ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Яну 18, 2019 8:53 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 11:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Дванайсетте Свети нощи и Духовните йерархии, С. Прокофиев


Изображение



„И отново, без това да бъде действително осъзнато от предшестващата наука, на нас са ни дадени тези Дванадесет Свети Нощи, определени сякаш от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, и сякаш искащи да кажат: „Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, а след това се потопете по времето на Дванадесетте Свети Нощи в най-светите тайни на Космоса, а това означава - в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята."
Рудолф Щайнер



"... тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на нейните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че разположените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано отражение на духовните сили, формиращи от Макрокосмоса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Сили на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака", „дванадесет Универсални Сили на Космоса" - така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради задълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рождество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление).
... Тъй като през зимата и особено в продължение на двете седмици, идващи след зимното слънцестоене, Земята най-интензивно си спомня за това, което тя самата е преживяла в продължение на лятото в Космическите далнини, в света на подвижните планети и преди всичко в света на неподвижните Звезди. И ако в течение на лятото Душата и Духът на Земята пребивават в Мировите далнини, а в духовен смисъл непосредствено в лоното на Висшите Йерархии, то през зимата и особено по време на Дванадесетте Свети Нощи чрез своите мисли-спомени, Земята дава възможност на самите Йерархии свръхсетивно да присъстват и действат в нейната сфера.
Сякаш велики космически порти се отварят на Небето през това време на годината. И едновременно с извисяването на духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, пред човека всяка година се открива възможността за единственото по своята същност прозрение в йерархическия космос, в мировата дейност на водещите Земята ни Висши Йерархии.
Затова този, който в наше време, бидейки проникнат от духовно-научното познание, се стреми към действителното съпреживяване на Светите Нощи, той може да усети, как именно през това време, благодарение на действащите в мислите на Земята сили на Йерархиите, е възможно по по-непосредствен начин, отколкото по всяко друго време на годината, да се приближи към тяхната космическа сфера.
... пътят от Рождество към Епифания (Богоявление) може едновременно да стане за нас изкачване във великата „страна на Универсума, от която Христос слезе на Земята", пътят, който ни води в продължение на Дванадесетте Свети Нощи през всичките дванадесет области на Звездния свят, от областта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през портата на който Христос някога е встъпил в нашия Космос от най-високата Макрокосмическа сфера на Отца, намираща се отвъд кръга на Зодиака."
С. Прокофиев

Дванадесетте Свети нощи и тяхната връзка с Макрокосмоса - Сергей Прокофиев:


"Най-важната особеност на Свещените нощи е тяхната вътрешна връзка с целия кръговрат на годината, а чрез него и с големия свят, с Макрокосмоса.
Вече и самото число на пространството - 12, разделящо деня на появата на Исус от деня на явяването на Христос, непосредствено ни показва за връзката на това време с праобраза на всяка дванадесетичност в нашия Космос – с 12 небесни сфери, или силите на зодиакалния кръг.
С особена яснота за това ни говорят думите на Рудолф Щайнер: “Работата е такава, че ако човечеството се възползва от възможността да вземе знаменията на времето като материал за медитация, някога то наистина ще може да види своите чисти източници в космическите Сили на Универсума. Само издигайки поглед към космическите Сили на Универсума и до някаква степен прониквайки чрез Теософията, чрез действителната спиритуална мъдрост в тайните на Унверсума, - човечеството ще може отново да стане готово да открие, че на по-висока степен от Празника на раждането на Исус е това, което някога се разбираше от гностиците като празник на Раждането на Христос, който, всъщност, трябва да се отбелязва на 6 януари като празник на Раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет. Но сякаш за да можем да се вглъбим в дванадесетте вселенски Сили на Космоса, са поставени тези 12 Свети нощи между празника на Христос от Евангелието на Лука (Раждането на Исус) и празника, който трябва да се отбележи на 6 януари и който днес се явява празник на тримата влъхви (магове)...
И отново, вероятно, това действително да е било осъзнавано от предшестващите науката, са ни дадени тези дванадесет Свещени нощи, основани от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, сякаш биха искали да кажат: Приемете цялата дълбочина на Христовия празник (тук се има в предвид Раждането на Исус), а след това се потопете във времето на 12-те Свети нощи в най-свещените тайни на Космоса! А това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята. Защото само в случай, че човечеството има волята да инспирира себе си с мислите за светия младенчески и божествен произход на човека, и позволи да се инспирира с онази Мъдрост, която прониква в дванадесетте Сили, в дванадесетте свещени Сили на Универсума, символично представени в дванадесетте знака на Зодиака, които обаче могат да бъдат наистина представени само с помощта на спиритуалната мъдрост, - само в този случай, ако човечеството се вглъби в истинската спиритуална мъдрост и се научи да познава хода на времената в голямата Вселена и в отделния човек, - едва тогава човечеството на бъдещето, оплодено от Духовната наука, ще открие инспирацията, която ще може тогава да излезе от празника на Раждането на Исус и да проникне в най-уверените, изпълнени с надежди мисли за бъдещето”.
И така, цитираните думи преди всичко ни говорят за реалната възможност да се проникнем продължение на 12-те Свети нощи не само в тайните на човешката душа, но също и дълбоките тайни на обкръжаващата ни Вселена, на Макрокосмоса. При това, тези тайни могат да се узнаят през това време на годината не чрез непосредственото проникване в извънземните сфери, а само чрез тяхното отражение във вътрешната същност на Земята така както, по думите на Рудолф Щайнер, Земята в рожедственското време сама си спомня за тайните на Космоса. Освен това, тя не само си “спомня” за тях, но от времето на Мистерията на Голгота тя същностно ги носи в себе си, защото от Мистерията на Голгота Самият Христос, “Представителят на всички космически сили на Земята”, се явява Дух на Земята.
Как се извършва посоченият преход от микрокосмоса, в който човек с най-голяма сила се потапя към времето на Рождество, обратно в Макрокосмоса? Как открива пътя от своята собствена “дълбока памет”, която му са разкрива благодарение на срещата с Малкия Пазач на Прага, към “дълбоката памет” на самата Земя, обхващаща всички тайни на Макрокосмоса, и ключът за които се пази от Големият пазач?
За да отговорим на този въпрос трябва да вземем под внимание още една страна на вече описания от нас процес на раждане в човека на неговия Висш Аз през периода на Рождество. Рудолф Щайнер го е засегнал в цикъла “Макросокмос и Микрокосмос”, в лекцията от 29 март 1910 год. В нея по-конкретно става въпрос за това, че по време на посвещението при преминаване Прага на духовния свят - когато ученикът навлиза в духовния свят със своето имагинативно съзнание - едно от първите му преживявания се изразява в пълна обективизация на неговия Аз. Тук неговият собствен Аз излиза пред него сякаш в обективен образ, но не единичен, а дванадесетичен. При това всеки от появилите се дванадесет образа на неговият Аз едновременно му посочват и за връзката си с една от Силите на Универсума, показва му своето родство с една от сферите на зодиакалния кръг. Такова е едно от първите изживявания на ученика, което се появява като непосредствено следствие от раждането в него на неговия Висш Аз.
Рудолф Щайнер описва този процес в следните думи: “Когато чрез описаната подготовка навлезем в имагинативния свят и видим картина на своя Аз, съществено е да знаем, че могат да бъдат видяни 12 различни картини на Аза. Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълната картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори през деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят.”
От казаното става ясно, че щом ученикът се издигне до своя висш Аз, той в определен смисъл тутакси напуска себе си като микрокосмос, чувствайки в себе си действието на 12-те Сили на Макрокосмоса и изживява себе си в непосредствена връзка с тях.
Сега неговата задача е – да обиколи, да премине през всичките 12 образа на своя Аз, подобно на това, както Слънцето преминава всичките 12 зодиакални съзвездия, за да ги доведе до нов синтез, отново да доведе дванадесетичността в единство, но сега вече на едно по-високо ниво. Последното е възможно само в случай, че през тези Дванадесет Свети нощи ученикът намери път от своя Висш Аз, който му разкрива лежащите в основата на неговия индивидуален Аз дванадесетте Сили на Универсума, към своя истински Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс. Изразено космологично, можем да кажем: в течение на 12-те Свети нощи ученикът трябва да премине през всичките 12 сфери на зодиакалния кръг, така че в 13-та нощ, излизайки извян пределите на Зодиака, да навлезе в света, от който произхожда Самото Същество Христос като Аз на нашия Космос, а от времето на Голгота едновременно явяващо се и “истински Аз” на всеки човек на Земята.
По такъв начин, като изходим от предприетото разглеждане, 12-те Свети нощи стават за нас онази пътеводна нишка, която води през всичките 12 сфери от зодиакалния кръг – от изживяване на човешкото посвещение на Исус (Висшия Аз) към всеобхващащото, макрокосмическо посвещение на Христос (истинския Аз).
Под знака Риби – под знака, свързан с произхода на човечеството в епохата на Лемурия - се извършва Посвещението на Исус от Назарет (Натановата Душа). Под същия този знак се извършва и посвещението на апостолите, всичките които бяха “рибари”; по-късно тази традиция продължава в течението на Граала, в което за Посветения, за пазителят на Святата Чаша, се говори като за “Кралят на рибарите”.
В следващите думи Рудолф Щайнер говори за особеността на Посвещението на Исус от Назарет, като го сравнява с Посвещението на Йоан Кръстител: “Затова Йоан Кръстител говореше на своите близки ученици: Чрез Посвещението на Водолея аз мога да отдам в разпореждане на моя Ангел такива сили, с помощта на които той може да възвести, че идва “Kyrios” - Господ; но ще дойде един, имащ сила, символът на който се явява Посвещението на съзвездието Риби. И той ще приеме в себе си Христос. С това Йоан Кръстител посочваше за Исус от Назарет”. И нататък: “Тъй като в света идва един, който притежава Посвещението в Риби, един, способен да възприеме онези духовни сили, онези духовни импулси, чийто инструмент се явява Посвещението в Риби, то става възможно не само това кръщение, с което кръщава Йоан, но по-високо кръщение, което Йоан нарича кръщение със Светия Дух”.
И така, духовният път през Макрокосмоса започва от знака Риби – символ на Посвещението на Исус от Назарет (т.е. Посвещението на Натановата Душа, която чрез себе си изразява образа на истинския човек - Антропос). И този възходящ път по време на Свещените нощи трябва да обхване 12-те области на зодиакалния кръг, за да достигне своята кулминация в Посвещението на Христос, стоящо под знака на Овена и което обхваща със себе си целия кръг на Зодиака.
За това всеобхватно Посвещение на Христос, Рудолф Щайнер в лекция от 27.01.1908 год. в Берлин казва следното: “Това Същество (Христос) излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се означава като “Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговият Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам става тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец”.
От малко по-друга гледна точка Рудолф Щайнер сочи за това положение в последната глава на книгата си “Духовното ръководство на човека и човечеството”, където той по-конкретно говори за това, че ако всеки човек през своя земен живот може да преживее предимно влиянието само на един зодиакален знак, то Христос по време на пребиваването си на Земята се намира под въздействието на целия Макрокосмос, т.е. под влиянието на цялата дванадесетичност на зодиакалният кръг: “Христос е непрекъснато под влиянието на целия Космос - нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможни само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остана под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя... целият Дух на Космоса действаше в Христос Исус”.
Последните думи ни насочват към още един аспект на езотеричното значение на 12-те Свети нощи, защото техният свръхсетивен път през 12-те области на Зодиака е едновременно и път, който води човека през възходящия ред на Йерархиите към божествено-духовната Първопричина на света.
Така, ако в знака Риби се разкрива Посвещението на самия Антропос, то в знака на Водолея вече навлизаме в света на Ангелите (Затова Посвещението на Йоан Кръстител е посвещение на Водолея, т.е. на действащият чрез него Ангел) ;
нататък в знака Козирог ние се издигаме в света на Архангелите,
а в знака Стрелец – в света на Архаите.
По подобен начин, в знака Скорпион се разкриват някога дарилите човека с принципа на Аза Ескузиаите,
в знака Везни - Духовете на Движението (Динамис),
а в знака Дева, или Божествената Изида-София, - Духовете на Мъдростта (Кариотетес).
Накрая, в знака Лъв се разкриват Престолите )Духовете на Волята),
а в знака Рак – Херувимите
и в знака Близнаци – Серафимите,
след което в знака Телец следва откровението на сферата на Светият Дух,
а в знака Овен - откровението на сферата на Сина, или Христос (Мистичният Агнец).
И този грандиозен дванадесетичен път, който се открива на душата само през периода на Светите нощи, завършва с височайше осъществяване: в 13-тата нощ, след като душата вече е обхванала чрез вътрешно съединяване с дълбоката памет на Земята силите на всички 12 знака на Зодиака, тя може да се докосне до влиянието на най-висшата космическа зодиакална сфера - онази сфера, от която някога Христос слезе на Земята като Носител на Вселенския Принцип на Аза.
За тази връзка на Христос с височайшата сфера на космическото Битие ни сочат думите, прозвучали от самия Макрокосмос в момента на Кръщаването на Йордан: “Това е Моят възлюблен Син, днес Аз Го родих”, а също думите на Самият Христос: “Аз и Отец – едно сме”.
За всичко това душата може да прочете в рождественското време на годината в живата памет на Земята. И такова преживяване от душата на силите на над-звездната сфера, като исконна Прародина на Христос, с която влиза в съприкосновение в най-дълбоките пластове на паметта на Земята, позволява да се приближи също до носителя на тази памет - до самия Аз на Земята, който от Мистерията на Голгота Той става – новият Дух на Земята.
С това познание за действителните висоти и дълбини на света, съединяващо се в единно цяло във всеобхватното изживяване на Христовото Същество завършва на 6 януари пътят “от Исус към Христос”. Път, започващ с навлизане в дълбините на човешката душа, и който по-късно довежда до непосредственото изживяване на Христос като новия Дух на Земята, Който носи в Себе Си всички тайни на Макрокосмоса.
От този момент Христос действа в самия човешки Аз като негов най-висш аспект, като “истински Аз”, и Неговото Божествено Присъствие може да бъде осъзнато от човека:

И като лъчист живот на паметта
Христос ще излее светлина
Във всеки мрак на непосредственото настояще.

Сега от самата човешка душа, от най-дълбоките подоснови на човека, от неговия истински Аз, Божествената Светлина на Христос трябва да намери път навън, към света, а за това Той в началото трябва да преодолее “всеки мрак на непосредственото настояще” в човешките обвивки, който като голямо препятствие стои на пътя на Христос към постепенното одухотворяване на нашия Космос, което трябва да предшества прехода на Земята към нейното следващо планетарно въплъщение - въплъщението в Юпитер.
За пътя на Христовия Импулс, изхождащ от истинския Аз на човека и постепенно пронизващ човешките обвивки: астралното, етерното и накрая самото физическо тяло, - ни сочат също и по-горе дадените думи на Рудолф Щайнер, в които той говори за това, че резултатите от непосредствената среща с Христос в периода на Рождество трябва към времето на Пасха да се съединят с физическото тяло на човека."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Риби


"Първата взаимна връзка между Зодиакалната област на Рибите и съществото на самия човек може да стане по-разбираема за нас, ако вземем под внимание следното: Тази степен на развитие, на която се е на¬мирал човекът във времето, когато в средата на Хиперборейската епоха Слънцето е напуснало Земята, е свързана със съзвездието Риби.
Тогава Слънцето вече не светело духовно от вътрешността на Земята, а я осветявало само отвън. Рудолф Щайнер описва това състояние със следните думи:

„След това настанало време, когато Слънцето излязло от Земята, и Земята останала сама, и оттогава Земята започнала да се осветява отвън... Тогава вътре в човека станало тъмно. Това е началото на неговото развитие към тази точка на бъдещето, когато той отново ще трябва да намери вътре в себе си запалената вътрешна светлина. Човекът трябва да се научи да опознава нещата на Земята със своите външни сетива; и развивайки се, да достигне дотам, че в него отново, горейки и сияейки, да се пробуди висшият човек, духовният човек. От светлината през тъмнината към светлината - такъв е пътят на развитие на човечеството."

Именно това развитие символизират Рибите. Силите, от съответстващата им област на Зодиака, са излъчвали своите въздействия, когато Христовото Същество заедно със Слънцето е напуснало Земята. И те отново ще действат, когато в човека, завоювал в тъмнината на душата индивидуалната свобода, започне да изгрява вътрешното духовно Слънце; когато Христос, съединявайки се чрез Мистерията на Голгота със земното развитие, постепенно ще пробуди в човешката душа висшия, Слънчевия човек. Само след началото на неговото пробуждане човечеството ще навлезе в пътя на утвърждаването му в десета Йерархия, тоест в пътя към осъществяването на целта, която му е предначертана във Вселената. И началото на тази епоха се пада именно в нашето време, стоящо отново под знака на Рибите, когато човекът, под ръководството на водещия го сега Архангел Михаил, трябва постепенно да достигне до етерното изживяване на Христос като вътрешното Слънце на душата.

Затова символът на Рибите у първите християни е посочвал не само епохата, когато Христос е напуснал Земята заедно със Слънцето, а също така по пророчески начин и времето, когато Христос отново ще засияе като Слънце в свободната и напълно съзнателна човешка душа. Тогава Христос сам ще поведе такава душа към нейната висша цел - да влезе, но сега вече в пълно съзнание, като завършващо звено във великото Йерархично цяло в качеството си на десета Йерархия.

По този начин алфата и омегата на цялото човешко развитие намираме в знака на Рибите, знакът, изразяващ самата същност на човешкото същество - Антропос. От казаното също е ясно, че първото човешко същество, приело в себе си Христос на Земята, е бил Исус от Назарет (тоест Натановата Душа, произхождаща непос-редствено от древнолемурийското време, портата към което се явява предшестващата епоха на Рибите) - и е трябвало като подготовка към своята мисия да получи посвещението на Рибите, състоящо се в проникване в тайната на бъдещото утвърждаване на човечеството в десета Йерархия, чрез съединяване с Христос като духовно Слънце.

Затова там, където в езотеричните школи или общности е имало знание за това бъдещо предназначение на човечеството, и където са търсели път към неговото осъществяване, ние винаги срещаме символа на Рибите. Например най-близките ученици на Христос Исус са били рибари, понеже те е трябвало да покажат първия зародиш на бъдещото човечество като десета Йерархия. „Христос Исус притегля към себе си всички тези, които търсят Рибите. Затова всичките Му първи апостоли са рибари" - говори във връзка с това Рудолф Щайнер. Това сочат и думите на самия Христос, отправени към Петър: „Отсега ще ловиш човеци" (Лук. 5,10). Пак в този смисъл трябва да разбираме и това, че в езотеричната традиция на християнството Пазителят на Граала е получавал името Крал на рибарите. Подобни указания намираме и в дохристиянските времена. Така, в древността, великият Ману научава за предстоящия потоп от рибите (Махабхарата III и Матия-пурана 1,2), а в епоса за Гилгамеш Енкиду се нарича „Синът на рибата".

В човешкия организъм на Рибите съответстват стъпалата. По своята форма и „сводестия" си строеж те са възможни само при правостоящо същество. А в това, както вече е отбелязвал Гьоте, се състои основното различие на човешкото тяло от тялото на животното. Чрез тях се регулира правилното отношение на човека към силите на Земята. В древността изправянето на човека станало първото и най-важно следствие от изливането на субстанцията на Аза в него.

Рибите-стъпала пазят като съкровен спомен в човешкото тяло този най-важен момент от човешката еволюция, когато човекът е започнал пътя на своето земно странстване. Те съхраняват в себе си по някакъв начин дълбоката тайна на физическото битие на човека. Затова родословието на Исус по Евангелието на Лука (Натановата Душа) преминава през цялото развитие на човечеството чак до самия Адам и даже до Бога, показвайки с това произхода на физическото тяло, в което после трябва да слезе Христос. Тази тайна за произхода на физическото тяло на Христос пазят в себе си човешките стъпала. А този, който е бил предназначен да предостави Нему своето физическо тяло, е трябвало да владее знанието за тази тайна, което пък е било възможно само като резултат от посвещението на Рибите. Било е необходимо това посвещение да бъде подготвено от Йоан Кръстител, за когото Ру-долф Щайнер говори: „Йоан подготвя посвещението на Рибите, което е трябвало да има Назарянинът (Исус от Назарет), за да може да приеме в себе си Христа." Затова известният на всички знак на Рибите за Носителя на Христос е Неговият древен символ. Защото, „...такова е било посвещението..., което по тайнствен начин се е осъществявало, минавайки през всичките мистерии, които са ставали около Исус - посвещението на Рибите."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:05 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Водолей


"Областта на Водолея е свързана с Йерархията на Ангелите. От всички земни субстанции, тяхното същество има особено отношение именно към водата. Водата на Земята се явява като физическо отражение на субстанцията на мировия етер, от който са образувани етерните тела на Ангелите и на хората. Етерното тяло има преди всичко две качества: първо - второ - памет. По тази причина в преданията и легендите на най-различни народи срещаме представите за „живата вода", или „водата на живота", като символ на животворните сили на космическия етер. В книгата „Как се постигат познания за висшите Светове", в главата за посвещението Рудолф Щайнер говори за приемането на двете напитки - на паметта и на забравата - от духовния ученик, посочвайки с това втората особеност или свойство на етерното тяло. (По-добни представи намираме в „Божествена комедия" на Данте, където при прехода от света на душите към страната на духовете, той трябва да се окъпе във водата на двете реки: на паметта и на забравата, в Евноя и Лета). Ангелите, за разлика от човека, имат за свой низш член не физическото, а етерното тяло. Затова в книгата „Въведение в Тайната Наука" Рудолф Щайнер ги нарича също „Синове на живота". Ако пък самите те по своя воля поискат да си създадат своего рода физическо тяло, което в тях винаги се явява само като отражение на техните духовни принципи (членове), то най-плътният елемент, влизащ в неговата субстанция, е водата. Тази връзка на Йерархията на Ангелите с елемента вода може да се проследи чак до епохата на Старата Луна. Защото Старата Луна, на която те са преминали своята човешка степен, се е състояла само от водния, течния елемент. Тогава Ангелите са излели в пребиваващия още на животинска степен от своето развитие човешки организъм това, което после е станало в него субстанцията на кръвта и соковете: „Това беше работа на Ангелите..., които позволиха да се излее в човека тази субстанция на кръвта." А на бъдещия Юпитер, на който съвременният човек ще достигне степента на Ангелите, той ще има за свой най-плътен елемент водата. На Ангелите е възложена мисията да осъществяват на Земята ръководството на единичния човек в последователността на неговите въплъщения. Те са „охраняващите Същества, които, така да се каже, пазят паметта за превъплъщенията, докато самият човек все още не може да го направи."

В кръга на Зодиака знакът на Водолея представлява образът на идеалния, одухотворения човек. Оттук идва неговата специална връзка именно с Йерархията на Ангелите. Защото всеки Ангел открива за човека неговия най-близък духовен идеал, своего рода висшата, идеалната цел на неговите духовни стремежи. Нещата стоят така, сякаш човекът от самото начало на своето земно странстване е можел да вдигне погледа си към възвишения Дух, явяващ се негов праобраз, който напълно е подчинил на себе си своето астрално тяло (образът на леещия чиста вода Водолей в пълно спокойствие и хармония), и който му говори: „Такъв трябва да бъдеш ти, когато някога излезеш извън границите на това земно развитие... В духовен смисъл с еднакво право можем да кажем, че повдигайки своя поглед, човекът вижда горе собстве¬ния си висш Аз (Манас), на който той трябва все повече и повече да заприличва, или - че той вижда своя Ангел като своя велик Праобраз."

Най-близката възможност да се приближат значително към този висок идеал ще се открие пред хората - освен, ако те преди това не тръгнат по пътя на индивидуалното окултно развитие - през времето на шестата културна епоха, стояща под Зодиакалния знак на Водолея. През това време, като че ли по „естествен начин", цялото човечество ще бъде осенено от субстанцията на Манас, която като висш дар, ще му спуснат от небесата Ангелските Същества. А тъй като своего рода духовното ядро на шестата епоха ще трябва да се сформира от славянските народности, то в тяхната среда още от наше време се развива особено непосредствено и интимно отношение на човека към водещото го Ангелско Същество.

Достигането обаче на споменатото по-непосредствено отношение към Ангелското Същество е възможно всъщност за всеки човек в нашата епоха, стига той да реши съзнателно да поеме пътя на духовното развитие, който сега е открит за всички хора чрез съвременната Духовна Наука. Изходната точка и най-здравата основа за това представляват вътрешното развитие и одухотворяването на човешкото мислене. В резултат на висшето развитие, мисленето на човека трябва да стане съвършено живо и течащо, като някаква водна субстанция и накрая - съвършено етерно. Достигайки до това, човекът е в състояние да възприема в своето оживено етерно мислене импулсите на Ангелското Същество. Тогава такъв човек се въвежда от Ангела в имагинативния свят, в етерното обкръжение на Земята (Лунна сфера), където самият Ангел става неговия висш водач.

В заключение е необходимо още да отбележим, че особено посвещение, свързано с космическата област на Водолея, е имал Йоан Кръстител: „...погледът на Йоан Кръстител беше устроен така, че можеше да прониква нощем през материята на Земята, съзерцавайки съзвездието Водолей." Като резултат от такова изключително посвещение, чрез него е можело да действа определено Същество, принадлежащо към Йерархията на Ангелите, духовен факт, който се споменава и в самите Евангелия (например, на Марко, 1,2). Чрез кръщението с вода Йоан е предизвиквал у идващите да се покръстят при него хора частично отделяне на етерното тяло от физическото, което е довеждало човека до по-непосредственото изживяване на водещия го Ангел-Хранител, който тогава е можел да посочи на такава душа приближаващото се към Земята Христово Същество."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Козирог


"Областта на Козирога е свързана с Йерархията на Архангелите. В природния кръговрат на влиянията на това съзвездие съответства най-тъмното време на годината, но именно в тъмнината на зимната нощ става раждането на новото духовно Слънце и към това раждане особено отношение имат Архангелите. За да разберем тяхното участие в това събитие, е необходимо да си спомним за ролята, която Архангелите са изпълнявали още на Старото Слънце. Още тогава те са стояли толкова високо, че са могли нещо да дарят на цялото Мирово пространство. И това, което са му дали тогава - било светлината, субстанцията на светлината. „В известно отношение те (Архангелите) още на Слънцето са се развили дотам, че са можели да дават светлина на Мировото пространство" - говори за тях Рудолф Щайнер. А в друга лекция той изразява тази мисъл още по-определено: „Архангелите са... творци на светлината... Затова ние можем да кажем: когато ни се явява светлина, то зад нея присъстват Архангелите...". Такава е била дейността на Архангелите на Старото Слънце.

Оттогава обаче цялото развитие се е придвижило напред така, че в епохата на Земята, Архангелите се явяват не само като творци на външната светлина, но преди всичко като творци на духовна светлина. Затова именно от силите на Архангелите произтича възкресяването на духовното Слънце в тъмата на Рождественската нощ. И когато ясновиждащият съзерцава полунощното Слънце през Рождественското време на годината, в неговото обкръжение най-напред му се откриват дванадесетте Архангели, образуващи свитата, или, може да се каже, своего рода космическа аура за раждащия се в сферата на Земята Христов Импулс. Заратустра е сочил тези дванадесет Архангели още в древността, говорейки за дванадесетте Амшаспанди, посланиците на великия Слънчев Дух Аура-Маздао. В нашата епоха тези дванадесет Архангели са своего рода носители на дванадесетте аспекта на Христовия Импулс, възникващи в нашата Вселена като резултат от неговото преминаване през кръга на Зодиака*.Те се явяват също небесни пазители и инспиратори на Дванадесетте Свети Нощи, които се падат точно през годишния период, намиращ се под въздействието на силите от областта на Козирога. През това време от годината се падат и два от най-големите християнски празника - Рождество и Кръщение, всеки от които по своему е свързан именно със сферата на действие на Архангелите. Така Мистерията на Рождеството се възвестява на Мария, по Евангелието на Лука, от Архангел Гавраил. По време на Кръщението в реката Йордан Христос слиза в обвивките на Исус от Назарет, непосредствено от областта на Архангелите, минавайки покрай областта на Ангелите, внасяйки в земното развитие нова възможност за кръщение вече не с вода, а с Дух и огън (Матей, 3,11). Защото, съгласно Рудолф Щай-нер, единствените субстанции на Земята, от които Архангелското Същество може да си създаде физическо тяло, са субстанциите на въздуха и огъня. На древноеврейски „вятър, въздух, дишане" означават също „Дух"-„Руах".

През съвременната епоха, на човек му е необходимо да дойде в съприкосновение със сферата на Архангелите по време на съня, затова той трябва по време на бодърстването през дневния живот да достигне възможно най-голяма спиритуализация, одухотворяване на своето слово, на своята речева способност. Помощ в това могат да окажат преди всичко силите, прииждащи от областта на Козирога, които през всички времена са инспирирали хората към основите на най-духовните мирогледи. Съвсем особено отношение към подготовката на ежегодното раждане на духовното Слънце-Христос - в земната сфера има Архангел Михаил. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Във времето, когато става лятното издишване (има се предвид излизането на Душата и Духа на Земята от нейното планетарно тяло през летния период) Земята се ариманизира. Горко, ако на тази ариманизирала се Земя стане раждането на Исус. Преди да завърши годишният кръговрат и да дойде декември, който ще позволи да се роди Христовия Импулс в одушевената Земя, тя трябва да бъде пречистена чрез духовна сила от дракона, от ариманическите сили. Затова пречистващата, побеждаващата злото ариманическо начало сила на Михаил трябва да се съедини с това, което се влива като земно дихание от септември до декември, за да може по правилен начин да стане раждането на Христовия Импулс...". При това описаната тук ежегодна битка на Михаил с дракона достига своята кулминация именно по време на последната седмица на Адвента, когато Земята навлиза в областта на действието на силите на Козирога. Защото всеки път през това най-тъмно и студено време на годината, Ариман отново пак се надява да не допусне засияването на духовното Слънце в земната сфера. И всеки път, година след година, той е побеждаван от Архангел Михаил, за да може под знака на Козирога безпрепятствено да изгрее за Земята Слънцето на Христос. В плана на историческото развитие на човечеството, този контраст между природната тъмнина и изгряващите сили на духовното Слънце с особена сила ще се прояви през втората половина на шестата и особено в седмата културна епоха, която ще стои под знака на силите на Козирога.

И още една връзка на областта на Козирога с бъдещата Йерархия на Архангелите трябва да бъде спомената тук. Както е известно, в човешкия организъм с областта на Козирога е свързана колянната става, която отпред се затваря от така наречената колянна капачка. Според съобщенията на Духовната Наука, от тази капачка, след като тя премине през съответните метаморфози на Юпитер, през периода на Венера, ще възникне външната форма на човешката глава. А от нея след това ще излязат сили, формиращи целия външен облик на човека на Венера, който в своето развитие тогава ще достигне степента на Архангелското Същество."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Стрелец


"Областта на Стрелеца е свързана с Йерархията на Архаите. Тяхното отношение към областта на Стрелеца можем най-добре да си изясним с примера за детето, което се учи да ходи изправено. В продължение на определено време то отново и отново прави опити да се изправи и да застане на крака, и все се свлича надолу, в хоризонтално положение. През това времето, като че ли във външно видима имагинация, ни представя образа на кентавъра. Човешките и животинските, вертикалните и хоризонтални сили се намират в него в много силна борба, в резултат на която ще се яви победата на първите над последните. За това, че за всеки човек споменатата борба завършва с победата на човешките сили в изправянето, той е задължен за помощта, която му оказват в частност Съществата от Йерархията на Архаите, или Духовете на Личността. Именно те донасят на човека тези сили от Космоса, които го правят способен да бъде на Земята правостоящо същество.

Към този процес на изправяне, представляващ първата манифестация на индивидуалната личност и най-важната предпоставка, благодарение на която човек изживява своето Аз-съзнание, сочи също формата на лъка, който държи в ръцете си Стрелецът. Лъкът е огънат само докато стрелата се намира все още в него. Когато стрелата (образът на силите на мисленето като носител на Аз-съзнанието) е пусната в движение - а това отговаря на първото проникване на Азовия импулс в човешкия организъм - лъкът се изправя, което съответства на вертикалното положение, което човек заема. От друга страна, стрелата в ръката на Стрелеца като имагинация на активните сили на мисленето показва и това, че започвайки от IV следхристиянско столетие, цялото управление на световните мисли на Космоса, като небесна интелигентност, преминава от Духовете на формата (Ексузиаи) към Архаите, Духовете на Личността. Именно от това време те внасят космическите мисли в човешкото развитие.

Тази тяхна дейност от нов вид се явява като своего рода повторение, само че на по-висока степен, на това, което те някога са осъществявали още на Стария Сатурн. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Каква ли всъщност сила е действала в Духовете на Личността на Стария Сатурн? Тази сила е била същата, която сега знаем като сила на мисълта в човека. Защото, всъщност, работата, която Духовете на Личността извършвали на Стария Сатурн се заключавала не в нещо друго, а в използването на силите на техните мисли."

На това, което в съвременния човек като Микрокосмос се проявява като негово индивидуално мислене, в Макрокосмоса, във външната природа, съответстват явленията мълния и гръм. В този смисъл на нещата стрелата на Стрелеца, взета в нейния Макрокосмичен аспект, в природата съответства на появата на мълнията, единственият физически феномен, при който в границите на физическата Земя може да се про¬яви телесността на Йерархията на Архаите.

Накрая, трябва да се отбележи още и този факт, че стрелата, съзнателно пусната от лъка, е също образ на човешката воля, устремяваща се към определена цел. Като последна цел на цялото развитие на Земята се явява достигането на състоянието Вулкан, когато цялото човечество ще се издигне на тази степен, на която в сегашно време стоят именно Духовете на Личността (Архаите).
Като пророческо предчувствие на това висше състояние на развитие ще се яви това време, което ще започне с края на седмата Следатлантска епоха. Защото ако още в края на нашата пета следатлантска епоха от сферата на Ангелите човечеството го осенят първите импулси на Духа-Себе, а започвайки от края на шестата епоха от сферата на Архангелите - импулсите на Духа-Живот, то едновременно с началото на „войната на всички против всички" като неин противообраз пред човечеството се открива възможност да възприеме нещо от импулсите на Човека-Дух. Това ще се случи след като точката на пролетното равноденствие се премести в областта на Стрелеца, а на Земята двете основни човешки раси: добрата и злата, достигнат до своята пълна изява. Тогава образът на Кентавъра (Стрелеца) като че ли духовно ще се раздели на две части, така че добрата раса ще приеме в себе си силите на неговата горна, човешка част, а злата - на долната, животинска част. Към добрата раса ще могат да се присъединят само тези хора, които през тази епоха ще могат да служат на това висше Откровение на Христос, което ще дойде на Земята чрез служещите на Христос и водещи човечеството в неговия Дух духовни Същества от Йерархията на Архаите."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Скорпион


"Областта на Скорпиона-Орел е свързана с Йерархиите на Ексузиаите, или Духовете на формата. Още на Стария Сатурн тези Духове са се подготвяли за своята подреждаща и формираща дейност с това, че са съхранявали в пределите на Сатурн всичко извършено на него от по-висшите Йерархии. В епохата на Земята, Духовете на формата (Елохими, съгласно библейското название) се явяват собствено творците и ръководителите на цялото земно развитие. Те придават завършена форма на всичко съществуващо на Земята. Чрез действията на Престолите, произлизащи от нейния център и на Динамис (Духовете на Движението), действащи от периферията, Духовете на формата довеждат до втвърдяване и оформяне на земната повърхност. Силите за своята работа те получават именно от Зодиакалната област на Скорпиона-Орел, излъчването на която предизвиква вцепеняване и прекратяване на всякакво движение (във външната природа тези сили се проявяват именно през ноември).

Във времето на лемурийската епоха, човекът се е придвижил дотам в своето развитие, че Духовете на Формата са могли да излеят в него част от своята собствена субстанция, станала в човека субстанцията на неговия собствен Аз. Тази тайна на Аза крие в себе си двойствения образ на Скорпиона-Орел, тъй като в продължение на по-нататъшното си развитие, човешкият Аз, заедно със свободата, е приел в себе си и определена склонност към злото в резултат на Луциферическото изкушение.

Оттук произлиза и двойственият характер на Аза, който по тази причина в Апокалипсиса се появява в образа на двуостър меч. Този двойствен образ на Аза е придаден удивително точно в „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. В нея виждаме жертвения стремеж на човешкия Аз към своя висш идеал, божествения Аз, запечатан в образа на Йоан-Орела, седящ до дясната ръка на Христос Исус. Противоположният аспект на Аза, желаещ да служи само на своите собствени егоистични цели, е представен чрез Иуда-Скорпион. Между двамата е разположен Петър, способен едновременно и на висше жертвено служене („Ти си камък" - му казва Христос Исус, Мат. 16,18), и на предателство. Но с всичките сили на своята душа той се стреми към първото. На фреската това е подчертано от факта, че Петър се накланя към Йоан.

На съвременната Земя Духовете на Формата действат от Слънцето, затова основният елемент, чрез който се проявява тяхното влияние, е елементът на светлината. В него те имат един вид свое външно одеяние. Самата тяхна същност не принадлежи на външната светлина, а е родствена на духовната светлина. Човешкият Аз, преминавайки през правилно развитие, също се стреми към духовния свят. Образът на този стремеж се проявява в летящия орел, стремящ се да се издигне колкото се може по-високо, за да може най-пълно да побере в себе си потоците от насищащата въздуха слънчева светлина.

Противоположно е отношението на егоистично настроения Аз към духовната светлина. Той я ненавижда и избягва. Външно това отношение е отразено в образа на скорпиона, който се бои от светлината и винаги се крие от нея. И ако все пак бъде изложен на слънчева светлина и бъде лишен от възможност да се скрие от нея, той свършва живота си със самоубийство като жили сам себе си.

Можем да видим връзката на Духовете на формата с действието на силите на Скорпиона-Орел и от още една гледна точка. В средата на Атлантида, през епохата на Скорпиона, човекът за пръв път от земното обкръжение стъпва на твърда Земя. Едновременно с това той приема и първите включения на минерални субстанции в своето физическо тяло, в резултат на което то постепенно получава постоянна и завършена форма.

От друга страна, образът на Орела е свързан с последващото одухотворяване на всяка сътворена форма, изхождайки от силите на напълно развития човешки Аз. В лицето на евангелиста Йоан имаме работа с високо посветен, имащ за задача достигането на посочената цел. Затова между четирите евангелисти именно негов е символът на Орела.

Особено дълбоко отношение към сферата на Духовете на формата има също Християн Розенкройц. Неговото посвещение скоро след 1250 год. съвпада точно с този момент от развитието на човечеството, когато духовното въздействие на Духовете на формата - в противоположност на физическото - върху земното сътворение е било необикновено голямо, така че то е могло да въздейства, в смисъла на импулса на Орела, по одухотворяващ начин чак до самата физическа форма на посвещавания. Това посвещение позволява на Християн Розенкройц в бъдеще да поеме върху себе си новата мисия по преобразуването на Скорпиона в Орел, като за него самия това е било свързано с най-великото мъченичество, на което може да се подложи човекът.

В заключение трябва да се отбележи още един аспект от влиянието на Силите на Скорпиона във връзка с действието на Духовете на формата. Скоро след като са подарили на човека принципа на Аза, е станало разделението на човечеството на два пола. Това се е извършило под непосредственото космическо въздействие на областта на Скорпиона, в резултат на което човекът е могъл да запази вътре в себе си част от силите, които по-рано е използвал за възпроизвеждане на себеподобни. От тези запазени сили с времето се е образувал човешкия мозък като физическо основание за последващото развитие на Аз-съзнанието. Като следствие от това е станало така, че оттогава към чисто духовната субстанция на любовта, носител на която представляват през периода на Земята Духовете на формата и която те постепенно залагат в човечеството от самото начало на неговото развитие, се намесила възможността за нейното изопачаване, проявяваща се в наше време в смесването на духовната и сетивната любов. Последното става особено опасно при неправилно окултно развитие, в резултат на което човекът, преждевременно влязъл в астралния свят, се подлага на опасността да попадне под влиянието на определени демонични същества, образуващи свитата на изостаналите Духове на Формата и свързани с процеса на размножаване на различните човешки раси на Земята. Като следствие от това се появява смесване на окултизма и еротиката, заплашващо човека с пълно затъмнение на неговото Аз-съзнание."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 29, 2015 12:15 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Везни


"Областта на Везните е свързана с Йерархията Динамис, или Духовете на Движението. Тази взаимовръзка можем да усетим, имайки предвид следното. Ако огледаме като цяло нашата Слънчева система - Слънцето и въртящите се около него планети - ще ни порази един факт, признаван също и от официалната наука, а именно: всички планети заедно със Слънцето образуват такава устойчива и затворена в себе си система, само защото те постоянно се намират в уравновесяващо движение една спрямо друга. От духовна гледна точка причините за едно такова взаимно уравновесяващо движение на всички планети от нашата Слънчева система, лежат именно в дейността на Духовете на Движението. Съгласно Рудолф Щайнер, Слънцето е основното място за пребиваването на тези Духове, обаче техните сили действат от Слънцето към планетите, и вече - от планетите към Земята, предизвиквайки по този начин закономерното движение на отделните планети, следствие от което са устойчивостта и равновесието на всички сили, действащи вътре в Слънчевата система.
От гледна точка на инспиративното познание такова взаимодействие на всички сили в нашата Слънчева система под ръководството на Духовете на Движението, се изразява в това, което още древните питагорейци са наричали музиката на сферите: тя е живият израз на това подвижно равновесие, което цари в нашия планетарен Космос. Неговото отражение на Земята са химическите свойства на материята, също основаващи се на подвижното равновесие между процесите на съединяване и разлагане във физическия свят. По отношение на Земята, Духовете на Движението изпълняват още една особена задача: те, действайки откъм периферията, от сферите на планетите, държат и уравновесяват силите на Престолите, излъчващи се от центъра на Земята, следствие на което е възникването и на самата конфигурация на земната повърхност
„Това, което действително има място тук, е уравновесяването на силите, своего рода договор между Духовете на Волята (Престолите) и Духовете на Движението, резултатът от което представлява конфигурацията на земната повърхност с цялото й разнообразие."
Духовете на Движението могат да извършат всички описани деяния само благодарение на връзката си със Зодиакалната област на Везните, духовните сили на които още на Старата Луна са започнали да се проявяват чрез Духовете на Движението. Защото още тогава тяхната основна задача е била поставянето в равновесие и в правилно съотношение Слънцето и Луната, които вече са се отделили едно от друго. Тяхното положение в Космоса през това време е наподобявало двете чаши на гигантски везни, искащи своето уравновесяване. В душевното битие на древнолунните Същества от съпреживяването на тази неуравновесеност е възниквало чувството на вътрешна тъга; обратно, равновесието, предизвикано от Духовете на Движението, е носело удовлетворение и възможност за по-нататъшно развитие."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 30, 2015 10:20 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Дева

"Областта на Девата е свързана с Йерархията Кириотетес, или Духовете на Мъдростта. Още от самото начало образът на небесната Дева като указание за космическата същност на Божествената София, Премъдростта на Света, ни разкрива неговата дълбока връзка именно с тази Йерархия. По-подробно указание за действието на силите от областта на Девата чрез Йерархията Кириотетес в течение на развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, ни дава имагинацията на жената-дева, облечена в Слънце от 12 глава на Апокалипсиса. Дванадесетте звезди около главата й в тази имагинация говорят за дейността на Духовете на Мъдростта през времето на Сатурновото развитие, когато те са уреждали всичко така, „...че е имало съгласуваност между възникващото отделно мирово тяло на Сатурн и цялата Вселена". По-нататък образът на Слънцето, в което е облечена Девата (Рудолф Щайнер говори също за Девата, раждаща Слънцето) сочи към дейността на Духовете на Мъдростта през време на второто въплъщение на Земята, когато те са дарили на човечеството етерното тяло от космическите слънчеви лъчи, отреждайки по този начин на човека принципа на живота, и накрая, Девата, стъпила върху Луната, ни показва Дейността на Духовете на Мъдростта по време на древнолунното развитие, следствие от което е било възникването на среброто в Земята - металът, свидетелстващ за преодоляване¬то на низшите лунни сили от висшите слънчеви.
Всички тези качества намираме отразени в най-висша степен в образа на Мария от Евангелието на Лука, представляваща като че ли земното отражение на самото Същество на Небесната София. Виждаме нейната връзка с духовния Космос, нейната готовност за раждане на „Живата Душа" - Младенеца Исус от Натановата линия на Давид, предназначен да приеме в себе си духовното Слънце на Света, и накрая, нейната чистота и невинност, изразяваща се в пълна неутралност към низшите лунни сили. Всички тези качества тя е предала след това на другата Мария, Мария от Евангелието на Матея, съединявайки се с нея от духовния свят в момента на Кръщението в реката Йордан. Така е възникнало това девствено женско Същество, на което е било отредено да стане носител на най-висшата човешка добродетел за цялото християнско човечество.
Космическият праобраз на тази най-висша човешка добродетел трябва да търсим на Старото Слънце в Йерархията Кириотетес, или Духовете на Мъдростта, потопени в съзерцание на великата жертва, принесена от Престолите към Херувимите. Защото „чрез съзерцаването на този жертвен акт те се импулсират да излъчат от себе си това, което е тяхното собствено същество - подвижната, разливаща се Мъдрост, като даряваща добродетел (schenkende Tugend)". Представител на тази „даряваща доброде¬тел" вътре в човечеството е това девствено женско Същество, което в целия християнски свят се почита като „Божията Майка", като земно отражение на Небесната София. За да остане обаче неин представител, й е била необходима висшата жертвена мъдрост, произтичаща от съпреживяването на земния живот на Христос Исус. Тази мъдрост е трябвало като меч да прониже нейното сърце (Лук. 2,35), за да се излее от него към света на хората най-висшата „даряваща добродетел".
Областта на Лъва е свързана с Йерархията на Престолите, или Духовете на Волята. Преди да преминем към разглеждане на тази взаимовръзка, трябва да отбележим, че започвайки още от Зодиакалната област на Везните, има определено изместване в техните отношения към съответните Йерархии. Това е свързано с факта, че силите, които в един цикъл на развитие се проявяват като че ли предимно външно, в следващия цикъл действат вече като вътрешни сили на определени Същества. Така Духовете на Движението са по своята същност регентите на Старата Луна. През това време обаче, те вече активно подготвят развитието на съвременната Земя като планета, на която мъдростта на Старата Луна трябва да стане „подвижна", творческа във вътрешния живот на човешките същества, населяващи Земята. Затова техният символ (Везни) принадлежи собствено на Земята, а не на Луната. Така сред всички знаци на Зодиака само Везните са „неодушевен предмет", създаден от творческата мъдрост на човека. По такъв начин те ни показват как под въздействието на Духовете на Движението, про-изхождащата от Старата Луна „мъдрост на външния свят става ...вътрешна мъдрост на човека (тоест подвижна, творческа мъдрост"), която постепенно под тяхно въздействие, пронизвайки Аза на човека, подарен му на Земята от Духовете на формата, се претворява в сили на любовта.
Подобно изместване виждаме и във връзка със знака на Девата. Свързаните с областта на Девата Духове на Мъдростта се явяват регенти на Старото Слънце. Това обаче, което те в духовен смисъл са извършили тогава, намира своя външен израз само на Луната, която под влиянието на Духовете на Движението става планета на Мъдростта (за разлика от Земята, на която трябва да се роди Любовта). Затова техният символ се оказва по преимущество Лунен: Девата, която носи Слънчеви сили, в своето вътрешно същество, само че по един съкровен начин."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 31, 2015 5:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Зодиакалната област на Лъва


"... в кръга на Зодиака с Престолите се оказва особено свързан Слънчевият знак на Лъва. На Старото Слънце, като най-висш израз на тази вътрешна, Слънчева жертвеност, е станало жертвеното деяние на Христовото Същество, описано от Рудолф Щайнер в последната лекция на цикъла „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията". В самия образ на Лъва се съдържат също указания за съвършено определени вътрешни качества, свойствени именно на Духовете на Волята в Макрокосмоса. От древни времена образът на Лъва винаги се е смятал за знак на висше царско достойнство. Не напразно престолът на цар Соломон е бил украсен с два и с дванадесет златни лъва (З Цар. 10, 18-20). В лицето на Лъва имаме преход на жертвената воля в сърдечни сили на смелост, в готовност да се осъществи предначертаната висша воля отвън, изхождайки от силите на своето вътрешно същество. Това съчетание на готовност за жертва (воля) и смелост намираме след това в думите, с които Рудолф Щайнер характеризира имагинацията на жертвоприношението на Престолите към Херувимите на Стария Сатурн: „Престолите в своята готовност за жертва, в основата на която лежат сили, смелост, като че ли коленопреклонни пред Херувимите и възнасящи им жертва...". По-горе, във връзка с описанието на областта на Везните и нейното отношение към Духовете на Движението, беше посочена тяхната уравновесяваща дейност по отношение на излъчванията на Духовете на Волята от центъра на Земята. Тези излъчвания, които Рудолф Щайнер определя като „действия на Престолите", може да се предусетят в образа на могъщия Лъв, излизащ от планинската пещера въоръжен с цялата си деятелна сила и царствено достойнство. Произтичащите от Зодиакалната област на Лъва сили на вътрешната смелост могат в частност да помогнат на човека да получи правилно отношение към всички изпитания, които му изпраща съдбата, т.е. да застане в правилно отношение към своята собствена карма, да се научи да я носи и съзнателно да работи над нея. Такава работа на свой ред може да доведе човека до по-съзнателно отношение към Йерархията на Престолите. Това, което тази Йерархия някога е извършила на Стария Сатурн - „законите на Стария Сатурн" - в напълно метаморфоризирана форма продължава да живее по-нататък и в наше време, изразявайки се в кармическите закономерности на индивидуалната човешка съдба. В кръговрата на годината времето, стоящо под знака на Лъва, е края на юли и началото на август. През август силата на слънчевата светлина започва постепенно да намалява, затова пък най-голямо става топлинното въздействие на Слънцето. Като че ли това най-горещо време на годината пази в себе си последния, слаб отзвук на природния спомен за състоянието на Стария Сатурн, жертвеното изливане на субстанцията на топлината от Духовете на Волята (Престолите)."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 01, 2016 3:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Рака


Областта на Рака е свързана с Йерархията на Херувимите, или Духовете на Хармонията. Самият знак на Рака представлява модификация на древния окултен символ, наричащ се вихър и изразяващ хармоничната връзка на двата процеса или цикли, техният хармоничен, съответстващ на Мировата Мъдрост правилен преход от един в друг. „Съществува във висшите светове процес - казва Рудолф Щайнер - който се проявява също и във физическия свят: това е въртенето на вихъра. Вие можете да видите завъртането на вихъра, ако наблюдавате звездна мъглявина, например мъглявината Орион. Вие виждате спирала. Това става във физически план, но можете да го наблюдавате във всички планове. То изглежда по такъв начин, като че ли единият вихър преминава в другия." За такива преходи на един процес, или вихър, в друг, така че той да става хармонично, в съгласие с Мировата Мъдрост, отговарят във всички планове на битието Херувимите. Защото доведената само до висша хармония Мирова Мъдрост, „... такава Мъдрост, която се е натрупвала с хиляди, милиони години световно развитие, струи тържествено и мощно срещу нас от Съществата, които наричаме Херувими."
Ако сега се обърнем непосредствено към самите процеси, управлявани от Херувимите по закона на хармоничния вихър, то между тях трябва да отбележим преди всичко такива, като възникването и прехода от едно планетарно състояние в друго. Например възникването на Стария Сатурн от това състояние, което в окултизма се означава като „блажен покой във Вечността".68 По-нататък следва преходът на Сатурн в Слънце и т.н. При това самите спирали на вихъра ще съответстват на проявените състояния, или манвантори, а пространството между тях - на Пралайята. При посредничеството на низшестоящите Йерархии, тези процеси се повтарят след това и в по-малки цикли, например при прехода от един кръг или сфера в друга и т.н.
Във външната природа също наблюдаваме подобни процеси. Проявилото се през лятото растение преминава в зърно през есента, което в продължение на зимата „умира" в земята, тоест преминава през своего рода Микрокосмическа Пралайя, за да може да стигне до нова изява през следващата пролет. За всички тези процеси, доколкото те протичат в хармонична мъдрост във външната природа и във висшите планове на битието, чак до най-висшите, отговарят и ги управляват именно Духовете на Хармонията - Херувимите. Ако Серафимите получават непосредствено висша задача от самото Божество, то Херувимите я разработват така, че тя може да даде първия тласък (от центъра на вихъра, където неговите спирали не се „затварят") към нова изява, която по-нататък се води и осъществява от Престолите.
Посочените преходи, обаче, от едно състояние или цикъл към друг, могат да имат и по-драматичен характер. Например, събитието на Старото Слънце, описано от Рудолф Щайнер като отказ на известна част от Херувимите да приемат космическата жертва, принесена им от Престолите. По-късно това събитие е оказало влияние на цялото последващо развитие, пораждайки в мировата еволюция специален вихър.
Съвсем иначе действа по-нататък импулсът на вихъра през епохата, стояща непосредствено под знака на Рака, при прехода от Атлантида към следатлантското развитие. И отново, по съвсем друг начин се проявява този импулс по времето на влизането на Христос в Йерусалим, описано в гл. 21 от Евангелието на Матея, където пред нас се открива образът на Христовото Същество, което, навлизайки в културно-историческото развитие на човечеството, предизвиква съвършено нов вихър. Във всички изброени събития, макар и по различен начин, действат сили, идващи от сферата на Херувимите, модифицирайки се в космическата област на Рака, и предизвикващи импулс на вихъра, допринасящ за прехода на всякакво развитие от един цикъл в друг.
Във връзка със знака на Рака и дейността на Херувимите е необходимо да отбележим още два факта. Първо, изключително съществен е фактът, че именно Херувимите са тези Духове сред Висшите Йерархии, които по времето на древнослънчевия период създават целия кръг на Зодиака приблизително в тази форма, в която той съществува и до ден днешен. Наистина кръгът на Зодиака е съществувал още и на Стария Сатурн, но тогава, по думите на Рудолф Щайнер, неговите „знаци" са били още „...не толкова плътни и компактни, както по време на Слънчевото битие". И така: „това, което в настояще време се подразбира като материален Зодиак, трябва да бъде отнесено към творчеството на Херувимите, въздействащи върху Старото Слънце от мировото обкръжение и излъчващи във Вселената своите лъчезарни сили".
С други думи, Херувимите създават около Старото Слънце вид защитна обвивка, обхващаща целия сегашен Зодиакален кръг и свързана, в частност, с космическата област на Рака. Казаното от нас потвърждава вече и самата форма на този знак, стоящ във висшата точка на Зодиакалния кръг, която като че ли обхваща някаква сфера и я затваря от външния свят. Противоположният полюс на Рака представлява областта на Козирога, от която действат силите на Архангелите и тази полярност формира цялото битие на Старото Слънце (съгласно Рудолф Щайнер, Йерархическите Духове, непосредствено вземащи участие в развитието на Старото Слънце, са принадлежали към духовните рангове от Херувимите до Архангелите). Освен това, знакът на Рака в човешкия организъм е свързан с гръдния кош, първите зачатъци на който са били образувани на Стария Сатурн. По-късно, на Старото Слънце, когато окончателно се е сформирал дванадесетичния Зодиак (на Сатурн той не е бил още дванадесетичен), е възникнал също и първият зародиш на бъдещото сърце, тогава под влиянието на силите на Рака, строежът на човешкия гръден кош е станал отражение на великото Макрокосмическо цяло: В центъра - сърце-слънце, затворено в обвивката на гръдния кош, състоящ се от 12 чифта ребра, като отражение на дванадесетичния кръг на Зодиака, създаден по времето на Старото Слънце от Херувимите при особеното участие на силите на космическата област на Рака.
Вторият факт, на който трябва да се обърне внимание по повод разглежданата връзка, това е раждането на Йоан Кръстител под знака на Рака. Ако знакът на Водолея повече ни насочва към непосредствено действуващото чрез него определено Ангелско Съ-щество, то връзката на Йоан Кръстител с областта на Рака от по-особена страна характеризира самата му индивидуалност и неговата мисия като предтеча и подготвител на земните пътища за Христос Исус, при това именно във връзка с Йерархията на Херувимите. Защото тази Йерархия играе много особена роля в неговата съдба. От съобщенията на Рудолф Щайнер е известно, че в лицето на Йоан Кръстител, или Илия, срещаме най-древната индивидуалност на човечеството, в известен смисъл индивидуалността на самия Адам. От друга страна, от библейската история за грехопадението узнаваме, че след изгонването на Адам от Рая, Господ е поставил пред входа му „Херувимите и пламенния меч, който всячески се въртеше..." (Бит., 3,24) В резултат на това човечеството се оказало отрязано от тази Макрокосмическа сфера на Бог-Отец, разположена отвъд Зодиака, от която някога Христос е слязъл на Слънцето. Това изживяване на Херувимите и огнения меч, недопускащи повече човека в тази висша област, е продължавало да живее като мощен душевен импулс през всички следващи въплъщения на тази индивидуалност чак до Йоан Кръстител, постепенно преобразувайки се в тази чисто вътрешна способност, която ни е известна сега като гласа на Съвестта, и която, съгласно духовните изследвания на Рудолф Щайнер, в своя висш аспект произлиза от Йерархията на Херувимите.
Какво представлява гласът на Съвестта? Той не е нищо друго, освен способност за разбиране на Христовото Събитие, възникваща в човечеството едновременно с това Събитие: „Така на Изток на Земята изгрява Любовта, на Запад - Съвестта. Те са свързани едно с друго: щом на Изток се появява Христос, на Запад - се пробужда Съвестта, за да възприеме Христос като Съвест. В това едновременно възникване на Христовото Събитие и в разбирането на това Събитие „...ние виждаме проява на безкрайната мъдрост, съдържаща се в нашето развитие." И така импулсът на Съвестта отначало възниква на Запад. Около 500 години преди Рождество Христово той прониква в Гърция, след това при Поврата на Времената чрез Йоан Кръстител - в Палестина, за да се срещне там в негово лице за първи път с Христос. Съвестта - казва Рудолф Щайнер - „... (това е) усещането за Аза, извисяващо човека от низшето към висшето, (тя) звучи като Глас Божи в Сетивната Душа, където обикновено звучат само гласовете на влеченията, желанията и страстите, и устремява душата към такива постъпки, които й позволяват да проникне до висшия Аз." Всяка непречистена душа се опустошава от своите страсти и желания, заради тях тя става безплодна пустиня, но от тази пустиня може да се раздаде Гласът Божи, Гласът на Съвестта, възвестяващ приближаването на „Господарят на душата, Kyrios, Аз". Така с мъдростта на самото Исусово Водачество е било съдено на Йоан Кръстител първи да срещне Христос на Земята, за да Го познае със силата на своята съвест и да Го посочи на цялото човечество. Йоан посочва Христос като Агнец Божи (Йоан, 1, 36), свидетелствайки по този начин за Неговия космически произход, за Неговата връзка със Звездните светове, със сферата на Зодиака, възникнала на Старото Слънце благодарение на дейността на Херувимите. И тази „инспирирана имагинация" у него предизвиква именно импулса на Съвестта, въздигащ се в своите извори към същата Йерархия.
В заключение на казаното можем да добавим още нещо. Както знаем от лекцията на Рудолф Щайнер, след своята смърт духовното същество на Илия - Йоан Кръстител става групова душа на Апостолите, образувайки с това тази охраняваща и защитаваща атмосфера на будна съвест около Христос Исус, в която Той би могъл по най-добър начин да извършва Своите Деяния. Ако сега не се побоим от малко парадоксално звуча-щото сравнение, то може да се каже, че това охраняващо действие на свръхсетивната същност на Илия-Йоан е било подобно на тази роля, която гръдният кош осъществява в човешкия организъм по отношение на сърцето като вътрешно Слънце на неговата физическа организация."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни