ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ехеееееее, другарки модераторки смели! Първо, не се взимайте толкова насериозно заради 5те-6 човека, които ви четат! По-полека с тази тържественост и помпозност! Аз имам личен мейл, ако има нещо обадете ми се приятелски там, както го правехте преди да започнете да ми се надувате като мисирки и спокойно кажете какво има. Все пак ние сме и нещо като приятели и много добре се познаваме. Говорите така, сякаш цял свят ви чете, а то същнуст става въпрос я за 5 я за 6 души, които четат главно мен! Така че не им разваляйте удоволствието заради глупости!

Второ, подобни заплахи са подходящи повече за някоя детска градина, отколкото за така що годе поотраснали хора какъвто надявам се не съм аз! Имате прави да триете каквото си искате, както си искате, но ако ме изтриете мен, какво ли ще остане? Ще се четете сами, което не е лошо всъщност. Току виж някой друг щраус (рихард) от Виена се събудил и дофтасал.

Трето, аман от лекции по комсомолски морал и право. Аз наистина се надявам на извинения, Пепи! Това дали ти заслужаваш извинения от мен - да, заслужаваш. Само кажи и ще ги получиш в преизобилни количества! Аз умея да се извинявам, а също и да греша. Аз не съм безгрешен като всички щрауси, лапащи трева по цял ден.

И последно, защо да не генерализирам, бе Дорина? Някой или нещо ми забранява ли? ......... Това си е моя работа, мое становище. Който иска да вярва, който иска не. Който иска да се засяга. Вие нали не сте антропософ вече. И кой толкова може да се засегне, ако изключа горката Пепи, след като никой не чете тука? По-спокойно бе! Всички барабасофи така или иначе спят и нищо не е в състояние да ги събуди. Дори аз, нито Христос.

Ваш Даджал

по повод приятелството

Приятел
Красиво е, повярваш ли във нещо,
Когато всичко сякаш е към своя край…
И две ръце безкористни, горещи,
От ада пак те връщат в твоя рай.

Красиво е, че без да получава,
Приятел щом е – идва пак за теб.
Когато може да помогне – дава,
сред хората единствен е човек.

И истински щастлив си ти тогава,
Щом знаеш – попаднеш ли в беда,
Дори и сетните си сила да дарява,
Приятелят подава винаги ръка.

автор наизвестен


Приятелите винаги остават

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата
опора щом ни дават, без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват.
Разделят нашите грижи, своите ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
Приятелите винаги остават!

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душата ни човешки,
останалите са в графата „други”
като допуснати печатни грешки.

Димитър Ценов

_________________

Постъпвай както съвестта ти и човечността ти говорят, Козирог.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен