ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 17, 2018 8:48 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Мар 13, 2013 6:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Почвам поетапно да превеждам и публикувам тези две лекции от Дорнах, които са свързани и със статуята Представителят на човечеството. Лекциите са 24 страници. Бих била благодарна, ако някой ми помогне, за да стане по-бързо. `&`4` Иначе когато, и колкото време имам да превеждам.

Михаил и мистериите на новата Изис

две лекции, представени от Адриана Кулиас
Дорнах, 21-24 февруари, 2013 год.

"Аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Всеки смъртен трябва да повдигне воалът ми"


Първа част

"Светът е загадка и човешкото същество е решението."
13-ти януари 1918.


Във всички изконни мистерийни традиции имаше училища, в които на учениците беше показано как да се постигнат определени знания, които човечеството би могло сАмо да постигне в бъдеще. В тези мистерийни училища имаше големи санкции за тези, които разкриваха тези тайни предварително . Но това, което е тайно знание в една епоха, познато на няколко посветени, става основно познание за друга епоха, признато от мнозина. Онова, което беше езотерично, става екзотерично, и така започва нов етап от езотеричното познание. Винаги е било така.
На 6 януари 1918 год. Р.Щайнер изнася лекция, с която представя на света една скрита досега мистерия. Една мистерия, чието представяне в предишните епохи би струвало живота на непосветения послушник. Това беше Митът за новата Изис, в който статуята Представителят на Човечеството има централно значение, тя представлява една загадка. Рудолф Щайнер ни казва, че има друга статуя на Изис, живееща „зад” тази статуя. Той ни казва, че ние не трябва да приемаме неговите думи символично. Чрез следващите лекции се надявам да направя няколко стъпки за решавенато на тази загадка чрез нашето разбиране на Новият мит за Изис.
Преди да започнем искам първо да си припомним нашето „пътуване” /разглеждане на самата Статуя/ през статуята Представителят на човечеството. Ние стояхме тихо пред нея и аз ви помолих да направим четири неща:
Първо ви помолих да гледате статуята с интерес и да дадете възможност на всички светли пространства да впечатлят душата ви, да напишете или изрисувате онова, което бихте могли да видите.
Второ ви помолих да я погледнете отново и да наблюдавете всички тъмни пространства, тъмните издълбани места, където има тъмнина вместо светлина. Предложих ви да си представите рентгенова снимка, така че там където е пространството човек може да види форма и обратно.
Трето ви помолих да навлезете в себе си, носейки образа на статуята, да я издигнете отново във вашето умствено око, детайл след детайл, докато построите образа на статуята, но този път с добавени чувства.
Четвърто ви помолих да затворите очи и да се опитате да си спомните всичко в детайли, но сега в обратен ред.
След това аз поисках да погледнете статуята отново, но този път, позволявайки й да избледнее пред очите ви.
Днес нека отново си „представим” статуята в окото на нашия ум. Можете ли да ми кажете какъв вид картини са останали? Какви чувства ги придружават и какво действие се издига от това?

/Предварителна подготовка
Четири вида мислене:

1. Независимо мислене - мислене, описано във „Философия на свободата”. Този начин на мислене не е абстрактен, като мислене в думи, а по-скоро като картина. Да мислиш за мисленето означава да бъдеш в състояние да следваш процеса, който протича от възприемането до изграждането на концепцията. Това ни помага да виждаме момента на Създаването на мисълта. Упражнението със синята точка е един пример - когато наблюдаваме синя точка и след това гледаме в празния бял лист, обърнете внимание на допълнителния цвят, който е създаден от синия вътре в нас.

2. Ретроспективно мислене - ретроспективен преглед на събитията от деня в обратни картини ни помага да преодолеем движението напред, времевото мислене, което се движи от причината към ефекта и да се разбере духовното мислене, което се движи от ефекта към причината, то живее във волята. Това ни помага да видим какво живее преди момента на Създаването на мисълта. Друг пример за ретроспективно мислене е един стих от Календара на душата да го обърнем огледално, така че последният ред става първи, а първият ред става последен, но той все още притежава същото значение, с изключение на това, че логическата последователност се променя – променят се местата на причината и следствието.

3. Противоположно мислене – помага ни за постигане на цялостност - ние се учим да допълваме всичко с неговата противоположност, черно с бяло, празно с пълно. Това ни помага да съберем сетивното заедно със свръхсетивното. Един пример - артистично е да се наблюдава нещо и да се очертаят само сенките или само пространствата между обектите, да си представим какво формира нещо отвън и т.н. Друг пример е мисленето заедно на тези посоки: Мисъл във физическия свят е Воля в духовния свят. В моята Воля живеят Мислите на Боговете. В Мислите ми влиза моралната воля на света. Моралната воля на света е същата като мислите на Боговете.

4. Диалектическо мислене - да живееш само в мислите си. Причината за една мисъл/концепция възниква от друга. В това състояние нито сетивния свят, нито свръхсетивния свят са взети под внимание. Това ни помага да разберем това, което създаваме, за разлика от това, което е сега, или е било там преди. Ние се учим да различаваме себе си от света и от свръхсетивния свят. Правим това, когато медитираме на Кръста на розата например. Изграждаме нашата собствена картина в логична последователност. Наблюдаваме нашето собствено творение./


Тези четири начина на виждане на статуята отговарят на четирите вида мислене:

Чисто мислене /независимо/ - наблюдение/усещане
Противоположно мислене – преобръщане или отпечатване
Диалектическо мислене – пресъздаване или припомняне
Ретроспективно мислене – връщане и разтваряне

Защо трябваше да направим тези упражнения!
Защото когато Рудолф Щайнер дава митът за Новата Изис, той апелира към присъстващите за тяхната безпристрастност и отправи молба към тях да да бъдат свободни от предразсъдъци. Свободни от нашите симпатии и антипатии, което пълзи в нашите интелектуални мисли. Преди всичко той искаше митът да бъде представен пред душевното ни око в картини.
Намерението ми вчера беше да бъдем по-ангажирани в нашата воля, защото това е нашата воля, която би могла да раздвижи преживяването на истинската природа на Изис, която лежи скрита в Статуята. Статуята със своята външна природа стои пред нас като загадка, която е нужно да разплетем и решението се намира само в нашите собствени души. Надписът е пример за това, той казва: ”Аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Всеки смъртен трябва да повдигне воалът ми.” Р.Щайнер ни намеква, казвайки, че този надпис е написан, където статуята стои в „готовност”, защото готовността предполага едно действие, което предстои, може би сигнализирайки за промяна. Това означава, че ние трябва да погледнем към волевия елемент в себе си, ако искаме да се повдигне завесата /воалът/.
Преди това, обаче, трябва да погледнем и стария мит за Озирис-Изида, който Рудолф Щайнер ни представя в лекционния цикъл „Древни митове”.

Озирис и Изида бяха двойка богове, които първоначално бяха наблюдавани от жреците да работят от света на фиксираните звезди. Озирис беше Христос, видян от Орион, а Изис беше София, видяна от Сириус. По-късно жреците можеха да видят до планетарните сфери също Озирис слязъл до Слънцето, а Изис до Луната. По-късно жреците можеха да налюдават тези богове слезли в сферите на химическия етер, музиката на сферите, където Изис беше видяна като световната майка, духът на природата тук, свързана с всичко, което виждаме навън и чувстваме вътрешно за природата, докато Озирис беше имагинативният ясновидец на звездите, духовният свят горе.

Изис – богинята на природата
Озирис – богът на звездите

Когато имагинативното съзнание постепенно избледнява общата популация от човешки същества може да вижда само през външните сетива. Духовният свят става скрит от физическия свят и дори древните жреци разбират, че вдигането на този воал е възможно само от някой, който може да намери безсмъртен двойник или след смъртта, или по време на инициация в живота между раждане и смърт, в която е предизвикано състоянието на смърт.
Рудолф Щайнер ни казва, че тази трагична загуба на съзнание се изразява в мита за Озирис, в смъртта на Озирис. Озирис е убит от Тифон /Ариман/ и сложен в ковчег, който е отнесен далеч от Нил. Озирис е намерен отново от Изис във Финикия - Финикия бидейки земята на писмените знаци, които изразяват в тяхната субстанция абстрактната дума и написаното от Тифон. Тези език и писане заменят езика на звездната имагинация – жреческото съзнание за светлинните потоци, които пътуват от звезда към звезда, с геометричните модели в нощното небе.
Изис донася останките на Озирис обратно в Египет, но Тифон разкъсва Озирис на 14 парчета, които според Рудолф Щайнер е свързано с 14-те фази на Луната – от новолуние до пълнолуние, и също свързано с развитието на гръбначния и главния мозък при човека. От този момент Озирис става владетел на смъртта и само този, който „умре” може да го види. Изис ражда на Озирис син, който се нарича Хорус.

Следва...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни