ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 12:29 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Прошката
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 01, 2014 8:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Прошката


Изображение


„Ако всеки знаеше всичко за другите, би прощавал с лека ръка.“
Хафез, персийски поет от XIV век


За способността да простим


„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а са радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…”

В буквалния смисъл това е способността ни да надскочим завистта, злобата, користта, горделивостта, гнева, дребнавостта, злорадството, лъжата и егоизма за сметка на един живот, изпълнен с вяра, надежда, търпение, безкористност, доверие, доброта и човеколюбие. Това не значи да забравим себе си, напротив, това е начинът да се погледнем в собственото си огледало.

Често изпадаме в ситуации на конфликти, противоречия, неразбирателство… Те пораждат в нас чувствата на омраза, яд, раздразнение, ревност, болка, огорчение, ненавист, недоверие, безразличие, антипатия… С една дума в нас засяда огромно кълбо от негативизъм. Пътят към неговото разплитане често е бавен и мъчителен и невинаги можем да го извървим сами. Той включва осъзнаването, готовността да изразим и осмислим в думи, във външно изразени чувства и мисли този негативизъм. Тогава достигаме именно вътрешен душевен катарзис – пречистване. Отприщената, пенлива река постепенно се отича, влиза в коритото си и потича спокойно…

Да простим – не означава да преглътнем и да замълчим. Това е по-скоро осъзнаване на нашите и чужди грешки, тяхното спокойно и мъдро приемане. В такъв момент е нужно да се дистанцираме от дребното, незначителното, пошлото. Това ни дава възможност да погледнем на ситуацията от по-различна плоскост – със зрели и мъдри мисли, без да се страхуваме, че това ще ни отнеме нашата идентичност.

Подреждайки мозайката от чувствата и мисли, ще подредим отношенията си си хората. Хармонията в нашия вътрешен свят неминуемо ще се отрази в един външен позитивизъм, топлота, спокойствие и зрялост. Всеки сам трябва да достигне до това, сам да овладее себе си и да произнесе думите: „Аз искам да живея в хармония със себе си и с околните! Аз искам да простя!”

За окултното значение на прошката
по „Окултното значение на прошката“ – Сергей Прокофиев


За да може всяко човешко деяние, чувство или мисъл, рано или късно, като абсолютна необходимост да получи своето възмездие, в изпълнението и механизмите на този закон участват всичките девет Духовни пояснения. Ето какво казва в тази връзка д-р Рудолф Щайнер:

„Засега пред тази човешка карма е спусната една плътна завеса, едно було. Вгледаме ли се обаче зад тази завеса, ще видим как там тъкат и работят, и действат, и вършат Архаи, Архангели, Ангели, Господства, Сили, Власти, Серафими, Херувими, Престоли. Но се оказва, че на всички изброени Йерархии не им е безразлично дали единият човек прощава на другия, който се е провинил пред него или му е причинил зло. Ако той не прощава, някак си „принуждава“ Йерархиите да формират в бъдеще световна карма и зависимото от нея предстоящо развитие на света и човечеството в точно съответствие със закона за кармичната необходимост, който предизвиква, рано или късно, справедливо, пълно изравняване на всяка лоша постъпка. Безкрайно много духовни сили на всичките 9 Йерархии трябва да бъдат изразходвани в този случай за създаване на такива ситуации в земното развитие, които биха позволили да се осъществи това изравняване. Затова може да се каже, че всяко непрощаване спомага за засилване мрежата на желязната необходимост на кармата, обхващаща нашия Космос.“

Според съществуващите в Духовния свят закони след смъртта на човека Ангелът-хранител има за своя главна задача да приведе неговия живот след преминаване портата на смъртта в хармония или поне в някакво съзвучие с целия духовен Космос. Ако човешката душа в следсмъртното си пребиваване обаче се окаже обременена с прекалено голям товар от негативна карма и с всички сили се съпротивлява на откриването на собствената си вина, то тогава такава душа е застрашена от мъчителни вътрешни страдания, предизвикани от нейната постоянна дисхармония с Космоса.

Би могло да се каже и че чрез прошката ние един вид облекчаваме работата на нашия Ангел-хранител по отношение на собствената ни карма.

Самият акт на прощаването може да доведе човек до реално изживяване на Христос в собствената си душа. Това е истинското разбиране и призвание на християнството, съзнателно следване по пътя на Христос. Колкото до всеки отделен човек, способността да прощава и да приеме докрай собствената си съдба му носи като последствие, че след своята смърт минава през изключително лек период на пречистване. В Камалока, съзерцавайки в Хрониката на Акаша своя изтекъл земен живот, на мястото на всяка прошка, дадена от него на Земята, той вижда нещо като възникване на свободно пространство, което постепенно се запълва със субстанцията на Христос.

Може да се каже, че на мястото на всяка прошка, дадена от него през изминалия му живот, му се явява самият Христос. Тази лична среща с Бога чрез акта на опрощение на Земята може да доведе до това, че такъв човек след смъртта си, вече в Камалока, да стане Негов непосредствен посредник и служител, вестител на Неговата воля и милосърдие спрямо онези, на които този човек от все сърце е простил на Земята. Такава е духовната сила на истинската прошка, тя дава на душата на простителя след смъртта да носи в себе си Христовата Светлина.

Трябва да знаем, че във всяка истински дадена прошка вече се съдържа началото на поемането от единия човек на кармата на този, комуто е простено. Това позволява на простителя, след смъртта на двамата, да стане светлина и пътеводна звезда в мрачния хоризонт на този, който е простен. Затова човек, прощавайки на Земята, приема в своята душа импулса на Христос и след смъртта може да носи силите на Христовото Слънце в духовното пространство, обхванато от законите на кармата, където да помага и дейно да участва за тяхното постепенно преобразуване в благодат.

Така с всяка прошка човек превръща част от световното поле на кармата, обхващащо нашия Космос, в плътната мрежа на желязната необходимост, в ново поле за дейността на Христос като Господар на Кармата.
/допълнено от Л.Антонова/

В картината на посветения Рембранд „Завръщането на блудния син“, може да видите реалните Духовни същества, които извън изрисуваните физически образи населяват пространството, в което се извършва акта на искането и даването на прошката!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни