ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Авг 16, 2018 8:33 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 08, 2013 12:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Коледната Мистерия


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Християнството ознаменува чрез три ежегодишни празници онова Същество, което за християнина дава значение на земния му живот, от когото се излъчва най-здравата сила за земен живот.
От тези три празника Коледата има най-големите изисквания спрямо нашите чувства и търси да направи тези чувства вътрешни. Великденският празник има своето главно изискване спрямо онова, което наричаме разбиране, човешко схващане; а Света Троица има изискване към онова, което се нарича човешка воля.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и достойнството ни като човеци. Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия - почудата от възкресението - само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.

Христос Исус е свързан и с принципа - Отец и за нас това е представено чрез Коледния празник. Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък отношението на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св. Троица (Св. Дух).
Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че човекът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа. Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества. Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея. В това схващаме принципа Отец на природата. Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството - независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред - когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става", то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане.
И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на човека, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия - чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус.

Какво ни говори присъствието на момчетата Исус? Казва ни, че за да бъдем напълно човеци не е достатъчно само да се родим, просто да сме тук, в света, чрез онези енергии, които като енергии на физическото раждане, въвеждат всички същества, включително и човека в съществувание. Като гледаме детството на Христос, тази свята Коледна Мистерия ни казва, че истинското човешко същество в нас не може да бъде само физически родено, но че и в най-вътрешната част на душата ни то, човешкото същество, трябва отново да бъде родено; че в течение на своя живот вътре в душата си, човекът преживява нещо, което само то го пра¬ви напълно човек. И онова, което той би трябвало да преживее може да се случи само, когато това стане във връзка с онова детство, което навлезе в земната еволюция по Коледното време.

И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване".

Защото за мнозина от ранните християнски векове бе велико преживяване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция. Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на човека - физическия и духовния му произход. Това е раждането, през което преминава Исус - към малкото земно-родено детенце гледа християнинът, когато мисли за Исус през световната Свята Нощ. И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическо¬то си раждане". Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус."
Това е нашето причастие, общението ни с Христос Исус, това е, което ни дава нашата човешка стойност и нашия характер. Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство за раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко?" Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.

Помислете си за Коледното дърво - колко е красиво то и по какъв изящен начин зове сърцата ни. Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века - то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, кой¬о е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване - от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онези, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.

Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова - Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победе но от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси. И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес - макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг - те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни - като всеки в даден момент се позовава на Христос - всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите - Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.

По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад. В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос. Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос.

Има два вида хора, мои мили приятели, които все пак бяха представители на нашето едно човечество и на което бе обявен Христос по Коледния празник. Първо Той бе обявен на бедните, необразовани овчари на полето, които не бяха възприели някаква култура, а бяха скромни мъже, както по интелект, така и по сърце. А след това също бе обявен и на мъдреците от Изтока, ще рече, от земята на мъдростта. На тях бе обявен чрез най-високия връх на мъдростта им, чрез способността да разчитат звездите. Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от Изтока. Голямо значение има това двойно обявяване на Христос Исус. От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света.

И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественото е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля ". От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия.
Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние. Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля." Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди. И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от Изтока. От тази примитивна, свята мъдрост, която разбираше света на пространството и на времето - от тази мъдрост, чрез нейните представители, които бяха издигнали себе си до връхна точка, бе отново разкрита Коледната Мистерия.

За нас обаче в Петата културна епоха и двата начина са в упадък. Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от Изтока до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо. Ние трябва да открием човешкото същество, човека, който разчита на себе си. Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим - в тази изоставеност и самотност - свободата. Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от Изтока, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе трима¬а Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди", нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците. Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разбиране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока. Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.

Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая. Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос. Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.

Мои мили приятели, има нещо в дълбините на човешкото сърце, което е чисто човешко и разтапя различията. И точно в тези дълбини ние намираме Христос. Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето. Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим наши¬те външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля." Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля."
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придо бием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърцето си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане", създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.

Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци. Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци. Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци. Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето. Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.

След това дойде по-различно време, времето на египтохалдейското развитие. То бе на съзвездието Лъв, към което се е гледало по същия начин, както персийците се отнасяли към съзвездието Дева. Но тук в квадратурата на Лъва стоял Телецът, и възниква религията на Митра, обожанието на Телеца, защото в съзвездието на Лъва бе обективирано това на Телеца.

След това дойде времето, когато Ракът играеше същата роля в гръцко-латинския период, както Дева сред персийците, и съзвездието Овен бе видяно в квадратура да стои като че ли вътре в съзвездието на Рака. След това дойде обръщането. И след него нещата поеха различен път. До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии. В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа.

Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия - благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точно така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.

Всеки, който днес говори за Коледната Мистерия, трябва да отправи изискване към човечеството с оглед на бъдещето. Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл. Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце - средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за се¬бе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обяви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля. Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата. Тайните на звездите разказаха на мъдреците, че тук на Земята Христос Исус е роден. Това трябва да бъде прокламирано също на съвременното човечество от онова, което започва да се разкрива в дълбините на човешкото сърце.

Мои мили приятели, ние се нуждаем от нов път. Отново гласът звучи към нас: „Променете вашите сърца и умове, погледнете по нов начин на насоката на света." Когато погледнем правилно на протичането на света и разгледаме пътя на човечеството, към което и ние сами¬е принадлежим, тогава разкриваме пътя към онази Мистерия, която би могла да се разкрие на овчари, както и на културните мъдреци и която ще се разкрие в сърцата ни и при нашето външно възприемане на света. Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно възприятие за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от Изтока, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика - както и преди - Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота - появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос.

Отново трябва да открием Исусовата Коледна Мистерия и трябва да я открием като култивираме всичко онова вътре в себе си, за което говорихме днес. Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука. Тогава за нас ще се разтвори единственият път към съдържанието на Коледната Мистерия. Ние ще познаем отново това съдържание и то ще ни напомни за човешкото ново раждане.

Да, мои мили приятели, ето за това би трябвало да работим - щото Коледната Мистерия отново да се роди сред човеците. Тогава правилно ще разберем и Мистерията на повторното раждане на човешкото същество. Това ни е било съобщено по един изключителен начин. Защото в едно Евангелие, което не е отбелязано от Църквата, се разказва, че детето Исус проговорило на Своята Майка непосредствено след като се родило и то с определени думи. Ние наистина се приближаваме днес към Детето в яслата по истински начин, кога¬о правилно чуем думите, които Той иска да ни каже: „Разбудете вътре в се¬бе си Коледната светлина, и Коледната светлина тогава ще се яви също и на вас и на нашите братя-човеци, които са с вас вън в света."
Ако погледнем в най-дълбоките вътрешни тайни на човека, и там също откриваме същото изискване.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни