ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 7:39 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 5:20 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
АЦТЕКИТЕ били последно звено от веригата цивилизации, процъвтяващи в доколумбова Централна Америка. Най-древната от тях, тази на олмеките, се развила по крайбрежието на Мексиканския залив от 14-ти до 3-ти в. пр.Хр., подготвяйки почва за формиране на следващите цивилизации. Олмеките имали впечатляващ пантеон от богове, строили масивни каменни съоръжения и имали строго разграничено иерархично общество. През 7-ми век се развила и културата на толтеките, продължаваща тенденциите, започнати от предшествениците им. Религиозните обряди се усложнявали и се създали сложни социални взаимоотношения, които се запазили до появяването на ацтеките по тези земи. Ацтеките били едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико. Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико). На такова място бил основан главният им град Теночтитлан. Ацтекските градове-държави възникнали на обширното плато, където днес е разположена столицата на Мексико. Постепенно тези градове-държави били обединени и благодарение на завоевателните походи, територията се разширила от северните области на днешно Мексико, до границата с Гватемала. Ацтеките създали големи библиотеки с пиктографски книги - кодекси, в които се описвали религиозни обряди и исторически събития. Европа научила за ацтеките от Бернал Диас, участник в експедицията на Ернан Кортес, който ги описал ярко и обстоятелствено в книгата си "Historia verdadera de la conquista de Nueva Espaa". Империята на ацтеките престанала да съществува в 1521 година при управлението на последния император Монтесума II, когато конкистадорите на Кортес в съюз с племената, враждуващи с ацтеките, нахлули в столицата Теночтитлан и я разрушили до основи.

Пантеон на боговете



Аколмицтли (Acolmiztli) - бог на подземния свят.
Аколнауакатл (Acolnahuacatl) - бог на подземния свят.
Акуекукиотисиуати (Acuecucyoticihuati) - богиня на океана и реките. Покровителства работещите жени.
Атлакамани (Atlacamani) - богиня на бурите в океана.
Атлакойя (Atlacoya) - богиня на сушата.
Атлатонин (Atlatonin) - едно от иманата на ацтекската богиня-майка.
Атлауа (Atlaua) - могъщият бог на водата, бог-покровител на рибарите.
Ехекатл (Ehecatl) - бог на веттровете. Като едно от превъплъщенията на Кетцалкоатл, вдъхвал живот на всичко безжизнено. Той подарил на човечеството любовта, след като сам се влюбил в младата Майяуел. Символ на любовта им било прекрасно дърво, което израстнало на мястото, където стъпили на земята.
Итцлаколиуке (Itzlacoliuhque) - бог на обсидиановия нож. Едно от въплъщенията на Тескатлипока.
Итцли (Itzli) - бог на каменния нож и на жертвоприношенията.
Ишкуина (Ixcuina) - богиня на похотта, покровителка на проститутките и неверните съпруги.
Иштлилтон (Ixtlilton) - богиня на медицината, на здравето и изцелението, на празненствата и игрите.
Камаштли (Camaxtli) - бог на войната, лова и съдбата. Творец на огъня.
Кетцалкоатл (Quetzalcoatl) - "Пернатата змия".
Прикачени файлове:
coatlicue.jpg

В митологията на ацтеките и толтеките - бог-творец, създател на човека, културата и господар на стихиите. Един от главните богове на толтеки, ацтеки и другите народи на Централна Америка. Той взел участие в създаването и разрушаването на различни световни епохи и бил господар на една от тези епохи. Създал човека от костите на хората, живяли в предишни епохи, събрани в Миктлан. Кетцалкоатл бил също бог на ветровете, водите и изобилието. Като бог на водите, бил повелител на мълниите, които ацтеките оприличавали като небесни змии. Смятало се, че е син на Коатликуе и брат-близнак на Шолотл. Подарил на света царевицата и календара. Покровителствал изкуствата и занаятите. По-късно ацтеките го тачели като символ на смъртта и възраждането и покровител на жреците. Култът към Кетцалкоатл бил широко разпространен в Теотиуакан, Туле, Теночтитлан и Чичен-Ица.
Коатликуе (Coatlicue) - богиня на земята и огъня, майка на боговете и звездите на южното небе. Тя олицетворявала едновременно началото и края на живота. Коатликуе била майка на бога на слънцето - Уитцилопочтли. Тя била олицетворение на земята, от която всеки ден се появявало слънцето (Уитцилопочтли), прогонващо луната и звездите. Едновременно с това, Коатликуе била богиня на смъртта, защото земята поглъщала всичко живо.
Койолшауки (Coyolxauhqui) - богиня на Земята и Луната. Владеела магическа сила, способна да нанесе колосални вреди.
Майяуел (Mayahuel) - първоначално била тачена от ацтеките като богиня на плодородието, а по-късно - като богиня, дала на хората агаве и алкохолната напитка "октли". Била изобразявана като жена с 400 гърди.
Макуилшочитл (Macuilxochitl) - бог на музиката и танците. Бог на пролетта, любовта и веселието. Покровител на изкуствата.
Мештли (Mextli) - главен бог на мексиканците, дал название на страната. Бог на войната и бурите. Често бил асоцииран с Уицилопочтли. Ежегодно му принасяли в жертва стотици хора.
Миктлантекутли (Mictlantecuhtli) - господар на задгробния (подземния) свят и преизподнята. Бил изобразяван като скелет или с череп, вместо глава. Постоянни спътници му били прилеп, паяк и сова. Негова жена била Миктлансиуатл. Според митовете, Кетцалкоатл се спуснал в деветата преизподня при Миктлантекутли, за да вземе костите на умрелите в предишните епохи и от тях и собствената си кръв да създаде новите хора.
Миктлансиуатл (Mictlancihuatl) - съпруга на Миктлантекутли и богиня на подземния сваят.
Мишкоатл (Mixcoatl) - първоначално, при чичимеките Мишкоатл бил бог на лова и го почитали във вид на елен. По късно при ацтеките бил свързан с култа към Уитцилопочтли и Кетцалкоатл. Мишкоатл бил син на Сиуакоатл и баща на Шочикецал. Той убил Ицпапалотл. Изобразявали го с копие в ръка.
Науал (Nahual) - покровител (закрилник) на смъртните. Бил създаден от същата материя, както и смъртните. Всеки човек имал свой "науал", който се грижел за него.
Нанауацин (Nanauatzin) - бог, пожертвал себе си, за да може слънцето да свети. Покровителствал храбрите и мъжествени хора.
Омакатл (Omacatl) - бог на празниците и удоволствията.
Омесиуатл (Omecihuatl) - богиня-творец. Жена на Ометекутли. В ацтекската митология съществували двама прародители на всичко живо - богинята Омесиуатл и нейният мъж Ометекутли.
Ометекутли (Ometecuhtli) - бог-творец, бог на огъня. Заемал най-високо място в пантеона на ацтекските богове. Нямало нито ясно изразен култ към него, нито център на такъв култ, но се смятало, че той присъства на всеки ритуал и навсякъде в света.
Патекатл (Patecatl) - бог на изцелението, на плодородието и на алкохолната напитка "октли".
Синтеотл (Centeotl) - бог на царевицата, покровител на земеделците и златарите. Син на Тласолтеотл и мъж на Шочикецал.
Ситлалатонак (Citlalatonac) - бог-творец. Заедно със съпругата си Ситлаликуе създал звездите.
Сиукоатл (Ciucoatl) - богиня на земята.
Сиуакоатл (Cihuacoatl) - "Жена-змия".
Прикачени файлове:
ACTEKI.jpg

Едно от най-древните божества в митологията на народите от Централна Америка. Богиня-майка на земята, войната и раждането. Покровителка на раждането и на жените, умрели по време на раждане. Тя помогнала на Кетцалкоатл при създаването на първите хора от тази епоха, създадени от костите на хората, живели в предишната епоха и кръвта на старите богове, които я самопожертвали за това сътворение. Изобразявали я като млада жена с дете на ръце или в бели дрехи, с череп, вместо глава, въоръжена с копие и щит. Нейният вик сигнализирал за началото на война. Център на нейния култ бил в град Кулуакан.
Такатекутли (Tacatecutli) - бог на търговците и пътешествениците.
Теноч - в митологията на ацтеките, това е герой, син на бог Мишкоатл. В неговия образ са обединени легендите за историческа личност, предводител на ацтеките по време на преселението им в земите на Мексико. По негово време, ацтеките основали столицата си и я нарекли в негова чест Теночтитлан.
Тескатлипока (Tezcatlipoca) - в митологията на ацтеките и маите, това е един от трите главни богове. Покровител на жреците, наказващ престъпниците, повелител на звездите, господар на стихиите, предизвикващ земетресенията. Той е бог-творец, но същевременно и разрушител на света. Бог на нощта и всичко материално, бог на северната част от света. Той носел със себе си магическото огледало Итлачиаякуе (Itlachiayaque), в което виждал всичко, което става по света. В дясната си ръка държал четири стрели, символизиращи наказанието на грешниците. Той бил също така и бог на красотата и войната, покровител на героите и красивите момичета.
Тлалок (Tlaloc) - бог на дъжда, и гърмотевиците, на селското сопанство, на огъня и южната част на света, повелител на всички ядливи растения. Неговият култ започнал да се разпространява след II в.пр.Хр., измествайки по-древния култ към Кетцалкоатл. Според представите на ацтеките, Тлалок бил по природа благодетелно божество, но можел да предизвиква наводнения, суша, градушка или удар на мълния.
Тласолтеотл (Tlazolteotl) - богиня на земята, плодородието, секса, сексуалните грехове, покаянието и господарка на нощта. Тя е едно от най-древните божества. Вероятно ацтеките са взаимствали нейния култ от по-древните племена. Изобразявали я ту гола, ту облечена. Ацтеките смятали, че е покровителка на грешниците.
Тонакатекутли (Tonacatecuhtli) - бог, дал храна на хората. Въвел порядък в света, след като бил създаден, разделяйки морето и земята. Заедно с неговата жена Тонакасиуатл били считани за създатели на света, на първата божествена и човешка двойка, родители на Кетцалкоатл, господари на Омейокан - най-горното (13-то) небе.
Тонатиу (Tonatiuh) - бог на небето, на слънцето и войните. Той управлява петата, сегашна световна епоха. За поддържане на силите и съхранение на младостта му, трябвало всеки ден да се принася кръвта на жертва. В противен случай, през нощта, когато преминавал през подземното царство, можело да умре. Култът към Тонатиу бил един от най-важните в ацтекското общество.
Уитцилопочтли (Huitzilopochtli) - бог на ясното небе, младото слънце, войната, лова и специален покровител на ацтекската аристокрация. Обещал на ацтеките, че ще ги преведе на благословено място, където ще станат негов избран народ. Това се осъществило при вожда Теноч. Уитцилопочтли бил едно от най-почитаните божества. В негова чест бил издигнат храм в Теночтитлан, където му принасяли кървави човешки жертви. Светилището, намиращо се на върха на този храм се наричало Лиуикатл Шошоуки (Lihuicatl Xoxouqui) “Синьо небе”. В храма се издигала дървена статуя на Уитцилопочтли, седящ на синя скамейка, подпряна от змии. Украшението на главата му изобразявало клюн на птица, а пред лицето му винаги имало завеска, свиделстваща за почитта към него.
Уиштосиуатл (Huixtocihuatl) - “Солената жена”. В ацтекската и доацтекската митологии била тачена като богиня на плодородието. Богиня на солта и солените води. Смятало се, че е покровителка на разюздаността. Според някои източници, била по-голяма сестра на Тлалок.
Чалчиутликуe (Chalchiuhtlicue) - богиня на прясната вода и на течащите води - управлява всички води на земята. Жена на Тлалок. За наказание на грешниците, тя предизвикала потопа и унищожил четвъртата епоха. Покровителка на пътешестващите по вода.
Чикомекоатл (Chicomecoatl) - богиня на храната и изобилието. Всяка година през септември, млада девойка, изобразяваща Чикомекоатл, се принасяла в жертва. Жреците я обезглавявали, събирали кръвта й и с нея обливали статуята на богинята.
Шилонен (Xilonen) - богиня на младата царевица, покровителка на бедните. В средата на лятото, в нейна чест принасяли човешки жертви, за да я умилостивят за богат добив на царевица. Жена на Тескатлипока.
Шипе-Тотек (Xipe Totec) - древно божество на пролетната растителност и посевите, покровител на златарите. Бил свързан както с пролетното обновление на природата, така и със събирането на реколтата и с опияняващата напитка "октли". Всяка година, в началото на пролетта принасяли в негова чест човешки жертви, а жреците обличали кожите им и танцували. Според ацтеките, тези ритуали символизирали възраждането на природата. Шипе-Тотек бил също и бог на западната част на света.
Шолотл (Xolotl) - толтеките и ацтеките го почитали като бог на светлината и съпровождащ мъртвите в Миктлан. Ацтеките вярвали, че е брат-близнак на Кетцалкоатл. Като олицетворерние на планетата Венера, той изблъсквал вечер слънцето зад океана, предизвиквайки залеза, а след това цяла нощ охранявал пътуването му в подземния свят.
Шочикетцал (Xochiquetzal) - богиня на любовта, земята, цветята, растенията, плодородието, бременността, игрите, танците и домашните дела. Покровителствала занаятчиите, проститутките, тъкачите, влюбените, художниците, скулпторите, бременните жени и раждането. Тя била най-обаятелната богиня в ацтекската митология. Свитата й се състояла от пеперуди и птици. Тя била майка на първите небесни близнаци Кетцалкоатл и Шолотл.
Шочипилли (Xochipilli) - бог на цветята, любовта, игрите, красотата, песните, танците и веселието. Брат-близнак на Шочикетцал, син на Тласолтеотл. Покровител на художниците, певците, тъкачите и музикантите.


ВЯРВАНИЯТА НА АЦТЕКИТЕ


Основни мотиви на ацтекската митология са вечната борба на двете начала - светлината и мрака, слънцето и влагата, живота и смъртта и т.н., а също така развитието на Вселената по определени етапи и цикли, зависимостта на човека от волята на боговете, олицетворяващи природните сили, необходимостта боговете да бъдат хранени ежедневно с човешка кръв, за да не умрат - защото смъртта на боговете би означавала всемирна катастрофа. Точно тези представи обуславяли човешките жертвоприношения. Според митовете на ацтеките, Вселената, създадена от боговете, преминала през четири периода (етапи, ери) на развитие. Първият период ("Четирите ягуара"), в който върховно божество в образа на слънце бил Тескатлипока, завършил с изтребление на гигантите, населяващи земята, от ягуарите. Във вторият период ("Четирите вятъра"), слънце бил Кетцалкоатл и той завършил с урагани, превърнали хората в маймуни. Трето слънце станал Тлалок и неговия период ("Четирите дъждове") завършил с всемирен пожар. В четвъртия период ("Четирите води"), слънце била богинята на водата Чалчиуитликуе. Този период завършил с потоп, по времето на който хората се превърнали в риби. Съвременният, пети период ("Четирите земетресения"), с бог на слънцето Тонатиу трябва да завърши със стршни катаклизми. Според ацтеките, на всеки 52 години Вселената е подложена на опсност да бъде унищожена и затова завършването на всеки такъв цикъл и началото на нов, бил съпровождан от специални обряди.

Съгласно митовете, Вселената била разделена хоризонтално на 4 части и център. Над центъра господствал богът на огъня Шиутекутли. Източната част била страна на изобилието и била подвластна на Тлалок и бога на мъглите и звездите - Мишкоатл. Господари на южната част били боговете Шипе-Тотек и Макуилшочитл. Това била областта на злото. Западната част имала благоприятно значение, тъй като била подвластна на Кетцалкоатл. Северът бил подвластен на бога на смъртта Миктлантекутли. Вертикално, светът бил разделен на 13 небеса (всяко било обитавано от определен бог) и на 9 преизподни.

В митологичните представи на ацтеките свещеното пространство има ясно подредена вертикална и хоризонтална структура. Ацтеките приемат мезоамериканския мит за “тринадесет небеса” (посочен в раздела за толтеките), най-високото от които е Омейокан, “мястото на дуалността”.
Подземният свят има според митологичните представи девет равнища. Най ниското е Миктлан, царството на мъртвите.
Сакралният център на света е топосът на свещения огън, покровителстван е от бога на огъня Шиутекутли. Изтокът в митологичните версии има двама покровители – богът на дъжда Тлалок, властителят на преизобилния Тлалокан, и Мишкоатл, богът на облачното небе и звездите. Югът е свързван с бог Шипетотек, древен бог на посевите и реколтата, и от Макуилшочитл. Западът е покровителстван от Кетцалкоатл в ипостасата му на бог на Венера (Тлауискалпантекутли).
*
Божественото присъствие намира израз и в множество явявания (йерофании), които могат да бъдат както в природни реалии (планини, води, вятър и т. н.), така и персонално (преди всичко в жреците, но още и в управниците, воините, прародителите). Сред тези духове (теотли) особено важна е ролята на даващите различни наставления (духове теомами). В съответствие тези анимистки представи разпространение имат и шамански практики.

По време на испанските нашествия, пантеонът на ацтекските богове бил съставен от множество божества, които били обединени в няколко групи. Към първата принадлежали най-древните по произход - боговете на стихиите и плодородието: Тлалок, Тласолтеотл, Чикомекоатл, Коатликуе и др. Във втората група влизали трите велики главни богове на пантеона: Уитцилопочтли, Тецкатлипока и Кетцалкоатл. Следващата група обединявала боговете на звездите и планетите: Тонатиу, Метцтли, Мишкоатл, Тлауискалпантекутли и др. Към четвъртата принадлежали боговете на смъртта и преизподнята Миктлантекутли, неговата жена Миктлансиуатл и Тлалтекутли и др. Към последната група принадлежали боговете-творци: Тлоке-Науаке, Ометекутли, Тонакатекутли и неговата жена Тонакасиуатл.

Раждането на боговете


На най-високото, тринадесетото небе се появили първите богове. Там, всред облаците, от мълчанието на Вселената се родило двойнственото божествено начало Ометеотл - съюз между Ометекутли и Омесиуатл, мъжкото и женското начало. Тогава не било сътворено, не съществувало нищо друго - нямало земя, нито хора, нито животни, нито растения. С появата на боговете се родил Животът и от него се родили другите богове. Първите четири от тях били най-могъщите. Първият бил Червеният Тескатлипока ("Димящото огледало") - богът на Изтока. Вторият бог бил Черният Тескатлипока - бог на Севера и нощното небе. Той бил отмъстителен и предизвиквал страх. Той можел да чете мисли и бил вездесъщ. Третият бог бил Кетцалкоатл ("Пернатата змия") - бог на Запада. Той бил благороден защитник. Четвъртият бог бил младият войн Уицилопочтли ("Вълшебният колибри") - синият бог на Юга, който нямал тяло. Тези четири богове сътворили огъня, календара, водата и земята.

Сътворението на света


зминали шестстотин години след сътворението на четиримата братя - Червния и Черния Тескатлипока, Кетцалкоатл и Уицилопочтли от Ометекутли и Омесиуатл. Когато изтекъл този период, четиримата братя се събрали, за да решат какво ще правят по-нататък. Кетцалкоатл и Уицилопочтли създали огъня, а четиримата заедно сътворили Полуслънце, което обаче не осветявало Света достатъчно силно. След това създали мъжа и жената и ги нарекли Ошомоко и Сипактонал. Мъжа изпратили да обработва земята, а жената - да преде, тъче и да извършва обряди. Боговете създали и календар, за да може да се измерва времето. Той се състоял от 18 месеца с по 20 дни във всеки от тях. След това създали Господаря и Господарката на Подземния свят - Миктлантекутли и Миктлансиуатл, за да управляват Миктлан - Светът на мъртвите. Боговете създали също тринадесет небеса и водата, а също и рибата Сипактли, за да живее във водата. Сътворили и бога на водата - Тлалок и неговата сестра Чалчиуитликуе, които живеели в дом с четири стаи и двор, където се намирали четири големи съда с вода, с която създавали дъжда. Тлалок си създал множество малки помощници - "тлалоци", за да му помагат за дъжда. След всичко това, четиримата братя-богове се събрали отново и от рибата Сипактли направили Земята, която нарекли Тлалтекухтли. От брака на първия мъж и първата жена се родил син, когото нарекли Пилцинтекухтли. Тъй като нямало жена за него, боговете направили жена от косите на богинята Шочикецал. От този брак се родили всички останали хора. Накрая, след като видяли, че създаденото Полуслънце не давало достатъчно светлина, боговете създали истинското ярко светещо Слънце.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 5:29 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Мит за сътворението в петото слънце


Според мита за Петте Слънца във всяко Слънце, т. е. във всяка свещена епоха светът се създава отново. След като хората били унищожени в края на Четвъртото Слънце, боговете изпратили Кетцалкоатл в подземното царство Миктлан, царство на мъртвите, за да създаде нови хора от костите на древните. Те били ревностно пазени от владетеля на Миктлан Миктлантекутли, който поискал Кетцал да обходи неколкократно подземието, свирейки на раковина. Кетцалкоатл успял да направи раковината свиреща с помощта на червеи, които пробили в нея отверстия, и пчели, зажужали в нея. Неговият двойник, науатл (а това е неговият брат близнак Шолотл, бог на Вечерната звезда) му помогнал, отклонявайки вниманието на Миктлантекутли. И макар че костите били изкълвани от птици, богинята Киластли (покровителка на родилките) ги стрила на прах, Кетцалкоатл ги напоил с кръв от детеродния си орган (първообраз на ритуалното кръвопускане при ацтеките) и от тях след покаяние на Кетцалкоатл и още петима богове били създадени новите хора - живеещите в епохата на Петото Слънце. Мястото, където били създадени, е Тамаончан („мястото на Облачния Змей“), ритуалният център на олмеките и град, който е в митологичните представи на мезоамериканците е преизобилно, „райско“ място (отъждествяван е с митологичния град Толан, с митологизирания Теотиуакан, с небесното царство на Тлалок – Тлалокан). Този мит също разграничава ацтеките като имащи културен произход - създадени в сакрален град от бог, който има специфична културотворческа мисия и е същевременно и културен герой – от примитивните (диви) племена (обикновено отъждествявани с чичимеките).

Този мит, приет от толтеките, е характерен за мезоамериканската религиозна култура от класическия и посткласическия период период. Ацтеките го приемат от толтеките, но вероятно той има древен произход. Според този мит тъй като било сътворено половината Слънце, във всяка от свещените епохи един от боговете жертва себе си и става Слънце.
През Първото Слънце, Четири Ягуар (Науи Оцелотл, или още Оцелотонатиу, „Слънце на ягуара“), Слънце станал бог Тескатлипока – ягуарът е негов символ. През тази епоха живеели създадени от боговете хора исполини, които не обработвали земята. Слънцето не се движело в нужния ритъм – по пладне вече настъпвала нощ и ставало тъмно и студено. Кетцалкоатъл ударил с тоягата си Тескатлипока, той паднал във водите, превърнал в ягуар и, излизайки на сушата, погълнал хората исполини. Нямало Слънце в продължение на 676 години и на земята нямало хора. Краят на Първото Слънце настъпил в четвъртата година Ягуар. (Всяка епоха обхваща няколко 52-годишни цикъла и завършва в последния ден на съответния цикъл.)
През Второто Слънце, Четири Вятър (Науи еекатл, или още Еекатонатиу, „Слънце на вятъра“) бог Кетцалкоатл жертвал себе си и станал Слънце. На земята отново заживели хора и били благополучни. Но бог Тескатлипока ударил Слънцето и то паднало на земята. Тогава се надигнали ураганни ветрове, които унищожили всичко и погубили повечето хора, а останалите се превърнали в маймуни. Изминали 676 години в четвъртата година Вятър настъпил краят на Второто Слънце.
Третото Слънце, Четири Дъжд (Науи Кияуитли, или още Кияуитонатиу, „Слънце на дъжда“), е епохата, когато Слънце става Тлалок, бог на дъжда и небесния огън. След като изминали 364 свещени години, Кетцалкоатл причинил огнен дъжд – лумнали пожари, отворили се кратери на вулкани, повечето хора загинали, а останалите се превърнали в птици. Краят на Третото Слънце настъпил в годината на четвъртия Дъжд.
През Четвъртото Слънце, Четири Вода (Науи атл, или още Атонатиу, „Слънце на водата“), бог Тлалок направил Слънце своята сестра – богинята Чалчиуитликуе („Тази, която е с пола от Зелен камък/тюркоаз“). Но бог Тескатлипока направил така, че поройните дъждове да не спират, и земята била залята от наводнения, които погубили хората и другите живи същества, а оцелелите (във вариант на мита един мъж и една жена) се превърнали в риби. Така Четвъртото Слънце продължило 312 години и в четвъртата година Вода настъпил краят му. Боговете върнали рухващото небе отново на мястото му, но нямало кой да живее на земята.
Тогава боговете се събрали и решили храбрият бог Кетцалкоатл да се спусне в подземния свят, Миктлан, и отново да създаде хора, изнасяйки оттам кости на мъртвите. След много перипетии и в противоборство с владетеля на подземието Миктланатекутли Кетцалкоатл успял да изнесе част от костите на древни мъже и на жени. От тях били създадени нови хора.
Петото Слънце, Четири Движение или Земетресение (Науи Олин, или още Олитонатиу, „Слънце на движението“), е последната епоха, която трябва да завърши със земни трусове.
То е създадено в свещения град Теотиуакан. Тук се събрали боговете, за да решат кой да стане следващото Слънце, за да се разкъса непрогледният мрак. В началото никой от тях не желаел да жертва себе си, но все пак се появили двама – богатият бог Текусистекатл и бедният бог Нанауацин – които се съгласили на тази жертва. След очищението си Текусистекатл принесъл в дар на боговете кетцалови пера, зрлато и нефрит, а Нанауацин – борови клонки и дървесни плодове, напоени със собствената му кръв. Нанауанцин се осмелил пръв да се хвърли в жертвения огън, а облеченият в разкошни одежди Текустикетатл се засрамил от страха си и го последвал. Появили се едно след друго две Слънца – Нанауанцин, превърнал се в бога на Слънцето Тонатиу, и Текускитекатл. Тъй като на боговете не се харесало, че светилото, в което се превърнал Текускитекатл, свети ярко, един от тях хвърлил в него заек и така го превърнал в Луна, затова и сега на Луната се вижда петно с очертанията на заек.
Това обаче не било достатъчно, за да задвижи Слънцето от изток на запад, и след жертвата на всички богове то не помръдвало. Тогава Кетцалкоатл духнал силно и задвижил Слънцето от изток на запад. Така започнала петата епоха. В нея скелетовидни зли духове, тситсимиме, причиняват нещастия и могат да унищожат хората и другите живи същества.
Петото Слънце е последната епоха в живота на човечеството и може да се приеме, че за ацтеките са характерни есхатологични нагласи, т. е. възгледи за край на пространствено-времевия свят.


Ритуален календар


Календарите на ацтеките са два – слънчев и лунен. Слънчевата година има 365 дни, а лунната, ритуалната година – 260 дни. Слънчевата година има 18 месеца по 20 дни и пет дни в края на годината, които се смятат за нечисти и неблагоприятни. Петдесет и двегодишен е цикълът, през който двата календара трябва да бъдат синхронизирани отново. Опасността от нови катастрофи на земята се появява през всеки период от 52 години. Затова и на всеки 52 години, по-точно в края на всеки 52-годишен период, се извършва основният религиозен ритуал, ритуалът на Новото Слънце.
Календарите са разработени на основата на щателни астрономически наблюдения. Самите ритуални съоръжения са конструирани така, че да могат да се извършват тези наблюдения, които са част от самите ритуали. Петдесет и двегодишният цикъл (18980 нощи) съвпада с установеното в наблюденията преминаване на съзвездието Плеади през меридиана , през точката на зенита (което се случва точно в полунощ само веднъж годишно, при все че като явление се наблюдава всяка нощ).
Върху ацтекския каменен календар са обозначени символно четирите отминали митологични епохи. На 13 акатл (13 тръстика) започва петата епоха, Четири Земетресение или Слънце на земетресенията, обозначена с намиращото се в центъра Слънце на земетресенията (Олин Тонатиу)

Прикачени файлове:
ritualen kalendar.jpg


Двадесетте дни с техните названия
1.Символът на Севера
2.целотонатиу, Слънце на Ягуара (първата епоха)
3.Слънчев лъч
4.Тонатиу (богът на Слънцето) държи в ноктитите си човешки сърца
5.Атонатиу, Слънцето на Водата (четвъртата епоха)
6.Тонатиу среща Шиутекутли, „господаря на годината“, бог на небесния и подземния огън
7.Олин Тонатиу, централното Слънце на Движението/Земетресението
8.Божествата показват обсидиановите си езици
9.Кияутонатиу, Слънцето на Огнения дъжд (третата епоха)
10.Еекатонатиу, Слънцето на Вятъра (втората епоха)
11.Свързващи хартиени ленти
12.Символът на Изтока
13.Символът на Запада
14.Символът на Юга

ЖРЕЦИ И РИТУАЛИ


жреци

Към храмовете се установяват училищата на ацтеките, които стават известни с високата си грамотност. Жреците по правило се обучават в училищата от висшата образователна степен - калемак - в които се получава широка обща подготовка и които подготвят и бъдещи управници. Изучават се свещената история, възгледи за боговете и за човешкото съществуване, морал, риторика, поетично майсторство, художествени изкуства, музика, законодателство, математика, астрономия. Кратката формула на това образование е „цветя и песни“. Разбирането за „цветя и песни“ е религиозно, така се схваща начинът на присъствие на божествата в живота на хората. В училищата преподават тламатини (“знаещите нещата“) – философи в най-широк смисъл, интелектуалният елит на ацтеките. Има данни за това, че от средите на тламатините са отправяни възражения срещу някои религиозни ритуали, по-конкретно срещу човешките жертвоприношения.
Жреците изпълняват специфични функции в различните храмове и броят им е голям; в началото на ХVI в. само във Великия храм в Теночтитлан те са близо пет хиляди.

ритуали

Ритуалите се извършват култовите комплекси – теокали – включващи храмове, площадки, игрища за олама и специални свещени места. По данни от времето на завлядяването им от конкистадорите ацтеките за имали около 40 хиляди храма.
Кръвните жертвоприношения са широко разпространени. Повечето ритуали включват кръвопускане от собственото тяло чрез нараняване на различни органи (език, уши и др.). Мотивите за кръвното приношение се коренят преди всичко в разбирането на кръвта като носителка на жизнени сили, като асоциирана с душата, а предобразът на такова жертвоприношение в митологията е жертвата на Кетцалкоатл при създаването на хората на Петото Слънце. Ацтеките вярват, че така даряват на Слънцето нови сили да изгрее.
Човешките жертвоприношения са със сходни мотиви, но в различните ритуали тази потресаваща форма на жертвоприношения има свои особености. Те се срещат по същество във всички мезоамерикански религии. Специфично при ацтеките е, че придобива особена значимост принасянето в жертва на пленени воини. То има своя предобраз в жертвата при митичния хълм Коатепек, чрез която е заченат и роден бог Уитцилопочтли.
Според представи на индианците науа, които представи са древни и идват още от олмеките, в главата на човека се съсредоточава божествена енергия тонали. Тонали се излъчва като топлина на слънцеви лъчи от самия бог Ометеотл и той я изпраща още в утробата на майките. Тонали се черпи от слънцето, от топлината на огъня, от тонали на близки хора. Когато се принася в жертва глава, тази „освободена“ енергия увеличава тонали на даряващите жертвата и се възвръща към почитаните божества, за да им придаде нови сили.
Принасянето в жертва на сърце е част от ритуалите от воински тип, главно от посветените на бог Уитцилопочтли. Според ацтекските вярвания в сърцето се съсредоточава божествена енергия, наричана теолиа. Теолиа определя силата на ума и на чувствата, притежават я всички, но в различна степен. В най-висока степен тя се концентрира у жреците, у теотл ишипла (изобразяващите божествата в ритуалите), у воините. Тя прониква и другите живи същества, животни и култови обекти, концентрирана е в „сърцето“, в сърцевината на всичко. При принасянето в жертва на сърце тя се „освобождава“ и се предава като жизнена сила.
Специфична форма на жертвоприношение на пленени воини са битките с копия срещу ягуари и орли, представляващи част от култовите действия, посветени на бог Шипетотек („нашият вожд с одрана кожа“), отъждествяван с червения Тескатлипока. Воините са почти без дрехи и с дървени копия и без възможността да останат живи срещу ягуара или орела, символизиращи воинските общности на ацтеките. Тъй като според мита Шипетотек снел от себе си кожата си, за да нахрани хората, а после се появил пред тях в нова кожа, жреците в този ритуал навличат върху себе си кожата на жертвите и изпълнвяват ритуални танци.
Особено място в ритуалите има изобразяването на божествата, демонстрирането на бог в човешки облик (теотл ишиптла). В повечето ритуали теотл ишиптла, или както испанците ги наричат, омбре диас, участват в церемониалните процесии, песните и танците, потвърждавайки присъствието в обредите на самите божества. Но често те именно са предназначените за съответното жертвоприношение. По правило биват избирани по добри физически данни и биват подготвяни за мисията си. Теотл ишиптла участват в култа и с духа си, и с тялото си; тялото им трябва да бъде в ритуала „мястото“ на пределна концентрация на божествени енергии – тонали и теолиа.
Теотл ишиптла имат важно място в изпълнението на ритуалните танци. Танците, песните, изпълнението на музика и драматизациите имат богат символен език. За участието в тях и в игрите олама се обучават и определят особено способни юноши.
Ритуалите включват като свои компоненти, разбира се, и множество дарствени приношения на боговете – храна, цветя, тръстика, вотивни изображения и др.
Ритуалът на Новия огън
Най-важният за религиозната общност е ритуалът на Новия Огън, това е и централният религиозен празник на ацтеките. Той се провежда веднъж на 52 години в съответствие с разбирането за 52-годишен цикъл на съгласуване на слънчевия и лунния календар (когато съзвездието Плеади е в зенита си), с изтичането на който светът е заплашен от унищожаване. Ритуалът е предназначен да възобнови живота на света чрез Нов Огън. Той се нарича още „свързване на годините“ (тошиумолпилия), защото свързва изтичащия със следващия 52-годишен цикъл.
В навечерието на церемонията се „заличава“ всичко старо – изчиства се, „давят“ се във вода старите статуи, всички огнища се загасят. Тъй като тогава злите духове са най-активни и заплашват се вселят в хората, хората не оставят децата си да спят дълбоко (за да не се превърнат в гризачи), а жените биват залоствани хамбарите, за да са недостъпни за тситсимиме.
Ритуалът започва във Великия храм в Теночтитлан. За жертва се предназначава пленен воин. Жреците се обличат в одеяния типични за различни божества, символно „изобразяват“ тези божества. Процесията им се придвижва от храма към другия център на този ритуал – Хълма на Звездите край града. Тук трябва да се разгори Новият огън от гръдта на принасяния в жертва, хвърлян в огън пленник. Сърцето му се принася на боговете като „храна“. Това трябва да се направи точно когато съзвездието пресече меридиана (един от жреците наблюдаава това събитие и дава знак). Всички граждани извършват ритуално кръвопускане (обикновено от ушите си).
Разгорелият се Нов огън върху жертвеното сърце с церемониално шествие се завръща в Главния храм. През крайградските води лодката с жертвеното сърце плава под звуците на барабани и други ритуални инструменти. Огънят се оставя върху олтарната статуя на бог Уитцилопочтли, а частици от този огън участващите в ритуала отнасят в домовете си. Оттук се отнасят факли, с които се разпалва наново свещеният огън и в храмовете в другите градове на империята.

Ритуалът Токскатл
Важно място в ритуалния цикъл има и празникът Токскатл, посветен на бог Тескатлиплока. В центъра на празника е предварително избран пленник воин. Той е избиран по физически белези, лицето и тялото му трябвало да са съвършени, без никакви дефекти. След това дълго време е обучаван на военно, ораторско и музикално изкуство. Той трябва да бъде подготвен така, че да стане жив образ на бога, да изрази живото присъствие на бога, да се приеме от вярващите като негово въплъщение. Една година преди празника, на който трябва да се жертва, той се движи като предрешен бог Тескатлипока, съпътстван от своя свита, обхожда ритуални места в различни градове, като свири, танцува и пее. За двадесет дни му се отдават предрешени като богини на плодородието млади жени. Когато настъпи празникът, сам се изкачва по стъпалата към ритуалната площадка на храма. Жреците изваждат сърцето му, вярвайки, че така дават на Слънцето нови сили, защото от сърцето се излъчва теолия, концентрирана в него божествена енергия. Тялото на жертвата свалят по стъпалата (както постъпват със знатните жертви), а главата му оставят върху кол, за да бъде виждана и бог Тескатлипока да бъде умилостивен.

религиозни игри

Олама

Ритуалната игра на топка има широко разпространение и в култовата дейност на ацтеките. Всички ритуални зони имат тлачтли, площадки за олама. Играта възпроизвежда космическото противоборство между силите на светлината и на мрака, което според ацтеките никога не престава - Слънцето всеки ден изгрява, побеждавайки мрака. Игровата площадка е като сакрално подземие, утроба, от която Слънцето трябва да се роди отново и играчите се съревновават за правото да го изведат оттам. Особен смисъл придобива символиката на каучуковата топка – според мита за непорочното зачеване на Уитцилопочтли перото от колибри било спуснато върху богиинята Коатликуе от покрита с пера топка. Така топката изразява символно потенцията за ново раждане, за възраждане в сила и мощ. Иициационният характер на играта, потвърждаван с кръвна жертва, е обоснован от представите за създаването на хората на Петото Слънце, заради което Кетцалкоатл е пролял своята кръв. В противоборство се определя жертва, която да бъде принесена като „отговор“ на тази божествена жертва. Така общността се възражда и придобива ново равнище на ритуално (смислово подредено, надделяло над хаоса) единство. А играта придобива черти на драматизиране на космологичния сюжет, на своеобразна театрална „мистерия“.
У ацтеките играта се асоциира и с богинята Шочикетцал – каменните пръстени маркери, в които топката трябва да попадне, са нейни символни изображения. Според интерпретациите топката е като душа, която символно умира в утробата на Шочикетцал, за да се роди отново, да се превъплъти. Игрището в Теночтитлан се нарича още „огледало“ и играта пресъздава или има за цел да препотвърди прорицанията на шаманите или предсказанията на древните митове (гаданията с помощта на обсидианови огледала са широко разпространени). Игрите се наблюдават от всички, битките спират и другите дейности се ограничават.Участието в олама става в ацтекското общество привилегия на знатните. В училищата момчетата се подготвят специално за играта и за по-нататъшно участие в нея се определят особено способни юноши, които до голяма степен се „професионализират“ и игрите стават за тях специфичната форма на участие в религиозния култ. Екипировката на участниците става все по-солидна и скъпа, в знатните родове тя се предава по наследство.
Патоли

Патоли е игра с култов смисъл, която придобива особена популярност сред ацтеките. Играе се върху дъска, на която са очертани 52 квадратчета, разположени в Х-образна форма. Тази форма разделя плоскостта на четири квадранта, т. е. възпроизвежда се структурата на сакрално пространство. Броят на квадратчетата отговаря на броя на годините на един ритуален цикъл. Всеки играч играе с шест камъчета в различен цвят, придвижването им по полетата се определя от хвърляни своеобразни зарове - бобени зърна с обозначения (играта на табла наподобява патоли). Целта е всеки да подреди в един ред три камъчета. Провеждат се състезания по патоли с крупни залози и увлечените в обзалаганията губели понякога къщите си, земеделските си участъци и зърнените си запаси. Някои дори стигали дотам, че трябвало да продадат в робство жена си или свое дете, но понякога предпочитали сами да станат роби.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни