ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Юни 18, 2018 8:25 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 9 септември 1924 г.

Добро утро, господа! Може би имате по-нататъшни въпроси?
Писмен въпрос: Марс стои близо до Земята. Какво влияние оказва това на Земята? Какво въобще е известно за Марс?
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време все отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха това сближаване на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, които са свързани със съответното положениe на Земята и така нататък, доколкото влия¬нията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за това сближение на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната, постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, то може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако, например, Марс дейст¬вително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои — такива неща не трябва да се изследват само с физически инст¬рументи, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, — следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои, преди всичко, от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предпо¬лагаме на Марс наличието на съвсем различни свойства, отколкото на нашата Земя.
Виждате ли, постоянно се говори за ка¬налите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго, освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правилно, но също така и неправилно. Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове. Вие знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните по¬тоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята. Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние. И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви на това, как, всъщност, стои работата с отношението между Марс и Земята.
Ако изходим от това, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята. Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цве¬тове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно, животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само, как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно. И така, от въртенето на Слънцето около Земята — макар в действителност да става обратното, но така се вижда, — от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
От друга страна, влиянието на Луната върху човека се оказва по-малко значително, макар също да има място. Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето и, то вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята. Тогава вие ще мо¬жете да видите и това, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме, как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната. И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята. Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, в течение на което настъпват пълнолунието, новолунието и така нататък. В случая със Слънцето ние можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това, как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
Сега искам да ви кажа ето какво. На всички ви е познато явлението, състоящо се в това, че в Земята има личинки на майския бръмбар. Тези малки червеобразни животни ни вредят, тъй като те ядат картофите. Но, виждате ли, тези личинки не винаги застрашават картофите ни, има години, когато картофите остават незасегнати от тези вредители, а има го¬дини, в които е невъзможно да се спасиш, когато се появяват страшно много личинки. Какво, собствено, представляват тези личинки?
Тук можем да посмятаме. Ако е била година, когато тези личинки активно са унищожавали нашите картофи, то трябва да очакваме настъпването на четвъртата година; на първата година нищо няма да стане, на втората — също нищо, на третата — също нищо, а на четвъртата година, госпо¬да, отново ще се появят тези личинки на майския бръмбар. Тогава се появява множество майски бръмбари, защото на четвъртата година майският бръмбар излиза от яйцата, снесени четири години преди това. Така че примерно четиригодишен период стои между появяването на личи¬нките, които просто, както всяко насекомо, преминават стадия на личинки, след това стадия ларва и така нататък, постепенно развивайки се до стадия имаго, стадия на завършеното насекомо. И така, на личинките са необходими четири години за развитието им до стадия на майски бръмбар. Разбира се, майски бръмбари винаги има, но ако в дадена година са снесени малко яйца, то на четвъртата година ще има малко майски бръмбари. Общото количество майски бръмбари зависи от количеството личинки, отложени четири години преди това.
Ако вземем този срок, може достатъчно точно да се види, че той е свързан с въртенето на Марс. Така, с примера за размножението на някои насекоми вие виждате, в какво се състои влиянието на Марс върху живота на Земята. Само че това носи скрит характер. Влиянията на Слънцето стават явно, открито; влиянията на Луната вече не съвсем открито, а на Марс те действат скрито. Всичко, когато е необходимо междинно време, протичащо между земните години — както това става в случая с майския бръмбар и неговите личинки, — сочи към зависимост от Марс. Следователно, можем да забележим такова въздействие, което на практика се явява значително.
Някой може ли да каже: аз не вярвам в това. Госпо¬да, ние не можем да направим всички експерименти, но ако някой не вярва, нека да направи следното. Той трябва да си набави отнякъде такива личинки, получени в годината, когато ги е имало много и да ги постави изкуствено в някакъв съд и след година да провери: повечето личинки няма да се излюпят и майски бръмбари няма да има. Разбира се, такива експерименти не се провеждат, тъй като в тези неща не се вярва.
Така се открива това, за което, всъщност, става дума. Ако разглеждаме Слънцето, то неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс, например, оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и така нататък. Така че Слънцето, собствено, се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с ми¬нералите, а Марс — и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като жи¬вотно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от ста¬дия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
Виждате ли, всъщност, всички неща са взаимосвързани. Ние бихме могли, например, да попитаме: на каква възраст в процеса на формиране на човека спира растежът? Кога ние в нашето развитие спираме да растем? Видимо това става много рано, може би, на двадесет-двадесет и една години, макар и все пак, нещо продължава да се образува. Някои хора, макар и вече да не растат, вътре в тях все още нещо се образува. Чак до тридесет години ние продължаваме да се увеличаваме и едва после ние започваме да се смаляваме. Ако отново сравним това с Вселената, ще се окаже, че ние тук се съотнасяме с пе¬риода на въртене на Сатурн.
Следователно, върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите. Така че ние можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближават със Земята, то не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е такъв, като Земята. Вече ви казах: твърдото — в смисъла, както това е на Земята — на Мар¬с въобще го няма. Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче, още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, то този Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята; там, следователно, има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са би¬ли на Земята: още без кости — както ви описвах това относно предното състояние на Земята. За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно. Така че можем да кажем: ако искаш да си представиш, какъв е Марс днес, то представи си, каква е била Земята в ранната епоха; тогава ще получиш външния вид на Марс.
Виждате ли, в днешно време ние имаме пасат¬ни течения от юг на север и от север на юг. Някога тези въздушни потоци са били значително по-плътни; това са били течни, воднисти въздушни потоци. Такъв е Марс днес. Там на Марс тези потоци са още жи¬ви, те са по-скоро воднисти, отколкото газообразни.
Юпитер, например, почти напълно се състои от въздух, обаче по-плътен от въздуха на Земята. Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което Земята още само се стреми, състояние, в което Земята ще се намира едва в бъдеще.
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминава и Земята. Ако разбираме планетите така, то ние ги разбираме правилно.
Може би, във връзка с този въпрос някой иска да попита сега още нещо или още нещо да научи? Може би, господин Бурле?
Господин Бурле: Напълно съм удовлетворен от отговора.
Следващ въпрос: Господин докторът в една от своите последни лекции съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с планетите. Така ли е работата и с цветовете на цветята, и с цветните камъни?
Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека. Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други ве¬щества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от пла-нетите. Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси — тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот; можем да кажем: растенията, всъщност, възникват от вселенската миризма, която обаче, е толкова слаба и фина, че ние не я помирисваме със своите груби носове. Но тогава ви обърнах внимание върху това, как може да се помирисва по съвсем друг начин — нямам себе си предвид, — как някой може да помирисва по различен начин от човека. Достатъчно е само да си спомните за поли¬цейските кучета. Полицейското куче го водят на мястото, на което е бил човек, който е открадна нещо, там то възприема миризмата и води по следата натам, накъдето се е отправил крадецът, то води до крадеца. Полицейските кучета се използват именно по такъв начин. Може да се стигне до всевъзможни интересни неща, ако се изследва, как кучето възприема миризми, които човек не е в състояние да възприеме.
Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. До това стигнаха сравнително неотдавна. И до ден днешен хората нямат никакво понятие за това, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата, и ако, подобно на това както ехото връща звука, то връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение. Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
Обаче въпросът беше, как стои работата с оцветяването. С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна — както ви описах — е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето. И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната. Следователно, миризмата и оцветяването не произлизат от един източник. Миризмата идва от планетите, оцветяването — от Слънцето и Луната. Не може всичко да идва от едно и също място, нали така: както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своят цвят — от Слънцето и Луната.
Това, че оцветяването е свързано със Слънцето и Луната, вие можете да си изясните от следното. Вземете растение, имащо прекрасни зелени листа, и го сложете в мазето; то не само ще увехне, но ще стане съвсем бяло, ще стане безцветно, защото Слънцето вече не го осветява. Неговият облик, формата му ще се запази, доколкото мировата миризма прониква навсякъде, но ок-раската му няма да се запази, тъй като светлината на Слънцето не прониква тук. Вие, следователно, виждате, че окраската идва от Слънцето, и, както беше казано — макар това да е по-трудно да се просле¬ди — от Луната. В тази област би трябвало отначало да се проведе експеримент. Може да се направи опит, подлагайки растението на различни въздействия на лунната светлина; така може да се прояви това. (В дадения контекст става дума преимуществено за цвета на растенията като цяло. В лекциите по селско стопанство [виж GA 327 «Духовнонаучни предпоставки за успешно развитие на селското стопанство. Селскостопански курс» 1924 г., превод от немски д-р Петко Бояджиев, лек¬ция от 10.06.1924 г., авторът дава по-под¬робно изложение на проблема, като казва: «Погледнете зе¬ле¬ни¬те рас¬ти¬тел¬ни лис¬та /Рис.4/. Зелените лис¬та на рас¬те¬ни¬ята но¬сят в сво¬ята форма, дебе¬ли¬на и зе¬лен цвят земното. Те оба¬че не би¬ха би¬ли зелени, ако в тях не жи¬ве¬еше съ¬що кос¬ми¬чес¬ка¬та си¬ла на Слънцето. В баг¬ри¬те на цве¬то¬ве¬те на рас¬те¬ни¬ето жи-вее не са¬мо кос¬ми¬чес¬ка¬та си¬ла на Слънцето, но съ¬що и съдействието, ко¬ето кос¬мич¬на¬та си¬ла на Слънцето по¬лу¬ча¬ва от далечни¬те пла-не¬ти Марс, Юпитер, Сатурн, ко¬ито под¬по¬ма¬гат си¬ли¬те на Слънцето. Ако рас¬те¬жът на рас¬те¬ни¬ето се раз¬г¬леж¬да са¬мо в то¬ва отношение, ще се види, че в чер¬ве¬ния цвят на ро¬за¬та се про¬явя¬ва си¬ла¬та на Марс. Слънчогле¬дът е на¬ре¬чен на Слънцето по¬ра¬ди сво¬ята форма, но по своя жълт цвят би тряб¬ва¬ло да се на¬ри¬ча цве¬те на Юпитер, тъй ка¬то си¬ла¬та на Юпитер, ко¬ято под¬к¬ре¬пя кос¬мич¬на¬та си¬ла на Слънцето, по¬раж¬да в цве¬то¬ве¬те бе¬лия и жъл¬тия цвят. Пристъпим ли към си¬ня¬та жлъчка, към цикорията, с нейния син¬кав цвят, тряб¬ва до по¬чув¬с¬т¬ва¬ме дейс¬т¬ви¬ето на Слънцето. Навсякъде има¬ме въз¬мож¬нос¬т¬та да виж¬да¬ме в чер¬ве¬ния цвят Марс, в бе¬лия и жъл¬тия цвят Юпитер, в си¬ния цвят Сатурн и в зе¬ле¬ни¬те лис¬та са¬мо¬то Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. — бел.на прев.)
Може би, някой иска да каже още нещо?
Господин Бурле: Бих искал да поставя въпроса по-ши¬роко: как стои работата с окраската на минералите?
Доктор Щайнер: С минералите нещата са така: представяйки си, че Слънцето всеки ден оказва определено влияние върху растенията и, освен това, оказва влияние в течение на годината, вие по-лучавате понятие за това, че годишното въздействие на Слънцето е различно от дневното му въздействие, нали така? Дневното въздействие на Слънцето не може значително да измени окраската на растенията, но годишното въздействие на Слънцето и се отразява.
Обаче съществуват не само дневно или годишно въздействие на Слънцето, съществува също и въздействие на Слънцето от съвсем друг вид. Говорил съм ви за него доста отдавна, но сега искам още един път да спомена за това.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено место¬нахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че ние анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта; тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако ние днес погледнем в направ¬лението, където изгрява Слънцето на 21 март, то зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкрет¬но съзвездие. Намирайки се в това съзвездие Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не в едно и също място; точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, намирайки се в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло намирайки се малко по-назад, а преди още една година — още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година — сега сме 1924 година, — ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например, в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано — в съзвездието Близнаци и така нататък. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества — тук би сле¬двало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това. Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за което точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако ние в 1924 година виждаме точката на пролетното равноденствие съвпадаща с опреде¬лена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало в 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е опи¬сала пълен кръг. Вие виждате забележително явление; Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години (по други данни 25 920 години или 25 850 години — бел.на прев.). Ние имаме Слънчев ден, Слънчева година и Велика Миро¬ва Година на Слънцето, която продължава 25 915 години.
Това въобще е много интересно. Обърнете внимание на числото 25 915 години — това е много интересно число! Ако вземете процеса вдишване-издишване при човека и се замислите над това, че човек прави примерно 18 вдишвания и издишвания в минута, — хайде да пресметнем, колко ще се получи за един ден; ако за минута човек прави 18 дихания, то за час това прави 60 пъти по 18 = 1 080 диха¬ния. А колко ще са за 24 часа, тоест за цял ден? Двадесет и четири пъти повече, тоест 25 920 вдишвания-издишвания, примерно толкова, като в това чис¬ло — 25 915! Човек за ден извършва толкова ди¬хания, колкото години са необходими на Слънцето за да обходи по кръга цялата Вселена. Колко забележително е това, че във Вселената всичко се съгласува едно с друго!
За какво ви разказвам всичко това, господа? Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип — този камък. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното по¬лукълбо — бел.на прев.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години (но този път него го прави самата точка на пролетното равноденствие — бел.на прев.). Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги имен¬но Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство. Ако Слънцето не извършваше своя ежегоден кръгооборот именно по такъв начин, както това става, ако Слънцето имаше само дневен кръгооборот и оборот за 25 915 години, то не би имало никакви растения и на вас би ви се наложило да се храните с чакъл! Само че тогава би се наложило първо да се преустрои човешкият стомах.
Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините? Ако това е така, то за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност?
Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които ние отглеждаме в нашите градини или на полето. Това даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, то тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо? Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода: тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, то тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокошо яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините вие намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината вие намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе в планините в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца, зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и така нататък. Там навсякъде в почвата има това, което ни е не¬обходимо за оздравяването. Ние можем да достигнем големи успехи, ако, например, смелим на прах и използваме като лекарство това, което съдържа кварцът, кремъкът. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарст¬вено средство.
Ако земната почва се намира долу в долината, то тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе в планините, то там тези мине¬рални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекар¬ството. Следователно, ние можем — доколкото природата прави това много по-добре — да използваме тези расте¬ния непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме. Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, рас¬тенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините. Вие също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, то тя става горска ягода. Къде е осо¬бено разпространена горската ягода? Горската ягода е особено разпространена там, където има мине¬рални породи, които съдържат малко желязо. Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма. Затова при някои хора, кръвта на които е прекалено чувствителна, се появява алергичен обрив, ако те ядат ягоди. Алер¬гията възниква поради това, че в кръвта обикновено вече се съдържа достатъчно желязо; тя получава твърде много желязо, ако в храната се употребяват ягоди; при такива хора и възниква алергия. Затова можем да кажем: докато при нормална кръв при някои хора се появява алергия, то за хора с ниско съдържание на желязо в кръвта, употребата на ягоди като храна е много полезно. По такъв начин, тук естествено възниква въпросът за целебната ценност. В градините, където се отглеждат големи ягоди, в почвата обикновено не се съдържа желязо; там ягодите се размножават, като правило, самостоятелно и тяхната потребност от желязо не се удовлетворява. Хората са недалновидни в това отношение; те проследяват такива неща недостатъчно дълго. Действително, благодарение на отглеждането на ягоди на почви с ниско съдържание на желязо, се получават огромни ягоди именно защото растението не се стяга, не се уплътнява. Представете си, ако тази ягода е ориентирана към това да привлича към себе си малките количества желязо, които се намират тук, то тя трябва да се развие до огромни размери! Но такова е свойството на ягодата.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо. Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща и огромна сила. Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това. Затова и тя става особено голяма.
Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова хората не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време. След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези рас¬тения, тази ягода, която се бере в гората. Когато работата опира до плододаване, не всичко може изкуствено да се направи, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата.
Най-добре от всичко, това можете да видите при розата. Ако вие се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, то това е дива роза, така наречената шипка; познавате тази дива роза — тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод — вие го знаете — плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; зем¬ната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От¬ какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с мас¬ло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава тя привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, тя става кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля в почвата, в минералите. Следователно, ние можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я пресадим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо взаимно противоположно: ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не и е достигало в дивата природа. Затова цветовете и стават пищни, но в плододаването изостава.
Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, то по нея може да се види и това, какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсаждането, например, на сел¬скостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя, колко важно е това. Ръководейки се от инстинкта, простият земеделец прави нормално торене с оборски тор. Но при организиране на селско стопанство в големи размери, на това вече не се отделя достатъчно внимание. Като следствие, почти всички наши хранителни продукти през последните години и десетилетия станаха много по-лоши, от тези, които имаше когато бяхме още малки деца.
Тази година не много отдавна се състоя интересно селскостопанско събрание, на което земеделците бяха доста озадачени от въпроса: какво ще стане с растенията и хранителните продукти, ако продължи така и по-нататък? Тогава, господа, всичко останало също ще продължи по-нататък! След сто години хранителните про¬дукти ще станат съвсем непригод¬ни, ако отново не бъдат разпространени някои сведения за почвата.
И така, ние започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука. Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау . След това беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Ние вече направихме в това направление едно-друго и вече реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
Ние трябва да успеем да направим още нещо; нашето за¬нятие ще се състои в близкия петък (18), господа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:56 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 13 септември 1924 г.

Е, господа, може би имате в душата си нещо такова, по повод на което бихте искали да получите отговор?
Въпрос: Свързано ли е сближаването на Земята и Марс с времето, защото лятото беше толкова лошо, колкото можеш да си представиш; и въобще, играят ли тук планетарните влияния някаква роля?
Доктор Щайнер: Климатичните условия в течение на годината, а и въобще в последно време проявяват все по-голяма непредвидимост — нали така? — те имат някакво отношение към небесните констелации, но не непосредствено към Марс; наблюдавайки тези нередности, ние трябва на първо място да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва все отново и отново, но с опреде-лени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна. Тези тъмни петна, естествено, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва. Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, то в такава година излъчването ще бъде отслабено. И при огромното значение — за което ви говорих, — което Слънцето има за Земята, това е много важно.
Появяването на слънчевите петна е достойно за вни¬мание и в друго отношение. Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава. Те, следователно, не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя; от това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно опреде¬лено място, ежегодно се появяват не в същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място. Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че това увеличение на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което, всъщност, става в отношенията между Земята и Слънцето.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и, накрая, то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че ние напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физи¬чески смисъл ще угасне за Земята. Ние, следователно, можем на основата на появата на слънчевите петна — защото е ясно, че това е именно така, а не иначе — говори за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми — вече съм ви разказвал за това, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
Самият Марс, всъщност, е слабо свързан с тези явления — за това вече ви говорих последния път, — той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива, като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Вие не трябва тук да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; тя в течение примерно на четири години способст¬ва за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Мар¬с (19), който е средно около четири години и три месеца, то тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара. Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по груби явления, такива, като климатичните явления и подобни на тях.
Обаче такива явления, като слънчевите петна са свързани, например, с това, ще бъде ли годината добра за лозарството и винарството, които, впрочем, са свързани също така с появата на комети и други подобни яв¬ления. Истински може да се изследва ставащото на Земята само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления.
Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим, защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което ние наричаме време, това, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи, есте¬ствено, от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди, примерно шест хиляди години, към времето от преди шес¬т до десет хиляди години. Да, ако можеше да видите нашите об¬ласти, какви са били те примерно преди шест или десет хиляди години, то те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Вие въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Вие не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление — ледниковият период — довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде по¬вторен в малко по-различна форма; това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога; въпреки това, този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко; имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем, как, всъщност, се е развива¬ла Земята, то би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото разви¬тие. Защо става нещо подобно? Това става защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако вие днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, то и тук днес също ще намерите ледников период, защото там горе винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, то на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка. В тукашните области тогава е имало във висша степен благо¬приятна температура, по-висока, било е по-топло от сега. Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и след пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен ледников период.
Възможно е да знаете, че когато десетилетие след десетилетие се наблюдава времето, се оказва, че то не остава едно и също, а постоянно се изменя.
Но има и още нещо, влияещо на времето. Да допус¬нем, господа, че на дадена височина от земната повърх¬ност над морското равнище, температурата в течение на годината би била напълно определена, предсказуема; тогава тези топлинни условия биха влияли на времето, но в действителност на Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), то тук, тоест по протежение на ек¬ватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, то те отиват в горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс е студено. Всички това вие навяр¬но сте чели в описанията на полярните изследвания.
Трябва само да отчетете, как става раз¬пределянето на топлината и студа в стая, която сте започнали да отоплявате; ако сте започнали да топлите стаята, ще забележите, че веднага не става топло, а минава известно време, докато в стаята се затопли. Но ако вземете стълба и се качите горе, ще откриете, че макар долу още да е много студено, горе под тавана вече е топло. Защо става така? Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък; всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният — тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух посто¬янно се стреми нагоре. Но, издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс, те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но, от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области; студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към сред¬ните части на Земята струи студен въздух, а от еквато¬ра, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това и се нарича пасатни ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
Но това става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу. Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-раз¬лично, но това става именно така.
Помислете и за тези потоци, електриче¬ските потоци, които винаги съществуват във Вселената. Защото не само ние създаваме безжични електри¬чески вълни на Земята, ние само имитираме това, което съществува във Вселената в различни форми; да предположим, че такъв поток има, да кажем, в Швейцария, и, макар в Швейцария да е доста студено, той донася тук топлина, така че става малко по-топло. Така че топлината се разпределя също и с помощта на такива мирови потоци и това също влияе на времето.
Помислете и за това, че такива потоци, електромаг¬нитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), то тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима — тук в космоса се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и така нататък. Тези събития се определят от голямомащабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер. Но по отношение на метеороло¬гичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите; докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син.Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво това зависи. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено; всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и така нататък; тук работата става по сложна и леко се обърква.
По въпроса, обаче, съществуват старинни народ¬ни възгледи. Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато ние се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново, — днес ние бързо забравяме за това, което става. Това е наистина така! И, освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се ус¬ложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-пра-дядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; те знаели, какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това те виждали, те отбелязвали, че известни закономерно¬сти в състоянието на климата все пак има. Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите; и така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Хайде да чуем, какво такъв вече остарял многознайко е казвал на своя пра¬правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно, хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране. Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме това, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следова¬телно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал — част от присъстващите го знаят — за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден (20), а на другия — Фехнер (21). Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всички това е глупост, суеверие, това не може да бъде. Е, когато професори спорят, от това никаква полза няма, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че в новолуние падат толкова валежи, колкото и в пълнолуние, то нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода в новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние и аз твърдя, че ти ще събереш повече! (През юли 1924 г. Р. Щайнер казва също, че семействата Шлайден и Фехнер са живеели едно до друг, и в тясното дворче не е можело да се поставят съдове едновременно,а се е налагало да правят това подред.Виж «Селскостопански курс», лекция 1 — бел.на прев.) Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предло¬жение и казала: не! Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове в новолуние! Виждате, че жените са разсъждавали по друг начин, защото на тях им е била нужна вода! Професорите са можели да спорят за водата безметежно, а на жените водата им е била нужна.
Този прадядо също още нещо е знаел за това и се е стараел и правнукът му също да го научи, като му е казвал: обръщай внимание, Луната влияе на водата. Обръщай внимание и на това, каква е Луната, защото на всеки осемнадесет, деветнадесет години всичко, което става с Луната, се повтаря отново. Например, имаме в определена година и ден слънчево затъмнение, а в друг определен ден — лунно затъмнение. Това редовно се повтаря през всеки осемнадесет, деветнадесет години. Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички яв¬ления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената. Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната? Времето след осемнадесет, деветнадесет години би трябвало да прилича на това, което е било преди осемнадесет или деветнадесет години.
Виждате ли, ако всичко се повтаря, то, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто — това е такова чис¬ло, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията тук са по-сложни. Но в практиче¬ския живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това, действително да подобрят плодородието на земята. Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин, тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната.
За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид. Интересна повторяе¬мост се наблюдава при Венера, при Зорницата или Вечерницата. Ако тук се намира Слънцето, а тук — Земята (изобразява го на дъската), то между Слънцето и Земята се намира Венера, която се движи, нали така? Ако Венера стои тук, то тя изглежда така, а ако стои тук, то изглежда така, ако се намира на това място, то тя закрива Слънцето. Венера изглежда, естествено, много по-малка от Луната — макар тя всъщност да е по-голяма, — и затова Ве¬нера закрива само неголяма част от слънчевия дис¬к. Това явление се нарича пасаж на Венера (22). Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години; а докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава, как намалява ви¬димата светлина на Слънцето когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват; тъй като те стават приблизително един път на столе¬тие, може да се каже: по отношение на това явление нау¬ката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, то астрономът, родил се в 1890 година и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то, вероятно, ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.
Но, от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на състоянието на времето. Такова влияние се осъществява примерно един път на сто години. Това преминаване на Венера, особено в древността, са го смятали във висша степен интересно.
Тук има нещо, достойно за внимание. Виждате ли, господа, когато гледате Луната, то намирате, че тя ту е подобна на диск, когато е пълнолуние, ту на кифличка, ту на половин диск и така нататък — при това тя сияе в излизащата от нея светлина. Но след това на¬стъпва новолуние. Обаче ако очите ви са малко тренирани— не знам, знаете ли вие за това, — то можете да видите даже новата Луна, Луната в новолуние; преди всичко вие можете да виждате лунния сърп, ако луната нараства. Но може — само ако се вгледате по-добре — може да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят. И, както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск; на това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става виден и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима. Обаче от Земята до Венера не достига никаква светлина. Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва. Венера се явява утринна и вечерна звезда. Тя се изменя тъй както и Луната, но по време това не съвпа¬да. Има период, когато Венера изглежда така (изобразява го на дъската), така, след това отново така. Венера претърпява всички тези изменения, само че те не са видими; тя се намира много далеч и се вижда само като сияеща звезда. Трябва да я екранирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната. Обаче при това, Венера, без значение че не се осветява от никаква светлина от Земята, тази част (има се предвид неосветената и част — бел.на прев.) винаги ос¬тава видима и излъчва слаба синя светлина. Слънчевата светлина е видна по време на фазите на Венера, на нейния «полумесец»; синкавата светлина се вижда не по цялата Венера, а само в тази нейна част, която остава неосветена от Слънцето.
Господа, има едни камъни, например, светещите камъни от Болоня, които съдържат съедине-ния на бария; барият — това е метал. Ако вие осветявате известно време такива камъни, позволявате върху тях да пада светлина, а след това затъмните стаята, ще видите, че камъните излъчват синкава светлина. Казва се, че камъкът фос¬форесцира след като е бил осветен. Той първо получава светлина, част от нея поглъща, а след това отново я изхвърля от себе си в тъмнината. Камъкът прави това и тогава, когато е светло; нещо той поема в себе си и нещо винаги отдава обратно. Ако той не може да побере в себе си мно¬го, то и, естествено, отдава също малко; ето защо нищо не се вижда, когато е светло; точно както слабата светлина на свещта не се възприема на слънчева светлина. Но ако в стаята е тъмно, тогава този камък фосфоресцира и светлината, която излиза от него, става видима.
Виждате ли, господа, ако наблюдавате тази светлина от камъка, трябва да ви е ясно, защо идва светлина от Венера. Ако Венера не е осветена от тази страна, то тя е осветена от другата, осветена е от Слънцето; тя, следова¬телно, поглъща слънчевата светлина и ако вие след това я виждате в тъмнината на нощта, виждате нейната неосветена част, то там тя изхвърля тази светлина, тя фосфоресцира. Докато човек е виждал всичко по-добре от сега — а хората по-рано са виждали всичко по-добре, очите преди са били по-силни, — той, човекът, също е можел да види това. Знаете, че очилата са се появили едва в XVI век; те вероятно биха се появили значително по-рано, ако човек се е нуж¬даел от тях! Изобретенията и откритията винаги се появяват когато са нужни на хората. Очите на хората са били по-силни и те са виждали фосфоресцирането на Венера. Но освен това, те също така са възприемали и промените, които са ставали, когато фосфоресциращата Венера е минавала пред Слънцето. Ето защо те още в дълбока древност стигнали до извода, че доколкото Венера оказва влия¬ние върху слънчевата светлина, същото влияние възниква отново примерно след сто години; тогава и състоянието на времето ще бъде същото. Така че в такива местности, където пасажът на Венера става видим — вие, навярно знаете, че слънчевите затъмнения също могат да се видят не във всички области, а само в някои, — отново в продължение на сто години трябва да се повторят подобни климатични условия. Виждате ли, във връзка с това хората в определени години съставяли ка¬лендари за столетие. След това стогодишни календари започнали да правят тези, които вече нищо не разбирали по дадения въпрос. После почнали ежегодно да отчитат, че предска¬занията на стогодишния календар не се сбъдват! И тук работата станала според поговорката: ако петелът кукурига, кацнал на стобора, времето няма да се промени, а може да стане и по-хубаво! Въобще работата е там, че в началото това е било съвсем правилно: хората са виждали, че ако Венера преминава пред Слънцето, то това обуславя състояние на времето, което след това в една или друга форма се повтаря примерно след сто години. (При съставянето на старинните календари са се използвали астрологични принципи, в съответствие с които някои космически явления задават алгоритъм за повече или по-малко продължителен срок. Например ,според Птолемей, констелациите в новолуние определят времето в даденото място за един месец; според Хермес Трисмегист всеки ден след раждането на човека дава програма за съответната година от живота му, затъмненията на Луната определят събитията в близките месеци, а затъмненията на Слънцето — в близките години. Такова рядко явление, като пасажа на Венера, създава алгоритъм за цяло столетие до следващото преминаване. Всички алгоритми се наслагвали и в резултат на сумирането им се създавала символична схема на едно или друго събитие, например, реализацията на съдбата на отделен човек, семейство, държава, ход на военни действия, реализация на метеороло¬гични процеси, процеси на селскостопанското производство и т.н. — бел.на прев.)
С времето работата е била така, че това явление е ока¬звало въздействие цяла година; влиянието се създавало не само в течение на деня, по време на който е ставало преминаването на Венера, а е продължавало в течение на дълго време. И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за седмица или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното: преди колко години е станал пасажът на Венера? В каква фаза е и къде стои Луната? Преди колко години е имало слънчево затъмне¬ние, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае: какво влияние ще оказ¬ват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се уста¬нови закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето. Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето, — така наречената метеорология. В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че, ако вземете в ръце книга, касаеща метео¬рологията, вие ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг — съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно.
Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и така нататък. Към това също така има отно¬шение и изключително силното влия¬ние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици; тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената бли¬зост на Земята. Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството, несъмнено, се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Вие, може би, знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и така нататък; триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат наелектризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите (гореказаното се отнася за статичното електричество; Щайнер е завършил Висшият технически колеж във Виена и на него, разбира се, са му били известни такива явления, при които електричеството възниква или се използва в течна среда: батерията на Волта, електролизата и т. н. — бел.на прев.). Това знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това. Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!
Ако мълнията действително възникваше от об¬лаците, то първо трябваше да ги избършем с един огромен парцал, за да ги подсушим, че да може мълнията да дойде оттам, от облаците! Но тук просто се казва: ако се трие восъчна пръчица и се появява електричество, значи, облаците също се трият един в друг и от това възниква електричество. Обаче ако пръчицата восък е малко влажна, то никакво електричество няма да се появи! Оттук вие виждате, че днес ще ви се наложи да изучавате такива неща, които са съвсем лишени от вътрешен смисъл. Тук нещата са така: ако имате работа с въздух и го нагрявате, то той ще става все по-горещ и по-горещ. Представете си, че затваряте този въздух в котел. Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо налягане върху стените на котела, той все повече и повече натиска тези стени. Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато — ако стените на котела са недостатъчно дебели — нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук вие можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята. Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява. Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ — вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, — особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, то в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), то този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, то на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат; тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където и се оказва най-малко съпротивление. Мълнията — това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-¬ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Трябва да кажем: мълнията възниква не вследствие на наелектризиране; мълнията възниква поради това, че въздухът изхвърля своята собствена горещина.
Обаче вследствие от това възниква много силно движение, благодарение на което във въздуха, в горещия въздух постоянно се възбуждат електрически то¬кове. Мълнията само възбужда електричество. Сама по себе си тя още не е електричество.
От друга страна, вие виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпределение на топлината. Това на свой ред влияе върху времето. Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на Земята и които играят роля недалеч от Земята.
От всичко това вие виждате, колко много фактори оказват влияние на времето и че днес за всички тези влияния още не е изградена правилна представа. Както виждате, за мълниите съществува съвсем различна представа, от това, за което ви съобщих. В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната наука, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил. Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука. Може да се открие, например, как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достовер¬ност, както достоверни са за нас неща, с които ние имаме работа. Днес човек — трябва само да се наблюдава много внимателно — разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че, на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата, биха се предла¬гали за изучаване различни предмети, от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се за¬нимаваме когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това. Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблю¬дава причинно-следствените връзки в хода на годината, причин-но-следствените връзки в състоянието на времето и така нататък. Може би, на някого все още не всичко му е ясно? Удовле¬твори ли ви това изложение? Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно. Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от самосебе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.
Въпрос: Господин Бурле каза, че той би искал да попита за нещо. Може ли да има такова нещо — колегите вероятно ще му се смеят, защото той вече говори за това преди две или три години: говори се, че когато се прави кафе и в него се сложи захар, ако тя се разтвори добре, то времето ще бъде хубаво, и обратно, ако тя се разтваря лошо и се топи бавно, то времето ще бъде лошо.
Доктор Щайнер: Да, такъв експеримент още не ми се е налагало да правя. Следователно не зная има ли тук нещо или не. Впрочем, може да има някакво значение в това, че захарта се разтваря повече или по-малко равномерно, ако тук въобще може да има някакво значение. Да допуснем, че го има; ще говоря хипотетично, предполагайки, че значе¬ние все пак има.
Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата факти¬чески притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това. Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето. Това се обозначава с думата «предчувствие» (в немския език думата die Witterung означава «състояние на времето» и в същото време «предчувствие» — бел.на прев.), тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.
Виждате ли, в човека има много неща, за които той не знае. Да, господа, това е така: в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден ние станем и погледнем през прозореца, то получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Ние не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Това, което могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите — и никъде другаде — не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни — с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но си¬лата, която имам предвид сега, не е тази, която вие съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключе¬но това, което при настъпването на благоприятно време действа различно, отколкото в други дни, когато времето е мрач¬но. Това зависи не от силата, с която вие по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзна¬телно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.
Защото, виждате ли, да допуснем следното: събрало се е някакво общество и седят около масата; първо правят нещо сантиментално, например, пеят псалми и това настройва хората по определен начин. Тогава се появяват — и това става по много фин, а не по груб начин — появяват се вътрешни колебателни движения. Възможно е да звучи музика. Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси по¬средством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения, могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипо-тетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, то, веро-ятно, може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, без¬условно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, то вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Вие можете да ми вярвате само в случай, че знаете; ако фактът е съмнителен, то той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което, например, е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато тя изпитва треска, вие можете да видите, как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това — не казвам, че това е така, но може да е — даденото яв¬ление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.
Следващото занятие ще е в близката сряда (23). Мисля, че след това отново ще мога да провеждам занятията редовно.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:57 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 18 септември 1924 г.

Е, господа, може би днес някой има въпрос?
Въпрос: Защо мълнията не пада по права линия, а на зиг¬заг? Нима не би трябвало да върви по права линия?
Доктор Щайнер: И така, господинът казва следното: той предполага, че мълнията, измъкнала се от въздуха — както ви описах това последния път, — трябва да върви по права линия. Обаче мълнията върви зигза¬гообразно. Това също следва да се обясни и това може да се обясни.
Хайде още един път мислено да обхванем процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ. Не може и дума да става — така казах, — че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от самосебе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всички щателно да се подсуши. Необходимо е, следователно, да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто елек¬трическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, то възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, тук също възниква електричество. Това не е така; вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ, навън излиза тази топлина, която живее в него, за което вече ви казах. Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията. И така, представете си, че отнякъде вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ — не облак, а именно миров газ — се излъчва мълния. И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.
Но, виждате ли, работата стои така. Вие трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на концентра¬ция на горещина, то тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища. Явлението про¬тича по такъв начин, че ако тук се намира Земята и ние гледаме отгоре, то началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони. Можете да приемете, че тези зони на концентрация на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук. По целия път се разполагат такива зони на натрупване на горещина и в момента на своето излъчване, мълнията по своя път прихваща тези други зо¬ни на топлинно излъчване. Вследствие от това става излъчването горе и така нататък (изобразява го на дъската). То увлича със себе си всички други излъчвания и благодарение на това видът на мълнията получава формата на зигзаг; в действи¬телност тя се движи съвсем произволно. И колкото по-надолу се спуска, толкова по-праволинейна става. Тук долу вече няма от тези зони на натрупана горещина; те се намират горе. Следователно, зигзагообразната мълния възниква защото тя излиза не само от едно място, а излиза оттам, където се намират най-мощните зони на топлинна акумулация, при това по своя път тя увлича заедно със себе си и други зони. Това става точно така, както ако вие, срещайки познат, го вземете със себе си; след това двамата отново вземете още един и така нататък. Ето как тук стои работата.
Е, господа, може би някой има други въпроси?
Въпрос: може ли да чуем, как възникват вулканите, огнедишащите планини?
Доктор Щайнер: това е въпрос, на който не може да се отговори за толкова кратко време. Искам да ви доведа до там, че да получите отговор на този въпрос. Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите планини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, вие ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена — още по-други. Така че е течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на Земята никога не е могъл да бъде изяснен. И, всъщност, нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи планини.
Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това; иначе е невъзможно да се разбере, как става така, че в някои места на Земята изригват разтопени огнени маси. Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е би¬ла газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно. Че вътре се намира огън и този огън по някакви причини излиза навън ту тук, ту там; това е удобна представа. Но по такъв начин не може да се раз¬гадае, в какво е същността на проблема.
Аз, обаче, искам да ви разкажа една малка исто¬рия. Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог фон Хохщетер (24). Приго¬твяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук — част от друго, тук — още от едно и така нататък. Тези вещества се допираха в опреде¬лени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп. И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщете¬р във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава в телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра. Можеше за първи път да си съставим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената. Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята — това е топка, че тя е образувана като топка. Обаче това, собствено, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня, какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка. Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, то ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:

Рисунка 10
Виждате ли, тук има един, втори и трети три¬ъгълник, а това, което е отпред — това е четвърти триъгълник. В основата се намира триъгълник. Можете ли да си представите това? Един триъгълник долу, а тук над него се намират още три триъгълника и всичко това образува пирамида. Така се представя тетраедър; трябва ясно да си представим това, че четири триъгълника тук се събират заедно. На единия от триъгълниците тетраедърът е поставен, а трите други триъгълника пирамидално се издигат нагоре. Това е съвсем правилно тяло.

Рисунка 11
Но сега си представете: аз огъвам повърх¬ностите на тези триъгълници, така че цялата тази работа малко се променя и става такава: тук тя стои, тук възниква окръгленост, но всичко още не е свързано твърдо, а остава свободно. Обаче страните на триъгълниците, които по-рано са били с прави линии, са станали кръгли. Можете ли да си представите това? И ето, възниква такова тяло, което, всъщност, се явява тетраедър, превърнал се в сферичен тетраедър! Виждате ли, нашата Земя е такъв, превърнал се в сферичен, тетраедър. Това може да се констатира като факт, при това могат даже да се открият ребрата на този земен тетраедър.
Вижте, ето как стоят нещата; дайте да обо¬значим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска: тогава тук ще бъде Северна Америка, тук — Южна Америка, между тях — Централна Америка; тук горе ние имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук в началото е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция — и изобщо, Европа. Тук горе ще бъде тогава Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе ще бъде Азия. Следователно, тук ние имаме Азия, тук — Африка, тук — Европа и тук — Америка.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да просле¬дим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима (25), надолу през планините, които се наричат Анди и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулкани¬чните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук горе, заобикаляйки Швейцария и отива към Рейн и върви до тук.
Вижте, ако вие следвате тази линия, която изглежда като триъгълник — защото тя прилича на триъгълник, — то ще можете да я сравните с този триъгълник тук. Така че ако вземете тази част на Земята, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра.
Представете си повърхността на основата на тетраедъ¬ра! Сега, как трябва да преминем към този връх? Е, да, сега ние трябва да преминем от другата страна на Земята.

Рисунка 12
Но това аз не мога да нарисувам, тъй като би трябвало да направя всичко сферично, кръгло. Ако бях направил това сферично, то върхът би се паднал тук, горе, в Япония. Следователно, ако чертая тетра¬едър, то тук ще се намира Централна Америка, тук имаме Южния полюс, тук се намира Кавказ, а това тук, отгоре, в тази част, която не се вижда, би била Япония.
Ако представим Земята по такъв начин, то ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета — всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата. Така малко любопитно се разполага в мировото простран¬ство Земята — като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа!
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, то повечето огне¬дишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях, навярно, ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, то вие можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако, например, преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, то там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина, която стои там, се явява угаснал вулкан. Точно така в много облас¬ти на Германия има угаснали огнедишащи планини.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия ние можем да намерим на повърхността на Земята действащи вул¬кани! Така че, ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, то с това той би проявил облика на Земята. Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.

Рисунка 13
Ако вие не смятате, че Земята е възникнала от уплът¬нило се газово кълбо — като казват, доколкото това е удобна представа, — ако вие обяснявате възникването и с процес съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, то тогава — доколкото Земята се явява тетраедър, правилно тяло — ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме. Представете си, господа, аз правя този тетраедър: правя го така, че отначало нахвърлям тук от мировото пространство този триъгълник, след това този, след това този, който лежи отгоре.

Рисунка 14
И така, правя тетраедър, както го правят малките момчета; те изрязват четири триъгълника, залепят ги от външната страна заедно, залепят всичко това заедно в тетраедър. Но така е възникнала и Земята. Тя се е съз¬давала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук горе по направление на Кавказ, след това тук през Алпите и така нататък — Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, то ще се открие, че те там навсякъде са се оказали лошо залепени; можем да кажем, недос¬татъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, ние можем навсякъде да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват, как те още не напълно са се сраснали заедно. Така че Земята, всъщност, се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от ми¬ровото пространство — четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може по-силно да се внедрява в Земята, отколкото на другите места.
Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-сил¬но от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване — защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква. И тогава в местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход. По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини. Въпреки това, вулкани са открити също и на други места. През Етна и Везувий например, тази линия не минава. Всъщност, самите вулкани, които не са разположени по основните линии са особено поучителни, за да може чрез тях да се научи това, което причинява изригванията.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то това е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето. Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети в даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела. Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, то слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
Не бива да мислите, че през деня там горе няма звезди. В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски философи, където е живял и Хекел (26), и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето — кула без покрив (27). Ако през деня слезете в това мазе и погледнете нагоре през кулата, то наоколо всичко е тъмно, но горе бихте видели прекрасно звездно небе, именно през деня, когато навън е светло и ясно, бихте видели прекрасно звездно небе.
Така че звездите постоянно присъстват. Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално. Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена. Те са се появили по-късно. И, напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изначално, в по-ранно време.
Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот. Вие, може би, веднъж вече сте чували за това — най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб (28), който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, — той е бил бивш свещенослужите¬л, който е изоставил тази длъжност и е избягал! И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това. И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, то огнедишащите планини се привеждат в действие. Но той твърдял и нещо повече: той твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля: отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре — водата.
Но и още нещо е твърдял той: казвал е, че в мините, миньорите страдат най-вече от така наречения рудничен газ. При това в шахтите става самовъзпламеняване на въздуха. От какво се предизвиква това? — казвал той. То може да става само поради това, че имат място същите въздействия; на помощ на слънчевите въздействия идва въздействието на звездите и, вследст¬вие на това, че слънчевото въздействие не се намалява от звезд¬ното, нараства максимално, прониква в шахтата и въздухът вътре се възпламенява. Затова Фалб казвал: ако човек е запознат с условията в мините, той може да е в състояние да предсказва, кога в течение на годината следва да се очаква появата на рудничен газ. След това той съставил календар, където определил, кога в съответствие със звездните констелации трябва да се появи рудниче¬н газ. Това са били така наречените критични дни и тях той отбелязал в своя календар.
Този календар се печатал все отново и отново, там са би¬ли обозначени фалбовите критични дни. Какво е трябвало да се очаква в съответствие с този календар?
Или избухване на вулкан, или земетресение някъде — земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, — или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история. Виждате ли, Фалб беше много умен, защото той можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен. Уче¬ността не защитава от тщеславие, както ви е известно. Присъствах на един доклад, който направи Фалб, — това беше примерно преди четиридесет години. Фалб величе¬ствено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ». Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова сво¬бодна преса» и му връчи телеграма. Фалб се изправи с дългата си патриархална брада и каза: Това трябва да е нещо важно, щом ми го пращат по време на доклада. Той извади ножче и отвори те¬леграмата. «Днес е станало страшно отделяне на рудничен газ», — ето това се съобщаваше в нея! Можете да си представите реакцията на публиката; защото Фалб току що беше казал: днес може да се появи руднич¬ен газ — и пощальонът носи тази телеграма! Е, виждате, каза той, доказателствата валят на масата! Това бяха неговите думи.
Обаче цялата тази история носеше малко театрален характер; за това, че ще се появи рудниче¬н газ, Фалб е знаел и е знаел със сигурност. И това беше вярно. Но той по-рано бил ходил в редакцията на «Нова свободна преса» и се разпоредил: ако дойде теле¬грама, пратете ми я, моля, право в лекционната зала!
Впрочем, този трик е от разряда на тези, които, макар и умерено, но много охотно се използват от лошите лек¬тори и така нататък; разказвам ви това само за да покажа, че публиката следва все пак да се държи с известна предпазливост и да не приема всичко просто така. Публиката, слушаща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория. Но трябваше само да видите, с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това събитие. По време на последвалите нееднократни появи на Фалб със своята теория, публиката никога не беше толкова силно убедена, както в случая с получаването на тази телеграма от вестника. Хората с по-голяма охота позволяват да бъдат убедени посредст¬вом външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.
Така че може да се каже, че в някои мес¬та Земята не е съвсем залепена, а именно в местата на шевовете на тетраедъра; тук тя е подложена на въздействието на мировия газ, на слънчевата топлина, на звездната топлина и като следствие се явява това, че възниква линия с вулкани. Но огнени изригвания на вулкани могат да се появят и на други места.
Да, това е така, но то свидетелства ли, че Земята в своята вътрешна част непременно трябва да бъде ог¬нено-течна? Защото постоянно се твърди именно това. Обаче никакви доказателства не съществуват, освен, може би, това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, то тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотети¬чно, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното и реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, то би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, то би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото, ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли, колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията (29), че Земята вътрешно е огнено-течна.
Ако действително се знае, как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, то няма необходимост да се допуска, че вътре тя винаги е огнено-течна и че в определено време, — неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек — изригва от себе си огън! Ако вътре Земята беше огнено-течна, то би трябвало да я смятаме за леко ненормална, по-добна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това. В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин! Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези момен¬ти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
Следователно, това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат доминира огненото начало. Виждате ли, за възникването на такъв ефект е необходимо някакво време. Необходимо е такава звездна констелация да действа върху Земята в течение на известно време. Това, обаче, следва и от другите факти, за които ви разказвах тук в съвсем друга връзка. Да допуснем, че тук имаме една част от Земята; тук идват мощни излъчвания от Слънцето. Тук, долу, възниква това, което по-късно си търси изход посредством изригване или земетресение (изобразява го на дъската).
Това, което сега нарисувах, това, което прониква тук долу като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание. Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат сил¬ни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните — както ви посочих в друга връзка, — които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни ор¬гани, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят, защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан. Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило. Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период. И това, което става предварително, е следствие от излъ¬чването на мирова топлина към някакъв участък.
Вие, обаче, бихте могли сега да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното: те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увели¬чено до исполински мащаби; Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, — и ето, вие получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, то с това, на този процес се слага начало и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
Виждате ли, интересно е да се узнае и това, че именно такива неща, ставащи на Земята нередовно, про¬изтичат от цялото космическо пространство.
Както ви казах, по времето когато смесвахме вещества в геологическия кабинет, вещества, съдържащи сяра, се получаваше нещо много приличащо на малка Луна. Ако разгледаме Луната така, както тя изглежда в днешно време, а тя много прилича на този макет, то се получава впечатление, че Луната е станала средо¬точие на това, което е нахвърляно от мировото пространство. Това e една идея, която получаваш. Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята. Какво е било извле¬чено навън тогава? Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и, вижте, образува се нещо, подобно на луната. Какво имаме тук? Цялостен процес. Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената — те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук. Така е възникнала Луната. Всички тези неща се съгласуват и обвързват едно с друго.
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои памет¬ник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображе¬ние на Юлиус Роберт Майер (30). Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, то ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени в четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат, като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Въобще, обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив. А той бил толкова въодушевен от откритието си, че навсякъде говорел за него. И за него самия се заговорило така: той бълнува, неговите идеи хвъркат; затова накрая го затворили на сигурно в лудницата. И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го при¬знал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
Този Юлиус Роберт Майер бил същият, който на основата на своите размишления и изследвания издигнал такава идея: защо става така, че Слънцето, отдавайки ни толкова много топлина, самото то не изстива? То не става студено, каквото би трябвало да стане, постоянно отдавайки топлина, така разсъждавал Юлиус Роберт Майер. Затова, смятал той, в Слънцето постоян-но трябва да влитат комети, извънредно много комети трябва да долитат от мировото пространство. Това са доста фино разпрашени тела, но те влитат тук. И това е истина, те влитат тук! Защото Слънцето изглежда съвсем различно, от това, което си представят днес физиците. Ако вие можехте да се издигнете тук, бихте били много удивени; вие нямаше да откриете там огнен газ, а бихте открили, че всяка земна материя тутакси изчезва, оказвайки се всмукана тук. Слънцето представлява всмукващо пространство. Но това, което съществува там като всмукваща топка, не е напълнено газово кълбо, а е подобно на искрящо мехурче в мировото пространство, вътре в което го няма всичко това, което се предполага, че е там. И то постоянно всмуква тези маси на кометите, тези фини, етерни образувания в космоса; те са почти духовни, тях ги засмуква Слънцето, то се храни с тези етерни маси, с тези маси на кометите. И досега ние виждаме на Слънцето това, което е падало на него. Ние би трябвало да обърнем внимание на това, господа, доколкото то е много важно.
Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър — този, на когото някога му се е налагало да изу¬чава тези тела, да изучава, колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, — и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто. Децата го правят доста успешно; тетраедър, октаедър, икоса¬едър, хексаедър и додекаедър — тези пет правилни многоъгълници момченцата ги правят от отделни повърхности, които залепят. При това е необходимо да се прилага геометрия. Точно така и Земята е била образувана от Вселената на основата на геометричните по¬знания; правилно е да я смятаме създадена с познаване на нещата, макар и не на основата на числата! Оттук следва, че в основата на света е заложена геометрията, че всичко действа на основата на геометрията. И това е правилно. С помощта на истинската наука може — както винаги повтарям — да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората, собствено, само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
Твърде е похвално, нали така — да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се в XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фал¬шиво. Свободомислие — добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше неедно¬кратно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развият такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да уста¬новяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук долу се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, той действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската нау¬ка. Ако човек е свободен от духа, то той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости; това не позволява да се установи, как стои работата в дей¬ствителност.
Хайде, господа, да поговорим за това по-нататък идната събота.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:57 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 25 септември 1924 г.

Добро утро, господа! Някой има ли инте¬ресен въпрос?
Въпрос за антропософията: Какво всъщност представлява тя, какво иска, какви задачи има в света и така нататък.
Доктор Щайнер: Поставен е такъв въпрос: госпо¬динът би искал да знае, какво представлява антропософията, какво значение има тя за човека въобще, също и за трудещите се, бих могъл също така да кажа — за работническата класа.
Разбира се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко. Иска ми се да отбележа, че господата, които са тук вече отдавна, все повече и повече се убеждават в това, че в развитието на човечеството трябва да навлезе нещо такова, като антропософията. На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи, разбира се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.
Виждате ли, преди всичко, тук би следвало да обърна внимание, колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери, как са се възприемали в света но¬вите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес, всъщност, всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните. Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението обявили докладчика за глупак.
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих. Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.
А как е стояла работата с железниците? С же¬лезниците е станало нещо съвсем изключи¬телно. Вие знаете, че хората от не толкова отдавна имат железопътни линии: те са се появили едва в XIX век. По-рано хората са пътували с дилижанси. Когато е трябвало да се строи първата железопътна линия от Берлин до Потсдам, директорът на пощенските превози (31) заявил, че той всяка неделя праща две пощенски карети от Берлин до Потсдам, но в тях почти никой не се качва. Затова той не смята, че железниците биха били полезни за света! Този човек не помислил за това, че ако има железни пътища, то и хората ще пътуват повече, отколкото са пътували с пощенските карети.
Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите (32) в четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрн¬берг. Тези учени господа заявили тогава, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото каране; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия — даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, — лекарите предписа¬ли, отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате, как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че естествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е мно¬жество факти, които, бидейки открити от есте¬ствознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него. На него не му се удава да ги разбере. Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден пла¬н бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
Да вземем съвсем обикновен практически въпрос. Бих искал да изходя от напълно практически въпрос. Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено — от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек наричан Дрейк (33). Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това, в Офенбург на Дрейк даже са му постави¬ли паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк; стана ми любо¬питно и погледнах в енциклопедичния речник; там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате, как се създават книгите, как се създава историята.
И така, картофите! Ако днес на някого му се наложи да говори за това — а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, — как, всъщност, действа картофът когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото вие знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои облас¬ти да се отучат хората от привичката да се хранят почти изклю¬чително с картофи. Така че, какво прави съвременният естествоизпи¬тател, ако иска да провери, каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва, какви вещества се съдър¬жат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че, в края на краищата, то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко му даваме това мляко в непроменен вид, то животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме, от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, то животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо друго. Така че и в картофите действа нещо друго, а не само това, което го има в тях като чисто химически съставни части. Там присъства духовното. Навсякъде, в цялата природа действа духовното.
И ние виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука — „антропософия“ е само едно от възможните и имена, — ако ние действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи; чрез лим¬фната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.
Вследствие от това, такъв хранителен продукт като карто¬фите, много съществено се отличава от здравословните про¬дукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и така нататък.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща; те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо. Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия, осо¬бен принос в общото отслабване на здравето на хората, е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва, как може духовно да се изследва всичко, което ¬поднася естествената наука, ако тя се вземе за основа.
Но аз искам да ви кажа още нещо; от тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното духовно съдържание. Само благодарение на това могат да бъдат по¬лучени лекарствени средства. Така духовната наука по особен начин създава фундамент за медицината.
Духовната наука е само продължение на есте¬ствената наука; тя съвсем не противоречи на естествената наука. Но, освен това, духовната наука по научен начин изследва духа, следователно, на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите. Така, вме¬сто изповядване на вяра се дава нещо наистина научно.
Искам да ви кажа още нещо. Виждате ли, изсле¬двайки различното, науката достига определено равнище. Човечеството, естествено, не трябва да влиза във всички дребни детайли на научните дисциплини, но основни знания за света трябва, собствено, да придобие всеки човек.
Сега искам да ви разкажа нещо, откъдето вие бихте могли да видите, доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава, как той реално действа. Виждате ли, това е станало в 1773 година; тогава в Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад (34) в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята (35), при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало в XVIII-то столетие, когато суеверията са били още големи; целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва, какво е ставало тогава в Пари¬ж, се открива, че са станали много аборти. Жените от ужас раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Целият Париж бил крайно възбуден, защото станало из¬вестно, че някакъв учен е трябвало да изнесе док¬лад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад. Така че хората даже не чули ясно, какво е искал да каже този учен. Но сензацията, въпреки това, се състоя¬ла! Сега вие бихте могли да попитате: бил ли прав ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?
Тази история съвсем не е така проста. Защото от момента, когато Коперник е утвърдил новата мирова система, започнали да пресмятат всичко, което е възможно, и изчисленията тогава действи-телно водели до следните изводи. Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската). Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне, кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над съвсем друго място. Изчисленията, следователно, били правилни, но никакви особени причини за страх е нямало.
Но да погледнем сега ето какво; в 1832 година, тази ис¬тория започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета — това е кометата Биела, ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително. Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, то тя, въпреки това, ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили, това все пак е нещо, нали така? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и така нататък. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята това тогава не я повредило.
Когато бях малко момче, в 1872 година живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне. Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата и беше такава, че събитието ставаше още по-опасно. Кометата беше идвала отново в 1845-1846 години и в 1852 година, обаче това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път тя е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види в 1872 година? В 1872 година можеше да се види, как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити. Кометата мина близо, но тя се разпадна и, освен това, отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд. Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно, как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд! И това отново предизвика голям ужас. Но метеорният поток се разсея в атмосферата, във въздуха.
Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, то на Земята в 1872 година лошо и се пишеше! Но, както се казва, ние на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива! Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива. Не може да се опише, колко много хора тогава платиха на изповедниците огромни пари, за да им се опростят греховете, — ето до какво се стигна, господа. В Париж още в 1773 година поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове.
Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу (36). На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: в 1832 година кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече. По-рано тя преминавала съвсем далеч. Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята. Литроу правилно пресметнал, как стои работата.
Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 година. Ако към това време, кометата беше дос¬тигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 година, то цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал, защо трябва да стане така, че в 1933 година — сега сме 1924 година — ако кометата би останала такава, каквато тя е била в XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята в 1933 година, че всички морета да се устремят към Се¬верния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, и освен това, отдала своята материя в раздробените метеори¬ти, които вече не можели да нанесат вреда.
Следователно, живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще п-рестанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще пре¬станала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.
Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят. Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло. Ако хората са притежавали тези същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности те не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси.
Ако се върнем в миналото, ще открием, че това не е единствената комета, която прелитайки през мировото про¬странство, се е държала толкова милостиво, че в нужния мо¬мент се е разпаднала и съвсем се е разтворила. Имало е множество други комети, които са се държали така. Към кометите винаги са се отнасяли със суеверие. Антропософията разглежда този въпрос от абсолютно научна гледна точка.
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, то това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което той изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII столетие, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах (37), който е бил дворянин в XIII век; той е бил автор на стихове, но не е умеел да пише, а при него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер (38) е написал либрето и музика! Вие, сле¬дователно, виждате, че по-рано хората са имали други способ¬ности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волф¬рам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
Виждате ли, такива способности не се появяват от самосебе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години — което от друга страна не е лошо, — то ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ние ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога в четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глу¬пави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек по¬степенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато те са го¬ворили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само, колко се различавате вие днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг; но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма, — нюрнбергци не се при¬държат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепен¬но се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да при¬знаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, тези хора са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено, в състава на Земята се намира това, което ние получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха: от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с во¬дата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепен¬но одухотворяване. Така вместо в 1933 година да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено сред¬ство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато света на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, « тъй както трябва да бъде». Обаче има възможност за избор; може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.
Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците (39). В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал (40), който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение. От прозорците на бащината си къща наблюдавах, как в нача¬лото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки — демократични шапки. По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща. Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад озаглавен «Науката и работниците». И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора. В някакъв смисъл това е било извънредно важно.
Помислете, обаче, какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовле¬творят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима вие повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и така нататък. Това послед¬ното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат, от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда от там, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката — това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и така нататък. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене! А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос докато науката отново не стане духовна.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко — било то картоф или комета — да търси духовното начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност може само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социал¬ните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка, например, с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А това, което е основано на грешно учение, не може да се развива успешно.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроум¬ни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астро¬нома през 1773 година, пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили. Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня, ние изразходваме определено ко¬личество от тези сили. От самосебе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Това е абсолютно правилно; може да се пресметне, каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин? Че работната заплата и до ден днешен въобще не впе-чатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично.
Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени, от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.
Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естест¬венонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин; такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и така нататък. И така стои работата с много неща. Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпо¬рядък и неразбиране в социалната сфера.
С помощта на духовната наука вие сега можете да кажете, колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и така нататък. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да уста¬новите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират, как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от самосебе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира, как нещата в света се променят. Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено. Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокра¬два в науката и днес ние имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, то това дава нещо на човека. Обаче така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде, това духовно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропо¬софия. Антропософията няма намерение — както това се правеше досега — да поставя каруцата, тоест материята, пред коня; отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно; тогава ще бъде намерено това, което е правилно, тогава ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам, как стоят нещата; обаче всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи, какво вие бихте искали да научите, госпо¬да. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение — днес успях да дам само основите — за да може това да бъде разбрано още по-добре. Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво, всъщност, иска духовната наука.
И така, ще продължим следващата сряда.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2014 11:58 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 24 септември 1924 г.

Добро утро, господа! Днес искам да добавя няколко думи към това, което обсъждахме с вас последния път. А след това, вероятно, ще се появи възможност, един или друг слушател да попита нещо.
Виждате ли, правилно да се разбере поставеният въпрос и да се отговори на него може само, ако леко се обърнем назад и хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Това, че хората първоначално са били звероподобни, имали са звероподобен ум и така нататък, е псевдонаучна приказка. На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят ис-торически, свидетелстват, макар и в поетична фор¬ма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята. По това време неравенст¬вото, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време; имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин. То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското знание.
Да вземем явление, което е съществувало в Древен Египет в най-широки мащаби, това, което наричат робство. Обаче робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността когато започнало да се губи истинското знание за света, истинската наука, когато вече не знаели, какво това, всъщност, означава. Така че вие, според здравата логика, би трябвало би попитате: «Къде е причината за възникването на толкова жизнеспособно работническо движение?»
Разбира се, то е трябвало да възникне защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава. Те са искали да кажат, по какъв начин трябва да се подобри това положение. Обаче, от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така? Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на живот. Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на живот?
Не можем, разбира се, да кажем — и това трябва да признае всеки разумен човек, — че хората, които сами не изпитват лишения, които, следователно, съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост. Естествено, на тях също им се иска, всички хора да живеят в доволство. Това, разбира се, е необходимо да се подчертае.
Но след това възниква и друг въпрос: защо това малцинство, заемайки ръководни позиции, не мисли как да се погрижи да измени положението на нещата, така че благосъстоянието да достигне по-широк кръг от хора?
Би трябвало да видите това, господа. Естествено, че без значение на разговорите, работникът не заработва толкова, колкото получава малцинството, заемащо водещи позиции в профсъюзите, от което зависят всички. От самосебе си се разбира и винаги става така, че някой съставлява малцинството. И по това, как всичко се развива, може да се види, че това малцинство просто не знае, какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време — и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига. Разбира се, че нещо не достига. От гледна точка на антропософ¬ската духовна наука не достигат знания за духовния свят. Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало сил¬но развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствен¬ите изследвания са се прекратили и днес това да се е превърнало в суеверие. Тогава тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало все-обхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите. Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина – два милиарда души! Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е оду¬шевен, обаче тези души са различни.
Тук вие, естествено, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи, кое как изглежда на звездите. Обаче това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, то и пианото той няма да може да види. Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, то точно така той може да възприеме духовното начало в звездите. И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда — друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му — за което ви казах, — то може да се докаже и, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него? По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята. Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размноже¬нието. Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, знаеха, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили. В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, за това, което е по-нататък, даже и не искат да знаят. Само се изчислява това, което искат да узнаят за звездите.
Става индустриален подем. Хайде да преминем от света на звездите към света на човека. В епохата когато по отношение на звездите могат да се правят само изчисления, в процъфтяващата сфера на промишлеността също започват да се занимават изключи¬телно с пресмятания, не правят нищо друго, освен сметки. И доколкото се занимават изключително със сметки и не се прави нищо друго, освен сметки, съвсем се забравят хората, които не се поддават на пресмятане и се отнасят с тях като с части от машината. Така се стига до общото състояние днес. Ни¬кога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят, какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята. Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земевладелците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктив¬но пазят старинното знание, никой вече не знае ясно, как трябва да се обработват нивите. Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите?
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и така нататък. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звез¬дите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата — само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само, когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото, какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Полу¬чава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем, например, капиталът: той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее ка¬питала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа, какво ще се осъществи благодарение на антропосо-фията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но посте¬пенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека; така, например, в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища. Тогава антропософската наука ще бъде способна да изясни, в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактиче¬ски не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
Ето това е, което исках да добавя. Доволни ли сте сега от отговора? (Да, да!) Би могло да се добавят още много други неща, но това ще бъде направено при други обстоятелст¬ва и от друга гледна точка.
Може би някой има още един въпрос?
Въпрос: Може ли да се разбере, откъде произхожда човекът, откъде води той своето начало?
Доктор Щайнер: това е въпрос, господа, по който мнозина от тук присъстващите вече са чували едно-друго от мен: но господата, които дойдоха неотдавна, разбира се, проявяват интерес към това, да се заемем с този въпрос. И тези, които вече са чували нещо, охотно ще чуят за това отново.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, то на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, то не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е, собствено, само едното тяло.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено; тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото — това е целият човек, при това могат да се намерят много дока¬зателства за това мнение. Може, например, да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, то понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и кръвта, изтичайки окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно, можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене, в края на краищата, не издържа провер¬ка; той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво, собствено, става в мозъка, докато човек мисли?
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно: когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Вещест¬вата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством орга¬ните за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това; кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно, човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество. Отделяното в урината и фекалиите, не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, това, което не се е усвоило в тялото и не е преминало в самото тяло. Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
Искам да ви кажа следното: да допуснем, че вие вземате ножица и си изрязвате ноктите. Това, което вие отделяте при изрязването, сте го изяли преди седем или осем години, именно тогава сте го приели в себе си. То е влязло в кръвта, в нервите и така нататък, преминало е през цялото тяло. След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво: когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, то ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и така нататък, в течение на седем, осем години, напълно се е обновило. Запитайте се: възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие от което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една — повечето понасят това, — ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това: ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, той губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от не¬значителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убивам¬е. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърстването по правиле¬н начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако съвсем се съблечете, ще се окаже¬те именно такъв, какъвто сте. В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, но, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи. Същото прави човек в течение на целия свой земен живот! В течение на всеки седем, осем години той надява ново тяло, а старото сваля. Това е предвидено и при животните; там даже е по-очевидно. Всяка година някои си сменят кожата. Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа. Ние правим същото, само че не забелязваме това! А птиците? Те линеят. Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки, че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и, въпреки това, вие седите тук! Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, то изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това вие съвсем не предполагате , че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота — така би могло да се обясни това, — ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години по¬лучаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него ние трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, тя идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност той има в първите седем, осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното, духовното, те идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем, осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва. А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в не¬го в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата. Ако видят, как тялото постоянно се обновява, то ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
А сега, господа, какво да ядем? Дайте някак да разло¬жим на съставните му части това, което човек изяжда под формата на различни ястия; тогава ще се окаже, че човек на първо място яде белтъчини. Белтък има не само в яйцата, но и в най-различни продукти, даже в растенията. Той яде мазнини и яде също и това, което наричат въглехидрати, например, картофи. Той яде и соли. Всичко впрочем се явява съединение на тези вещества: човек яде това, приема го като храна в себе си. Какво ние приемаме през устата, напълно зависи от Земята. Но вещества ние поемаме в себе си не само през устата, защото също и дишаме. В процеса на дишане ние приемаме вещества от въздуха. Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кисло¬род и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което ние вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха и ние ги вдишваме. Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често; защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото. Само помислете, какви затрудне¬ния би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение, например, на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето и представлява бързотечен процес; нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години.
И виждате ли, господа, много е важно да се знае, че човек поема хранителни вещества също и заедно с въздуха. Ако науката би се заела правилно с нещата, би било открито, че храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него, например, постоянно да обновява главата си. Но храненето, от което се нуждае човек за да растат ноктите, например, човек получава съвсем не от храната, която яде, а от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Следователно, ние получаваме храна в процеса на хранене и получаваме храна посредством това, което поемаме от въздушното пространство при дишане. Но работата стои така, че, поемайки храна посредст¬вом дишането, ние едновременно поемаме от мировото пространство и душевното начало, а не само вещество; това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното по¬средством дишането. Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата. И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем, колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
А сега нека да изчислим - можем да направим това приблизително - колко дни човешкото същество живее на земята. Да опростим и да приемем 72 години като средна продължителност на човешкия живот и година от 360 дни. 72 години X 360 дни = 25920 дни в живота на един човек. Това е и броят на вдишванията които човек прави за един ден! Така че можем да кажем, човешкото същество живее толкова дни, колкото вдишвания прави за един ден.
Сега да приемем тези 72 години за едно вдишване. Както казах и преди, с първия си дъх човешкото същество вдишва душата си и с последния си дъх я издишва. Ако приемем, че той живее средно 72 години, можем да кажем: това вдишване и издишване на душата продължава 72 години. Ако приемем този период да бъде един космически ден, ние отново ще трябва да умножим 72 X 360 за да получим една космическа година: 25 920! Ако вземем живота на едно човешко същество като един космически ден, ние получаваме космическата година: 25 920 космически дни!
Но това число има още едно значение. На 21 март, в деня на началото на пролетта, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби. Но то изгрява само веднъж точно в този момент. Точката, в която то изгрява се мени през цялото време. Преди около петстотин години тя не е била в Риби, а в Овен, и още по-рано - в Телец (Бик). Слънцето прави един оборот около целия зодиак и най-накрая се връща в Риби. В определен момент то ще изгрее отново в същата точка, след като направи пълен кръг.Колко време е нужно на Слънцето за това? То се нуждае от 25920 години за да обиколи и да се върне в една и съща точка, в която то ще изгрее в началото на пролетта.
Когато сме вдишали 25920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън ние лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане ние отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в мину¬та ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Ние можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане ние извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин. Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това число 25920 се появява отново и отново. В човешкото дишане живее движението на Слънцето. Това е необичайно важно.
По такъв начин, аз положих началото на отговора на въпроса.
Ще продължим в събота в девет ча¬са (41); тогава бих искал да продължа отговора на този въпрос.

БЕЛЕЖКИ
1.» Пред тях провеждат малък експеримент...» —така наречения опит на Плато, използван от физика Й.А.Е. Плато, 1801—1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата и и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката и вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата плане¬тарна система: в центъра е разположена голямата капка, представ¬ляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници» лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
2.«В близката сряда..» — лек¬цията се е състояла чак на 3 юли.
3.«В близката събота» — лекцията е изнесена в поне¬делник, 7 юли.
4.« В 1906 година изнасях в Париж лекция...» — Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г. «Космогония. Популярен окултизъм.», GA 94.
5."...крупният учен Дюбоа...» — Евгений Дюбоа: 1858— 1940, холандски военен лекар виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Ба¬тавия, 1894.
6.«...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» — Запад¬но-Източния конгрес провел се от 1 до 12 юни 1922г. виж цикъла лекции «Мировата противоположност между Изтока и Запада. Пътища за нейното преодоляване чрез Антропософията» GA 83.
7.Бертолд Шварц — ок. 1300, монах от ордена на францисканците от Фрайбург.
8.Йохан Гутенберг — ок. 1394—1468.
9.Лао-дзъ — китайски мъдрец, VI в. пр. Р.Х. Конфуций — 531—478 г. пр. Р.Х., китайски философ.
10.»Имаше някога двама професори...» — философът Карл Лудвиг Михелет, 1801—1893 и теологът и философ Едуард Целер, 1814—1908. Виж цикъла лекции «Общото учение за човека като ос¬нова на педагогиката», GA 293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», GA 217, стр. 139.
11.Хипократ — ок. 460—377 пр. Р.Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
12.Император Фридрих Трети — 1831—1888, е страдал от за¬боляване на гръкляна. Подателят на молбата е неизвестен.
13.Николай Коперник— 1473—1543, астроном.
14.Артур Шопенхауер — 1788—1860, философ.
15.Венерина мухоловка — Dionaea muscipula, насекомояд¬но растение от семейство росянкови, вирее в заблатени места на топлата зона на Северна Америка. Виж Чарлз Дарвин, «На¬секомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събра¬ни съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
16.»Веднъж се запознах с човек...» — Херман Роле (1819—1904), австрийски писател. Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», GA 217, стр. 163.
17.» Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» — В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», GA, Дорнах, 1975, библ. №327.
18.»... ще се състои в близкия петък» — лекцията е била отложена за събота, 13 септември.
19.» Ако вземете удвоения период на въртене на Мар¬с...» — Колебания на синодичния кръговрат, тоест времето ме¬жду следващите една след друга конюнкции или опозиции към Слънцето, при Марс са около 50 дни: той варира от 2 години и 34 дни до 2 години и 80 дни, което средно прави 2 години и 50 дни, тоест почти 2 години и 2 месеца.
20.Матиас Якоб Шлайден — 1804—1881, естествоиз¬питател.
21.Густав Теодор Фехнер — 1807—1887, естествоизпитател, осно¬вател на психофизиката. Виж работата му «Професор Шлайден и Луната», Лайпциг, 1856, част 2, гл. 6, стр. 153.
22.Пасаж на Венера — Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
23.«...в близката сряда...» — отложено за вторник 18 септември.
24.Фердинанд Хохщетер— 1829—1884, географ и геолог.
25.вулканът Колима —действащ вулкан в Мексико.
26 Ернст Хекел — 1834—1919.
27.«...а над мазето — кула без покрив» — така наречения Вайгелски дом, построен в 1647 и разрушен¬ при прекарването на Вайгелщрасе в 1898 г. Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
28.Рудолф Фалб — 1838—1903. Написал, освен другото, «Ос¬новни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулка¬ните», Грац, 1870; «Размишления и изследвания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и ледников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
29.» Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» — Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния. По неговото мнение, тя е би¬ла лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж, например, писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
30.Юлиус Роберт Майер — 1814—1878. Виж «Небесна ди¬намика», Хайлброн, 1848.
31.»...директорът на пощенските превози» — Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770—1846, пруски държавен деец, 1823—1846, основател на съвременното пощенско дело.
32.»...колегията на лекарите» — виж Р. Хаген «Първата германска железопътна линия».
33.Сър Франсис Дрейк — 1540—1596, знаменит анг¬лийски мореплавател и пират.
34.»... някакъв учен трябва да изнесе доклад " — Ж.Ж.Р. Лаланд, 1732—1807, френски астроном.
35.»... една от кометите ще се сблъска със Земята» —така наречената коме¬та на Биела
36.»...книга на астронома Литроу» — Йозеф Йохан Литроу, 1781—1840, «За грозящата комета от 1832 година и за кометите въобще», Виена, 1832.
37.Волфрам фон Ешенбах— ок. 1170—1220. «Парси¬фал», завършен в 1210.
38.Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождественско представление, като поема се е появило в 1877 г., а в му¬зикално оформление е завършено в 1882 г.
39.«... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» — в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер препо¬давал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, GA, Дорнах, 1962, библ. №28.
40.Фердинанд Ласал — 1825—1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и ра¬ботниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цю¬рих, 1863.
41.« Ще продължим в събота в девет ча¬са...» — Об¬явената лекция не се е състояла. Лекцията от 24 септември 1924 г. е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
ЦВЕТНИ ДЪСКИ
Към цикъла лекции за строителите на Гьотеанума
Сътворение на света и човека. Еволюция на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и влиянието на звездите.
При разшифровката на стенограмите не винаги се е удава¬ло точно да се възстанови на кой именно фрагмент от изобразената на дъската рисунка се позовава доклад¬чикът. Затова текстът съдържа места, където би трябвало да има илюстрация, която, обаче, отсъства.
Запазили са се оригиналните рисунки и надпи¬си, направени от Рудолф Щайнер по време на тези беседи-лекции: по онова време е било прието да се покрива дъската с черна хартия. Репродукциите на всички запазени «дъски» са поместени в отделно многотомно издание Rudolf Steiner «Wandtafelzeichnungen zum Vortragswerk» (Rudolf Steiner Verlag, Дорнах, Швей¬цария).
Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непълнота на вторите. Освен това, отчитайки личността на лектора, предмета на докла¬дите и обстоятелствата, при които са се правели рисунките, може да се предположи, че съзерцанието на репродук¬циите като цяло, а не просто на техните черно-бели фрагменти, може да даде на читателя нещо повече.
Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация и фрагменти (както те са дадени в оригинала), и подборка от репродукции на дъските.
Преводач от немски:Александър Демидов
Варна 21.12.2013 г. Преводач от руски: Евгени Мангуров

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни