ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Сеп 20, 2018 6:47 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 15, 2011 11:33 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 08, 2011 2:04 am
Мнения: 11
Лекториум Розикруцианум
Интернационална школа на Златния Розенкройц
Въведение в учението на
съвременните розенкройцери


Съдържание

Част 1 Въпросът за смисъла на живота
Двойствената природа на човешкото същество
Двата порядъка на съществуване
Мост между времето и вечността

Част 2 Същината на религията
Универсалният път
Свещеният Граал

Част 3 Двата природни порядъка
Нашият природен порядък – светът на диалектиката
Първоначалният, Божественият природен порядък
Защо съществува диалектичният природен ред?
Падението
Задачата на човечеството
Събуждането на Божествената искра

Част 4 Човешкото същество като микрокосмос
Небесният свод на микрокосмоса
Дихателното поле
Фините тела
Божественото зърно
По пътя на опита

Част 5 Свещеното желание
Процесът на трансфигурация
Изборът пред нас
Златният кръст на възкресението
Това наистина ли може да се осъществи?


Част 1
Въпросът за смисъла на човешкия живот


Поради каква причина съществува човек? Какво е истинското предназначение на човешкия живот? Може би общоприетите отговори на тези въпроси вече не ви задоволяват и една дълбоко вкоренена вътрешна необходимост ви подтиква да намерите онова неопределимо, липсващо звено във вас. Може би му давате някаква понятийна форма – казвате, че искате да разберете кой наистина сте вие, или че искате да изпитате съзнателно сливане с Бога, или че искате да станете по-обичащо човешко същество – целителен извор в света, или пък искате да намерите вътрешен покой и вечно щастие. Може би дори изобщо не можете да назовете това, което търсите, но знаете, че е нещо, което трябва да намерите.

В действителност подтикът да намерите това “нещо” е достатъчно мощен във вас, за да ви изведе извън обичайното възприемане на живота, на който толкова много други хора се радват, и да ви насочи към търсене, което вероятно вече ви е водило през библиотеки, курсове, групи и всякакъв вид опитности. Понякога ви се струва, че сте много близо до целта, че почти сте достигнали “нещото”, но точно тогава то отново ви се изплъзва – и вие продължавате отново да опитвате.

Ако вие също сте увлечен в подобно търсене, вероятно ще откриете, че учението на розенкройцерите ще даде отговор на вашите въпроси. Трябва да се подчертае все пак, че това, на което Интернационалната школа на Златния Розенкройц учи, не трябва да се възприема като “авторитет”. Целта по-скоро е да се събуди познанието за нещо, което вие дълбоко вътре във вас вече знаете, макар че може би сте го забравили, но със сигурност не завинаги. Когато този вътрешен извор на мъдрост се пробуди във вас и вие се научите да го слушате и следвате, пътят към освобождението ще се отвори широко по-сияен от всякога. По този начин можем да се превърнем в “извори на Жива вода” за всички близки на нас човешки същества. Нека да ви обясним какво имаме предвид.

Двойствената природа на човешкото същество

Известна е проницателността на розенкройцерите, която, макар и на пръв поглед да изглежда много обикновена, може да се окаже решаваща в търсенето на смисъла на живота. Ако тя бъде разбрана и приложена, може да се постигне много в осъзнаването на нашето силно желание за търсене, така че то да стане много по-динамично и способно да постигне целта си. Тази проницателност е знанието, че подтикът ни да търсим – копнежът ни по абсолютната истина, съвършенството, оздравяването, любовта – не произхожда от тази наша част, която сме свикнали да наричаме аз, въпреки че може и да изглежда така. Жаждата ни за Абсолютното в действителност произхожда от вечния принцип, който е латентен в нас. Вечният принцип е доста различен от аза или егото и се намира повече или по-малко в спящо състояние в голяма част от хората. Розенкройцерите наричат принципа на вечността Роза, но той е познат и под много други имена, като Божествена искра, Атом на Духовната искра, Христос, Перла на Короната, Скъпоценен камък в Лотоса и т.н.

Двата порядъка на съществуване

Така стигаме до втория основен постулат на розенкройцерите: знанието, че Розата – вечният принцип, спящ в сърцето – се подчинява на една група от закони, докато останалата част от нашето същество – на друга. Ние наричаме тези две групи от закони “два порядъка на съществуване” или “два природни порядъка”.
Освен Розата в сърцето, цялото ни същество е продукт на природата и е изцяло подчинено на законите на времето и пространството. Затова сами по себе си ние никога не бихме могли да постигнем нещо абсолютно и трайно, защото нашите постижения винаги ще бъдат крайни и временни. От друга страна обаче Розата – спящият в нас принцип на вечността, подлежи на законите на вечността. Ето защо, ако искаме да преминем отвъд времето и пространството, ако искаме да постигнем Абсолюта, вечното, ние никога няма да можем да го направим с някой от нашите физически сетивни органи, такива каквито са в този момент. Ако искаме да задоволим жаждата си за Абсолюта, ние трябва да се разграничим от обикновеното си аз-центрирано съзнание и да позволим на латентния вечен принцип да се развие, така че постепенно да стане преобладаващ в нашата система.

Мост между времето и вечността

Като гностично училище Интернационалната школа на Златния Розенкройц помага и подкрепя учениците си в усилието им да преместят аз-центрираното си съзнание от състоянието му на “цар”, властващ във вътрешната им къща и да го върнат към истинската му роля – “служител” на растящата вътре истинска същност – вътрешния Христос, Розата. Същевременно на Розата се дава възможност да расте, като й се осигуряват нужните условия. Ако ученикът сътрудничи и постоянства в процеса, Розата все повече ще се разтваря и ще разцъфва, докато стане вътрешен източник на светлина и любов, която разпръсква благоуханието си и сияе над всичко, в полза на всички. В следващите глави ние бихме искали да ви разкажем малко повече за розенкройцерското разбиране за това как източникът на вечното във вас може да бъде отключен.


Част 2
Същината на религията


Учението, което Интернационалната школа на Златния Розенкройц предлага, не е ново. Идеята за оживотворяване на Розата – връщането й към първоначалното, божественото състояние – е в основата на всички големи световни религии. Все пак ние, хората, в които преобладава аз-центрираното себе, можем да изпаднем в заблуждение, тъй като, интерпретирайки религиозните учения, ние ги възприемаме с нашето обикновено аз-съзнание. По този начин и с течение на годините знанието за духовния път бива изопачавано и първоначалната истина се забравя.

Универсалният път

Във всички големи световни религии се изразява идеята, че в началото хората са имали съвършена връзка със своя първоизточник, с Абсолюта, с Бога. Когато са загубили тази връзка, те са станали двойствени същества в един противоречив, разделен от Бога свят – състояние извън Света на Светлината.
Първоначалното учение на всички религии описва пътя на завръщане към този Свят на Светлината, метода за възстановяване на връзката ни с Божественото. Оттук идва и думата “religion” (религия), която произлиза от латинското re ligare, “свързвам се отново”.
Тази възможност за възстановяване на връзката ни с Божественото е добре описана, например, в древен египетски текст от Corpus Hermeticum:
“По неговата воля връзката с Духа трябва да бъде на разположение на всички души; тя е награда за житейския път. Затова Той изпрати долу един голям смесителен съд, изпълнен със силите на Духа, и определи пратеник, и му нареди да възвестява на сърцата на хората: “Потопете се в този смесителен съд, вие души, които можете; вие, които вярвате и сте уверени, че ще се възкачите до Него, до Онзи, който праща долу този съд; вие, които знаете с каква цел сте създадени.”

Свещеният Граал

Наградата за житейския път е потапянето, пречистването, кръщаването с вода, вино и Дух в смесителния съд – Свещения Граал. Този смесителен съд – Свещеният Граал, пълен с всичките сили и качества, необходими за връщането ни към Света на Светлината, наистина съществува, винаги е съществувал и ще продължава да съществува, докато има дори и едно човешко същество, което все още не е намерило обратния Път към Дома. Все пак, Първоначалната родина на човека съществува не като форма, а като светлинно излъчване и, поради чистотата му, не може да бъде докоснато или покварено от нисшето, егоцентричното себе. Затова класическите розенкройцери в своя манифест Fama Fraternitatis (издаден в 1614 г.) казват:
“Така нашата постройка, дори и хиляди да я гледат отблизо, завинаги ще остане недокосната, неразрушима, невидима и напълно скрита за грешния свят.”

Има Божествена сила, с чиято помощ спящата в нас духовна същност може да бъде възстановена за живот. Тази Божествена сила – силата на Духа, или “Дао”, както го наричат китайците – е достъпна за всички. И въпреки това, съприкосновението с нея е една от най-големите мистерии в живота, защото не може да бъде постигнато с нито едно от присъщите качества на егоцентричното себе. Науката за привеждане в действие на тази сила в нас, за да може истинската, първоначалната наша същност да расте, а илюзорната ни проява – егоцентричното себе – да бъде опознато чрез себевглъбяване, е учението, което се изучава в Интернационалната школа на Златния Розенкройц.


Част 3
Двата природни порядъка

Сега, след като дадохме кратко описание на някои от основните положения на розенкройцерската философия, бихме искали да навлезем с повече подробности в някои от тези идеи. Първата идея, която искаме да разгледаме, е концепцията за двата природни порядъка – две отделни системи от закони и явления, които наричаме “двата природни порядъка”. Ако успеем да разберем как действат тези две системи, ние ще бъдем в състояние да си отговорим на въпроса защо нашето търсене на абсолютните ценности – истина, чиста любов, абсолютна мъдрост и т.н. – все още не е постигнало успех.

Нашият природен порядък – светът на диалектиката

Нашите сетива ни дават доказателства, че всяко нещо, появило се на този свят, което виждаме около нас, някой ден ще се превърне в своята противоположност. Тази постоянна смяна на противоположностите е неизменна същност на нашия свят. В копнежа ни по абсолютни стойности – вечен мир, любов и истина – ние често сме склонни да пропускаме този неизбежен факт. Въпреки това, дори само обикновената житейска мъдрост говори достатъчно ясно, че всичко, идващо на този свят, ще изчезне един ден, всичко е само преходно и никога – абсолютно.
Помислете върху това за момент. Нищо от това, което сме, което можем да сторим, което можем да сътворим, няма да продължи вечно; рано или късно то ще се разложи. Ние сме преходни създания в един постоянно променящ се свят. Започваме да остаряваме и да боледуваме още от майчината утроба. Промяната и смъртта са единствените два закона, в които можем да бъдем абсолютно сигурни. Те ни съпътстват и като затворнически стени ни държат в плен. За тази безспорна истина говорят Лао Дзъ, Буда и всички велики световни религиозни учители.

Тогава не ви ли удивлява обстоятелството, че въпреки неизбежността на несъвършенството ни, промяната и упадъка, ние все още копнеем за съвършения живот? Никога ли не сте се запитвали как е възможно, като се имат предвид житейските обстоятелства, човекът изобщо да има понятие за абсолютни стойности? Как изобщо идеята за абсолютното, съвършеното е могла да влезе в нашето съзнание? Откъде е дошла тя? Със сигурност – не от света, който виждаме около нас.

Някой ден всеки от нас ще умре, а ние въпреки това мълчаливо, като в таен заговор, приемаме и участваме във фантазията, наречена “живот” така, като че ли смъртта не съществува! Ако някога сте изпитали загубата на близък човек, независимо от вярванията ви по въпроса за живота след смъртта, вие може би сте забелязали, че някаква част от вас никога не може да приеме, че той е “изчезнал” завинаги. Откъде вземаме това страстно желание за вечно съществуване, за абсолютното, когато всички доказателства на сетивата ни казват, че те не съществуват?

Концепцията за “двата природни порядъка” предлага отговор на този въпрос. В Интернационалната школа на Златния Розенкройц ние често означаваме природния ред, в който живеем, като “свят на диалектиката”. Използваме думата диалектика, защото нашият свят се характеризира с
постоянно заменящи се една с друга противоположности. Този “диалектичен свят” включва не само материалния, видимия свят, който е около нас, но също и сферата, обитавана от фините тела по времето на съня ни или след нашата смърт.

Първоначалният, Божественият природен порядък

Отделно от този “диалектичен свят”, но заемащ същото пространство, съществува друг, много различен природен порядък. Този втори свят е съвършен, абсолютен и вечен. Розенкройцерите наричат този втори порядък “неподвижно царство”, защото в него двойствеността и взаимната смяна на противоположностите не съществуват. В него всичко расте и се развива от слава към слава и от сила към сила. Именно в този Божествен свят, а не в диалектичния, към който принадлежим, съществуват наистина вечните стойности, за които копнеем – абсолютните Истина, Свобода и Любов.
Защо съществува диалектичният природен ред?

За да разберем защо съществува този диалектичен свят, трябва да си спомним, че има план, залегнал в основата на сътворението. Интернационалната школа на Златния Розенкройц го нарича “Божествен план”. Може да си представите Божествения план като изливащ се поток с определена посока, движеща сила и крайна цел. Всяко същество е свободно да влиза и излиза от този поток по собствено желание, събирайки опит по своя път.

И все пак, доколкото човек винаги се връща в Божествения поток и остава в него цялостно и в хармония, той ще бъде носен от него. Но ако по своята свободна воля човек постоянно желае да се държи в нехармонично състояние спрямо потока на Божествената идея, какво ще се случи тогава?
Нека се опитаме да намерим отговор и на този въпрос. Човек се обръща срещу течението на Божествения поток, когато пожелае да задържи определени аспекти от него и да ги направи постоянни, вместо да им позволи да текат според Божествения план. Това го довежда до едно състояние, в което той кристализира като тежък камък във вода. По този начин помагащият, носещ ефект на потока става недостъпен за тежко кристализиралото човешко същество. Нещо повече – то усеща течението като серия от удари и се чувства като камък в течаща вода. Това е много опростена картина. Тя обаче илюстрира как са се появили двата природни порядъка: Божественият природен ред – в който се изживява помагащият, носещ, постоянно развиващ се ефект на Божествения поток, и диалектичният природен ред – светът, който познаваме – свят, който изпитва коригиращите действия на Божествения поток, така че нищо да не продължи вечно, а всичко да се връща отново в изходната позиция.

Падението
Сега вероятно вече ви е ясно защо подчинението на създанията на втората система от закони – коригиращата система, води до изолацията им от света, в който действа първата, Божествената система от закони. Става ясно също, че такова създание, което се отклонява от предначертания план, остава изолирано от природния ред, към който първоначално е принадлежало, до момента, в който избере да се върне на Божествената пътека.

Универсалната философия учи, че в далечното минало голяма група, принадлежаща към човешката жизнена вълна, наистина решила и по своя собствена воля се отклонила от предначертания план за тяхното съществуване. По този начин те се изолирали от Божествения природен ред, като ограничили съществуването си само в диалектичния ред. Като следствие от това човешките същества загубили всички способности, които притежавали, докато били подчинени на първата, Божествената система от закони. Много от сетивните им органи атрофирали, а самите те, оставайки безсмъртни, изпаднали в сънно, неактивно състояние.

Задачата на човечеството
Ако внимателно сте вниквали във всичко досега, вие ще успеете да си представите спящите искри на падналото Божествено човечество като семена, които не могат да живеят и да се развиват, но не могат и да умрат. Какво може да се направи, за да се съживят тези спящи създания и да се доведат отново до състояние на съзнателен живот?

Съзнание и воля са необходими, за да се изпълни тази задача, но падналото Божие създание, намиращо се в това спящо състояние, вече няма такива. Как могат да се придобият това съзнание и тази воля? Розенкройцерите учат, че човешката раса, такава каквато я познаваме, е създадена специално с тази единствена цел – човешките същества да действат съзнателно и волево за възстановяване на първоначалното Божие създание. Това е задачата, призванието на всеки човек, и ако успеем в нея, ще споделим живота във Вечността.

Ние, смъртните, не сме това Божествено същество, но го носим в себе си като спяща искра. И в наша власт е да позволим на Божественото същество в нас да се събуди за живот, да се върне от своето изгнание обратно в Божествения свят, в своя дом – Дома на Бащата.

Събуждането на Божествената искра
И така, сега би трябвало да е много по-ясно защо изпитваме копнеж по абсолютното, истината, божественото. Както казахме вече, този копнеж не произхожда от нас, създанията на преходното, а от Божествената искра, която носим вътре в себе си. Това е тъгата на Божественото същество по изгубения му дом – Божествения порядък на съществуване, познат и обитаван някога от него. Този копнеж, който може да се развие във всепоглъщаща жажда – каквато вероятно и вие сте изпитвали – е първият проблясък на спящата Божествена искра в нас. Това вътрешно безпокойство, желанието, което вероятно ви кара да четете тези редове, всъщност е най-важният инструмент, който притежавате като духовно търсещ човек; това е “нишката на Ариадна”, която може, ако реагирате по правилния начин, да ви изведе вън от лабиринта. Може би “спящата красавица” не се е събудила все още напълно, но дава признаци на живот! А там, където има живот, има и надежда!


Част 4
Човешкото същество като микрокосмос

В тази част искаме да ви дадем кратко описание на човешката система, така както я разбират розенкройцерите. Така ще можете да видите по-ясно ролята, която играе Божествената искра в телесната ви система като цяло.

В Интернационалната школа на Златния Розенкройц човешкото същество се възприема като нещо много повече от само едно физическо тяло. В действителност човешкото същество е “микрокосмос”, или миниатюрен космос.

Небесният свод на микрокосмоса
Най-външният слой на човешкия микрокосмос, обгръщащ ни като черупка на яйце, се състои от магнитно поле, което ние наричаме липика. На липиката може да се гледа като на “небе” в нашия собствен миниатюрен космос; това е нашият личен зодиак, защото той е наситен с много магнитни точки като звезди. Тези магнитни точки действат като филтри, приемайки от космоса в микрокосмоса само онези енергии, които резонират с тях. При повечето хора тези точки са настроени само към диалектичния ред на съществуване, към вселената на преходност и смърт.

Дихателното поле
Вътре в магнитната сфера има пространство, наречено “дихателно поле”. Това пространство е изпълнено със силови магнитни линии, простиращи се от магнитните точки в липиката към материалното тяло на временната, смъртната личност.

Фините тела
Според съвременното схващане, материалното тяло се състои не само от физическо тяло, което можем да видим и да докоснем, но също така и от по-фини тела. В съвременното човешко същество те са общо четири взаимно проникващи се физически тела, всяко с различна степен на плътност. Така че нашето видимо материално тяло е проникнато и обградено първо от етерното, или жизненото тяло, което насочва и контролира жизнения процес, протичащ в материалното тяло. Следва астралното тяло, проникващо етерното и физическото и разпростиращо се извън тях. В това тяло се проявяват и излъчват навън нашите желания и емоции, както и нашите чувства на привличане и отблъскване. След това е менталното тяло. То е концентрирано главно около главата и обхваща привличането и излъчването на всички сили, отнасящи се до процеса на нашето мислене. В повечето човешки същества то още не е напълно узряло, така че при някои хора е трудно да се говори за такова “тяло”.

Божественото зърно
Съществува и един последен аспект на микрокосмоса, който е основа и смисъл на нашата работа – Розата на сърцето, или Духовната искра. Тази Роза в сърцето се намира точно в средата на микрокосмоса, в точката, която съвпада с върха на дясната сърдечна камера. Розата в сърцето – като последен остатък в микрокосмоса от първоначалното, божественото състояние – не се влияе от нито една сила, действаща в диалектичния природен ред – света на времето и пространството. Тя може да реагира само на силите на първоначалния, Божествения природен ред. Така че, докато не бъде докосната от божествените сили, тя остава спяща, бездейна, като зърно, заровено в земята. Но като всяко зърно съдържа целия проект, цялата матрица на оригиналния, божествения микрокосмос. Тя само очаква лъчите на Божественото слънце да я докоснат и тогава, със сътрудничеството на човешката личност, ще може да се разтвори и целият човешки микрокосмос ще се възстанови до първоначалното, божественото състояние. Естествено, още много неща трябва да се случат, преди човешката личност да пожелае и да е в състояние да позволи на Божественото слънце да докосне
Розата в сърцето.

По пътя на опита
Ние живеем живота си, натрупваме опитности, много от тях болезнени, и след това умираме. Когато физическото тяло умре, фините тела също се разлагат след определен период от време, оставяйки само сбора от опитностите, натрупан в този живот, който се отпечатва върху липиката. Тогава микрокосмосът приема нова телесна система чрез процеса на раждането. Това е цикълът на живот и смърт, който продължава отново и отново, живот след живот, докато постепенно – най-често чрез страдание, но понякога също и чрез интензивна радост – нашето съзнание и нашите желания се пречистят. Най-малкото – ние започваме да откриваме, че дълбокото страдание и болка в душата ни няма да бъдат облекчени от нищо, което бихме намерили в този свят. Може да ни озари още и догадката, че нашите моменти на най-дълбока радост изобщо не принадлежат на същността, която сме свикнали да наричаме аз, а на нещо много по-висше. И че ние стоим пред Непознатото с отворени и празни ръце, все още чакащи и надяващи се, но надеждите ни вече не са отправени към аз-центрираното себе и неговия свят. И когато стигнем до този момент, ние вече ще можем да получим помощ.


Част 5
Свещеното желание

Много е важно, когато душата е достигнала до тази точка на вътрешна откритост, да се разбере, че нашите копнежи по съвършенство, любов, доброта не произлизат от нашето аз-центрирано съзнание, а от последния остатък на Божественото в нас – Розата в сърцето. Защото тогава, когато сърцето изпрати чистия си зов на копнеж, когато даде израз на свещеното си желание, на свещената си жажда, ние няма да се опитаме да я уталожим с “оцет” или с онези практики за временно облекчение, които нашият микрокосмос е придобил през многото си животи. Вместо това нашето аз-центрирано съзнание ще остане мълчаливо и в тази тишина ще се чуят само четири прости думи: “Да бъде Твоята воля…”. Това обаче е “Сезам, отвори се” в нашето търсене. И когато сме изчерпали всичките възможности, които сме мислили, че имаме, и най-после престанем да се борим и се предадем на Божественото същество вътре в нас, когато сме изпълнени само с едно желание, изразено с думите: “Да бъде Твоята воля”, тогава ще се отвори врата там, където преди е имало само бяла стена. Тогава пътят напред ще бъде открит. Това е пътят, който розенкройцерите наричат “трансфигурация”.

Процесът на трансфигурация
Този процес на трансфигурация е много повече от метафизичен или мистичен процес. Това е реален, структурен процес. Често е бил наричан в Средновековието алхимичен процес. За да получите представа как такъв радикален процес е възможно да се осъществи в човешката система, спомнете си, че човешкото тяло – с неговите физически, етерни, астрални и ментални слоеве – се поддържа живо, като в системата се въвеждат и се асимилират реални субстанции – храни, които също имат своите материални, етерни, астрални и ментални съставки. Както знаем, тези храни се въвеждат в тялото чрез храносмилателната и дихателната системи. По-фините вещества се въвеждат в тялото посредством системата от чакри. Качеството на приетата храна и начинът, по който се асимилира, се определя от съзнанието, поради това, че съзнанието със своите мисли и желания ориентира системата от чакри по такъв начин, че привлича това, което е в хармония с нея, и отхвърля онова, което не е. И така, представете си, че сте се предали на Розата в сърцето поради чистотата на свещеното ви желание и тя започне да се отваря във вас. Розата в сърцето, за разлика от всяка друга част на вашата система, е способна да привлича и абсорбира етерните, астралните и менталните вещества от първоначалния, Божествения природен ред. Това са силите на Духа, силите на Свещения Граал, за които вече говорихме.

Сега вие можете да видите как отварянето на Розата в сърцето може да стане “извор на Жива вода” – за да употребим фразата, която използвахме по-горе. Колкото по-малко его-центрирани и колкото повече “Роза-центрирани” ставаме, толкова повече Розата в сърцето – Духовният атом – ще става точката, в която ще бъде привличана, усвоявана и излъчвана Божествената енергия. Тази трансмутация и това излъчване на Божествената енергия може да бъде в помощ на всички хора, които се нуждаят от нея. С помощта на тази Божествена енергия

Розата в сърцето се разтваря и расте все повече и повече. Постепенно тя очертава около себе си нова форма, изградена от чистите етерни, астрални и ментални вещества на Духа. Новата асимилация е основата на трансфигурацията и чрез нея смъртта се преодолява завинаги. Молитвата “Да бъде Твоята воля” се изпълнява по отношение на микрокосмоса и той се присъединява към потока на светлите същества, пътуващи обратно към единение с Божественото.
Има много, много неща, които Интернационалната школа на Златния Розенкройц може да ви каже за трансфигурацията, но началото на процеса, тук и сега, е най-важното нещо за нас. Само ако започнем, другото може ще последва. А началото е решението да предадем нашето себе на Розата в сърцето.

Изборът пред нас
За да приключим с това въведение, искаме да ви припомним избора, който стои пред личността, започнала да чувства свещеното желание, наречено от нас “копнеж за спасение”. Ако тогава нашето аз-съзнание мисли: “Аз искам да бъда съвършен, аз искам да бъда свободен, искам да изпитам Нирвана”, и ние започнем да работим над себе си с наши собствени сили, без фундаментална промяна в ориентацията на собственото ни съзнание, тогава няма никакво значение какви техники на самоусъвършенстване използваме; Розата в сърцето няма да получи никаква храна, защото аз-съзнанието е способно да привлича в системата само сили от този диалектичен природен порядък. По този начин, вместо да подпомогнем стремежа за спасение и така Розата в сърцето да порасне, всички тези техники, възприети и практикувани от аз-съзнанието, само ще направят личностната система и нейните заблуди по-силни и по-могъщи.

От друга страна, ако ние ясно разберем, че този копнеж за спасение не принадлежи на нас, смъртното, преходното създание, а на божествената Роза вътре в нас, ние ще сме направили първата революционна стъпка по пътя, който води до задоволяване на нашето сърдечно желание. И ако разберем, че Розата не може да се храни с енергиите, които ние, смъртните създания, сме способни да привлечем, а само от енергиите на първоначалната, Божествената сфера, тогава ще предадем цялото си същество на Розата, за да има тя свободата да привлече в нашия микрокосмос необходимите й енергии, за да расте.

Златният кръст на Възкресението

Какво означава “да отдадем цялото си същество на Розата”? Това съвсем не е просто мистична преданост. Учениците-розенкройцери стават строители, свободни зидари в истинския смисъл на думата. С цялата си вяра, любов, постоянство и интелигентност те се стремят да сътрудничат на освобождаващата сила, излъчвана в тях от Розата, която да разруши старото и да построи новото. Кое е “старото” и кое е “новото”? Старото е кръстът на материята, аз-центрираното себе с всичките му последствия за микрокосмоса. Процесът на себеотдаване позволява да се установи жива връзка между Розата и самия център на този кръст. Тогава, пропорционално на разрушаването на старото, новото може да бъде построено. Новото е Златният кръст на Възкресението, огненият Кръст, чиято вертикална греда е енергията на по-висшата, Божествената природа, течаща през подновения микрокосмос и разпространяваща се хоризонтално чрез отворената Роза над целия свят.

Това наистина ли може да се осъществи?
Вие навярно си мислите сега, че ключът за този път на трансфигурация – свещеното желание, копнежът за спасение – все още е твърде далеч от вас. Бихме ви помолили обаче да погледнете себе си още веднъж. Може би копнежът на вашето сърце за спасение не е толкова далеч, колкото си мислите. Може би всъщност е нещо, което ви е придружавало плътно през всичките години, така че вече едва го забелязвате – като скъпоценно бижу, с което сте се разхождали в джоба, мислейки че е просто камък. Защото, позволете да попитаме, какво ви кара да четете този текст? Със сигурност това е вътрешното просветление, което е растяло във вас през годините, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат; познанието, че нещо фундаментално вътре в нас е погрешно и се нуждае от лечение; копнежът по абсолютните стойности – любов, която не е условна, а безусловна; доброта, която не е частична, а всеобща, тотална; истина, която не е валидна само днес, а завинаги.
Има много различни начини, по които можем да изразим всичко това, но ако погледнете навътре в себе си, ще разпознаете ли това силно желание дълбоко у вас? Дори и все още да не е достатъчно пречистено, дори и ако все още е оцветено от нашите умствени предубеждения и естествената необходимост на егото да се захваща за всичко, то този копнеж вече е нещо. Той е началото! Този копнеж е истински и може да бъде нашата отправна точка.

Как? Може би една картина ще ви помогне да разберете. Представете си сега средновековен рицар. Той е облечен в броня, и макар да умее да върти меча, той сега не го прави. Вместо това, на мястото на сърцето си той държи свещ. Цялото му внимание е съсредоточено върху опазването на тази запалена свещ, защитавайки пламъка й от всичко, което би могло да го разлюлее или угаси. Той пази тази крехка светлина, която гори сред световния безпорядък.

И така, тази светлина е нашето желание за спасение, нашето свещено желание, първото плахо потрепване на светлина и живот в Розата. И като рицаря ние сме в състояние, ако пожелаем, да поставим тази крехка свещ на първо място, не само в самите нас, но също и в другите.
Какво точно имаме предвид с това? Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри, основатели на Интернационалната школа на Златния Розенкройц, го изразяват по следния начин:
“Това е състояние на съществуване, нещо като да си влюбен. Ако някога сте обичали някого истински, или сте били обичан от някого, ще знаете, че цялото сърце може да бъде погълнато и повдигнато от тази любов. Това поставя началото на излъчване, което тръгва от сърцето и установява връзка. С такава любов сърцето трябва да се посвети на духовната Роза, която се намира в сърцето, в средата на вашето същество. И тогава, тъй като Розата е толкова близо до вас и ви е чакала толкова дълго време, могъща връзка ще се прояви между нея и вас. Тогава ще бъдат положени основите на възраждането на душата. И затова Библията казва, че само любовта може да ви освободи.”
Когато усилието да посветим себе си с мисъл, дума и дело на Розата и нейният копнеж стане основен приоритет в живота ни, хватката на аз-центрираното его върху микрокосмоса със сигурност ще се отпусне. И макар че все още пътят до трансфигурацията може да е много дълъг, “брадвата ще бъде
поставена върху корена на дървото”.

Тази стъпка отваря Пътя за вас. И все пак, това е само началото. Още много стъпки ще трябва да бъдат направени, още много уроци – научени.

Ако искате да узнаете повече до какво води този път на трансфигурация, или ако чувствате, че можете наистина да извървите пътя на ученик, Интернационалната школа на Златния Розенкройц би желала да ви помогне.

Ако искате да се докоснете повече до идеите, споменати в това въведение,
и да научите как да установите по-близък контакт с Лекториум Розикруцианум,
вие сте поканен да посетите въвеждащия курс от 12 писма или, ако желаете,
може да ги получавате по пощата.

__________
   
   
      
   :
http://www.lectorium-rosicrucianum.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Дек 16, 2011 3:40 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Изключително интересно и полезно поне за мен. Благодаря!

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Дек 17, 2011 3:21 am 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 08, 2011 2:04 am
Мнения: 11
Създателите и последователите на това учение са убедени,че единствено то представлява истинското розенкройцерство в нашето съвремие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 6:17 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Георги Христов написа:
Създателите и последователите на това учение са убедени,че единствено то представлява истинското розенкройцерство в нашето съвремие.


Доколкото съм запозната, всички гностични (а и всички т.нар мистериозни или тайни) учения твърдят същото. Личното ми разбиране по въпроса е, че всички те в дълбоката си същност тръгват от една и съща идея някъде там дълбоко назад във времето. В момента превеждам книга, в чийто предговор са описани (имам предвид историческата им поява и развитие или изчезване, както и основните им постулати) различни подобни учения и по-скоро затвърждавам това си мнение. Друг е въпросът, че голяма част от техните практики остават скрити за света (и смятам, че донякъде е правилно това).

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 8:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Защо да е правилно?
Защото може да се злоупотреби с това ли?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 9:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Ное 08, 2011 3:26 pm
Мнения: 109
Местоположение: Франция, Монпелие
Тук можем да прочетем какво Щайнер казва за истинските розенкройцери: http://aobg.org/lecture.php?ln=1&id=254

А днес, така да се каже, към тях се присъединяват и антропософите...(или може би не е точно така)... :?:

За мен е интересно също защо сформираната езотерична група от Щайнер през 1911 г. всъщност не просъществува, опитът се оказва неуспешен ?..




Ето един кратък цитат и от "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц " на Райкенборг :

Цитат:
Разбирането чрез разума предсталява диалектична мозъчна дейност, натоварване на паметта по определен начин.Това е един процес на природно родения човек,процес , който се основава , между другото , на кръвното притежание , понеже кръвта е един аспект на това , което ни одушевява.
По отношение на разума човек може да натовари паметта си с най-невероятни неща , дори с най-големите глупости;също така и с неща , които просто приема за верни , но от които по-късно пак трябва да се откаже. Затова разбирането чрез разума никога не е мъдрост.Поради това един много умен , разумен човек още не е мъдрец. Той живее живота си , управляван от притежанието на знанието на разума , записано в паметта. Съзнанието на егото довежда до взаимна съгласуваност между главата и системата далак- черен дроб.В този случай душата е посредник , а сърцето - нищо повече от една кръвна помпа.
Истинският човек се води от истинската душа. Истинската душа може да изпълнява своята функция само от опит , а само чрез такъв опит узрява разбирането. Следователно, разбирането е eдно вътрешно притежание. Въз основа на едно такова вътрешно притежание ние можем и имаме правото да задействаме мозъка според първоначално предвидения начин , да заредим паметта по освобождаващ начин , като събудим един друг център , наречен Център на Мъдростта.
........................................................................
И когато гностичните влияния се възприемат от кръвта , те могат да повлияят на мозъчното съзнание и да го превъзмогнат , така че то да се подчини и да се остави да бъде ръководено от новото кръвно влияние. Това въздействие е първия знак за започващото , възможното ново душевно раждане, първия симтом на душевното съзнание (мозъчното съзнание работи чрез хипофизата в главата , а душевното съзнание - чрез Розата на сърцето).............


....................................................................
Може би Георги ще поясни за всички нас разликата между антропософите (които Щайнер нарича днешните розенкройцери) и розенкройцерите от днешната Школа на Златния Розенкройц (поне най-общо), както и техните методи...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 11:33 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Pepi написа:
Защо да е правилно?
Защото може да се злоупотреби с това ли?


Ами от една страна наистина стои въпросът със злоупотребата...Обаче не трябва да забравяме, че днес има много организации (не съм сигурна, че това е точната дума), които в една или друга степен претендират да са наследници на великите древни гностични школи - колко са, или не са такива, е съвсем друг въпрос. Освен това, тайният, мистериозният характер може би по-скоро е следствие на факта, че хората са на различна степен от своето вътрешно развитие и не всички биха били готови да приемат истините, до който довеждат тези учения - това вероятно би променило изцяло светогледа, историята, пък дори и религиозните концепции...И честно казано, не ми се иска да споменавам, че една част от днес съществуващите такива организации се обличат с власт и богатство - от там и интереса да за "затворени" за широката общественост, пък била тя и готова да ги приеме...Всъщност не знам дали наистина е така....Но легендите, които витаят, го подсказват (или пък служат за заблуда на непосветените.....пак въпросителна :?: ) Аз лично обичам да се ровя из подобни неща, но естествено досегът ми е съвсем недостатъчен, за да се изказвам с твърда сигурност по въпроса - всичко си е лично мое умозрение. :)

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 13, 2014 9:00 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Съвременна фактологическо-журналистическа информация в няколко части...

Братството на Розенкройцерите – част 1
АТАНАС СТЕФАНОВ



Трите манифеста за Кристиан Розенкройц


В продължение на няколко седмици ви запознахме последователно с историята и дейността на братските организации Масоните, „Череп и кости” и „Билдерберг”. Общото между тези три групи бяха обвиненията, че те стоят в основата на всички политически и икономически конспирации от последното столетие.

Днес, както и в следващите няколко части на нашата поредица, ще спрем вниманието ви на една по-загадъчна организация, която, макар и доста променена и разчленена, продължава да съществува и до ден днешен. Става дума за старата мистична организация на Розенкройцерите (Розикруцианум), която в днешни дни съществува в три различни направления – Езотерично Християнско Розенкройцерско училище, Масонски Розикруцианум и „подготвителни” групи. В следващите части на нашата поредица ще ви разкажем именно за тези различни разклонения на Розикруцианум, водещи началото си от края на XIX и началото на XX век.

Същност на организацията


Розикруцианум е тайно общество от мистици, което е създадено през Средновековието в Централна Европа. През 2009 г. едно от американските разклонения на организацията (AMORC – една от “подготвителните” групи) направи филм по повод 100-годишнината на възстановеното братство, в който е дефинирана основната дейност на модерните розенкройцери. Според филма Розикруцианската организация AMORC (Ancient Mystical Order Rosae Crucis) e “една от най-динамичните философски и образователни организации в света. Това са мъже и жени, посветили се на изучаването на природните закони, за да заживеят в хармония с тях. Розикруцианската организация AMORC е езотерична несектантска християнска организация с корени, датиращи още от началото на XVII в. Най-древните традиции, обреди и вярвания на братството могат да се потърсят дори и в старите мистични школи в Египет и Гърция”.

Трите манифеста


За създател на братството се счита Кристиан Розенкройц – алхимик, който най-вероятно е алегоричен образ. През 1614 г. германските лютерани публикуват и разпространяват три манифеста. Първият (Fama Fraternitatis) разказва за живота на мистериозен алхимик (споменат само с като брат C.R.C.), който обикаля света и събира мъдрост и познания. Вторият документ (Confessio Fraternitatis) свидетелства за тайна организация на алхимиците, която имала за план да промени интелектуалния и политическия живот в Европа. В третия манифест (Chymical Wedding of Christian Rosenkreutz) става ясно, че тайнственият алхимик всъщност носи името Кристиан Розенкройц и в него е описано посещението му на „алхимичната” сватба на краля и кралицата.

Fama Fraternitatis


Fama Fraternitatis е първият от трите основополагащи манифеста за Братството на Розенкройцерите. Издаден през 1614 г. в Касел, Германия, той разказва историята на Брат C.R.C. (в текста се среща и като C.R., тъй като в немската версия на текста Розенркройц е едно име, а в английския превод – Rosy Cross са две думи). В манифеста се разказва за пътуването и поклонението на героя в Йерусалим, за мъдростите, които той научава от древните алхимици в Дамкар (Арабския полуостров). След срещите си с мъдреците в Арабския свят и тези от Египет и Фес, Брат C.R.C. научава езотеричните тайни на физиката, математиката, магията и кабалла. Смята се, че този в този текст е закодирано послание за намирането на Философския камък – легендарната алхимическа субстанция, която е можела да превърне всеки метал в злато, както и да участва в направата на елексир на безсмъртието.

След завръщането си в Европа, Брат C.R.C., заедно с други “просветени”, C.R.C. основава езотеричното християнско „Братство на розата и кръста”. Членовете му приемат кодекс в шест точки: 1. Те ще обикалят света, за да лекуват и помагат на бедните, като не се възползват финансово от това; 2. Братята ще се обличат в зависимост от това какви са порядките на страната, в която се намират и няма да носят дрехи, които да ги отличават от масите; 3. Веднъж годишно, на определена дата, те ще се срещат в „Къщата на Светия дух”, за да разкажат на другите за своите странствания; 4. Всеки брат трябва да намери и обучи по един свой достоен заместник; 5. Символът на Розата и Кръста трябва да е техният знак; 6. Братството трябва да остане тайно 100 години.

Confessio Fraternitatis


Confessio Fraternitatis е вторият анонимен манифест на Розенкройцерите, публикуван година по-късно от Fama Fraternitatis. Той се явява по-скоро като защита на първия манифест и разказва по-подробно за тайната организация на алхимиците, чиято цел е да промени света към по-добро. Confessio Fraternitatis е религиозен трактат относно „истинската Философия”. Въпреки че е публикуван като анонимен текст, много историци са склонни да преписват авторството на втория манифест на Розенкройцерите на английския философ Франсис Бейкън.

Chymical Wedding of Christian Rosenkreutz


Chymical Wedding of Christian Rosenkreutz, третата част от манифеста на Розенкройцерите, издадена през 1616 г. (отново една година след втората част) е много интересната и живописна. Тя представлява алегоричен романс, разделен на седем дни или седем пътувания – подобно на Генезис Създаването на света в Библията. В нея живописно е описана поканата към Кристиян Розенкройц (за първи път се споменава цялото име на Брат C.R.C.) и посещението му в „замък, изпълнен с чудеса и магии”, където той е присъствал на алхимичната сватба на Краля и Кралицата. За автор на Chymical Wedding of Christian Rosenkreutz се счита немският теолог Йохан Валентин Андре.

Този трети манифест, с приказните и причудливи картини, които описва, добива бързо популярност в Средновековна Европа и се превръща в извор за вдъхновение на много поети, алхимици, мечтатели.

Розата и кръстът


Името Кристиан Розенкройц не е случайно избрано. Фамилията – Розенкройц, означава Роза и Кръст – символът, който братството възприема за свой още от създаването си в началото на XVII в. Въпреки общовъзприетото мнение, че щом в един символ присъства и кръстът, то той задължително е християнски, тук нещата не стоят точно така. Комбинацията между розата и кръста е предхристиянски символ с много древна история. От най-стари времена кръстът е символ на човешкото тяло, докато розата се възприема като индивидуалната същност на всяко човешко същество. Заедно, розата и кръстът, са символ на един пълноценно и качествено изживян живот, в който човек е събирал знания и личен опит, за да се пребори успешно с предизвикателствата. Затова и модерните наследници на старите Розенкройцери неизменно възприемат символа на своите предци – комбинацията между розата и кръста.


http://novinar.bg/news/11-bratstvoto-na ... 0MTs3.html

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 17, 2014 8:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Братството на Розенкройцерите – част 2


През XVII в. членовете му полагат основите на Британското кралско научно дружество

Както описахме в първата част на нашата поредица, първите три манифеста относно Розенкройцерите (Розикруцианум) се появяват в началото на XVII в. По това време Европа е разкъсвана от постоянни войни, от които населението страда все повече и повече. Мълвата за наличието на тайно братство от алхимици и мистици, които подготвят мащабни промени в света на изкуството, религията, политиката и интелектуалния живот в Европа, започва да вълнува умовете на хората. Интересът към Розенкройцерите налага постоянно преиздаване на първите три манифеста, както и съставянето на много други памфлети и трактати както положително, така и отрицателно настроени към братството. В периода до 1620 г. (или едва 6 години след публикуването на първия документ Fama Fraternitatis) са създадени над 400 книги и ръкописи относно Розикруцианум.
Пикът на така наречения Розенкройцерски фурор е през 1622 г., когато по

стените в световната столица

на политиката, културата и обществения живот Париж са разлепени два постера. Единият от тях започва с думите „Ние, представителите на Висшето училище на Розенкройц, заявяваме, че присъстваме в града, независимо дали видимо или невидимо за вас”. Вторият завършва с типичния за розенкройцерите мистицизъм и желание за самоусъвършенстване чрез познанието: „Мислите и желанията на всеки търсещ човек ще го отведат при нас, както ще отведат и нас при него”.

Легендарните първи три манифеста за живота на Кристиан Розенкройц вдъхновяват много от големите мислители на късния европейски Ренесанс и най-вече на Новото време, в чиито философски и литературни творби неизменно се чувства духът на Розикруцианум. Сред най-изтъкнатите имена, които принадлежат към розенкройцерите, са тези на германеца Майкъл Майер, англичаните Робърт Флъд и Илайъс Ашмол, Теофилус Константин, Юлиус Шпербер, Габриел Науде, Томас Вон и много други.

Естествено всички тези имена, макар и на популярни и важни за епохата учени, не могат да се конкурират с двамата най-отявлени представители на Розикруцианум, които са Рене Декарт и Исак Нютон (за Нютон няколко ордена предявяват претенции, че е бил техен член).
Най-важното уточнение, което трябва да въведем веднага след изброяването на имената на тези учени, е, че почти липсват каквито и да е доказателства за това, че те наистина са били членове на братството. Все пак, макар и черната за модерните учени епоха на Средновековието да е приключила,

политическите и религиозни гонения

из Европа през XVII в. и XVIII в. не са малко. Именно поради страха от възобновяването на подобни гонения и убийства, които са били всекидневие макар и преди няколко века, Розенкройцерите са спазвали точката в кодекса от Fama Fraternitatis да пазят в тайна своето братство и принадлежността си към него. Дори безспорни членове на ордена като Майкъл Майер и Робърт Флъд никога не са потвърждавали публично, че са розенкройцери. Въпреки това, със сравнителна достоверност, историците могат да заключат за гореспоменатите учени, че наистина са принадлежали към въпросното братство. Например съвсем спокойно може да се каже, че Британското кралско научно дружество (Royal Society) е създадено от членове на Розикруцианум, сред които са и Тиодор Хак, Джон Пел и Самуел Хартлиб. Първоначално групата учени нарича себе си с алхимическото „Невидимият колеж”, докато по-късно, вече и радващо се на кралската благословия, се прекръства на „Розенкройцерски колеж”. През 1662 г. то възприема от крал Чарлз II и сегашното си име – Британското кралско научно дружество (Royal Society).
Когато говорим за учените, създали и

положили основите на Royal Society

няма как да не предположим и дори твърдим със сигурност, че те са принадлежали към розенкройцерите.
В ден днешен обаче е доста по трудно да предположим, че индивидуални личности като Исак Нютон и Рене Декарт са били част от ордена. Това се дължи, от една страна, на факта, че те са толкова популярни със своите открития, че учените разглеждат личността им повече от биографическа и историческа гледна точка, отколкото откъм научна и философска. Почти всички биографии на хора, променили света по някакъв начин, са фокусирани именно в тези им открития, оказали огромно влияние на човечеството, докато „второстепенните детайли” често се изпускат.

Ако трябва да разглеждаме евентуалната принадлежност към братството на Розенкройцерите на световноизвестни личности като Декарт и Нютон, то ние задължително трябва да се поставим в историческия контекст. Не трябва да забравяме, че днешният модерен Розикруцианум с неговите три направления – Езотерично Християнско Розенкройцерско училище, Масонски Розикруцианум и „подготвителни” групи съществува едва от края на XIX в.

По времето на Декарт и Нютон

Орденът е бил нещо съвсем различно, членовете от различни държави, дори от различни градове не били съгласувани помежду си от общо управляващо тяло, а членски карти не са съществували.
Около фигурата на Рене Декарт, както и около евентуалната му принадлежност или не към Розикруцианум, се водят дълги спорове. Самият учен приживе заявява, че никога не е влизал в контакт с розенкройцерите, но в същото време, използвайки стилистиката на онези плакати, разлепени в Париж, заявява, че мислите и желанията му винаги са го водели към търсенето на неговите братя.

Освен това е факт, че Рене Декарт се е познавал с много розенкройцери още от най-ранните си години. Приятелства, които той поддържа и до смъртта си. Такова е това с Корнелиус ван Хуугеланд, холандски доктор, алхимик и един от най-известните и признати розенкройцери в страната. Легендата разказва, че когато напуска Ниската земя, Декарт оставя на съхранение при своя приятел Ван Хуугеланд голям сандък с лична кореспонденция и непубликувани творби и размисли. Единственото условие, което ученият поставя на своя приятел, е тези неща никога да не достигат до външния свят. Нещо, с което Хуугеланд се справя. Всички историци и биографи на Декарт признават, че ако някога бъде намерен този сандък, то там се крие отговорът на въпроса дали философът и създател на правоъгълната координатна система наистина е бил розенкройцер или не.

http://novinar.bg/news/12-bratstvoto-na ... yMg==.html

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 24, 2014 8:48 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Братството на Розенкройцерите – част 3


Езотерични Християнски Розенкройцерски училищa


След като достига своя пик на популярността в началото на XVII в., Розикруацианум и неговите членове предпочитат да останат в анонимност – традиция, която е обща за почти всички тайни общества по света. Постепенно, със започването на XVIII в., розенкройцерите постепенно започват да предявяват претенции за възродители на древните масонски организации, като тези движения са най-ясно изразени в Германия и Холандия. Постепенно много членове на Розикруацианум се обявяват за масони, както и много масони се обявяват за розенкройцери. Към края на XVIII в. Главната ложа в Берлин вече е под сериозното влияние на „последователите на розата и кръста”, като дори предлага на масоните - членове на ложата, да се обявят за подвластни на Розикруацианум. Въпреки че това не се случва, още тогава се появява първото от трите подразделения на модерния Розикруацианум – Масонският Розикруацианум (за различните негови групи и представители ще ви разкажем по-нататък в нашата поредица). Другите две, зародили се през XIX в. и XX в. течения, са тези на Езотерично Християнско Розенкройцерско училище (с най-известен представител – Лекториум Розикруацианум) и „подготвителни” групи (с най-популярни представители „Орденът Златна зора”, „Древният мистичен орден роза и кръст” – AMORC (Ancient Mystical Order Rosae Crucis) и „Древният орден на Розенкройцерите” – AOR (Ancient Order of the Rosicrucians).

Днес ще ви запознаем накратко с няколко представители на Езотеричните Християнски Розенкройцерски училищa – „Братството на розенкройцерите”, „Антропософското общество”, Lectorium Rosicrucianum – „Интернационална Школа на Златния Розенкройц” и „Архиософското общество” на Томазо Паламидеси.

Езотерично християнство


Първо трябва да обясним накратко какво представлява езотеричното християнско учение. В общи линии езотеризмът е система от тайни философски възгледи върху природата на явленията. В него са включени учения, доктрини, практики, методи на познание и др. Приема се, че всички те са тайни, т.е. достъпни само за тесен кръг посветени. Това е дефиницията на езотеризма в тесен смисъл. Но някои интерпретации на езотеризма са твърде широки и в тях могат да се включат различни нетрадиционни системи на духовни учения, различаващи се от общоприетите религии. Езотеризмът не е практически единна система от възгледи, а множество отделни групи или движения, понякога дори противоположни.

Езотеричното християнство се отнася към мистичния живот и приложение на т.нар. вътрешно учение на Христос. Свързва се с различни духовни традиции, проявени през вековете, сред които есеи, гностични учения, богомили, розенкройцери и други.

Братството на розенкройцерите

Братството на розенкройцерите (The Rosicrucian Fellowship), известни и под името „Международна организация на християнските мистици” е част от Езотеричните Християнски Розенкройцерски училищa, основано през 1909 г. от Макс Хайндел, като наследник на по-древна група розенкройцери. Основната задача, която членовете на организацията си поставят, е да „разпространяват публично истинската философия на Розенкройц. В духа на езотеричното християнство Братството на розенкройцерите твърди, че е запазила мистериите и тайните на езотеричното познание, което Христос споделя със своите апостоли и за които се говори в Евангелията на Лука и Матей. Тази мистична християнска философия е част от християнските мистерии и най-общо е мястото, на което среща си дават религията, изкуството и науката. То се старае да подготви индивида чрез хармонично изграждане на ума и сърцето с цел воденето на живот, подчинен на липсата на егоизъм, алтруизъм и служба на човешкия род. Организацията Братството на розенкройцерите е със седалище в Калифорния, но има хиляди последователи и членове от цял свят. Основните занимания на членовете на братството са провеждането на „услуги за лекуване на духа”, интерпретация на Библията, преподаване на езотерична християнска философия и духовна астрология.

Антропософското общество


Друг известен представител на Езотеричните Християнски Розенкройцерски училищa е Антропософското общество, създадено от немеца Рудолф Щайнер през 1913 г. Ето какво пише в българския сайт на братството: „Антропософското Общество в България е неполитическа организация с идеална цел, която е клон на Единното Антропософско Общество със седалище Гьотеанумът в Дорнах, Швейцария. Неговата задача е да развива антропософската духовна наука, както и нейните приложения в съвременния свят, водещи до одухотворяване на съвременната цивилизация. Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско общество, неговите последователи са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската наука за духа и произтичащите от нея братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество”.

„Антропософското общество не е тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната школа за духовна наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.”

В световен мащаб Антропософското общество наброява над 60 000 души, като клонът в България е основан с Учредителното събрание на 29-30 септември 2001 г. в София.

Lectorium Rosicrucianum


Лекториум Розикруацианум е основано през 1935 г. от Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри (синоними на двамата холандски братя Леене). Също и като предишните две училища и Лекториум Розикруацианум преподава Християнски гностицизъм, базиран върху разбиранията на розенкройцерите и духовните достижения на катарите и алхимиците. Лекториумът също има сайт на български език, както и офис в София.

Учението на Lectorium Rosicrucianum се основава на концепцията за съществуването на два природни порядъка. Първият е известният ни земен ред, а вторият – първоначалният Божествен ред. Първият природен порядък е земният свят на преходност, на раждане, разцвет и упадък, наречен „диалектика”, докато вторият е светът на непреходност, или „статика”, назован в Библията "Небесно царство".
В момента братството има над 15 000 последователи, разпръснати из всички континенти.

Архиософското общество


Последният представител на на Езотеричните Християнски Розенкройцерски училищa, за които ще ви разкажем, е Архиософското общество, създадено от италианеца Томазо Паламидеси през 1973 г. Сред основните задачи за организацията и нейните членове са изучаване на нормалните и паранормалните способности на човешкото същество, изучаване на все още необяснимите природни закони, паралелното изучаване на философии и религии и експериментални проучвания в полето на космобиологията. Това съвсем младо Езотерично Християнско Розенкройцерско училище засега има едва няколко хиляди последователи и то главно в Италия, Германия, Португалия и Франция.

http://novinar.bg/news/13-bratstvoto-na ... xMg==.html

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни