ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 4:04 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 11:33 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Попаднах на тези думи на Щайнер

"Още по-ясна ще стане силата на духовната наука, ако насочим поглед натам, където човек навлиза, когато премине през вратата на смъртта. Сега човек разбира това много трудно.
Той мисли: „Защо да се безпокоя какво ще бъде в духовния свят? Когато умра, аз все ще попадна в духовния свят; тогава ще видя и чуя какво има в него”. Тази удобна мисъл ще чуете във всевъзможни варианти: „Ах, защо ми е да се тревожа за духовния свят преди моята смърт! Нали след нея ще видя всичко. Нали с нищо няма да се промени моето отношение към духовния свят, дали се занимавам с него, или не”!

То това не е така. Човек, който мисли така ще се срещне с мъгляв и мрачен свят. Много малко ще може да разпознае от това, което ще намерите като описание на духовните светове в моята книга „Теософия”. Защото само това, което човек тук, във физическия свят, свързва своя дух и своята душа с духовния свят, - само това го прави способен да вижда там, подготвяйки себе си тук за това.

Духовният свят съществува, но способността да се вижда в него трябва да я завоювате тук, на земята, иначе ще сте слепи в духовния свят. Така че духовната наука – това е сила, която ви дава възможност за съзнателно влизане в духовния свят.

Ако Христос не беше се появил във физическия свят, човекът напълно би се потопил във физическия свят, не би могъл да навлезе в духовния свят. Но сега той се издига в духовния свят благодарение на Христос така, че го осъзнава, може да го вижда. Това зависи, дали той може да се съедини с това, което изпрати Христос, с Духа. Иначе той си остава безсъзнателен.

Човекът трябва да добие безсмъртие за себе си, защото безсмъртието, което остава несъзнателно, още не е безсмъртие.


…Можете да овладеете способността за виждане в духовния свят само във физическия свят. Нека запомнят това тези, които питат: „ Защо изобщо човекът е слязъл във физическия свят?”. Човекът е слязъл долу за това, за да стане тук виждащ в духовния свят. Той би останал сляп в духовния свят, ако не беше слязъл долу и не беше овладял тук самосъзнанието, с което той може да се върне в духовния свят, така че последният да лежи сега пред неговата душа, изпълнен със светлина.

…И така, духовната наука не е просто светоглед, а нещо без което човек в своята безсмъртна част не може да научи каквото и да било за безсмъртните светове. Духовната наука – това е реална сила, нещо, което се влива в душата като самата действителност. И когато вие седите тук и се занимавате с духовната наука, вие не само изучавате нещо, а враствате в него, за да станете такива, каквито не бихте станали без него. В това е разликата между духовната наука и другите светогледи. Всички други светогледи имат отношение към знанието, а духовната наука – към самото битие на човека.

ГА 107

Но...ако не успеем да станем виждащи в духовния свят?
Наистина ли ще попаднем в един мъгляв свят и нищо няма да можем разбираме в духовния свят?

Един вид земния ни живот е училище, което ни подготвя за живота в духовния свят?
Ами ако сме лоши ученици?

Всъщност добри ученици ли сме?
Рудолф Щайнер ни е дал пътя, медитациите, упражненията...Колко работят с тях?

Заслепени от блясъка на собственото си величие, колко знаем, колко сме вдъхновени, колко сме неповторими, как няма никой друг като нас, как нямаме нужда от никакви учители...забравили скромността, ...накъде сме тръгнали, до къде ще стигнем...провал ли ще е тази инкарнация...всъщност..на кого ли му пука...пълно безхаберие

Някой замисля ли се - какво ще се случи след това, след като преминем прага на смъртта? ...или сме точно като хората, които Щайнер е описал ....

Къде е разликата между тях и нас?

И аз ли разсъждавам като тях? - че като умра, тогава ще видя духовния свят?
С какво съм по-различна?
Следвам ли пътя даден от Щайнер? Имам ли волята да следвам указанията му?
Правя ли упражненията, които могат да ми помогнат да се подготвя за другия живот в духовния свят?
Колко сериозно се отнасям към това?
Какво чакам?
Няма кой да ме спаси, ако не се спася сама!
Няма кой, да свърши моята работа!
Не съм вечна, имам срок на земята, ще мога ли да използвам остатъка от времето пълноценно, или ще го пропилея?

((D

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 12:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Pepi написа:
Но...ако не успеем да станем виждащи в духовния свят?
Наистина ли ще попаднем в един мъгляв свят и нищо няма да можем разбираме в духовния свят?
Какво означава според теб "виждането в духовния свят", можеш ли да го опишеш простичко без традиционните цитати за "пътищата на окултното обучение", за трите стъпки на Имагинацията, Инспирацията, Интуицията?

Един вид земния ни живот е училище, което ни подготвя за живота в духовния свят?
Ами ако сме лоши ученици?

Всъщност добри ученици ли сме?
Рудолф Щайнер ни е дал пътя, медитациите, упражненията...Колко работят с тях?

Мислиш ли, че има "добри и лоши" ученици?

Заслепени от блясъка на собственото си величие, колко знаем, колко сме вдъхновени, колко сме неповторими, как няма никой друг като нас, как нямаме нужда от никакви учители...забравили скромността, ...накъде сме тръгнали, до къде ще стигнем...провал ли ще е тази инкарнация...всъщност..на кого ли му пука...пълно безхаберие

Вдъхновението е неповторимо чувство, и прекрасно, когато е съчетано със скромност!

С какво съм по-различна?
Всеки е неповторим и уникален, повярвай ми! Друг е въпросът за честната откритост и самокритичност.

Следвам ли пътя даден от Щайнер? Имам ли волята да следвам указанията му?
Правя ли упражненията, които могат да ми помогнат да се подготвя за другия живот в духовния свят?
Дали само следването на указанията на Щайнер, упражненията, т.е. засилената вътрешна работа са достатъчни? Дали човек по този начин не достига вътрешно зреене на духовните плодове, без да намери начин да ги дарява на другите?!

Колко сериозно се отнасям към това?
Чувството за хумор е много важно в духовната работа, изключително важно!


За пореден път се изненадвам от смелостта ти, Пепи, да отвориш такава тема! Позволих си някои неща, които будят размисли и в мен, да ги допълня към твоите въпроси... Мисля, че твоята съвест и нашата съвест са част от един голям процес на съвестта и отговорността... ако изобщо има осъзнатост по този въпрос...

Ето какво казва В. Емиховен във Въведение към "Основополагащият камък":

Основополагащата Медитация и създаването на Единното Антропософско Общество могат да бъдат разглеждани и изживявани като една голяма Мистерия, в чиято дълбочина човечеството ще проникне едва в далечното бъдеще. „На Единното Антропософско Общество трябваше да се придаде такава форма, от каквато то се нуждаеше заради запазването на самото Антропософско Движение": ето с какви думи Рудолф Щайнер определи своята тогавашна задача. Няколко месеца по-късно в Арнхайм*2 той подробно се спря върху „същинското основаване" на Единното Антропософско Общество.
Събитията, свързани с Коледното Събрание от 1923 никога не биха могли да бъдат правилно оценени, ако в тях виждаме само такива факти, които са от значение единствено за членовете на Обществото. Защото смисълът на тази Мистерия, смисълът на Основополагащата Медитация е много по-дълбок. В следващото изложение ние ще се опитаме да проникнем поне отчасти в тайните на Коледното Събрание.
Някои от тях ще бъдат само загатнати, но същественото изобщо не може да бъде предадено в окончателна езикова форма, понеже то е в процес на развитие, което ще се разгърне напълно едва през следващите епохи. И все пак нека да насочим нашия поглед към бъдещето.
Създаването на Единното Антропософско Общество през 1923 не бива да застава пред нашите очи като някакво изолирано събитие; то представлява едно грандиозно действие, което се намира в непосредствена връзка с редица други събития. Тук на първо място следва да посочим Основополагащия Камък при изграждането на Първия Гьотеанум*3, поставен в земята под Дорнахския хълм на 20 Септември 1913, както и пожара през нощта на 31 Декември 1922, довел до пълното унищожаване на все още недовършения Гьотеанум. Една година по-късно последва основаването на Единното Антропософско Общество и на Свободната Школа за Духовна Наука*4. Девет месеца по-късно Рудолф Щайнер се разболя и на 30 Март 1925 той напусна физическия свят.
Ако се опитаме да свържем поредицата от събития, разиграли се в продължение на тези 12 години - като отчитаме и факта, че съвременното човечество вече изживява срещата си с Пазача на Прага - бихме могли да допуснем, че в случая сме изправени пред една група хора, която се подготвя за своята висша общо човешка мисия чрез един особен вид посвещение. Това посвещение минава през описаните етапи и се характеризира главно с обстоятелството, че обхваща все по-големи групи от хора, на които то гледа като на една общност, възникнала в средите на Духа. Естествено, за някои от антропософите, това посвещение беше вече подготвено от доста години. И всъщност цялото жизнено дело на Рудолф Щайнер, започващо от 80-те години на 19 век, беше посветено тъкмо на тази основна задача.*5
Пред нас поникна зародишният кълн на едно съвременно посвещение, през което може да мине всеки определен човек, обаче съществената особеност на това посвещение е, че колкото повече отделният човек опознава себе си, толкова по-силно той изживява себе си като част от цялото човечество. Азът*6 на индивида трябва да бъде подготвен, за да се превърне в носител на общочовешкия Аз или Аза на цялото човечество. В този смисъл, човекът се превръща в човечество; а като цяло, човечеството живее във всеки отделен индивид.

ОСНОВОПОЛАГАЩИЯТ КАМЪК 1923
Има достатъчно писмени източници, от които е видно, че Основополагащият Камък, поставен в земята преди изграждането на Първия Гьотеанум, или „Дома на Йоан", както са го наричали тогава, представлява връхната точка на един процес, изцяло съобразен с основните физически и духовни закономерности на Космоса.
Обръщайки се последователно на четирите мирови посоки: Изток, Запад, Север, Юг, Рудолф Щайнер при зова висшите Йерархии*7 като истински защитници и предводители на това, което той предприе в Дорнах. Както е известно, Основополагащият Камък представляваше един двоен пентагон-додекаедър, замислен като „символ на човешката душа". „В своята двойна дванадесетократност", така казваше Рудолф Щайнер, „за нас той е символ на Микрокосмоса, на устремената към Макрокосмоса човешка душа". А по-късно той още два пъти обърна внимание на това, че този Камък „е формиран според мировите образи на човешката душа", че е „формиран като камък на човека, устремено-търсещ в Духа, устремено-чувствуващ в Мировата душа, и пробуждащ се в Мировия Аз".
И така, напълно ясно е, че съществува тясна връзка между този Основополагащ Камък и бъдещия Гьотеанум; напълно ясно е, че в строежа на Гьотеанума са включени същите мирови сили, които изграждат човешките души. В кратката реч, която Рудолф Щайнер държи тогава, през Септември 1913, прозвучава една огромна отговорност пред цялото бъдеще на нашата планета. Бъдещият Гьотеанум, който трябваше да бъде построен в Дорнах, беше наречен „отличителен белег" на духовния живот, характерен за новото време. И този духовен живот беше определен като една велика мисия, която човечеството трябваше да свърши на нашата Земя. Защото силите на Мрака*8 стават все по-могъщи; те опустошават душите на днешните хора и предстоящата духовна битка ще се води именно срещу тях.
Едва ли е възможно да бъде резюмирана тази реч на Рудолф Щайнер. Обаче неговите величествени и сурови думи трябва да бъдат специално проучени. Тук само ще загатнем, че през Септември 1913 за пръв път прозвуча част от съдържанието на Петото Евангелие*9, което всъщност представлява „най-древното Евангелие", оповестено от Запада, понеже „макрокосмическото Евангелие е само едно ехо от Евангелието на Изтока".
Както някога четирите Евангелия дойдоха от Изтока и завладяха Запада, така и сега „Евангелието на познанието" поема своя път от Запада. И това, което прозвуча най-напред от Петото Евангелие беше макрокосмическата молитва „Отче наш", онази „макрокосмическа мирова молитва, която е свързана с Луната и Юпитер така, както четирите Евангелия са свързани със Земята".

„Аум, Амен!
Властвуват злините
Свидетелствуват за разпадането на Аза
Стореният от други грях на себелюбие
Изживян в насъщния хляб
В който не властвува волята на Небето
Тъй като човекът се раздели
с Вашето царство И забрави Вашите имена Вие, Отци на Небето"


Всеки, който съумее да медитира правилно върху тази макрокосмическа молитва Отче наш, ще усети съвсем ясно цялата болка на инкарнацията, цялата болка, съпътствуваща човечеството след Лемурийската епоха *10. Благодарение на тази болка Христос можа да даде на учениците си спасителната молитва Отче наш, каквато я познаваме от текстовете на Новия Завет. А Рудолф Щайнер успя да постигне своите намерения и да приближи човечеството до същинската Христова Мистерия само поради това, че той свърза своите познавателни способности с онези божествени сили, които вече бяха проникнали дълбоко в недрата на Земята. Така той оповести началото на една епоха, която изисква от всеки човек да разгърне своите собствени познавателни способности.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 1:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Цитат:
Какво означава според теб "виждането в духовния свят", можеш ли да го опишеш простичко без традиционните цитати за "пътищата на окултното обучение", за трите стъпки на Имагинацията, Инспирацията, Интуицията?

На самият Щайнер му е било трудно да опише случващото се в духовния свят по такъв начин, че да е разбираемо за нас и е създал терминологията, която познаваме в Антропософията. Надявам се, че не искаш от мен да бъда по-велика от Щайнер и да описвам процеси, които самата аз не съм наблюдавала с различни думи от неговите.
От думите на Щайнер съм си изградила ( и това не е точната дума, защото не съм го правила нарочно и с усилие, а просто се случва) представи за този духовен свят, но това е съвсем различно от "виждането". Представям си процесите, които се разиграват в духовния свят, като един жив и реален сън, в който присъствам съвсем съзнателно.


Цитат:
Мислиш ли, че има "добри и лоши" ученици?

Да, определено смятам, че има добри и лоши ученици, успели да се справят със задачите си в този живот и не успели да го направят, не поради обективни причини, а поради мързел и безотговорност, оправдаващи се точно с думите - „Защо да се безпокоя какво ще бъде в духовния свят? Когато умра, аз все ще попадна в духовния свят; тогава ще видя и чуя какво има в него”.

Цитат:
Вдъхновението е неповторимо чувство, и прекрасно, когато е съчетано със скромност!

Съгласна съм.

Цитат:
Цитат:
С какво съм по-различна?

Всеки е неповторим и уникален, повярвай ми! Друг е въпросът за честната откритост и самокритичност.

Имах предвид, че ако не следвам указанията на Щайнер за духовно развитие, по нищо не се различавам ( колкото и да съм неповторима и уникална) от онези, за които говори в по-горния цитат.

Цитат:
Дали само следването на указанията на Щайнер, упражненията, т.е. засилената вътрешна работа са достатъчни? Дали човек по този начин не достига вътрешно зреене на духовните плодове, без да намери начин да ги дарява на другите?!

Не можеш да дариш нещо, което не притежаваш. Първо трябва да се постигне за себе си, колкото и егоистично да звучи, и чак тогава може да се дава, защото иначе само е заблуда, че даваме нещо, а всъщност нямаме какво да дадем - изпадаме в самоизмама.

Цитат:
Чувството за хумор е много важно в духовната работа, изключително важно!

Да, когато човек започне да се взема твърде на сериозно, нещата вървят на зле.
Самоиронията е велико нещо.


((D

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 7:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Pepi написа:
Цитат:
Какво означава според теб "виждането в духовния свят", можеш ли да го опишеш простичко без традиционните цитати за "пътищата на окултното обучение", за трите стъпки на Имагинацията, Инспирацията, Интуицията?

На самият Щайнер му е било трудно да опише случващото се в духовния свят по такъв начин, че да е разбираемо за нас и е създал терминологията, която познаваме в Антропософията. Надявам се, че не искаш от мен да бъда по-велика от Щайнер и да описвам процеси, които самата аз не съм наблюдавала с различни думи от неговите.
От думите на Щайнер съм си изградила ( и това не е точната дума, защото не съм го правила нарочно и с усилие, а просто се случва) представи за този духовен свят, но това е съвсем различно от "виждането". Представям си процесите, които се разиграват в духовния свят, като един жив и реален сън, в който присъствам съвсем съзнателно.


Според мен има няколко вида "виждане", Пепи. Има хора, които "виждат" по един атавистичен начин, от провокирано по някакъв начин ясновидство. При тези хора духовните занимания го пробуждат. Само че е важно какви са точно тези духовни занимания - дали са медитации от източен тип, дали са православни молитви и занимания, изобщо това е важен момент - какъв инструментариум използва човек, че да събуди това в себе си. Напоследък се замислям над тези неща и мога да отлича няколко типа "виждане", което се споделя в Антропософията:
- има хора, чието мислене наистина се изчиства от субективизъм, придобива яснота и всъщност самото "виждане" се качва нагоре и е над главата им като енергия /малко особено обяснявам, ама е така/. Т.е това е един "мисловен" тип ясновиждане. При тях обаче това изтегляне нагоре и неразвитие на средната област донася известно втвърдяване там, което може да има различни прояви. Според мен тези хора имат невероятна бързина на връзки между факти, събития, знания, и получават все едно като идеен импулс, просветление в нещо...
- другият тип хора, които познавам са по-скоро свързани с типа обективизъм в душата, те са разтворени в света и едновременно с това попиващи света в средната си област - това аз наричам да имаш око в сърцето си или сърцето да се е превърнало в едно духовно око. Тук опасността е все пак от нахлуването на известен субективизъм - границите са твърде крехки.
Това са си мои наблюдения, разбира се, и са доста ирационални. Не ангажирам никой с тях.
Щайнер като говори за работа на ангела в нашето астрално тяло казва, че мисленето е мостът ни към живота в Духа. И това е много важно да се разбере... Той не казва: мисленето е живота в Духа, нали. Да се разграничат двете неща е нужно - мисленето е инструмента, но самият живот в Духа е нещо много различно. За да достигнеш до него е нужно да минеш по моста, да минеш по него, а не да останеш на него и да смяташ, че вече живееш в Духа. Антропософите /някои/ ги правят тъждествени тези неща - инструмент и резултат. А това не е така.


Цитат:
Мислиш ли, че има "добри и лоши" ученици?

Да, определено смятам, че има добри и лоши ученици, успели да се справят със задачите си в този живот и не успели да го направят, не поради обективни причини, а поради мързел и безотговорност, оправдаващи се точно с думите - „Защо да се безпокоя какво ще бъде в духовния свят? Когато умра, аз все ще попадна в духовния свят; тогава ще видя и чуя какво има в него”.

Да ти кажа тук смятам, че си права, обаче не можеш да изкараш едно прасе от кочината, ако на него му е гот там, нали... Ако ще и в златна баня да искаш да го премениш, то няма да е щастливо, щото си е избрало точно това... Няма лошо, то си е избрало да бъде прасе. Въпреки че дори и кочината му може да е нагласена по "антропософски"... Тези хора-прасета, обикновено са в антропософията не от дълбок интерес, а защото е модерно и това ги издига в собствените им очи, търсят си среда някаква, приятелства...и така времето им минава... Ама за тука в БГ не познавам чак такива хора... Тука сме си скромни, спящи, мъркащи... `9l~

Цитат:
Цитат:
С какво съм по-различна?

Всеки е неповторим и уникален, повярвай ми! Друг е въпросът за честната откритост и самокритичност.

Имах предвид, че ако не следвам указанията на Щайнер за духовно развитие, по нищо не се различавам ( колкото и да съм неповторима и уникална) от онези, за които говори в по-горния цитат.

Те указанията са си указания, но преживяванията след тях са важни... Важно е указанията да водят и да импулсират преживявания, за да има вътрешно развитие и раздвижване.

Цитат:
Дали само следването на указанията на Щайнер, упражненията, т.е. засилената вътрешна работа са достатъчни? Дали човек по този начин не достига вътрешно зреене на духовните плодове, без да намери начин да ги дарява на другите?!

Не можеш да дариш нещо, което не притежаваш. Първо трябва да се постигне за себе си, колкото и егоистично да звучи, и чак тогава може да се дава, защото иначе само е заблуда, че даваме нещо, а всъщност нямаме какво да дадем - изпадаме в самоизмама.

Мисля, че другият начин е човек да постига не за себе си, а в себе си... Защото ако постигаме за себе си като цел - дай сега да се развивам, да следвам указанията, да правя упражненията, дори и с най-чисто и окрилено от духовната наука сърце, идва като насилие над самите нас от самите нас... Дано ме разбереш правилно. Винаги съм оставяла нещата да се случват спонтанно, да отворя книгата и да намеря мястото "случайно", да срещна човека "случайно", да получа някой житейски шамар "случайно"... Винаги съм вярвала, че към мен идва точно онова, от което имам нужда в момента и като житейски урок, и за което съм готова... То ме е водило да търся Щайнер, но не за себе си, а поради себе си..., а не Щайнер да "издевателства" над мен `9l~ , само защото е нужно да го следвам. Той е истински учител всъщност, ненатрапващ се никога никому..., само е искал да го разбират, а не да го следват сляпо. Щайнер и цялото антропософско знание за мен са символ на свобода и истинска възможност за вътрешно развитие. Само тогава може да има живи плодове, като няма сляпо следване, а живо разбиране.

Цитат:
Чувството за хумор е много важно в духовната работа, изключително важно!

Да, когато човек започне да се взема твърде на сериозно, нещата вървят на зле.
Самоиронията е велико нещо.


В най-"духовните" си висини е добре да го имаме това чувство за хумор, мисля! `9l~

((D

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 8:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Относно ясно виждането в духовните светове имам предвид това, за което говори Щайнер, понеже става въпрос за Антропософия.
И няма начин човек да не разбере, че е постигнал това виждане, защото то ще е осъзнато виждане в духовния свят – всичко останало са само думи, много може да се изговори по въпроса….а за одухотворяване на мисленето, което за повечето е абстракция какво да кажа...

И в този процес на развитие човек е сам, никой друг не е отговорен за действията му или за не действията му. Всеки носи отговорност и търпи последствията за това което прави, за което е имал възможност да направи и не го е направил. Така че другите какво правят – си е тяхна отговорност, не че не ме интересува, не, но мога да променя само себе си, не и другите.

А колкото до указанията дадени от Щайнер – то е като в математиката. Както в математиката има теореми и формули, и за да се реши една задача, тези теореми и формули не само трябва да се знаят, но също и да се прилагат правилно. Защото не е достатъчно само да се знае че Изображение, но също трябва да се знае къде и за какво може да се използва тази формула.
И когато си започнал да изучаваш математика, не се чувстваш насилствено принуден, затова че трябва да учиш тези формули, напротив, с всяка една решена задача се чувстваш удовлетворен и продължаваш с ентусиазъм към следващото предизвикателство.

Същото е и при изучаването на духовната наука – никой никого за нищо не насилва. И когато съм решила да изучавам духовната наука, никой не ме е принуждавал към това, доброволно и с ясно съзнание съм започнала, макар и да не знаех какви простори ще се отворят пред мен и от там не съм мислила дали ще мога да се справя. Но сега е различно. Аз не чувствам принуда, за мен е предизвикателство дали ще мога да се справя. Който се чувства принуждаван, да не медитира, да не го прави, то за това са и различните степени. Има си хора за всичко.
Точно, затова Щайнер оставя човекът сам да избира пътя си, да, не се натрапва, не изисква, само дава указания, а от там насетне – всеки да си носи кръста.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 9:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Понеже Пепи гледам много те мъчат тези въпроси, ето и от мен няколко кратки коментара.

Но...ако не успеем да станем виждащи в духовния свят? Наистина ли ще попаднем в един мъгляв свят и нищо няма да можем разбираме в духовния свят? - Аз никога не съм си задавал подобен въпрос. Но мисля, че е хубаво, че теб те мъчи! Защото досега никой не успява в това, което имаш предвид, което би трябвало да предизвика въпроси! Именно на тях съм се заел да отговарям напоследък - да покажа причините за "неуспеха". И според мен само ако те бъдат изяснени, ще има напредък. Иначе нещата ще продължат да се бутат така - полузаспали - вечно! Не ми харесва множественото число, което употребяваш! От името на цялото човечество ли се изразяваш и ако е така - как така?

Ами ако сме лоши ученици? Хубаво, ама ясно трябва да формулираш какво означава "добри" ученици!!! Първо тази дума ученик не ми харесва и второ само следването на указанията на Р.Щ. не е гаранция за някакво "добро ученичество". Ами кой е казал, че тези указания са ВСЬО и ВСЯ ? Те са все пак общи и съвсем препоръчителни....

Всъщност добри ученици ли сме?
Рудолф Щайнер ни е дал пътя, медитациите, упражненията...Колко работят с тях?
Как така колко работят с тях? Точна бройка ли изискваш? И как така......я изискваш? ........ Права си дотолкова, доколкото да си зададеш въпроса (и в този смисъл намирам за ценно намекнатото от тебе!) аджеба след повече от 100 години антропософия, защо няма резултати такива, каквито Щайнер е очаквал? Мммда!...... Не трябваше ли да има резултати? Ами май трябваше. Но конкретно да се търсят причните в хората мисля е некоректно. Отделните хора нямат вина. Проблемът е в съвсем друга посока и мисля напоследък малко я изяснявам. Едно е да стремиш към духовния свят и да си достоен за него.............но съвсем друго е някой да ти отвори врата от другата страна. Този Някой не беше ли гълъбът на Венера? Не стоеше ли тя, Ищар, на единият от входовете за духовния свят в предхристиянско време. Днес май е пак тя!? Макар да го е заприщила по различен начин. Така че причините са комплексни, а не някакви ограничени.............с които аз ограниченият да мога да се занимая. Все пак допускам това-онова.... `sw`1`

Заслепени от блясъка на собственото си величие, колко знаем, колко сме вдъхновени, колко сме неповторими, как няма никой друг като нас, как нямаме нужда от никакви учители...забравили скромността, ...накъде сме тръгнали, до къде ще стигнем...провал ли ще е тази инкарнация...всъщност..на кого ли му пука...пълно безхаберие Кои сте тези вие които сте заслепени от "блясъка на собственото си величие, колко знаем, колко сме вдъхновени, колко сме неповторими, как няма никой друг като нас, как нямаме нужда от никакви учители...забравили скромността..........." Имам чувството, че визираш тука един и го осъждаш сякаш си нещо по-високопоставено от него. А дано! А дай ти Боже.....

Аз НЕ медитирам, например. А Щайнер е препоръчвал на много, много места по дадени теми, които е развивал само донякъде, да бъдат продължени и задълбочени чрез медитация. Ето обаче че и без медитация това може да стане! Значи какво излиза - че методите на Щайнер не са единствено меродавни днес.
Поздрави


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 09, 2013 10:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Pepi написа:
А колкото до указанията дадени от Щайнер – то е като в математиката. Както в математиката има теореми и формули, и за да се реши една задача, тези теореми и формули не само трябва да се знаят, но също и да се прилагат правилно. Защото не е достатъчно само да се знае че Изображение, но също трябва да се знае къде и за какво може да се използва тази формула.
И когато си започнал да изучаваш математика, не се чувстваш насилствено принуден, затова че трябва да учиш тези формули, напротив, с всяка една решена задача се чувстваш удовлетворен и продължаваш с ентусиазъм към следващото предизвикателство.


Пепи, много ми е трудно изобщо да сравнявам духовната наука с математиката. Едно е, че години наред повтарям класовете, непрекъснато подпомагайки ту единия си син, ту другия, но само мисълта за математика, за формули изобщо не ражда в мен ентусиазъм... Математиката и моето недолюбване към нея си ми е карма в тоя живот - въпреки че съм перфектна и в алгебра и в геометрия... Така че направо настръхнах при това сравнение с духовната наука. `sw`1` Никак не си представям Щайнер във формули, върху които да медитирам...

Мисля, че този разговор върху темата за мен е много полезен, защото и мен ме кара да чопля в себе си. Аз също не медитирам системно. Всъщност и изобщо не мога да си го представя да го правя "по часовник". Има определени моменти, в които чувствам нужда да го правя обаче. По Коледа това се случи. Случва се и в други моменти и ситуации. Но аз чакам моят вътрешен сигнал за това, моята нужда и моята потребност. Първата стъпка в окултното обучение преди Имагинацията е системно да се занимаваме с трудовете на Щайнер, да има ритмичност в това. Да, това го правя според това какво ми е нужно от лекциите му, а не да си поставям срокове и брой прочетени книги.
Също смятам, че изобщо не се дооценява всекидневната работа с Календара на душата - също вид медитативна работа. И също така основна вътрешна и раздвижваща дейност е заниманието с изкуство, съвместно с медитативни стихове на Щайнер. Това са моите подхранващи ме моменти.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 31, 2013 9:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Процесът на посвещението може да бъде накратко охарактеризиран и това, което ще каже сега, се отнася както за посвещението преди идването на Христа, така и за това след неговото идване, само заключението е изменено. Посвещението не е нищо друго освен това, човекът да добие способността да развие зрителни органи в своите по-висши тела. Днес човекът вижда през нощта тъмнината, около него е тъмно. Това иде от там, че човекът няма в своето астрално тяло никакви възприемателни органи. Както очите и ушите са се развили като възприемателни органи за физическия свят, също така от по-висшите членове на човешкото същество трябва да бъдат развити свръхсетивните органи и да бъдат съединени с тези членове. Това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация... Тези упражнения имат напълно определена цел.

Когато през време на дневния живот човекът оставя впечатленията на сетивата да действуват върху него, тези впечатления са все пак такива, че те донасят плодове за обикновения живот на физическото поле. Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека и след това те се пренесени в Аза. Обаче тези упражнения не са от такова естество, че човекът да бъде в състояние да ги задържи, когато през нощта излиза със своето астрално тяло и със своя Аз от физическото тяло. Това, което човек получава по този начин от физическото поле, не прониква така силно в него, че той да може да го запази като едно трайно впечатление. Обаче когато човек прави упражненията за медитация и концентрация, тези упражнения са така устроени въз основа на опитността в течение на хилядолетия, че астралното тяло не ги изгубва, а ги запазва, когато през нощта излиза от физическото тяло. Тогава благодарение на това астралното тяло получава пластични впечатления, които го подреждат и формират, както са били подредени физическите органи. Така се работи върху астралното тяло в течение на определено време. Чрез това свръхсетивните зрителни органи се отпечатват в астралното тяло.

Но въпреки това човекът не би могъл още дълго време да употребява своите зрителни органи, когато те са били изработени само в астралното тяло. Трябва да стане нещо повече, за да може астралното тяло, когато то се връща отново в етерното тяло като печат в червен восък онова, което се е образувало в него. Едва когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, тогава настъпва озарението, което прави възможно човек да вижда духовния свят, както днес вижда физическия свят. Тук започваме да разбираме онова, което сме получили като един Импулс чрез идването на Христа на Земята.

... Ние знаем, че в течение на развитието на Земята са били отделени различни животински форми. Що е въобще една животинска форма? Това е една форма, която е изостанала в своето развитие, докато човекът е вървял по-нататък в развитието. Ние виждаме в тях изостанали в развитието си степен от развитието на човечеството, доколкото тези степени са станали физическо. В духовното е станало нещо съвършено различно. Това, което в човекът е духовно, няма нищо общо с физическите прадеди. Само физическото има нещо общо с тях. Обаче човекът не произхожда от животните, а животинските форми са изостанали в тяхното развитие на стари степени. Животните са преминали в упадък предишни човешки физически форми. Не само физическите форми са изостанали в тяхното развитие, а също и заложбите за етерната и астралната форма... Съществува един закон на духовния свят, че онова, което изостава на духовната или душевната степен, все повече преминава в упадък.

... Не е толкова много важно, последователят на Духовната Наука само да знае нещата и да изучава наизуст духовнонаучните понятия. Не е важно само това. А важното е, ученията и възгледите върху висшите светове да станат плодотворни в човека, важното е истинските учения на Духовната Наука да бъдат внесени във всичко, във всекидневния живот.

Важното не е да проповядваме за всеобщата братска любов. Най-добре е да се говори колкото е възможно по-малко за нея. С една такава фраза е също така, както бихме казали на една печка: "Мила печке, твоята задача е да отопляваш стаята. Изпълни твоята задача". Така е с ученията, които се дават с такава фраза. Касае се за средствата. Печката остава студена, когато само и казвам, че трябва да дава топлина. Тя започва да дава топлина, когато в нея се сложи отоплителен материал. Човекът също остава студен, когато само бива увещаван. Но кое е отоплителният материал за модерния човек? Отделните факти на духовните учения са отоплителният материал за човека. Не трябва да се подаваме на удобство и да оставаме само при "общото братство". На хората трябва да се даде отоплителен материал. Тогава братството ще се получи от само себе си. Както растенията обръщат своите цветове към Слънцето, така всички ние трябва да насочим нашия поглед към Слънцето на духовния живот.

Важното е, не само да приемем като теоретически учения такива неща, в които вникваме с нашия поглед, а те да станат сила в нашите души. Те могат да дадат за всеки човек, при всяко положение в практическия живот импулси за това, което той трябва да върши. Хората, които днес гледат надолу с определена подигравка на Духовната Наука, се чувствуват издигнати високо над "фантастичните учения" на тази Духовна Наука. Те намират в нея "недоказуеми твърдения" и казват, че трябва да се придържаме към фактите. Ако последователят на Духовната Наука не би станал силен, а малодушен чрез живота в тази наука, лесно би могло да се случи той да бъде объркан в неговата сигурност и енергия, когато вижда, как именно онези, които би трябвало да разбират Духовната Наука, как те именно абсолютно не я разбират.

Нашето време гледа така лесно отгоре на това, което египтяните наричаха свои богове. "Абстракция лишена от същност", казват днешните хора, Обаче модерният човек е много по-суеверен. Той почита съвършено други богове, които са авторитет за него. Понеже не пада на колене пред тях, той не забелязва, какво суеверие проявява.
Обични приятели, винаги когато ще бъдем отново пак така заедно, трябва постоянно да си спомняме, че, когато се разделяме, ние не само трябва да вземем със себе си определен брой истини, а трябва да вземем със себе си едно общо впечатление, едно чувствено впечатление, което най-правилно приема формата, която последователят на Духовната Наука познава като волев импулс: че иска да внесе духовната наука в живота и не иска да бъде заблуден в неговата сигурност от нищо.

Нека поставим пред душата си един образ. Ние така често чуваме да се казва: "Ах, тези търсители на духа! Те сядат заедно в тяхната ложа, разглеждат там всякакви фантастични неща. Човек, който стои на висотата на днешното време, не може да се занимава с подобни неща". Последователите на Духовната Наука изглеждат днес понякога като една класа от презрени хора, изглеждат като необразовани и неучени. Трябва ли това да ни направи малодушни? Не! Ние искаме да поставим пред душата си един образ и да събудим чувствата, които са свързани с него. Спомняме си за нещо подобно в миналите времена; спомняме си, как в древен Рим стана нещо напълно подобно. Ние виждаме, как първото Християнство се разпространи в Рим в една напълно презряна класа от хора. Днес с оправдано удивление гледаме Колизеума, който императорският Рим издигна. Ние можем обаче да насочим поглед също върху хората, които тогава считаха, че стоят на върха на времето, как те седяха в цирковете и гледаха, как християните бяха изгаряни на арената и как запалваха тамян, за да не чувствуват миризмата на изгорените тела.

А сега нека насочим погледа върху редицата на презрените. Те живееха в катакомбите, в подземните галерии. Там трябваше да се промъква и крие току-що разпространяващото се Християнство. Там в подземията първите християни издигаха олтари върху гробовете на техните мъртви. Там имаха те техните чудни знаци, техните светилища. Нас ни обхваща едно странно настроение, когато днес минаваме през катакомбите, през подземията, презрения Рим. Християните знаеха, какво им предстоеше. Презряно беше това, което беше първият зародиш на Христовия Импулс, затворено на Земята в подземните катакомби. Но какво остана от императорския Рим? Той изчезна от лицето на Земята. Обаче това, което тогава живееше в катакомбите, бе издигнато.

Нека днес тези, които искат да станат носители на духовния светоглед, нека те добият сигурността на първите християни. Нека представителите на Духовната Наука живеят презрени от съвременната ученост, обаче нека знаят, че те работят именно за това, което ще се разцъфти и ще преуспее в бъдеще. Нека се научат да понасят всичко, което днес им е противно. Човек може да чувствува това също със скромност, но и със сигурност, без възгордяване, може да го чувствува силно против неразбиранията на нашето време.
Нека се стараем да запазим с такива чувства това, което застава пред нашите души при настоящия цикъл от сказки. Нека излизайки от тук да го вземем с нас като сила и да действуваме по-нататък братски помежду си!"

14.09.1908 год.
Лайпциг

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни