодействие не са засегнати от импулса на Христос".

"Спомени за Рудолф Щайнер и строителството на първия ГЬотеанум"
Ася Тургенева

_________________

Явно Ася Тургенева се разболява, защото по-нататък казва, че още не била оздравяла тя заминала от Дорнах, когато се върнала посетила работилницата и видяла колко е напреднала работата по скулптурната група. Ариман в пещерата е бил почти готов, имало голям напредък и в работата на падащият Луцифер. Над групата са работили няколко човека. Един от тях е бил Ян Стутен.

„Ян Стутен с ентусиазирано беше изобразил вслушващите се в музиката на сферите уши на втория Луцифер. На Стутен принадлижи също и лявата част на Аримановата пещера, обиколена с някакви кристали. Неговите способности силно се ценяха от доктор Щайнер. – Скалата я обработваше холандката фройлайн Хойак; с „космическото същество” горе в ляво се занимаваше фройлайн Гек. Заедно с тях в работата на групата участваха преди всичко фройлайн Кучерова, Холцлейтнер и моята сестра Тургенева – Поццо.”

Едит Марион е работила върху подготовката на централната фигура. Тя била оформила фигура, която приличала на Аполон, с „красиво закръглени мускули” , много старателно била обработила дървото до „кадифена мекота”. Но Щайнер се завърнал от продължителното си пътуване и не харесал това, което е направила Марион. „Но този англйски лорд изобщо не е моя Христос, - засмя се той. –Моят Христос не е такъв мускулест, Той няма мазнини”, - неговият железен инструмент със сила се заби в красивата работа. – Ни най малка следа от недоволство или обида не можеше да се забележи по лицето на мис Марион. За нея беше очевидно, въпреки всички нейни художествени способности, че тя е само ученичка, само оръдие на Рудолф Щайнер.”

А Ася Тургенева е работила над дясната страна на скалата, но понеже още не била укрепнала, а се изисквало доста усилие, тя получила задачата да участва в работата над така нареченият „малък Ариман”.

„ Това е един красив мъж, - ободряваше ме доктор Щайнер в работата. – Добре е когато безобразното се изобразява в неговата грозота. Тогава това отговаря на истината. Грозотата все повече и повече трябва да се има предвид в изкуството”. – „Ариман” – е могъщ властелин, - каза той също. – Той влияе, въздейства върху обкръжението, той отпечатва себе си в него. В скалната пещера зад него трябва да се сложи като сянка, неговия профил в негатив, а в скалата наоколо да се нахвърлят появяващи се тук и там чертите на неговото лице. Природата също се стреми навсякъде да се прояви в лицето. Това е нейната цел. Аз постоянно виждам наоколо лица, на които им се иска да се появят…”.


Представяте ли си как Щайнер е одялал красивия "английски лорд" и се е получило това...Каква ли сила е притежавала Марион, че дори лицето и не е трепнало когато е съсипан труда и

_________________

„Основната фигура е Представителят на Човечеството, Съществото, което трябва да представлява човека в неговото божествено откровение. Ще бъде удовлетворен, ако някой, виждайки този образ, има усещането: това е изображение на Христос Исус. Но за мен това би било не художествено, ако изхождах от импулса: аз искам да изобразя Христос Исус. Исках да изобразя това, което се получи. А изживяването, че това е Христос Исус, би могло да възникне като следствие…това беше направено художествено, а не програмно”.

"Над Ариман и вляво от зрителя от скалата израства втори Ариман, така че фигурата на Ариман се повтаря…Над втория Ариман е даден образа на Луцифер. Между Луцифер и Ариман е създадена един вид художествена връзка. Малко над главата на главната фигура и в дясно от зрителя също има изображение на Луцифер. Той също е даден два пъти. Този втори Луцифер се е прекършил в себе си, той се строполява заради сломяването в себе си…Издигнатата нагоре ръка ( на главната фигура) посочва за разчупването на Луцифер; именно тук той се разчупва на две и пада. Дясната ръка на главната фигура сочи надолу към Ариман и го довежда в отчаяние…В тези жестове – има само любов, но нито Луцифер, нито Ариман могат да понесат тази любов. Поради близостта на любовта Ариман се чувства, изгарящ в себе си , а Луцифер се низвергва…долу”.

"Луцифер и Ариман – е изцяло жест и изражение. Духовните образи нямат затворени форми, завършен вид…Това отчасти е внесено в средната фигура, въпреки че, разбира се, това е физическия образ на Христос Исус”.

"Главата на Ариман във формата, в която тя дойде за първи път към мен, - това е човека…който е целият глава, затова той се явява инструмент за ума, за разсъдъчността и хитростта. Това трябваше да бъде изразено във фигурата на Ариман. Главата на Ариман, както виждате тук, е истинският дух…Той е изобразен духовно вярно, в художествено вярно съответствие с природата. Ариман трябва да „седи”…Луцифер следва да си го представим така, че от човека при това в най-голяма степен е отстранено ариманичното, т.е. главата, но затова пък трябва да си представите ушите, ушните раковини са значително уголемени, естествено одухотворени и образуващи крива…така че главата, крилата, ушите образуват един орган".

"Съществото над Луцифер…е елементарно същество, израстващо от скалата. Когато групата беше вече готова и бе освободена от скелето, се появи нещо забележително, а именно, както усети г-жа Валер, центърът на тежестта на групата – само при наблюдение, естествено – се оказа силно преместен на дясно и стана необходимо да се добави нещо, за да се изравни. Така това ни беше поднесено от кармата…Така се появи това създание, което като елементарно същество израсна от скалата. Именно в това същество вие забелязвате, макар всичко да е само намекнато, как при разглеждане на духовните форми веднага влиза в действие асиметрията. Във физическото това се изразява много ограничено: нашето ляво око се различава от дясното; същото е при ушите и носа. Но веднага щом човек навлезе в духовното, етерното тяло веднага заработва напълно асиметрично. Лявата част на етерното тяло е съвсем различна от дясната. Можете да обиколите това същество и ще видите, че във всяка точка ще го виждате по различен начин. Но ще видите също, че асиметрията действа по необходимост, тъй като тя е израз на жест, с който това същество не без чувство за хумор се оглежда скалата, а също гледа надолу към групата. Този поглед с чувство за хумор надолу по скалата има добро основание. Изобщо казано, не е правилно да желаете да се издигнете във висшите светове само от една сантименталност. Ако искате правилно да усвоите работата във висшите светове, то не следва това да се прави с една сантименталност, защото тя има привкус на егоизъм …чистотата на душата е невъзможна без хумор”
ГА 181

_________________

[/url]

_________________

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

"Рудолф Щайнер е отпечатъл тайната на световната Мистерия на борбата на доброто и злото в голямата скулптурна група, която той е нарекъл Представителя на човечеството.
Централната фигура в нея е Христос, какъвто Той днес се разкрива пред човешката душа, която е способна да се издигне до виждане на етерните сили. Тогава тя може да съзерцава как Христос удържа Ариман ( жеста с дясната ръка) в света на минералните сили, посочва му неговото царство на мерките, числата и теглилките. С жеста на лявата ръка Христос удържа Луцифер от падане в бездната и с това му отваря пътя към спасение ( фигурата на Луцифер напомня формата на ухо- той има особена връзка с чувството за слух). В средната част на групата Луцифер и Ариман са изобразени в тяхното космическо противостоене. Горе в ляво, на скалата е изобразен космическия хумор: когато на човек му се разкрият твърде разтърсващи световни тайни, за него е опасно тогава да губи чувството за хумор.
Стоящият на мястото на изобразеният в скулптурната група Христос, човек трябва да се учи да изживява себе си не сантиментално, не лъжливо романтично и не дръзко, а по принцип: " не аз, а Христос в мен".

Г.А. Бондарев "Антропософията на кръстопътя на окултно-политическите течения на съвремеността".

_________________

Понеже има спекулации с изображенията от тази снимка, със съществата, които са под съществото, изразяващо световния хумор, и както рогатият ги е нарекъл "лявата двойка "дяволи" - ето какво казва самият Щайнер за тях:

"Над Ариман и вляво от зрителя от скалата израства втори Ариман, така че фигурата на Ариман се повтаря…

Над втория Ариман е даден образа на Луцифер. Между Луцифер и Ариман е създадена един вид художествена връзка.

Малко над главата на главната фигура и в дясно от зрителя също има изображение на Луцифер. Той също е даден два пъти.

Този втори Луцифер се е прекършил в себе си, той се строполява заради сломяването в себе си…"

_________________

Спекулации ??? ..... Благодаря на тези, които се крият като мишки цяла година, а сега при първа възможност започват недостойно да ме замерват с цитати, които НЕ РАЗБИРАТ. С какво съм заслужил подобно отношение????????? С КАКВО? Затова, че ги просвещавам и забавлявам толкова време ли? Аз още вчера отбелязах, че точно това става, но тогава ми бе казано, че ми се привижда! И сега ли ми се привижда?

Ако за момент човек спре да чете невнимателно, започне да мисли , а не зубри наизуст и вникне малко в това, което е пред него, ще разбере:

Над Ариман и вляво от зрителя от скалата израства втори Ариман, така че фигурата на Ариман се повтаря… - С това нищо съществено не е казано!!! Абсолютно нищо! Нищо - освен, че има втори Ариман. Голямо откритие на партизанската война.

Над втория Ариман е даден образа на Луцифер. Между Луцифер и Ариман е създадена един вид художествена връзка. - Тук също нищо съществено не се казва!!! Нищо, освен, че има някаква художествена връзка..... Каква? Не е ясно! То не е ли всичко в тази скулптура художествено.....

Малко над главата на главната фигура и в дясно от зрителя също има изображение на Луцифер. Той също е даден два пъти. Този втори Луцифер се е прекършил в себе си, той се строполява заради сломяването в себе си… - Тук обаче явно и ясно става въпрос за десния за зрителя Луцифер!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! За десния, а не за левия!!!! МОЛЯ!! Нима някои хора не могат и да четат, камо ли да размислят по прочетеното! Моля по-внимателно!

И последно - дори и да приемем горното за верно по отношение на лявата фигура на Л., къде в такъв случай се вижда той да се "прекършил в себе си и строполясал заради сломяването в себе си", бе ? Аз никакво не сгромолясване виждам !!! А наскоро си купих нови стъкла за очилата. Пардон извинявайте, четете, наблюдавайте и мислете. И уважавайте! Напротив, аз виждам една достойно изправена фигура на Луцифер, която милостиво е подала крайниците си на Ариман. Ама то някои хора не могат и да виждат дори ? Просто не разбирам какво става. И сега дали тези хора ще размислят малко и ще ми се извинят за последното, както и за цялостното си поведение си напоследък - 1 месец - или гордо ще вдигнат глава и ще продължат да ме дебнат от засада с още цитати? Търсенето на цитати по тази тема, както и по други, може да продължи! С цитати чукаме на входа на духовния свят! Така ми изглеждат нещата на мене.

Така че всичко казано от мен по този случай си остава В СИЛА. До появата на нови цитати

Представителя на човечеството и колоните в първия Гьотеанум.

- а от тук добиваме представа за съразмерността

_________________