ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Авг 20, 2018 9:09 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 20, 2012 9:21 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Точно навреме преведена и предложна лекция от Нели Хорински, с благодарност! &__^

Може би е за раздела с непреведени досега лекции на Щайнер, но там ще се загуби за момента. Пепи да прецени!

Рудолф Щайнер СС 96 л 13

ЗНАЦИ И СИМВОЛИ НА КОЛЕДНИЯ ПРАЗНИК

Берлин, 17 декември 1906 г.


Коледният празник, за който се подготвяме, получава чрез духовнонаучния мироглед отново дълбоко значение и нов духовен живот. В духовен смисъл Коледа е слънчев празник и нека сега да го опознаем като такъв. В началото ще чуем хубавото обръщение към Слънцето, думите, които Гьоте оставя да прозвучат от устата на Фауст:
Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност
Гьоте оставя тези величествени думи да бъдат произнесени от неговия представител на човечеството, който сутринта се обръща към изгряващото Слънце. Но при празника, за който ще говорим днес, не се касае за Слънцето, събуждащо се отново всяка сутрин. Ние искаме да оставим същността на Слънцето да ни въздейства в много по-дълбок смисъл. И какво представлява това Слънце, ще бъде лайтмотивът на днешното ни разглеждане.
Сега ще чуем думите, отразяващи най-дълбокия смисъл на Коледната мистерия. Тези думи прозвучават пред благоговейно вдълбочените ученици на мистериите във всички времена, преди още те да са допуснати да навлязат в тях

На слънцето ти светлината
съзри във полунощен мрак,
изграждай с камъни в земята –
лишена от живота – пак.

Открий във залеза отново
и в смъртна непрогледна нощ
за творчество начало ново
и утринна младежка мощ.

И да откриват висините
божествени слова безспир:
Да пазят трябва глъбините
съкровища на вечен мир.

Живеейки във тъмнината,
ти ново слънце сътвори.
Блаженството на небесата
в материята тук съзри.
/Превод Христо Маринов
от Р. Щайнер "Стихове и медитации"/

Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така. Коледното дърво произхожда от европейски обичаи в недалечното минало. Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар, че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности, ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато, – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, ново чуване.
Онези, които са били подготвяни за събуждането като мистерийни ученици, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям преди Коледа , когато външното Слънце застава най-низко, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че по това време протичат сили в мировото пространство, благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което от хилядолетия е ставало върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.
В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях. На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато нашата Земя не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани отвън от слънчева светлина. Слънчевата светлина е била още в Земята. Не е имало нещо подобно на днешната слънчева светлина, падаща върху съществата и предметите отвън, а е имало такава, която съдържа в себе си духовна сила и е блестяла вътре във всеки отделен човек. По-късно настъпва моментът, когато Слънцето се откъсва от Земята, отделя се от нея и светлината му започва да я осветява отвън. Слънцето се отдръпва от Земята и в човека настъпва мрак.
Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново трябва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни за събуждането така, те са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество следва да изживее едва в далечното бъдеще: когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е трябвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден, учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес преживеем това, което се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии. Навсякъде учениците на мистерийните школи изживяват едно и също в среднощния час на Свещената коледна нощ.
Те се събират рано надвечер. В мълчаливо мислене е трябвало да си изяснят какво означава това най-важно събитие. Събират се заедно и в тъмнината остават в дълбоко мълчание. Остават часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ. Мисли за вечността са изпълвали душата им. Срещу полунощ прозвучават тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които са възприемали тези тонове са знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълва сърцата им. Тогава бавно просветлява. Светлината идва от слабо осветен диск. Тези, които са го виждали, са знаели, че този диск представлява Земята. Леко осветеният диск става все по-тъмен и накрая съвсем черен. Същевременно пространството наоколо просветлява. Онези, които са виждали това, са знаели, че черният диск представлява Земята.
Слънцето, осветяващо иначе Земята, е закрито. Земята не е можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появяват разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това са знаели, че това е Ирис. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издига виолетово-червен светещ кръг, на който е изписана една дума. Думата е била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала «Христос». Виждащите това са знаели, че това е Слънцето. То им се появява в среднощния час, когато светът наоколо е потънал в дълбок мрак. На учениците е било изяснявано, че сега са изживяват това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.
Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Само Слънцето на Духа живее вътре в него и с блясъка си скрива мрака на материята.
Този момент, когато човекът изживява, че е освободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие, който всяка година е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина е показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като те са изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те са били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там са виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се е казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.» Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно пораства силата на идващата светлина, ставаща все по-силна и по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от гниещото, разпадащото се, се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показан в преодоляващата я светлина. Това са почувствали, това са изживели те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. В скалистата пещера са наблюдавали избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
Така у учениците е била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те са се научавали да поглеждат нагоре към този най-висш човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи своето развитие и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които в себе си заблестяват чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието.
Когато християнството се появява в течение на развитието, носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората са чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълнващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята в човешката душа може да се роди по-висш човек. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него е бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой е бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.
В персийските мистерии посветени на бог Митра са били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния. Такива гарвани срещаме навсякъде, където изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в нашите немски легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението. Там той се издига до третата степен «борец», който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе. Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда». Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се е наричал с името на народа, към който е принадлежал. Той е наричан например «персиец», «евреин».
Разбираме например, защо Натанаил е бил наричан «истински израилтянин», понеже е достигнал петата степен на посвещението. Шестата степен е «слънчев герой» и трябва да сме наясно какво означава това име. Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание са разтърсвали душата на ученика на мистериите, който е узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.
Всичко в космоса следва своя ритмичен ход. Всички звезди също като Слънцето следват един велик ритъм. Ако Слънцето би напуснало само за момент този ритъм, само за момент се отклони от своята орбита, това би било революция от невероятно голямо значение за целия космос. Ритъмът владее цялата природа, от безжизнената до човека. Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др. разцъфват всяка година по същото време. Животните мътят и раждат в определен сезон от годината. Едва при човека нещата се променят. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена до животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т.н., престава да действа в човека!
На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по цивилизован човекът, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и започва да цари хаос в него. Тогава обаче човекът трябва да породи този ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва от своята воля така да изгражда живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.
При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез силата на родения в него висш човек, той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужение в полунощ, което първите християни са извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ заблестява море от светлина от мрака като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам се разказва как Исус е роден в обора като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от низшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола като символ на победата на живота над смъртта и тамян като символ на мировия етер, в който живее духът.
Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Също и украсеното със светлини дърво е такъв символ. То е символ на райското дърво. В рая райското дърво представя оживотворяващата и опознаващата същност. Самият рай представлява цялата обширна материална природа. Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота. Познанието може да се постигне само за сметка на живота.
Има един разказ, който показва какво означават дървото на познанието и дървото на живота: Сет стои пред портата на рая и иска да го пуснат вътре. Херувимът, който пази входа го допуска да влезе. Това показва, че Сет е посветен. Когато е вече в рая, Сет вижда, че дървото на познанието и дървото на живота са тясно вплетени едно в друго. Архангел Михаил – който стои пред Бог – му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.
Това дърво представлява пророческо сведение за бъдещето на човечеството, когато цялото човечество ще постигне познанието и ще стане посветено, ще носи в себе си не само дървото на познанието, но също и дървото на живота. Смъртта няма да съществува тогава. Засега обаче само посветеният може да вземе трите семена от това дърво, тези три семена, които означават трите висши същности в човека.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който има свойството, че от дървото, отрязано от него, винаги се развиват нови клони и листа. В обкръжението от пламъците на храста обаче е написано: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва своите чудеса, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направен също от него. Дърво от него е донесено и потопено в езерото Бетезда, което от него получава силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста, което ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, който обаче съдържа в себе си силата, да произведе нов живот. Там Великият миров символ стои пред нас: Животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на низшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:

И докато не изживееш
това умри и бъди,
си само мрачен гост
на тъмната Земя.


Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича насреща ни в Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дърво на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Розите, израстващи от зеленото, са символ на победата на вечното над временното. В питагоровия квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за Дух-себе, Дух-живот и Човек-дух.
Каквото стои отгоре е символ за Тарок. Посветените в египетските мистерии са можели да разчитат знаците.
Те са можели да четат и книгата Thoth, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от началото до края, от алфа до омега и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взаимовръзка.
В картини тя съдържа живота, който умира и отново покълнва като нов живот. Който е можел да съедини правилно числата и картините, е можел да чете в нея. И тази мъдрост за числата и картините е обучавана от древни времена. В Средновековието тя още играе голяма роля, например при Раймундус Сабунда, но днес почти нищо не е останало от нея.
Отгоре е знакът Тао, знакът, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно както днес изглежда, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не са били така ясни както днес стоят на небето, а около тях са се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът е разбирал много повече езика на природата. Това, което говори на човека днес от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира, е било разбираемо за древния атлантец. Той е чувствал нещо божествено, говорещо му от всичко наоколо.
Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца е кънтял звукът: Тао – това съм аз. В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа. Атлантида я е възприемала. По късно Тао се изразява с буквата Т. Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.
Всичко, което пронизва всемира и съществува в човека е означено със символа на пентаграма, който ни поздравява от върха на дървото. Дълбокият смисъл на пентаграма не бива да се обсъжда сега. Той ни показва звездата на развиващото се човечество. Той е звездата, символът на човека, който следват всички мъдреци, както в предишните времена са го следвали мъдреците от Ориента. Той е смисълът на Земята, великият слънчев герой, роден през Свещената коледна нощ, понеже най-висшата светлина заблестява в най-дълбокия мрак.
Човекът върви към едно бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи, следва да бъдат заменени с други, когато вече няма да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и когато мракът ще познае светлината заблестяла към нас от звездата на човечеството, когато мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос, като един празник, в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни