ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Юли 17, 2018 9:09 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 02, 2013 9:31 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение




ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ АДВЕНТА В ДУХОВНИЯ ПЪТ НА ЧОВЕКА!


Първа седмица на Адвента


"През първата седмица на Адвента от човека се отдръпва влиянието на Архаите, така че изхождайки от своите собствени сили за справедливост човекът да може да се издигне до общочовешките интереси".

"В периода от празника на Михаил до Рождество към човешката душа пристъпват четири вида изкушения, но тяхното въздействие върху човека се засилва особено по времето на Адвента, когато превъзходството на силите на мрака над силите на светлината достига своя връх в природата."


"През първата седмица от Адвента изкушаващите сили на Луцифер и Ариман особено се приближават до физическото тяло на човека.

Те се стремят да въвлекат в илюзия неговите външни и вътрешни чувства с помощта на “неопровержими” свидетелства за тържеството на смъртта и минерализацията в обкръжаващата природа и по този начин да нарушат правилното взаимоотношение между човека и света.

Ако човекът се поддаде на това изкушение, е заплашен да загуби вътрешното усещане за своята самостоятелност, да се лиши душевно “да стои изправен”. Последното неизбежно би го въвлякло в дълбините на най-голямото отчаяние, което е истинска смърт за душата.

За да се противопостави на това първо изкушение, човешката душа трябва да развие в себе във висока степен такава добродетел, като справедливостта – фина вътрешна възприемчивост към господстващите навсякъде в природата и в самия човек справедливи космически сили, които имат първоизточник в дванадесетте сфери на зодиакалния кръг, в дванадесетте космически Посветени, великите пазители на космическата Справедливост в нашия свят, която намира свой израз в изживяващата се в природата и човека Мирова Карма.

Това чисто духовно усещане за Мирова Справедливост, която действа навсякъде, като откровение на великата Вселенска карма и която намира своето микрокосмическо отражение в човешкия живот, в качеството си на Карма на отделния човек, не случайно е свързано именно с вътрешния процес, съответстващ на изправяне на човешкото същество, тъй като в дълбока древност едновременно с това изправяне в еволюцията на човечеството навлиза индивидуалната Карма.

Първото окултното изпитание, което застава пред нас през тази седмица е "изпитанието с огъня".

" Първото "изпитание" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора.

Обаче всичко това съвсем не се покрива с т. н. "научно познание". Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия.

По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи. Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите сетива и са като покрити с плътна завеса. Тази завеса пада пред кандидата в хода на един процес, означаван като "духовен процес на изгаряне". Ето защо това първо изпитание се нарича "изпитание чрез огъня".

За мнозина самият живот представлява един процес на несъзнателно посвещение чрез изпитанията, свързани с огъня. Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех. Всеки който е минал по този труден път, без дори да подозира, е вече посветен.

Необходим е съвсем незначителен тласък, за да се отворят неговите духовни възприемателни органи и да стане ясновиждащ. Защото нека запомним: истинското "изпитание чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата.

Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа. Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта.

Целта се състои в следното: благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.

След "изпитанието с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад. Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания.

В своето сегашно въплъщение той става достоен индивид в човешката общност, какъвто по-рано не е можел да бъде. В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Дек 07, 2013 1:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Втора седмица от Адвента


Втората свещичка от венеца на Адвента е наречена Витлеемската свещ. Тя е свещта на универсалния призив към Спасението!

През втората седмица от човека до известна степен се отдръпва ръководещият го народен Архангел, чрез което пред човека се поставя задачата чрез внасянето на истински идеализъм в своята реч отново да открие връзката с него, но вече като изхожда от своята пълна свобода.

През тази седмица идва ред на второто изпитание : „ изпитание на водата”. То е продължение на първото. Рудолф Щайнер говори за изработване на качеството „самообладание”.

„Но ако след "изпитанието с огъня" кандидатът иска да напредва още по-нататък в окултното обучение, той трябва да получи достъп до една точно определена писмена система, употребявана в тайните школи. Тази писмена система съдържа в знаците си истинските окултни учения.
Защото "скритият" (окултен) характер на нещата не може да бъде директно изразен нито с думите на говоримия език, нито с която и да е от обикновените писмени системи. Онези, които минават през Посвещението, всъщност превеждат на обикновен език и доколкото това им се отдава, уроците на Тайната Наука.

Окултната писменост се открива на душата, когато тя вече е постигнала едни или други духовни възприятия. Защото в духовния свят тази писменост е един постоянен факт. Човек не може да я изучи, както прави това например с чуждите езици. Ясновиждащото познание развива в душата една особена сила, благодарение на която човек се усеща подтикнат да разгадава тайните и Съществата на духовния свят, също както разчита знаците на една или друга писменост.

Може да се случи така, че тази сила и свързаното с нея "изпитание" да се пробудят спонтанно в хода на душевното развитие. Но до целта се стига по-сигурно, ако се следват указанията на опитни окултни изследователи, разполагащи с изпитана техника за дешифриране на окултната писменост.

Знаците на окултната писменост не са произволно съставени, а отговарят на реално действуващи сили в Космоса. Благодарение на тези знаци човек вниква в езика на нещата.

Кандидатът скоро установява, че знаците, които опознава, съответствуват на фигурите, цветовете и звуците, възприемани от него по време на подготовката и просветлението. Оказа се, че всички досегашни опитности изграждат само азбуката на окултната писменост. Едва сега той може да чете във висшите светове. Всичко, което по-рано е представлявало за него само откъслечни фигури, звуци, цветове и т. н., сега застава пред него в своята цялост и единство.

Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове. По-рано той никога не би могъл да твърди, че разграничава правилно нещата, които вижда. Едва сега може да възникне истинското разбирателство между кандидата и Посветения. Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци.

Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо. И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения. Сега той действува от висотата на висшите светове.

Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само с помощта на споменатия окултен език. Необходимо е обаче да изтъкнем: съществуват хора, които са в състояние да извършат подобни действия напълно несъзнателно, въпреки че никога не са практикували окултното обучение . Такива "благодетели на света и на човечеството" шествуват невидимо около нас. Поради причини, които тук не можем да обясним, техните дарби изглеждат свръхестествени. Единственото, което ги различава от окултния ученик, е че последният действува в пълно съзнание и с ясен поглед върху сложната цялост на нещата. Чрез обучението той постига това, което другите получават като дар от висшите сили за доброто на света. Тези благословени от Бога хора заслужават истинско уважение, но това съвсем не означава, че обучението е нещо излишно.

Когато окултният ученик овладее споменатите писмени знаци, за него започва едно друго "изпитание". То има за цел да установи дали може да се развива спокойно и уверено във висшите светове.

В условията на обикновения живот подтиците за нашите действия често се коренят във външните обстоятелства. Човек предприема определени действия, защото едни или други задължения му ги налагат.

Едва ли е необходимо да споменаваме, че окултният ученик не пренебрегва нито едно от задълженията си в обикновения живот, под предлог, че живее във висшите светове. Никакво задължение във висшите светове не може да го освободи от неговите обикновени задължения. Бащата в семейството остава също така добър баща, майката - също такава добра майка, служителят, войникът и т. н. - никой не трябва да се отклонява от своите задължения, когато се подлага на определен вид окултно обучение. Напротив: всички положителни качества на окултния кандидат нарастват до такава степен, каквато непосветения изобщо не може да си представи. И ако за непосветения нещата често изглеждат обратно, това се обяснява с факта, че той не може правилно да оценява действията на Посветения. Понякога това, което последният върши, е трудно разбираемо за останалите, макар и то да се наблюдава само в отделни случаи.

При посочената степен на Посвещение съществуват задължения, които не се определят от външни мотиви. Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език. Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че без да е ръководен от тези правила е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения. За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.

Успехът се долавя по измененията, предизвикани във формите, цветовете и звуците на духовните възприятия. В хода на окултното обучение много точно може да се посочи как се променят фигурите, цветовете и звуците в зависимост от поведението на ученика. А от своя страна окултният кандидат трябва да знае, как може да предизвика тези изменения.

Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката. Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност.

При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания.

Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т. н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава резултатът би бил съвсем друг. В този случай кандидатът незабавно би загубил своята крайна цел и би бил въвлечен в продължително объркване. Ето защо в това изпитание човек има изключителната възможност да развие своето самообладание. Естествено, посоченото изпитание може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава съдба, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.

Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един неосъзнаван начин. Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание.
Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и неосъзнато, известна степен на Посвещение.

Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така е трудно за човека да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен.

Нещата във физическия свят остават неизменени и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове са под непрекъснато въздействие на нашите пред почитания, желания и страсти. Ето защо ако искаме да им въздействуваме в определена посока, сме длъжни да владеем себе си напълно, да следваме възприетите правила и да отхвърляме какъвто и да е произвол в нашите действия.

Едно от най-важните качества в тази степен на Посвещението е безусловно здравата и сигурна разсъдъчна способност. Човек трябва да е работил вече върху нея през всичките досегашни периоди от живота си; но едва сега кандидатът ще покаже дали притежава тази способност, така че да поеме по пътя на истинското познание.

Той може да напредва по този път, само ако е в състояние да различава илюзиите, фантастните образи, суеверието и всякакъв род други заблуждения от истинската действителност, а във висшите сфери на Битието различаването е много по-трудно отколкото във физическия свят. Спрямо нещата, пред които кандидатът се изправя, трябва да изчезне всеки предразсъдък, всяко лично предпочитание; като ръководна нишка трябва да служи единствено истината. Кандидатът следва да е готов незабавно да се откаже от всяка мисъл, от всяко становище, ако логиката изисква това. Сигурност във висшите светове се постига, само ако човек винаги може да е безпощаден към своите собствени убеждения. Хора, склонни към мечтателство, към суеверие, не могат да напредват по пътя на окултното познание.

Окултният ученик трябва да завоюва едно безценно богатство: всяко съмнение във висшите светове да изчезне завинаги от душата му. Сега те се разкриват пред него в своите собствени закони. Обаче той не може да завоюва това богатство, ако се поддава на илюзии и измами. Би било твърде зле, ако неговите предразсъдъци и фантазии се намесват в неговото мислене. Мечтатели и фантасти са също така неподходящи за окултно обучение, както и суеверните хора. Защото най-опасните врагове по пътя към висшето познание са спотаени тъкмо в мечтателството, фантазьорството и суеверието. Обаче съвсем не е нужно да смятаме, че за окултния ученик изчезва поетичният усет към живота или могъщата способност за вдъхновение, само защото над портата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите: "нека всички предразсъдъци да изчезнат от теб", а над портата към първата степен вече е прочел: "без здрав разум всяка твоя стъпка е напразна".

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Дек 14, 2013 6:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Третата неделя от Адвента
.

Пали се третата свещ - Свещта на Пастирите.
Тя означава идването на Спасителя в сърцата ни чрез вяра в Неговото свято Слово.
Така като пастирите са видели Спасителя със собствените си очи и са повярвали, така и ние Го виждаме с очите на вярата.

През третата седмица Ангелът, който ни ръководи се оттегля в най-дълбоките слоеве на астралното ни тяло. Като резултат от съзнателната ни работа с трите душевни сили – мислене, чувстване и воля – заложената ни по необходимост връзка, с хората от най-близкото ни обкръжение, трябва значително да нарасне .

"През третата седмица от Адвента луциферичните и ариманичните сили се приближават до третия член на човешкото същество, до неговото астрално тяло.

Те опитват да пробудят в него всевъзможни страсти, опасения и страх. Парализиращ душата ужас пред приближаващия се Праг на духовния свят, породен от предчувствието за охраняващия го Пазач, а също така и страх пред предстоящото разделяне на вътрешното същество на човека на мислене, чувства и воля, изпълват човека.

Той се страхува да не изгуби не само вътрешно равновесие, но и самия себе си, усещайки склонността на своите три душевни сили да се превърнат в диви, неконтролирани животни – в хищен орел, ревящ лъв и разярен бик, които са готови да му се нахвърлят и да го разкъсат.

И ако човекът не притежава вътрешна сила за съзнателна среща с дебнещите го чудовища, то тогава всеобхващащ страх навлиза в подсъзнателните дълбини на неговата същност, а съзнанието на човека се отдава на илюзии за самия себе си. Последното в ежедневието се изразява в повишена лъжливост.

Защото всяка лъжа всъщност се ражда от подсъзнателния страх, докато да се изкаже дори на най-малката истина изисква от човека голяма смелост. Всяка нетърпимост към мислите и мненията на другите хора също произтича от този подсъзнателен страх.

Във всичко това се съдържа указание за онази добродетел, чието изработване в дадения случай има решаващо значение. Тази добродетел е мъжество, смелост или, в много по-общ смисъл, - постоянно присъствие на духа, способността в никаква ситуация от живота да не губим самия себе си, което от езотерична гледна точка съответства на умението да се поддържат в хармонично взаимодействие и в пълно равновесие трите основни душевни сили: мислене, чувстване и воление.

И всичко това е необходимо, за да може човекът през последната седмица предхождаща Рождество, да издържи вътрешното изпитание на пълна самота, което за духовния ученик е свързано с по-нататъшно разширяване на неговото изживяване на Прага на духовният свят".

С.О.Прокофиев.


Достигнахме до третото изпитание .

"В окултните школи го наричат "изпитание на въздуха", понеже при него кандидатът не може да се опре на здравата опора, идваща от външните обстоятелства, нито на духовно възприемаемите форми, цветове и т. н., които е опознал по време на Подготовката и Просветлението. Сега той може да разчита единствено на себе си".

" Когато кандидатът е достатъчно напреднал, очаква го третото "изпитание".

Сега пред него не се поставя някаква определена цел. Всичко е в собствените му ръце. Той се намира в едно състояние, при което нищо не го подтиква към действие.

Той трябва да открие своя път единствено чрез самия себе си. Около него не съществуват нито предмети, нито личности, които да го насочат в една или друга посока. Нищо и никой не може да му даде силата, от която той се нуждае. И ако не открие тази сила в самия себе си, той много скоро ще се окаже на същото място, където е бил по-рано.

Тук следва да подчертаем, че само малцина от тези, които са устояли в първите изпитания, не ще намерят тази сила в себе си. Човек или се проваля в първите две изпитания, или тържествува също и тук. Сега единствено необходимо е да се ориентира бързо в самия себе си.

Защото сега той трябва да намери своя "висш Аз" в най-истинския смисъл на думата.

Той трябва да решава бързо и да се вслушва във всяко от загатванията на Духа. Тук няма време за размишление, съмнение и т. н. Всеки миг на колебание само би доказал неговата незрялост.

Смело трябва да преодолее той всичко, което му прегражда пътищата към Духа. Сега той трябва да утвърждава не друго, а присъствието на духа.

Тъкмо това е качеството, към което ученикът е устремен в този период в неговото развитие. Всички повърхностни мотиви за действие и мислене, с което човек е свикнал от по-рано, сега отпадат. За да не изпадне в беда, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка.

Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата.

Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си.

И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали до там, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той несъзнателно е узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Дек 21, 2013 10:30 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Последната седмица от Адвента.


Ще запалим четвъртата свещ от Адвентния венец – Ангелската свещ.


Тази година ни е дадена възможността да изживеем последният, четвъртият етап от изпитанията и посвещението само в рамките на три дни, едно твърде кратко време.


Това е най-мистичното време, през което можем вътрешно да се приближим до самия Праг на духовния свят. Пред нас сякаш се открехва вратата към висшите светове.

Но силите на изкушението се доближават към нашия Аз и едновременно с това, в този момент, ние сме оставени сами на себе си, изоставени сме от духовното ръководство.

Луцифер иАриман правят всичко възможно да не позволят на човека СЪЗНАТЕЛНО да изживее това. Луцифер спомага да се потопим във фантазии, мистики, мечти, а Ариман иска да ни окове в твърдите си понятия и сухи мисли, с които по никакъв начин не можем да се доближим до човешката си същност.

Но ако човекът, който е тръгнал по пътя на посвещението и е преминал през първите три изпитания, сега има достатъчно сила и опитност напълно съзнателно да застане на Прага на духовния свят и да изживее срещата с Малкия Пазач на Прага. Ариман иска този факт да остане незабелязан, а Луцифер иска да пусне човека в духовния свят, но без срещата с Пазача на Прага, и тогава човекът би изпаднал в грешки и заблуди.

„Посоченото двойно изкушение може също да се изрази и в настъпване на особено вътрешно състояние, сродно със състоянието на безпаметност, доколкото това, което Пазачът на Прага иска да представи първоначално пред човешката душа, са всъщност обективните резултати от нейната изминала дейност, обективното, същностно спомняне за свързаната с Аза на човека индивидуална Карма. Подобно на това, както Акашовата Летопис е носител на Мировата Памет на целия наш Космос, Пазачът на Прага е носител на Мировата Памет на всеки отделен човек....

“Ако окултният ученик премине и това изпитание, тогава той пристъпва в “храма на висшето познание” , - с тези думи Рудолф Щайнер започва описанието на степените на Посвещение в книгата “Как се постигат познания за висшите светове”.
Преминавайки в течение на трите първи седмици от Адвента през физическата, етерната и астралната обвивки и преодолял съдържащите се в тях сили на изкушение, ученикът сега е застанал пред вратите на духовния Храм, който в известен смисъл е не нещо друго, а имагинация на неговият собствен висш Аз. Основната добродетел, която вече до голяма степен човек трябва да притежава на тази степен от своето развитие и която е основната добродетел на четвъртата, заключителна седмица от Адвента, е мъдростта. Именно това вътрешно качество на тази степен е подложено на голямо разширяване и задълбочаване. Във връзка с това на посвещаваният се налага “клетва”, за която Рудолф Щайнер говори, като за едно от първите изживявания на ученика в “храма на висшето познание”, т.е. в Храма на висшата Божествена Мъдрост.

От този момент необозримите съкровища на Мировата Мъдрост се разкриват пред посвещавания. “Окултният кандидат се научава да прилага висшето познание в служба на човечеството. Едва сега той започва да разбира света по правилен начин”. От сега “… той се научава, независимо от обстоятелствата, да търси мотивите за своите действия единствено в себе си. И “клетвата” означава не друго, а че ученикът е достатъчно напреднал, за да поеме такава отговорност”.
По-горе ние вече говорихме за това, че заедно с обикновената, ежедневна памет, която се явява основа за нашия обикновен, смъртен Аз, човекът носи в себе си и индивидуална Мирова Памет, която като обединяващ поток преминава през всички отделни въплъщения на Земята и която е свързана с неговият висш, безсмъртен Аз. Защото подобно на това както нашият смъртен Аз е облечен в одеждите на нашата земна памет, така нашият висш, безсмъртен Аз е облечен в одеждите на Мировата Памет, която в същото време се явява и нашата собствена Карма.

Като най-голямата пречка за да може човек да възприеме неговия висш Аз се явява постоянната прикованост на неговото съзнание към низшия Аз. По тази причина, както вече посочихме, навлизането в сферата на Мировата Памет е невъзможно ако не се преодолее обикновената земна способност на спомняне. Оттук става ясно, че онова, което по-нататък се описва в главата за Посвещението като “питие на забравата”, което се приема от ученика за нисшата памет, а след това “питието на спомена” - за висшата е не нещо друго, а образно означаване на съзнателния преход, който прави посвещаваният от нисшия към висшия Аз. Последното е най-важното изживяване в “храма на висшето познание”, а също и цел на целия процес на Посвещение.

В Евангелията за това вътрешно преобразяване на паметта, което изразява прехода от нисшия към висшия Аз, се посочва в сцената, която следва след изкушенията в пустинята (Евангелието от Матей), превръщане на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска (Евангелието от Йоан). Това е първото чудо, което Христос извършва на Земята. Тук водата се явява имагинативен образ на обикновената, земна, човешка памет, кореняща се в етерното тяло на човека. Виното - тази преобразена вода, която в растенията, благодарение на въздействието на силите на слънчевата светлина и топлина, от една мъртва субстанция се превръща в жива, носеща в себе си силата на Вселенския живот; виното - това е образа на паметта, която е пронизана от космическите сили на Слънцето. С изживяване в себе си на живата, може да се каже слънчева памет е свързано в човека също и неговото първо възприемане на висшия Аз. Това е наистина, в най-дълбокият смисъл, брачно тържество, което се явява предверие към дълбоката мистерия на раждането на новото същество в човешката душа.

Във “Въведение в Тайната Наука” Рудолф Щайнер посочва за това важно преживяване в следните думи: “В този миг душата има усещането, че е родила в себе си едно ново същество, сродно с онази основна и неунищожима същност, която вече описахме. То притежава коренно различни качества от тези, които по-рано бяха присъщи на душата”. Такова е изживяването на духовният ученик. На него съответства гореописаното полагане на “клетва” в храма на висшето познание. Защото “това не е “клетва” в обикновения смисъл на думата. По скоро при тази нова степен от развитието се придобива определена опитност” , - пише Рудолф Щайнер. Това е и опита на висшия Аз.

По следния начин са описани от Рудолф Щайнер във “Въведение в Тайната Наука” две други изживявания, които произтичат от първия опит: отношението на новороденият Аз към нисшия Аз: “В определени периоди от време той се чувствува извън това, което иначе смяташе за своя собствена същност, за свой “Аз”. Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два “Аза” без ни най-малко да губи своето самообладание.

Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество. И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз”. На това изживяване съответства приемането на “питието на забравата” в храма на висшето познание.

Нататък четем: “Вторият, новородения Аз, сега може да осъществи възприятия в духовния свят. В него може да се развива това, което има такова значение за този духовен свят, каквото имат сетивните органи за сетивно-физическия свят. Ако това развитие напредне до необходимата степен, човек започва да усеща не само себе си като новороден Аз, но и духовните факти и Същества около себе си, също както чрез физическите сетива възприема физическия свят. И това е третото значително изживяване”. На него съответства приемането на “питието на спомнянето” в храма на познанието. Само приемайки това “питие” ученикът става пълноправен служител на Храма, истински представител в света на неговите езотерични импулси.


И подобно на това, както в кръговрата на годината трудният период на Адвента завършва с раждане на новото Слънце в мрака на зимната нощ, така и описаният процес на Посвещение завършва с раждане в ученика на неговият висш Аз, на вътрешното Духовно Слънце. В този момент в единно и всеобхватно изживяване се съединяват за духовният ученик макрокосмическото и микрокосмическото Рождество".

С.О.Прокофиев

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни