ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Във възрастта от 13 до ...21 годишна възраст децата стават неразбираеми, особени.
Нещо започва да се мотае из главите им, чудим се какво се случва.

С няколко думи Щайнер разкрива част от тази тайна.

"Астралното тялото при женския пол през целия живот играе много по-значима роля, отколкото при мъжкия пол. Цялата женска организация благодарение на астралното тяло е по-космична. Чрез женската организация се разкрива голяма част от съставящото тайните на космоса.

Астралното тяло на женската природа е значително по-богати диференцирано, разчленено, от астралното тялото на мъжете, което в известен смисъл е по-грубо. Затова девойката във възрастта мужду 13-14-та година и 20-21 години се развива така, че нейния Аз силно се намира под влиянието на това, което се образува в астралното тяло. Видно е как при момичето Аза постепенно се всмуква от астралното тяло, така че с настъпване на 20-21 в нея се повдига духа на противоречията, години, налице е силно напрежение в стремежа да достигне до Аза.

При момчетата това се случва по различен начин. При момчетата, в много по-малка степен астралното тяло всмуква Аза. „Аза” остава скрит. Той не е особено активен, но астралното тяло все пак се проявява в периода от 14-15 до 20-21 години, така че момчето, благодарение на присъствието на Аза, благодарение на това, че не е засмукано от астралното тяло, а също и поради неговата несамостоятелност, в тази възраст е по-безхаректерно, от момичето.

Момичето в тази възраст по-лесно получава нещо свободно, нещо такова, което води до изява навън, отколкото момчето.” Ако момчето има по-дълбока природа, то благодарение на посоченото отношение на Аза и астралното тяло, то повече се затваря в себе си; търси приятели, но заедно с това със специфичните си мисли иска да остане в себе си. И това е здравословно. Но то е придружено от грубост, като начин да се затвори за света. ( на учителя тук му е необходим хумор”.)



"Детето се чувства вътрешно поробено, когато то вече се е събудило за половата зрялост и има само спомени за готовите морално- интелектуални преценки. То вероятно няма да си каже, че е вътрешно поробено, но за останалата част от живота си няма да му достига това колосално важно за жизнения опит, за което в мъглявите чувства казва: моралът се е пробудил в мен в самия живот, моралната преценка я развих сам в себе си, тя е мое. " Но тогава възниква въпросът: как това да се възпита в детето? Тогава важно е какво живее в самия учител, дали той разбира, как духът се потапя в материята."

_________________