ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Яну 18, 2019 8:48 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 01, 2014 5:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
СИЛАТА НА МАЙКАТА-ПРИРОДА








Бурята в душите ни...



Изображение


Връщам се от една буря, буря между човешките души и Духовните сили, които не могат повече да бъдат удържани. Те и не искат да бъдат удържани. Изпитах страх, изпитах ужас, защото за минути, не - за секунди, всичко се завъртя наоколо - прах, вятър, полегнали дървета, а отгоре светкавици и дъжд. Да, днес - на Еньовден, и на Йоановден. След една среща в чест на двама големи българи - творци, единият от които езотерик. Дори не можах да изтрая до края - от празнословие, сухи и заучени фрази, монотонно четене на речи и поздравления... Не, благодаря - това не е за мен. Не е и за Николай Райнов. Нека си мислят каквото си искат големите "умове", че са стъкмили нещо и за себе си - годишнина на БАН, заедно с годишнините на баща и син. Груба грешка!

Искам да споделя нещо за природните сили. Аз ги познавам. Всички ги познаваме, и те ни познават. Защото те са в нас и ние сме част от тях. Ние сме в едно и винаги е било така. Никой от Учителите няма да ви цитирам. Не е нужно. За мен да "познавам" природните сили е нещо естествено. Сега тази връзка е много слаба в човечеството. Онова, което остана, разделено от нас, заради която раздяла ние станахме свободни, е в пълното си право да търси истинската връзка с нас. Онази, с която да се разберем като Дух с Дух. И когато не я намери, се бунтува и бушува. На нас ни изглежда така, а всъщност това е Духът, който ни напомня за себе си. Напомня ни, че сме ЕДНО!

За първи път разбрах, че е възможна тази възобновена връзка с природните сили преди няколко години. Работех в една болница. Всяка сутрини, преди работа си вземах кафе и сядах на едно и също място в парка, на една пейка, месеци наред. Все там. И една сутрин станах свидетел на нещо странно. Беше есен, в края на септември. Тиха, кротка и спокойна утрин. Стоях на пейката, пиех си кафето и наблюдавах дървото пред мен. Имах около 15 мин. до началото на работния ден. Дървото беше започнала видимо да се променя, листата му пъстрееха, но все още имаше зеленина по тях. И докато редях съсредоточено мислите си, погледът ми падна върху купчина листа на земята, до самото дърво. В един момент както беше тихо, без всякакви симптоми за ветровитост, като че ли нещо из отдолу поде тази купчина и мълниеносно я завъртя точно като пирует в балета. За минута. Аз стоях леко стресната и невярваща на очите си. Огледах се - около мен целият парк беше абсолютно спокоен. Представлението беше пред мен и за мен. Всъщност "те" знаеха, че аз ги познавам, вярвам, че ги има, и че ги чувствам със съществото си. Те са етерни същества. Не ги виждах, но ги чувствах. Не се уплаших, напротив - станах от пейката усмихната, защото това беше ново доказателство в живота ми... Доказателствата просто сами идваха пред мен, те бяха за мен, за да мога може би после да ги споделя...

Имах подобно, но много по-драматично преживяване след време. Беше една среща, в която трябваше да се решава съдбата на бъдещо обучение по антропософска лечебна педагогика. Работеха сили, които чисто меркантилно искаха да го "популяризират", уж за негово "добро", и за "доброто" на хората. Онова, което аз обаче знаех с цялото си същество е, че на това нещо задължително е нужно да се попречи. Седяхме около една маса. Усещаше се ужасно напрежение. Аз знаех, че не трябва да се случва този договор. В този момент навън се разрази неочаквана буря, порой, гърмежи и светкавици. Това продължи около 15 мин., точно в най-решителния момент на срещата. Разговорите реално не продължиха в друга среща и договор не се подписа. Един от германците /антропософ/, който прекрасно знаеше какво мисля, дойде после при мен и ме пита, уж на шега: Дорина, ти ли извика бурята? Не, -му казах скромно аз - Духовните йерархии не бяха съгласни просто! :-[

Миналата година, когато организирах антропософската среща "Пътуването на човечеството с Христос", през цялото време имах усещането, че нещо не е наред. Че от прекалена доверчивост и доброта допускам грешки, хора, отношения, които не им е мястото там. Даде ми се знак веднъж - прекрасното място, което намерих в Стара планина, се оказа без вода, заради сушата. За месец трябваше абсолютно бързо да реагирам и да променя мястото. Докато търсех място, точно там, около Своге, където беше първото стана земетресение. Аз пак продължих. Просто - все на косъм, до последно рискувам... И успявам. Просто знам, че накрая озъптявам нещата. Още повече, че ставаше дума за антропософска среща от такова ниво, на което очаквах да реагират Духовните пластове на силите, които щяха да се противопоставят. И реално това се случваше. Изумително просто.

Ето идва голяма официална среща на антропософи във Варна... какво става там?! Мисля, че предупреждението за тази среща е огромно! Нещата Горе вече са решени.

Може да звучи като шега, може да звучи като фантасмагория, но това са факти, които се случват. Дори и днешната ураганна буря, в която се оказах. Но това е само червена светлина да се замислим, и да знаем. Борбата Горе, в света на Духовните същества е факт, и тук при нас тя може да дойде под формата на природни явления и процеси.

Смятам, че е една обща активност на тези същества и затова се явяват тези явления заедно, или малко едно след друго. Също си мисля, че колкото повече говорим, споделяме духовни теми и събития от такова естество, с едно разбиращо чувство, без страхове и предразсъдъци, толкова повече тези същества ще ни усещат като съпреживяващи с тях. По мое мнение "те" страдат. А като съпреживяваме тяхното страдание по отношение на земните хора, ще променяме и себе си един към друг. Битката е горе, а изразът е долу при нас под формата на природни процеси.

Не знам дали правилно мисля, но така го чувствам. Защото обективно погледнато е обща карма да се издавят хората в едно наводнение, да изгорят заедно във влак или да умрат в едно земетресение... Но става индивидуално, а в тези случаи и народностно изравняване на кармата. Това е и избор на самите души това да им се случи и индивидуално, и заедно, то не е случайност. И понеже е и собствен избор, значи е сегашен отговор на тяхна собствена "жестокост" преди. Тогава дали Духовните същества имат вина за тази смърт?! И дали я искат, след като е избор на душите за тази "среща" между човешкото тяло и душа, и природните сили?! Сложих "жестокост" в кавички, защото пак мерим с нашия едностранен човешки аршин за предишни инкарнации...

И Доброто и Злото са заедно вътре в Бога. Ние ги наричаме Добро и Зло, а той е единосъщен. Колкото повече отворим сетивата си за Духовното, толкова повече ще се опознаваме с Него осъзнато отново, както е било някога. И тогава взаимно ще можем да предусещаме реакциите си, защото ще сме в едно. Понеже сега сме задръстени с материализъм, затова ставащото ни шокира, то е сякаш отделно от нас, неочаквано. А то е просто следствие и единодействие в същото време...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 9:49 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Човекът - живо творение на майката-Земя, Р.Щайнер


"Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм.

Тази Земя беше пронизана от всякакъв вид правилни течения. Земята приличаше по-скоро на едно живо същество отколкото но това, което тя е днес. А човекът, който през онова време на далечното минало съществуваше повече като едно духовно-етерно същество, не се раждаше тогава както днес, а беше раждан така да се каже от самата майка-Земя. Самата майка-Земя беше тази, която правеше, щото този човек, този духовно-етерен човек да се развива. И преди да се отдели от цялата Земя, човекът беше едно същество, което беше действително свързано с цялата Земя.

Представете си, как в някое тяло, което е меко, се появяват втвърдени места; тогава ще имате един образ, как в миналото човеците бяха раждани от самата Майка-Земя. Да, човеците бяха свързани със Земята чрез всякакъв вид течения, те оставаха свързани с нея. Следователно тогава животът на човека беше съвършено друг; това, което имате, например, днес като кръвообръщение в човека, затворено вътре в неговата кожа, то имаше своето продължение съществуваше под формата на природни сили то имаше продължение навсякъде в заобикалящата го Земя. Ако бихте искали да си съставим един образ за това, което беше тогава, би трябвало да си кажем: в Земята, невидимо за физическите очи, но доловимо за ясновиждащия поглед, се появяваше едно място, което се издигаше, различаваше се от останалата околна среда; но това, което царуваше там като сили, беше свързано чрез свързано чрез многобройните нишки с цялата останала Земя. Това беше началото на един физически човек. Имаше време, когато човеците бяха свързани по този начин с останалата Земя.

Както казахме, ние засягаме тук една сериозна тайна: тайната, която е оставила своите последни следи чрез това, че когато днес човекът влиза в света, той се освобождава от майчиния организъм чрез пъпната връзка. Тази връзка с майчиния организъм е последният остатък на онази връзка, която човекът имаше с майката-Земя. И както днес човекът е син човечески, роден от човека, така в миналото той е бил син на Земята, роден от Земята, понеже Земята беше още едно живо същество.

Човекът става самостоятелен с това, че пъпната връзка, която го свързваше с цялата Земя, бе така да се каже отрязана. Чрез това той стана едно същество, което бе раждано от своите себеподобни.

Ние трябва да бъдем наясно върху това, че кръвоносните съдове, които днес се намират в човека, не са нищо друго освен продължения на теченията, които през време на древното състояние на Земята пронизваха цялата Земя. Същото трябва да кажем и за нишките на нервната система на човека. Всичко, което имате като нерви, имаше своите продължения в майката-Земя. Днес това е като отрязването от онези течения, които като нерви пронизваха цялата Земя.

Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа. Преди да бъде син човечески, човекът беше син на Земята. Думата Адам значи собствено син на Земята. Всички тези имена сочат към много важни тайни. Но когато осъзнаем това, ние ще разберем, че преди на Земята да се яви видимият човек, тя съдържаше вече в себе си всички сили на този видим човек. Преди човекът да стане един човек, Земята беше носителка на всички човешки сили. Следователно Земята е родителката на човешкия род. Както не бих те могли да си представите, че от днешната камениста Земя би могъл да се роди някога човекът, също така човекът не можеше да се роди из Земята, ако тя не беше едно живо същество. Това, за което можахме да загатнем с малко думи, се е случило през време на Лемурийската епоха.

Ако сега запитате: нямаше ли тази земя огромно значение за човека?

Ние трябва да кажем: да, защото в своите заложби тя съдържаше всичко, което по-късно човекът е приел в себе си. Някъде беше предварително образувано сърцето, някъде мозъкът; всяка нервна нишка е била подготвена в нашата Земя. Но също както нашата вътрешност беше подготвена в Земята, така и това, което ние ще сме образували като ново тяло, когато Земята ще достигне целта на нейното развитие, ние ще носим в нас формата, която трябва да приеме бъдещата планета, бъдещето въплъщение на нашата Земя. Днес човекът работи над своята душа; чрез това той прави своето тяло все повече и повече подобно на душата. Когато Земята ще е стигнала до края на своя път на развитие, той ще е преустроил така своето тяло, че то ще бъде едно подобие на душата, която е приела в себе си Христа."
ГА 104

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 10:00 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
И онова, което се "случва" в земно-космическия етер, за да се "родим", за да ни има, и за да продължим... с всичките ни грешки, радости и скърби...

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни