ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 3:31 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2012 11:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
НОВОРОДЕНОТО ДЕТЕ
ЕТАПИТЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО до смяната на млечните зъби

из „Развитието на детето”, Хуземан Волф - антропософски автор, нередактиран превод


ПЪРВАТА ЕПОХА В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО /ОТ РАЖДАНЕТО ДО СМЯНАТА НА ЗЪБИТЕ


Който наблюдава растежа на едно дете с непредубеден поглед, ще дойде до познанието, че явленията, които се наблюдават, са израз на едно двустранно силово съотношение. Едната група от сили, чийто резултат е тялото на новороденото дете в неговата субстанция, здравословно състояние и сила, е резултат на наследствеността, т.е. на присъстващите в телесността на предците налични сили. В тях виждаме, как миналото се проявява в настоящето.

Една друга система от сили, която се противопоставя на горепосочената, се обособява пред внимателното наблюдение, когато се вземат предвид промeните, които се извършват с детето в течение на времето - така да се каже, когато се сравни случилото се след една, след две години и т.н. Тогава се вижда, че с него са се случили огромни промени. Безпомощното, безцелно махащо с ръчички и крачка кърмаче, в течение на една-две години е станало добре оформено, изправено, ходещо целенасочено, виждащо същество, което вече влиза във взаимоотношения с външния свят. След известно време детето започва да говори и да се разкрива като мислещо, чувствуващо и искащо същество, което успява да изрази цялата своя телесна и душевно-духовна същност в самоопределението „Аз“ - един акт на невероятно висока философска абстракция и същевременно конкретно духовно-телесно изживяване. В тази възраст обаче, детето още не може да проникне в своята „Азова природа“.

Непредубеденият наблюдател ще познае тази промяна като резултат нa проявяващите се в течение на времето духовно-душевни сили, които в края на краищата се разкриват като „Аз“ и които застават с различна динамика срещу силите, наследени с телесността чрез родителите. Различното се състои в лежащата в тези индивидуални сили тенденция, да се преобрази плътта, която се владее от наследените вещества и сили и постепенно да се оформи, като оръдие и израз на „Аза“ - на индивидуалността. Много години - в действителност не целият живот е необходим, се осъществява целта на това преобразяване чрез несъзнателни (по време на детството) и съзнателни усилия, а също така и чрез някои болести!
Който не иска да вижда случайности в заболяванията, които срещат човека (защото всъщност тук е налице едно искане), той много повече ще познае в тях процеси, чрез които индивидуалността все повече и по вече се изтръгва от въздействията на наследствените сили.

Това всъщност е новото в една духовно-научно ориентирана медицина, която опознава не само индивидуалността като духовно-душевна действителност, но и се учи да прозре болестите в целесъобразна взаимовръзка с процеса на индивидуализирането на детето. Това е особено важно по отношение на детските болести.

По отношение на новороденото, всичко това лежи още в бъдещето и в течение на времето ще се манифестира в телесността. Би могло да се каже, че в организма на новороденото действа не само миналото, а върху него въздейства също и бъдещето, което постепенно се превръща в настояще. И то не бъдещето общо взето, а съвсем индивидуалното бъдеще, което всеки човек носи със себе си в своето свръхсетивно същество. Човекът е обословен от своето собствено минало (предишни земни съществувания).

------------------------------
ВИДИМИ ПРОМЕНИ ПРИ РАЗВИТИЕТО

Растежът не се състои само в уголемяване, а същевременно в едно бавно напредващо минерализиране и формообразуване. Това не засяга всички органи в еднаква степен, а през определено време отделни органи повече, други по-малко, се развиват по-активно. Дори самото наблюдение на външната фигура ни дава съществена представа относно процесите на изграждането. В потока на времето то протича ритмично, на „жизнени епохи”.

Ембрионалният организъм се развива от кръглата форма на яйцеклетката. Може да се каже, че до смяната на зъбите се виждат въздействията на кръглата форма, които отслабват в течение на времето. Втората характеристика на ембриона е относително преобладаване на големината на главата. Във втория ембрионален месец главата достига половината от размера на дължината на тялото, а крайниците изглеждат като второстепенни придатъци на тялото. Протичащата промяна на пропорциите до момента на раждането е най-засилена през ембрионалния период. Главата на новороденото заема една четвърт от цялата дължина и все още запазва кръглата си форма.
В по-късна възраст тя заема само една осма от дължината на човешката фигура. Самата глава изменя кръглата си форма чрез удължаване на лицевата част на черепа. Точно в началото на живота, главата е огромна и важна. Но не само големината играе особена роля. Нейните пропорции са характерно различни в сравнение с тези при възрастните хора. Определено отчетливо доминира мозъчната част на черепа с добре оформената задна част и отпред – делът, където са разположени очите. Челото е високо и голямо, най-често леко изпъкнало напред (чело на мадона). В сравнение с него средната и долната част на лицето са изостанали в развитието. Те са още малки, меки и слабо оформени. Носът е само загатнат, а нежната челюст, особено долната, е все още недооформена. Едва ритмичното бозаене от майчината гърда извежда долната челюст все по-напред и предизвиква нахлуване на нови формообразуващи сили в цялата черепна област. Точката на равновесието на детската главичка се намира отзад и затова при силна умора тя пада назад, а не напред както при възрастните.
Корпусът на тялото също е закръглен, цилиндричен и същата формообразуваща тенденция се вижда и при крайниците. Цялата фигура на малкото дете създава впечатление на сферичност, затвореност в себе си, цялост. Също и крайниците се подчиняват напълно на закръглеността. Така например, стойката на ембриона не е обусловена само от пространството в матката, а крайниците сами се държат в свито положение. То се запазва и след раждането и в продължение на повече месеци се предпочита. Особено забележително е, че тялото все още не е видимо разграничено на гръдна и коремна област.
При фигурата на малкото дете доминира единното, затвореността.

Така също и начинът на движение при новороденото се ръководи от областта на главата. Движенията са като че ли направлявани отгоре. Те протичат в спирали, кръгове и полукръгове. Може да се получи клатушкане насам-натам от прекалената тежест на главата. Малкото дете е още „кръгово-движещо се“, кръгът се проявява в неизброими случаи при детските игри. В началото, при първите опити да ходи предпазливо по земята, то също е „ходещо на пръсти“. Не само ходенето и тичането са водени от главата, но и всички импулси за движение, които се наблюдават при кърмачето, протичат в посока от мозъка към опашката (in cephalo-kaudaler Richtung).

Първите усъвършенствани движения и начин на поведение са движенията на главата и на очите, следвани от фиксиране на погледа. Следващата степен е координиране на очите и ръцете. Най-после краката са така заякнали, че са възможни изправената стойка и свободното стоене и вървене. От главата до краката постепенно се инкарнира (въплътява) двигателният организъм. Колко силно малкото дете ръководи всичко от главата, това ще рече от центъра на организма, показва проксимодисталното (т.е. от центъра към периферията) протичане на движението в един крайник - например при опит да се достигне даден предмет се задвижват първо рамената, лактите и чак тогава дланите и пръстите.
Свързано с доминиране на главовия полюс е и значението на сетивните органи, взето в широк смисъл. Също както окото на детето безразборно поема в себе си всичко, с доверие, че светът е добър, така и целият негов организъм е един сетивен орган. Детето възприема околния свят и го изживява като свой собствен организъм. Ако околният свят е здравословен и добър и в него се мислят истинни и хубави мисли, то в детето се втичат оздравителни сили, то закрепва и достига правилното си оформяне. Проникнат ли е светът около него от болестни импулси, от грозота, фалшиви мисли, то по-нататъшното развитие на детето е тежко натоварено с различни пречки или дори в някои случаи е задържано (децата в домове/институции).

За родители и възпитатели е от фундаментална важност да получат едно непосредствено усещане и сигурно познание за това, че всяко впечатление от външния свят навлиза в телесната конструкция и има укрепващо или увреждащо, оздравяващо или разболяващо влияние.

Тази единна в себе си хармонична конституция се запазва до смяната на зъбите. Около първата половина на шестата година настъпва постепенна промяна, която позволява от формата на малкото дете да произлезе формата на „училищното дете“. Това означава нещо ново в цялата психо-физиология. Едно пълно разбиране на тези процеси може да се получи само ако се вземе под внимание, какво се разиграва в свръхсетивната същност на човека.

През време на растежа в етерното тяло на детето се извършват значителни изменения. Докато етерното тяло още от раждането е в тясна връзка със заобикалящия го етерен свят, то след това то постепенно се обособява и става самостоятелно. Това обособяване и отделяне от етерния свят се извършва в различни степени и най-напред започва от главата. Още от момента на раждането етерните сили започват така да организират мозъка, който до този момент е оформен от наследствените сили, че той да стане подходящ инструмент на постепенно въплъщаващата се индивидуалност.
Тази пластична дейност е почти завършена около третата година. Това е времето, през което етерната част на главата започва да става самостоятелна. Пълното отделяне на творческите етерни сили от главата се извършва по-късно (ознаменува се със смяната на млечните зъби). От този момент тези етерни творчески сили в известна степен се издигат в областта на душевното и сега са на разположение като сили на интелигентността и паметта. Разбира се, детето и преди това показва способност да задържа впечатления в себе си и да събира опитности. Това обаче се извършва така, че всички изживявания веднага стават творчески сили. Изживяванията се отпечатват формиращо в организма. Чрез това обаче почти безследно се забравят. Едва през третата година (при отделните деца с известна разлика) изживяванията все повече и повече се запазват от действието на процеса на забравяне и някои от тях трайно остават в спомените. С това за първи път се дава възможността за „Азовото изживяване“, защото чак когато детето има самостоятелни вътрешни изживявания, които то може да познае като собствени, макар и отминали във времето, то може да се изживее като същество извън времето.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2012 11:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ в периода до смяната на зъбите

из „Развитието на детето”, Хуземан Волф - антропософски автор, нередактиран превод

ПЪРВАТА ЕПОХА В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО /ОТ РАЖДАНЕТО ДО СМЯНАТА НА ЗЪБИТЕ


За хората около малкото дете е важно много ясно да осъзнаят особената връзка на детското етерно тяло с етерната среда, защото в този период от живота си, детето притежава силно изразена инстинктивна способност да възприема всичко, което душевно се разиграва около него. Душевните процеси в околната му среда се изживяват от него подсъзнателно и им се подражава. В това се състои и способността то да се научи да говори и да осъзнае вътрешно значението на изговореното. Тези функции Рудолф Щайнер различава като „сетиво на говора“ и „сетиво на мисленето“. Те са немислими без способността за имитиране, която е възможна поради „етерния контакт“ на детето с хората и събитията от околната среда. „Сетивото на Аза“ при детето също е много живо, макар и несъзнателно-инстинктивно.

В следствие на този „етерен контакт“ детето възприема несъзнателно не само положителни качества от средата, в която живее, но за съжаление също и отрицателни - недоволство, лоши настроения, душевно неспокойствие, даже и болестни явления. Някои деца с „нервни прояви“, например стомашни разстройства, неспокоен сън и т.н., рефлектират в действителност само това, което протича в организма на майката и за някои от тези състояния трябва да се отправи поглед не към детето, а към майката и/или бащата. Като неутрален наблюдател често се учудвам на наивността, с която родителите отминават тази очевидна взаимовръзка. Голяма част от това, което при детето се тълкува като „наследено“, в действителност е само, „индуцирано“.

В сегашния мироглед все още се забелязва тенденцията, прекалено много от душевните качества да се третират като следствие на наследствеността. В педагогиката погрешното тълкуване има най-лоши последствия за родители и учители, но преди всичко - за децата. Защото погрешната представа за наследствеността въздействува върху душевния живот на всички участници в ситуацията затъмняващо и парализиращо, понеже подкопава съзнанието за свободата и отговорността или поне силно ги понижава.

Днес виждаме, как някои деца обвиняват родителите си за някои така наречени „наследени“ качества и характеристии. Това всъщност е наивно казано, защото в процеса на предаване на наследствеността родителите не могат да се намесят съзнателно, но в много случаи би било напълно правилно, децата да обвинят родителите си, че в тяхно присъствие са се карали, че са излели лошото си настроение върху тях, с една дума, че сами не са се възпитали и така чрез индукция са предали лошите си качества (своята невъзпитаност) на децата си.

За фундаменталното значение на възпитанието на детето до „смяната на зъбите“ Рудолф Щайнер пише: „През цялото следващо време възпитателят с нищо не може да поправи това, което е пропуснал да направи до седмата година на детето. Както преди раждането природата създава правилната среда за физическото човешко тяло, така след раждането възпитателят е длъжен да се погрижи за правилната физическа околна среда. Само една правилна физическа среда въздейства върху детето така, че неговите физически органи да могат да се изградят в правилни форми.”
Има две вълшебни думи, които показват в какво отношение се намира детето спрямо околната си среда. Те са: „имитиране” и „пример (за подражание)“. Гръцкият философ Аристотел нарече човека най-подражаващото животно. Това за никоя възраст не важи така, както за детската - до смяната на зъбите. Това, което протича във физическата околна среда на детето, на това то подражава и при подражанието неговите физически органи се изливат във форми, които остават. Физическата околна среда трябва да се вземе в гореописания широк смисъл. Към нея не принадлежи само това, което материално се намира около детето, а преди всичко това, което се разиграва около детето и може да бъде възприето от него, което от физическото пространство може да въздейства върху неговите духовни сили. Към това се числят всички морални или неморални, всички разумни или глупави действия, които то може да почувства или съприживее.

Не моралните проповеди, не разумните поучения въздействуват на детето в дадената насока, а това, което възрастните около него вършат пред очите му. „Това, което като представи, навици, запаметяване и т.н. е необходимо да се развие, трябва по подобен начин да се развие от само себе си, също както очите и ушите в тялото на майката се развиват без намесата на външната светлина. Правилно е, без съмнение, това което може да се прочете в една отлична педагогическа книга, в книгата от Жан Пол ­ „Левана или учение за възпитанието“, че един световен пътешественик научава повече от своята бавачка през първите си години, отколкото от всички свои по­късни световни пътешествия взети заедно. Детето учи не чрез поучение, а чрез подражание. И неговите физически органи си образуват формите чрез въздействието на физическата околна среда. Правилно зрение се оформя, когато в детското обкръжение се внесат истинските цветови и светлинни съотношения. В мозъка и кръвообращението се образуват правилните физически предпоставки за здравословно морално чувство, ако детето вижда моралното около себе си. „Когато то преди седмата си година вижда само безразсъдни действия, мозъкът взема такива форми в последвалия живот, които го правят годен само за безразсъдство.“ (Рудолф Щайнер, „Възпитание на детето”).

С други думи ­ възпитанието на детето до смяната на зъбите е равностойно на самовъзпитанието на родителите.

Впечатлителни примери за силната, обхващаща целия организъм на детето подражателна способност, дава детският лекар Алфред Ничке – Детска клиника в Тюбинген. Едно почти тригодишно момиче страда от тежка функционална увреда, която преди всичко изглежда да е локализирана в таза. То не е в състояние да върви бързо, да тича и да скача. Обстойното клинично изследване не дава никакви болестни показания. „Ние бяхме най-напред безпомощни, да определим, откъде идва това тежко затруднение на движението. Този начин на затруднено ходене, което беше налице още от момента на започване на ходенето, намери едно единствено по рода си и най-напред изненадващо обяснение: бащата на детето беше писател и частен учител. Той работеше само вкъщи и се занимаваше много с децата. Цялото семейство му се възхищаваше и го обичаше. Малката дъщеря беше особено свързана с него. Той е бил тежко ранен през войната и има частична протеза, която прави неподвижна тазовата става. В разговора за това и по една насока от страна на майката, ни стана ясно, че начинът на ходене на телесно здравото дете беше напълно подобен на походката на ранения от войната баща. Затова то куцаше с втвърдена тазова става и още никога не беше подскачало. Това беше причината да слиза по стълбите обърнато на страна. Здравото дете беше възприело патологичната походка на бащата. Как е възможно това? Иска ли детето да изиграе една болест, едно страдание, което изобщо не е негово? Може би иска да му се обърне внимание, да бъде глезено, обслужвано? – С най-голяма сигурност може да се каже, че такива желания, даже и съвсем потайно, не са налични у детето. То се чувства здраво и няма никакви особени претенции, не желае да му се обръща особено внимание. Дори и при тази особена походка, то не е нито ненормално, нито болно.
Защо тогава върви като бащата? Какво го кара да прави това? Вие сте виждали, как децата често влизат в ролите на възрастните, играят на продавач, учител и дори родител. Тогава заемат стойката, жестовете, начина на говорене, походката например на учителя и често изненадващо добре могат да изпълняват тази роля. Но това остава игра, остава възприета роля, която с времето отново се изоставя. Малката пациентка положително не играе баща си по гореописания начин. Тя изобщо не изпълнява никаква роля. До този момент за нея е съществувал само този, патологичен за нашите очи начин на ходене.”

Разбира се, има хиляди случаи, когато при дадена подобна външна ситуация такова подражаване не е на лице. Ключът за това имитиране на бащата лежи в изказването: „Малката дъщеря изпитваше особено силна обич към него“. Тази силна душевна привързаност е довела до идентифициране, което така интензивно е възможно само в тази възраст.

При един друг пример от Ничке се информира за едно десетмесечно момиченце, което скоро след раждането повръща и от този момент има проблем с храненето. Затова детето се е държало от страхливата майка на спокойствие, почти без да бъде разигравано. „Детето нямаше диагноза за някакво телесно заболяване, но беше много слабо и жалко, мускулатурата отпусната и хилава. Не можеше да яде. Най-често заемаше особена поза: тялото почиваше като затворено джобно ножче между разтворените тънки крачета. При това отпуснатите ръце лежаха върху одеялцето често протегнати нагоре. Лежащото отгоре лице беше леко повдигнато, изразът – разстроен. Впечатляващи при това бяха спокойният втренчен поглед и особено една изразителна уста, която детето често докосваше с пръсти. През трите месеца, прекарани в клиниката, въпреки интензивните усилия, всичко си остана непроменено. Ние се опитвахме в разговор с родителите да открием причината на увреждането, но не успявахме. Един ден детето трябваше да бъде показано пред студентите като пример, при който не ни се беше удало да намерим и излекуваме увредата, която вероятно лежеше в жизнената ситуация. То можеше да вземе със себе си от дома си някоя от любимите си играчки, за да не се почувства съвсем самотно. Това беше един голям заек, който детето донесе със себе си и който като най-скъп приятел постоянно лежеше до него в леглото му. При вида на това животно-играчка изведнъж ни просветна. Това е причината! Ние си спомнихме, че като го приехме за първи път, на шега си казахме ­ детето изглежда също като заек. Това беше едно голямо животно, една гротескна форма, каквито днес се дават на децата като играчки, с много дълги, тънки, отпуснато висящи ръце и крака, глава с впечатляващо втренчени големи очи и особено подчертана муцуна, чиито устни детето постоянно докосваше с пръсти. То поставяше този отпуснат, тъжен, разстроено изглеждащ заек върху покривката срещу себе си и то точно в неговата собствена поза ­ тялото между отпуснатите задни лапи и протегнати предни лапи с обърнато към него лице с особените очи и израз на устата. Това вкъщи беше почти единственият партньор на изолираното от външния свят дете. Това беше образецът на стойка, движение и настроение, с който то се занимаваше и по който се беше оформило.
Аз не бих посмял да цитирам това обяснение, ако изводите от него не се оказаха толкова решаващи за лечението. Ние заменихме заека с едно почти толкова голямо, изправено стоящо и ясно оформено, приятелски изглеждащо агънце. Детето свикна бързо с новото животно. Макар, че иначе с нищо не променихме лечението, след няколко дни то започна с удоволствие да яде, скоро стана по детски радостно, изправи се и забрави старата стойка без наша намеса. Промяната достигна до същността на малката личност. Тя беше чудесна, след толкова дълги напразни усилия за нас просто разтърсваща, за майката ­ непонятна. Това щастливо развитие продължи и вкъщи. Предпоставка за силното въздействие беше, че както майката, така и други хора, са се занимавали недостатъчно с детето, затова то силно се е привързало към плюшената играчка.”

Тази екскурзия в областта на педагогиката, трябваше да се направи в тази глава, защото никоя друга възраст не е така важна за възникването на болести или за запазване на здравето, както точно тази.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Фев 25, 2012 12:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
За млечните зъби
Р.Щайнер


"Първите три месеца след раждането... в известен смисъл могат да се отнесат към ембрионалното развитие, така че можем да кажем: първата година на човешкото развитие в някои отношения се вписва в хода на годината." В този смисъл, тази година завършва с появата на млечните зъби. Тук над човека работи външната Вселена. Но след това идва седемгодишен период, през който вътрешния човек избутва вторите зъби. Това вече е оттегляне от общуването с Вселената, това е степен на свобода. Това съотношение не може да бъде нарисувано, като две от паралелно движещи се сили, а по следния начин:

Изображение

Ще получите картина в случай, че силата, от която зависи появяването на първите зъби я заградите със силата от която зависи появяването на вторите зъби .... Вие виждате, че там възниква необходимост движението да се огъне благодарение на разликата в скоростта. Представете си, ако вие казвате: там, в пространството има звезда, около нея се върти друга, и благодарение на това въртене се формира съотношение 1:7, - това означава, че само благодарение на факта на въртене имате нещо качествено, създаване ".

Изображение

Това са само празни думи, когато говорят на колко километра Юпитер или Сатурн са отдалечени от Слънцето, по какви траектории се движат. „ Тези неща ще ги разберат само тогава, когато свържат с тях следното този път на Юпитер, този път на Сатурн и въртенето на единия служи на другия. В този фрагмент просто е дадена необходимостта от конкретно действие”.

"Млечните зъби са свързани със силите на главата. Вторите зъби са свързани със силите идващи в главата от астралния организъм".

„Като наследство…човекът получи тенденцията, изразяваща се в неговите млечни зъби. Те се появяват примерно за около една година. Седем пъти по-дълго се развиват вторите зъби, които самата човешка организация създава. Тук имаме работа с нещо, което в най-дълбокия смисъл на ни посочва, как ритъма, който пренасяме през раждането, се отнася към кръговрата на годината, който в нашия земен живот протича седем пъти по-бавно. ... Това съотношение на едно към седем е изразено в дните на седмицата. Седмица седем пъти по-дълга от деня”.
ГА 201 "Съответствие микрокосмос и макрокосмос. Човекът - йероглиф на Вселената"

"От развиващите се сили човек получава така наречените млечни зъби. От Ариман той получава вторите зъби. И загубата на нашите ариманични зъби става поради това, че в еволюцията ние получаваме импулси, които побеждават Ариман."
ГА150 "Света на духа и неговото навлизане във физическо битие".

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни