ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 2:53 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ



Кое е онова в богомилското учение, което така ревностно се възприемало от средновековния човек и което го е подтиквало да умира с радост за това, което е по-ценно от живота му? — Това е въпрос, който трябва да си зададе всеки изследовател на Богомилството. Защото ако учението на богомилите било една заблуда и лъжа, както го изкарват съвременните му критици, или ако то е било преповторение на павликянството или манихейството, или на кое да е друго учение, то хората не биха били толкова глупави да приемат една лъжа за истина и да са готови за нея да жертват живота си. Ако това учение е било заимствано от други учения, то самите тези учения би трябвало да имат същия дух и разпространение, както Богомилството. Всеки знае от опита на вековете, че човек е готов да жертва живота си за един висок идеал, за една велика идея. Христос се пожертва за една велика идея — повдигането на човечеството. Мъчениците на християнството се пожертваха също за тази велика идея, а не за някаква заблуда и лъжа. В по-ново време Джордано Бруно, Ян Хус и още много други пожертваха живота си за една велика идея.

Тогава и жертвите, дадени от богомилите, трябва да са стимулирани от една висока идея, от един висок идеал, който ги е вдъхновявал и им е давал сила да пожертват живота си и да останат верни на идеала си.

Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството. Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали."

Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си?

— Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.

Това е външната страна на високия идеал на богомилите. Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението.

Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него.

Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.

От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура

За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва:

„При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло.

Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните. Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества.

Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия. И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно. Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло.

Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата.

Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата.

Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние.

Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.

Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век.

Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него.

Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух."

От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Християн Розенкройц израства между Богомилите


Както вече казах, исторически установено е, че Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерското братство, е израснал между съвършените богомили, от които най-напред се е запознал с езотеричните учения, които впоследствие лягат в основата на Розенкройцерството. От всички запознати с въпроса се знае, че розенкройцерите са едно от най-тайните езотерични братства. А от казаното се вижда, че те са продължение на Богомилството. Основателят на това общество — албигоецът Християн Розенкройц, който е живял в 14 век и е от немското семейство Гермелхаузен. Албигойското движение се разпространило тук-там в Северна Франция, Нидерландия и Германия. Много семейства от юг при гонението избягали в тези страни. По този начин на север се образували малки богомилски ядра. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло на френска земя в околностите на Хесе и Тюрингия. Сред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелхаузен. Цялото това семейство приело мистичното учение на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност.
От това се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи Розенкройцерството се явява като разклонение на Богомилството и същевременно те са клони на едно и също Дърво. А знае се с положителност, че Розенкройцерството е окултно общество. Щом е така, то и Богомилството, от което произхожда Розенкройцерството, е окултно общество.
Знае се също, че повечето окултно-мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД



Знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството. От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството.

Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са вдъхновявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството."

Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.

Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука. В друга глава споменах, че друг един френски изследовател на албигойството е изследвал Божествената комедия и намира в нея отразени и предадени Древните Мистерии.

Също така от ръкописите на Леонардо да Винчи и от неговите гениални творби се вижда, че той е бил запознат с окултната наука, с езотеричното учение на албигойците и на гностиците. Това личи между другото и от неговите загадъчни думи: „Аз отново ще се върна на тази земя."

Хелчицски, духовен баща на Чешките братя, за него Толстой казва, че той е учил това, което са учили богомилите. От обществото на Чешките братя излиза знаменитият педагог Коменски, който също е бил запознат с езотеричните идеи. За него по-подробно ще се спра, когато разглеждам Розенкройцерството, защото той е бил розенкройцер.

Лайбниц и Спиноза също са били под влияние на розенкройцерските идеи. И за тях също ще кажа повече, когато разглеждам Розенкройцерството.

Лесинг също е бил във връзка с розенкройцерите и в своето съчинение Възпитание на човечеството изнася идеите на розенкройцерите. Той по собствен логичен път е дошъл до идеята за прераждането. За всички тези творци на европейската култура ще говоря по-подробно, когато разглеждам Розенкройцерството. Сега само споменавам, за да се види как се е проявило богомилското влияние в развитието на европейската култура.

Чрез Розенкройцерството Богомилството простря своето влияние и в Англия, където е работил Роберт Флуд, виден розенкройцер. Той е същинският изобретател на барометъра. Писал е много книги върху окултната наука, специално върху Розенкройцерството. От него има астрология, геомантия и др. И за него по-подробно ще говоря при разглеждане на Розенкройцерството.

Уилям Максуел е ученик на Флуд и е работил през 17-ти век. Той е написал важната книга Магнетична медицина, в която в някои неща е изпреварил съвременната медицина с няколко века. С това си съчинение се явява като предшественик на Меснер по разбиране на жизнения магнетизъм.

Също така Франциск Бейкоън, който е работил през 17-ти век и който е внесъл индуктивния метод в науката, също е бил знаменит розенкройцер.

Клод дьо Сен Мартен във Франция, знаменит мистик и окултист, е бил пряко или косвено във връзка с албигойците и розенкройцерите. Може да кажем, че обществото на мартинистите е родено от Розенкройцерството, а понеже последното е родено от Богомилството, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на Богомилството. А се знае, че Мартинизмът е играл голяма роля в културното развитие на Европа.

Лафатер, прочут физиогномист и френолог в Германия, в края на 18-ти и началото на 19-ти век е бил във връзка с окултните братства. А се знае, че Гьоте е бил приятел на Лафатер, следователно, и той е бил запознат с окултните идеи.

За Гьоте се знае, че е бил запознат с окултната наука. Неговото съчинение Фауст има голяма мистична дълбочина. Приказката на Гьоте Приказка за зелената змия и бялата лилия също е с дълбока мистична основа.

Месмер е бил член на едно мистично окултно братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж.

Кеплер, един от най-видните астрономи, също така е бил запознат с окултните идеи, Той казва някъде в своите съчинения: „Аз на времето изучавах астрология в Египет, а сега продължавам работата, която тогава напуснах." И в сегашното си прераждане като Кеплер той е бил голям астролог. И е предсказал Тридесетгодишната война по астрологичен път.

Гладстон също така е бил във връзка с окултно-мистичните движения на Запад. Рихард Вагнер и Паганини също са били във връзка с розенкройцерското движение.

Тези исторически сведения за разпространение на Богомилството и връзката му с различните окултни братства на Запад вземам от книгата на брат Боян Боев Мисията на Богомилството във връзка с мисията на славянството. На края на този разбор на книгата има едно писмо от едно мистично братство в Германия, което се явява като непосредствен наследник на Богомилството, затова ще предам това писмо. То е получено лично от брат Боев. Ето извадки от това писмо:

"Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои съчинения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тази страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита / един от апостолите на Богомилството/, отново се явяват ученици на Богомилството. Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква.

Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас — нашите братя в светлината на гносиса. Прилагаме тук един списък, който ни е предаден от нашите предшественици. Този списък показва по-добре, отколкото дългите изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.

17 октомври 1932 година"

В бележка към писмото се споменава, че Никита е починал в 1186 година. В тази бележка се изброяват много окултни движения на миналото. Те датират от времето на евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. В списъка се споменават: Богомилството, Албигойството, Розенкройцерството, Божиите приятели, Братята на Азия, Братята на Ефрат, Братята на свободния дух, Филаделфийци, Серафимски братя, езотерично общество и др.

Това те пишат по архивите, които са запазени у тях. Това още един път показва генетичната връзка между богомили и розенкройцери от една страна, а от друга страна — езотеричният и окултен характер на Богомилството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Християнските грехове и гонението на богомилите



В “Откровението” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело. В текста на същото обаче се казва, че гневът Господен бил предизвикан от “умножението на греховете на християните”. Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва.
Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века.
През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна.
По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество.
Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието.
Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство – допълва същият автор – обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи. Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници. Светската и църковната власт обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене. За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36
Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство.
Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37
За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39
Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров.
Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.). Вместо да се организират за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите. Такъв е случаят през 1363 г., когато цар Иван Александър се споразумява с Мурад ІІ за съвместно нападение срещу Иван Палеолог. Стъпили здраво на Балканския полуостров, османците още на следващата 1364 г. нападат българите. Оттук нататък събитията се развиват в полза на нашествениците, докато се стигне до пълния разгром на християнските народи, населяващи полуострова. Всички, които са влизали в непосредствен военен допир с османците, са получавали реалната представа за тяхната военна мощ, окриляна от необуздан фанатизъм. Имайки предвид това, ние недоумяваме как застрашените Византия и България не виждат грозящата ги опасност. Вместо да се организират срещу нея чрез съвместен отпор, те си позволяват игра с огъня и, разбира се, изгарят в него.
Към всички тактически грешки, които прави цар Иван Александър в своята държавническа дейност, трябва да се прибави и неговият неправилен ход по отношение разделянето на България между двамата му сина. Естествен приемник на цялата държавна власт след смъртта на Иван Александър би трябвало да бъде първородният му син Иван Страцимир. За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците.
В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия. За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква. За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г. по римокатолическия обред и минават в лоното на Римокатолическата църква. Като носители и разпространители на Христовото учение между славяните (с изключение на поляците) се явяват българските християнски просветители. А прогресивното начало в развитието по това време на културното човечество се провеждало чрез християнството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Допълнителни сведения
за окултния характер на Богомилството


Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва:
"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа.
„Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа.
Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите.
"Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен. Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните. Не е било трудно тези елементи да минат и в учението на богомилите. Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото както Мани, така и Скитиятос са велики окултисти.
1. "Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки. Ту виждаме изобразени знака на Слънцето — монограма на Христа или теоморфния слънчев кръст, кръста на възкресението."
2. "Понякога, макар и по-рядко, виждаме изображение на петолъчна звезда. Някои археолози виждат в това остатък от една много древна традиция на питагорейците, чиято емблема е била пентаграма. У старите славяни числото 5 е играло голяма роля. Като свещено число, вероятно като допир с известни източни мистични учения. Мани, както е известно, от актовете на архиепископ Архелай, сам добре е познавал учението на Питагора. Символът на пентаграма е могъл чрез манихеите да мине и у богомилите." Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото пентаграмът е емблема на западните окултни школи.
3. Зигавин изтъква, че една от най-високо оценените книги у богомилите, е Псалтирът. Тук трябва да кажа, че Псалтирът е от есейски произход, а есеите са една окултна школа на Древността. Псалтирът се състои от ред магически окултни формули. И богомилите са знаели това и затова са го ценяли. Това пак ни показва на техния окултен характер.
4. Един от най-добрите познавачи у нас на Богомилството, професор Иордан Иванов, казва: "Отчасти чрез гностицизма, отчасти от вавилонски предания са минали в манихейството астрономическите понятия, както и вярата в влиянието на седемте планети върху човешкия живот. И тези схващания са се предали и на богомилите." Това също потвърждава, че богомилите са окултна школа, защото астрологията, която се занимава с влиянието на звездите върху живота на човека, е една окултна наука.
5. Върху един голям саркофаг е издълбана върху цялата повърхност една хубава свастика. А свастиката е една от найстарите и най-примитивни форми на кръста. Тя се счита за символ на животворния пламък на Слънцето.
6. Бихали Мерия казва, че само изследването на митовете може да ни обясни зависимостта между образите и орнаментите. Тези изображения на космически и растителни форми ни напомнят на Мистериите на друидите. Срещат се също изображения на Дървото на Живота. На много места се виждат лозови клонки, обкичени с тежки гроздове. Тези мотиви от най-стари времена са били свързани с живота след смъртта, напомнят на райската градина. Изглежда, че каменоделците са вградили в камъните цялата пищна растителност. Всичко диша движение и ритъм — ритъмът на Живота. А често се срещат и спирали. Те още от Древността са били символ на отвъдния живот на душите.
7. При цялото богатство на различните сцени, символи и орнаменти се чувства нещо общо. Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта. На някои места са дадени сцени и елементи от Космогонията на богомилите.
8. "Във връзка с въпроса за отричане на култа към иконите от богомилите, образите на евангелистите в едно Евангелие, което е било преписано от Богомил, предназначено за техните проповеди, лицата на евангелистите са били заменени с техните символични изображения във вид на животни. В две...* богомилски Евангелия от 14 век, от богомилски произход, може да видим тези изображения. Изглежда, че като отричали изобщо иконите, богомилите не били против религиозната живопис." Когато говорех за първата епоха на богомилите, споменах, че Симеон Антипа е нарисувал образите на Боян и Богомил и на други богомили, което показва, че не са против живописта.
Тези изображения на животни на местата на лицата на евангелистите са стари окултно-християнски символи и се срещат още при първите християни. Това също потвърждава, че богомилите са окултно общество. Тези животни са четирите елемента на Сфинкса - телец, лъв, орел и човек, които съществуват от най-дълбока древност във всички окултни школи. Този въпрос подробно съм го разгледал в изложението на окултната страна на Християнството.
12. Знае се също, че живописта е била неделима част на апостолската дейност на манихеите. Мани сам е илюстрирал книгите си. Според неговите собствени изказвания, картините, с които били украсени неговите книги, допълвали думите на проповедта за образованите хора. За необразованите подкрепяли откровението. Всички ориенталски извори за манихейството твърдят, че сам Мани е бил голям художник. В своята книга Кефалония той сам казва, че намира едно предимство на своята собствена религия спрямо старите религии в това, че е изобразил своето учение в леко усвоими изображения.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 2:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Окултните основи на Богомилството



Някои от критиците на Богомилството ги обвиняват, че те учили, че светът е създаден от четири елемента: огън, въздух, вода и земя. Това е вярно, защото това е окултно учение, което стои в основата на астрологията и алхимията и цялата окултна наука, което още един път потвърждава, че богомилите са били едно окултно общество. Според Зигавин, византийски критик на Богомилството, богомилите учели, че Бог създал света от четири елемента — огън, въздух, вода и земя. Това учение е ядката на учението и на гръцкия философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука. С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел. Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан Дамаскин от осми век и други. Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество.



Символичното тълкуване на Писанието



Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието.
Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и боговдъхновено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл. Външният разказ е само дреха, с която е облечено тялото, което представя моралният принцип, а Духът — това е вътрешният дълбок смисъл. Същото са поддържали и Климент Александрийски и Ориген от втория век на Християнството. Богомилите са знаели това и не са отхвърляли Стария Завет, а са прониквали в неговия вътрешен смисъл. В него те са откривали пътя на историческото развитие на човечеството, както ще покажа това на друго място. С положителност може да се твърди, че те са отричали буквалното разбиране на Стария Завет, който действително отблъсква човека, защото е пълен с видими противоречия. Но, ако се проникне в неговия езотеричен, вътрешен смисъл, той вече ни се представя в друга светлина, представя ни се като една дълбока научна книга, която съдържа една отлична космогония и която ни дава историческия път на човечеството още от неговото излизане от Бога до наши дни, както и бъдещото развитие. По този въпрос е написал една отлична книга френският окултист от 18 век — Фабр д'Оливие, където разглежда Библията и предимно Мойсеевите книги, най-вече Битието като дълбока езотерична книга с много дълбоко и разумно учение. Там е обяснено строго научно образуването на световете, раждането на материята от Духа и създаването на всички форми. Там е разкрита Тайната на времето и пространството, която е още непозната на съвременните хора.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 3:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Още съвременни изследвания по въпроса:

viewtopic.php?f=294&t=1639

Тайната сила на новите богомили:
http://ydara.com/index.php?option=com_c ... Itemid=229

Това, за което учебниците по история мълчат. Българската ерес:
http://ydara.com/index.php?option=com_c ... Itemid=229

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 12, 2014 5:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.


…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им – изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.

Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.

Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа.

Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.

… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.

… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да „заразят” цялата земя.

С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.

Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на „прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!

Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.

Богомилите„Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…”

… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…

В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…

Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.

Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.



Слава Севрюкова

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни