ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Окт 22, 2018 4:08 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 17, 2011 1:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
GA - 229 Съпреживяване на годишния кръговрат в четири космически имагинации


ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 6 октомври 1923 г
Рождественската имагинация. Земята разглеждана от Космоса изглежда като капка живак. Въздействието на крайно малките концентрации (Калиско). Серният, живачният и солеобразуващите процеси в хода на годишните времена. Процесът на изпепеляване. Слънчевите и лунните сили по време зимата. Майка Мария и младенеца Исус.


Вчера пред нас беше застанал, появилият се от вътрешното разбиране на годишните времена, образ на Михаил, който се сражава с дракона. Истинското изкуство може да бъде само предаването на това, което човекът чувства във връзка с Вселената. Разбира се, това може да се осъществи в различни степени, от различни гледни точки, но като цяло произведение на изкуството може да бъде само това, което извиква в човешките чувства впечатления от мировите тайни, които могат да се разкрият на душата благодарение на това произведение на изкуството.

Днес ние искаме в духа на нашето вчерашно обсъждане, в апогея на което се докоснахме до образа на Михаил с дракона, да проследим по-нататък годишните времена.

От предходното изложение вие знаете, че с настъпване на есента се извършва сякаш едно вдишване на земята, духовно вдишване на земята. То въвлича в нейното лоно елементарните същества, чиито път по средата на лятото беше навън. Те се връщат обратно с идването Михаиловия празник, връщат се назад, докато накрая не се окажат тясно свързани с недрата на земята в дълбоката зима.

Ние трябва да си представим, че именно в зимното време земята е същество, което във висша степен е затворено в себе си. Тя всмуква в себе си от Вселената всичко, което през лятото е освободено от земята и беше устремено навън, - това се отнася особено за духовното.

И така, през дълбоката зима земята е в пълен смисъл земя: цялата й собствена същност се намира вътре в нея. И за да имаме основа за по-нататъшно обсъждане трябва да разгледаме именно същноста на земята през зимата, като незабравяме, че когато на едната половина от Земята е зима, на другата половина е лято. Трябва да имате предвид, че това е така. Но ние ще си представим тази част от Земята, в която приближава средата на зимата. Тук Земята разкрива това, което непосредствено в най-дълбок смисъл е нейното собствено същество, това, което я прави истинска Земя.

Изображение
Дъска 1.


Нека разгледаме тази Земя. Това е твърдото земно ядро, отгоре се вижда само нейната външна повърхност; но това твърдо земно ядро в по-голямата си част е покрито от хидросфера, от водната маса на Земята. Континентите сякаш плават в тази водна маса. Тази водна маса ние дори можем мислено да я продължим още нататък, във въздушната сфера; нали въздушната сфера е изпълнена с вода, която, наистина тук е в много по-фино състояние от водата в моретата и реките, но всъщност, издигайки се от моретто във въздушната сфера, няма да открием резки граници на водното. Така че схематизирайки Земята в това отношение ние трябва да я нарисуваме така: в средата имаме твърдото земно ядро (виж дъска 1, зелено). Около това твърдо земно ядро ние имаме водна област (синьо). Тук, разбира се, трябва да обознача и континентите как те се издигат и т.н. Всичко това е обозначено условно –извивките трябва да създават впечатление за изпъкналост, както при портокала. Наоколо аз трябва да очертая това, което във въздушната сфера обозначих като хидросфера, водната маса. Нека да погледнем тази област (синьото) и да се попитаме: какво всъщност е това? Тази област се образува не само от само себе си, тази област по своята същност е водата във целия космос. Тази област, като форма се изявява от целия космос. Космоса във всяка една посока е сфера, кълбо, и само поради това, онова което като вода и въздушна маса се простира нагоре ни се струва кръгло, кълбовидно очертано.

Но това мощно въздейства върху Земята като цяло. Така че ако ние бихме погледнали към Земята от някоя друга планета, тя би ни се сторила, като голяма водна капка в космоса, в която би имало всякакъв вид възвишения, континенти, имащи различни цветове; тя би ни се видяла като голяма водна капка в космоса.

За всички фактически състояния ние можем да говорим от космическа гледна точка. Така че, що за капка всъщност е това, която именно като капка вода се движи във Вселената? Това е нещо такова, което запазва формата на капка благодарение на всички космически връзки. Ако подходим духовно научно, тоест се обърнем към имагинацията и инспирацията (степените на ясновидското познание: духовно виждане и духовно чуване) можем да разберем, що за капка всъщност е това. Тази капка не е друго, а огромна капка живак. Това наистина е огромна капка живак, макар живачната субстанция тук да е в крайно фино , извънредно фино състояние.

Възможността за такова фино състояние сега е точно доказана благодарение работата на фрау доктор Калиско. Именно в нашия щутгартски биологичен институт за първи път беше направен опит това да се обоснове точно. Тук стана възможно да се приготвят разредени веществени концентрации до една трилионна, и точно да се установят фактическите въздействия, които в толкова фино състояние произвеждат някои вещества. По този начин това, което до сега можеше да се основава само на вярата- въздействието на някои вещества в хомеопатията, - беше наистина издигнато в ранг на точна наука. Графиките, дадени тук днес, не позволяват да се съмняваме, че въздействието на минимални дози има ритмичен характер. Не бих искал да детайлизирам: трудът вече е публикуван и неговите детайли днес могат да се проверят навсякъде. Искам само да подчертая, че в областта на земното е необходимо да се съобразяваме с крайно фините състояния, които оказват въздействие.

Тук наистина ни се налага да имаме работа с това, за което може да се каже: използвайки малки дози, имат работа с водата. От източниците и реките черпим вода за нашите кани и ведра и я използваме. Разбира се, това е вода, но няма такава вода, която да се състои само от водород и кислород. Би било безсмислено да се вярва, че има вода, състояща се само от водород и кислород. В източници, които съдържат желязо и в някои други води, разбира се, е много забележимо, че там има още нещо. Но няма вода, която би се състояла само от водород и кислород, тъй като това е само приблизителна формула. Водата, която се среща навсякъде е пронизана и от нещо друго.За космоса общата водна маса на Земята се проявява главно като живак. В качеството си на вода тя се проявява за нас само в тези неголеми количества, които имаме. А за космоса тази вода - не е вода, а живак.

И така, можем да кажем: в хидросферата се има предвид водата, но в космоса трябва да се отнасяме към нея, като към капка живак. В тази капка живак, разбира се, са включени минералните субстанции - накратко, тя включва в себе си всичко, което е земно. Тя представя със себе си онова, което по-късно се превръща в твърда земна маса. Тя има тенденция да приема своя собствена специфична форма. Така че, разглеждайки тази картина, ние трябва да виждаме общата кълбовидна форма – това е формата на живака; обикновения метален живак е, така да се каже, природен символ на това, което прави живака въобще, - той много определено проявява кълбовидната форма. Тук е включено всичко, което разнообразно се проявява в собствените си диференцирани форми: минералните кристални форми. Така че можем да кажем: ето пред нас сега е тази картина- земя, вода, въздух и всичко това заедно има тенденцията за формообразуване, за която току що говорих; отделни, диференцирани кристални форми вътре в цялото, стремящо се да приеме кълбовидна форма ( виж дъска 1).

Изображение

А ако вземем въздуха (тъмно червено), който заобикаля Земята като атмосфера, то ние не можем да говорим за него само като за въздух; този въздух винаги има тенденция по някакъв начин, в някаква степен да съдържа топлина. Той е пронизан от топлина (виолетово). И така, тук също имаме и четвърти елемент – топлината, включен във въздуха.

Тази топлина, която във въздуха от горе, е преди всичко това, което носи в себе си серния процес, сулфурния процес, предаващ се по някакъв начин от космоса. Можем да кажем: серния процес се предава от космоса. В серния процес е включен живачния (Меркуриевия) процес, както беше изобразен от мен за водата и въздуха. Въздух-топлина – серен процес; вода-въздух – живачен процес.

Задълбочавайки се в земята, вътре в Земята, на нас ни се налага да разглеждаме това, което всъщност, иска да бъде земята – тоест процесите на киселинообразуване и в крайна сметка на солеобразуване, тай като киселината се превръща в соли. Гледайки нагоре, в космоса, ние имаме работа с процеса на сулфуризация, със серния процес. Разглеждайки тенденцията Земята да стане космическа капка, ние виждаме всъщност, живачен процес. А поглеждайки надолу, под кората на земята, от която напролет се устремява нагоре покълващият и напъпващ живот, виждаме солевия процес.

Този солеви процес е най-важен от всичко за покълващият и напъпващ живот, тъй като корените на растенията се образуват от семе и с целия си растеж директно са обвързани към това отношение, в което се намират към солите, към образуването на соли в земната почва. Солите, които в широкия смисъл на думата се съдържат в земната почва, отлаганията, съдържащи се в тази почва съставят това, което дава субстанция за корените, което прави корените именно корени, тоест земната основа на растителния свят.

И така, обръщайки се към вътрешността на Земята ние имаме солеви процеси. Това е, което в средата на зимата земята, така да се каже, извършва сама, докато през лятото тук се намесва, бих казал, случващото се на повърхността на Земята. Процесът на сулфуризация пронизва въздуха, процесът на сулфуризация живее в гръмотевиците и мълниите, след това се спуска надолу и от там се разпространява върху това, което е подложено на годишен кръговрат. След това, към Михаилов ден, ние имаме работа с процес, в който, както аз обясних вчера, процесът на сулфуризация се забавя от желязото. След това, на свой ред, солевия процес навлиза през лятото в атмосферата, тъй като растенията, разцъфтявайки и растейки, в своите листа и цветове изнасят солите нагоре, чак до семената. Разбира се, ние откриваме солите в различни части; след това те се етеризират, навлизат в етерните масла и така нататък, те се сближават с процеса на сулфуризация. И по този начин чрез растенията солите се изнасят нагоре. Тяхната същност също се устремява навън, превръщайки се в атмосферна същност.

Така че в средата на лятото ние имаме смесено, взаимно проникващо се битие на винаги съществуващият в Земята живачен принцип със серния и солевия принципи. Когато в средата на лятото стоим на земята, нашата глава, всъщност, е потопена в смес от сяра, меркурий и соли. Докато с настъпването на средата на зимата всеки от тези принципи – сол, живак и сяра- се намират в своето собствено вътрешно състояние. Солта се всмуква навътре в Земята, хидросферата, водообразното, се стреми да приеме кълбовидна форма. Закръглеността или, в крайна смета, сфероподобността на снежната покривка е един вид външен признак на закръглеността, кълбовидността на водното. Серният процес отстъпва назад, така че по това време на годината няма необходимост да му се отделя особено внимание. И точно обратното, вместо серния процес в средата на зимата се появява нещо друго.

Растенията се развиха от пролетта до есента. Превърнаха се в семена. Какъв е този процес на семеобразуване? С превръщане на растенията в семена навън, в природата нещата са такива, че ние с нашия несъвършен човешки начин продължаваме този процес, когато готвим растенията като храна в кухнята. Ние варим растенията. Това изгонване на цвета, това образуване на семето е природно варене , това е насрещно действие спрямо серния процес. Растенията врастват в серния процес. И когато лятото достига своя връх те, така да се каже, най-силно от всичко се сулфуризират. По-късно с приближаване на есента изгарянето завършва.

Разбира се, в органичната природа всичко се извършва по различен начин не така, както виждаме това навън в грубите неорганични процеси, но все пак при всяко изгаряне остава пепел.

И към това, което по съвършено различен път настъпва в солеобразуването и e така необходимо за вътрешността на Земята се добавя и което в резултат от семеобразуването на растенията, от цъфтенето на растенията, от процеса на варене, процеса на изгаряне пада върху земята от всяко отделно растение. Това играе важна роля, която обикновено не се отчита. Което се извършва в нашите печки, когато се отделя пепел играе важна роля в годишните времена на земята, защото при образуване на семената, което всъщност е изгаряне, постоянно пада пепел и земята от месец октомври изцяло е пропита от пепелни образования.

Така че наблюдавайки земята в средата на зимата виждаме вътрешната тенденция към солеобразуване, нататък имаме процес на образуване на живака в неговата ярко изразена форма; в средата на лятото трябва да обърнем внимание на сулуфуризацията на извънземния космос, и сега (тоест през есента, през октомври) имаме работа с образуването на пепел.

Това, което към Рождество достига своята кулминация се подготвя започвайки още от Михаилов ден. Земята все повече и повече се консолидира, стреми се да стане към средата на зимата космическо тяло, да се прояви в образуването на живак, соли и пепел. Какво означава това за Вселената?

Ако бълхата би станала анатом и би се заела с изследване на костите, пред нея би се оказало твърде малко късче от тази кост, нали самата тя е твърде малка; тя би изследвала тази кост, използвайки своя кръгозор на бълха. Тогава би установила, че тук имаме работа с фосфорно-киселинна субстанция в аморфно състояние, а също с въглеродни съединения и така нататък. Ако бълхата беше анатом, нямаше да и дойде на ум, че тази кост е само частица от скелета. Разбира се, бълхата много скача, но ако изследва дребните неща, то тя затъва в тях. И на човека, бил той геолог или минералог, също едва ли би му помогнало умението да скача като голяма земна бълха. Изучавайки горните маси, които в своята съвкупност се явяват костна система той би правил същото, което прави бълхата в миниатюрен мащаб. Бълхата не би могла да опише костната система, би започнала да изчопля късчета със своето чукче. Тя, да кажем, би започнала със своя малък чук да откъртва късче от ключицата, но това малко късче от въглеродни и фосфорни съединения никога не би и разкрило, че е съставна част от цялото на раменната ключица, без да говорим за това, че тя пък принадлежи към единната система на костните образувания. Бълхата би се хванала за малкото късче, откъртено от нейния малък чук, а след това би започнала да го описва от своята гледна точка, също както човек описва земята, ако той някъде, да кажем , на Дорнахския хълм, откърти къс от юрския период. Не е ли вярно, че след това той ще опише този къс и това ще бъде по-късно преработено в минералогията, в геологията и така нататък. Това ще се разрасне, но ще остане същата гледна точка на бълхата.

Така , естествено, няма да достигнеш до истината, така нищо няма да направиш, а става дума за това, действително да се достигне до това, че Земята се явява единна структура и в най-голяма степен тя се консолидира в средата на зимата в нейните образования от соли, живак и пепел.

Какво означава същността на Земята като цяло, от космическа гледна точка, а не от гледната точка на бълхата? Виждате ли, всичко, което в широкия смисъл на думата се явява солеобразуване, тоест във физически смисъл това, което се утаява при отлагане на солите, както например в малък съд вода може да попадне утайка от готварска сол всичко, което по този начин се явява солеобразуване в широкия смисъл – аз не искам сега да се задълбочавам в химията, тук това е неуместно, - всичко това има свойство на един вид пропускливост за духовното. Там където има соли, там за духовното съществува един вид свободно пространство. Духовното може да съществува там където има соли. Благодарение на това, че в средата на зимата земята спрямо нейното солеобразуване се консолидира, елементарните същества, първоначално тези, които са свързани, обединени със земята, тези, които имат, така да се каже, пристанище във вътрешността на земята, а също и различната духовност на космоса се привличат и могат да живеят в солевия слой непосредствено под повърхността на земята. И в тази солева кора, която се намира непосредствено под повърхността на земята, особено активни стават силите на Луната, остатъка от луните сили, за които аз често ви говорих в тези обсъждания тези ,които са останали след отделянето на Луната от Земята.

Тези лунни сили стават активни в земята най-вече благодарение на това, че в земята се съдържат соли. Така че точно под повърхността на земята, непосредствено в твърдта под снежната покривка, в която, стремейки се от една страна нагоре, към живачното, надолу преминава в солеобразуването, ние имаме тук във всички вещества на земята соли, пронизани от духовността. С приближаване на зимата земята (земята като почва и като континентална част от това полукълбо, където е зима) наистина става духовна в себе си благодарение на нейните соли, които тук особено се консолидират.

Водата, така наречения космически живак, има вътрешна тенденция към сферично формиране. Тук навсякъде се появява тази тенденция към сферичност. И в следствие на това земята в средата на зимата е способна не само да застива в сол и да пронизва тази застинала сол с дух, но тя също е способна да оживи тази пронизана от духа материя, да я приведе в живо състояние. В средата на зимата земята изцяло оживява под своята повърхност. В духовния и солевите принципи благодарение на живачния принцип навсякъде действа тенденция към оживяване. Огромни усилия прилага земята през зимата, за да разпространи живота под своята повърхност.

Обаче този живот би станал лунен живот, защото, както казах, вътре действат предимно лунните сили. Но благодарение на това, че от семената пада пепел, благодарение на това, че всичко гореописано е пропито с пепел, благодарение на това вътре в цялото съществува и това, което отдава всички тези образования в разпореждане на земята.

Растенията се устремяват в процеса на сулфуризация, в този процес на сулфуризация пада пепел. Това отново връща на земята растенията след тяхното устремяване, така да се каже, в етерно-духовното. И така, в дълбоката зима на земната повърхност ние наблюдаваме тенденция към поемане на духа в себе си, към себе оживяване, при което лунното се преобразува в земно. Тук Луната благодарение на земните пепелни остатъци, падащи тук е принудена да разпространява живото не по лунен, а по земен начин. Сега нека да преминем от това, което ни беше показано тук по отношение повърхността на земята към това, което съществува в обкръжението на земята - към въздушните образувания. По всяко време на годината, особено през дълбоката зима, огромно значение за въздуха има това, че слънцето пронизва този въздух със своята топлина, - сега няма да вземаме предвид светлината.

В науката всичко разглеждат, всъщност, така обособено, сякаш това в действителност изобщо не съществува. Във въздуха, казват хората, се съдържа кислород, азот и други вещества. Но в действителност това не е така. Въздухът - това не е само кислород и азот, въздуха винаги е пронизван от слънцето. Реалното е това, че въздухът през деня винаги носи въздействието на слънцето. И така, въздухът пренася слънчевото въздействие. Какво означава това слънчево въздействие носено от въздуха? Това означава, че намиращото се отгоре непрекъснато се стреми да се откъсне далече от земята. Ако това, което аз неотдавна описах като образоване на соли, живак и пепел, беше затворено в себе си, то тогава всичко тук би станало изключително земно. Но тъй като горе това, което се стреми да се освободи от земята е подложено на въздействието на слънцето и въздуха, искащото да действа като земно се преобразува в космическо. Земята губи власт да действа в живото и духовно обособеното. Въздействието на Слънцето придобива значение във всичко растящо нагоре. Наблюдавайки духовно се забелязва, че тук постоянно съществува сякаш една линия над Земята, една особена тенденция.(виж дъска 1).

Изображение

На самата Земя всичко се стреми да приеме кълбовидна форма (тъмночервено); тук пък, отгоре постоянно действа тенденцията да се изправи кълбовидното в плоско (червено). Тази тенденция пречи на Земята, придаваща сферичност, но отгоре сферичното винаги се стреми да стане плоско. Намиращото се отгоре би искало, в същност, да разкъса, да разяде Земята тук, долу, така че всичко в космоса да стане плоско.

Ако това можеше да се осъществи, то въздействията на Земята биха изчезнали напълно и тук, горе, би се образувала една разновидност на въздуха, подложена на въздействието на звездите. Това много силно се изразява в човека. Какво ние като хора притежаваме в следствие от това, че тук, горе, съществува въздух, който носи въздействията на Слънцето? Ние го вдишваме и благодарение на това, че сме го вдишали в себе си, слънчевото въздействие се разпространява надолу, но още повече нагоре. Нашата глава постоянно се изолира от въздействията на Земята. И благодарение на това нашата глава придобива възможност да бъде причастна към целия Космос. На нашата глава, всъщност, винаги й се иска да почива в тази плоско образност. Ако именно в зимното време нашата глава се намираше само под влиянието на земните образования, цялото наше мисловно изживяване би станало друго. Тогава бихме имали чувството, че всички мисли искат да станат кръгли. Те не стават кръгли, затова притежават известна лекота, безтегловност, една непостоянност И това произтича от особеното влияние на слънчевото въздействие.

Тук вие имате втората тенденция, тук слънчевото нахлува в земното. Най-слабо това се проявява през зимата. Ако бихме се издигнали горе, то би ни се показало нещо различно. Тук ние бихме имали работа не със слънчевото въздействие, а с въздействието на звездите което, на свой ред влияе върху нашата глава. Слънцето, така да се каже, ни връща на Космоса и благодарение на това върху нашата глава и, следователно, върху целия наш човешки организъм твърде значително влияят звездите.

Това, което тук ви описах днес е станало различно по причини , които ще охарактеризирам утре. Нали човекът по някакъв начин се е еманципирал; в своето израстване и в своето развитие той се е еманципирал от земните въздействия. Но, обръщайки се към древната лемурийска епоха, особено към полярната епоха, която прдшестваше лемурийската, ще открием нещо съвършено различно. Тук ще открием огромното влияние на извършващото се на Земята върху цялото формиране на човека. Вие знаете това от изложението за земната еволюция, което направих във „Въведение в тайната наука”. Тук ние бихме открили, че човекът изцяло и напълно е поставен под въздействието на описаното тук от мен. Както вече бе казано, неговото еманципиране ще опиша утре : а днес ще опиша нещата така, сякаш човекът още е включен в този процес на формиране. И ето тук срещу нас се появява нещо парадоксално за днешния начин на мислене.

А именно ние можем да зададем въпроса: каква става майката, която очаква появата на новия човек? От самото начало идването на човека на земята се извършваше така: след всичко, което трябва да предшества появата на новия човек на земята, лунните солеобарзуващи сили активно въздействат върху женския организъм, доколкото той се подготвя да образува в себе си нов човек. И така, ние можем да кажем: в обичайното си състояние жената – е обикновен човек, но по времето когато тя очаква появяването на новия човек в нея се формират във висша степен мощни, лунни сили доколкото те се явяват солеоразуващи сили на Земята. Духовно научно това може да се изрази така : жената става Луна, както и Земята, която под своята повърхност става основно Луна по времето близко до Рождество.

Не само Земята става Луна в зимното време, това превръщане на Земята в Луна се извършва нееднократно, то се повтаря в това, когато жената се готви да роди нов човек. Благодарение на това, че жената се подготвя да роди нов човек, ставайки Луна, слънчевото въздействие също става различно, подобно на това както през зимното време това слънчево въздействие се различава от това, което е през лятото. И новият човек, който се формира в жената изцяло и напълно е подчинен на влиянието на слънчевото въздействие.

Благодарение на това, че жената толкова силно възприема въздействието на Луната, въздействието на солите, тя става способна да възприема особено въздействието на Слънцето. В обикновеният живот човешкият организъм възприема слънчевите въздействия със сърцето. Те се разпространяват върху целия организъм. По времето когато жената очаква раждането на новия човек, слънчевите въздействия се концентрират върху формирането на новия човек. Така че схематично можем да кажем: жената става Луна, за да възприеме въздействията на Слънцето. И новият човек, който възниква като ембрион, в този смисъл се явява изцяло и напълно слънчев акт. Той се явява това, което може да възникне благодарение на концентрацията на слънчевото въздействие.

Това по своему се осъзнаваше в древните инстинктивно - ясновидски виждания. Благодарение на тях, по тяхно време в древна Европа беше разпространен твърде забележителен възглед. Считаше се, че само току що родилото се и не приело още земна храна дете е нещо съвърено различно, от детето, поело първата капка мляко, първата земна храна. За споменатият древногермански възглед това бях напълно различни същества: току що роденото дете и детето, което намирайки се вече извън тялото на майката и е приело някаква земна храна, - две различни същества, защото за тази разлика притежаваха инстинктивно чувство; роденото дете – това е Слънце. В резултат от първата приета храна то се превръща в земно създание. То – е създание на Слънцето и се превръща в създание на Земята.За това току що роденото дете, още незакърмено, не принадлежеше на Земята. Според окултните закони, за които ми се иска да поговорим друг път, древногерманското чувство за справедливост позволяваше на бащата по свое усмотрение да остави детето, което веднага след раждането са поставяха в нозете на бащата, да живее, или да го унищожи, да го убие, тъй като то още не ебеше земно създание. Но трябваше да изпие само капка мляко и бащата вече не смееше да го убие, детето трябваше да остане като земно създание, защото от природата, света, земята и космоса то е определено като земно създание.В подобни древни обичаи се изживява нещо твърде значимо. И ако казват: слъчево дете, това е обосновано. И сега имаме възможност да погледнем на жената, която е родила детето, като на същество, което в най - дълбок смисъл родствено с всички земни процеси, - нали към средата на зимата земята така подготвя себе си, че в нея се съдържат солевите образования, така нареченото лунно,- защото именно така тя най-добре от всичко получава възможност да възприеме слънчевото. И тогава тя се възнася над слънчевото в небесната сфера, към която принадлижи също и човешката глава.

Затова нека да се задълбочим в съществото на човека, за да може по правилен начин пред нашата душа да застане Рождество. Рождество изразява чрез себе си раждането на младенеца Исус, на когото беше отредено да приеме в себе си Христос. Да се постараем да видим това правилно. Вглеждайки се в образа на Мария ще забележим, че главата на Мария непременно е изобразена така, че на нейното изражение, на целият нейн вид се придава нещо небесно. Тогава ще забележим, че тази Мария е готова да приеме в себе си Слънцето, младенеца, Слънцето, сияещо във въздушните сфери. Когато гледаме образа на Мария, под нейната глава ще открием лунно-земното.

Помислете върху това, на рисунката какво аз изобразих в качество на лунно-земното, - това е което се влива под повърхността на земята. Ако ние бихме се отдаличили в космическите далнини, то изобразеното тук, отгоре, - откъдето човек се излъчва в космоса, - бихме видяли устремилите се към небето излъчвания на Земята, подобно на звездни лъчения. Главата на Мария също трябва да сияе като звезда, иначе казано, в изражението на лицето, във всички нейни жестове трябва да отразим звездното сияние. (дъска2).

След това до гърдите трябва да бъде онова, което е свързарно с процеса на дишане, - тази слънчевост, възникваща от облаците, през които слънчевото сияние си прокарва път в атмосферата, това е младенеца.
По-надолу се намира това, което зависи от лунното, солеобразуващото, това, което външно се изразява в земната подвижност на ръцете и краката, която позволява да се издигнем от този солеобразуващ – лунен принцип на Земята. Ние имаме Земята вътрешно пронизана от луното начало.

Изображение
Дъска 2

Трябва да изобразим това по такъв начин, че да се придаде едно цветно настроение. Ако гледахме от космоса към Земята, пронизвайки с поглед звездното сияние чак до самата Земя, картината би била такава: ярко обагрено блещукане, което идва от повърхността на Земята вътре в нея. Върху нея би се намирало това, което се подчинява преди всичко на земната динамика, на крайниците, на земята, на силата на тежестта, това, което може да се посочи като човешко облекло, чиито гънките съответстват на земните сили. И така, тук долу, бихме имали дрехата, съответстваща на земните сили. Издигайки се нагоре, ние трябва да нарисуваме това, което се образува в лунно-земното. Ако искаме да използваме символи, бихме могли да нарисуваме още и Луната, макар че това лунно вече е изразено в земен образ.

След това преминаваме още по-нагоре, възприемаме това, което изхожда от лунното, виждаме как облаците се пронизват от множество човешки глави, устремени надолу. Една от тях се уплътнява и се превръща в Сина, младенеца Исус, сияещ на ръцете на Мария. Всичко това ние трябва да завършим отгоре с образа на Мария, в чието изражение на лицето е запечатано сиянието на звездите.
И ако ние разбираме зимното време, ако разбираме, как то проявява връзката на космоса с човека, възприело плодоносещите сили на Земята, тогава не можем за изобразим това по друг начин, освен като жена, която се формира, появявайки се от облаците, надарена със силите на Земята, надарена долу със силите на Луната, в средата – със слънчевите сили, а горе, в главата – със силите на звездите. Образа на Мария с младенеца Исус за нас се появява от самия космос.

И по същият начин, както разбирайки космоса наесен и обличайки в картина всички негови формиращи сили, ние неизбежно достигаме до художественото изображение на борбата на Михаил с дракона, която ви обрисувах вчера, така и всичко това, което ние можем да възприемем в Рождеството, се облича в образа на Майката Мария с Младенеца. В древние времена и по-точно, в първите столетия на християнството този образ много пъти се е разкривал на художниците, а в човешката еволюция неговото последно ехо се е съхрани в „Секстинската Мадона” на Рафаело. Тази „Секстинска Мадона” на Рафаело е родена от великото наивно познание за природата и духа, от познанието на древните времена. Тъй като тя се явява образ на тази имагинация, която трябва да има човек, който така прониква с вътрешното зрение в тайните на рождественското тъкане, че това рождественско тъкане се превръща за него в образ. И ние можем да кажем: годишните времена за вътрешният поглед трябва да се изживяват в съвършено определени, грандиозни имагинации. За този, който с цялото свое човешко същество душевно навлиза в света, началото на есента се превръща грандиозна имагинация на борбата на Михаил с дракона. И както дракона може да се прояви само в качеството на сулфурното, в качеството на сярна маса, сгъстяваща се в образа на дракона, както меча на Михаил се появява , когато ние мислим за метеоритното желязо, концентрирайки се, сгъствявайки го в този меч, по същият начин от това, което ние можем да почувстваме на Рождество, се появява образа на Майка Мария дрехата на която се надипля в съответствие със земните сили, при което вътрешно дрехата трябва да бъде закръглена – за живописта тази подробност е съществена,- така че около гърдите да има вътрешна затворена област. Тук се проявяват силите на Слънцето. И невинният младенец Исус, както следва тук да се мисли, още не е приел земна храна. Той- по своята същност е създание на самото Слънце, акт на Слънцето, сияещо на ръцете на Мария. Отгоре действат лъченията на звездите. Така ние трябва да изобразим главата на Мария със сияние, което се разпространява срещу човека от самата глава и от очите, така ние трябва да изобразим младенеца Исус в прекрасна кротост, като затворен вътре в сфера в облачните образования, а след това ние трябва да изобразим стелещата се надолу дреха, подчинена на земните сили, дрехата, в която е отпечатана земната тежест (дъска2). Най-добре това да се изобразява с помощта на багрите.

Тогава имаме тази картина, която разцъфтява пред нас като космическа имагинация на Рождество, в която може да живеем до Пасха, когато от космическите връзки пред нас може да се появи тази пасхална имагинация, за която искам да говоря утре. По такъв начин вие виждате, че човекът взема изкуството от небето, макар то да е свързано със земята. Истинското изкуство е това, че човекът съпреживява физическото, душевното и духовното със Вселената, това е това, което се облича за него в грандиозни имагинации. Това, което е необходимо за да може във вътрешната борба да достигне до господство на самосъзнанието над природното съзнание, всичко това не може да застане пред погледа по друг начин, освен като грандиозна картина на борбата на Михаил с дракона. Също и това, което в средата на зимата може да въздейства върху неговата душа от природата, може да се възприеме от него като художествено-имагинативен образ на Майката с Младенеца, както току що описах.

Наблюдението на цикъла на годината е съпътствано от великата космическа живопис и това, което небето отпечатва върху земята, отново може да оживее в мощни картини, превръщащи се тогава в реалност за душата на човека. Така годишните времена могат да се представят в четири годишни имагинации: имагинацията на Михаил, имагинацията на Мария, а утре и в следващите лекции ще видим имагинацията на Пасха и имагинацията на Йоанов ден.
Утре ще се опитам да намеря пътя от Рождество към Пасха.

Рудолф Щайнер

`мд5`

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни