ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Яну 18, 2019 8:29 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 02, 2016 11:11 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Близнаци


"Областта на Близнаците е свързана с Йерархията на Серафимите, или Духовете на Всемирната Любов. Земното отражение на представлявания от тях във Вселената Макрокосмически импулс на любовта, е гръцкият мит за близнаците Диоскури - Кастор и Поли-девк*. /* Бел. на преводача: Полидевк (грц.) - Полукс (лат.)/ Съгласно този мит Кастор е син на Леда и цар Тиндарей, а Полидевк - син на Леда и Зевс. Затова Полидевк притежава безсмъртие, а пък Кастор е смъртен. Двамата заедно влизат в спор със своите сродници Афаретидите и отвоюват от тях похитеното стадо бикове. Кастор загива в битката от ръката на един от Афаретидите. Полидевк, от любов към брат си, е готов да пожертва за него своето безсмъртие и моли Зевс да му изпрати смъртта. Тогава Зевс изпраща двамата Диоскури на небето като награда за тяхната братска любов, превръщайки ги в съзвездието Близнаци. За да оценим правилно окултните подоснови на този мит, е нужно да си спо-мним какво е било изобщо основното настроение на древните гърци по отношение на такива явления като смърт и безсмъртие. То се е състояло в това, че повече от всичко на света древните гърци ценели съвършената форма на човешкото тяло, което ги е дарявало със силното и светлото съзнание за самите себе си, Аз-съзнанието. Ето защо смъртта, която разрушавала тази форма, а заедно с нея и Аз-съзнанието в неговата земна форма, представлявала за древните гърци величайше зло, с което те вътрешно никога не можели да се примирят. „Хората от гръцката народност - е казал Рудолф Щайнер - са били такъв вид хора, които повече от всичко са обичали и ценели външната форма на физическото тяло и затова при неговото слизане към смъртта са изпитвали цялата печал, която човек изобщо може да почувства.

Така че в Гърция „...ние срещаме висшата оценка на външната форма на човешкото тяло като външна форма на Аза... (затова) гъркът е казвал: „Аз дотолкова ценя своя Аз, че тръпки ме побиват, когато гледам това, което ще стане с него след смъртта..." И това е напълно в духа на Гърция, когато героят казва: „По-добре да съм просяк на Земята", т.с., в човешка телесна форма, „отколкото цар в царството на сенките."

От цитираните думи с цялата си яснота се очертава характера на отношението на гърците към проблема за смъртта, а също и към безсмъртието, което в смисъла на казаното би било за тях най-висшето от желаните на земята блага. Затова човек да пожертва своето безсмъртие от любов към друг човек, в представите на древния грък е било най-голямата жертва, на която изобщо е способно човешкото същество. Ето защо митът за Диоскурите съдържа сведения за висшата степен на любовта, която изобщо е била достъпна за земния човек според представите на античния свят. Ако сега искаме да намерим съответствие на всичко това в християнската епоха, е необходимо да вземем под внимание, че от момента на влизането на Христовия Импулс в земното развитие, вече не любовта, основана на кръвните връзки (Диоскурите са братя по майка), а чисто духовната Христова Любов е подбудата за най-висшата жертва. Това е любовта на двамата приятели, станали чрез нея братя не по кръв, а по силата на новия, Христовия Дух. И още едно различие. Както видяхме, в дохристиянските времена най-висшето благо за земния човек е било достигането на безсмъртието. В християнството пък най-висшето благо става самата душа, т.е. човешкия Аз, който като носител на индивидуалното безсмъртие от самото начало се поставя в центъра на християнското съзнание. Затова християнската любов стои безкрайно по-високо от древната любов, понеже тя е способна да пожертва не само безсмъртието, но и самия му носител, своето най-ценно достояние, собствения Аз, за да го получи отново като безсмъртен истински Аз от самия Христос.

Последното става в резултат от осъществяването на основния принцип на всичките истински християнски мистерии - „Не Аз, а Христос в мене"(Гал.2, 20). Към тази висша, чисто Серафимска любов ни насочват също и следните слова на Христос: „Това е заповедта Моя, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели. Вие сте приятели Мои, ако изпълнявате това, което Аз ви заповядам". (Йоан. 15, 12-14). Така говори Христос в Своите прощални беседи на учениците си. А след това Той самият осъществява тази Любов. Той става нейния Висш Праобраз за всички хора, жертвайки за изпълнението на Мистерията на Голгота Макрокосмическите сили на Своя Аз. Именно за тази любов ни говори след това най-близкият му ученик и непосредствен свидетел на всички описани от него събития - Йоан: „Любовта познахме в това, че Той положи за нас Своята душа; и ние сме длъжни да полагаме душите свои за братята... ... Деца мои! Да започнем да любим не със слово и език, но с делото и истината"(1 Йоан 3, 16, 18).

В заключение на всичко казано за връзките на областта Близнаци с Йерархията на Серафимите трябва да се отбележи, че от тази област в частност произлизат всички импулси към социалното общуване между хората, към тяхното обединяване на основата на взаимната любов и вътрешния импулс един към друг. В Макрокосмоса на това съответства дейността на Серафимите, свързана с установяването на правилните "социални" взаимодействия между различните планетни системи. Рудолф Щайнер описва тази тяхна дейност със следните думи: "Както хората образуват някаква социална система, влизайки в известно взаимоотношение, така съществува взаимоотношение между планетните системи. Между неподвижните Звезди действа взаимно съгласие. Само благодарение на това съществува Космосът. Това, че планетните системи, чрез мировото пространство, така да се каже, говорят една с друга, за да станат Космос, се регулира от тези духове, които наричаме Серафими."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 03, 2016 12:49 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Зодиакалната област на Телец


"Областта на Телеца е свързана с Принципа на Космическия Дух. Чрез тази област той излъчва своите сили към планетарното битие. За да разберем по-добре тази непроста взаимна връзка, ще вземем за изходна точка една представа, която отначало може да ни се стори малко неочаквана. Когато съвременният посветен ясновидски разглежда телеца или кравата, то могъщата дейност на нейното храносмилане му се разкрива като една цяла Вселена. „Процесът на храносмилане на това животно, разглеждан астрално - това е цял един свят! ... Той носи печата на най-висока духовност" - говори за това Рудолф Щайнер. Ако този посветен проследява със своето имагинативно-инспиративно съзнание образа на кравата по-нататък в астралния Космос (тоест в духовната сфера, ограничена от кръга на Зодиака), то под влиянието на силите на инспирацията кравата приема образа на птица. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Астрално тя (кравата) става птица... Това, което в птицата се явява като астрално, в нея се явява физическо. Разбира се в астралния свят това изглежда иначе, но все пак това е така".

Сега става понятно, защо принципът на Духа в астралното обкръжение на Земята (в Лунната сфера) се открива на Йоан като имагинация на гълъб при Кръщението на Исус в реката Йордан. (Йоан 1, 32-34). От друга страна, сега разбираме цялото значение на култа към бика, или телеца, у древните народи: в Индия, Египет, Вавилон, в Гърция и Мала Азия.

По-нататък от Духовната Наука знаем, че в нашата Слънчева система Принципът на Духа действа чрез Лунната сфера, а Принципът на Сина - чрез сферата на Слънцето. Затова бикът като земно изображение на дейността на Духа винаги е свързан с Луната (например, древношумерският бог на Луната Син се изобразява с тяло на бик). Известно е, че със сферата на Луната е свързана също и египетската Изис. Нейният образ е възниквал в мистерията на древните египтяни от съединяването в Лунната сфера на двата космически потока, идващи от небесната област на Девата и Телеца. При това, ако е преобладавало влиянието на Девата, то в образа на Изис повече се подчертавала нейната връзка с Мировата Душа, с Небесната София, а също и нейното отношение към Хорус, осъществяващ връзката със света на хората. Ако пък, напротив, е преобладавало влиянието на Телеца, в този случай Изис се е изобразявала с бикови рога на главата, - тогава повече се е подчертавала нейната връзка с целия Макрокосмос; посочвало се е това, че под влиянието на силите на Телеца тя се изпълва от Мировия Дух и се устремява към слънчевия Бог Озирис. Самият Озирис, въпреки че неговото култово почитане възниква в епохата на Телеца, (третия културен период), влиза в отношение и с косми-ческата област на Овена благодарение на своята връзка с Христос (образът на Озирис пророчески ни показва приближаването на Христос към Земята).
Затова описаният стремеж на Изис от Телеца към Овена, или в границите на Слънчевата система, от Лунната сфера към Слънчевата, се изразява в понататъшната метаморфоза на нейния облик: на главата й, между двата лунни рога на бика се появява Слънчевият диск.

Такъв един преобразен образ на Изис посочва по пророчески начин прехода от Лунната епоха към Слънчевата, или, изразявайки се на окултен език, от Лунния Логос към Слънчевия Логос, а в аспекта на историческото формиране на човечеството - от третия културен период към четвъртия.

Интересен паралел на разгледаната метаморфоза на образа на Изис представлява аналогичното изменение и във външния облик на египетския култ към Апис. В последния с постепенното приближаване към култа на Озирис (Апис постепенно става „бикът Озирис") между рогата, имащи форма на лежащ хоризонтално лунен месец, също се появява дискът на Слънцето. По-нататък при прехода от третия културен период към четвъртия (тоест от Телеца към Овена) тези два култа напълно се сливат в новия култ към Озирапис (Озирис-Апис), или Серапис. Този нов култ, възникнал първоначално в Египет, получава след това с настъпването на последната дохристиянска епоха под ръководството на Михаил (550-200 г. преди Рождество Христово) голямо разпространение в границите на целия гръко-римски свят. При династията на Птоломеите, Серапис става главен бог на Египет и специален покровител на неговата нова столица - Александрия.

В древния свят обаче, образът на бика (Телеца) играе и съвсем друга роля. От една страна Телецът (доколкото той е носител на Слънчевия диск и с това пророчески сочи гореописаното придвижване от Телеца към Овена) става изразител на правилния Дух на Времето, а от друга страна (ако Телецът не желае да се придвижва в посока към Овена, не иска да влезе в съприкосновение със Слънчевата сфера, а иска само егоистично да остане завинаги в Лунната сфера) той застава вече срещу правилното развитие и действа в света като нелегитимен Луциферичен Дух на Времето. Тогава образът на бика става знак на силите на Луцифер, изкривяващи космическия Принцип на Духа. В тази форма бикът става изразител на човешкия егоизъм и дивите необуздани страсти. И у древните народи нееднократно срещаме бика именно в тази роля. Това е небесният бик, изпратен на богинята Венера-Иштар срещу Еабани и Гилгамеш в „епоса за Гилгамеш", това е бикът, победен от Слънчевия бог Митра. И накрая, това е „златният телец", на който са се кланяли евреите по времето, когато Мойсей е бил на планината Синай (Исх. 32, 1-4, 3; Цар. 12, 25-30).

Като завършек трябва да отбележим един многозначителен аспект, свързващ влиянията от областта на Телеца с бъдещото действие на Светия Дух. Както е известно, органът, формиран непосредствено под влиянието на областта на Телеца в организма на човека, е неговият орган на говора, или ларинкса. За ларинкса, а също и за тази метаморфоза, през която му е предопределено да премине в бъдеще, Рудолф Щайнер казва следното: „...Напротив, ние трябва да разглеждаме ларинкса в неговото пълно преображение, и когато човекът отново стане девствен, тогава неговият ларинкс отново ще се обърне към духовното Слънце (сравни с казаното по-рано). Чашката на цветето се развива до изпълнената със страсти плътска форма, а след това ларинксът отново ще стане девствено чиста чаша, която се оплодява от Духа и към която се устремява Светото Копие на Любовта. Това е също символът на Свещения Граал, неговият висок Идеал".

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 04, 2016 10:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Зодиакалната област на Овен


"Заключителната, най-висшата област на Овена, „оглавяваща" целия Зодиакален кръг, целия Адам-Кадмон, вселенския Пра-Антропос, е свързана с принципа на Сина или Христос. Под знака, сияещ на небето в началото на втората третина на четвъртия следаталантски период, слиза Слънчевото Същество на Христос в обвивката на Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. "На другия ден (след Кръщението) пак стоеше Йоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Исуса, който вървеше, рече: ето Агнецът Божи" (Йоан. 1.35,36). С тези думи самият Йоан Кръстител свидетелства за космическата връзка на Христос с небесната област на Овена, през която Христос е навлязъл в нашия Космос от Сферите, лежащи отвъд кръга на Зодиака. За тези висши Сфери, невлизащи непосредствено в нашия Космос, ни говори Гласът от Небето при Кръщението в реката Йордан: „Този е Синът Мой Възлюбен: и днес Аз Го родих". Само с тези кратки думи, като далечно ехо идва до нас вестта от Мировите области, разположени отвъд Зодиакалния кръг. Ето защо именно тези думи можем да отнесем към вътрешното съдържание на заключителната тринадесета Свята Нощ, падаща се в навечерието, а в окултен смисъл вече на седмия ден на Богоявление - на празника на Христовото раждане в земното тяло на човека Исус. По този начин в Богоявление имаме сякаш завършващата степен и своего рода равносметката на целия път, изминат в продължение на Дванадесетте Свети Нощи и по-специално през последните две от тях. Защото в момента на Кръщението самата висша Троичност се отразява в дълбините на земното битие: Принципа на Духа като Гълъб (Телец), Принципа на Сина като Агнец (Овен) и Принципа на Отеца като Гласът от Небето - от тези Сфери, до които силата на човешката имагинация вече не може да се издигне. Но точно оттам, от Бащиното Лоно слиза Христос в нашия Космос. В него действа Той отначало от сферата на Слънцето като Тринадесетия в обкръжението на дванадесетте като „... Дух, който със Своята Светлина пронизва Вселената", „... като Божествения Дух на нашата Слънчева система", като „Представител на Духа на Космоса..., на цялата Вселена", а след това от Слънцето Той слиза чрез Кръщението в реката Йордан на Земята, за да бъде „... Земята пронизана от нова сила", за да бъде с това „... положена основата за развитието на Земята в Слънце".

С това указание за бъдещето превръщане на Земята в ново Слънце може да се завърши описанието на пътя „от Исус към Христос" през дванадесетте области на Зодиакалния кръг, намиращи своето земно откровение в Дванадесетте Свети Нощи, разположени между празника на Рождество и празника Богоявление."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни