ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Юни 19, 2018 12:21 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 08, 2011 10:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Коледният празник в променящия се ход на времето

Лекция на Рудолф Щайнер пред членовете на Антропософското общество
По стенографски записки, непрегледани от автора.
Превод от английски: Радослав Радев


Изображение


Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник. Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството. И ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?

Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: От една страна, всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко с всички други събития на съвременната цивилизация около нас; а от друга страна, те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.

Така че едва ли ще е преувеличение, ако изразим следния възглед: Липсва хармония между онова, което очите ни възприемат, когато желаем да се проникнем с Коледното настроение, и онова, което виждаме в днешното обкръжение. Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, а след това да виждаме модерният трафик, препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник.

От всичко онова, което Коледният празник може да направи, за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало почни нищо – само едно слабо ехо – особено за градския човек. Той едва е способен да усеща предишното му величие. Неговите навици вече му пречат да възприема това величие – величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.

Би било изцяло погрешно, ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане – в нашите кръгове това чувство трябва да присъства. А именно, че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник.

Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: Какво може да означава за мен този Христов празник? И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци, не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.

В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, както и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.

Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен (вечен) чрез Духовната наука.

За съвременния градски обитател е много трудно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на хората, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден възраждат Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магически вятър, който проникваше душевното настроението в стари времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен.

Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магически вятър в настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваха Коледните празници, можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари – нещо, което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това:

„По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце, идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни. Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха.“

Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи, ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: „Наближава времето на Христос.“ Те усещаха: „Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят пакости през този сезон.“ Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия.

Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко, свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на „яслите“ в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.

Изображение


А когато главните дни на Коледния празник – 25 и 26 декември – бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село – последните актьори на сегашните постановки за „Свещената история“. Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но все още можете да попаднете на последното ехо на „Пиесата на Тримата царе“ – може би дори и днес (1910 г.) в някои отдалечени села. Имаше „Трима Свети царе“, носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите им. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов импулс на човешката еволюция.

Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени – настроение, в което участваше цялото село и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени – такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата нощ и на Тримата царе в други дни от годината.

И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. Певци на Звездата обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази.

Онова, което имаше най-голямо значение, беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината. Аз самият още съм чувал няколко пъти тези „Звездни певци“, рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата. За мен това е прекрасен спомен. Например следното:

В Божието Име ще започнем, слушайте добре
как някога от Изтока дошли Тримата Свети царе.
По пътища далечни бързо яздили сами,
четиристотин мили за тринайсет дни.
Яздейки, минали до царските стени
на Ирод и с думи той решил да ги плени:
– Накъдето и да отивате, поспрете при мен!
– Нашият път е в посока Витлеем.
– Бъдете мои гости, Свещени царе!
Влезте в палата и ще ви нагостя добре:
много вино и пиво аз ще ви предложа,
еленско месо и риба на масата ще сложа.
Искам да узная като юдейски господар
къде се намира новороденият цар.
– Всъщност ние не знаем точно къде,
следваме звездата и тя ще ни отведе:
над къщата звездата ще просветне ярко.
Светите мъже през планините яздят жарко.
Там те открили наший Бог и Повелител,
Христос Исус – явил Се на цял свят Спасител.


Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата беше протягана надалеч. Тази Коледна звезда на Тримата Царе беше израз на съзвучието между времето, празненството и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин беше дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята. И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.

Изображение

Така можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната песен“, всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнем назад няколко столетия, ще открием обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха при наближаването на това време, а в представленията вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.

Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени „езикови острови“ в Унгария немският език е бил запазен жив, като майчин и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в славянските райони през предишните столетия, са запазили своето древно наследство от Коледни пиеси и ги възобновявали винаги, когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите. Винаги подбирали актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня – може би вие ще ми вземете думата от устата – с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал, когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.

Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора, които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител. Те ходят на всякакви видове места, за да научат определени дихателни упражнения, за които се смята, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от „правилни“ дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуството по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.

Такова изкуство действително беше изпълнявано от селски момчета, замесени в безсмислени лудории и държали се много лошо през останалото време от годината. Същите тези момчета играеха в Коледните пиеси с най-дълбоко коледно настроение в своите души и сърца. Защото тези прости хора, които живееха под сламените си покриви, знаеха безкрайно повече за отношенията между човешката душа, а даже и за цялото човешко същество и изкуството, отколкото се знае днес в нашите съвременни театри и други културни институции, без значение колко шум се вдига около тези неща. Те знаеха, че истинското изкуство трябва да извира от цялото човешко същество; и ако трябва да бъде свещено изкуство, то трябва да извира от човешкото свято настроение на отдаване. Това тези хора наистина го знаеха! И това може да се види например в „четирите принципни правила“, откривани в тези райони, които Шрьоер все още можеше да посети.

Когато наближаваха месеците октоври и ноември, в районите на Горна Унгария някоя личност, която знаеше Коледните пиеси, събираше онези хора, които усещаше за подходящи да ги изиграят. Тези пиеси се предаваха по устна традиция. Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха намирани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: това бяха наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове лудории през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение. Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции. Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила. Опитайте да си представите живота в тези села и какво би означавало, ако не ти позволят да участваш в тези Коледни пиеси:

„Всеки, желаещ да играе в моите пиеси, е длъжен:
1. да стои далеч от момичета
2. да не пее неприлични песни през целия свят сезон
3. да води благоприличен живот
4. да се подчинява на моите заповеди
За всяко нарушение ще бъде налагана глоба, а също и за всяка грешка в наизустяването на репликите ви.“


Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господствал в свещените места на древните Мистерии? Там също всеки знаеше, че мъдрост не може да се постигне с просто учене. Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желае да участва в изкуството по стойностен начин. Тези пиеси трябваше да бъдат родени от цялото човешко същество! И настройката към Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че всеотдайността и целомъдрието да завладеят дори най-дяволитите момчета.

Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам и които Шрьоер и други можеха да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настроение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти декември, се предхождаше в църковния календар от Денят на Адам и Ева, така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса, се предхождаше от т.нар. Райска пиеса – това е пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където се изпълняваха такива пиеси, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят – както и за онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.


Изображение


Да предположим, че когато четете Посланията на апостол Павел, почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, а след това и за „Новия Адам“ и Христос, чрез който човекът може да се издигне отново от сетивния свят до света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, а след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото събитие.

Един обрат в еволюционния път – това беше начинът, по който беше изживявано Христовото събитие! Пътят от Адам до Христос беше един път, водещ, така да се каже, от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс. Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на този обрат на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия. Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните:

Ave maris Stella
Dei mater alma
Atque semper virgo
Felix coeli porta.
Sumens illud Ave
Gabrielis ore
Funda nos in pace
Mutans nomen Evae!

Аве*, звезда на морето
Божествено млада**
И вечно девствена майко
Ти, щастлив портал на небето.
Получавайки това “Аве“
От устата на Габриел
Ти бъди наша основа за мира
Обръщайки името Ева!

* Аве / Ave / – поздравявам те.
** Общоприет превод на думата alma е ‘щедра, изобилна’, но Рудолф Щайнер го превежда като ‘млада’.


Когато бяха изговаряни тези думи хората, чувстваха пътя на човека от Небето към Земята чрез Грехопадението и издигането на човека чрез Христос от Земята към Небето. Те чувстваха това събитие в имената на два женски персонажа – името Ева и името, което те свързват с майката на Исус, с което те, така да се каже, я поздравяваха: Аве! Аве е обратното на Ева. Когато произнесете Аве отзад-напред, се получава Ева. Това се чувстваше в цялото му значение. Тези думи изразяваха онова, което хората усещаха в най-елементарните природни явления, и в същото време онова, което виждаха в човешките елементи на Светата легенда:

Аве, звезда на морето
Божествено млада
И вечно девствена майко
Ти, щастлив портал на небето.

Получавайки това “Аве“
От устата на Габриел
Ти бъди наша основа за мира
Обръщайки името Ева!


В такива прости думи някои хора чувстваха великите мистерии, великите тайни на човешката еволюция. И в обръщането на думата Ева в Аве хората чувстваха по един фин начин същата истина, която можем да научим по грандиозен начин от Посланията на Павел, когато четем думите му за Адам – „стария“ Адам, и Христос – „новия“ Адам. Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: „Райската пиеса“, която ни показва Падението на човека, и „Коледната пиеса“, която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели, поемайки силите на Христовия импулс.

Но трябва да бъде пределно ясно, че за да се почувства това, се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен. Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от сетивния свят. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц (Oberpfalz ). Ако успеем, може отново да бъде пробудено разбиране за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва…

„Времето дойде -
аз виждам малкото дете.“


…Това означава, че тя ясновидски съзира детето във видение през дните, предшестващи раждането. Това е така в много Коледни пиеси. И аз се чудя къде днес бихте намерили подобен разказ по този повод. Времето, когато имаше съзнателна връзка с духовния свят, е отминало. Вие не трябва да оценявате този факт нито с песимистични, нито с оптимистични чувства. В наши дни трябва да отидете много далеч в провинцията, до най-отдалечените и изостанали селски райони, за да намерите примери за „виждане“ на детето, което ще се роди в близките дни. Но това все още се случва!

Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното. Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета. Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: коледните дървета, коледните стоки и колите и електрическите влакове, движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение естествено се приема за нормално. Както и да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове. Ние искаме да разберем, че това е естествено и трябва да бъде така.

Но ние искаме и да разберем доколко това е свързано с материализма, проникнал не само в онези, живеещи в града, но също и в хората, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да преценим как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век, откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е Дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано Дървото на познанието или Дървото на живота, те знаеха духовното значение на всичко това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента след XV, XVI и XVII век.

Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини и очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични – в периода, започващ от XIII и XIV век, и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.

Защо това е така? Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива; защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всяка епоха има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че ако приемем символът на коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната наука мисълта за едно ново коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.

Защото Духовната наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас, когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха – и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза – въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато през Коледа виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства, за да пробудим в душата това настроение.
Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства.

Искам още веднъж да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледа. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи. Ако мога да споделя с вас една малка „Звездна песен“, може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата – останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, ще можете да забележите това природно настроение в само няколко реда.
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към събралите се хора. Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в ранните времена. Хората си принадлежаха, а цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, като поздравяваха по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше коледното настроение.

Коледната Песен:
Певецът на Звездата:
Певци любими мои, съберете се в група,
близичко един до друг – като късчета в тиган.
Певци любими мои, мястото си заемете
и с песните си туй място огласете.
Певци любими мои, тъй силни и добри,
да започнем ние искаме с поздравите три:
Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим
и нека пред единствения Негов Син се преклоним.
Нека също поздравим и Светия Дух в рима
и после заедно да поздравим отново всички Трима.
На сцената влизат Йосиф и Мария.
Да приветстваме Йосиф и благата Мария,
а също и Детето, с което Господ надари я.
Да поздравим магарето и вола, тези двама,
стоящи вън до яслите с трева и слама.
Да ги поздравим със светлината
и на Слънцето, и на Луната,
която свети над морето и земята,
да ги поздравим с тревата и листата,
и светия дъжд, изливащ се в гората.
Да поздравим императора и короната му златна,
нея я направи майстор със съдба превратна.
Да поздрaвим скуайъра, сър Палфи по име,
и всичките му офицери с него ний да поздравиме.
И църковните отци, макар че строги те са -
за това, че да научим таз пиеса
без проблем ни позволиха те -
поздравяваме ги ние славно и добре.
Да поздравим съда със уважение
и избираемото жури във смирение.
Почитаемата общност цяла поздравяваме
и на всички тук събрани поздрави предаваме.
Да поздравим и консула стоящ ей там,
в туй място да служи от Бога призван.
Да ги поздравим чрез корените, големи и мънички,
заровени в земята, много и даже всички.
Певци любими мои, а сега към друго нещо -
да поздравим звездата ний ще пеем вещо.
Да поздравим и гегите, избрани те така,
че към тях е прикрепена нашата звезда.
Да поздравим и ножицата, която се разтяга,
тъй нашата звезда и надалече се протяга.
Да поздравим всички малки геги – че те
са толкоз много и звездата ни стои добре.
Чуйте ме, певци тъй умни и добрички:
За звездата ние пяхме и за частите й всички.
Сега ще поздравим майстора-певец от нас,
а също и шапката му, стояща тук пред вас.
Да поздравим учителя си, който ни научи
с Божията помощ как всичко туй да се получи.
Певци любими мои, не забравяйте в нощта -
за тях всички до един ние пяхме досега.

А сега ви моля, забележете какво означава това – да призоваваш Природата по такъв начин, че един поздравява всички, които иска да поздрави с определено настроение в сърцето си. Настроение, което извира от:

„корените, големи и мънички,
заровени в земята, много и даже всички.“

Това е съпричастност с настроението на Природата. Така ние трябва да се досетим, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно – чак до тревата и до корените на дърветата. Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като цитирания ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес е нужно да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора на човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа, който в известен смисъл е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните.

Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена, като Христовото настроение на святата Коледна нощ, ще можете да разберете и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим „Христов празник на напредъка на човечеството“ в онова, което Духовната наука е предназначена да бъде за човечеството, и ако го сравним с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в святата коледна нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа, когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към свещеното и така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.



От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-свети чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния и нерушим Христов празник на човечеството – как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност – нещо, което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила – тогава Христовият импулс няма да остане абстрактен или догматичен. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което може да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при „коледните празници на нашата душа“, тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.

По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това в зали като тази ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат „ясли“. Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена – в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и

„магарето и вола, тези двама,
стоящи вън до яслите с трева и слама.“

Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: „Тези наши зали за срещи са истински люлки!“ И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение, което ги изпълва, и тези свещи чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Светия Дух, на истинския духовен живот!

И така, нека се опитаме да почувстваме, че на Коледа нашите домове са люлки – места, в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.

Нека също почувстваме, че в тези домове можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно великденско настроение, което изразява живеещият дух, нужен за обновлението на човечеството.

Празнуваме Коледа най-добре, когато изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме „Великденския празник на човечеството“, възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места и домове наистина ще станат люлки по Коледа! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки се в съкровищата от мъдрост на Духовната наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечеството. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като коледно настроение от нашите домове в цялото човечество – както в настоящето, така и в бъдещето.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни