ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Авг 16, 2018 3:06 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:39 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА.
ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО. ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ.
GA 354

Четиринадесет лекции,изнесени за строителите на Гьотеанума
в Дорнах от 30 юни до 24 септември 1924 г.




СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА

СЪДЪРЖАНИЕ

Първа лекция. Дорнах, 30 юни 1924 г.
Сътворението на света и човека-състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята.
Цялата Земя някога е била жива, но само превръщайки се в тру¬п тя е могла да сътвори човешкия род. Несъстоятелността на представата за образуването на Слънчевата система от първична мъглявина. Видът и състоянието на веществото зависят от това, колко топлина има в него. Това, което изначално стои в основата на всичко, — това е топлината или огънят. На Сатурн е имало само топлина, при това тази топлина е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние го е имало само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спада още, се появява водата – образува се третото мирово тяло – Луна, а на него и растителното царство. На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръ¬жаващата среда. Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.

Втора лекция. 3 юли 1924 г.
Сътворението на Земята и възникването на човека
Първоначално цялата наша Земя е била сво¬его рода живо същество. Предното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези веще¬ства, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце. С отделянето на Луната от Земята, започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.

Трета лекция. 7 юли 1924 г.
Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
Земята има твърда сърцевина съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества — а около нея — въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водо¬род и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, който издишват човекът и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота – циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.

ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА. ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО

Четвърта лекция. 9 юли 1924 г.
Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното.Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък.Пещерните хора и техните разумни но неумели рисунки.Едновремешният плътен въздух и състоянието на човека тогава.Хранителният процес при предишните хора.Продължаващата трансформация на земята, хората и животните.

Пета лекция. 12 юли 1924 г.
Произход и същност на китайската и индийска култура
В началото човешкият живот е протичал съвсем различно, на мястото, където днес се намира Атлан¬тическият океан. Японците и китайците са остатъци от най-древното население на Земята. Китайската култура е била безрелигиозна култура. Владетелят като «син на Слънцето». Китайците устройвали империята си по модела на небето.Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис. Китайците са открили барута и книгопеча¬тането хиляди години преди европейците. Европеизиране на китайската и японска култури. Самовглъбеността на индийската култура. Контрастът между древните индийци и китайци.

Шеста лекция. 31 юли 1924 г.
Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
Хранителните продукти, безусловно необходими на човека, са: белтъчини, мазнини, въглехидрати и соли. Дишането при растенията, животните и хората, като взаимно допълващ се процес. Хлорофилът удържа въглерода в растението и осво¬бождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното и усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек, като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, — долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.

Седма лекция. 2 август 1924 г.
Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека. Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нор¬малното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете. За атеросклерозата и сенната хрема. Диабетът като свидетелство, че човек е изгубил инстинкта си за хранене. Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията.


Осма лекция. 6 август 1924 г.
Културно развитие на човечеството
Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действала като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред "Великия Дух", който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите ду¬хове. Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък. Сега изхождайки от разсъдъка трябва отново да стигнем до духа.


Девета лекция. 9 август 1924 г.
Животът на Земята и влиянията на звездите
Как е свързано с всеобщото възникване на природните същества това, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото простран¬ство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека, този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Расте¬нията помирисват мировото пространство и в съответствие с това, изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това, расти¬телното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос, обаче, е много загрубял. Повечето жи-вотни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозъка той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.

Десета лекция. 9 септември 1924 г.
Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
Oписание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в която Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цвета им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна стойност от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има мине¬рални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.

Единадесета лекция. 13 септември 1924 г.
За времето и причините за него
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и, накрая, то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде по¬вторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото разви¬тие защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата.
Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията — това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.

Дванадесета лекция. 18 септември 1924 г.
Образуване и форма на Земята и Луната-причини за вулканите
Защо мълнията не пада по права линия, а на зиг¬заг? Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете. Вулканите, които са разположени в ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за "критичните дни" за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната. Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина не изстива. Слънцето представлява всмукващо пространство, което се храни с етерните маси на кометите.

Тринадесета лекция. 20 септември 1924 г.
Какво представлява Антропософията.Кометата Биела
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия, осо¬бен принос в общото отслабване на здравето на хората, е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г., и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социал¬ните закономерности. Марксизмът се основава на погрешо знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.


Четиринадесета лекция. 24 септември 1924 г.
Откъде идва човекът.Животът на Земята и звездната мъдрост
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало сил¬но развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като костната тъкан например и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години ние по-лучаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества,които са във въздуха и ние вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него, например, постоянно да обновява главата си, а храненето, от което се нуждае човек за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното по¬средством дишането.Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25920 дни, 25 920 вдишвания. Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.

Бележки.
Цветни дъски.




МАРИЯ ЩАЙНЕР
Въведение към излизането на бял свят на публикациите на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.
Тези лекции бихме могли да ги наречем диалог, доколкото съдържанието им по настояване на Рудолф Щайнер винаги са определяли самите работници. На тях им е било разрешено сами да избират темите, той ги е стимулирал да задават въпроси и да се изказват, поощрявал ги е да се изявяват и да възразяват. Разглеждало се е и далечното и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенични страни от живота, защото за тези неща, на работниците се е налагало да се грижат всеки ден. Но също така са се засягали и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това, разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. На края работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се; по-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други чле¬нове на Антропософското Общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жа¬ждата им за знания — и, ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например, развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория, и в тази специфична ситуация бяха импровизации по теми, продиктувани от обстоятелст¬вата и настроенията на работниците-слушатели; поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани све¬жестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера на взаимодей¬ствие на това, което живееше в душата на питащия и в душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стили¬стичните литературни канони, важното е в цялата си непосредственост да се запази истинският живот.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:40 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 30 юни 1924 г.

Някой от вас има ли въпрос?
Господин Долингер: Бих искал да попитам, не може ли господин докторът отново да разкаже за сътворението на света и човека, тъй като тук има много новодошли, които още не са чували за това?
Доктор Щайнер: И така, въпросът е, мога ли отново да започна разговор за сътворението на света и сътворението на човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели. Ще построя изложе¬нието по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко това, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
Виждате ли, човекът — това е много, много сложно същество. И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него. Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се вземе предвид именно това, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
Ако разглеждаме труп — ние можем да го разглеждаме скоро, след като човек е умрял, — то трупът има същата форма, същия облик, но става по-бледен; по него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все още има облика, който е имал човекът, когато е бил жив. Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага? Той ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст. Това се смята за невъзможно, и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Бо-жественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст. Обаче това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на някое време действително се превръща в пръст, когато започне да се раз¬лага в гроба, разплува се и така нататък. По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват, те не могат да го породят. Следователно, с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно¬ начало, което го е владеело, докато е бил жив.
Ако ние разглеждаме мъртвия камък, то виждаме, как върху мъртвите камъни израстват растения и така нататък; но, господа, ако ние смятаме, че това винаги е било такова, каквото е днес, то това е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв, — а всъщност, човекът е живял. Това, което днес ние виждаме в света като камъни, като скали и планини, — това също е своего рода труп. Това също е някакъв труп! Всичко това невинаги е било такова. Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което ние виждаме наоколо, не винаги е било такова. Нас не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни; ако човек се разлага, то върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
Това, което е навън в природата, изглежда пре¬красно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които ние виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите — малки. Ако ние бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние също бихме смятали костите на трупа за ска¬ли. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали; ако бихме били малки буболечки, то бихме виждали големи гори в това, което тук израства и бихме се възхищавали на целия този свят, съвсем не намирайки го толкова отблъскващ, както го намираме сега.
Така, както в случая с трупа ние трябва да се върнем към това, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда — във всичко това, което днес е умряло, ние трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни па-разити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в тру¬п тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може, всъщност, да види и да разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаш да стигнеш до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и така нататък, първоначално е била съвсем не такава, както днес; първоначално ние сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло — именно жи¬во и мислещо мирово тяло!
Често съм казвал, обръщайки се към вас: какви са представ¬ите за това днес? Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е об¬разувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент (1), от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла; доколкото олиото е по-леко от водата, то плува по повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя; продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето». Всичко това изглежда много добре, но в този слу¬чай училищният преподавател би трябвало съвсем да забрави за себе си, но той не трябва да го прави: защото именно той прави всичко това и би трябвало да каже на децата: зад всичко това в мировото пространство би трябвало да стои някакъв огроме¬н учител и да го върти! — Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото фактите го карат да не се замисля, а защото така му се иска. Но така не може да се стигне до истината. Следователно, ние трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, ко¬йто е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата тази мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и така нататък. Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, то не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти; на нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител. Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, то не би бил необходим никакъв всемирен учител, тъй като тя сама би могла да се върти.
И така, ние трябва да си представим следното: това, което днес ни обкръжава, е мъртво, но някога то е било живо, било е усещащо, това е било мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък —даже голямо коли¬чество мирови същества, и тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от това, че вътре в материята се е намирало духовното.
Вижте, какво преди всичко стои в основата на мате¬риалното? Представете си, че държа в ръката си парче олово, къс олово. Това е твърдо вещество, истински твърдо вещество. Но ако аз сложа това олово на нагорещено желязо или на нещо друго нагорещено, сложа го в огън, то оловото ще се втечни. Ако продължа да го държа в огъня, то оловото ще изчезне, ще се изпари и повече няма да го видя. Така стои работата с всички вещества. От какво зависи това, едно вещество да е твърдо? Това зависи от съдържащата се в него топлина. Неговият вид и състояние зависят само от това, колко топлина има в това вещество.
Знаете, че днес въздухът го превръщат в течност, тогава се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, във формата на въздух, защото в него се съдържа определено количество топлина. И водата — тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя ние бихме имали напълно определена ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, то там ние ще намерим твърди гранитни скали или други скални породи. Ако би станало много топло, то не би имало никакви твърди скали, а би имало нещо течно, както водата в нашите реки.
И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо, или течно, или газообразно? Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо. Топлината трябва да проявява някаква активност. Затова можем да кажем: това, което изначално стои в основата на всичко, — това е топлината или огънят.
Същото показва и духовната наука, антропософските изследвания. Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а изначално е имало жива топлина, просто топлина, която е била жива.
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло — топлина, която е била жива (виж рис. 1, червено). В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние — тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме — нарекох го така, както са го наричали в древността: състояние Сатурн. Това има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но на това сега няма да се спираме.
В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива. Ако днес вие мръзнете, то мръзне вашият „Аз"; ако днес се потите, ако истински ви е горещо, то вашият „Аз" започва да се поти, става му горещо. По такъв начин вие се намирате в елемента топлина, където ту е горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние. Това ние виждаме и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина.
И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, то в известен смисъл науката е права; но когато тя предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, то това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество.
И първото, което станало с това, което тук е било жи¬во мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което още нищо не може да се различи освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното. Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, то в тази топлина се образува газ; ако нещо, още не станало вещество, спускайки се отгоре надолу се охлажда, то преди всичко се образува въздух. Следователно, ние бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало — това е въздушното начало (виж рис. 1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.
Сега ние имаме второ състояние, което е възникнало в хода на времето. И в това второ състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце и да не е такова, аз, въпреки това, в своята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце; това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е такова; то също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава ду¬шата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, то само моето тяло ще бъде разру¬шено. Моята душа няма да се разруши от това, че ще се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е би¬ло това първично състояние, състоянието Сатурн.

рис. 1
Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук защото при животното разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човекът вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преображение (слънчевото състояние), то и човекът и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на това, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човекът и едва после е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От самосебе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуно¬го същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, той е бил реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразило и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и жи¬вотните, тогава се появили животните. Следователно, животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали, всъщност, значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Така че ние, следователно, имаме трето мирово тяло (виж рис. 1, жълтото). Нарекох го Луна — по причината, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. Това съвсем не е същото, което е днешната Луна, това е нещо подобно. И така, ние имаме тук течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло, — сега се появява вода. И доколкото се е появила вода, тук сега можем да имаме следното: човекът, който го е имало и по-рано, животното, и от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.
Вие виждате, че растението изглежда като да расте от земята. Но ако Земята не съдържаше вода, то никакви растения нямаше да израстват; растението се нуждае за своя растеж именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че вие трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. А животните вие също трябва да си представите в по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние — повече като летящи животни.
От всичко, което е било първоначално, нещо остава¬ло. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човекът и животното, всички са можели само да летят — защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, — и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества. Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникна¬ли в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, като сега. Тогава те са се състояли само от въздух; тези животни са били тогава своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, дайте поне веднъж да погледнем птицата! Тази птица изглежда днес в по-голямата си част необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, то трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, те са били подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, то тази птица има кухи кости, и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно — да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух и вие ще получите нещо само въздушно — тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Пти¬ците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.
Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но той не може да лети, тъй като е твърде тежък за това. Той не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети. И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки; тези лопатки биха прераснали в крила. Човека има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки; ако те биха пораснали, човек би могъл да лети.
И така, човек живее в обкръжаващия го въздух. Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпа¬рения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и така нататък. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: това е състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш — наричат го човешки ембрион, — въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат от там при операция, то той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е пред¬разположен към това, да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, ка¬квито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали, тогава всичко още е било живо, и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, то времето на на¬шия живот с раждането би свършвало. Като ембрион, като зародиш, ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.

Ако вие днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария — бел.на прев.). Това, което се намира тук вътре, е минерал — него тогава, в миналото, още не го е имало, — но и в ембрио¬на именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай, нещо като хрущял. Така че тук ние имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкия зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът с станал различен. По времето на древната Луна — наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а това, което е била Земята по-рано, — по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че ние можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигант¬ско майчино тяло.
Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя от по-рано това зачатие? Зачатието е обусловено от това, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е един-ственото. Ако става отделяне на кръв, то това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човека и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно, между това състояние (виж рис. 1) (Слънцето) и това състояние (Луна), човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на това състояние (Луна) също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?
Господа, Луната е напълно женско същество; но на това изцяло и напълно женско същество, отначало не е имало насреща мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло. Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела; те са оказвали влияние върху него. Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук веднъж.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, то за ставащото там той не би казал, че падат капки, — така той не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд — това бихте казали вие тогава — и Земята се оплодотворява! Тогава е имало време през годината, в което отвсякъде са постъпвали тези оплодотво¬ряващи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплодотворяващите зародиши не са идвали. Така че тогава оплодотворяването е имало всемир¬ен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплодотворен; благодарение на оплодотворяването той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплодотворяването за рас¬тенията и животните — от цялото мирово обкръжение.
Сега вие виждате; от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване. Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането. Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (виж рис. 1, синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.
Дайте сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците. Тук по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, тя се е реела там като някаква въздушна маса. Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там — само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание; това е била скелетна форма, но е била само водно об¬разувание. А след това се появяват минералите; сега в това, което отначало е било само течно образувание, се вклю¬чва минералното образувание, карбонатите, фосфатите и така нататък. Това отлагане става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кос¬ти. Така че отначало ние имаме въздушната птица, след това течната птица и, накрая, твърдата, земна птица.
При човека нещата не са можели да станат така. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на неговото ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал. Птицата е можела това. Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея и е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако това минерално би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализи¬ра, би се втвърдила. И така, птицата сега при своето възникване още в някаква степен носи течен и въздушен характер; но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, тя създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно, трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването и едва във второто състояние на Земята. Ако тя бе възникнала още в първото състояние, то тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствител¬на, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на това, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
Човекът вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минерал¬ното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално; ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите, — това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на това, че ние имаме такъв костен мозък, благодарение на това майката на човека има възмож¬ност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато това минерално се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето; докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Защото човекът е възникнал много по-рано, и всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар отколкото, например, рода на птиците, и много по-стар от мине¬ралното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа; тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва под формата на майчино мляко да получава това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с това, което вече е преминало през майчиното тяло.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръ¬жаващата среда. Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-раннoто състояние (лунното състояние), работата е била по-различна: тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но тогава в него е имало водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите; дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин ние днес откриваме в човека запазено лунното състояние — в ембрионалния период; земното състояние настъпва от този момент, когато човек се роди, при това тогава нещо от лунното състояния още отчасти прозира в процеса на кърменето.
Така, собствено, следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни веще-ства, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в тече¬ние на предното състояния втвърдяването му не е стигнало толкова далеко, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, който просто се е развил от жи¬вотното. Вярно е че човек във външния си об¬лик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек. Това би била съвсем невярна представа.
Хайде сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха а рибите за водата. Само че по време на това състояние, което нарекох лунно състояние, някои ранни въздухообразни същества — птици, се пре¬образили така, че благодарение на водата станали подобни на риби. Така, всъщност, към това, което тук (показва го на дъската) е било птицеподобно, се присъединили ри¬бите. Рибите — това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия. За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим с помощта на това, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент. Рибите, следователно, са възникнали в течение на древните лунни времена.
И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко това, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, всичко това е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки, че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобно на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобно на рибите. Интересно е това, господа, че ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, то как изглежда той? Тогава той плува във водния елемент, които се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка! Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, той още го има през третата седмица на вътреутробното състояние; той е съхранил този облик.
Следователно, може да се каже: човек отначало се преустройва изхождайки от този древнолунен облик и ние още и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който той притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, така както и в случая с трупа ние знаем, че тое е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви това, какво то е било преди. Наблюдавайки трупа, ние виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, той целият е станал неподвижен, но това ни води назад към това състояние, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят, — по същия начин ние гледаме тук на трупа на Земята, който е изклю¬чен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни; ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, то посте¬пенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това, вече съм ви описвал; това е всичко, което става в женския организъм, това, което периодически се изхвърля, и това, което става също така с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо — макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, при тези, които са здрави, — въпреки това, при жен¬ите винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох тук Са-турн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, което е преустановило това състояние на топлина. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, то ние стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах, как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък — днес е понеделник — в близката сряда (2) в девет часа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:41 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 3 юли 1924 г.

Добро утро, господа! Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и така нататък. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес; тя е била тогава сво-его рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние — за което говорихме, — ние можем да се запознаем като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала както днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на това, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и доба¬вите в нея малко сол, то солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако вие прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества: тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно, това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответст¬ва на днешната вода. Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества. Само помислете: всичко това, което имате сега като вещества, варовиковите отлагания на планинския хребет Юра, например — всичко това е било вътре в разтвора; всичко това, което сега имате в твърдите скални породи, които не можете и с нож да одраскате — варовикът още може да се надраска със стоманен нож, — всичко това е било разтворено във водата. Следователно, в течение на това лунно време, сме имали работа с плътна течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези веще¬ства, които днес са станали твърди.
Съвършено чистата вода, която преимущест¬вено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо тогава е имало нещо като въздух, но такъв въздуха, като сегашния, не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес нашият въздух. Нашият сегашен въздух съдържа предимно кислород и азот. Другите вещества, съдържащи се във въздуха, се намират там в крайно незначителни количества. Във въздуха има даже метали, но в изключително малки количества. Виждате ли, има, например, метал, наречен натрий: той в много малко количество се съдържа във въздуха навсякъде; където и да сме, навсякъде го има металът натрий. Помислете само, какво означава, че натрият го има навсякъде: това означава, че едно вещество, съдържащо се във вашата сол, тази сол, която е на масата ви, — това вещество се намира навсякъде. Има, виждате ли, две вещества; едното от тях е това, за което току що казах, — това е натрият, който в много малки дози се съдържа във въздуха навсякъде; и след това има още едно вещество, то съществува в газообразна форма и иг¬рае особена роля при избелването на вашето пране: това е хлорът. Той предизвиква избелване. И ето, виждате ли, тази сол, която вие имате на своята маса, се състои от натрий и хлор, тя се явява съединение на тези две вещества. Така се осъществяват тези неща в природата.
Вие бихте могли да попитате: а откъде е известно, че натрия го има навсякъде? Днес вече има възможност да се установи — в този случай, ако има пламък, — какви вещества изгарят в този пламък. Ако вие, например, този натрий, който можете да получите във вид на метал, го превърнете в прах и го внесете в пламъка, то тогава ще можете с помощта на инструмент, наречен спектроскоп, да откриете жълта линия. Има, например, друг метал, който се нарича литий; ако вие го внесете в пламъка, ще получите червена линия. Тук няма да се появи жълта линия, а ще има червена линия. Следователно, с помощта на спек¬троскоп може да се установи, какво вещество присъства някъде. Жълтата линия на натрия ще я получите почти при всеки пламък; това означава следното: ако вие запалите някъде пламък — при това без да внасяте в него натрий — ще получите линията на натрия във всеки пламък. Следователно, този натрий присъства днес още и в пламъка. Но по-рано много голямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха. Така че въздухът в това древ¬но състояние е бил, така да се каже, във висша степен сулфатизиран, бил е наситен със сяра. Имали сме плътна вода — ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била по¬добна на течна вар — така и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се ди¬ша, използвайки днешните дробове. Но дробовете са се образували едва по-късно. Начинът на живот на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога. Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, то вие не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна; звезди вие не бихте видели; вие бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце! И вие вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала тогава съвсем различно; тя е била напълно запълнена от гигант¬ски яйчен жълтък, уплътнена течност с много плътно въздушно обкръжение — атмосфера, подобна на белтъка, намиращ се в яйцето днес.

рис. 2
Ако вие съвсем реално си представите всичко това, което ви описвам, то би трябвало да си кажете: да, тогава не са можели да живеят такива същества, като днес. Разбира се, такива същества, като съвременният слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид — те просто биха потънали, а освен това, не биха могли да ди¬шат. И доколкото те не биха могли да дишат, нямаше да имат дробове в техния съвременен вид. Органите се образуват в пълно съответствие с това, как ще се използват. Интересно е това, че орган просто няма, ако той не се използва. Така че дробовете са се развивали според това, доколко въздухът се е очиствал от серните и метални примеси, които са били в него в древното време.
Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, трябва преди всичко да се обърнем към тези същества, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес ги няма. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, то тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относи¬телно течна; тя съдържа много разтворени соли, но, въпреки това, тя е относително течна. В миналото, в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, — в това плътно море е било разтворено всичко, каквото е възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, доколкото водата е била много плътна; но и да ходят те също не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Вие можете да си представите, че тези същества са притежавали такава ор¬ганизация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване — плавници, и това, което е необходимо за ходене — крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници — знаете как изглеждат плавниците, — то те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре; тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но нито ходене, нито плуване тогава е имало; имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, но вече е притежавало връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледате някои водоплаващи животни с плавател¬ни ципи между костите, то това е последният остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб. Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници — не като рибите днес, при които стави не се виждат, — те са имали стави. Благодарение на тях те са можели да дирижират своите движения — наполови¬на ходене, наполовина плуване.
И така, както виждате, обърнахме вниманието си върху тези животни, които преимуществено са се нуждае¬ли от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници; това са били нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които, обаче, много добре подхождали за това, да се живее в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, то би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат тези чудовищни крайници да възникнат. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното, — ако ги вземете, то ще намерите в тях слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога, които са били недодялани; те са имали много малка глава, като при костенурката.
А в уплътнения въздух са живеели други животни. Нашите днешни птици е трябвало да добият това, от което се нуждаят, живеейки в разредения въздух; те е трябвало да си формират дробове. Но животните, които са живеели тогава във въздуха, не са имали дробове, доколкото в уплътнения, сернист въздух, те не биха могли да дишат с тези дробове. Но те са поемали в себе си този въздух, при това са го поемали така, че той им е служил за нещо като храна. Тези животни още не са можели да ядат в съвременния смисъл, защото всичко изядено би им оставало в стомаха. В качеството на храна те не са употребявали нищо твърдо. Всичко, което са употреб¬явали за храна, те са вземали от уплътнения въздух. Но в какво са вдишвали те всичко това? Виждате ли, те са вдишвали всичко в място, което е било формирано при тях по особен начин.
Мускулните маси, които са имали тогава тези плаващи животни, тези, бих могъл да кажа, пълзящо-плуващи животни — но това не е било нито плуване, нито вървене — тези мускулни маси тогавашните въздушни животни не са можели да ги използват, доколкото те не са плували в уплът-нена течност, а е трябвало сами да се носят по въздуха. Обстоятелството, че те сами е трябвало да се държат във въздуха, е обусловило възникването при тях на приспособеност към серния въздух на тези мускулни маси, които са се развивали при пълзящо-плуващите животни. Сярата е изсушавала тези мускулни тъкани и е правила от тях това, което днес наблюдаваме като пера. В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани, животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, но още не са били такива крила, като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са би¬ли, собствено, наполовина дихателни органи, на¬половина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива крила са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а след това тя отново е отделяла от себе си това, което не е било използвано; Така че тази птица е била устрое¬на много интересно.
Виждате ли, в предишното време тук долу са живеели ужасно недодялани водни животни — съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях: тези животни тук долу са се намирали във водната сти¬хия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там горе нещо не съвсем прилично — и ние ги осъждаме даже за това, нали така, — тези птицеоб¬разни животни постоянно нещо са отделяли от себе си. И тези отделяния, изходящи от тях, подобно на дъжд са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние; ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем прилично. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, те всмуквали всичко това в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък; само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както това става сега, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго; те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава, е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще, всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа; това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи. Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изклю¬чителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята. Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте: ако тук ние имаме живо образувание, Земята (виж рис. 3), то веднъж от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и, накрая — отделяне.

рис. 3
Вместо израстък тук навън, в мировото простран¬ство се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия — тук още намираща се наоколо — се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато на лунната Земя вътрешното и яд¬ро си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а вътре — разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае, какво, например, се намира във въздуха, да се знае, от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
Следователно, ние можем да кажем: от древното лун¬но състояние на Земята е възникнало сегашното и състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради това, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко на¬ситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е такава, като нашето минерално царство, тя е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята; в същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат, собствено, като започнали да се образуват рога. Те са образува¬ни така, че вътре в тях още може да се възприеме органи¬чното, това, което някога е било свързано с живота.
Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минерал¬ното. При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция. Виждате ли, според вашите представи киселината трябва да бъде — доколкото използваните днес киселини са именно такива — обезателно трябва да бъде течност. Но киселината, която имам предвид, истинска киселина, представлява нещо съвсем твърдо. Имам предвид кварца, който вие можете да намерите високо в планините; кварцът — това е кремъчна киселина. Ако той е бял и стъкловиден, то това е чиста кремъчна киселина, а ако съдържа някакви други вещества, то имате виолетов кварц и така нататък. Това е от тези ве¬щества, които като включвания се съдържат вътре.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплът¬нената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението — в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата, огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнен¬ия въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа за това, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислоро¬д трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действи¬телно е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород: в много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кисло¬род; кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна пред¬става за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес човекът си го представят грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород, ние издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който ние вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количе¬ство силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът едновременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина. Така че ние можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, то тук той има кислород. Той влиза в него. И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човек след това издиша; но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в на¬шата глава се издига кремъчната киселина, която, обаче, не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали — това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина; само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
Че това е така, господа, се изяснява при изучаването на благотворното въздействие на кремъчната киселина като лекарство. Кремъчната киселина е във висша степен благотворно лекарствено средство. Само помислете: хранителните продукти, които постъпват през устата на човека в стомаха му, трябва да преминат през всевъзможни междинни стадии, докато не постъпят в главата му, например, в очите, в ушите. Това е дългият път, който трябва да изминават хранителните продукти; необходими са спомагателни сили, за да могат тези продукти въобще да се доберат дотук. Може да стане така, че тези спомагателни сили да не достигат. Да, при много хора тези спомагателни сили са твърде малко, така че хранителните продукти не работят правилно горе, в главата на човека. Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата. След като бъде забелязано, че макар стомашно-чревното храносмилане при човека да функционира правилно, това храносмилане не достига до сетивните органи, не достига до главата, не достига до кожата, трябва в качеството на лекарствено средство да се предпише пре¬парат с кремъчна киселина. Тогава ще бъде видно, каква огромна роля играе кремъчната киселина в човека.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници докато те са пълзели в плътната течност, то тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флег¬матични; те почти нищо не чувствали. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, те, всъщност, представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлява¬ли сетивен орган. Те пред¬ставлявали истински сетивни органи, те съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
Разказвам ви това, за да видите, как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, от¬лагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно; днес това се е запазило само при някои риби. Макар всички тези неща отчасти още да са се запазили, те са стигнали до упадък: за всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот. Днес за тези неща вече няма условия за живот. Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този пти¬цеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и така нататък — всички те се явяват потомци на тези същества, които в миналото са плували в уплът¬нената течност. А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
Тук, господа, се появява очевидно противоречие. Последния път ви казах: човек е бил тук от самото начало; но той е бил тук в топлинна, в душевно-духовна форма. Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал тук в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност. По видим, сетивно възприемаем начин, него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик; видим об¬лик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се раз¬личава, в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние: той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние. Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята: едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система; тогава в мус¬кулите са можели да се отделят такива вещества, като миозин и така нататък. Дотогава всичко това не го е имало. И ето, че се появява човекът. Той и досега още пази в своята телесност наследство от тези ранни епохи.
Защото без лунното влияние, което сега идва отвън, а не отвътре на Земята, човек не би могъл да се появи. Размножението е свързано с Луната, само че вече не не¬посредствено. Вие можете да видите, какво при човека е свързано с размножението; това са четириседмичните цикли при жените, които протичат в ритъма на лунните фази, макар и да не съвпадат с тях, доколкото едното вече се е еманципирало от другото. Обаче лунното влияние си остава доста активно в процеса на размножение при човека.
Можем да кажем: ние имаме работа с размножени¬ето, ставащо при същества, обитаващи в уплътнения въздух, и тези, които са обитавали в уплътнената течност, между древните птицеподобни и древните гигантски амфибии. Между тях е съществувало двустранно оплождане, защото Луната още се е намирала вътре. Оттогава, от когато Луната се е оказала навън, е трябва да настъпи външното оплождане. Тъй като принципът на оплождането е заложен именно в Луната.
От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота (3), в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господи¬н Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор; което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите, как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало. Този въпрос е труден за разбиране. Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:42 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 7 юли 1924 г.

Господа, от това, за което говорихме, вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което, всъщност, е изглеждало различно. И ако ние днес искаме да сравним с нещо предишното състояние на Земята, то бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята ние имаме твърдо ядро от всевъзмож¬ни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята — бел.на прев.); около него е разположен въздух, а във въздуха ние имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях ние не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества — от седемдесет до осемдесет вещества — а около нея — въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водо¬род, сяра. Но веществата, съдържащи се, например, в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошото яйце — това са същите ки¬слород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошото яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошото яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно, във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошото яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчения жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в това, което е Земята. И така, вие виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем, как те са изглеждали в света някога. Днес, обаче, всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите днес мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за това, което се смята за общопризнато, и, въпреки това, напълно се съгласува с това, което казах. Трябва само правилно да разглеждаме всичко това. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме ние тук в течение на двете последни занятия; днес се мисли и говори така: ето тук ние имаме Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. След това ние наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, то ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко. Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг по¬добно на кула и винаги един е разположен над друг, а тук работата стои така: ето, погледнете, да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (виж рис. 4, червено); този пласт не е плосък, той е нагънат; другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който ние стъпваме с краката си (бяло). Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук горе ние виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и така нататък. Ако строим железопътна линия, може да се наложи да отстраним земната маса от някои слоеве. Правейки такъв разрез, ние задълбаваме в Земята. И така ни се удава да установим, че разположените един над друг пластове не вървят плоско; тези пластове на Земята са нахвърляни един над друг по най-разнообразен начин.

рис. 4
Но понякога тези пластове представляват нещо забележително. Можем да се запитаме: как да определим възрастта на пласта, как да определим, кой от пластовете е по-стар? Разбира се, най-лесно е да се каже: ако слоевете са разположени един над друг, то най-долният е и най-старият, следващият по-нагоре — по-млад, а най-отгоре се намира най-младият слой. Но виждате ли, положението не навсякъде е такова. И това, че не е така навсякъде, може да се констатира по следния начин.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са остава¬ли да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види — ако животното е умряло и започнало да се разлага, — че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и нанасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, то животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери — ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкоп¬ките, — той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук долу има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да опреде¬ли, какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
Виждате ли, така, както постъпва тук този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и така нататък, просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключе-ние, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук или изрязват — според об¬стоятелствата — едно или друго, и тук намират в различните слоеве така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват, кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват — дявол го взел! — под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг. И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни — при това могат да се намерят и различни растения, — трябва първо да се изясни, как всички те са попаднали в този слой.
Но тук се изяснява ето какво. Виждате ли, тук може да стане следното: вие намирате един слой земя (виж рис. 5, жълтото); намирате и друг слой земя (зелено); вие имате възможност да правите разкопки, намирайки се в тази позиция (стрелката). Ако вие сега гледате самите слоеве, то ситуацията е такава, че долен е слоят, който обозначих със зелено, а този, който обозначих с жълто, е горният слой. До това място вие просто няма как да се доберете: тук не можете да правите разкопки, тук няма нито железопътна линия, нито тунел, нищо, което би могло да помогне да се доберете тук. Тогава вие отбелязвате: жълтият — това е горният слой, зеленият — това е долният слой. Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости. Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни. Например, намирате горе забележителен ске¬лет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен. И сега вкаменелостите встъпват в противоречие със заеманото от тях положение; горе се намират по-древните, а долу — по-късните, по-младите. Сега трябва да си съставим представа, как е станало това. То се е получило поради това, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване, намиращото се тук долу се е оказало изхвърлено над горния слой. Станало е, следователно, нещо такова, както ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук — повърхността на масата; вследствие на земен трус, повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.

рис. 5
Виждате ли, това може да се наблюдава в различни фор¬ми; тук всичко се е оказало преобърнато наопаки. И както видяхте, може да не знаете и следното. Може да попитате: кога е станало това преобръщане? Обръщането е станало именно след като са се образували тези вкаменелости. Иначе те би трябвало да са разположени по друг начин вътре в пластовете. Следователно, става известно, че това преобръщане, това смесване на пластовете е станало по-късно, откогато са живели тези древни животни.
По такъв начин, разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и това, как те са били разместени. Вижте: Алпите, този могъщ планински масив, разпрострял се от Сре¬диземно море до австрийските придунавски облас¬ти, — този могъщ алпийски хребет е основният планински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща. Защото в Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Тук често долният пласт е разположен над горния, а горният се намира долу; необходимо е първо да се установи, как всичко това се е смесвало едно с друго.
Само вземайки това предвид, може да се устано¬ви, кой от пластовете е по-древен и кой — по-късен. Но тук съвременната наука, градяща тези изследвания само на външните факти, казва: най-древен е този слой, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения. По-късно животните и растенията станали по-сложни — следова¬телно, по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, то се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, то тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това, по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид, могат при някои условия да бъдат много интересни.

Рисунка 6
Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни¬ пипалца (бялото) — нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като пра¬вило, са по-малки. Това животно загива и се отлага в земното царство.
Да допуснем, че това земно царство е такова, че самото то не може да влезе в животното; това земно царство, така да се каже, избягва киселините, съдържащи се в животното. Става нещо забележително; земята, в която се намира това животно, прилепва към него от всички страни, покрива го (жълтото) и образува кухо пространство във формата на животното.

Рисунка 7
Много често става така, че се образува такова кухо пространство. Около животното се отлага пръст. Но вътре я няма, животното не я всмуква в себе си, то се обкръжава от всички страни и, доколкото животното е имало черупчеста обвивка, вътре се образува кухо пространство. По-късно, обаче, обвивката на животното се разтваря, а още по-късно тук попада някаква струйка вода,която постепенно изпълва със своята камениста маса това, което е било кухо пространство (зеленото), и вътре се получава фино моделиран отпечатък на животното, съдържащ съвсем различна материя, съвсем различни вещества. Такива отпечатъци са особено интересни с това, че ние имаме не самото животно, а копие на животното.
Но в същото време вие не трябва да си представяте всички тези неща така просто. От съвременните хора, например, с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите животни. Например, има животно, от което се е запазило само копие на зъбите; така са открили своеобразно копие на зъбите на акули от древния свят, образувани по посочения начин. Всичко останало е дело на таланта. Тук можем да кажем: на всяка животинска форма съответства специфична форма на зъбите — човек има друга форма на зъбите — и формата на зъбите винаги се образува в съответствие с целия облик, с цялото същество. Сега трябва да имаме такъв талант, който би позволил на основата на намерените зъби да си съставим представа за това, какво би могло да бъде това животно. Следователно, всичко това съвсем не е така лесно.

Рисунка 8
Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали. Благодарение на това се заключава, че преди е имало времена, когато такива животни като днешните ги е нямало, а животните са били доста по прости и са изглеждали както нашите нис-ши животни, охлюви, миди и така нататък. Но вие винаги трябва да знаете, какво остава от такива животни. Представете си, че би могло да стане следното.
Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината. И така, ракът се оказал закопан в градината. С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика; докато копаел в нея, обърнал внимание на едно място: там той при комични обстоятелства намерил две малки нещица: те изглеждали като малки варовикови черупчици. Вие знаете, че има така наречените рачи очички, които, собствено, не са очички, а представляват малки варовикови черупчици, намиращи се в тялото на рака. Това е била единствената следа, която той е оставил. Сега не би трябвало да се каже, че това е вкаменелост от някакво животно, тази вкаменелост е само част от животното. Така, в древните слоеве, например в Алпите, могат да се открият някакви фрагменти, изглеждащи като черупка. Те много си приличат един на друг, не са толкова много и ги намират в древните слоеве. В дадения случай не можем да смятаме, че това е цяло животно; трябва да предположим, че наоколо е имало още нещо, което се е разрушило след това, така че от живот¬ното е останал само малък фрагмент.
Но съвременната наука малко се съобразява с това. Защо? Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният — най-отдолу; това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли вие да си представите, че силите, които действат сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува все още може да прехвърли нещо от едно място на друго; но днес това е всичко — това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава той би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже, какво тя преживява, то тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време — само цветя». Тя не би имала никаква представа за това, което става през зимата и така нататък; тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем на¬шите седемдесет, седемдесет и две години! Работата е там, че ние виждаме малко от това, което става. И може да се каже: благодарение на силите, задействани днес, стават даже повече неща, отколкото обикновено вижда човек, но въпреки това, става само това, че почвата малко ерозира, че реките текат към морето и оставят речен пясък, че след това този речен пясък се изхвърля на брега, че полята получават нов слой. Това е относително малко. Ако си представим, как нещо подобно на алпийския масив се разклаща и се преобръща наопаки, то ще стане ясно, че действащите днес сили, по-рано са действали по съвсем друг начин.
Необходимо е да се нарисува картина на това, кое и как е ставало тогава. Разгледайте някаква яйцеклетка, яйцеклетка на кое да е млекопитаещо. Тя отначало изглежда относително просто; вътре е ядрото, а наоколо — белтъчна маса (изобразява го на дъската). Но представете си, че тази яйцеклетка бъде оплодена. Виждате ли, ако тя е оплодена, ядрото започва да прави всевъзмож¬ни спиралки, то изгражда себе си — което е доста забележително — в своеобразен сбор от такива спирали, които се издигат към върха като опашка. Така ядрото формира себе си. В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има живот, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма. Тук всичко става не така, както на Земята днес! Вътре стават такива разтърсвания и прехвърляния, каквито сме виждали в алпийския масив!
Какво по-естествено от това да кажем: сле¬дователно и Земята е била някога жива, иначе такива разтърсвания и прехвърляния не биха могли да станат!
Съвременният облик на Земята ни показва имен¬но това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази днес мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, то би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошото яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
Тук би могло, например, да си представим, — защото в света може всичко да стане, — че вместо нашите дробове, биха могли да се формират такива орга¬ни, посредством които човек би могъл да всмуква този белтък. Днес ние можем да приемаме храната през устата. Защо да не е можело да възникне нещо по-функционално от устата; сво¬его рода белодробен орган? В света всичко може да възникне. Възниква даже това, което сега още е невъзможно. В човека не е заложено изначално, той да бъде телесно само такъв, какъвто е днес. Помислете само, господа: ние гледаме — ако гледаме във въздуха днес — ние гледаме в мъртъв въздух. Той е отмрял. По-рано белтъкът е бил жив. Въздухът е мъртъв; именно благодарение на това, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, то и очите ни също биха били живи. А ако те биха били живи, ние нищо не бихме могли да виждаме и постоянно бихме били безсил¬ни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава вместо тя да е нор¬мално организиран орган, ние имаме различ¬ни оттоци; тогава първо ставаме от време на време обезсилени, а по-късно зачестява толкова, че вие лежите като мъртъв. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние като хора сме могли да се развием само на мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата; така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре — християнска църква, то тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия — с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата. Тук също е необ¬ходимо да изследваме такива пластове.
Казвал съм ви: човек, собствено, винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество; и това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород, и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода, и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Ние, хората, следо¬вателно, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основа¬н нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, то ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
Вие виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено. Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме: ние отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съеди¬нените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така; но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са би¬ли тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и расте¬ния. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло. Ако след това такива растения попаднат под земята, то тялото им остава под формата на въглища. Това, което ние днес добиваме като въглища, са тела на растения.
Господа, всичко което можем да изследваме по от¬ношение на това, какви растения е имало първоначално, ни показва: днешните растения, а също така и растенията, които някога са ни осигурили въглищата, който днес добиваме от Земята, — всички те са се изграждали от въглерод. Но много по-ранните расте¬ния са се изграждали не от въглерод, а от азот. Точно както нашите растения се изграждат от въглерода, онези растения са се изграждали от азот. Защо това е било възможно? Виждате ли, това е било възможно защото точно така, както днес животните и хората издишат въглероден двуокис, в най-древните епохи са издишвали съединение на въглерода и азота. Днес ние издишваме съединение на кислорода и въглерода, но по-рано се е издишвало съединение на въглерода с азота. Това е била синилна киселина, циановодородна киселина, която е страшно отровна за всичко живо днес! Тази отровна синилна киселина, е която се е издишвала някога и която е препятствала възникването на това, което живее сега. Тази синилна киселина е съединение на азота и въглерода. Тогава тези гъбовидни растения още не са поемали в себе си въглерод, а са поемали азот. Тези древни растения са се изграждали от азот. И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани животни, за които ви разказах последния път, — те издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от не¬го своето растително тяло. Така че тук ние можем да видим, че вещества, които съществуват и днес, в древните епохи са намирали съвсем друго приложение.
Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на госпо¬дата, които от по-отдавна са тук. В 1906 година изнасях в Париж лекция (4) за развитието на Земята, произхода на човека и така нататък, и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която те днес играят, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
Известно ви е следното: има стари хора и малки деца. Могат да стоят един до друг — единият на седемдесет, а другият — дете на две годинки; и първият е човек и вторият е също човек. Те сто¬ят редом един до друг; и този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя — и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес, — съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме, например, кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както дете по отношение на стареца, стоят те по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синил¬на киселина, то кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъч¬но едно съприкосновение с кометата и той би трябвало да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
Съобщих за това в Париж в 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване. Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше не¬обходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, намериха се тогава хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито — но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго, освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах, защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Тук вие виждате, че това не е никаква случайност, това е истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати. И именно изследвания, опи¬ращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно. Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено. И често извън антропософското движение, със съвсем други способи, ще откриват сега това, което вече е било дадено от антропософията преди много години. И още други неща стават, господа. Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно. Винаги казвам: ако хората действително успеят да се доберат до някоя звезда, то те ще бъдат много удивени, че тя изглежда по-различно от това, което са си представяли, изхождайки от днешните земни представи. Представят си, че там, вътре, се намира нагорещен газ. Но там съвсем няма да намерят това; там, където се намира звездата, там, всъщност, има празно пространство, което веднага ще погълне каквото и да е. И ако някой последователно про¬веде такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, той ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство. И аз отдавна съм дал задание на някои от нашите хора да изследват с помощта на спектроскопи Слънцето и звездите, за да докажат на основата на външния опит, че звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха и вече, след половин година от Америка дойде вест, че там по пътя на изследването на звездите постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство! Няма нищо лошо, че стана именно така. Разбира се, за нас би било във висша сте¬пен полезно, ако откритието го направехме самите ние. Но все пак работата не е в това, а в установяването на истината.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види, как антропософията, всъщност, би искала да си сътрудничи с традиционната наука. Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например, що се отнася до земните пластове. Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобал¬ни размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно, антропосо¬фията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука. Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
Ще продължим в сряда в девет часа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:43 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 9 юли 1924 г.

Господа, ще продължим и завършим — и без това стигнахме твърде далеч — това, което беше започнато послед¬ния път.
И така, изложих ви, как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек, собствено, винаги е бил тук. Обаче физически, телесно, човек се е появил едва тогава — както ние видяхме — когато Земята, всъщност, е станала мъртва, когато самата Земя е изгубила своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че — както ви казах последния път — започнаха да търсят вкаменелости за да определят въз¬растта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме, колко тези представи са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки раз¬копки, намират — както ви казах, изследвайки, например, алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове — намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и жи¬вотински форми.
Вие виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така; и в това можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Това, че те са жи¬вели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира, например, в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Север¬ния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там — толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхране¬ние! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем не¬възможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато ние виждаме нещо подоб¬но на Алпите, то не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следова¬телно, на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее — трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и никакви животни вече е нямало. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
От този пример вие можете да се убедите, как всичко се съгласува с това, което казах, че нашата днешна Земя е своего рода миров труп. И едва когато е настъпило това последно състояние на Земята, едва тогава е могъл да се появи човекът.
Сега искам да ви приведа нещо, от което вие бихте могли да видите, как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно. Вие виждате, ако тук нарисуваме повърхността и (изобразява го на дъската), то тук ще бъде Америка. А тук тогава ще се намира Европа — Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; след това ние преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море — бел.на прев.).
Ако днес, да кажем, някой отива от Ливърпул в Америка, то той извършва преместване по тази линия. Той минава през Атлантическия океан. Иска ми се да ви кажа това, че: тук навсякъде — тук, долу, е разположена Африка — тук навсякъде се намират опре¬делени растения и определени животни, — трябва да имаме предвид и малките животни, и така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук долу е морско дъно, горе — во¬дите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са рас¬тенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с това, че някога тук навсякъде се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
Следователно, там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски оке¬ан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу. Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода. Следователно, ние трябва да приемем това, че тук почвата се е спускала.
Забележително е това, че, например, тук, в Италия, се намира град Равена. Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви. Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала. Ако почвата се е издигала особено силно, то тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както това става в планините. Такава местност, където е станало студено — ако продължа своята рисунка, то тук би бил Сибир, — тази местност е разположена в Сибир. Си¬бир показва във връзка с растежа на растенията и така нататък, че някога почвата се е намирала там доста по-ниско, но след това силно се е издигнала във височина.
От всичко това вие виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределя по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Бри¬танската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, разгледаме самите пластове, тогава ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя мно¬гократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, ве¬ликанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, то положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-по¬следните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа. Но потопът — това е просто дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби.
Виждате ли, господа, всички това води до въпроса: как въобще се е появил човек на Земята? Как се е появил човекът? По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, което са си съ¬ставили днес хората, — това е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек — като физически човек — се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес? Голям ажиотаж, мощно въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа (5) откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек, той още не би могъл да се намира там. Това е била само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно — бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия и — такива неща трябва да бъдат именувани — и тези останки от същество, при¬знато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп). Смятали, че това същество е принад¬лежало към този вид примати, от които след това по¬степенно се е развило човечеството. Оттук произхождат всякакви вярвания в това, как е трябвало да се развива човек. Едните казват, че е имало някакъв вид маймуни, който е попаднал в определени жизнени условия, принудили го да започне да се труди; така стъпалата, които при маймуните са приспособени за катерене, са били преоформени в нормални стъпала, докато предните хватателни крайници, приспособени за катерене, са се превърнали в ръцете на човека; именно така те са се изменяли. Но други пък говорят иначе: не, не е могло да бъде така; защото ако този маймунообразен човек би попаднал в такива неблагоприятни условия, той просто би измрял и не би успял да се видоизмени; много по-вероятно е, този маймуночовек да е живеел в своего рода райско състояние, където не му се е налагало да работи, където е бил защитен и свободно е можел да се развива. Виждате колко далечни един от друг са тези възгледи! Но всичко това не може да издържи, ако се пред¬приеме истинско изследване на фактите, за които ние вече говорихме.
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отиват от Европа в Америка — ог¬ромна по площ суша. Но, виждате ли, ако изследваме това, което се намира тук под Земята във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види, какви ранни форми, ранни видове растения и животни в имало тук, то би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешни Ев¬ропа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, то там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат такива, като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, ние го пием заедно с водата и така нататък. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, ка¬квито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специал¬ни хриле; следователно, човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано; тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, то тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, ес¬тествено, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човека се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно, можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние пред¬ставляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце; в миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме ние човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса. Не от сегашната вода — от нея не би могло, разбира се, да се направи ни-какъв човек, а от субстанция, подобна на яйчения белтък се е формирал тогава човека.
Тук ние се връщаме към това време, когато не е го имало нито човекът в днешния му облик, нито днешният слон, нито носорогът, нито лъвът, нито кравата, нито магарето, нито бикът, не го е имало и кенгуруто; всичко това го е нямало. И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни животни — не такива, както рибите в днешно време, а вече подобни на човека — наполовина човекообразни, наполовина рибообразни животни, които бихме могли напълно да наречем хора. И така, ето как е било. Днешният образ на всички животни го е нямало.
След това Земята постепенно е започнала да придобива този вид, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност, от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото, че човек произхожда от маймуната. Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
Виждате ли, бихте могли нагледно да си изясните това от следния пример: представете си един напълно разумен човек, който има малък син. Синът му има воднянка на мозъка и остава много глупав. Да кажем, че този разумен човек е на четиридесет и пет години, а малкият му син е на седем или осем години; развивайки се, той е останал глупав. Тук някой би могъл да заяви: доколкото това момче е още малък и несъвършен човек, то този, възрастният човек — човек съвършен и разуме¬н — произхожда от това, малкото и несъвършено момче. Но това би била безсмислица! Малкият и несъвършен е произлязъл от разумния! Тук става объркване. Същото объркване става и в случая, когато се вярва, че маймуните, тези изостанали хора, са праотците на хората. Те са именно изостанали хора, те се явяват, така да се каже, несъвършените предшественици на човека. Вече можем да видим: науката беше на път, който я водеше до грешни представи, а обикновените хора все пак не бяха съгласни с тези представи. Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!»
Тогава баща му, му казва: «Глупаче, с теб това дейст¬вително е могло да се случи, но не и с мен!» тук, както виждате, наивният човек протестира срещу дарвинизма. Тази наука понякога се оказва по-глупава от наивния човек. Така би следвало да си кажем.
Може да се каже така: всичко това, което живее във външния свят като животни, е произлязло от едни древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Едни от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак, по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скеле¬ти; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и така нататък и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези прачовеци с ниско чело, то те, следователно, са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък. Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.
Обаче, виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим един поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част — навсякъде вода! Ако днес разгледате главата на човек, с болен от воднянка мозък, то неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости. Защото тогава — ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантиче¬ски океан) е била още твърда суша — намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък. Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго, освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар, впрочем, с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
Но ето, че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала. Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп. И едва по-късно той отново е израсъл — по цяла Европа и Америка — и възникнало високото чело. Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древ¬ни атланти са имали водниста глава именно с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били такива, като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били, следователно, хора от ранната епоха, това е по-късен човек! Това са пред-шественици, но вече по-късни.
Ето кое е интересно: в същото това време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, към същото вре¬ме се датират и откритите пещери, вътре в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подзем¬ни кухини, които те изкопавали. Земята тогава още едва ставала твърда. Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват. Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивяват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, и, в други отношения, неловки. С какво може да се обясни това? Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство, и, вероятно, са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес. После всичко това е угаснало. И това, което намират тук, в пещерите, са последните остатъци от умения на хората, които още не са стигнали до упадък. Така стигаме до това, че някога хората са живеели на нивото на животните и след това са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколе¬ние хора с неговите твърди кости да се появи на Земята, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация. Там, където днес се намира море, някога е имало висока цивилизация.
Виждате ли, вече съм ви казвал, че птиците в древните епохи също са били по различни, отколкото днес. Птиците са били такива, че някога те изцяло са се състояли от въздух, всичко останало се е формирало едва по-късно. Ето защо костите на птиците вътре са пълни с въздух. Тези птици са били някога такива животни, които са се състояли само от въздух, но този въздух е бил плътен. И днешните птици са образували своите пера и така нататък едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици — в действи¬телност те нямат това, но ние можем да си го представим, — биха имали училища, биха имали култура; това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега! Да допуснем, например, че ние си строим дом. В това се състои голяма част от нашата култура. Птиците не си стро¬ят домове, тъй като тези домове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене — защото това също е един от елементите на културата — те също не могат; ако изпуснат иглата тя би паднала долу. Как би могло да стане така, че тези птици да биха могли имат своя култура, своя цивилизация? Това би трябвало да стане така, че всичко това да се намира горе, във въздуха. При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане, разбира се, че не; те в най-добрия случай биха могли да правят знаци, които биха изчезвали веднага след направянето им. И ако някой друг би могъл да разбере тези знаци — то това вече говори за наличие на култура. Представете си, ако орелът би бил много разумно животно и ако би могъл да направи статуя на совата — то би му се наложило да я направи от въздух; там не би имало нищо, което би могло да се оглежда. Ето, би се появила совата, тя би била доста тщеславна и би позволила на орела да и направи скулптура; той би направил това по най-прекрасния начин; всичко би било много красиво; ако той би направил това, то би приличало на малко облаче от плътен въздух, което, обаче, веднага би изчезвало. Тук биха долитали други птици, други сови и те биха могли да се възхищават на това. Да, днес птиците не могат нищо такова! Можете да бъдете уверени: орелът не вае никакви сови. Но тези същества, каквито някога са били хората в своите меки форми, в своите меки тела, те са имали такава култура и цивилизация! Когато, например, сушата е била там, където днес се намира Атлантическият океан, там такива неща вече е могло да се запазват в повече или по-малко твърд вид, можело е да стоят и така нататък, дотогава, докато не ги заляла водата. Нещата били вече по-плътни. Но всичко това е предшествано от още по-фино състояние; тогава е имало само такава култура и цивилизация, която се е създавала в знаци, които веднага отново изчезвали. Така че трябва да си представим, че именно тези хора са създавали всичко някога, обаче тези неща не са се запазили и са били изпълнени от съвсем фина материя. Когато по-късно те започнали да правят по-груби неща, проявявали при това неловкост. И днес е по-лесно да се направи нещо от мекия восък, отколкото от плътната глина. Но даже когато хората са създавали цялата своя култура и цивилизация само от този своеобразен плътен въздух, им е доставяло радост да правят нещо, въпреки, че всичко това веднага е пропадало.
Но сега, господа, ние се върнахме вече много далеч и намираме там хора, които, по същество, са се състояли от въздух, наистина, от плътен въздух. Ако вие си пред¬ставите човек, състоящ се от по-уплътнен въздух, то това се възприема подобно на някакъв облак, който не мени формата си безразборно като него; той е бил в значителна степен подобен на лице, подобен на глава, на телесните членове — но всички това е било много условно, всички това е било почти като при¬зрак! Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, то бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил, всъщност, съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завла¬дявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, ние трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна — според постъпването и в нашето тяло — трябва да я направим течна. Помислете само: вие сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво, собствено, се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската). Този човек яде парче хляб. Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам — как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че вие не забелязвате това. Вие не забелязвате, че всичко, което вие приемате в себе си, по¬стоянно прави човека. Вие въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни ядете, то всичко това става много фин, крайно фин човек; нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло за да можем все отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид. Трябва да си представите, че не им е било нуж¬но всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Човек по¬средством своя дух е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал тогава някакъв човекопо¬добен реещ се облак. Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и муску¬ли. В действителност ние днес, приемайки храната продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е това, което се намира в нас, когато ядем.
Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това — вътре. Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човека като цяло! Възниква въздушният човек. Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, то няма да кажа нищо, което не съществува и днес. Всеки път, когато вдишвате, вие създавате този въздушен човек. В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват.
И така, връщайки се назад, ние виждаме, как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна ма¬терия, някога е било изцяло и напълно духовно. Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко това, което днес са хората и животните; ние виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразило. По такъв начин, ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога; погледнете: тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша; европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега ние идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местно¬сти, където днес е твърда земя, са били още море и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потъвала и се превръщала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат. Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
Днес всички това става едва доловимо. Днес сушата се издига и спуска не така силно, но по малко това още става. И който погледне карта — даже и в Швейцария това е така — от преди сто години, ще види благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето — днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността — повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.
Ето това е, което днес исках да ви кажа. Вие видяхте как е възникнал днешният човешки род. Следващия път ще добавим нещо от историята, ще видим какъв е бил някога този човешки род. Едва тогава е възникнала историята в съвременната и форма, едва тогава са се появили хора, които са се стремили да станат ловци, земеделци, пастири и така нататък. Този исторически фрагмент ще присъединим към това, което успяхме да кажем сега за възникването на света и човека. Оказа се доста плодотворно това, че господин Долингер постави този въпрос. Ние достатъчно подробно можахме да говорим по тази тема и, както вече беше казано, следващия път ще добавим към това късче история.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:44 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 12 юли 1924 г.

Господа! Казах ви, че ще разгледаме малко история в допълнение към това разглеждане на света, което предприехме. Вие видяхте, как от цялата ос¬танала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род. И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие живота на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
Видяхме, също така, че в началото човешкият живот е протичал съвсем различно, отколкото днес, и това се е разигравало там, където днес се намира Атлан¬тическият океан. Ние трябва да си представим, че по това време там е имало суша; там, където днес се намира Атлантическият океан, е имало твърда земя. Още веднъж примерно ще ви изобразя, как е стояла работата (изобразява го на дъската); тук сега се намира границата с Азия. Това е Черно море. Тук, долу, е разположена Африка, след това, тук се намира Русия и тук ние преминаваме в Азия. Тук биха били Англия и Ирландия. Тук, от тази страна, се намира Америка. Тук, следова¬телно, е имало по-рано навсякъде суша, а тук суша е имало съвсем малко; тогава в Европа е имало, всъщност, цяло огромно море. Всички тези страни са се намирали в морето. А ако преминем насам, то и тук, в Сибир, също още е било море; всички това е още море. Тук, долу, където днес се намира Индия — тук се намира това, което е разположено зад Индия, и все пак, тогава е било така, че тя малко се е издигала над морето. Следователно, тук сме имали малко суша; тук отново сме имали суша. В тази част, където днес живее населението на Азия, на предна Азия, където живеят европейците, е било море, от което едва по-късно се е издигнала сушата. А ето тази су¬ша е стигала много по-далеч, тя е стигала чак до Тихия океан, където днес се намират много острови; така че островите Ява, Суматра и така нататък — това са части от тогаваш¬ната суша, целият островен архипелаг. Следователно, там, където днес е разположен Великият Тихи океан, отново е имало много суша, а в междините е имало море.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: в Европа нещата са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време, Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и така нататък. Ако бихме поискали тогава да видим хора, то би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около де¬сет хиляди години. Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, госпо¬да, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура. Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древ¬ни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали. Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида.
Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно — а това е по-трудно, отколкото се смята, — след това да се правят разкопки, но и тогава, най-ве¬роятно, така и не би се удало нещо да се намери, доколкото те са имали меки тела — говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикули¬райки, създавали са с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало! Следователно, това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука. За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
Интересно е обаче това, което са оставили китайците и японците. Виждате ли, онези китайци и по-древните япон¬ци не са днешните; за това ще кажа още няколко думи — онези китайци и японци са имали, всъщност, култура, която е съвсем различна от нашата. Бихме могли да си съставим за това доста по-правилна представа, ако не бяха юначните европейци, които в последните столетия подчиниха на себе си тези области и направиха всичко съвсем различно. При японците, например, това е станало в най-голяма степен. Японците са запазили само името си, в останалото са станали съвсем като европейците; те приемали от европейците едно след друго всичко, и това, което съществува все още при тях от древната им култура, има изключително външен характер. Китайците са се запазили по-добре, но сега и на тях това повече не им се удава. Защото европейското господ-ство се е утвърдило там не само като начин на управление; в тези области е взел връх европейският начин на мислене. Станало така, че тук е било изгубено всичко, което някога е съществувало. То и не е трябвало да продължава. Така се осъществява еволюцията на човечеството. Но за това ще кажем по-нататък.
Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-голяма степен. Те са имали култура, която се е отличавала от всички други култури най вече защото китайците в своята древна култура, всъщност, съвсем са нямали това, което се нарича религия. Китайската култура е била още безрелигиозна култура. Трябва само да си представите, гос¬пода, какво се има предвид под «безрелигиозна» култура. Не е ли истина, ако разглеждаме култу¬ри, имащи религия, то там навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме покло¬нение на невидими същества, които, обаче, изглеждат приличащи на човека на Земята. Това е свойствено на всички късни религии, че те си представят невидимите същества в антропоморфен вид.
Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антро-поморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност, тя преминава също така към това, да вижда израз на свръхсетивното в звездите и така нататък. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: това, което има тук на Земята, се различава едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намира. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огром¬на страна и по-рано е била огромна, тя е има¬ла чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства — това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както и се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
Следователно, господа, тази култура е съвсем древна. Днес още може да наблюдаваме тази култура, такава каквато тя е била преди осем, десет хиляди години. Тогава тези китайци са казвали: да, тук горе климатът е различен, почвата е по-различна отколкото там, долу; затова всичко е различно, затова и растежът на растенията е различен, затова и хората живеят различно. Но Слънцето преминава навсякъде: то върви по своя път, то минава от топлите области в хладните и така нататък. Тези хората си казвали така: на Земята господстват различията; Слънцето прави всички рав¬ни. И те виждали в Слънцето това, което оплодотворява всичко, което прави всички равни. Затова казвали: ако имаме господар, то и той трябва да бъде такъв.
Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отдел¬ните планети — Венера, Юпитер и така нататък — предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира, собствено, това, което принадле¬жи към нещо, нали така?
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето — това е най-важният човек за нас; а другите — неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощ¬ници на Слънцето. И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат, всъщност, това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» — без¬образието, което устроили съвременните хора. Но те устройвали това, което е било на Земята като отраже¬ние на това, което им се явявало на звездното небе.
Виждате ли, благодарение на него се е получавало нещо съвсем различно от това, което е било по-късно и човек е ставал гражданин на царството. Той не е принадлежал към някакво вероизповедание, той е чувствал своята съпринадлежност към царството. В Китай първоначално не е имало никакви божества и ако по-късно са ги имали, то това е било заимствано от Индия. Първоначално те не са имали никакви божества и цялото си отношение към свръхсетивните светове те изразявали всъщност със своето царство, своята им¬перия, в която те имали своите учреждения. Ето защо тези учреждения носели семеен харак¬тер. Синът на Слънцето е бил в същото време Отец за останалите китайци и те му служели. Даже царството като еди¬нно цяло е носело семеен характер.
Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Това, как ние мислим днес, е било още съвсем чуждо за китаеца. Ние мислим, например, за животното, мислим за човека; ние мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръг¬ла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и така нататък. Това е голям човек, това е ма¬лък човек; но човека в общ смисъл те не са познавали. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необ¬ходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно — какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китай¬ците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството. В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо. Ако днес в Швейцария някой иска нещо да направи, той проучва, как стои работата в законово отношение и така нататък. От това зависи всичко. И човек трябва да приложи това по отношение на конкретния случай.
Доколкото хората все още имат в себе си нещо китай¬ско — защото винаги малко остава! — те зле се ориентират в правните норми и трябва да се обръщат към адвокат. Тези хора също така не се ориентират и в общите понятия. Китайците още не са имали юриспруденцията. Те въобще са нямали всичко това, което впоследствие е залегнало в основите на държавността. Те са имали само това, което всеки човек е можел да види в отделното, в конкретното.
Сега по-нататък. Това оказвало влияние върху цялата реч на китайците. Ако ние казваме «маса», то при това ние си представяме нещо, имащо плоска повърхност и един, два, три и така нататък крака, при това трябва да бъде нещо, което може да сто¬и именно като маса. И ако дойде някой и каже за стола, че това е маса, ние му отвръщаме: «Ти си магаре, каква ти маса, това е стол!» И ако някой дойде и започне да говори за това (за черната дъска) като за маса, ние бихме му казали: «Ти си два пъти магаре, защото това не е маса, а дъска». Ние трябва да назоваваме нещата с техните имена в съответствие с нашия език.
При китайците това не е било така, а да кажем — давам само хипотетичен пример, който не е съвсем точен, но вие можете да получите представа за това, — да кажем, китайците са имали един от звуците ОА, ИОА, ТАО за обозначаване на маса, например. Но същият този звук е означавал тогава и много други неща. И така, да кажем, един и същи звук може да означава: дърво, ручей, също така, да кажем, камъче и така нататък. След това те имали друг звук, който би могъл да означава, да кажем, звезда, дъска и, например, пейка. Не смятам, че китайската реч действително е такава, но тя се изгражда на този прин¬цип. Китаецът е знаел: има два звука, да кажем, например, ЛАО и БАО, и двата означават съвсем раз¬лични неща, само ручеят попада и в едното, и в другото; тогава той обединява двата звука: баолао. Така той е изграждал своята реч! Той е градил речта си не на основата на имената, които се давали на отделните неща, а обеди¬нявал заедно различните звуци, обозначаващи различните неща. Звукът би могъл да означава дърво, но също така и ручей. Ако след това той е имал някакъв звук, който сред многото други неща е означавал също така и ручей, то той го е съединявал с другия звук; тогава другият човек е знаел, че той има предвид ручей; ако той е изговарял само един звук, тогава никой не е знаел, какво има предвид. Така сложно е стояла работата и с писмеността. Сле¬дователно, китайците са имали изключително сложна реч и изключително сложна писменост.
Но оттук, господа, следват много неща. Оттук следва, че човек не е можел така лесно, както нас, да се научи да чете и пише и даже да говори. Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и ние не сме особено щастливи, когато на¬шите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта. Трябва също да се има предвид, че народът, всъщност, не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите. Следователно, в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността. Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
Трябва да отбележим, господа, че когато днес ние пред¬лагаме нашите съждения на външния свят, трябва винаги да се подчертава: ние съвсем не искаме да станем китайци! Следователно, вие не трябва да разбирате казаното от мен така, че ние искаме да станем китайци или изпи¬тваме особено възхищение пред Китай. Някои хора, разбира се, могат с лекота да позлословят по този повод; когато преди две години във Виена (6) имахме конгрес, един от нас каза там, че китайците и днес имат някои учреждения, които са по-мъдри от нашите. Моментално писаха във вестниците, че ние искаме да имаме в Европа китайска култура! Ние съвсем нямаме предвид това! Описвайки китайската култура, се говори с похвален тон, доколкото тази култура е носила нещо духовно. Но тя е примитивна, тя е такава, че към нея сега вече няма дос¬тъп. Затова вие не трябва да смятате, че бих искал да въведем Китай в Европа! И все пак аз искам да ви опиша тази най-древна култура на човечеството такава, каквато тя е в действителност.
Да продължим нататък. Това, което ви казах тук, е свързано въобще с начина на мислене и чувстване, които са би¬ли присъщи на китайците. Онези китайци, а също така по-древните японци, са се занимавали много усилено, извънредно много със своето изкуство, със своето специфично изкуство; те, например, рисували. Когато ние рисуваме, то това е нещо съвсем различно от рисуването на китай¬ците. Виждате ли, ако ние рисуваме — искам да взема нещо простичко — ако ние, например, рисуваме топка (изобразява я на дъската) и ако, да кажем, светлината пада оттук, тогава тази топка тук е светла, а тук е тъмна, тъй като е в сянка, тук светлината преминава покрай нея, тук отново изсветлява, доколкото тук пада отразена светлина; а тук ние трябва да дадем особено силна сянка, която предметът хвърля на земята.
Това е пример, как ние рисуваме. Трябва да имаме върху нашия предмет светлина и сенки. Ако рисуваме лице, то тук рисуваме по-светло, ако тук пада светлината; тук го правим по-тъмно. Точно така виждаме, как от човека, ако ние рисуваме вярно, пада сянка на земята.
Но освен това, при рисуването ние трябва да отчи¬таме още нещо. Да допуснем, че аз стоя тук и искам да рисувам. Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс — много голям, господин Майер и двамата господа отзад — много малки. Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал — много малки. Когато рисувам това, то постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия — по-малки, на следващия — още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, ние трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както нас; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; те казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном! Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият — гном, това би било лъжа! Това не е истина! — те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но те мислено про¬никвали в предмета; те рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят. В това се е състояла същността на китайската и японска живопис.
И така, вие виждате: едва късното човечество е започнало да се учи да вижда. Хората, които живеели в Древен Ки¬тай, можели само в присъщия им маниер да мислят образно; те не изработвали общи понятия, такива като стол и така нататък, но това, което са виждали, те постигали вътрешно. Това, впрочем, не е удивително, господа, защото китайците са произхождали от такава култура, в която са виждали не така, както днес. Днес ние виждаме така, доколкото между нас и предметът има въздух. Но в областите, от които произхождали китайците, такъв въздух не е имало. Във времената, за които говорим, не са виждали така. В древ¬ните времена би било безсмислено да се говори за светлина и сянка, тъй като в плътния въздух тях просто още не ги е имало. Това се е запазило при китайците: изобразявайки предметите, те са минавали без светлина и сенки, без каквато и да е перспекти¬ва. Това е дошло едва по-късно. Оттук вие виждате, как китайците са мислели съвсем по друг начин — вътрешно. Те са мислели не така, както по-късните хора.
Но всичко това не е пречело на китайците да проявяват във външните дела изкусност, стигаща твърде да¬леч. Виждате ли, докато бях още млад, — сега това малко се промени, — в училище твърдяха: барутът е изобретен от Бертолд Шварц (7). При това се е смятало, че дотогава никакъв барут не е имало и Бертолд Шварц веднъж, занимавайки се с алхимични експерименти, е създал барута от сяра, калиева селитра и въглища. Обаче китайците са правели барут преди хиляди години!
В училище също така ни учеха: Гутенберг (8) е изобретил книгопе¬чатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки това, се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно, китайците са имали ви¬сока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-високо. Обаче китайците са имали една особеност: те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък, при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открити¬я, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно. Днес китайците, можем да кажем, са лишени от самобитност и собствена култура, но те станали такива едва след като в продължение на столетия са ги третирали европейците.
Вие виждате, господа, че тук е имало култура, в някакъв смисъл духовна; тя е много древ¬на — на около десет хиляди години. И относително късно, едва в първото хилядолетие преди началото на християнството хора, подобни на Лао-дзъ и Кон¬фуций (9), са записали познанията на китайците. Но тези господа не са записали нищо друго, освен това, което вече е било даденост в семейните обичаи в огромната империя. Те даже са нямали съзнание за това, че откриват морални, нравствени правила и така нататък; те за¬писвали това, което заварили в качеството на образец на поведение на китайците. По-рано само са говорили за него. И така, по онова време всичко е било различно. Виждате ли, това е нещо, което и днес още може да се наблюдава сред китайците.
При японците това едва ли може да се види, тъй като те изцяло са се европеизирали: подражавайки, те са приели всичко от европейската култура. Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се разбира от това, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски. Можем да го илюстрираме със следния пример: японците е трябвало да използват парен кораб. Те си въобразили, че всичко при тях се получава по най-добрия начин. Те, например, видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и така нататък. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капи¬тан. Тогава европейците слезли на сушата, а японците на своя параход излезли в открито море. Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива; но те не знаели, как да спрат; и този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба. Знаете, че Гьоте има едно стихотворе¬ние «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал закли¬нанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни за¬клинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща мет¬лата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода — младежът забравил как може да я спре! Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил мет¬лата, но се появили две метли и двете мъкнели вода! Всичко се наводнило, водата ставала все повече, но старият магьосник се върнал, казал думата и метлата станала отново метла.
Неотдавна, това стихотворение го евритмизираха тук и това достави на хората голямо удоволствие, нали така? Същото е станало и с японците; те не знаели, как да прекратят поворота и корабът се е въртял ли, въртял. Това е бил истински корабен танц, докато учителите, стоящи на брега, не се приближили с лодката и не го спрели.
Оттук следва: макар китайците и да не са откривали европейските неща — това не са могли и японците, — те са открили древни неща, такива като барута, книгопеча¬тането и така нататък, те са достигнали до тях в много по-древно време от европейците.
Вие виждате, че китайците много се интересували от обкръ¬жаващата среда, проявявали голям интерес към звездите, въобще проявявали голям интерес към външния свят.
Друг народ, който също изгрява в най-древните времена, — това е индийският. Но той вече не стига толкова надълбоко, като китайският. Индийският на¬род също има древна култура. Но тази древна култура, бих казал, е по-късна от китайската и се издига от морето. Хората, които са били в по-късна Индия, в по-голямата си част се спускали надолу от Север и когато тук водата се оттеглила, се заселили.
За разлика от китайците, които повече се интересу¬вали от това, което се намирало във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма сте¬пен насочвали усилията си в самите себе си. Китайците повече размишлявали над външния свят, те в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; инду¬сите повече мислели за себе си, за самия човек. Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към вътрешното, самовглъбена. В най-древните времена индийската култура също била все още безрелиги¬озна, доколкото в индийската култура религията се е появила едва по-късно. Преимуществено разглеждали човека, при това го разглеждали вътрешно.
Виждате ли, най-добре бих могъл да ви го обясня с пример за това, как тези индуси са рисували, как са се занимавали с живопис. Ако китайците са виждал човек, то те просто го изобразявали, при това те мислено прониквали в него, без да отчитат ни светлина, ни сянка, ни перспектива. Така че ако китаец би поискал да нарисува господин Бурле, то той мислено би про-никнал в него; той не би го направил на едно място черен, а на друго светъл, както правим това ние днес, той не би започнал да прави светлини и сенки; той не би почнал да прави ръцете относи¬телно по-големи — защото ние винаги държим ръцете напред. Затова ако китаец би се заел да рисува господин Бурле, то на картината би бил именно господин Бурле.
При индусите всичко било по-иначе. Представете си, как индусите рисували. Ето, те започвали и се опитвали да нарисуват глава. Перспектива при тях също не е имало. Но тук им идвало на ум следното: главата би могла да бъде и друга — и те веднага правели вто¬ра, трета и още други, и след това им идвало на ум да направят четвърта или пета. Така те можели една след друга да направят една до друга двадесет, три¬десет глави! Толкова много им идвало на ум при вида на една глава. Или при вида на растение, когато го рису¬вали; на тях тутакси им идвало в главата, че то може едновременно да бъде и друго — и едновременно се ри¬сували много, много млади растения, израстващи от старото растение. Така е било с древните индуси. Те са притежавали колосална фантазия. Китайците нямали фантазия, те правели само нещо конкретно, отделно, но мислено прониквайки в него. Индусите имали колосална фантазия.
Сега, както виждате господа, това вече го няма; действително, ако погледнем господин Бурле, то той има само една глава, и ако някой го нарисува тук (на дъската), той ще успее да нарисува също само една глава. Така че, ако се нарисуват двадесет, тридесет глави, то при това не се изобразява външната действителност. Тук се рисува нещо мисли¬мо само в духа.
Такава е била цялата индийска култура. Тя е била напълно вътрешна, духовна култура. Затова когато вие виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в тялото, и така нататък.
Виждате ли, индусите били съвсем различни хора от китайците. Китайците не са притежавали фантазия, а индусите от самото начало са били преизпълнени с фантазия. Затова индусите проявявали склонност към това, постепенно да превърнат своята култура в религия. Китайците никога, чак до наше вре¬ме, не са обръщали своята култура в нещо религиозно. Виждате ли, европейците са тези, които объркват едното с другото и говорят за китайска религия. Нито един китаец няма да признае това! Той ще каже: «В Европа имате религия, индусите имат религия; ние нямаме нещо, което да прилича на вашата религия», — ето какво ще ка¬же китаецът. Обаче това, към което са били предразположени индусите, е било възможно само благодарение на изключително точните им познания за човешкото тяло, каквито китайците са нямали. Китаецът е можел много добре да се вживее във всичко, което се е намирало навън. Затова и той е рисувал така, както ви описах. Ако той е възприемал нещо, е можел добре да се вживее в него. Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, то ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем, какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така: той е усещал вкуса на нещо докато е още навън. Той е можел действи¬телно да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното. Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят. Ние вече нямаме такива изрази — или в най-добрия случай те носят само образен характер. При китайците те означавали нещо напълно реално. Ако аз се запозная с човек и кажа: този човек е кисел, — то за вас това ще бъде само образен израз. Вие не можете да си представите, че той е действително кисел, като оцет. Но за китаеца това е означавало, че този човек предизвиква в него вкусово усещане, усещане за кисело.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, то само при известни обстоятелства можем нещо да почувстваме в него. Ако всеки път след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, тогава той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черния дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, то ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае, как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само ду¬ховната наука — тя е в състояние да го опише! Индусите мислено се потапяли вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисува¬нето бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб — това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
Да, господа, това би било вече друга история. Ако пред мен е завършен човек, а аз му правя двадесет глави, то това е образ на моята фантазия. Но ако аз рисувам човешкия черен дроб и при това изобразявам този черен дроб двадесет, тридесет пъти, то това съответства на дей¬ствителността; аз всъщност, изобразявам тогава не нещо фантастично, а тези двадесет, тридесет черни дроба дей-ствително биха могли да възникнат! При всеки човек черният дроб има своя определена форма, тъй както и неговото лице; но тази форма не се явява неизбежна необхо¬димост; тя би могла да бъде и друга. И тази способност да стане друга, това духовно начало в нещата, индусите разбирали много по-добре, отколкото по-късните хора. Индусите казвали: ако се изобразява отделно нещо, то това е неистина, необходимо е да си представяме нещото духовно. Ето защо индусите имали висока духовна култура, те не се отдавали постоянно на външния свят, а всичко си представяли по духовен начин.
Индусите настоявали по такъв начин фактически да се изучават нещата. Затова при тях, за да стане един човек образован, пак е трябвало много дълго да учи. Защото не е било достатъчно, човек веднъж задълбочил се в себе си, да е можел веднага всичко да узнае, нали така? Той е трябвало първо да бъде инструктиран за това. Ако ние преподаваме на момче или момиче, то ние трябва да правим това така, че да ги научим да четат и пишат и така нататък; следо¬вателно, отвън да ги научим на нещо. При древните индуси не е било така. Ако те действително са искали да научат някого, са го наставлявали, как трябва вътрешно да се потапя в себе си, той е трябвало даже по възможност да изключи вниманието си от външния свят и да го насочи във вътрешния свят. Но ако някой седи и гледа наоколо и вижда всички вас, как седите, то той насочва вниманието си към външния свят. Това правели китайците, те насочвали вниманието си към външния свят. Индусите превели нещо друго. Те казвали: ти трябва да се научиш да гледаш до върха на носа си. При това е трябвало така да гледаш, че да не виждаш нищо, освен края на носа си, нищо друго, часове наред, и да не отместваш поглед.
Да, господа, европеецът ще каже: това е нещо ужасно, ако учат хората, че трябва винаги да гледат върха на носа си. Разбира се, за европееца това е нещо ужасно: той не би могъл да подражава на това. Но в Древна Индия това е било благо. Този, който е трябвало да се учи на нещо, не е трябвало да пише, а е трябвало да гледа върха на носа си. Но благодарение на това, че той е седял на място и с часове е гледал върха на носа си, той е насочвал погледът си към вътрешното и се е научавал да позна¬ва белите си дробове, черния дроб и така нататък; той реално е насочвал погледа си навътре. Защото върхът на носа и през първия, и през втория час си остава един и същ; той не вижда на края на носа си нищо особено. Но започвайки с върха на носа си той все повече и повече се вглежда навътре в себе си. И тогава вътре става все по-светло и по-светло.
За това те е трябвало да изпълняват още нещо. Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така? Да, господа, това ходене оказва някакво влияние върху нас. Когато ходим пеша се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият — в такова; следователно, те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си — за тях е било съвсем непривично да стоят, те са имали такова чув¬ство: те не са изправени хора, те са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това, например, във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат инду¬сите. Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
Ако ние се вгледаме в себе си, то чувстваме оскъд¬но мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля. Индусите чувствали в човека целия свят. Разбира се, вие можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-късно хора. Те също така развивали колосална фантазия; нея те фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно — във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; те фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тези легенди.
Виждате, каква противоположност: индусите са били тук, а китайци тук, по-горе; китайците са били на¬род трезв, външен, те съвсем не са живеели вътре, във вътрешния свят. Индусите са били народът, който напълно е насочвал погледа си навътре, разглеждал е отвътре физическото тяло на човека, което се явява духовно.
И така, разказах ви някои неща за древното наро¬донаселение на Земята. Следващия път, господа, ще продължа, за да можем да се придвижим по-нататък, чак до това, как живеем ние сега; така че ще се занимаваме с история и по-нататък.
Но все пак подготвяйте въпроси. Вас все повече и повече ще ви интересуват отделни, конкрет-ни особености, но следващия път ще отделям внимание на поставените въпроси и така, постепенно, ще се придвижваме напред. Сега не мога да ви кажа кога ще се състои следващото занятие. Трябва да пътувам до Норвегия и след десет или четиринадесет дни ще ви кажа, кога ще е следващото занятие.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:47 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 31 юли 1924 г.

Добро утро! Е, господа, мина много време, някой от вас подготвил ли е въпрос?
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и така нататък, какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би, бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле, например, се появяват различни мисли за хляб, раз¬ни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
Доктор Щайнер: Вие, следователно, искате, разговорът да тръгне за отношението на хранителните продукти към човека. Разбира се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето. За основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в тялото, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и така нататък. Обаче това не е така просто, работата стои къде по-сложно. И ако искаме да си представим, в какво отношение се намира човек към хранителните продукти, трябва първо да изясним, кои от хранителните продукти са безусловно необходими на човека.
Виждате ли, първото, което е необходимо на човека, което той безусловно трябва да приема, — това е белтъкът. Хайде да го запишем, за да е по прегледно. И така, белтъкът, както той, например, се съдържа в кокошото яйце; впрочем, белтък се намира не само в кокошото яйце, но и във всички хранителни продукти. На човека безусловно е нужен белтък. Второто, което е необходимо на човека, — това са мазнините. И пак мазнините се съдържат във всички хранителни продукти. Мазнини има даже в растенията. Третото название срещате не толкова често, но въпреки това, трябва да го знаете: това са въглехидратите. Въглехидратите се явяват такива вещества, които преобладават, например, в картофите, но и в другите растения има много въглехидрати. Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с храната, те благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, бавно се превръщат в скорбяла. А скорбялата също е необходима на човека; но човек не употребява скорбяла в храната, затова той яде такива хранителни продукти, които съдържат въглехидрати; те в него самия се превръщат в скорбяла. И след това претърпяват още едно превръщане в процеса на храносмилане: превръщат се в захар. Следователно, въглехидратите поддържат в човека съдържанието на захар.
Но има още нещо необходимо на човека: това са солите, които той приема. Той ги приема частично като добавка към храната, частично като вещества, вече съдържащи се в състава на всяка храна.
Ако ние разгледаме белтъка, то ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие, съществуващо между животното и човека от една страна, и растението от друга страна. Растенията също съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък, откъде то го взима? То го получава от поч¬вата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; то е способно да създава свой белтък от безжизненото, от ми-нералното. Нито животното, нито човекът не могат това. Човекът не може да си изработи белтък от безжизненото — за това той би трябвало да стане растение — а той трябва да приема в себе си белтък, който вече е изра¬ботило животното, и, в по-малка степен, растението.
Човекът за своя живот на Земята въобще се нуждае¬ от растенията. И растенията — което е интересно — също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа — и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, — че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна — кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил; И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. И, освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно; разглеждайки човека, вие виждате, че той преди всичко диша; дишането — това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород. Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод. Ако вие задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, то вие ще намерите черни въглища; ако вие наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит — това е въглерод. Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите ве-щества; той се образува в човешкото тяло.
Бихте могли да кажете: да, но заради този въглерод ние бихме почернели! На това може да се възрази следното: най-скъпоценното вещество в света, диамантът, също е въглерод, само че в друга форма! Ако така повече ви харесва, бихте могли да кажете, имайки предвид въглерода: вие се състоите от чисти диаманти. Тъмният въглерод, графитът в молива и диаманта са едно и също вещество. Ако въглищата, който извличаме от Земята, благодарение на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, това биха били диаманти. Следователно, вътре в нас ние имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета — и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; кисло¬родът чрез кръвта се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис. Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишат хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противополож¬ното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човека и животното. Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.

Рисунка 9
Ако тук вие имате растение (виж рис. 9): ко¬рен, стъбло, листа, цветове, то това растение навсякъде по¬глъща въглероден двуокис — той влиза вътре в растението.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е този вълшеб¬ник, който удържа въглерода в растението и осво¬бождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
Помислете, колко фини неща стават в природата; защото растението, човекът и животното по такъв начин взаимно се допълват взаимно! Те изцяло и напълно се допълват взаимно.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение — дърветата засега няма да разглеждаме, — от корен, от стъбло и от цвят с плод. Хайде да разгледаме корена: коренът се намира в Земята; той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета, зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята со¬ли. Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло; не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия кос¬мос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които, например, даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава за да могат човека и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вие вече виждате, че на човека му е ну¬жен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли — защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, — оттук вие виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
Следователно, господа, ако, например, се забележи, че детето има слаба глава, то по какви признаци може да се открие това? Понякога това може да се открие по съответстващите признаци: ако детето има слабост в главата, то лесно хваща глисти в червата. В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата не¬достатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу. Оттук най-добре може да се види, колко великолеп¬но е устроено човешкото тяло: в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата; трябва също така да си кажем — особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, — ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, то в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето на¬ред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време. Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята. Той съдържа много со¬ли; и доколкото притежава силите на Земята, то при по¬падане в стомаха той е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както вие виждате, е извънредно важно. Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените части на главата, следователно, става това, което е пряко необходимо за човека, той да стане по здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.
Виждате ли, ако вие разглеждате ряпата като цялостно расте¬ние, то ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено към преимуществено разрас¬тване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така, ряпата преимуществено подхожда, в качеството си на хранителен продук¬т, да обслужва именно човешката глава. И ако вие чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, то за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа. Но най-вече, разбира се, това помага на децата.
Ако сега вие сравните ряпата с картофа, то той изглежда съвсем различно от нея. Известно ви е, че картофа има листа и нещо, което става за храна — клубените; те се намират в Земята. Гледайки на нещата повърхностно, бихме могли да кажем: тези клубени са корените на картофа. Но това е неправилно; тези образувания не са корени. Ако вие разгледате това по-точно, то ще видите: тук корените се прикрепват към клубените, намиращи се в Земята. Истинските корени са малките коренчета, които са прикрепени към клубените; те лесно падат. Когато се прибират картофите, те падат, но ако картофите се прибират много пресни, то те могат да се видят навсякъде. Ако вземем клубени и ги ядем, ние имаме в тях нещо подобно на листата или стъблото, така че само ни се струва, че те се образуват в качеството на корени: в действителност това са стъбла или листа, листа които са трансформирани. Това е нещо, намиращо се на стадий между корен и листо. Ето защо карто¬фът не съдържа в себе си толкова соли, като например ряпата, не проявява земното начало; макар и да расте в Земята, родство със земното начало той няма. Картофът съдържа преимуществено въглехидрати; той не съдържа толкова много соли, а основно въглехидрати.
Сега ние трябва да кажем следното: когато ям ряпа, то моето тяло може, всъщност, да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да раз¬мекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и така нататък; тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват в главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение, като ряпата.
Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха; там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Тук, следователно, трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, то аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно, разходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата — в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Тук, следователно, работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
Така че можем да кажем: храненето с корени — защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, — храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно. Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдър¬жат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение.
За картофа вече говорих; той в същото време все пак отслабва човека, доколкото му се налага да губи за него твърде много сили: картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, из¬ложен от мен, се отнася именно за картофа.
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и така нататък. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и, следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възмож¬но. Помислете само, колко силни могат да станат хората на село благодарение на това, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който, всъщност, е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие до там, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено! Човекът сам е стигнал до там, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин. Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата — в захар; за това е необходима вътрешна топлина. Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, то с това помагам на тялото: тогава то не трябва да отдава своята топлина. Следователно, при варенето хранителният продукт на първо място се въвлича в огнен, топлинен процес. Това първо. Второто, обаче, се състои ето в какво: хранителният продукт съвсем се изменя! Помислете само, какво става с брашното при печенето на хляб. Всичко става съвсем различно! Но посредст¬вом какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното — раздробяване и смилане — аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето. Всички, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, то на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това кар¬тофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили. Вследствие на това, обаче, картофът въобще остава в червата; силите, дей¬стващи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото тяло. Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, то просто или ще се напълни стомахът — и червата тогава даже няма да са в състояние да започнат своята работа, — или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи. Но ако картофите са сготвени — сварени или по друг начин — то на стомаха не му се налага да има твърде много работа с тях, също и на червата, картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата.
И така, вие виждате, че при варенето на храна, която се смята за въглехидратна, се създава възможност да се по¬могне процеса на хранене.
Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупо¬сти днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство; при него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае, как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство е не нещо друго, а фантазия. В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание — доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, — упот¬ребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен ще се окаже то обезсилено след това.
Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества. Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите. Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, то солта, която слагате тук, в почти неизменен вид, оставайки си сол, се издига в главата ви; вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, то във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така: ако вие ядете мазнини, то те въобще почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или заха¬рта. Сол и захар човек, собствено, приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и така нататък той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, те вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно. Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини. Така че можем да кажем: човек сам не може да образу¬ва соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно. Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар. Но ако той не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа; вие имате сила, доколкото изцяло сте пълни със сладко. В момента, когато престанете да бъдете пълни със сладко, вие няма да имате много сила и бихте почнали да отслабвате.
Виждате ли, това действа даже на ниво народи. Да допуснем, че имаме народ, който употребява малко захар и малко вещества, от които се изработва захар. Този народ ще бъде — в смисъл на неговите физически сили — слаб. Ако вземем народ, употребяващ много захар, то това е силен народ.
Обаче с мазнините работата не стои така просто. Ако човек има в себе си мазнини — животното също — то това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продук¬т. Следователно, това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той сега развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки ве¬ществата; в случая с мазнините, които той яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина, отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това. И така, вие виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно; трябва да кажа, че всичко описано от мен представлява грандиозно нещо; в човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини. Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията. Откъде се взема при стъблото неговата твърдост? То образува листа, те стават въглехидрати. Ако ли¬стата остават зелени, то колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те. И така, когато човек яде, да кажем, хляб, получава от този хляб съвсем малко мазнини. Така, например, от кресона (Nasturtium R. Br.) — това е малко растение с много малки листа — той получава много повече мазнини, отколкото от хляба. Затова не просто така възниква потребност да се яде хляб с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.
Ако ям хляб, то този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на това, че в растението кореновото начало се издига в стъбло — тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха. Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето. Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в състояние да работи в главата. Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека — гърди. Такава е тайната на човешкото хранене; ако искам да въздействам върху главата си, то си готвя за ядене корнеплоди, или стъбла, или нещо подобно; ако искам да въздействам върху сърцето и белите дробове, аз си го¬твя зелени салати и така нататък. Но доколкото тези сала¬ти ще бъдат унищожени още в червата и в действие ще бъдат приведени само сили, то не следва салатите да се варят много. За салати се използват листа. Но от всичко това, което трябва да действа в главата, не трябва да се правят салати, то трябва да се вари. Варената храна действа чак до главата включително. Салатите и друга подобна храна, благодарение на съдържащите се в тях мазнини, действат в качеството си на строящи и хранителни продук¬ти основно върху белите дробове, сърцето и така нататък.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и сред¬ната, гръдна част на човека; човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той, следователно, трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в расте-нията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (виж рис. 9); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, — долната част на тялото.
Гледайки нашите поля засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има; защото от тях ще полу¬чим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили — гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове — както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като те всички лятото сами се варят на слънце, следователно, тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце не зрее, а се втвърдява — това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожим тези плодове; тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно, при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и така нататък. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък служат за изграждане на долната част на тялото. Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът! Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно. Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове; те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт.
Но, както знаете, човек яде не само рас¬тения, но и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и така нататък.
Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва, как стои работата. Не би след¬вало да се казва, че човек трябва да яде само рас¬тения или трябва да яде животинска храна и така нататък. Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили, не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за но¬вото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина. Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, това, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел — защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили — или той трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина; чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, то те не се унищожават напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях; но мазнината, съдържаща се в месото, преминава в човека. Човек може да стане по-слаб — по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика меж¬ду телата; едни употребяват мазнини неохотно, неохот¬но ядат сланина, неохотно приемат мазна храна: това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в се¬бе си отвън, ако ям сланина, аз искам да имам своя собствена мазнина. Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, то той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а тогава той ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото. Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене.
Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тай¬но се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна; то прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, то тя — обърнете внимание, господа — преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето; разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фа¬натизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, то тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди. Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо. Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена; в себе си той тогава ще се чувства по-силен.
Мога също така да кажа: от собствен опит знам, че в противен случай не бих могъл да положа усилията, които трябваше да полагам в продължение на дълго време, в продължение на последните двадесет и четири години. Тогава не бих успял, по цели нощи пътувайки, на сле¬дващия ден да изнасям лекции и така нататък. Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да изработва за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното. Ето как стоят нещата. Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не; това е обусловено от неговата предразположеност.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, трябва, следователно, да приема истински белтък, например, белтък от животински произход; кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
Ако ям корени, то техните соли проникват чак до моята глава включително. Ако ям салата, то силите, — не самите мазнини, а силите, намиращи се в растението благодарение на мазнините — проникват в моите гърди, бели дробове и сърце. Ако ям плодове, то белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата. А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява. Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, то той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе до там, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е извест¬но, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент; те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило, обаче, ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този пово¬д. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото?» Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но те не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, то те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фека-лиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.
Следователно е важно да се запознаем с въпросите на храненето, както аз ги изложих. Защото повечето хора много често смятат, че човек се храни толкова по-добре, колкото повече яде. Това е неправилно, тъй като понякога може да се нахраниш по-добре, ако ядеш по-малко, без да се отравяш при това.
И още нещо: трябва да се знае, как действат отдел¬ните вещества. Трябва да се знае, че солите действат глав¬но върху главата, въглехидратите, съдържащи се в на¬шите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията — белите дробове, гърлото, небцето и така нататък; трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове — артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът който присъства в главата — главата, естествено, трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, — този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.

БЕЛТЪК — ОРГАНИ В ДОЛНАТА ЧАСТ НА ТЯЛОТО
МАЗНИНИ — СЪРЦЕ И КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ
ВЪГЛЕХИДРАТИ — БЕЛИ ДРОБОВЕ, ШИЯ, НЕБЦЕ

Възможно е на следващото занятие да трябва да говоря още за храненето. Но това е пре¬красно, доколкото такива въпроси са доста плодотвор¬ни. И така, следващата събота в девет часа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:48 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 2 август 1924 г.

Днес бих искал да допълня още малко към това, което беше казано последния четвъртък в отговор на въпроса на господин Бурле. Разказвах ви за това, как за храненето на всеки човек са необходими четири неща: соли, след това нещо, което се нарича въглехидрати — пре¬имуществено се съдържа в картофите, но особено в зърнените култури, в житните растения от нашите поля, а също и в бобовите. После казах, че човек се нуждае освен това и от мазнини; Необходим му е също така и белтък. Също така ви показах разликата между формите на хранене при човека в случай на употреба на белтък, например, и соли. Солта човек всмуква в своето тяло чак до главата включително, при това така, че тази сол си остава сол и нейното изменение се състои, всъщност, само в това, че тя се разтваря. Но тя запазва силите си на сол като такава, прониквайки чак до човешката глава включително. И напротив, белтъкът, тоест това, което ние имаме в обикновеното кокошо яйце, а също така имаме и в растенията, този белтък се разпада, унищожава се в човешкото тяло веднага, още в стомаха и в червата, той не остава белтък. В този случай човек губи сила за да унищожи този белтък и следствие от това е, че той, унищожавайки белтъка, отново получава сила, позволяваща му да произведе белтък отново: по такъв начин той прави за себе си свой собствен белтък. Той не би го направил за себе си, ако не унищожи отначало чуждия белтък.
Представете си, господа, как стои работата с белтъка. Представете си, че вие сте човек във висша сте¬пен начетен, вие сте толкова умел човек, че, доверявайки се на майсторлъка си, вие решавате да направите часовник; но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, то вие, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново. Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а — ако процесът става в червата — въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, то при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да би могъл след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като тако¬ва не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно, ние трябва все отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
Работата стои така, че човек изпълнява нещо крайно сложно, когато той сам произвежда за себе си свой белтък. А именно: той отначало разлага този белтък, който е изял; благодарение на това в цялото си тяло получава въглерод. Вие знаете, че кислородът ние също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него ние задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно, ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите; тоест, че ако често ядем кокоши яйца, то това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокошо яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Са¬мата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислородът, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И ние също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокошо яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водородът, който сме изяли заедно с кокошото яйце, ние също съвсем не използваме; ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи. А сярата постоянно получаваме от въздуха. И така, и водорода, и сярата ние също получаваме от въздуха. Въобще от този белтък, който ядем, ние задържаме само въглерода. Всичко останало, необходимо за използване, ние вземаме от това, което получаваме от въздуха.
Виждате, как стои работата с белтъчините. И по доста подобен начин това става и с мазнините. Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоя¬телно. Обаче за тази мазнина ние използваме — макар, всъщност, съвсем малко — част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно, работата стои така, че и белтъкът, и мазнината ние произвеждаме самостоятелно. Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, и то, полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а, можем да кажем, достига едва до долната част на главата. Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме, каквото е необходимо за нашите кости.
Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък! Здравият рас¬тителен белтък — това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много. Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, то тялото ни може да стане доста лениво, вя¬ло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който по¬лучаваме заедно с плодовете — при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, — този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова човек, който иска да поддържа здравето си, е действи¬телно необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове. Ако някой човек се откаже да яде плодове, то това означава, че той, собствено, ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане.
Виждате ли, тук думата е също така и за това, че ние трябва по правилен начин да подхранваме самото рас¬тение! Ако искаме правилно да подхранваме растението, то е необходимо да се замисляме над това, че растението е нещо живо. Растението не е минерално образувание, то е нещо живо. Ако ние получаваме растение, то ние го получаваме от семе, поставено в почвата. Растението не може успешно да се развива, ако то получава почва, която самата, макар и малко, не е оживена. Но как да я оживим? Можем да направим почвата жива, ако по правилен, нормален начин я торим. Следователно, нор¬мално торене е това, което ни доставя действително нормален растителен белтък.
При това вие все пак трябва да се замислите над следното. Виждате ли, за много дълъг период хората са осъзнали: нормална тор е това, което ние получаваме от кошарите, от оборите на кравите и така нататък; нормална тор е тази, която се изработва в рамките на самото стопанство. Но в ново време, когато всичко стана материалистично, хората казаха: тези неща може да се направят така; да се види, какви вещест¬ва се съдържат в торта, а след това да се вземат тези вещества от минералното царство и да се получи минерален тор. Виждате ли, господа, използването на минерални торове означава, че ние внасяме в почвата само соли: по такъв начин само корените стават по-силни. Ние получаваме от растенията само това, което отива в костите на човека. При това не извличаме от расте¬нията истински белтък. Поради това растенията, всички наши зърнени култури страдат от някое време от недостиг на белтъ¬к! И този недостиг ще се задълбочава, ако хората не преминат отново към нормално торене.
Виждате ли, вече се състоя събрание на земевладел¬ците. И там те казаха — макар и, естест-вено, да не знаеха по каква причина става това, — те казаха: да, плодовете стават все по-лоши и по-лоши! И това е истина. По-възрастните знаят, че когато са били млади, всичко, което растеше по полята, беше по-добро. В никакъв случай не трябва да мислим, че тор може просто да се състави от вещества, от които се състои кравешката тор, а трябва да си изясним следното: кравешката тор произхожда не от лабораторията на химика, не, тя произхожда от много, много по-научна лаборатория, която се намира вътре в кравата — наистина, това е много по-научна лаборатория, — и именно благодарение на произхода си кравешката тор представлява това, което усилва не само корените в растенията, но силно действа и по направление нагоре, чак до плодовете включително, и с това съдейства за образуването в растението на нормален, обикновен белтък, благодарение на който човек става много силен.
Ако бихме почнали да торим, използвайки само минерални торове, както им хареса да правят в ново време, или да торим с азот, произведен от въздуха, то, господа, вашите деца, а в още по-голяма степен децата на вашите деца биха имали съвсем бледни лица. Вие не бихте различили цвета на лицата им от цвета на белите ръце. Живата руменина, здравият цвят на лицето зависи от това, доколко правилно се торят нивите.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем, например, следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди — а те обикновено получават храна, с недостатъчно съдържание на мазнини, — получават толкова неукроти¬ма жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, вне¬сена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
Вече съм ви говорил, че с торенето са свързани още много неща. Виждате ли, нашите предци в Европа от XII—XIII век или още по-рано, в някои неща са се различавали от нас. Обикновено на това не се обръща внима¬ние! Сред всичко, с което те са се различавали от нас, е било и това, че те въобще не са ядели картофи. Картофът е бил внедрен едва по-късно. Но храненето с картофи е оказа-ло силно влияние върху хората. Виждате ли, ако човек яде зърнени култури, то белите му дробове и сърцето стават особено силни. Те усилват белите дробове и сърцето. Човек в този случай има здрав гръден кош, това му е от полза. Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-голямо значение има, например, дишането; той също така проявява издръжливост при дишане. Но бих искал веднага да кажа: не трябва да си представяте, че дишането е силно при този, който винаги разтваря прозорците и крещи: «Ах! Какъв свеж въздух!» — и така нататък: не, сила в дишането проявява този, който е толкова здраво устроен, че може да понесе всякакъв въздух. Въобще, очевидно е, че закален е не този, който не може нищо да понесе, а този, който може да понесе всичко.
В наше време има много разговори за закаляването. Само помислете, как закаляват децата. Сега, — особено богатите родители, но и другите също им подражават — сега децата даже ги обличат подобно; докато ние в нашата младост, в детст¬вото си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, то сега нещата са така, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу. Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опас¬ност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, то те биха се замислили! Обаче модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли. Сега децата ги обличат така, че дрешките им едва стигат до коленете или малко по-надолу, но ще дойде време и те ще стига само до корема; ще има и такава мода. И така, модата въздейства върху хората извънредно силно.
Обаче причините за всичко това остават незабелязани сред хората. Тук работата е, че човек с цялото си устройство е ориентиран да бъде в състояние вътрешно активно да преработва всичко това, което той приема в себе си като хранителни продукти. Предполагам, че особено важно тук е да се знае следното: човек става по-силен в този случай, ако той по нормален начин преработва нещата, които приема в себе си. Той няма да стане по-закален от това, че в детството му с него са правели неща, за които ви казах. Такава закалка на децата води до това, че ако — просто го вижте — им се наложи да вървят в жега, то те плувват в пот и не могат да продължат. Закален не е този, който нищо не може да понесе; закален е този, който може да понесе каквото и да е. Така че хората преди по-малко се закаляваха, но имаха здрави дробове, здраво сърце и така нататък.
Сега за употребата на картофите за храна. Кар¬тофът по-малко обезпечава сърцето и дробовете, картофът се издига в главата — във всеки случай, както ви казах, само в долната част на главата, не и в горната и част — той влиза в долната част на главата, в резултат на което човек започва да мисли твърде критично. Вижте, защо в по-отдалеченото време е имало по-малко вестникари? И кни-гопечатане тогава още не е имало. Помислете колко мисъл се изразходва в света, само за да се издаде един вестник! Да, за това многомислие — макар то и съвсем да не е необходимо, защото е прекомерно много — за това многомислие ние сме задължени на картофите! Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли. Той не е способен за нищо друго, освен за размиш¬ления. Поради това неговите дробове и сърце стават слаби; туберкулозата, туберкулозата на дробовете стана особено широко разпространена едва тогава, когато започна храненето с картофи! И хората са най-отслабени в местностите, където почти нищо друго, освен картофи, не се отглежда, където хората живеят с едните картофи.
Именно духовната наука — и аз често съм ви говорил за това — е предназначена да изучава тези материални неща. Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае, кое е здравословно за човека. Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае! Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необхо¬димо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
Сега, ако някой от вас има такова же¬лание, би могъл да зададе въпрос за нещо по-конкретно.
Въпрос: Господин докторе, предния път вие говорихте за отлаганията по артериите, за атеросклерозата. За това втвърдяване на артериите би трябвало да способства, както е прието да се казва, прекомерната употреба на месо и яйца. Познавам един човек, който на петдесет години получи атеросклероза и до седемдесет беше слабоподвижен; сега този човек е на около осемдесет и пет-шест години и той е доста по-подвижен, отколкото на петдесет-шестдесет години. Дали атеросклерозата е отстъпила? Възможно ли е това и каква е била причината? Наред с това трябва да отбележа, че този човек никога не е пушил тютюн, пиеше малко и живееше достатъчно добре. Само в младежките си години той употребяваше доста много месо, на седемдесет още можеше да работи, но помалко; обаче сега, на осемдесет и пет-шест години той още има активен начин на живот, той още живее.
Доктор Щайнер: Значи, вие казвате, че този човек, имащ, възможно е, на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспо¬собност — не знам, имал ли е проблеми с паметта, това вие не отбелязахте — в това състояние той е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодъ¬р и живее до ден днешен. Обаче сега напомня ли нещо при него за атеросклерозата? Или всичко е наред и той е бодър и подвижен?
Авторът на въпроса: Сега той е по-бодър и подвижен, отколкото в периода от петдесет до седемдесет години: това е баща ми.
Доктор Щайнер: отначало трябва точно да се установи, как е протичала атеросклерозата. Защото, виждате ли, нещата тук са така: при настъпването на атеросклероза, при човека най-вече става отлагане на варовик във всички негови артерии. Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, то той губи способност да управлява тялото си изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно. Сега работата стои така: да допуснем, че при някой атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло; например, атеросклерозата е пощадила главния мозък; тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве — аз не познавам баща ви — да съдим и за вашия баща. Вие, например, страдате или сте страдали малко от сенна хрема, — надявам се това да мине. Това свидетелства, че вие носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е пред¬разположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя пора¬зява това, което се намира извън главата. Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема. Защото сенната хрема е нещо право противо¬положно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема. Това свидетелства, че сенната ви хрема — разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, — и така, вашата сенна хрема е, всъщност, предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза. Не можеш да остарееш без да получиш атеросклероза. Ако атеросклерозата се разпространява по цялото тяло, то тогава самият човек не може да си помогне; в този случай цялото тяло става слабо¬подвижно. Но ако атеросклерозата не засяга цялото останало тяло и се съсредоточава в главата, тогава настъпва това, което става, когато човек правилно остарява: тогава етерното тяло, за което вчера ви говорих, става все по-силно и по-силно. Тогава етерното тяло вече не се нуждае от главния мозък така много. Последният може да стане изнемощял и закостенял, слабоподвижен. Обаче това етерно тяло може все пак да започне да преодолява тази локална атеросклероза, която по-рано е правела човека стар и слабоподвижен, така че той да може да преодолее атеросклерозата; тогава тя не се проявява така силно. Вашият баща, например, би могъл и да няма сенна хрема, това не е съвсем необходимо, но той е можел да има предразположеност към нея. И тази предразположеност, както виждате, би могла да му бъде от полза. Можем даже да кажем — макар и е възможно това да не се хареса съвсем на някого — можем да кажем: човек, имащ предразположеност към алергична сенна хрема, би могъл да се изкаже така: слава Богу, че имам такова предразположение: алергичната хрема така и не се прояви, но чрез това винаги съм имал предразположение към размекване на кръвоносните ми съдове. Без да е проявена външно, тя, въпреки това, го е за¬щитила от атеросклероза, от облагане с варовик. И ако даденият човека има син, той би могъл да има именно такава предразположеност, която при баща му е оставала в скрит вид, вътрешна; при сина това би могло да се прояви външно, предизвиквайки външното заболяване.
Това въобще се явява тайната на наследствеността: че при потомците болно се оказва това, което при предците е било зд¬раво. Болестите се подразделят: говори се за атеросклероза, туберкулоза на дробовете, цироза на черния дроб, разстройство на стомаха и така нататък. Всичко това е лесно да се изброи в книга едно след друго, може да се напише, какво представлява болестта; но от това няма голяма полза, по причина, че при всеки човек атеросклерозата, например, протича с известни разлики. Даже няма да откриеш двама човека, при които има една и съща атеросклероза; всеки човек има атеросклероза, отличаваща се от останалите. Виждате, господа, че тук няма никакво чудо.
Имаше някога двама професори (10), преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият — на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знамени¬т човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, той имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено, този, който беше на деветдесет и две години също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но той можеше още да предприема разни неща, даже и с такива арте¬рии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
Сега още нещо към въпроса на господин Бурле за ряпата.
Господин Бурле каза: Човешкото тяло, благодарение на собствения си инстинкт, търси това, което му е нужно. Децата често държат ряпа в ръцете си. Децата и възрастните могат да бъдат заставени да ядат храна, която не им подхожда. Смятам, че това не трябва да се прави, ако у някого някоя храна предизвиква отвращение. Аз познавах едно момче, което не можеше да яде картофи.
Господа, помислете ето за какво. Ако животните нямаха инстинкт по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на пасищата срещат и отровни растения. Ако те не знаеха точно, че не трябва да ядат отровните растения, то те биха ги ядяли. Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му под¬хожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били при¬учени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета — тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, гос¬пода? Той повече не вярва в този инстинкт.
Виждате ли, имах приятел, приятел от младостта, и когато бяхме заедно, ние се отнасяхме към храненето много благоразумно; когато бяхме млади ние много често се хранехме заедно и се въздържахме от храна, за да се поразтоварим. Животът се стече така, че се разделихме и вече след години пристигнах в град, където беше и той и бях поканен на обед. И какво да видя: до неговите чинии стои везна. Попитах го: за какво ти е тази везна, какво правиш с нея? Разбира се, аз знаех, но исках да чуя, какво ще каже той. Той отговори така: току що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата. Той претегляше на везната всичко, което беше в чиниите, действайки при това в съответствие с научните препоръки. А какво всъщност правеше той с това? Той се беше отучил от какъвто и да било инстинкт и в края на краищата въобще не знаеше, какво трябва да яде! Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини, — днес става дума само за петдесет грама; всичко това той съвестно си отмерваше. Но това беше неправилно!
Естествено, господа, ако човека има захарна болест, диабет, тогава работата е друга — това се разбира от самосебе си, защото захарната болест, диабетът, е показател за това, че човек, всъщност, е изгубил хранителния си инстинкт.
Към това също така има отношение и следното: ако дете има предразположеност към глистна инвазия, то се старае да предприеме всичко възможно: бихте били удивени от това, как такова дете открива насаждение с ряпа и след това — вие бихте могли да видите това — то изяжда тази ряпа. И даже ако полето е далеч, детето бяга до там и търси ряпата, доколкото то иска да яде ряпа. Най-полезното, което може да се предприеме тук, господа, е да се обърне внимание върху това, кое детето започва охотно да яде или да яде без охота в периода, когато е отделено от гърдите, когато повече не се храни с майчино мляко. Когато детето преминава към външно хранене, наблюдавайки го можем да научим, какво трябва да се дава на човека. Ако детето отначало е принудено да яде това, което, както се предполага трябва да яде, инстинктът му ще бъде разрушен. Следователно, трябва да се ориентираме към какво е насочен инстинктът на детето. Естествено, трябва да се ограничава това, което може да се превърне във вреден навик, именно да се ограничава, но и да се наблюдава какво се налага да се ограничава.
Да вземем, например, дете, при което забелязвате, че макар и, по ваше мнение, прекрасно да го храните, то, въпреки това, за първи път приближавайки се към масата, прави не нещо друго, а докато седне на масата се протяга и взема бучка захар! Виждате ли, именно такива неща трябва да се разбират по правилен начин, доколкото детето, което се промъква на масата за да отмъкне бучка захар, показва че нещо не е наред с черния дроб. Самият факт, че детето краде захар, показва че при него не всичко е наред с черния му дроб. Само дете, на което черния дроб не е в ред — което в случая даже може да бъде излекувано с помощта на захарта, — само такова дете отмъква захар; другите не се инте¬ресуват от захарта, те не и обръщат внимание. Естествено, не трябва да се оставя работата да се превърне в лош навик, но трябва да се отнесем към това с разбиране. При това, в този случай можем да разберем две неща.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, то по-късно детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставеният от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща осо¬бено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане, например така, че — както това става при много деца — то не иска да яде месо, то работата е там, че това дете от месото получава чревно отравяне и то иска да го избегне. Тук работата е в инстинкта. Дете, което седи на маса, където всички други ядат месо, а то се отказва от месото, има предразположеност към чревно отравяне от месото. Всичко това трябва да приемете за сведение.
Оттук вие виждате, че науката въобще трябва да стане много по-фина. Науката трябва да стане много по-фина; днес тя е твърде груба! Би следвало науката да се движи не само с помощта на везни и прочее лабораторно оборудване.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интере¬сувате, — това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере, как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера. Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли — в по-голямата си част без особена необходимост, — но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични. Затова вие ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мис¬лите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
Но, виждате ли, ако нещо е свързано с друго, ако едно нещо произтича от друго, то това е направо вредно за дипломатите. Защото ако един дипломат е логичен, то него го намират за скучен; а те са задължени да бъдат истински събеседници. В обществото не обичат: първо, второ, трето — защото ако първо и второ не са станали, трето и четвърто хич не ги чакай — в обществото не обичат, ако някой е логичен! За журналиста е недопустимо в ста¬тия по финансови въпроси да обсъжда странични неща. Но дипломатът може да говори за кабаре и веднага след това за състоянието на държавния бюджет на страната X, а после за буклите на госпожа еди-коя си, после може да прескочи на плодородието в колониите, след това — къде са най-добрите коне и така нататък. Тук трябва да се прескача от мисъл на мисъл. И в този случай, ако желаят да проявят общителност от такъв вид, инстинктивно пият много чай! Чаят разбърква мис¬лите; възниква прескачане на мислите. А кафето нанизва мислите една след друга. Ако трябва да се прескача от една мисъл на друга, то следва да се пие чай! Виждате ли, на дипломатическите чаени приеми — вече така се и нарича: «дипломатически чай» — се пие именно чай. А журналистът седи в кафенето и пие кафе след кафе. Тук вие виждате, какво влияние върху мисленето като цяло оказват продуктите, както хранителните, така и служещите за удоволствие! И не само с това работата стои така; най-показателните са чаят и кафето. Но именно от тях е видно, че всички тези неща заслужават заострено внимание. Това е много важно, господа.
Нашата лекция ще се състои сряда, пак в девет часа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:49 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ОСМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 6 август 1924 г.

Господа, предложиха ми тук редица въпроси, които би било много интересно да чуем като тема за днешното обсъждане. Някой от вашия кръг предложи въпроса:
Благодарение на какво възниква културното развитие на човека?
Ще разгледам тази тема във връзка с втория въпрос:
Защо при примитивните хора вярата в духа е толкова голяма?
Виждате, че без съмнение е много интересно да се запитаме: как са живеели хората в предишните времена. По този въпрос, както знаете, даже при крайно повърхно¬стно разглеждане, има два възгледа. Първият възглед изхожда от това, че човек първо¬начално е бил наистина съвършен, но от своето съвършено състояние е паднал до своето съвременно несъвършенство.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепен¬но се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие, вероятно, сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние. Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи — така наречените диви на¬роди, — за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първона¬чално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и така нататък живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или, най-малкото, стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава, какво е представлявало първоначалното състояние.
Виждате ли, господа, хората, обаче, извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че, например, всички цивилизо¬вани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество. Индусите, несъмнено, не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и, въпреки това, те смятат, че хората, физически оби¬таващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни. И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, то говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора, — че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът — това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, то няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух . Но колкото по скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, то става възможно да се обсъждат въпросите: «Как се раз¬вива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът?» Ако трябва да се говори за тялото на човека, то се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които ние разполагаме. Както вече съм ви казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните — не с някое от днешните животни, но, въпреки това, то е по¬добно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик. Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука, встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
От друга страна, господа, необходимо е да констати¬раме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три — четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които ние днес можем не само много да научим, но на които ние трябва да се възхищаваме. Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникна¬ли в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, то ние ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали. Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие, например, видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи. Обаче ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, то ще стигнем до извода, че хората, живели, например, в Гърция още до Хипократ (11), са знаели, всъщност, много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че знанието тогава са обличали в по-различна форма, отколкото днес. Днес зна¬нието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически пред¬стави, така че запазилото се от това знание, днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е била поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето по¬знание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, то и дума не може да става за това, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото ние днес.
Необходимо е все пак да уточним следното: виждате ли, когато е обитавал този първобитен човек, духът му е бил образуван много мъдро. Обаче лицето му е било повече или по-малко, бихме могли да кажем, звероподобно. Е, добре. Но съвременният човек вече носи отпечатък на духа на своето лице. Духът вече е отпечатан в материята на това лице. Това господа, е необходимо за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество. Тези доста разумни хора от миналото, тези много умни хора от древността, са били даже мъдри, но те са притежавали тази мъдрост по начин, по който животните днес притежават инстинкта. Те са пишели, но при това не те самите са движели ръката; те са говорели, вярвайки, че не те самите говорят, а че духът говори в тях. Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
И действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той се явява свободно същество. Благодарение на това той усетил духа не като нещо движещо го подобно на животинския инстинкт, а той усетил духа в себе си. Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано.
Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, то у нас ще възникне представа, че хората от древността — които тук само условно можем да наречем примитивни хора, — не са били такива, като съвременните диваци. Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза, например, да се окаже закопано на гробище. Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих (12), по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се опра¬ви. Бихте могли да си представите, би ли могло такова хо¬датайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Маккензи и така нататък. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
Виждате ли, този, който изследва такива неща, притежавайки материалистически начин на мислене, ще каже: това е суе¬верие, което някога някъде е възникнало. На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на гробището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, то този, за който са се молили, ще оздравее.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин — някой да го измисли, то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на сво¬ите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, той е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин те искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
Обаче при хората става така, че те лесно забравят подобни неща. Помислете само, как бързо забравят за умрелите, за отишлите си, и ето, появяват се вече други хора, които искат да вкарат в употреба своего рода паметни знаци, за да мислят хората за умрелите и с това и самите те да станат по-добри.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска, хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят, например, за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, — и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща. Нещо разум¬но никога не произхожда от нещо неразумно. За този, който прониква в тези неща, твърдението, че нещо разумно може да произхожда от неразумното, е рав¬носилно, все едно да кажат: ти трябва да направиш маса; но първо я направи колкото се може по-паянтава, че да може тя след това да се усъвършенства самостоятелно. Така не става! От счупена маса никога няма да излезе здрава. Първо масата трябва да бъде нормална, а чак после тя някога ще се строши. Същото става в природата и света. Отначало нещото трябва да бъде съвършено и след това от него може да възникне нещо несъвършено. Така е и с човека; отначало той е имал своя дух в до някаква степен съвършено състояние, макар и несвободно — тялото е било несъвършено. Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в тялото; то се е заключавало в това, че тялото е било меко, че то е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
Следователно виждате, господа, че нямаме право да смятаме, че първоначално хората са били такива, като съвременните диваци. Съвременните диваци от първоначалното съвършено състояние са стигнали до днешното състояние, станали са суеверни, поддаващи се на магьосничество, нечисти в своята външна обхода; преимуществото ни пред тези диваци е в това, че ние и те, макар и произхождащи от едно и също състояние, не сме пропаднали, а те са пропаднали. И така, искам да кажа: развитието на човечеството е протичало в две направления. Не е истина, че съвременните диваци отразяват състоянието, в което човек се е намирал първоначално. Онези хора, макар и да са имали първоначално по-животински вид, са би¬ли в същото време доста цивилизовани. Ако вие си зада¬дете въпроса: всички тези първобитни звероподобни хора, от маймуни ли произхождат или от други животни? — то по естествен начин ще стигнете до следния извод. Вие разглеждате съвременните маймуни и си казвате: да, хората са про¬излезли от маймуните. Но нали когато човек е бил в тази животинска форма, никакви съвременни маймуни още не е имало! Следователно, човек не е могъл да произлезе от съвременните маймуни. Напротив! Подобно на това, както съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, така и съвременните маймуни също се явяват още по-пропаднали същества. Ако надникнем в земната еволюция още по-дълбоко, то ще открием човешки същества, които са били сформи¬рани така, както ви описах това тук на предните занятия: те са били образувани от мек елемент, те не са произлезли от съвременното животно. От съвременните маймуни никога няма да възникне човек. Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принци¬па на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телес¬ност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдро¬стта, и другата, която отново ще добие животински облик.
И вече можем да кажем: хората, които днес нищо не допринасят за действителния прогрес на човечеството, за духовността, могат да бъдат изложени на опасността да изпаднат в маймуноподобно състояние.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник. В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка и възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
Е, в действителност това може и да не е станало, но, въпреки това, то показва, накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: децата, естествено, ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго; чис¬то външно маймуната може при известни обстоятел¬ства да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на соци¬алния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, то могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане. Помислете само, освен маймуните и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи. Но да се попитаме; накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка — маймуни, навярно ще бъдат маймуноподобни! Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено. Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще някои хора да може да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството. Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Тези последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен.
Преминавайки към тези примитивни народи, които, ако може така да се изразим, са били големи, що се отнася до духа, и звероподобни телесно, може да се открие, че те са нямали още изработен този разсъдък, този ин¬телект, с който толкова се гордеем ние. Тези древни хора не са умеели да мислят. Но ако днес някой, чувст¬ващ се особено разумен благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, то той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си! Съвсем неправилно е, ако съдим за всичко само по самите себе си. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силна фантазия, фантазия, която е действала като инстинкт. Ако ние днес използваме фантазията, то понякога даже се упрекваме за това и казваме: фантазията няма отношение към дейст¬вителността. За нас днес това звучи съвсем правилно; но хората от дълбоката древност, тези примитивни хора е нямало да могат въобще нищо да предприемат, ако са нямали фантазия.
Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност. Но и за това, както виждате, пак са се формирали съвсем неверни представи. Чели сте в учебниците си по история, какво голямо значение в развитието на човечеството е има¬ло откриването на така наречената хартия от ленени отпадъци. Да, господа, тази хартия, на която ние днес запи¬сваме всички сведения и се прави от парцалени отпадъци, съществува всичко на всичко от някакви си две столетия! По-рано е трябвало да пишат на пергамент, който се е произвеждал по съвсем друг начин. Растителните влакна, от които първо се прави нашето облекло, след като дрехите ни се износят, се преработват в хартия; този процес хората са открили едва в края на средновековието. Разсъдъкът се е появил късно при хората. И вече благодарение на този разсъдък хората са изобретили хартията от ленени парцалени отпадъци. Но съвсем същата хартия е била открита дълго преди това, макар и да не е била така бяла, като нашата хартия, предназначена за черните мастила! Същото вещество, като на на¬шата днешна хартия, е било открито много отдавна, даже не преди две хиляди години, а преди много, много хиляди години! Но от кого? Не от хората, а от осите! Погледнете гнездото на осите, висящо на дървото. Вземете веществото, от което то се състои: това, което ще вземете, няма да е бялата хартия, предназначена за писма, доколкото осите още не са се научили да пишат, иначе те биха правили и бяла хартия, на която биха писали; засега хартията им става само за опаковане. Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа е същото, от което осите правят гнездото си! Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора — фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фанта¬зията, доколкото разсъдък още не са имали. Можем, следова¬телно, да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-приличащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите; те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение. С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението те са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, то не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано, всъщност, на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: ние четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако ние чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобще¬ние хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят, как върви войната в Азия, то това, разбира се, не е можело да стане така, както това става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук— море, тук — един остров, тук — планина, тук — отново море, тук — отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук — Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простия способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически те¬леграф, е трябвало да се задоволяват с този способ.
И какво правим ние днес,господа? Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телегра-фираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способът, най-малко сложен. Има специални магнити, които се възбуждат посредством електричество; тук (изобразява го на дъската) има сърцевина с пластина. Ако връзката с тока е прекъсната, то сърцевината е прибрана, ако има ток, то пластината се движи и се колебае ту тук, ту там. С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина — комутацията при това правят телефонистите, — сигналът се пренася тук точно така, както преди са го преда¬вали трите огъня с помощта на хората. Това е малко по-сложно, но мисълта остава същата, само че сега тази мисъл се реа¬лизира с помощта на електричество.
Виждате ли, при подробно запознаване с това, което са изобретили и учредили древните хора с помощта на своето въображение, чувстваш към него уваже¬ние. И ако с това чувство на уважение се четат древните писмени източници, то ще си кажем: даже в чисто духовната област тези хора са осъществили нещо величествено, но всичко това е произлизало от тяхната фантазия. Вземете нещо, за което съвременните хора предполагат, че им е добре известно. Съвременните хора предполагат, че нещо им е известно за нашите древни германски божества, например, за Вотан и Локи, които в книгите се изобразяват в човешки одежди: Вотан с вълниста брада, Локи с рижава коса и приличащ на дявол и така нататък. Вярва се, че древните хора, древните германци са имали такива представи за Вотан и Локи. Но това е невярно; древ¬ните хора са имали други представи. Ако духал вятър, то в него е имало и нещо духовно — и това е действително така — вътре във вятъра е веел Вотан. Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, то това е бил вятърът, духащ в гората. До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума. Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла: той е живеел в огъня.
Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето, например, какво те са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, то той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила или да го отслаби, в зависимо¬ст от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, то там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен виб¬риращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, — и ако човек издържи всичко това, издържи този път, то той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората, собствено, са искали да разкажат, как един или друг е заболял или е оздравял; но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако ти имаш предразположеност към тубер¬кулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там; той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни.
Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота. Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и те биха вършали неритмично, всеки както му харесва, то те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, то по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже, дали се удря с бухалката докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това? Това зависи не от разсъдъка и вие виждате, че сега това все повече се губи. Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично, — всички такива работи са се правели на основата на въображението. Така че всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма.
Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам! Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и така нататък. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите уст¬ройства, хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били, естествено, склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва. Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, то той тутакси чувствал: духът ми помогна.
Поради това е вярно, че когато европейците, тези «добри» хора, за първи път попаднали в Америка, а също когато много по-късно в XIX-то столетие попадна¬ли в местата, където все още, както в древността са живеели индианци, открили, за какво те говорят: индианците говорели за «Великият Дух», който цари над всичко. Това е, към което се придържали тези примитивни хора; те говорели за Великия Дух, който владее всичко. Този Велик Дух са почитали още хората, които са живеели в Атлантската епоха там, където между Европа и Америка още е било суша; индианците са запазили тази традиция. Разсъдък индианците още не са имали. Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили. Индианците се запознали с хартията, върху която стояли малки знаци. Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка. Човек, проявяващ своята активност изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало изхождайки от разсъдъка.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомо¬тивът. Обаче древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив — тоест, изхождайки от разсъдъка; защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древ¬ните гърци са можели да конструират нещо само на ос¬новата на въображението. И доколкото всичко, което създавала приро¬дата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите ду¬хове, то гъркът би казал така: в локомотивът живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго, освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
Но виждате ли, господа, работата е там, че ние с из¬вестно право приписваме на тези първоначални, примитивни хора по голямо присъствие на духа, защото въображението в духа на човека се явява нещо по-духовно от този абстрактен разсъдък, който така се цени от съвременния човек.
Древното състояние, обаче, не може да се върне. Ето защо нещата трябва така да вървят, че ние постоян¬но да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните живот¬ни би могло да бъде развито до духовното. Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникна¬ли по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и спо¬собностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното — макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение — е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосред¬ствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен: само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
Помислете някак си ето за какво. Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това. Обаче поетът, който още по цял ден действа на основата на фантазията, не може така. Вижте, Гьоте е бил велик поет. Обаче ако му се е налагало да пише стихове защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, то са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията може да се действа само тогава, когато тя идва; когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихо¬творението. Така, виждате ли, е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие: те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала; не така е било с мъдростта. Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма. Това означава, че ние трябва посредством разсъдъка отново да стигнем до духа.
Виждате ли, това е и задачата на антропософията: тя, за разлика от много съвременни хора, не иска отново да връща примитивното състояние, отново да носи на хората древната индийска мъдрост. Безсмислица е, ако хората ни оценяват по този начин; не, ан¬тропософията намира ценност в това, да се стигне до духа, но с пълен разсъдък, именно с пълен разсъдъ¬к! Това е важно, на това трябва да стъпите; ние съвсем не смятаме да предприемаме нещо в разрез с разсъдъка, но думата е за това, с този разсъдък да се движим напред. Първоначално хората са били с дух, но без разсъдък; след това духът постепенно се е смалявал, а разсъдъкът е растял. Сега изхождайки от разсъдъка трябва отново да стигнем до духа. Ето по какъв път трябва да тръгне културата. Ако културата не иска да върви по този път — тук, господа, ще се наложи да кажем: такава Световна война още никога не е имало, никога преди хората така не са се терзали. Но ако хората не поискат да тръгнат по този път, за да може разсъдъкът отново да доведе до духа, то ще се разразят още по-силни войни. Тогава войните ще стават все по и по-яростни и хората напълно реално ще изтребят сами себе си, подобно на два плъха, затворени в една клетка, които се изяждат един друг, докато от тях не остане нищо друго, освен две опашки. Това е малко силно казано, но, всъщност, човечеството работи за това, от него в края на краищата въобще нищо повече да не остане. Ето защо е толкова важно да се знае, по ка¬къв път трябва да върви човечеството !

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:54 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 9 август 1924 г.

Не тревожи ли нечие сърце някакъв въпрос? Известно време не можахме да се срещаме, така че, някой има ли въпрос?
Господин Ербсмел: На мен не ми е ясно нещо. Разглеждайки растенията, ние забелязваме, че те миришат различно: даже представителите на различните човешки раси се различават по миризмата. Господин докторът вече ни е разказвал за развитието на човека, започвайки от първобитното състояние. Работата тук би трябвало да стои по такъв начин, че всеки вид същества придобива свойствата, които са благоприятни за него. Така, например, различните раси са получили присъщата им миризма. Тук трябва да има някаква духовна връзка; подобно на това, както растенията получават своите миризми от Земята, така и хората, принадлежащи към различните ра¬си, притежават различни миризми. Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното състояние?
Доктор Щайнер: Виждате ли, дайте отначало да фор¬мулираме въпроса така, че да съответства на това, от което вие, възможно е, изхождате. Преди всичко, вие обръщате внимание на различните произведения на приро¬дата, на растенията, на животните и на човека, нали така? Впрочем, различни миризми има също така и при минера¬лите. Миризмата — това е преди всичко сетивно възприятие.
Има най-различни възприятия на сетивните органи. Можем да кажем така: вие много бихте искали да разберете, как е свързано с всеобщото възникване на природните същества това, че различните същества в природата миришат различно. Хайде отначало да разгледаме това, благодарение на което миризмата въобще е възможна, какво, всъщност, се явява миризмата. Тук, преди всичко, трябва да ви бъде ясно това, че възприемането на миризми — без значение на някакви неща или на някакви произведения на приро¬дата — за човека носи относителен характер, това възприятие е различно. Иска ми се да обърна вниманието ви върху това, че човек, пиещ вино, по-падайки на място, където това вино се пие, малко реагира на миризма, и, напротив, този, който сам не употребява вино, веднага се чувства некомфортно, попадайки на място, където се пие вино или където то се намира. Така е и с другите неща. Тук трябва да обърнете внимание, че има такива хора, особено сред жените, които даже за кратко не могат се намират в едно помещение с куче без да ги заболи главата. Следователно, различните същества притежават различна чувствителност по отноше¬ние на миризмите. Ето защо истината за такъв род неща е трудно да се открие.
Така стои работата не само с обонянието. Същото става и с другите сетивни възпри¬ятия. Представете си следното: без подготовка вие топвате ръка във вода с температура двадесет и седем градуса. Това ви действа така, че особен студ вие не усещате. И напротив, ако преди това дос¬татъчно дълго държите ръката си във вода с темпера¬тура тридесет градуса, а след това веднага я сложите във вода с температура двадесет и седем градуса, то същата тази вода със същите тези двадесет и седем градуса, ще ви се стори по-студена от преди. Това можем да го продължим и по-нататък. Представете си червена повърхност. Тази червена повърхност ще ви се стори особено червена, ако тя се намира на бял фон. Ако направим фона син, то същата червена повърхност вече няма да ни се стори толкова червена. Така всичко в различни аспекти зависи от положението, което заема по отношение на даденото нещо самият човек. Именно това е довело до мне¬нието, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно, можем да кажем: първо трябва да разберем, какво, всъщност, се намира зад това нещо. Защото всеки по миризмата може с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма — бел.на прев.). Теменужката притежава миризма, която ни е симпатична, а другото има неприятна миризма, от която бихме искали да се отървем. Вярно е и това, че различните хора различно възприемат миризмата на представителите на различните раси. Но този, който притежава фино обоняние, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата. Това първо.
Също така трябва да си изясним, откъде възниква миризмата. Тя възниква защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, то нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите орга¬ни за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, ние можем само да усещаме вкуса и. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото тя отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Вие знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необхо¬димо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И това, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответст-ващи обонятелни нерви при него.
За да се доближим до този въпрос, ние трябва първо да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, ние винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали вод¬но тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това, има още въздушно или газообразно тяло. Ако ние вземем тези три вида тела —твърдо, течно и газообразно — то преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед: тогава тя става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако вие го нагреете достатъчно, то ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния — твърдо, течно и газообраз¬но — преминават едно в друго. Днес даже въздухът могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдър¬жащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, то ние не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, то ние също не усещаме миризма. При газа ние можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата и. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но, въпреки това, усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, ние не трябва да си представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно, ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. За това е не¬обходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако вие скъсате теменужка, то, всъщност, скъсвате само плътната част на тази теменужка. И така, вие скъсвате плътната част на теменужката и я разглеждате. Но в действителност теменужката се състои не само от това, което сте скъсали като тази плътна част. Същността на теменужката, това, което тя представлява, се помещава вътре в тази плътна част и можем да кажем така: истинската теменужка е това, което мирише, това е, по същество, газ. Работата стои така, че той се помещава вътре в листата и всичко останало точно така, както вие се помещавате в своите обувки или ботуши. И както вие не сте вашите ботуши, така и това, което в теменужката притежава аромат, се намира не в плътната, а в газообразната част.
Но хайде, господа, да надникнем в мировото простран¬ство; поглеждайки в мировото пространство, хората предпола¬гат, че там е празно, че в това празно пространство се разполагат звездите и така нататък. По-рано селяните са смятали, че това пространство, в което ние се придвижваме, също е празно. Днес всеки знае, че тук има въздух, а не пустота. Точно така следва да се знае, че в мировото простран¬ство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Виждате ли, това, че в мировото пространство никъде няма пустота, може да бъде доказано. Дайте за малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник (13), Земята се върти около Слънцето. Дайте да приемем нещата така, както те изглеждат. Тогава тук ние имаме Земята, а тук — Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад. Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности — при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде — при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина. Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакал¬на светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично. Те мислят така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато то свети, ние виждаме, как то осветява другите тела. Но откъде идва тази светлина, който винаги се намира около Слънцето, тази зодиа¬кална светлина? Невероятно много теории са били създадени от хората за това, откъде идва зодиакалната светлина. Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространст¬во, или даже ако, според учението на Коперник, само сто¬и на едно място, там не трябва да има никаква светлина! Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери, откъде идва тази светлина. Навярно ви се е случвало да минавате през града вечер при ясно време и да виждате фенери. Тези фенери имат ясни очертания. Ако вечер въздухът е прозрачен, то светлината от фенерите е точно ограничена. Но ако вървите вечер в мъгла, тогава не виждате ясни граници, тогава вие виждате навсякъде своего рода светлинни кръгове. Защо става това? Защото там има мъгла. В мъглата се образува тази картина на светлинния кръг. Така и Слънцето от време на време се движи по небето със светлинен кръг, доколкото небесното пространство не е празно, доколкото то навсякъде е изпълнено с някаква фина мъгла. Зодиакалната светлина като явление се осъществява в тази фина мъгла. Хората тук предполагат всевъзможни неща. Например, че това е свързано с преминаването през лятото на някакви комети. Те, разбира се, също могат да окажат подобно въздействие. Но зодиакалната светлина, която идва от Слънцето, бива ту по-силна, ту по-слаба, а понякога съвсем отсъства и това става поради това, че мъглата в мировото пространство повече или по-малко се уплътнява или става по-фина. Така че можем да кажем: цялото мирово пространство, всъщност, винаги с нещо е пълно. Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество. Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица. Ако физикът би успял да се издигне там с помощта на някакъв апарат, би успял да проникне в Слънцето, то той би бил много удивен, като не намери там нищо, подобно на газ. Той би намерил там празно пространство, истинска пустота, която излъчва светлина. Това, което те биха могли да намерят, би било именно духовното начало. Така че ние не трябва да казваме: навсякъде присъства само вещественото, а трябва да кажем: навсякъде го има също така и духовното, истински духовното.
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното. Дайте сега да видим, как в човека духовното е свързано с физическото.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз: това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека. Вие знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чув¬ствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава, как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Ние можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека. При кучето съществува ярко изразен обонятеле¬н орган — това е мозъкът, който може, всъщност, да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразу¬вана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад но¬са, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, ние имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък ние притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, то би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер (14) — по¬добно по начин на мислене, — то би могло да напише ин-тересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна — ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер — от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като во¬ля и представа». И така, вие виждате, каква позиция заемаме ние в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
Тук ние трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ — видяхме това с примера за зодиакалната светлина, — би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би опи¬сало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в аро¬матния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Мерку¬рий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
Да отидем, обаче, по-нататък, господа: да разгледаме, как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние. Можем съвсем точно да забележим, каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето. Следователно, можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как то помирисва света.
Виждате ли, такива същества има. Има същества, които могат просто да помирисват света: това са растенията. Расте¬нията помирисват мировото пространство и в съответствие с това, изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необи¬чайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например, от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност, докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газооб¬разно тяло, тя вони, мирише ужасно. Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
Но има растения, които не миришат; защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото, той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки, например, теменужката, можем с пълно право да кажем така: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание: тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място — друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме мог¬ли съвсем точно да говорим за това, как върху отдел¬ните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части — друга планета. Отправяйки се, например, в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Афри¬ка, например, ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера, например, пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните фор¬мации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята осо¬бено силно възприема влиянията на Венера, другата част — влиянията на Сатурн. В съответствие с това расти¬телното начало в човека притежава миризма.
Човек има в себе си природата като цяло. Той има в себе си камъните, той има в себе си растенията, той има в себе си животинското начало и в допълнение към това той има и човешкото начало. Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с планетарните миризми също както и растителното само по себе си. Минералите, които още имат в себе си мно¬го от растителното начало, също имат миризма. Следова¬телно, мирише ли нещо или не, зависи от това, как то възприема миризмите от мирозданието.
Много важно е, вие също да разбирате тези неща. Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човека, че те, както и човека, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например, венерината мухоловка. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, то мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото, ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната. Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата. И тогава можем да кажем — знаейки в същото време, че миризмата на расте¬нието повтаря миризма, която вече я има във външния свят, — можем да кажем: растението се явява, всъщност, фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, това също е, собствено, някакво грубо растение.
Той израства от човека подобно на цветче, но става по-груб, някакъв груб цвят, израсъл от човека. Той вече не възприема така фино, както възприемат растенията в мировото пространство. Тези образи са съвсем реалистични. Именно така стои работата.
Така че можем да кажем: навлизайки в растител¬ния свят, ние, всъщност, откриваме, че Земята навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това. И нашият забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението. А някои цветове на растения изглеждат така, както човешките носове. Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни. Можете навсякъде да ги видите, те растат покрай пътищата.
По такъв начин се пристъпва към истинското позна¬ние за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива, как човек се отнася към целия останал свят. Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек, той има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.
Обаче срещаме и много забележителни хора. Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте така добре усещали вкуса, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус! Нямаше да е необходимо да изядем нещо за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания. При човека не става така, той вече не притежава това.
Затова пък той притежава своя разсъдък. Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към обонянието, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската). При човека този ориенти¬ран към обоняние мозък е атрофирал. Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека. Има животни — при повечето жи¬вотни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания — има животни, които изключително добре различават хранителните продук¬ти. Ако можехте да знаете как се наслаждава животното: за това ние нямаме никакво понятие. Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което из¬питва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способ¬ност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради това, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувства. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация: от мозъка, ориентиран към вкусови усещания и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, то не би имал чело. Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, то челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже, коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носа: тогава той ще разбере, добро ли е обонянието при даденото животно.
Сега да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на това, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: заради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради това, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нуж¬но. То вече може да си търси храна, може да рови търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, то той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе. Той ще се окаже неприспособен към външния свят. Днес, господа, нещата са така — това е свързано с нещо, за което ви говорих неотдавна, — че поради прекомерното хранене с картофи, на много хора значителна част от мозъка се оказва трансформирана. От това човек става уме¬н но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели: те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нервите в по-фино сетивните органи, в мозъчни.
Веднъж се запознах с човек (16), който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще се повредят очите и така нататък. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходи¬ми очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А непри¬способените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) — тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, — както той смяташе, малко по малко ще стигне до там, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката — все по-малки. Впрочем, този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата, хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно правилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка. Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той ще поумнее не повече, отколкото от другите теории, ако възприеме духовната наука само като теория; той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, то това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще ста¬нат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно, трябва да се обръ¬ща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията — за която неотдавна ми зададоха въпрос — все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформи¬рано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и така нататък, то причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а нау¬чавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
Представете си някакъв възрастен човек, пред когото се намира дете. Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова. Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, то той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност. По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашият разсъдък ние го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде осо¬бено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдряли, те могат нищо да не знаят за света. Умствените способно¬сти могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата. Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, то би бил намерен отличен, направо блестящ мозък. В това направление анатомията осветли много неща. Впрочем, в мозъка могат да се открият доказателства за умствените способности, но за съзнанието — не.
Ето така се опитах да интерпретирам този въпрос. Може и не напълно да сте удовлетворени от отговора! Е, когато се върна, ще имаме възможност отново да се срещнем. Надявам се, че поне малко ще бъдете удовлетворени. Жалко е, че не мога да изнасям лекции и тук, и в Анг¬лия едновременно. Още не сме стигнали толкова далеч. Ако това някога ни се отдаде, няма да се наложи да правим паузи. Обаче засега се налага да направим пау¬за. Затова, довиждане, господа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни